14. Съпротивата срещу македонизма през първото десетилетие след Първата световна война. Легални прояви
 

След неуспешния за България край на Първата световна война мощна проява на българщината бе възстановяването на Вътрешната македонска революционна организация. Отначало тя имаше легални прояви и борбата й се очерта с дейността на двете й крила – лявото, на федератистите, и дясното – на централистите. Въпреки идейните различия между двете крила като продължение на различията от времето през Хуриета, едно остана валидно и за двете: българското народностно съзнание, което осуетява всякакъв опит за национален сепаратизъм въпреки тежките народностни изпитания непосредствено след войната. И македонската левица най-категорично се изказа срещу македонизма. Ето няколко цитата от съответните печатни издания:
 

1. В Бюлетин на временното представителство на обединената бивша ВМРО" No 1, в навечерието на Парижката конференция, в статията "Да сме на чисто" се прави следната декларация:

"Обвиняват ни, че не се чувствуваме достатъчно българи, злословят, че прикриваме своето национално качество и дори че ни липсва всякакво българско съзнание... и така, що сме ний? Българи ли сме или не сме българи? На тоя въпрос ще отговорим засега с няколко извадки от публикации и документи, излезли от средата на деятелите от бившата Вътрешна революционна организация, която днес по право и по дълг се издига и признава като единствената изразителка на въжделенията на Македония и македонското население:

1) Пълномощието, дадено на нашия представител в Париж; първата точка на нашите искания е редактирана така: "Българското население в Македония заедно и единодушно с нас има най-твърдото желание... щото тази страна да се запази цяла и неделима като автономна и самостоятелна единица на Балканите" и т.н. Българи ли говорят тук или не?

2) ... Това го казваме като българи с високо българско съзнание ... Скрихме ли от външния свят, че сме българи и че говорим и изказваме желанието си като българи?

3) ... Не е ли това език български, говорим от българи и за българи?"

В този дух се изказва отделно и по същото време главният идеолог на македонската левица, другарят на Гоце Делчев – Димо Хаджидимов, в книгата си "Назад към автономията" (С., 1919 г.):

"Истината е, че между подвластните националисти в Македония най-голяма роля и най-решаващо влияние упражняваха всяка в своята сфера и със свой метод българската и гръцката... Специално за борбата срещу турския режим и господството му изобщо трябва да се каже, че българският елемент се показва много по-революционен... И ние виждаме, че в средата на българското население в Македония еднакво и в средата на неговата интелигенция се заражда една нова идея, именно идеята да се запази Македония цяла в нейните географски граници... Идеята за автономията на Македония... е идея българска... "

"Българите в Македония, най-безправни и най-угнетявани от всички националнооти в Македония..."

"Обединено и силно, македонското българско население имаше неотложна нужда да се отърве от турската тирания, но ... Македония ще има значение за него само като цяла и неделима... Тази идея обаче си останала само идея българска... Автономната идея у българите доби широк полет успоредно със създаването на Вътрешната македонска революционна организация, която, българска по състав, се прояви като организация доволно решителна..." (с. 21-26).

Тук е необходимо да се даде пояснение на мисълта на Д.Хаджидимов за

АВТОНОМИЯТА КАТО БЪЛГАРСКА ИДЕЯ.

Към идеята за автономията основателите на ВМОРО са прибягнали по неволя, тъй като още тогава е било ясно, че обединението с България е невъзможно. Опитите чрез Кресненско–Разложкото въстание, както и чрез Охридско – Прилепското съзаклятие 1881 година показаха, че мирният договор в Берлин, гарантиран от Великите сили, включително и от освободителката Русия, е непоклатим и борбата за свобода трябва да вземе нова форма. Но основавайки революционната организация, македонските дейци веднага са определили нейния национален характер в самото й название "Български македоно-одрински революционни комитети", имащи за цел "придобиване пълна политическа автономия на Македония и Одринско" и с определение, че неин член може да бъде "всеки българин, без разлика на пол, вяра и убеждение".

Когато по-сетне се направи изменение на чл. 3 от Устава на организацията в смисъл, че член може да бъде всеки македонец без разлика на народност, вяра и пр., пак организацията си остана "българска по състав" – тъй като категорични противници на автономията си останаха гърците и турците, а от държавите – Гърция и Сърбия, които се ужасяваха от автономията, имайки наум примера с Източна Румелия.

Защо организацията, въпреки че е била българска по състав, е приела като цел автономията? Изневерила ли е тя на българската нация? Изоставила ли е тя завинаги идеята за обединението на българския народ? Отговор ни дава преди всичко един от основателите й – д-р Христо Татарчев. В своите Спомени, издадени от академик Любомир Милетич, на с. 102 казва:

"Разисква се дълго върху целта на тая организация и сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището прямо присъединение на Македония с България", защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на великите сили и аспирациите на съседните малки държави и на Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла но-лесно да се съедини с България..."

Христо Матов, един от главните идеолози и теоретици на ВМОРО, в своите доклади пред революционните конгреси дава интересни пояснения на скритата тактика чрез идеята за автономията на Македония и Одринско. В брошурата си "Основи на Вътрешната революционна организация", кн. 1 от "Македонска революционна библиотека", 1925 г., на стр. 9 пише: "Автономията е едничка форма на управление, която може да гарантира равенство на всички пред законите. Ето защо ВО се е спряла на автономия, приложена и гарантирана от великите сили."  В други писания той пояснява какво представлява терминът АВТОНОМИЯ като тактическо средство. Понятието АВТОНОМИЯ е доста разтегливо. Преведено на български с думата САМОУПРАВЛЕНИЕ значи много неща, т.е. и малко, и много. Малкото вече го имаме още от Възраждането. Това бе културната автономия чрез черковно-училищните общини. Там турците не ни се бъркаха много: имахме си свои черкви, училища, читалища, дружества и пр. Организацията искаше ПОЛИТИЧЕСКА АВТОНОМИЯ, като диреше елементарно основание в международните договори. Залови се за един минимум права, загатнати в чл. 23 от Берлинския договор, гласящ:

"Високата Порта се задължава да въведе добросъвестно на остров Крит органическия устав от 1868 г. с нужните изменения.

Подобни устави, приспособени към местните нужди, с изключение на облекчаването в даждията, дадено за Крит, ще бъдат въведени и в други части на Европейска Турция, за които не е предвидено особено устройство в настоящия договор.

Високата Порта ще натовари особени комисии, в които местното населеиие ще има широко представителство, да изработят подробности на тези нови устави за всяка провинция и пр."

Това е всичко.

Тъй като Високата Порта не е изпълнила нищо от тоя член добросъвестно (по отношение на Македония и Одринско), организацията прави опит да постави на законни международни основи борбата си, като се залавя на тоя минимум права, загатнати в чл. 23. На тоя минимум дава названието ПОЛИТИЧЕСКА АВТОНОМИЯ. Какво в подробности ще се разбира под това название, тя си запазва мълчаливото право да го тълкува, като под него разбира все по-нарастващи искания. Например автономия значи онова, което бе получила Източна Румелия – административна автономия с генерал-губернатор християнин.

Но тя може да значи и нещо по-широко: автономно княжество, каквото беше Княжество България със своя външна политика, финанси, дипломатически представители, народна милиция (армия) и пр.

Автономията значи може да се степенува, и то преди всичко в самата Турция: местен парламент, местен управител. А може да значи и само уния с Турция под управлението на султана, докато най-после се стигне до откъсване, независимост...

Който етап бъде постигнат, ще се иска по-широкият. И тъй като за автономията се бореше само българското население, само по себе си следва, че тя е българска идея.

Впрочем няма нужда да се доказва, че всичките дейци на ВМОРО, с минимални изключения между войводите (неколцина аромъни като Питу Гули, Митре Влаха и още някои) са били убедени българи и български деятели в просветата: български учители, директори на гимназии, писатели, журиалисти, книгоиздатели и войводи. Езикът, с който си служили, е бил българският книжовен език. На него са издадени всички организационни документи и печатни органи. Борбата, която ВМОРО е водела, била в защита преди всичко на българското население. Това е подчертано в борбата й срещу гръцката и сръбската пропаганда. Пък и всички сръбски и гръцки документи (доклади на пълномощни министри, консули, владици и пр.) говорят за организацията като БЪЛГАРСКИ КОМИТЕТ. (По този въпрос виж книгата на К. Църнушанов, "Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония.")

Затова срещу идеята за автономията са се надигнали с всички сили особено сърбите, а в изпълнение на волята им – и днешните скопски македонисти начело с Колишевски, както ще видим по-нататък.
 

2. Изложението на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация до членовете на българското правителетво относно съдбата на Македония при сключването на мирния договор от 30.V.1919 г. повтаря този род мисли:

"Въпросът е може ли, трябва ли и необходимо ли е да се спаси българското племе от чуждо политическо владичество? На този въпрос македонските българи отговарят утвърдително и намират, че единственият изход за това е създаването на една самостойна Македония в нейните естествени географски очертания, с равенство на всички населения без разлика на численост... Тоя глас на македонските българи, който същевременно е и зов към българското правителство да изпълни своя дълг към племето, ние го отправяме към него, като свидетелствуваме, че това е гласът, това е зовът на Македония и на всичко, което носи в нея българско име и българско съзнание... Така мисли Македония, така мислят македонските българи... " [156]
3. През 1920 година Балканската комунистическа федерация в манифеста си към трудещите се класи в балканско-дунавските страни също подчертава:
"Българският народ е безмилостно разпокъсан. Компактни негови части в Македония, Тракия и Добруджа са под чуждо иго..." [157]

Това е все гласът на македонската левица, на левите организации, които най-малко могат да бъдат обвинени в шовинизъм.

Буквално еднакво на тях се изказва и македонската десница, ръководена от Тодор Александров и Александър Протогеров в качеството им на задгранични представители на ВМРО през 1919 г. В мемоара си до Парижката конференция за допускане на представители на македонските българи да участвуват в конференцията и изложат исканията си на 1 март 1919 г. те пишат:

"Общите усилия на целокупния български народ през време на духовното му възраждане до половината на ХIX век имаха за резултат освобождението му от гръцката духовна йерархия, като се извоюва самостоятелна българска църква – Екзархията, а в политическо отношение биде признато единството на българската народност в нейните етнографски граници, първом чрез решението на Цариградската конференция (1877), а по-сетне в по-пълно признание на тия граници чрез Санстефанския договор..."

"За въстанието в 1903 г. в Синята, Жълтата и Зелената книга има изобилни документи, които доказват както силата, така и българския характер на движението... Водителите на Организацията, представлявайки здравия разум на българина, търсеха практическо разрешение на сложния въпрос, за да се избегнат общобалкански конфликти и главно един евентуален дележ на Македония... Вътрешната македонска революционна организация... моли Почитаемата конференция на мира да бъде допусната и нейна делегация да изложи пред нея аспирациите на македонското българско население... " [158]

Както се вижда, и десните, и левите македонски дейци и институции са на едно и също становище по най-важния въпрос: народностната принадлежност на македонските славяни като българи. Но тъй като скопските вредители в науката обичат да извращават историческата истина, като заявяват, че десните дейци са агенти на върховизма и великобългаризма, и дават вяра на левите, ние тук ще се въздържим да цитираме изобилието изявления и писания на първите и ще се задоволим само с още няколко цитата от много писания на дейците и печатните органи от лявото македонско крило, а именно на ВМРО (обединена), на в. "Балканска федерация" и в. "Македонско дело" и др. Както ще видим, те са насочени и срещу всяка помисъл за македонизъм. Ще цитираме хронологически:

ПЕТЪР ЧАУЛЕВ, един от сподвижниците на Тодор Александров и Протогеров, отделил се от тях и минал на страната на лявото крило на ВМРО, през 1924 г., след убийството на Тодор Александров, пише отворено писмо до задграничния представител на десните – Кирил Пърличев, с дата 13 октомври 1924 г.:

"Българи сме, ще ни интересува как се управлява тая страна, но нашият интерес трябва да има граници. Три години скитали по чужди страни, много по-хубави, много по-културни и много по-свободни, но България обичам повече от всички, защото сме българи ... " [159]

В МЕМОАРА НА ВМРО (обединена) от 1 септември 1927 г. относно положението на потиснатите народи на Балканите, представени на III конгрес на националните малцинства в Женева, се подчертава:

"Македонският народ, т.е. всички националности, които живеят там и от чието име ние говорим: българи, албанци, турци, евреи, аромъни, гърци, цигани са лишени от всякакви политически и граждански права. Всички сръбски правителства тях са третирали и продължават да третират като сърби, и то: българите като чисти сърби..." и пр.
"Когато тая част от Македония беше под Турция, македонците от българска народност имаха там 641 училища, от които 40 прогимназии и 4 гимназии, 1013 учители и учителки, 37 000 ученици... Сега всичко това не съществува... Гръцките правителства гонят българите... "

"Що се отнася до българската националност (в Гръцка Македония), то в 1912 г. македонските българи имаха в тая част на Македония 340 училища, от които 20 прогимназии и 6 гимназии, 750 учители, 19 000 ученици... Всичко това не съществува..."

 
"Ако разгледаме положението в частта на Македония под българска власт... живущите в тая част на Македония жители, понеже са от българска националност, се ползуват с културни права..." [160]

В този мемоар за отбелязване е противомакедонисткото становище на ВМРО (обединена), отразено дори и строгата разлика между понятието "македонец" като географско понятие от днешното понятие "македонец" като обособена народност. Изразът "македонците от българска народност" недвусмислено дава да се разбере, че не съществува отделна македонска народност. Още по-категорично това е подчертано в други броеве на същия вестник. Така например в броя си No 112 от 15 март 1929 г. в. "Балканска федерация" пише:

"Избити бяха македонци – турци и албанци, избити бяха също тъй масово македонци – българи. Избити бяха македонци – гърци... Македонските българи бягаха в частта под България и в самата България, македонските турци – в Турция..." и пр.

Най-обстойно изказване обаче срещу македонизма намираме в брой 131 на "Балканска федерация" от 20 март 1930 г. В статията "Македонският сфинкс" списанието, редактирано от Димитър Влахов, се спира на статията на Макс Фишер във в. "Алгемайне цайтунг", в която авторът твърди, че македонците не са нито българи, нито сърби, а особено племе от югославянска националност, със собствен език и пр. Опровергавайки истинността на такова едно твърдение, списанието се изказва срещу всякаква мисъл за отделна македонска нация по следния начин:

"А истината, обективната историческа истина е тази, че Македония е едно географско обособено цяло с ясно изравени икономически и политически интереси. Тя не е населена с еднороден македонски народ, отличен от българския и сръбския, както проповядва Цвиич – Фишеровата теза, нито пък е населена с чисто българско население. В Македония отделна македонска народност не е имало и няма, както не е имало и няма например швейцарска народност. Имало е и има отделни народности, които кои повече, кои по-малко населяват Македония, както има французка, немска, италианска и романска народност, населяващи Швейцария. И както тези четири главни народности, обособени в една географическа, политическа и икономическа единица, носят общото название швейцарски народ, така и българите, гърците, турците, власите, албанците и сърбите, доколкото ги има родени и живущи в Македония, образуват народностната мозайка, коямо носи общото название македонски народ. И всяка част от тази народностна мозайка си има отделен специфичен облик, говор, писменост, които са различни от другите македонски народности, но са общи със съответните народности, обособени вече в отделни балкански национални държави. Така българите от Македония, които съставляват болшинството от македонското население, говорят и пишат на български език, който е техен матерен език... Твърдението, че българите от Македония са рожба на българската Екзархия, се оборва от този прост и твърде красноречив факт, че далеч, много далеч преди учредяването на Екзархията българите в Македония са съществували и те са имали своите народни училища."

Смятаме, че цитираното е достатъчно, за да се види съпротивата и на левите елементи срещу македонизма.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


156. ЦПА, Ф. 151, оп. 1, а.е. 397. Подписано е от представители на левицата Таско Спасов Серски. Михаил Гердзиков, Шетър Ацев, Гьорче Петров, Димо Хаджидимов и Павел Христов.

157. Вж. "Резолюции и решения на I и II конгрес (1919 и 1920), София, с. 107.

158. Вж. Мемоара. Цитатът взет от "Документи и материали за историята на българския народ", София, БАН, с. 411-417.

159. Вж. сп. "Балканска федерация"Виена, бр. 7 и 8, 1924.

160. Пак там, бр. 74 и 75 от 1.IX.1927 г.