Руско-турската война от 1877 - 1878 г. по своя характер и значение е освободителна, с трайни последици в съзнанието, поведението и отношението на българина. Тя слага началото на нов етап в развитието ни като самостоятелна и суверенна държава. След дълги години робство една лелеяна мечта е постигната. Свободата е нейното измерение, формирано в резултат на съчетаване на интересите на руската империя с чувствата и настроенията на руския народ.
Свободата има своите реални измерения във времето и в сърцето на човека, на народа, на земните хора. Реални са и измеренията в сърцето на Българина. Свободата има цена. За нея се жертва младост, дом, живот, защото чиста е вярата, наследена от предците, защото устремът към нея е порив, съдба на минали и бъдни поколения. Свободата има цена, заплатена със страданието, поруганата чест, опожарения дом, загубени близки, мечти, пориви, съдби.
Повечето от хората знаят: за свободата на България са загинали 200 000 руси, станали са епични боеве на Шипка. Плевен е бил обсаден и т.н., но все общо, граничещо с безразличното. А за Източния отряд? - Там са се водили боеве със значение на боевете при Шипка. И толкова.
Предложеният материал и таблиците конкретизират нещата, цифрите са по-различни, а подтекстът говори много и вълнува. Убитите, според общата равносметка на Генералния щаб на руската армия, са 11 905 за цялата война, а заедно с пропадналите, умрелите и излезлите от строя са 102 799 души. Значително по-малко, но ако се замислим и можем да си представим всеки един случай като съдба, като член от семейство с близки и познати, като тяхна загуба - тогава?! А ако към всичко това се добавят страданията на заболелите и ранените 923 958 души, при среден наличен състав на руската армия за войната 592 085 души?! Достатъчно красноречиви са и данните от другите приложения. Общата сума на разходите на Русия например по време на войната, в това число и на загубите, определена от Сан-Стефанския договор е 1 410 000 000 рубли (разбира се в тогавашното стойностно покритие). Това астрономическо число добива в нашето съзнание реалност чрез разходите за мобилизация на войските, чрез разходите за заготовка на предмети, обмундирование, снаря-
97
жение, обоз, превоз и други, чрез разходите по поддръжката и продоволствието, чрез 831 влакови композиции и т.н. И всичко това е овеществен труд на милионите в Русия, създали, приготвили, изпратили го заедно със своите синове и бащи, близки и познати - войници, офицери, генерали.
Цената на противостоенето на Изток също има своите измерения и постигнати цели. Русчушкият (Източен) отряд с чест изпълнява поставените му задачи: неутрализира с умение и върховно напрежение на целия личен състав намеренията и действията на Източнодунавската турска армия, осигурявайки при това сигурността на комуникациите на действащата руска армия по другите фронтове - с Русия, освобождава Русенско-Разградския регион и слага началото на административно-териториалното му устройство.
Измеренията на противостоенето на изток са общи за българи и руси и еднакво свидни като мъка и усещане, като преживяване и загуба: жертви, пролята кръв, променени съдби, опожарени и разрушени фронтови селища, поругани църкви и домове, загубени свидни бойни другари и близки, огромно придвижване на маси войски и мирно население, изразходвани или унищожени материални ресурси на освободителите и на местното население, неприбрана реколта и отнет залък и т н., и т.н.
Изпълнила своята историческа мисия като реалност и постигнат резултат, Руско-турската освободителна война 1877-1878 година превърна датата Трети март в заслужен и свиден национален празник.