ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ
  за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ
 

УВОД

4. ТРЪГВАНЕ - ПРОУЧВАНЕ - ВРЪЩАНЕ НА КОМИСИЯТА

Комисията тръгна от Париж на 2 август, спря се във Виена, където я очакваха професор Пацковски от Берлин и професор Редлих, след което продължи за Белград. Оттук започнаха трудностите, които съвсем не бяха малки. Сръбското правителство по това време можеше да вземе една от двете възможни позиции. Първата (която то не възприе) бе да предостави на Комисията - както го бяхме помолили - своето тълкование на събитията заедно със сведения относно икономическите ресурси на своята страна. Правителството бе уведомено, че изявленията му ще бъдат поместени без съкращения и съвсем безпристрастно в нашия доклад. То имаше прекрасната възможност да направи това, да обърка неприятелите си и да даде благоприятни указания на своите приятели, и най-вече - да запознае света със Сърбия. Трябва да призная, че не можах да разбера неговия пълен с неприязън отказ, който ще наречем дипломатичен, за да не обидим никого. Знам много добре упреците, отправени срещу г-н Милюков; но г-н Милюков беше нещо различно от цялата Комисия. Сръбското правителство имаше пълното право да отрече неговите показания. При това положение мненията на останалите членове на Комисията щяха да добият още по-голяма стойност. Това просто представляваше една възможност, един начин на действие. За да бъдем справедливи, трябва все пак да кажем, че пристигнахме в Белград в твърде неподходящ момент. Струва ми се, че при аналогични обстоятелства дори правителствата на велики държави биха се показали толкова резки и нетоле-рантни, колкото бе и сръбското правителство.

Положението бе следното:
Комисията пристигна в Белград точно в момента, когато армията се завръщаше триумфалното - един триумф, колкото тъжен, толкова и славен, тъй като гледката на стройните редици на победителите предизвика сред мълчаливите посрещачи толкова много тъга, колкото и гордост. Трябва да се имат предвид големите загуби, понесени от Сърбия през време на двете войни, да си спомним за прекрасните младежи, които тя принесе в жертва, за тяхната невиждана храброст, за кръвта, пролята не само за осигуряване независимостта на страната, но също така и в една братоубийствена война, във война, при която самата победа означаваше и траур. Трябва да вземем предвид също възбудата и опиянението на шовинистичните вестници и списания, които съществуват в Сърбия, както във всяка друга държава.

Вторият подход към нашата Комисия, който сръбското правителство, би могло да възприеме, бе чисто и просто да я спре и да не й даде възможност да действа. За такова решение съществуваха както претексти, така и възможности: транспортните средства бяха реквизирани за армията, всичко се извършваше с безкрайни закъснения, съобщенията бяха несигурни, мерки по здравеопазването почти не съществуваха, а в допълнение към всичко това имаше

10  

и опасност от холера... Без да бъде изцяло враждебно настроено или неискре-но, едно правителство би могло да поиска от Комисията в неин собствен интерес да се върне обратно. Но министерството в Белград не направи нито едното, нито другото. То отказа да установи връзка с Комисията и напълно я пренебрегна, макар че бе известено за нейното пристигане както от Париж, така и когато тя достигна в Белград, като съобщението бе предадено лично на министъра на външните работи. Едно официално съобщение, направено в Сърбия на 7 септември, разяснява отношението на правителството [Печатните органи са упълномощени да известят категоричната декларация на сръбското правителство, че то никога не е било против едно разследване, напротив, желае да се извърши разследване от безпристрастна комисия, която да проучи българските жестокости, от които пострадаха толкова много сърби и гърци. Напълно в интересите на Гърция и Сърбия е цивилизованият свят да се запознае с българските жестокости. Ето защо, ако работата на Комисията е осуетена, причината трябва да се търси в един от нейните членове, който е отявлен враг не само на Сърбия, но и на Гърция - човек станал много добре известен със своите изявления срещу Сърбия, и то не само устни, но и в писмена форма. Освен това Комисията не бе съобщила за своето съществуване, преди да се представи в Белград. Никоя държава не може да търпи като член на една комисия такъв човек, чиято пристрастност и враждебност са толкова добре известни.], но фактически не попречи на Комисията да остане в Сърбия въпреки известна враждебност, показана срещу г-н Милюков в някои вестници. Комисията успя да продължи по своя път. Сръбското правителство й предостави всички възможности да достигне границата и град Солун. Това беше акт на добра воля и аз бих желал да му отдам заслужената благодарност. Не считам, че то носи отговорност за направените опити да се спре нашия германски колега професор Шюклинг,за да не може той да се присъедини към нашата Комисия. Направиха се някакви странни маневри във връзка с това. Както казах, професор Пацковски беше възпрепятстван да се включи в състава на Комисията, и то в последния момент, при това положение професор Шюклинг набързо бе определен да заеме неговото място. По същото време той беше в Остенде, откъдето се запъти към нас с похвална бързина и готовност, но не можа да достигне Белград преди заминаването ни за Солун. А какво се е случило тогава? Кой е виновен? Едно нещо е ясно: някой бе успял да го убеди професор Шюклинг, че той няма какво да върши в Сърбия и че най-добре ще бъде да се върне обратно в родината си. Някой му беше казал, че Комисията се е разпаднала и че се е отказала от изпълнението на възложената й задача. Напълно естествено е при такива обстоятелства професор Шюклинг да се завърне в родината си. Той научи истината от мен едва след като се бе прибрал в Германия.

Що се отнася до правителството на Гърция, неговата главна грижа бе да възприеме становище и отношение подобно на възприетото в Белград. Ето защо ние бяхме посрещнати с големи резерви. Още от самото начало управителят на Солун г-н Драгумис уведоми Комисията, че подобно на Сърбия неговото правителство не признава г-н Милюков. Що се отнася до останалите членове, те трябвало да имат пълна свобода за действие. Обаче веднага след това г-н Брейлсфорд получи отказ, който беше много по-рязък: неговата свобода на действие бе ограничена дотолкова, че на два пъти беше спрян при опитите си да отиде до Кукуш. Тези постъпки на властите бяха посрещнати с одобрение в печата. При толкова много трудности, на които Комисията се натъкна още от самото начало, тя си зададе въпроса, дали изобщо трябва да продължи да работи. Изхождайки от своя статут на независима институция и тъй като бе напълно добросъвестна, Комисията реши с безрезервното одобрение на своя президент да не преустановява работата си, а да продължи своите разследвания с всички възможни средства, дори в случаите, когато не

11  

получаваше официална помощ. Комисията никога не престана да протестира - винаги с необходимото достойнство - срещу обвиненията в пристрастие, които се отправяха срещу двама от нейните членове. Между нас нито за миг не се появиха разногласия или разединение. Силата на единството ни, често пъти подлагано на тежко изпитание, бе достатъчна да се справи с всяко съмнение в нейната обективност. Никога нито един от членовете па Комисията, не бе изкусен дори от най-малкото желание да се събират факти, които да се използват като обвинение срещу която и да е държава или народ. Тъкмо обратното, всички членове бяха обзети от желанието да докладват единствено истината. Например, на обвиненията, отправени им от българите, те се постараха да получат необходимите отговори от гърците и от сърбите.

Тук трябва да припомним, че гърците приеха учтиво и любезно онези членове от Комисията, които изпратихме в Атина. Другите останаха в и около Солун. Наистина всички тези обстоятелства трябва да бъдат сериозно преценени, особено когато човек има предвид предшестващите страсти, обхванали тази нещастна страна; когато си помисли за ежедневните описания на насилия, с които бяха пълни вестниците; когато си представи разрушените градове и хилядите човешки същества, скитащи се без подслон и без помощ; когато си представи смъртта, кръвта и престъпленията, които навсякъде призоваваха към отмъщение; и когато се пееха молитви към Бога в църкви, чиято принадлежност се оспорваше от съпернически фанатизъм.

[Previous] [Next]
[Back to Index]