Харманли. Градът край извора на белоногата
Кирил Динков
 
 
??

на светлина върху гръкоманството в Южна България. Да разберем както неизбежната победа на българското национално самосъзнание в Харманли (и в другите южнобългарски центрове) още в недрата на османското иго, така и трагизма на онези, също подобни по съдба градове и села, останали (по вина на външни сили), извън повелята и предначертанията на историческите процеси.

Книгата на Кирил Динков „Градът край Извора на Белоногата”, написана в традиционната за страната краеведческа документалистика, не си поставя за цел да изследва такива модерни и също „гранични” въпроси, но като възсъздава богата панорама на народностния живот в Харманли — от появата му, до Освобождението — ще събуди и очаквани и неочаквани представи сред различните читателски съзнания. Защото, да се назовеш българин, тогава, там в долното поречие на Марица, близо до Истанбул, е било колкото наследен завет за едни, толкова и спасителна безалтернативна идея за други. Според мен, Заветът и Идеята (каквато и да е разликата помежду им!), в еднаква степен са сплотявали и опазили местните търговци, занаятчии и орачи сред обидата разруха на империята. Без да е дефинирано така, тъкмо това е разказано и доказано в книгата на Динков. И тъкмо то предоставя на читателя правото на избор — да остане с тия страници в лоното на миналото или пък да тръгне оттам, натоварен със събития и въпроси, за да търси тяхната проекция в бъдещето.

Всъщност това постигаше някога и Марко Сакарски, независимо от тематичното си рамкиране. Не е случаен фактът, че и двамата краеведи фокусират вниманието си около обстоятелствата, довели до построяването на споменатата харманлийска църква. И че най-интригуващите събития в обществения живот на градеца през цялата негова история са били свързани със съдбоносната за бъдещето на харманлийци дилема: на какъвто език ще слушат проповедта във вече завършената църква, на такъв ще говорят и у дома си. Може да се твърди, че Църковният въпрос — такъв, какъвто го познаваме от историята на нашето Възраждане, е останал чужд за Харманли. Тук той се е изправил пред всекиго и пред всички като ултиматум за незабавно определяне на бъдещата им нацио-

6

нална принадлежност. Ето едно от лицата на граничността в харманлийските реалности.

Когато Сакарски е писал своята книга, много от редовете, играли една или друга роля в местните църковни борби, още пазеха своите фамилни спомени и архиви. Като поема това ценно, събрано с труд наследство, Кирил Динков сега го обогатява. Той провежда широко библиографско проучване на всички възможни извори — и нявгашни и нови, появили се през последните десетилетия. Уточнява едните, черпи от другите, съпоставя ги — така реставрираната панорама на живота в старото Харманли добива нова плътност и автентичност. Ще са нужни десетилетия, може би, за да настъпят съществени изменения в библиографския апарат, съставен от него и приложен към книгата.

Заедно със своето приносно значение, творбата на Кирил Динков притежава и качествата на увлекателно историческо четиво. Днес за нас светът на дедите ни е по-загадъчен от който и да е далечен континент. Чрез тези страници отново стъпваме върху земята на нявгашното Харманли; участвуваме в строежа на чешма и мост; спасяваме се от чума и кърджалии; бързаме да се оженим, да съберем имот и да родим деца — преди да умрем изневиделица; да облечем новите дрехи, нови песни да изпеем, че и на панаир да отидем — преди новата беда.

Защото доброто перо на Кирил Динков, вслушано в гласа на живота, е доловило една от неговите негласни заръки: това странно население от долното поречие на Марица трябва да пази своите проверени, яки корени: труда, борбата, но и радостта.
 

Генчо Стоев
Заслужил деятел на културата от 1974 г. и Лауреат на Димитровска награда от 1982 г.


[Previous] [Next]
[Back to Index]