26. Съдебни процеси срещу проявени местни дейци на българщината
 
 
Г) Първите съдебни процеси срещу видни българи в Битоля

Битоля като втори голям център на националната съпротива срещу македонизма става също арена на противобългарски издевателства. Там жертва са най-видните граждани, носители на високо българско съзнание. Между тях първо място заемат следните дейци:

1. Д-р Константин (Кочо) Робев от Битоля, народен лекар, известен навред в града и околията, много уважаван за благородния му характер, висока западна култура и будно българско съзнание. Той е потомък на възрожденското семейство Робеви от Охрид, с което е бил в постоянна връзка безсмъртният Димитър Миладинов.

2. Д-р Борис Светиев от Битоля, лекар, ръководител на медицинската служба в Битолската област, потомък на видното битолско семейство Светиеви, което даде и големия родолюбец архимандрит Евлогий, архиерейски наместник в Солун, хвърлен в морето от гърците през 1913 година. Самият Борис бе един от членовете на ММТРО, осъдени на дългогодишен затвор във връзка със Скопския студентски процес от 1927 г., един от ревностните съратници на Гюзелов и Чкатров, основател на Битолския български акционен комитет през 1941 г. и ревностен деятел за успеха на българското дело още през стария режим в Югославия.

3. Инженер-химик Христо Светиев от Битоля, брат на Борис Светиев, син на българския учител и патриот Вълканов, убит от гърците терористи в града заради патриотичната му дейност; завършил в чужбина химия, член на ММТРО и като такъв преследван от сърбите; последен кмет на град Битоля, високо уважаван от цялото гражданство; пред съда безумно смел – за което ще говорим по-долу.

4. Стефан Светиев, брат на Борис и Христо Светиеви, адвокат, член на ММТРО, активен деятел през сръбския режим за българското дело; през самата война между първите патриоти. За него свободата на българина в Македония беше върховно благо. Заявяваше, че ако дойде нещастие да бъде тая свобода изгубена, той ще се хвърли под колелата на неприятелския танк. Обесен в затвора коварно, уж сам се обесил.

5. Д-р Владо Туджаровски, лекар, от с. Любойно, Преспанско, жител на Битоля, проявен български патриот, обичан и уважаван от всички.

6. Д-р Асен Татарчев от Ресен, лекар-гинеколог, потомък на видното българско семейство Татарчеви, дало един от основателите на ВМОРО (д-р Христо Татарчев). Самият Асен е бил участник в освободителното движение срещу Кралство Югославия, лежал дълги години в сръбските затвори, където от изтезанията оглушал с едното ухо и изгубил две ребра; по-сетне напуснал тайно Югославия и заедно с жена си – швейцарката Марта Татарчева, и двете си деца се озовал в Женева, където подал петиция до ОН от името на поробените македонски българи. Завърнал се в родния край през 1941 г., продължава родолюбивото си дело, поради което е жестоко изтезаван и осъден на дълги години затвор.

7. Александър (Цане) Костов – Кандилото, адвокат в Битоля, проявен българин през време на Втората световна война.

8. Цветан Дамев, учител по физкултура, млад национален деятел в полето на културата и пр.

9. Христо Ризов, търговец и местен общественик, от много видното българско семейство Ризови, издънка от което е и българският бележит дипломат и революционер Димитър Ризов.

Тоя процес е развълнувал цяла Битоля и станал повод да се манифестира бурно потиснатият от събитията български дух на населението. Автентични данни за това събитие ни дава очевидец, част от чиито спомени в писмен вид са притежание на автора на този труд. Засега се въздържаме да съобщим кмето поради грижа за неговата сигурност. Ще кажем само, че е родом от Леринско, по занятие е юрист и запасен офицер от българската армия. За себе си той разказва:
 

През периода от март до юни 1945 г. след завръщането ми от първата фаза на Отечествената война, с група българи – запасни офицери, бях изпратен от Военното министерство на служба в македонската войска. Служих като инструктор в Първа егейска бригада на Македония под Гръцко с командир Илия Диамакиев – Гоце в градовете Битоля и Скопйе.

От службата си в Македония съм запазил спомена за процеса в Битоля срещу група българи, организиран от македонистите – сръбски оръдия, на част от който ироцес бях непосредствен свидетел-наблюдател..."

След като изрежда имената на подсъдимите и данните за тях, авторът на спомена описва съдебния процес и ефекта му сред присъствуващите битолски граждаии. Ето по-същественото от разказа му:
 

"Подсъдимите д-р Робев, д-р Татарчев и д-р Туджаровски биха докарвани и отвеждани от съда с файтон, тъй като не можеха да се движат, – според сведения от публиката, – в резултат на инквизиции. Бяхме с още един другар на балкона на съдебната зала. Партерът бе зает от около 150 – 200 души, видимо симпатизиращи на подсъдимите. Пак в партера, встрани, се намираше група от около 15 – 20 души, за които после разбрах, че са били цинцари и сърбомани. Тая група преди откриване на заседанието скандираше: "Долу Светиев! Смърт на Светиев!" и така за всеки подсъдим, щом се споменеше името му. Направи ми впечатление, че скандиранията на тази малобройиа група не се подемаха от голямото мнозинство от партера, което ме доведе до извода, че голямото болшинство от присъствуващите в съдебната зала не споделяше становището на тази група...

Лично на мен ми направи голямо впечатление, че както подсъдимите, така и огромното мнозинство от публиката, които него ден преобладаваше, беше от Преспанския край, открито демонстрираше българския си произход, без страх от органите на ОЗНА, каквито непрекъснато сновяха из залата. Това затрогваше до сълзи и изпълваше душата на всички присъствуващи добри българи...

В деня, в който аз присъствувах, започна разпитът на инж. Христо Светиев, бивш кмет на гр. Битоля. От пейките, на които бяха подсъдимите, се изправи човек с ръст по-висок от среден, който с вдигната глава се доближи до подиума, на който беше съставът на съда. Малобройната група, за която става дума по-горе, започна да скандира: "Смърт на Христо Светиев! Долу Христо Светиев!" Подсъдимият обаче, напълно спокоен, бавно пристъпи до подиума пред съдебния състав, след което започна неговият разпит. На зададения от председателствуващия въпрос дали се признава за виновен, подсъдимият инж. Светиев рязко отговори, че не се признава за виновен. На въпроса защо е станал кмет на гр. Битоля и оръдие на окупатора, подсъдимият отговори: "Аз съм инженер и станах кмет на Битоля от любов към родния си град и към Македония. Не съм служил на окупатора, а съм служил на България..."

На зададения му въпрос: "Какъв си ти – бугарин или македонец" последва отговор: "Българин и македобец – то е исто!" (подчертано в оригинала)...

Отговорът на подсъдимия вбеси състава на съда и групата цинцари и сърбомани, които започна да вие за смъртта на подсъдимия Светиев. Раздвижиха се хората от охраната, които следяха поведението на публиката от партера. За да се избегнат инциденти и за да не се дразни публиката, председателят на съда приключи разпита на инж. Светиев, който все така с изправена глава се върна на скамейката на подсъдимите, следван от скандиранията на малобройната група...

След това бе извикан д-р Туджаровски, който макар и трудно придвижвайки се, доближи до подиума. На поставения му въпрос той също заяви, че не се признава за виновен, подчертавайки, че е служил на България. Смелите отговори на д-р Туджаровски предизвикаха същата реакция в малобройната група от цинцари и сърбомани... Чашата на търпението и въздържанието на публиката от партера преля... Започнаха да се изправят отделни хора и да викат високо: "Милост и свобода за д-р Туджаровски!", които възгласи се подеха и от останалите присъствуващи и напълно заглушиха крясъците на цинцарите и сърбоманите. В същия момент те и хората от охраната започнаха да влизат в остри спречквания с патриотите от партера и стана чудо... Патриотичната българска публика се изправи като един човек, грабна столовете и заудря както хората от групата, за които споменах на няколко пъти по-горе, така и хората от охраната. Създаде се суматоха и за да се въдвори ред, се наложи председателят на съда да потърси помощта на външната охрана от ОЗНА, след което прекрати заседанието, макар че бе рано следобед...

Присъствувах и на последното заседание на съда, на което се произнесоха обвинителната и защитната реч. Обвинителят в своята реч изтъкна като най-голямо престъпленне, извършено от подсъдимите, това, че са се чувствувалн българи и като такива са служили на българскии окупатор, за което престъпление поиска смъртно наказание...След това бе обявена присъдата, които бе: смърт за подсъдимите...

Излязохме от юнашкия салон, за да наблюдаваме извеждането на подсъдимите. Всички без изключение проявиха спокойствие. При сградата им бе разрешено свиждане с техните близки, за да се простят. Тук д-р Туджаровскн се прости със своята годеница, които чух да осеобождава от годежкия й обет. Чух и отговора й, че тя ще му остане верна до гроб. Д-р Татарчев на друга страна се прости със своята жена, по народност швейцарка. На фона на трогателните и покъртителни сцени, част от които описах по-горе, в момента над юнашкия дом кръжеха стотици черни гарвани, което се прие от струпалия се народ като знамение, вещаещо смърт за подсъдимите и скръб за близките им и за народа.... И все пак, подвигът на преспанските българи, които в защита на д-р Туджаровски (той е преспанец, б.н.) не се смутиха и дори влязоха в стълкновение с цинцарите и сърбоманите... принуди българомразците да се съобразят с народното настроение и три дни след постановяване на смъртните присъди да ги заменят с доживотен затвор..."

Към горното няма какво да добавим. Само ще отбележим, че описаният подвиг на битолчани и преспанци е внушителна проява на съпротивата срещу македонизма през най-черните дни на неговото противобългарско ожесточение и че юнашката защита на българското име от страна на подсъдимите ще остане вълнуващ пример за вярност на завета на борческите поколения, които тъкмо в Битолската област водиха победоносна борба срещу елинизма на Фенер и след това създадоха великата Илинденска епопея.
 
 

* * *
 
 
Такава е картината по цяла Македония. Македонизмът още веднага след изтеглянето на българските войски тръгна по дирите на всички съзнателни български родолюбци по всички градове. Хиляди активисти в съпротивата срещу македонизма преди и след Втората световна война сега, чрез македонистите от Скопйе, намериха сръбското възмездие. Много по-ревностно от Жика Лазнч и Добрица Маткович те проведоха докрай противобългарски поход и онова, което великосърбите на крал Александър пощадиха, великосърбите на Тито доунищожиха под ръководството на най-върлите българомразци Темпо и Колишевски.

Как обаче Македония все пак намери в себе си сили да се противопостави на тоя поход дори с оръжие в ръка по пътя на няколко нелегални организации в духа на старата ВМРО, ще видим последователно в следващите глави.

[Previous] [Next]
[Back to Index]