III. Народният живот в Харманли
2. Панаири и пазари
Откога започва прочутият харманлийски панаир Карабаа, не се знае. Може би откакто селището съществува. Защото още тогава се появява необходимостта от обмяна на стоки — медни съдове, грънци, други занаятчийски произведения — срещу жито, кожи, месо, мляко и масло. Разбира се тази размяна, а по-късно — търговия, се засилва, когато стопанският живот в османската империя се оживява.
Отначало панаирът се откривал след Димитровден, т. е. след 25 октомври, траел шест дни и се закривал на 2 ноември. Това е времето, когато цялата реколта е прибрана от полето, включително памука и сусама, нивите са засети и е настъпил часът за зимна отмора. По-късно Карабаа е бил изтеглен малко по-напред — от 13 до 22 октомври.
Откъде идва името на панаира? Твърди се въз основа на названието, чийто превод е „черен шаек”, че е наречен така, защото на него се продавал най-много такъв плат за аби. Но на панаира му казвали още „тахта” панаир (дъсчен панаир) — тук се продавал и много боров строителен материал. Възможно е обаче това название да идва от обстоятелството, че панаирът се устройвал във временно издигнати дюкяни, направени от дъски. Те образували цяла дъсчена чаршия, в която сергиите били подредени една до друга.
Всъщност отначало панаирът се устройвал в безистена на кервансарая, а след това около него, джамията и хамама. Някои смятат, че неговата роля се е засилила след западането на Узунджовския панаир, но това не е така. Узунджовският панаир имал международен характер и значение, а Карабаа бил вътрешен, местен панаир, със значение само за околността. Наистина и на него идвали много търговци, но те били предимно от страната. [1]
На панаира се продавали сечива и земеделски оръдия, потребни на селските
стопани, манифактурни стоки, обувки и др. По-къско, когато панаирът се
раз-
1. В. „Харманлийски обзор”, бр. 1 от 1. X. 1933.
58
раснал, тук се доставяли и много промишлени чуждестранни стоки. Търговците се разполагали на двата площада близо до сводестия мост и хамама. На първия площад били сергиите за платове, кондури, еминии, щавени кожи, „вадени” цървули, казани, сахани и най-различни бакъри, както и палешници, тесли, брадви, мотики, сърпове, паламарки и всякакви сечива. На другия площад се продавали по-дребни стоки и лакомства.
Там в по-ново време са пиянките (въртележки) с шекер, с орехи, червен, розов и жълт сироп, салашите — гостилници с димящи и силно миришещи скари. В тази част са и карагьозчиите, стрелбищата, изобщо забавите. В бирариите пеят певачки, клоуни канят посетители в набързо построения цирк, менажерията привлича замаяните от чудеса деца. Крясъци и музика огласят града. На панаира са струпани и много хора от околните села. Алъш-веришът върви особено добре в първите три дни, после намалява.
Панаирът Карабаа се устройва чак до Втората световна война.
По същото време на Българския кър в ювата (подето), край самата река Олудере, ставал и Хайван пазар — говежди панаир. На него стопаните продавали добитъка, който им бил излишен през зимата. На панаира пристигали търговци (джамбази) от цялата страна и чак от Мала Азия. Тук се продавал всякакъв добитък — коне, мулета, магарета, телета, овце и кози. Панаирът представлявал интересна гледка. Особено живописно било спазаряването: търговецът хваща за ръка стопанина и му предлага известна цена, но стопанинът се дърпа, иска по-висока сума, макар да има изгледи и от двете страни, че може да се постигне съгласие. Тогава единият ще повдигне цената, другият ще намали. И след дълго увещание и тръскане на ръцете и, разбира се, не без участието на страничните наблюдатели, които надават одобрителни викове, се постига съгласие. Пазарлъкът става и двамата отиват в бирарията да се почерпят.
От тези търговски сделки печелели и общината, и държавата — те издавали така наречения интизап (свидетелство на съответния добитък), като при това прибирали значителна сума за прехвърлянето на собствеността.
59
Всяка година на 6 юни в Харманли се устройвал и пролетен панаир — в местността Баба коначи. На него се продавали само земеделски сечива: мотики, кирки, лопати, търмъци (гребла), палешници, сърпове, паламарки, яреми, орала, каруци и др.
Освен това по-рано през пролетта, на летния Атанасовден (15 май), в града се устройвал голям събор, свързан с празника на църквата „Свети Атанасий”. Тогава също идват търговци от цялата страна, които продават шарени стомни, пръстени паници и гювечи, кавали, свирки, ножове, ножчета, ножици и др. От Габрово непременно пристигат продавачите на пестил и сушени сливи, та някои иронично наричат празника „пестил панаир”. И наистина целта на събора била преди всичко да се устрои народно веселие и тържество преди тежкия за земеделците летен сезон.
От незапомнени времена в Харманли — първоначално през седмица, а после всяка седмица — до сводестия мост става пазар в петък. По-късно, след Освобождението, той е преместен в събота. На този пазар се продават селскостопански продукти: фасул, грах, леща, орехи, сирене, мед, масло, кокошки, пуйки, агнета и какво ли не. През лятото — дини, пъпеши, домати, чушки, през есента — зеле, праз, лук, чесън, от които хората си приготвят зимнина.
Панаирите и съборите, дори и когато са местни и малки, оживяват стопанския живот. Хората с удоволствие ги посещават, за да продадат част от произведената стока и да си накупят най-необходимото, но и за да се позабавляват. Дълги години те са мястото, където българите се срещат, научават новини и новости, веселят се.
За харманлийци голямо значение имал и близкият Узунджовски панаир, един от най-известните панаири в империята. За него пристигали търговци от цялата османска държава, от Влашко и Австрия, от екзотичния Изток. Значението му растяло от година на година. Тук се продавали прочути манифактурни стоки — кадифета, ръчни копринени изделия и други луксозни и скъпи стоки и предмети, дело на сръчни ръце.
Узунджовският панаир бил голяма грижа за властта. Трябвало редовно да се поддържа главният път, да се поправя калдъръмът му, та да не затъват коли и
60
каруци. Освен това в гъстите гори край пътя за панаира се криели разбойници, които въоръжени до зъби ненадейно заставали пред търговците и ги обирали. Най-чести били нападенията след свършването на панаира, когато в кемерите, скрити в самарите на конете и мулетата или в потайни места па колите и каруците, тежели златните лири, получени от продажбата на стоката. Затова всяка година преди панаира излизали султански разпореждания да се поправи пътят и да се вземат мерки за охраната му по опасните места, които да бъдат завардени. Но в края на XVIII и началото на XIX век, в така нареченото кърджалийско време, централната власт не била в състояние да очисти пътя от разбойниците и да осигури защита за стоката и парите на търговците.
Макар и по-редкн, разбойническите нападения не са изключение и по-късно. Тази несигурност смущава част от ежегодните посетители и Узунджовският панаир започва да запада (разбира се, извън тази причина за западането му има и други, но тук няма да се спираме на тях). След направата на железопътната линия през 1868 година той престава да се устройва.
Впрочем още в бр. 56 на „Цариградски вестник” от 13 октомври 1851 година се казва, че „купувателнте за Узунджовския панаир намаляват. А той е най-важният в Румелия. И скоро ще се превърне в дребно, бедно пазарище”. Вестникът вижда „изцелението” във „вдигането” (премахването) на гюмруна (данъка). Той съобщава, че са взети мерки против кражбите, насилията и безчестията, че пътят е заварден и няма опасност от разбойници, че гюмрукът и интизапът са премахнати.
В брой 190 от 11 ноември 1854 година „Цариградски вестник” пише, че търговците се готвят да тръгнат за Узунджово. Ще дойдат от Влашко и Брашов и от Виена през Русчук. Уловен е прочутият разбойник Мусаджи. Очевидно тези съобщения целят да подканят хората да посетят големия панаир и да окуражат търговците.
През 1857 година „Цариградски вестник” посвещава на панаира четири последователни дописки (бр. 345, 346, 347 и 349 от септември и октомври). С тях информира търговците за панаира. В първото съобщение се
61
говори за „вдигнатия” гюмрук. Премахнати са и други ограничения, за да може свободно и без препятствие да се търгува. И все пак тревожно се известява, че на 26 август 1857 година е избухнал пожар, дело на злосторници, и са изгорели 200 дюкяна, пълни със стоки. Част от тази стока е станала плячка на посетителите на панаира. В другата дописка от Одрин се съобщава, че, като „паднали монетите”, земането-даването „съвсем спряло!” и това може да се отрази на панаира в Узунджово. Освен това по пътищата за Узунджовския панаир се явили разбойници. Целодневно на панаира имало стоки в изобилие, ала малко купувачи се явили — „но не стана, както се надявахме”. И пак за гюмрука. Събирали за „колята” (колите) от първа класа по 225 гроша, за другите — по 161 гроша, според качеството на стоката, а за всеки конски товар по 30—40 гроша.
Същият вестник, в бр. 450 от 26 септември 1859 година, съобщава буквално следното: „Рядко се намираха купувачи. От няколко години панаирът мърцина върви. Много търговци се върнаха със стоките и нито за пара не направиха алъш-вериш.”
Ето я агонията на Узунджовския панаир. Бавно и постепенно пропада едно от големите стопански начинания в османската империя. Изчезва романтиката, мечтата за големите търговски сделки, изчезва и онова оживление и вълнение, което панаирът носел на селяните от околността.
За харманлийци Узунджовският панаир бил голямо събитие. Големи стада овце, кози и едър рогат добитък били прекарвани през града за Узунджово. В навечерието на панаира търговци от Пловдив пристигали в Харманли и закупували тукашния добитък. Така дори по-бедните можели да вземат по някоя пара за изхранване и обличане на семействата си. За по-заможните и предприемчиви харманлийци Узунджовският панаир откривал добри възможности за пласиране на земеделски и занаятчийски стоки и за стопанско издигане.