[[ 5. Месец октомври 1877 г.: ]]
2 октомври (14 октомври): В създалата се обстановка
58
разузнавателната дейност добива голямо значение. Рекогносцировката на долното течение на Черни Лом изяснява, че при Щръклево се намират приблизително 40-50 хиляди, в Иваново - около рота и сотня черкези, пред Долапите - не големи групи палатки. Вечерта част от турските войски, до 30 хиляди, започнала да се събира в пространството между Иваново и Щръклево. Извършеното отново разузнаване показало, че турските лагери са на същото място и в същия брой, но лагерът до Левен табия е пренесен към устието на Лома. Освен това било открито разположение на турски лагери по р.Бели Лом надолу от Нисово и в Сваленишкия овраг, турските предни постове се разположили на левия бряг на р. Ч. Лом.
3 октомври (15 октомври): Турците извършват рекогносцировка с 2 полка пехота и кавалерия, но без артилерия. Преминали р. Ч. Лом, те се разделят на четири отряда, които тръгват към Пиргово, Гюр чешме, Тръстеник и Кошов.
4 октомври (16 октомври): На разсъмване 3 ескадрона турска кавалерия с табор пехота след себе си излезли от Иваново и препуснали по пътя към Тръстеник. Посрещнати са от 3 сотни на 37-ми Донски казашки полк. Казаците са втурнали след тях, но били посрещнати на свой ред от пехотния табор. Турците се ограничават само с възстановяването на стражевата си верига от предния ден.
Сюлейман получава инструкция да заеме отбранително положение. Слуховете и донесенията на шпионите за намерението на корпуса на ген. Цимерман да атакува Силистра и Толбухин карат турското командване да предприеме съответни мерки.
8 октомври (20 октомври): Сутринта постовете и разездите забелязали, че лагерите при Щръклево са намалели, а българите съобщили, че част от стоящите там войски са тръгнали към Разград. Вечерта обаче на хълмчетата се виждали много огньове. Възникнали съмнения и необходимост от разузнаване.
Всички придвижвания на Източнодунавската турска армия са завършени.
9 октомври (21 октомври): Проведена е замислената предния ден рекогносцировка. Тръгват две колони от XII-ти корпус. Първата - под командването на командира на 12-ти драгунски Стародубовски полк, полковник Билдерлинг, в състав от два батальона от Бесарабския полк и целия Стародубовски полк и 8
59
оръдия тръгнала по шосето към Русе. Минавайки северно от Басарбово, колоната забелязала около форт Левен табия 4 не големи лагера, пред които по височините на десния бряг на Лома имало пет групи палатки. Втората колона, под командването на командира на 12-ти Донски казашки полк полковник Хрещатицки, в състав от 4 сотни от този полк, целия Херсонски полк, една батарея и 2 оръдия от казашка батерия, потеглила към Иваново. В селото били забелязани около два табора в окопите. Когато колоната се построила в боен ред и артилерията открила огън. откъм Щръклево се показала около бригада турска пехота, която залегнала в окопите на десния бряг на реката. Не се решавайки да атакува силната турска позиция, колоната се върнала, загубвайки 2 убити и 16 ранени.
10-11 октомври (22-23 октомври): Разузнавания без успешно изясняване разположението на турците.
12 октомври (24 октомври): Едновременна засилена рекогносцировка пред фронта на целия отряд.
XII-ти армейски корпус изпраща три отряда: ляв - 2 бат, 8 оръдия и 4 ескадрона, с командир полк. Кузмински; среден - 3 бат., 8 оръдия, и 2 сотни, с командир полк. Сенкевич; десен - 3 бат., 4 оръдия и 4 сотни, с командир полк. Власенко. Назначен е резерв, а останалите части на целия корпус се изнасят на линията пред Пиргово и пред Гюр чешме.
Левият отряд се приближил към Лома срещу Красен и се разгънал в района срещу Русе, Басарбово и Божичен. Движението на частите било спряно от огъня на укрепените позиции на противника при Басарбово и Красен, на десния бряг на реката. При всяко от тези села се оказали и части от около по два табора. Във фланг на отряда между шосето и Дунава се показали два табора и 4 сотни, но били отблъснати от огъня на батареите пред Пиргово. Останалата дейност на отряда се ограничила с престрелка - пушечна и артилерийска. Предоставила се и възможност за подкрепа на средния отряд.
Средният отряд се приближил към Иваново в боен ред. Отпред бил Трети батальон на майор Гапонов. След него излязла на позиция батареята. При този отряд се намирал княз Сергей Максимилианович Романовски. Тук бил и херцог Лихтенберски, който се изкачил за оглеждане на неприятелската позиция на височинката срещу Иваново и в самото начало на престрелката
60
бил убит с куршум в главата. Тук се намирал и началникът на рекогносцировъчните отряди, генерал-майор Тимофеев. Към 9 часа в района на средния отряд пристигнал и командирът на корпуса -великият княз Владимир Александрович.
Батальонът на майор Гапонов изтласкал от окопите пред Иваново турския табор и, подсилен от две роти на своя полк, влязъл в селото. Първи и Втори Херсонски батальони поддържали от ляво и дясно майор Гапонов. Турците упорито се биели по улиците и дворовете на селото. Накрая били изтласкани от него и по трите моста отстъпили на десния бряг. Шест от седемте роти по петите им изтичали по мостовете. След това овладели и турските окопи на десния бряг на реката. Стрелковата верига вече бягала към неприятелския лагер, когато откъм Щръклево се приближили гъсти колони турска пехота и обхванали фланговете на херсонци. Последните били принудени да отстъпят към мостовете.
Около 10 часа сутринта от позицията пред Гюр чешме било забелязано, че при Иваново се води горещ бой. Изпратен е батальон с батерия за прикриване на левия фланг на херсонци. Те заемат позиция срещу промеждутъка между Иваново и Божичен, под командването на полковник Григориев. Артилерията открила огън по четириоръдейната турска батарея и скоро я заставя да замлъкне.
В 11 часа и 30 мин., когато майор Гапонов започнал да отстъпва към мостовете ген. Тимофеев заповядва на части от 132-ри пех. Бендерски полк да подкрепят херсонци. Пристигналите на помощ Първи и Втори Оделски батальони също взели участие в помощта. Първи Одески се спуснал в селото и започнал гореща престрелка с преследващите турци. Под прикритието на огъня на всички поддържащи части, ротите на майор Гапонов отстъпили към мостовете. Част от хората, обхваната от фланга, опасявайки се да не бъде отрязана от мостовете се спуснала от бреговата стръмнина. Някои заплатили за това с живота си. Когато накрая всички роти преминали по мостовете и се скрили в селото, турците веднага заели окопите на стръмния десен бряг. По такъв начин по-нататъшното отстъпление от Иваново станало крайно опасно. Трябвало да се отстъпва по съвършено открита полегатост под пресечения огън на турците.
Докато Средният отряд водел упорит бой при Иваново, Десният отряд на полковник Власенко, при който се намирал и
61
великият княз Сергей Александрович бил спрян от огъня на турската артилерия и пехота, когато се появил на гребена между Черни и Бели Лом. Две турски батареи, разположени до югозападния край на Щръклево обърнали целия си огън по отряда на полк. Власенко. Открили огън и четирите руски конни оръдия. Турски снаряд попада в сандък със снаряди. Пред турските батареи била открита цяла мрежа от окопи и траншеи. Част от тях била вече заета от турците, а към останалите бързали гъсти колони иззад превала югоизточно от селото. Полковник Власенко не се решил да атакува силната позиция на турците. Той предложил на княз Сергей Александрович да попита за указанията на Престолонаследника, следящ боя от височината при с. Кошов, откъдето отлично се виждала местността и околностите на Щръклево. В това време пристигнала заповед за отстъпление (около 1 часа след обяд).
Престолонаследникът изпратил заповедта за отстъпление на ХII-ти корпус В 12 часа и 30 мин., тъй като се убедил, че турците заемат около Щръклево силно укрепени позиции със значителен отряд. Той счел, че целта е постигната. Командирът на корпуса макар и да получил тази заповед, не могъл да я изпълни веднага, тъй като отстъплението от Иваново изисквало време. Необходимо било да се въведат в ред понеслите големи загуби роти на Херсонския полк, да се приберат ранените под натиска на преследващите турци. За задържането на преследвачите Левият отряд на полк. Кузмински обърнал по налитащите турци огъня на своята батарея. Същото направил и отрядът на полк. Власенко, отдръпвайки се в Кошов и заставайки до Средния отряд.
Чак в 2 часа командирът на корпуса намерил възможност и за уместно да даде заповед за отстъпление. Част от турската пехота, намираща се близо до Иваново, забелязвайки освобождаването му от Средния отряд започнала настойчиво преследване. Няколко пъти се наложило на отстъпващите части да се хвърлят на „Ура!" и отново да се втурват след противника в селото. Присъединилите се към турската пехота черкези, връхлитайки върху фланговете на отстъпващата верига, съсичайки ранените още повече затруднявали и забавяли отстъплението. Вече около 5 часа турците прекратили преследването и отстъпилите части окончателно напуснали Иваново. Ранените били прибрани. Рекогносцировъчните части започнали общо отстъпление към своите биваци.
Част от гарнизона в Русе също взел участие в боя. От Гюргевските батареи била забелязана появата от форт Лом на
62
гъсти колони, по които, както и по града, от Гюргево открили огън. Фортът отначало стрелял по рекогносцировъчните отряди, но от 12 часа пренесъл огъня по Гюргево. Канонадата спряла около 2 часа.
Войските на ХIII-ти армейски корпус също изпратили 3 рекогносцировъчни отряда: ляв - от 5 роти, 6 ескадрона и сотни, 2 конни оръдия, под командването на командира на Нежинския полк полковник Тиньков, с линия на преследване от Табачка към Нисово и Сваленик; среден - от 2 батальона, 2 сотни, 8 оръдия, под командването на началник щаба на 8-ма кавалерийска дивизия, полковник от Ген щаб барон Каулбарс, с линия на следване от Кацелово към Сваленик и Писанец; десен - 3 батальона. 4 ескадрона. 8 пеши и 4 конни оръдия, с линия на следване към Церовец и Костанденец.
Поддържащите войски били в Горско Абланово и Крепча.
Левият отряд срещнал в Нисово около 2 турски роти и 2 ескадрона с тълпа въоръжени жители, които отстъпили. По-нататъшното движение към Сваленик полк, Тиньков сметнал за безполезно, тъй като Средният отряд, по получените от него сведения, не считал за възможно да се атакува това село фронтално. Отрядът минал зад Бели Лом и нощувал пред с. Червен.
Средният отряд на полк. Каулбарс срещнал до Сваленик 6 табора, повече от полк кавалерия и 5 оръдия, заемащи силна укрепена позиция на височините на десния бряг на Умурски Лом. Да се атакува с наличните сили било невъзможно. Полковник Каулбарс решил да поддържа престрелката дотогава, докато не се прекрати боят при Иваново, още повече, че било забелязано движение на пехотни части от турския лагер към Писанец. След свършване на боя при Иваново, отрядът се оттеглил на позиция пред Кацелово.
Десният отряд, задържан от калните пътища се събрал в Кацелово късно и затова чак в 4 часа след обяд се приближил към Церовец. Слабият противник в селото отстъпил без бой. Изнесената напред кавалерия намерила около Костанденец до 3 табора с батарея и малко кавалерия, разположени на укрепена позиция до десния бряг на Умурски Лом. Пред Ново село и Садина имало само кавалерия и въоръжени жители. След това, поради късното време, отрядът се върнал на позиция в Кацелово.
Донският казашки полк. придвижил се по време на рекогносцировката към с. Гагово предизвикал пушечен и оръдеен огън от височините на р. Черни Лом. Хванатите в плен 3 турци показали, че в Зараево има отряд от 10 000 души, в Заветно - до 15 000, с
63
щаба на Южната армия и, освен това, много войска в Разград.
13 октомври (25 октомври): Като последствие от рекогносцировката турците започват да засилват своята позиция при Щръклево по посока на Нисово. В Иваново турците се заемат с поправка на мостовете. В Нисово разполагат кавалерийски полк. Към аванпостовете турците придвижили голямо количество войски, но след няколко дни, след като не виждат от страна на русите опити за настъпление, преминават към обикновен ред за охрана.
14 октомври (26 октомври): Установява се относително спокойствие до 21 октомври. Има сблъсъци само на предните постове и разездите. Извършват се фуражировки от двете страни, които траят до началото на ноември. Има мъгли.
Фуражировка на турците в Опака.
15 октомври (27 октомври): По заповед на Главнокомандващия Първа бригада от Трета гренадирска дивизия излиза от състава на отряда и е изпратена към Плевен.
16 октомври (28 октомври): Размествания в разположението на отряда поради измененията в състава му от 15 октомври.
Наводка на понтонен мост през Дунава Батин - Петрошани.
17 октомври (29 октомври): Две роти турска пехота с ескадрон и 20 коли се приближават към Опака за фуражировка. Отблъснати са. Турските фуражировки в Опака продължават до 21 октомври. От този ден започват руските такива в същото село. На 28 октомври става сблъсък при Опака.
22 октомври (3 ноември): На Източния фронт двата противника вече са се убедили в настъпилото равновесие на силите. Проявява се нерешителност в плановете и намеренията, има често преувеличени взаимни опасения.
Сюлейман пристига при войските си в Щръклево.
26-28 октомври (7-9 ноември): фуражировка на 35-та пех. дивизия при с. Церовец.
28-29 октомври (9-10 ноември): Престрелки при с. Паламарца.