4. Извадки от „Описание русско-турецкой войны 1877-1878 г. на Балканском полуострове"
5. Документирано в Държавен архив - Русе
6. Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. и дипломацията
ПРИЛОЖЕНИЕ № IV
ИЗВАДКИ ОТ „ОПИСАНИЕ РУССКО-ТУРЕЦКОЙ ВОЙНЫ 1877-1878"
1. 7.11/19.11.1877 г. - 21 трупа на руски войници са намерени при
с. Пиргово след отстъплението на турците: с отрязани уши, носове и полови
органи, разпорени кореми и отрязани глави.
2. 22.12/3.1.1878 г. - руските войски влизат в селата Звезда и Долец. Те са напълно оставени от жителите и съвършено разорени.
3. 23.12.77/4.1.1878 г. - с. Гагово е намерено от кавалерийски ескадрон запалено.
4. 14.1./26.1.1878 г. - с. Щръклево е напуснато от турците и е запалено.
5. 16.1./28.1.1878 г. - Разград е завзет от русите след усилен целенасочен ход към него. Предотвратени са пожарища, вдигането във въздуха фабриката и завода.
6.17.1./29.1.1878 г. - Търговище е намерено страшно опустошено, градът гори на различни места, а покрайнините са покрити с трупове - повече от 200 убити и обезобразени жени и деца.
7. 20.1./1.2.1878 г. - с. Красен е разорено - останали са само 4 къщи и 1 мелница, мостът е разрушен, има вече бараки.
8. 21.1./2.2. 1878 г. - Командването на Източния отряд дава разрешение българите да се завръщат в освободеното с. Щръклево и в другите села.
9.23.1./4.2.1878г. - Командването на XIII-ти арм. корпус разрешава на българите да се завръщат откъм Шумен, защото насила са били заставени. Не се допуска на турски жители да преминават през предната руска линия. Нарежда се да се съставят списъци на живеещите и пристигащи българи в селищата, заети от русите, както и на турците, останали в родните си села.
10. 25.1./6.2.1878 г. - в с. Долно Абланово башибозуци извършват грабеж.
115
ПРИЛОЖЕНИЕ № V
ДОКУМЕНТИРАНО В ДЪРЖАВЕН АРХИВ - РУСЕ
1. Ф. 43 К. оп. 1, а.е. 19, л. 57: църквата В с. Широково е изгорена.
2. Ф. 43 К, оп. 1, а.е. 21. л. 117. 118: писмо от 30.7.1877 г. до епископ
Климент:
. . . . разказал Ви е той безсъмнено за разоряването и съсипването
на много села, а особено на Кадъ кьой, дето черкезите и башибузуците повечето
от из Русчук и от същото село. Освен дето са разграбиле имота на българите
и много българе истрепале, но обесчестиле жени и девици и до 15 моми отнесли
бог знае къде. . . Истина много от българите побегнали, та и всичкото християнско
население от селата се е разбягало и разпиляло по разни страни, но след
като черкезите и башибузуците нападнали селото и почнали да грабят и да
безчестят и да убиват. . . . Сега от Кадъ кьой не остана друго освен пепел.
. . Същата участ постигна и с. Басарбово . . . Позавчера, в сряда, Червена
вода се ограби и разпиля от черкези и башибузуците. Никой не се наказва
от грабителите. Такава участ заплашва и селата Липник, Ново село, Ряхово,
които наполовина са ограбени. Чувам че и Казъл Мурад, както и много села
в Разградско са ограбени, хора доста избити и самите села изгорени. Бог
да ни запазва."
3. Ф. 43 К. оп. 5, а.е. 2, л. 34 - 16.8.1877 г.: грабеж в с. Долапите,
нанесен побой над жени и момичета от заптиета.
л. 37: данни за опразването на Червена вода и Басарбово :ограбени Черешово,
Юпер.
4. ф. 44 К, оп. 1, а.е. 61 - сведение за грабежи и палежи в Русенско по време на войната.
5. Ф. 43 К, оп. 1, а.е. 84, л„ 260: за получени помощи от Русия за църквите в района.
6. Ф. 44 К, оп. 1. а.е. 73: - описание на църквите, свещениците и приходите от 1878 г. - 1879 г. в Разградско:
Сеново - строена в 1874 г. - каменна, ограбена и съборена от селските турци, останала с 4 стени и покрив.
Кривня - строена в 1871 г. - каменна, ограбена и съборена, но не като Сеновската.
Торлак - строена в 1866 г. - каменна, ограбена досущ, изгорена и съсипана от черкезите и турците.
116
Дряновец строена в 1864 г. - каменна, необрана.
Хюсенец строена в 1836 г. - ограбена досущ, съборена, само 4 стени.
Садина:
- строена в 1860 г. - ограбена и съборена, само 4 стени, без врати
и прозорци.
- строена в 1868 г. - ограбена и изгорена от всякакъв вид турци.
Къзъл Мурад - 1836 г. - ограбена и изгорена от войските.
Спахалари строена в 1860 г. - каменна, ограбена и съборена.
Кара Хасен - строена в 1863 г. - ограбена, изгорена, съсипана.
Опака - строена в 1864 г. - ограбена и развалена, останала с 4 дувара и покрив.
Паламарца - строена в 1868 г. - ограбена и разорена, останала с 4 дувара и покрив.
Ковачевец - строена в 1868-69 г.
Водица - строена в 1859 г. - ограбена, запалена, изгорена, с потрошени вещи.
Чаир кьой - строена в 1859 г. стои цяла, но повредена отвътре.
Балджи омур- строена в 1850 е. ограбена, съборена.
Поп кьой - строена в 1863 г. - ограбена, съборена.
Съзлъ - строена в 1874 г. - обрана, отвътре доста повредена.
Хасанлар - строена в 1862 г. - цяла.
Каба кулан - строена в 1863 г. - каменна, цяла.
117
ПРИЛОЖЕНИЕ № VI
РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА 1877-1878 г. И ДИПЛОМАЦИЯТА
ПАРИЖКИ МИР от 1856 г.: Слага се край на Кримската война от 1853-1855
г. Цели се неутрализация на Черно море с почти пълна забрана, особено за
Русия, за военно морско присъствие. Според договора покровителството на
християнското население, за което претендирала Русия било предоставено
на всички европейски държави, подписали договора.
ЦАРИГРАДСКА ПОСЛАНИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ - от 11 до 21 декември 1876 г. Изготвя план, който предлага на представителя на Турция. Планът съдържа мерки за омиротворяването на християнското население на Балканите.
ЛОНДОНСКИ ПРОТОКОЛ, подписан от Великите сили Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия на 31 март 1877 г. - последен опит да се вразуми Турция да извърши препоръчваните реформи.
САНСТЕФАНСКИ МИРЕН ДОГОВОР, подписан на Трети март 1878 г. след 17-дневни трудни преговори.