[[ 3. Месец август 1877 г.: ]]
4 август (16 август): Мехмет Али паша, командващ Източнодунавската турска армия получава донесения, че на 2 (14) август по места при Пиргово са преминали не по-малко от 28 000 души и 50 оръдия и че след тях следват още 10 000. В донесението се говорело че на 5 (17) август русите ще преминат в настъпление към Разград. Данните не отговаряли на истината, но изиграли своята благоприятна за освободителната война роля: Мехмет Али паша се отказва от планираното още на 30 юли (11 август) настъпление и остава в отбранително положение; общото положение на Русчушкия отряд било такова, че му се налагало не само да отбранява заетата от него дълга линия, но и да бъде готов да окаже действена поддръжка на Омуртагския отряд.
5 август (17 август): Щабът на отряда изпраща по частите пространна инструкция в случай на настъпление на противника: настъплението на турците е малко вероятно, особено от Русе; да се отбранява шосето към Бяла.
6 август (18 август): Командирите на XII-ти и ХIII-ти корпуси, както и началникът на кавалерията получават предписание
30
точно да определят задачите на частите си, както и пътя им за отстъпление при нужда. Като крайно полезно се препоръчвало да се тревожи противника, като се събират сведения за него, за местността.
В резултат през следващите няколко дни ежедневно стават аванпостови сблъсъци - с турска пехота от Русе и с черкези в центъра на позицията.
8 август (20 август): В отряда е получено съобщение за настъплението на турците срещу Балканския отряд. Като добавление към това съобщение се казвало, че Мехмет Али и Сюлейман паша имат намерение да започнат нападение срещу русите на 8 или 9 август. В резултат на това е решено да се усили наблюдението над противника чрез поиск и разузнаване.
9 август (21 август): Рекогносцировъчни отряди на ХIII-ти армейски корпус извършват разузнаване с бой, с цел да разкрият общото направление на турските сили.
Отрядът на генерал Прохоров в състав от 6 батальона, 2 ескадрона и 18 оръдия излиза от с. Аязлар (Светлен) и в 2 колони се отправя съответно към с. Сарнасъф (Заветно) и Къзъллар (Глогинка). В 10 часа и 30 мин. колоните са срещнати от турска стрелкова верига, а след това и от оръдеен огън. Настъплението на русите към указаните селища не е неочаквано за турците. Разгръщане на силите и престрелка се водят до 7 часа вечерта. Оказва се, че турците имат тук укрепена позиция.
Отрядът на полковник Каулбарс в състав от близо 2 батальона, 2 ескадрона и 6 оръдия се отправя към Бахшишлар (Дриново) и Спахалар (Ломци). Колоните, излезли в 7 часа и 30 мин. от Хайдар кьой (Кардам) се натъкват на силно укрепена позиция и водят престрелка до вечерта, след което отстъпват към Попово.
9 август (21 август): Турски отряд в състав до 3 батальона, 3 ескадрона и 4 оръдия е изпратен от Русе на рекогносцировка по шосето към с. Кадъ кьой (Щръклево). Отблъснат е без загуби от двете страни.
На военен съвет вечерта при Салик паша е било оценено за победа отстъплението на ген. Прохоров. Решено било още на следващия ден да се овладеят височините на десния бряг на р. Кара Лом, разположени срещу Аязлар.
10-11 август (22-23 август): Приближила се скришом към хребета на Кашик баир още през нощта, на разсъмване на 10 август цялата бригада на Асим паша (6 батальона, 1 ескадрон и 2 батареи) преминала в настъпление и отхвърлила назад казашките постове
31
и отряда на майор Егоров. Последните, преминавайки зад р. Черни Лом се разгръщат в боен ред малко северно от Светлен и с пушечни изстрели спират групите от турци, опитващи се да се спуснат към реката. Към обяд престрелката е прекратена. Турците бързат да се окопаят на заетата височина, а русите чакат при Светлен. Генерал Прохоров получава междувременно заповед да си възвърне позицията. Той решава да щурмува труднодостъпната височина с настъпването на тъмнината. След 7 часа започва артилерийска подготовка, а след 9 часа - настъплението. Батальоните на Невци и Софийци са посрещнати от честия огън на разположените по склоновете на Кашик баир турци. Русите преминават реката и се катерят по склоновете на стръмния баир. Около 11 часа през нощта по-голямата част от позицията е възвърната. Турците контраатакуват, но са отблъснати. Към 12 часа турците прекратяват стрелбата и отстъпват. Генерал Прохоров докладва, че позицията е напълно възвърната.
През това време от Бююк ени кьой (Голямо Ново) пристигнали Салик паша и Беккер паша. Те решили да завладеят отново Кашик баир. Започват една след друга настъпателни атаки, продължили почти до 9 часа и 30 мин. сутринта на 11 август. Първите два пъти, малко след 12 часа и около 1 часа, Асим паша настъпва по целия фронт срещу Софийския полк. Настъпвала цялата линия на турските батальони във вид на гъста верига с малки колони зад тях за поддръжка. Двата пъти настъплението било отбито със залпове, след което турските вериги се връщали в окопите си и отново откривали силен оръжеен огън. Срещу Невския полк през това време турците се задоволили само с незначителни престрелки. При третото настъпление, след 1 часа, било забелязано, че турците се стараят да обхванат двата фланга на Софийския полк.
Отбити за трети път, турците след половин час отново тръгват напред. На десния фланг (между двата полка) дружната атака на Софийци и Невци отблъсква турците към първоначалните им позиции. В заетите турски окопи са намерени значителни запаси от патрони. Русите се връщат на позициите си. В центъра на позицията на Софийци настъплението било отбито с оръжеен огън, а на левия фланг 11, 12-та и 1-ва стрелкови роти на Софийци, макар и да отблъснали турците с атака на щик, не могли да им попречат да заседнат в храстите на южния склон на Карадерли баир, откъдето те започнали да обхващат левия фланг и даже да минават в тила на тези роти. Засилвайки все повече и повече своите редици, турците започнали да нанасят забележима вреда
32
на Трети батальон на Софийци, вече силно уморени и почти привършили патроните си. Тогава по заповед на ген. Прохоров полковник Бусе, командир на 138-ми Болховски полк, пристигнал на позицията в подкрепа на частите на ген. Прохоров, повел своите Втори и Трети батальони за смяна на Трети Софийски батальон. Изкачвайки се на хребета около 2 часа през нощта, полк. Бусе започнал да сменя левофланговите роти. През това време последвало ново настъпление на турците, което двата батальона отбили с щикова атака, отхвърляйки настъпващите към южния склон на Карадерли баир.
След това последвало настъпление в центъра и на десния фланг. Срещу Първи и Втори батальон на Софийци и Първи батальон на Невци турците действали особено настойчиво. Последвала контраатака на тези батальони, която турците не приели, а след нея незабавно започнали да настъпват. Настъплението им продължило дотогава, докато руски части не ги заплашили във фланг. Опасявайки се за тила си, турските вериги веднага започнали да отстъпват назад към своите окопи. Заедно с това огънят постепенно затихнал и настъпило прекъсване на бойните действия.
На разсъмване, сутринта на 11 август, боят се възобновил с огъня на турската батарея, разположена на Карадерли баир. В 5 часа започнало първото за деня настъпление на турците. Ротите на ген. Прохоров допуснали противника на близко разстояние и го посрещнали със залпов и кръстосан огън. Понасяйки големи загуби, турците се обърнали назад. Русите не ги преследвали, защото зад отстъпващите се виждали резервите им. Отбитите турски вериги се завърнали в своите окопи и до 6 часа оттам усилено продължили да стрелят. Заедно с това турците, концентрирайки се на южния склон на Карадерли баир подготвили атака към левия фланг на ген. Прохоров. Около 7 часа бригадата на Асим паша отново преминала 8 настъпление. На левия фланг атаката била отбита с щикова контраатака. Преследвайки отстъпващите, русите попадат под огъня на турските резерви и са принудени да се върнат. На десния фланг турците заемат позиция близо пред руските позиции и изчакват резервите си за атака. Забелязвайки това, русите минават в тила им и откриват огън по приближаващите се резерви. На останалите участъци турците поддържат непрекъснато огъня, връщайки се от време на време към окопите си за попълване на запасите от патрони. Към 7 часа и 30 мин. турците отстъпват назад по цялата линия, продължавайки да водят престрелката. Към
33
8 часа два ескадрона черкези стремително се спуснали от Карадерли баир, с цел да минат в тила на Болховския полк. Тяхната атака е отбита само с две успешно хвърлени картечни гранати. Малко преди 9 часа турците отново се вдигат срещу Болховския полк. Последва контраатака под огъня на турските резерви. Понасяйки загуби, болховци се връщат назад. Около 9 часа цялата турска линия се прибира в окопите си за попълване на запасите. След 20 мин. отново са в настъпление. Софийци и Невци отбиват и това настъпление. Болховци отново се впускат напред, но този път турците, отдръпвайки се назад ги посрещат със залпове и засилен огън. Болховци са разстроени и нямат възможност да окажат по-нататъшна съпротива. Турците обаче не ги преследват и към 9 часа и половина настъпва пълна тишина. Около 10 часа две турски батареи откриват огън. Започва оръдейна престрелка, продължила до 2 часа и 30 мин.
Около 4 часа и 30 мин. след обяд престрелката е възобновена по цялата линия и преди Трети батальон на Софийци да успее да се доближи до позицията, полковник Бусе донася, че турците са преминали в настъпление, а неговите батальони са безсилни да дадат отпор, поради което той, за да избегне гибелта на измъчените си войници, е заповядал да отстъпят. Втурналите се след болховци турски части заели редута и открили чест огън в тила на Първи и Втори Софийски батальони, които на свой ред започнали да отстъпват. След тях започнали да отстъпват от височините и Невските батальони. По неизвестна причина скоро турците прекратяват преследването на отстъпващите.
Спуснали се свободно от височините и преминали р. Черни Лом, обезсилените войници на Невския; Софийския и Болховския полкове лягали където им паднело в пълна изнемога и целият открит склон от Светлен към реката бил покрит от почиващи войници. След известно време с голям труд успели да ги вдигнат. А през това време турците отново открили оръдеен и пушечен огън. Събирането на обезсилените хора ставало бавно. За да ги прикрие, ген. Прохоров разгънал северно от Светлен в боен ред Трети Невски батальон и Трети Софийски батальон, заемайки с десния си фланг северната част на селото. Започва артилерийска престрелка.
Около 6 часа пристигат като подкрепление 8 роти на Моршанския полк, а към 7 часа - 3 нови роти на Болховския полк, но толкова уморени от прехода, че веднага легнали "не будучи в силах двигаться". Скоро престрелката спряла окончателно.
34
Отстъпените позиции изискват нова дислокация на частите - укрепване на Поповската позиция. Към нея вече се движат подкрепления от резерва на отряда и от съседните части.
Заслужава да се отбележи придвижването на 129-ти пехотен Бесарабски, 131 -ви Тирасполски полк и 2-ра и 6-та батарея на 33-та артилерийска бригада. Тръгнали от Горско Абланово още в началото на сражението при Светлен (в 11 часа вечерта на 10 август), те се движат цяла нощ и пристигат 8 Гагово В 10 часа и 30 мин. сутринта на 11 август. Без почивка продължават напред. Времето било горещо и уморените от нощното движение бесарабци и тирасполци, не изминали и 2 километра към Попово, започнали да падат десетки от прилошаване и слънчев удар. Хвърлили раниците. Около 3 часа след обяд челото на колоната достига Попово. Краят на колоната пристига в Попово в 6 часа. След едночасов отдих колоната е на път към Светлен, срещайки още при Невски (сега в рамките на град Попово) отстъпващия отряд на ген. Прохоров.
През нощта на 11 август на Поповската позиция се съсредоточили общо 11 батальона, 2 ескадрона и 30 оръдия.
12 август (24 август): В очакване атака на Поповския отряд, с цел да бъде прекъсната отбранителната линия по посока към Търново, е отдадена нова диспозиция на частите. От 13 до 16 август се извършва придвижването на частите.
13 август (25 август): Вечерта турците отблъснали предните руски постове пред Кара Хасан кьой (Зараево) и заели гората пред селото. Това предизвиква съответно придвижване на руски части.
Около 9 часа сутринта от Садина донасят на ген. Леонов, че големи турски сили напират срещу дивизион на атаманците. Изпратен е отряд за подкрепа от 2 роти, 2 ескадрона и 2 оръдия. Този отряд не успява да задържи турците, но изпълнява точно задачата си - отстъпвайки към Кара Хасан кьой, завлича неприятеля към позиция, заета вече от главните сили.
14 август (26 август): Генерал Леонов отразява настъплението на турски рекогносцировъчен отряд, очаквайки ново настъпление от по-големи сили.
15 август (27 август): Укрепване на позицията при Зараево. Придвижване на войски към нея.
16 август (28 август): Завършва съсредоточаването на главните сили на Източнодунавската армия на Мехмет Али паша на линията Разград - Ески Джумая (Търговище). Срещу ХIII-ти корпус стояли 43 батальона, 34 ескадрона, 84 оръдия.
35
17 август (29 август): На военен съвет с Мехмет Али паша окончателно е приет планът за атака на Кара Хасан кьой. За атака на позицията при селото били назначени 27 батальона, 14 ескадрона и 42 оръдия - повече от 15000 човека. Срещу тях стояли 3 батальона. 5 ескадрона и сотни и 10 оръдия - до 3837 човека.
18 август (30 август): Утрото било светло и обещавало горещ слънчев ден. Над с. Зараево надвисват облаците на боя. В 5 часа сутринта генерал-майор Леонов получава съобщение, че значителни турски маси черкези заставят дивизиона на атаманците в с. Садина да отстъпи. Ген. Леонов сформира подкрепление и тръгва с него. По пътя получава ново донесение - значителни маси неприятелска конница се показали и зад е. Спахалар (Ломци). Генералът се връща в Зараево.
Няколко оръдейни изстрела объркват черкезите в Садина и те отстъпват, но само след 20 минути се появяват отново и в по-голямо количество. През това време майор Завойски успял скришом да разсипе по полурота на позицията във верига и когато отоманците отстъпват, подвели черкезите на руската пехота. Честият огън твърде скоро заставя черкезите да отстъпят. Отговорът на турците е стрелбата на една 6-оръдейна батарея.
Пристигайки на главната позиция, ген. Леонов изпраща към с. Ломци дивизион Лубенски хусари, 2 роти и взвод батарея със задача да изгонят турците оттам. Отрядът заел главната позиция. Турците настъпват твърде бавно - видимо е отражението на дългия преход преди това. През това време отрядът на подполковник Глазенапа се приближил до източната покрайнина на Кечелерската гора. Втори ескадрон на Лубенските хусари, изкачвайки се на Ломските височини забелязал турската конница. Свивайки надясно, хусарите незабавно се хвърлили в атака и прогонили турците. След като отблъснали и втори път подсиления противник с помощта на дошлия на помощ друг ескадрон, хусарите обаче трябвало ди прекратят преследването, тъй като от Ломци вече се показали турските вериги, зад които се виждали и колони. Хусарите започнали бавно да отстъпват към своята пехота, която в това време се спряла и разгънала във верига, южно от края на гората при с. Козица. На позиция застанали и 2 оръдия, както и целият отряд на подп. Глазенапа. Открил огън по приближаващите се. Турци се показали и откъм юг. След това на височините югозападно от Ломци се появила батарея и започнала да стреля по руската пехота. Ген. Леонов се убедил, че турците водят истинска атака към Зараево и разпоредил 3 роти да се отправят в подкрепа
36
на подп. Глазенапа, а полковник Назаров да напусне Садина и да прикрие левия фланг на позицията.
До този момент само 2 батальона от бригадата на Ибрахим действали срещу Зараево. Виждайки, че атаката е спряна, Неджиб паша я засилил с още 2 батальона. Огънят на турците значително се усилил и отрядът на подп. Глазенапа попаднал под кръстосан огън. Това го принудило да се върне назад. След него и хусарите отстъпили на главната позиция. През това време бригадата на Ибрахим получила нови сили и настойчиво настъпила, което принудило русите да тръгнат назад. Тогава майор Шлюпович на свой ред минал в настъпление и няколко пъти изтласкал турците, заседнали в едно гробище. Подп. Глазенапа подпомага тези атаки, като със своя дивизион настъпил срещу черкезите, прикриващи турската пехота и ги отблъснал. Скоро обаче бил принуден да се върне от огъня на турската пехота. В края на краищата превъзходството на турците в сила заставило майор Шлюпович да отстъпи гробището и да започне отстъпление към Зараево под силния напор на турците. Неочаквано за турците на десния им фланг се появил майор Завойски: турците се спрели, а майор Шлюпович успял да отстъпи. На височините при Ломци се появила още една батарея от 6 оръдия и заедно с това започнала ожесточена стрелба, след която турците настъпили с всички сили срещу позициите на русите. Отбивайки тази атака и минавайки на свой ред в настъпление, русите попаднали под толкова силен огън, че били принудени с големи загуби да се върнат на своите позиции. Въпреки отбитата атака, зарайци скоро трябвало да напуснат своята позиция и в центъра, тъй като турците заплашвали съвсем да обходят левия фланг, а центърът бил подложен на много силен обстрел. Ибрахим паша, заемайки руските позиции спрял своята бригада и започнал усилено да се окопава.
Почти едновременно с тези събития бригадата на Асаф паша се приближила към Садина и продължила да настъпва към с. Козица. Бригадата на Сабит паша около 10 часа сутринта заела с. Бахшишлар /Дриново/, но по-нататък не се придвижила. Това прекъсване дало възможност на ген. Леонов да се устрои на втора позиция и към 11 часа сутринта целият му отряд бил вече на позиция.
През това време бригадата на Асаф паша, нейните главни части, се приближили около обяд откъм север към с. Козица, превзели го и стрелковата й верига минала в решително настъпление против Трети батальон. На 400 крачки от него турската верига била спряна. Започнала оживена престрелка. Междувременно
37
се появила опасност за левия фланг на русите и те се вдигнали в контраатака, изтласкали турците от селото, преследвали ги. По-нататък са посрещнати от силен огън и са принудени да се върнат. След половин час турците повтарят атаката си, но този път срещу целия фронт на позицията. Получава се повторение както на атаката, така и на контраатаката. След това боят прекъсва. Турците се окопават, получават подкрепление и започват ново настъпление, но главно към центъра на руския боен ред. Тук русите се подават назад и отстъпват за боеприпаси. Това излъгва турците, които помислят, че русите отстъпват позицията. Започва ожесточен бой.
Мехмет Али паша, командващ Източнодунавската турска армия наблюдава
лично боя, изпраща за нови сили в Ломци. Генерал Леонов получава подкрепления
от центъра. Шест пъти с. Зараево минава от ръце в ръце. Турците получават
свежи подкрепления, русите мъжки се отбраняват, напрягайки последни усилия.
Около 4 часа отрядът на ген. Леонов е заплашен от нова опасност: бригадата
на Сабит паша, досега бездействаща на север от Дриново, минава в настъпление,
заляга пред горичката, в която е Втори батальон. След това отново се вдига
напред, но пресеченият огън на другите руски части я спира отново. Главните
части на Сабит паша бавно минават в настъпление, след като турската батарея
открива огън по левия фланг на руската позиция. Четири турски ескадрона
са се придвижили нагоре по долината на р. Черни Лом. Почти едновременно
с това на височините при с. Ломци се показва и бригадата на Нишад паша
и започва да се спуска в долината на ручея от с. Козица. По такъв начин
турците вкарват в боя почти цяла свежа дивизия. Превесът е на тяхна страна.
Въпреки това ген. Леонов изпълнява заповедта да се държи на позицията до
крайност. Възползвайки се от бавността на настъплението на свежите части
на противника, той използва пристигналите подкрепления за противодействие
и се задържа на позицията още 2 часа - до 6 часа вечерта.
Бригадата на Сабит паша минава към по-енергични действия. Тъй като
настъплението е заплашвало пътищата за отстъпление на русите, то атаманци
и лубенци получили заповед да го задържат. Действително те успяват да сторят
това, но по-нататъшното задържане на позицията можело да доведе до окончателно
загубване на пътищата за отстъпление и затова ген. Леонов около 8 часа
дал заповед за отстъпление към Гагово, а Зараево и лагерът на Зарайския
полк - да бъдат запалени. Отстъплението на десния
38
фланг и центъра станало съвършено нормално - батареята от Гагово с огън във фланг задържала по-нататъшното настъпление на Сабит паша (пехота и конница). Към 9 часа вечерта целият отряд на ген. Леонов се събрал в Гагово, оставяйки кавалерийски аванпостове покрай р. Черни Лом.
Сблъсъкът при Хайдар кьой (Кардам): Нощта на 17 срещу 18 август отрядът на полковник барон Каулбарс прекарал в тревога, тъй като турците поддържали непрекъснат огън. Около 8 часа сутринта се чува оръдейна стрелба откъм Зараево и почти едновременно с това предните части на бригадата на Али паша започнали да се спускат от височините на Сахар тепе. Когато предните части на турците излезли от храсталака и се приближили на около 1600 сажена, руската артилерия открила огън и отрядът се разположил на позиция. Турските батальони настъпвали твърде бавно и предпазливо. Около 10 часа се получава записка от ген. Леонов да му се изпрати подкрепление с кавалерия и артилерия. През това време турците превзели лозята, вкарали в боя още 2 оръдия. Започнала се престрелка, която довела до поставяне на още 3 турски оръдия на позиция, огънят на които се оказал доста точен. Към 11 часа турците постепенно увеличили силите си и правили опити да излязат от лозето. До 3 часа в с. Кардам се води незначителна престрелка. В 4 часа турците вкарват в боя нови 3 свежи батальона и ги отправят към източния мост - завързва се доста оживена престрелка. Около 5 часа и 30 мин. турските оръдия стават 12 и турски войски започнали да се показват по фронта и фланговете. Тогава полк. Каулбарс заповядал отстъпление към Попово. Отстъплението минало без преследване.
През цялото време главните сили на ген. Прохоров от сутринта до 5 часа след обяд на 18 август стояли в пълна готовност при Попово. Чак в 5 часа и 30 мин. оттук са отделени 1 батальон и 6 оръдия в подкрепа на полк. Каулбарс. След това ген. Прохоров забелязва откъм Аязлар и Султан кьой гъст дим. Той изпраща разузнавателна част и заема позицията при Попово. Към 6 часа вечерта турците открили оръдеен огън и в същото време на десния бряг на р. Черни Лом се показала гъста турска верига. Две руски оръдия откриват огън, но срещу тях са насочени веднага 6 турски, а откъм Аязлар се показали 3 колони на неприятеля и започнали да обхождат отряда на майор Корицки. След непродължителна престрелка отрядът отстъпва към Султан кьой, преследван от около 5 турски табора и значително количество черкези. Турската батарея заема позиция при Аязлар. Пристига подкрепле-
39
ние и турците са принудени бавно да отстъпват. Около 7 часа два турски батальона се показват на две версти югозападно от Султан кьой, но виждайки наличието срещу тях на руски части, се скриват към Аязлар. Свечерява се. Престрелката е прекъсната.
Генерал Прохоров счита, че отрядът му е изпълнил задачата си да задържи колкото е възможно повече противника и считайки, че против Попово турците са насочили не по-малко от 20000 души и 38 оръдия, помисля за отстъпление. Той се опасява, че турците могат да отрежат отряда от единствения път за отстъпление. Споделя всичко това с ръководството на корпуса и, обещавайки че ще остане на позиция, очаква разрешение за отстъпление. Тъй като командирът на корпуса не е в щаба и отговорът е уклончив, след 1 часа след полунощ (вече на 19 август) генерал Прохоров напуска позицията при Попово.
Тече тревожна нощ. Поради загубата на Зараево, има опасност от прорив на турците между Гагово и Абланово. ХIII-ти армейски корпус охранява фронта с кавалерийска верига: от Султан кьой - източно от Попово, по-нататък към Гагово, след това към р. Черни Лом и по левия й бряг към Опака, без да достигне Опака минава на десния бряг и се свързва с аванпостовете на ген. Дризен (от XII-ти арм. корпус).
18 август (30 август): Рано сутринта от русенската крепост е открита стрелба по Гюргево. Отговаря и руската обсадна батарея. След това Кейсерли паша излиза от крепостта с 8 батальона, 6 ескадрона и 14 оръдия и се отправя към с. Кадъ кьой (Щръклево).
19 август (31 август): Около 6 часа сутринта полковник Хрещатицки заема с 3 спешни сотни позиция на височините североизточно от с. Щръклево. На аванпостовите сотни той заповядва да заемат позиция вляво и вдясно. Турците настъпват твърде енергично под прикритието на своите оръдия. Те заставят спешените казаци да отстъпят по пътя за с. Кошов. Пристигналото подкрепление на полк. Немира само временно спира турското настъпление. Засилвайки бойната си част, противникът започва да обхваща двата фланга на руския отряд. Русите са принудени за втори път да отстъпят и се спират в лозята към р. Черни Лом, където с комбиниран пушечен и оръдеен огън спират настъплението на турците. Междувременно на помощ на полк. Немира се отправят части от корпусния резерв в с. Тръстеник, от Пиргово и от хан Гюр чешме. През това време действат енергично: цялата турска конница обхващала десния фланг на отряда на полк. Немира,
40
десният му фланг бил обхванат от цял батальон, достигащ с фланга си до долината на р. Ч. Лом около с. Красен; друг батальон на турците заемал с. Щръклево. а 2 батареи обстрелвали руската позиция. В този критичен момент пристигналите подкрепления, заедно с полк. Немира, се вдигат на обща атака и отблъскват турските части, възвръщайки си първоначалните позиции и освобождавайки Щръклево.
Забелязаното сутринта отстъпление на частите на ХIII-ти корпус било изтълкувано като морално последствие от изпитаното поражение и още повече убедило турците в необходимостта от по-нататъшно развитие на успеха им. Свиканият от Мехмет Али паша военен съвет след дълги спорове приел сравнително скромното решение да очисти целия десен бряг на р. Черни Лом от русите. По такъв начин като близка цел на Източнодунавската турска армия станало завладяването на руските позиции при Кацелово и Щръклево. Веднага е предписана дислокация на частите й.
20 август (1 септември): Сутринта в щаба на отряда е получена заповед на Главнокомандващия отрядът да задържи позициите на всяка цена. Поради това е извършено предислоциране на частите.
Турците продължават предприетото си придвижване и не безпокоят руските аванпостове.
21 август (2 септември): Рекогносцировъчни отряди на армията на Мехмет Али се появяват пред позициите на ХIII-ти арм. корпус и започват да се окопават. Крупни пехотни и кавалерийски части се движат надолу по Умурски Лом. Придвижването на турската войска се съпровожда с аванпостови сблъсъци по целия фронт на Русчушкия отряд. Става сблъсък и при с. Гърчиново. Малко по малко се притискат и аванпостовете в центъра на позицията на отряда. Мехмет Али напразно чака крайното съсредоточаване на турските колони, а атаката при Кацелово е предвидена за 22 август. Затова тя е отложена за 24 август.
22 август (3 септември): Полковник Левицки донася заповедта на Главнокомандващия да се заемат и укрепят позиции, на които да е възможно да се издържат всички атаки. Вниманието на главната квартира е било ангажирано с атаката на Ловеч, а след това и на Плевен.
Вечерта значителен турски отряд (на Мустафа Зефи паша) от около 10 батальона, 8 ескадрона и 14 оръдия се приближил и скришом разположил на около 3 версти от с. Щръклево.
41
Разположението на Русчушкия отряд към вечерта все повече и повече приема вид на тънка линия, имаща в резерв само 1 батальон. В същото време Мехмет Али имал на десния си фланг силна крепост, а на левия - силна позиция и чака само съсредоточаването на Разградската северна армия, за да атакува почти с 50 батальона центъра на русите.
23 август (4 септември): Рано сутринта Мустафа Зефи потегля с отряда си в две направления: право срещу Щръклево и вдясно срещу с. Красен. Забелязвайки движението в турския бивак, майор Киселевски бързо заел позиция североизточно от Щръклево, при кладенците. Скоро турците решително тръгнали напред и обхванали отряда на майор Киселевски отдясно с конница и отляво - с пехота. Принуден от превъзхождащите го сили да отстъпи, отрядът се спрял в лозята, на десния фланг на намиращите се тук части на Първи и Втори Украински батальони. След като засилил бойната си линия от резервите, Мустафа Зефи атакувал и този отряд, обхващайки и неговите флангове. Обаче тази атака била спряна от пристигналите Първи Одески батальон. 5-та батарея и четири сотни на 12-ти Донски казашки полк. Две от сотните се спешили и застанали на дясната страна на лозята. Останалите две сотни подкрепили сотните на 37-ми полк, които под напора на черкезите отстъпвали по направление на с. Кошов. С тези подкрепления Първи Украински батальон успешно се отбранявал в продължение на 3 часа. Четири пъти лозята минавали от ръце в ръце, но накрая руските резерви били изчерпани, бойният им ред се превърнал в една объркана верига и при двойното превъзходство на противника положението на отряда на полковник Немира станало критично. В това време в сражението се намесил и отрядът на генерал-майор Сталь фон Гольщейн. Още на разсъмване той тръгнал на помощ от позицията при хан Гюр чешме. Към Красен с Първи Днепровски полк (4 роти), дивизион от Втора батарея, ескадрон ахтирци и 4 оръдия от Пета Донска батарея. От височината западно от Красен генералът видял, че 10 турски батальона с конница по фланговете настъпват, както вече описахме, към Щръклево и Красен под прикритието на своята батарея, разположена западно от кръчмата Воеводица. Генерал Сталь заповядал оръдията му да се разположат западно от Красен, на височината, оставил за прикритие по фланговете им пехота, а четирите конни оръдия оставил като частен резерв зад левия фланг. Село Красен било вече заето от 3 роти днепровци. В завързалата се артилерийска престрелка две турски оръдия били
42
извадени от строя. След това, около 8 часа сутринта, турските вериги започнали да се спускат към Красен, но били задържани от картечните гранати на извиканите на позиция донски оръдия. Съзнавайки затрудненото положение на полковник Немира, генерал Сталь решил да мине в настъпление, обаче първата му атака била неудачна - трите роти днепровци и половин ескадрон хусари били отбити. Втората атака на тези части, подкрепени от още 3 роти на Втори Днепровски батальон, пристигнали вече допълнително по заповед на ген. Сталь, била също отбита от турците, които засилили и удължили своята верига. Около 12 часа към отряда се присъединили изпратеният Трети Днепровски батальон с взвод от Шеста батарея. Генерал Сталь решил отново да мине в настъпление против левия фланг на турците, още повече, че по това време те силно напирали срещу полк. Немира. Заповядвайки на артилерията да съсредоточи огъня си върху сгъстените поддръжки на онези турски части, които атакували с. Красен, ген. Сталь оставил за прикритие на артилерията една рота, други 3 роти - в с. Красен, а останалите 3 роти и целия Трети Днепровски батальон изпратил през Лома. С тях тръгнал и ескадронът хусари. Този път енергичната атака на днепровци, към които скоро се присъединили и оставените три роти в с. Красен, била сполучлива. Атакувани фронтално и малко в ти, онези турски части, които били обхванали вече левия фланг на полк. Немира, започнали да отстъпват. Тогава и отрядът на полк. Немира, бързо преустройвайки се, преминал в настъпление. Изтласкани от лозята и от с. Щръклево, турците се отправили към Русе, преследвани от сотните на 12-ти и 37-ми Донски полкове. В 4 часа след обяд престрелката стихнала.
Комендантът и губернаторът на Русе извършва излаз от крепостта с цел привличането на части и внимание към себе си, подпомагайки по този начин предстоящата атака при Кацелово.
Извършват се последните придвижвания към обозначените от диспозицията пунктове. Движението на турските части в общи линии е към селата Горско Абланово и Кацелово - срещу центъра на разположението на Русчушкия отряд. Към вечерта Мехмет Али паша успял да съсредоточи против Кацелово предвидените части, с цел да отхвърли русите от последните височини на десния бряг на р. Черни Лом. В с. Кацелово русите имали само 2 бат., 3 еск., 8 оръдия.
Началникът на Русчушкия отряд — Престолонаследникът, получавайки донесението за атаката на турците при Щръклево и Красен решил да премине в настъпление към Сваленик и
43
Церовец, към Гърчиново, с цел да попречи на съсредоточението на турците и да заплаши техния тил. Наложило се обаче почти веднага да се откаже, тъй като генерал-лейтенант Дризен. в донесението си от 6 часа и 30 минути, както и в следващите донесения този ден, съобщава за появата на значителни маси турски войски в района на селата Церовец, Писанец, Торлак. Сваленик. Заключението е, че турците се съсредоточават преимуществено против с. Кацелово. Престолонаследникът отдава съответните разпореждания за дислоциране на частите, както и за евентуалните пътища за отстъпление. Генерал Дризен също отдава съответните разпореждания на своите кавалерийски части.
24 август (5 септември): Около 6 часа сутринта турските колони започнали да се показват срещу Кацеловската позиция и предизвикали няколко изстрела на 5-та батарея, която спряла стрелбата, след като забелязала, че снарядите не долитат. Турските оръдия отговорили с жив огън срещу Пета батарея, но поради слабия резултат скоро минали на по-близка дистанция, разполагайки се отчасти в лозята, отчасти на височината южно от него. Тук те разгънали и батальоните за прикритието им и открили огън. Но и на тази позиция огънят на артилерията се оказал малко резултатен, поради което Фуад паша се решил чрез настъпление на цялата пехота да постигне по-бърз и точен резултат. Всичките 9 батальона от първата линия трябвало да атакуват едновременно. След тях твърде близко следвали останалите 9 батальона. Около 10 часа сутринта цялата дивизия (пехотата й) тръгнала в гъсти маси в атака срещу предната позиция на русите. След като се спуснали в оврага пред позицията, турците започнали да се изкачват по ската, водещ към руските окопи. Тук те били спрени от силния огън на руската верига, подсилена с ротите, привлечени от главната позиция. Задържали се достатъчно дълго, турците накрая се върнали на първата си позиция. Тогава Фуад, считайки, че тези войски са отслабени, изпратил на Решид паша заповед да прекрати настъплението към с. Широково и да подкрепи десния му фланг. Това отстъпление от диспозицията на Мехмет Али имало важно значение за русите, тъй като бригадата на Решид, продължавайки настъплението към Широково, би могла безпрепятствено да завземе този пункт, където нямало руски войски. А оттук до Бяла оставали само 20 версти.
Към 10 часа и 30 мин. сутринта на Кацеловската позиция пристигнала Първа батарея, а след 11 часа - и Първи батальон на Херсонския полк, изпратен от генерал Дризен от Горско Абланово.
44
Пристигналата батарея застанала на главната позиция, малко в ляво от 5-та батарея, и веднага открила огън по турските колони. През това време в тях се вляла свежата дивизия на Сабит паша. Започнал действията си за деня малко по-късно от Фуад. Сабит тръгнал от Гърчиново към Церовец, а оттам - за Кацелово. Минавайки през Церовец, Сабит отделил една бригада за действия против Горско Абланово, а с другата се присъединил към левия фланг на Фуад, поставяйки една батарея на височината източно от Кацелово. Когато Сабит тръгнал в атака през селото към десния фланг на главната позиция до с. Кацелово, Бендерските роти били принудени да се огънат назад близо до стръмния скат на десния бряг на р. Черни Лом. След това генерал Арнольди заповядал на войските от предната позиция да минат на главната и да се държат на нея до завършване прибирането на ранените. Започнали да отстъпват и 6 оръдия от 5-та батарея, при което бил убит капитанът от Генералния щаб Воеводич, донесъл заповедта за отстъплението на главната позиция. Виждайки отстъплението на руските оръдия, кавалерийският полк на Ахмед бей тръгнал напред, но се спрял по някакви причини и това дало възможност на сотните от 31-ви Донски полк да го отблъснат. Казаците се увлекли и попаднали под огъня на турската пехота. Отстъпили на позицията на спешените драгуни. След отстъплението на 5-та батарея, на предната позиция останали малко повече от 5 роти на Бендерския и Херсонския полкове и положението им с всяка измината минута ставало все по-тежко.
Първи Херсонски батальон, приближавайки се непосредствено и западно от Кацелово бил отбит от огъня на бригадата на Сабит. След това той се спуснал по долината покрай Лома надолу, но турците били вече заели позицията и батальонът отстъпил към с. Каран Върбовка.
Към 12 часа (почти едновременно с отстъплението на 5-та батарея) към полесражението се приближила бригадата на Решид и обхванала левия фланг на предната позиция. В същото време пристигнал и Мехмет Али, с което бил въведен синхрон в действията на Фуад и Сабит. Бригадата на Решид била отново отправена към Широково. В същото време била изпратена заповед на бригадата от дивизията на Неджиб да се придвижи към полесражението.
Към 1 часа след обяд турците отново минали в настъпление. Отначало те нямали успех, тъй като били лишени от съдействието на своята артилерия и не могли да намерят на пресечената
45
местност удобни позиции. В 2 часа, след като получил известие за приближаването на втората бригада на дивизията на Неджиб, Мехмет Али вкарал в боя последните резерви и заповядал общо настъпление.
През това време генерал Арнольди, виждайки грамадното превъзходство на силите на противника (5 руски батальона срещу 34 турски), предварително решил да отстъпи, задържайки се на главната позиция само, за да даде време на батареите да се изтеглят по трудния път към с. Острица. Отстъплението на пехотата започнало по-късно и под прикритието на Трети батальон на 130-ти пехотен Херсонски полк с началник майор Гапонов. Обаче значителното превъзходство на турците, които в това време се приближили съвсем близко до руските позиции довело до това, че отрядът на генерал Арнольди бил принуден да отстъпи в разни направления. След упорита отбрана в последния момент преди отстъплението отрядът, съвсем смесил частите си, заемал главната позиция, проточвайки левия си фланг покрай края на горичката, намираща се на запад от главната позиция. Тук се водил ръкопашен бой по цялата позиция. Турците се промъкнали през гората и обхванали левия фланг на отряда. Вече част от него била под общото командване на полковник Назимов, командир на 132-ри пехотен Бендерски полк, очистила позицията и започнала да отстъпва към Острица. Едновременно с това било прикривано отстъплението на две батареи. С полковник Назимов успели да отстъпят части на 132-ри Бендерски полк, на 130-ти пехотен Херсонски полк и на 12-ти Драгунски полк. Отстъплението на тези части било много затруднено от липса на съдействието на конница. А турците ги преследвали настойчиво с пехотни и кавалерийски части. Все пак тези части благополучно достигнали до Острица. Тук тяхното присъствие се оказало твърде полезно, тъй като скоро пред Острица се показала турска кавалерия начело на бригадата на Решид паша. Херсонските роти, пристигнали първи в Острица, успели да заемат позиция и със своя огън да отхвърлят турската кавалерия. Поради това Решид спрял своята бригада и не се решил да продължи настъплението.
След отбиване на турската кавалерия обаче полковник Назимов свикал старшите началници на частите и изяснил, че в отряда почти няма патрони и артилерийски снаряди, и че частите са силно разстроени. Поради това полковникът не счел за възможно да заеме с отряда си позиция при Острица, както било заповядано, и продължил по-нататъшното си отстъпление към Беш бунар (Пет
46
кладенци).
През това време турците все повече обхванали левия фланг на позицията при Кацелово и окончателно отрязали пътя за отстъпление към Острица. Поради това русите започнали да се оттеглят към с. Каран Върбовка. Тук били 3 ескадрона от 12-ти драгунски Стародубовски полк, 4 линейни роти от 132-ри полк и 7 линейни роти от 130-ти полк. След като минали на левия бряг на р. Ч. Лом, тези части спокойно се оттеглили към Каран Върбовка, изнасяйки почти всички ранени от полесражението. След това Бендерските роти започнали да се движат по левия бряг на реката след отряда на полковник Назимов.
Последните части, стоящи на крайния ляв фланг и издържали упорития бой, скоро се лишили от възможността да отстъпят даже и към Каран Върбовка, тъй като разпръсналите се из гората турци излезли на неговата източна покрайнина, преграждайки им пътя по такъв начин. Останал само пътят към Горско Абланово. Отстъплението на почти две линейни роти от 132-ри Бендерски полк и 3 сотни от 31-ви Донски полк било съществено облекчено от настъплението на 131-ви Тирасполски полк. Тези части след това взели участие в боя при Горско Абланово.
Започналата още от сутринта престрелка при Горско Абланово все повече се разгаряла и било очевидно, че успехът на турците при Кацелово ще ги накара да се опитат да отхвърлят русите и от позициите при Горско Абланово. Около 7 часа сутринта турците открили артилерийски огън от около 6 версти и дълга верига стрелци се показала на гребена срещу Аблановската позиция. Веригата се спряла извън обсега на руската батарея и се започнала безрезултатна артилерийска престрелка.
Около 7 часа сутринта на позицията пристигнали 4-ти пехотен Копорски полк. Първи батальон от Първи пехотен Невски полк и Втора и Шеста батареи на I-ва артилерийска бригада. Вследствие на това генерал Дризен още в 10 часа заповядал на генерал-майор Тимофеев да отправи за усилване на Кацеловската позиция Първи батальон от Херсонския полк, а самият той с полка си и една батарея да се придвижи във фланг на турците (срещу бригадата на Сабит, връхлитаща срещу отряда на генерал Арнольди). В същото време ген. Дризен изпратил заповед до изоставащите два батальона на Невския полк да се движат от с. Юренджик (Голямо Градище) направо към Острица, за да приемат върху себе си удара, насочен срещу ген. Арнольди. По такъв начин вече около 10 часа сутринта генерал Дризен бил убеден, че Кацеловският
47
отряд не ще се задържи на своята позиция.
Изпълнявайки заповедта, генерал Тимофеев разположил частите си и под огъня на батареите Втори и Трети батальон на Тирасполския полк преминали през р. Ч. Лом и започнали да се изкачват към с. Кацелово. Шеста батарея от 33-та артилерийска бригада се спуснала в платото. Заставайки на около 750 сажена от южния край на с. Кацелово, батареята открила огън по селото, а след това и по турските батареи. Когато тирасполци заемали южните къщи на с. Кацелово, позицията там била вече очистена от отряда на генерал Арнольди. Освен това част от турския батальон, преследващ ген. Арнольди, се обърнала срещу тирасполци. След това срещу тях започнали да настъпват и други турски части от север и изток.
Считайки постигната поставената му цел, генерал Тимофеев заповядал отстъпление. Турците ги преследвали достатъчно енергично, обаче не успели да се съсредоточат. Около 2 часа след обяд тирасполци се върнали на Аблановската позиция, където заели част от предишните си окопи и част от платото, близо до теснината.
През това време Мехмет Али успял да въведе ред във войските си, атакувайки с. Кацелово и решил да нападне отряда на генерал Дризен. Около 3 часа след обяд 11 турски батареи, разположени от Кацелово като дъга срещу с. Горско Абланово обстрелвали с кръстосан огън руската позиция. Гъсти турски вериги се показали на гребена на височината на фронт дълъг около 4 версти. Откривайки честа оръжейна стрелба, турците започнали да придвижват пехотните резерви. Отначало картечните гранати на руските батареи заставяли турските резерви да минават назад, зад гребена на височините. Накрая бригадата на Сабит успяла да премине реката и започнала с неудържима сила да се изкачва от североизток към с. Горско Абланово, превзела селото и изтласкала оттам Първа стрелкова рота на бесарабци. Завзели селото, турците открили от близко разстояние силен флангови огън по частите, отбраняващи лозята и скоро те били принудени да отстъпят към платото, преследвани от турците на 200-300 крачки. През това време всички турски батареи съсредоточили огъня си по струпалите се покрай левофланговите си батареи руски части. По-нататъшното отстъпление се преграждало от теснината. Тогава генерал Тимофеев, оценявайки важността на положението и минутата, слязъл от коня и, минавайки край веригата, тръгнал напред срещу турците. Най-близките части с вик „Ура!"
48
се втурнали след него. След това цялата бойна линия на русите преминала в контраатака. Турците не издържали и започнали да отстъпват. Пристигналите навреме батальони на Копорския полк. изпратени от генерал Дризен взели участие в тази контраатака. Втори Копорски батальон изтласкал турците от селото. Увличайки се в преследването на отстъпилите зад реката турци, частите на трите полка, начело с пропоршчик Пиленко преминали на десния бряг на реката. Попадайки скоро под силен огън, те били принудени да се върнат с цената на доста загуби.
След отбитата атака на турците двете страни се ограничили само с престрелка, продължила до 6 часа вечерта. Тогава времето се променило: спуснала се мъгла и започнал да вали дребен дъжд. Сражението спряло.
25 август (6 септември): Положението на Русчушкия отряд при с. Горско Абланово се оказало критично: значителни турски сили стояли на фланга на отряда, отделени само от течението на р. Черни Лом, проходима в брод на няколко места в този участък. По-нататъшното настъпление на Мехмет Али паша, лично присъствал на полесражението, водело до това, че разположението на Русчушкия отряд би било прекъснато в центъра и завземането на Бяла не би могло да бъде затруднение за превъзхождащите турски сили.
По неизвестни причини Мехмет Али не се решил да продължи настъплението си. Вместо това той изпратил парламентьор да моли за примирие на 25 август за прибиране на ранените и убитите. Началник на Аблановския отряд, генерал-лейтенант барон Дризен, получил вече заповед от щаба на отряда за отстъпление, се възползувал от примирието и привечер скришом отстъпил по направление на Бяла.
Забелязват се и значителни турски сили срещу селата Червен и Кошов.
26 август (7 септември): Привечер се изяснило, че освен група черкези, турците никъде не са минавали р. Ч. Лом.
Вечерта турците научават за пълното оттегляне на XIII-ти армейски корпус.
27 август (8 септември): Привечер завършва отстъплението и съсредоточаването на Русчушкия отряд. Престолонаследникът телеграфира на Главнокомандващия, че "... отряд собран и готов к бою..."
Дъждът разкалял пътищата и турците цели два дни вече не можели да получат достоверни сведения за Русчушкия отряд.
49
28 август (9 септември): Продължава дислокацията на руските части. Привечер се извършват нови изменения.
Мехмет Али пристига в Заветно и на военен съвет предлага обширен план за военни действия.
29 август (10 септември): Турците остават неподвижно на десния си фланг, придвижват левия си напред и в района на ХIII-ти корпус и на Северния отряд (вдясно от ХIII-ти корпус) се състояли достатъчно упорни сблъсъци.
По-нататъшно укрепване позициите на русите.
30 август (11 септември): Потвърждава се раздвижването на турски пехотни части. При селата Широково, Помен, Осиково
31 август (12 септември): Извършва се рекогносцировка от 4 руски отряда за уточняване на сведенията за турците от 29 и 30 август:
- полковник Санников, командир на 48 пех. Одески полк тръгва от с. Две
могили заедно с полка си, дивизион батарея и сотня донски казаци към селата
Табачка и Червен;
- полковник Кузмински, командир на 129-ти пех. Бесарабски полк, тръгва
от с. Батишница заедно с полка си, дивизион батарея ескадрон улани и ескадрон
драгуни към селата Острица и Каран Върбовка;
- полковник Пощофт, командир на 4-ти пех. Копорски полк тръгва от с. Баниска заедно с два батальона от полка си, дивизион от батарея и дивизион атаманци към селата Помен и Голямо Градище;
- генерал-лейтенант княз Манвелов тръгва с два батальона от Нарския пех. полк, 5 сотни донски казаци и 4 оръдия от с. Копривец към с. Бойка. Там към него се присъединяват от XI-ти арм. корпус 7 роти, взвод от батарея и дивизион улани. В с. Бойка отрядът оставя 2 роти и се разделя на две колони: южна, начело с ген. Манвелов - потеглила към с. Водица и северна, начело с капитана от Генералния щаб фон Фохт - към селата Осиково и Водица. Южната колона, посрещната на 5 версти от Бойка от огън на конни части, се придвижила в боен ред около 2 версти напред. Тук вече е посрещната от пехотински и оръдеен огън и е принудена да отстъпи под енергичния натиск на противника. Преследването спряло, когато във фланг се появила северната колона.
Състоял се нов военен съвет, на който Мехмет Али конкретизира предложения на 28 август обширен план за изтласкването на русите от пространството между р. Ч. Лом и р. Баниски
50
Лом, и за придвижването към Търново - за съдействие със Сюлейман паша на Шипка.
Планът предвижда незабавно настъпление: тъй като достъпът до Бяла е по-изгоден за русите, то се предвижда ХХI-ви армейски корпус да се задържа от гарнизона в Русе и особен отряд при селата Щръклево и Иваново - общо до 20 батальона. С останалите сили на двете армии (Южна и Северна) от Източнодунавската турска армия да се настъпи в пространството между с. Помен и р. Бююк дере, с превъзхождащи сили към Бяла от юг. Ако тук се срещнат много силни укрепления, да не се атакува Бяла, а да се заобиколи и, преминавайки през р. Янтра при с. Полско Косово, да се продължи на запад. Ако и тук има големи затруднения, предстояло здраво укрепване на изток от р. Баниски Лом, а с останалите части да се влезе във връзка с дивизията при Омуртаг и да се действува срещу съобщенията на русите между Бяла и Търново. Същият ден двете армии тръгват към предвидените пунктове за настъпление.