МЕХМЕД НЕШРИ
ОГЛЕДАЛО НА СВЕТА. История на османския двор
 
РАЗДЕЛ ТРЕТИ
ПРЕДСТАВЯ СУЛТАНИТЕ НА ВОЮВАЩИЯ ЗА ПРАВАТА ВЯРА ОСМАНСКИ РОД

2.

31) Заветът на Осман Гази
32) Разказ за самостоятелното властване на Орхан Гази в държавата на Осман Гази
33) Разказ за завладяването на Изникмид
34) Разказ
35) Разказ за завладяването на Изник
36) Разказ
37) Разказ
38) Разказ за завладяването на земята Караси
39) Разказ
40) Разказ
41) Разказ за Гейикли Баба
42) Разказ за потеглянето на Сюлейман паша към Румелия
43) Разказ
44)  Разказ за завладяването на Конур Хисар
44b)  Смъртта на Сюлейман паша и на Орхан Гази Нека Аллах се смили над двамината!
45)  За паметниците, останали от Орхан Гази и за неговия нрав
46)  Възцаряването на Гази Мурaд Хан Нека Аллах се смили над него!
47)  Разказ
48)  Разказ за завладяването на Едирне
49)  Разказ
50)  Разказ
51)  Разказ за завладяването на Бига
52)  Разказ
53)  Разказ
54)  Разказ
55)  Разказ
56)  Разказ за завладяването на вилаета Хамид
57)  Разказ за завладяването на румелийски крепости
58)  Разказ за завладяването на Ниш
59)  Разказ
60)  Разказ за това, как започнала враждата с караманците


(31). Заветът на Осман Гази

Това завещал Осман Гази на сина си Орхан: "Когато умра, да ме поставиш под украсеното със сребро кубе в Бурса." По онова време неверниците били препокрили кубето на манастира и то светело като сребро, та гледано отдалече, изглеждало сребърно.) "Другото ми напътствие е: който и да те тласка към непокорство пред всевишния, ти не се поддавай! Не върши нищо, което не е заповядано от бога. Ако нещо не знаеш, питай и се поучавай от богословите, които познават свещения закон. Не се залавяй за никаква работа, преди да си я обмислил. Отнасяй се добре към тези, които са ти покорни. И още — не се скъпи да раздаваш благосклонност и милосърдие, защото човекът е роб на доброто."
 

(32). Разказ за самостоятелното властване на Орхан Гази в държавата на Осман Гази

Каза се, че погребали Осман в Манастир. Тогава Орхан и брат му Алаеддин паша се сбрали наедно. По онова време имало някой си Ахи Хасан, който при-

57
 

тежавал завие около бейския сарай в Бурса. В него се събрали всички първенци, за да разделят имането на Осман между неговите синове. Никакво съкровище не се открило — нищо друго освен завладените земи. Злато и пари нямало. При своя край Осман оставил една доста новичка дреха за тържествени церемонии, една походна торба, една солница, един калъф за лъжици и чифт ботуши. Дрехата му била съшита от морско платно, а на гърба й бил извезан полумесец. Знамената му пък идели от потомците на Ала Шехир, та били алени. [56] Имал също няколко обора добри коне и няколко стада овце. Бейлишките овце за разплод, които сега пасат из околностите на Бурса, са от тези овце. Оставил също в Султаньоню няколко полудиви кобили и няколко чифта дебела плъст за под седла. Освен изброените неща, не се намерило нищо друго. Орхан казал на брата си: "Какво ще заповядаш?" Алаеддин паша отвърнал: "На тази земя е нужен падишах, който да бъде пастир: да събира раята и да наглежда спахиите. Нека всички тези коне, кобили и овце бъдат негови, защото всички те са собственост на владетеля. Баща ми ги е скътвал заради свещената война. За нас няма друго наследство!"

Тогаз Орхан казал на Алаеддин паша: "Щом е тъй, братко, ела и стани ти този пастир!" А Алаеддин паша отвърнал: "Докато беше жив, баща ми винаги на тебе поверяваше бейлика. Щом ти си жив, какво ми се пада на мене да върша? Ти си мой велик брат, комуто единствено е отредено мястото на татко!"

Събраните първенци одобрили думите му. Тогава Орхан казал: „Ела и стани поне мой везир!" Алаеддин пак отказал: „В полето на Ките има едно село, наречено Фотуре. Него ми дай. То ми стига!" — казал той. Орхан му дал селото. Алаеддин паша построил също едно теке в Кюкюрдлю — в Бурса, един месджид в крепостта при вратата Каплуджа и още един месджид при горната врата, а около тях — къщи. Самият той също се поселил там. И досега има от неговите потомци. [57]

58
 
 

(33). Разказ за завладяването на Изникмид

Говорят, че след като Орхан дарил казаното село на своя брат, Акча Коджа също се преселил в оттатъшния свят. [Тялото му] лежи в планината около Кандъра. След него се преселил в отвъдния мир и Конур Алп. Тогава Орхан поверил целия пограничен кран на малкия си син Мурад Гази. После сбрал войска и потеглил срещу Изникмид. Още когато тук идвал Абдуррахман, той обяснил подробно как са нещата и какво трябва да се прави, за да се овладее Изникмид.

Първом дошли до Йени Хисар, а сетне стигнали до Гейве. В Ап Сую Орхан се намерил със сина си Сюлейман паша. Дошли и газиите, които стояли около езерото Аян и в Айдос. Всички те се присъединили към Орхан и стигнали до Изникмид.

По онова време господарка на Изникмид била една жена — роднина на истанбулския владетел. [58] А в укреплението, разположено в Ялак Ова, имало един неверник на име Йелеконйе. Той бил господар на Ялак Ова. Зад него пък имало друга крепост, която сега наричат Коюн Хисар. Йелеконйе имал брат, на име Кълейон. Малката крепост била негова. И така хвърлили се върху тези крепости. Започнала се битка. Една стрела пробола сърцето на Йелеконйе и проклетникът начаса умрял. [59] Тогава Орхан се спуснал към Изникмид.

Тогава жената събрала своите приближени и им казала: "Аз не мога да противостоя на турците. Жалко за тези от нас, които погинат, защото ще си идат напразно. Загине ли пък някой от тях, те ще станат наши кръвни врагове. Трябва завинаги да отхвърлим турците от нас. Изходът е по-мирно да предадем крепостта." Всички събрани одобрили думите и. Тогава жената изпратила при Орхан свой доверен човек и казала: „Щом мине нощта, изпрати ни хора [да ни пазят], та никой от турците да не може да посегне на нас." Тогава Орхан подбрал хора и им наредил: "Ни един от тези неверници да не погине!" Така той сложил забрана и заповядал още: "Нека всеки постъпи според волята си — заминаващите да си заминат, оставащите — да останат и никой никому да не вреди!"

Жената заповядала да приготвят гемиите. После

59
 

слязла на пристанището, спокойно натоварила богатствата и хората си и отплувала за Истанбул.

Тогава газиите заели крепостта. [60] Правоверни от Айдос също дошли и се заселили тук. Орхан оставил в Изникмид сина си Сюлейман паша, превърнал църквите в месджиди, а една висока църква направил медресе. Тя и сега още си е медресе. По онова време имало един юнак, когото наричали Кара Мюрсел. Нему дали тези краища. Сега ги наричат Кара Мюрселлер.. И село такова има. [61]

Ялак Ова пък Орхан поделил между тимариотите. Заповядал им да вардят брега И да спират набезите на идващите истанбулски гемии. Пак в този край той събрал газиите, дето по-рано били с Акча Коджа. Ермени Пазаръ дал на Яхшалу, а земята Кандъра — на Акбаш. И досега по тия места има техни потомци. Един от наследниците на Акча Коджа е кадията Фейзуллах, който има теке в Кекп Внзе. Такава е истината за завладяването на Коджа Или, Конурпа и вилаета Болу.
 

(34). Разказ

Говорят, че един ден [Алаеддин] Али паша казал на брат си Орхан Гази: "Ей, братко! С божията помощ ти стана падишах! Войската ти расте от ден на ден. Сега трябва и ти да сложиш някакъв знак на войската си, та да я отличаваш от другите и да я познаеш по него дори в деня на Страшния съд." Орхан отвърнал: "Какъвто знак предложиш, ще го приема!" Али наша казал: "Чалмите на околните бейове са червени. Нека чалмите на твоите султански раби да бъдат бели."

Орхан Гази склонил и се разпоредил да изработят в Биледжик бели чалми. Проводил човек до Хаджъ Бекташ Хорасани в Амасия [62], за да получи разрешение и после първи наложил бялата чалма. След него я сложили и подвластните му.

После Орхан пожелал да увеличи войската от собствения си вилает. Доверил тази работа на брат си, а брат му рекъл: "За това трябва да се допиташ до кадията." По онова време кадия на Биледжик бил Чан-

60
 

дарлъ Хайреддин паша. Кадилъкът му бил даден от самия Осман. По-късно Орхан го поставил за кадия на Изник. След туй станал кадия на Бурса. След Орхана — Гази Хункяр го направил кадъаскер. По-после станал везир и също бейлербей. [63] Ако е рекъл господ, за това аз ще разкажа подробно нататък. Вън от всичко той бил роднина на Едебали.

Запознали го с работата и той казал: "Мой султане, от областта можем да запишем и изведем пешаци." Когато това се разчуло, раята си рекла: "Да вървим да служим на падишаха!" Не се изказва с думи усърдието, с което всички тръгнали да се пишат в пехотата. Щом записването започнало, мнозина взели да подкупват кадията и да му се молят: "Мене запиши!" А желаещите били много. Щом станели султанско войнство, те нахлупвали белите чалми и потегляли. [64] Сетне, когато се набрали достатъчно пешаци, продължили да прииждат хора и да се молят: "Запиши ни поне за помагачи. Нека една година на поход да ходят те, една година — ние!" [65]

Шега. Разказват как станало така, че взели да наричат пешаците "палета". По времето на султан Мурад, син на султан Мехмед, един пешак откраднал от някого сн малко кученце. Онзи го пипнал, изругал го и му викнал: "Ей, пале такова! Да не би ти да си раждал кучето ми, че да го крадеш!" Вдигнала се голяма врява. А после, щом им подхвърлели тези думи, където и да били, пешаците много се сърдели. Като ги усетили, че се дразнят, взели да ги наричат само "палешка пехота".

Също по времето на Орхан бил изнамерен усуканият тюрбан. Хулени били онези бейове, които на влизане в Дивана не носели усукани своите тюрбани. С една дума, обичайно било в Дивана да се носят навити тюрбани. а на поход — бели чалми. Под чалмите слагали шевкеле. Шевкелето е таке. отпред — късо, отзад — дълго, а отвътре — капладисано с кожа.

И още. По онова време брадите не се стрижели. И бейове, и везири, и спахии — всички носели красиви, дълги бради. А когато падишахът силно се разлютял на някого, заповядвал да му острижат брадата, за да го опозори. По-после, когато по тези места започнали да прииждат френки, научили от тях да си подстриг-

61
 

ват брадите. Изобщо тогавашните нрави били различни от сегашните. Арабите казват: "Всяко време — със своите хора и държави, всеки век — със своите обичаи и нрави!"
 

(35). Разказ за завладяването на Изник

Говорят, че като завладели Кара Тикин, заели се с Изник. Да, ама не могли да накарат Изник да отвори вратите си, та изпаднали в униние и безпокойство. Околните села разделили справедливо между тимариотите. Към неверниците на тези села се отнесли милостиво, та онези останали доволни и затуй престанали да пращат в крепостта храна и припаси. Хората от околността отивали при хората от крепостта и им викали: "Ей, нещастници! Елате и се покорете на турците, та да се спасите от глад и да заживеете в мир и спокойствие!"

Дваж опитвали юруш. Нападали Изник от две страни, но положението оставало все едно и също, а годините минавали. От време на време конни неверници излизали от крепостта и се биели с правоверните. Газиите съсичали по някого от тях, а другите бягали и пак си влизали вътре. Като усетил, че неверниците от крепостта се изтощили от глад, Орхан се хвърлил срещу Изник. Тогава владетелят на Изник изпратил при него свой доверен човек и му казал: „Ще ти предам крепостта, ако обещаеш, че не ще ни мъчиш и ще позволиш на заминаващите да заминат, а на оставащите — да останат." Орхан Гази приел помирението. Тогава владетелят излязъл от истанбулската врата и ведно с хората си заминал за Истанбул. Мнозинството от спахиите му обаче не тръгнало с него, а заедно с градския народ излязло да посрещне Орхана. Оказали му чест и го въвели в града през йенишехирската врата. Настанили го в градината Абакулус, която се намирала край вътрешната страна на вратата. Там надошли красиви жени. Орхан запитал: „Какви са тези жени?" Отвърнали му: „Мой султане! Техните мъже загинаха — кой от глад, кой в боя, та те сега са сами в големите си къщи!" Тогава Орхан заповядал на своите бойци да се оженят за тези жени с бракове, освете-

62
 

ни от мюсюлманския свещен закон. Тогава правоверните взели жените за свои съпруги. Така, намирайки готови жени и домове, те се настанили в къщи като сараи. Това завладяване станало в 734 година по Хиджра. [66]
 

(36). Разказ

Разказват, че като завладял Изник, Орхан превърнал една голяма църква в месджид за петъчна молитва, един манастир — в медресе, а при изхода на йенишехирската врата построил имарет.

Имало един човек на име Хаджъ Хасан. Той бил един от учениците на Османовия тъст Едебали. Нему Орхан дал шейхството на имарета. И сега шейховете на този имарет са от неговите потомци. Когато го отворили, Орхан със собствените си ръце разделил първите раздадени хапки, а вечерта пак сам запалил кандилото му.

Преподаването в медресето поверил на Мевляна Давуд Кайсери. [67] След това го дал на Мевляна Таджеддин Кюрд, който бил в Коня ученик на Мевляна Сираджеддин Коневи. Четенето на молитвите възложил на Кара Ходжа. [68] Така Орхан за кратко време направил Изник престолнина. Пак тогава живеел и друг свят човек на име Ашък Паша. [69]
 

(37). Разказ

Говорят, че Орхан дал Изникмнд на сина си Сюлейман. Възложил му също да завладее Йенидже, Гьойнюк и Мудурни. Когато превзел Изник, той дал Бурса на сина си Мурад Гази и я нарекъл "Бей Санджак". [70] Караджа Хисар дал на чичовия си син Гюндюз. После изпратил Сюлейман паша към Таракчъ Пениджеси. Още щом пристигнал, мирно и кротко му предали крепостта. Същото станало с Гьойнюк и Мудурни. Много добрини сторил Сюлейман паша на вилаета. Някои от селата, като видели благородството на турските първенци, дошли и станали мюсюлмани. Всички сегашни земи-мюлк в този вилает са останали така, както ги раздал Сюлейман паша.

63
 
 

(38). Разказ за завладяването на земята Караси

Говорят, че по онова време господар на вилаета Караси бил Карасиоглу Аджлян бей. Когато починал, оставил двама сина. [71] Единият, когото наричали Турсун бей, бил дошъл при Орхан Гази. Другият бил при баща си. След смъртта на бащата народът на Караси не приел за свой господар този негов син, а пратил вест до намиращия се при Орхан Гази — Турсун бей.

Турсун бей имал един везир на име Хаджъ Илбети. Него изпратили в Караси. Той разучил нещата около тамошните първенци, а после дошъл и известил Турсун бей. Така, като узнал всичко, Турсун бей разкрил положението на Орхан Гази: "Ей, хапе! — казал му той. — Тръгвай да завладеем вилаета. Подари комуто щеш Баль Кесри, Бергама и Едремид ведно с нахиите им. Мене ми стига Къзълджа Тузла и областта Махрем."

Орхан завладял също Улубад, а владетелят й оставил пак на мястото му. После тръгнал направо към езерото (Гьол Башъ), [72] превзел Бал Йоз и Абольонд и излязъл до Кирмастъ. По онова време господар на тази крепост била жена. Наричали я по гръцки Клеместорийе. Тя имала и брат на име Михалчи. [73] Щом Орхан поел към земите им, Клемасторийе и брат й Михалчи излезли да го посрещнат, поднесли му множество дарове и му се подчинили. Орхан се отнесъл към тях снизходително и ги оставил по местата им. [74]

По-късно Орхан уличил в измяна владетеля на Улубад и му видял сметката.
 

(39). Разказ

Говорят, че щом Орхан стигнал до Балъ Кесри, Карасиоглу [75], който се намирал там, веднага избягал и се скрил в крепостта Бергама. Тръгнали след него. Орхан изпратил при него, под крепостта, брата му Турсун бей, та да се разберат по братски. Една случайно пусната стрела от крепостта ударила Турсун бей и го убила. Това позорно дело никак не се харесало на Орхан Гази и той веднага заповядал да разгласят: "От-

64
 

сега нататък тази земя принадлежи по право на Орхан Гази. Всеки, който не се подчини, ще бъде посечен!"

Народът чул, дошъл, покорил се и предал земята си на Орхан. Това завладяване станало през 735 година по Хиджра. [76] Аллах най-добре знае.
 

(40). Разказ

Говорят, че земята Караси завинаги [77] се преклонила пред Орхан. Тогава и Карасиоглу излязъл от крепостта, като молел за пощада. Изпратили го в Бурса. Бил жив две години, а после умрял от чума.

Орхан Гази довел големия си син Сюлейман паша, поверил му земята Караси, а сам той отново се върнал в Бурса.
 

(41). Разказ за Гейикли Баба

Говорят, че щом дошъл в Бурса, Орхан Гази се разпоредил да построят имарет и взел да събира дервиши. Неколцина дервиша дошли и намерили спокойствие в околността на Ине Гьол край Кешиш Дагъ. Един от тях бродел наоколо заедно с малки еленчета. Тургут Алп се привързал към него и те често се разговаряли.

По онова време Тургут Алп бил вече много остарял. Щом чул, че Орхан събира дервиши, той пратил при него човек и му казал: "Няколко дервиша дойдоха и се заселиха около моите села. Между тях има един, който си говори с малките еленчета и никое не бяга от него. Той е много свят човек."

Като чул това, Орхан Гази заповядал да научат чий ученик е. Попитали самия него. Дервишът отвърнал: "Аз съм ученик на Баба Иляс [78] и съм от сектата на Сейид Елван." [79] Съобщили това на Орхан, а той заповядал: "Вървете и доведете дервиша тук!" Поканили дервиша, ала той не дошъл и казал: "Дано само Орхан не дойде тук, та да ме вкара в грях!" Предали и тази вест на Орхан Гази. Той наново проводил човек с думите: "Ние желаем непременно да се срещнем с негово светейшество дервиша. Защо той не дойде или не допусне да отидем ние при него?" Дервишът

65
 

отвърнал: "Като пастири, дервишите трябва да пестят времето за молитва. Когато бог нареди обаче, той ще отиде при господаря, за да се помолят заедно."

Така минали няколко дни. Един ден този дервиш взел една топола, пренесъл я на рамо и започнал да я засажда край бейския дворец в крепостта Бурса — откъм вътрешната страна на дворната врата. Веднага обадили на Орхан, че дервишът дошъл, донесъл топола и в момента я засажда. Орхан пристигнал и видял, че дървото било току-що посадено. Още преди Орхан Гази да попита нещо, дервишът обявил: "Това е нашата обичайна благословия. Молитвата на дервишите за тебе и за твоите деца е приета!" Казал това, помолил се и без да се спира, се обърнал и си заминал.

Тази топола още стои откъм вътрешната страна на дворцовата врата. Станала е голямо и мощно дърво. Султаните полагат за него големи грижи и не му позволяват да изсъхне.

По-късно Орхан отишъл в обиталището на дервиша и му казал: "Нека земята на Ине Гьол бъде твоя, дядо!" "Ей, хане! — отвърнал дервишът. — Бог е дал земите и имотите на хората, но не на такива като нас. Владението на земята той е отредил за султаните като тебе, а имотите — за хората, които се трудят." Орхан Гази настоял: "Дервишино, приеми думите ми!" Тогава дервишът рекъл: „Мой султане! Нека думата ти не се пречупи и земицата, която се намира от онази височина насам, стане дервишки двор." Орхан Гази се съгласил, а дервишът отново потънал в своята молитва.

После, когато този дервиш починал, Орхан Гази му построил гробница, а около нея направил теке и джамия. Сега там пет пъти на ден се чете молитва и мястото се е оживило. Наричат го "завието на Гейикли Баба".
 

(42). Разказ за потеглянето на Сюлейман паша към Румелия

Говорят, че Орхан Гази бил чистосърдечен, щедър, смел и сърцат падишах. По време на битка хората му се учели от неговата страховита стрела и смъртонос-

66
 

ната му сабя. Благодат бил той за вярващите и напаст за неверниците, а гласът му достигал чак до унгуруската земя. Постоянната му грижа била да разпръсква неверниците и да сплотява мюсюлманите.

Един ден в ума му се загнездила мисъл, а на сърцето му легнало страстно желание: каквото ще да става, но да мине на отсрещния бряг и да го подчини на Исляма. Така той излязъл умислен с големи си син Сюлейман и му се доверил. Сюлейман паша казал: "Ако заповядаш на мен, твоя жалък роб, с милостта на Аллах, чудотворството на пророка и твоята благословия, аз ще премина отвъд и ще доведа от онази страна потънали в мрак неверници, за да бъдат озарени от светлината на исляма."

Видял Орхан колко правилен и мъдър бил този план, та разрешил. После сбрал войска, тръгнал към земята Караси и я направил тимар. Веднага щом я завладял, той я дал на Сюлейман.

Накратко. Така Сюлейман паша стигнал до земята Караси. Един ден, като бродел наоколо, той дошъл до красивите места на Айдънджък. Любувал им се, а мислите му сякаш били потопени в морето и безпокойството му потънало във вълните. Никому не продумвал. Имало при него един смелчага на име Едже бей. Той му казал: "Мой султане! Някаква мисъл те мъчи, нали? Целият си потънал в размисъл." "Помисли си — отвърнал Сюлейман паша — няма ли начин да се премине на отвъдната страна на морето. Дали може да се мине и огледа, без неверниците да усетят." Едже бей и Гази Фазъл отвърнали: "Само заповядай и ние двамата ще се прехвърлим оттатък." "Откъде ще минете?" — попитал Сюлейман паша. "Хане! — казали те. — Има едно място, което е близо до отсрещния бряг. Оттам ще минем."

После се вдигнали и стигнали до крепостта, наречена Виранджа Хисар, [80] която се намирала срещу крепостта Джимбени под Гюерджинлик. Щом дошли дотам, Едже бей и Гази Фазъл скалъпили набързо дървен сал, качили се на него и през нощта излезли в околностите на крепостта Джимбени. Хванали един неверник всред лозята, натоварили го на сала и се върнали обратно на отсамния бряг. Завели неверника при Сюлейман паша. Сюлейман паша му подарил по-

67
 

четно рухо, обсипал го с дарове, направил го богат и после го запитал: "Има ли такова място, през което може да се влезе във вашата крепост и да се промъкнем, без да ни усетят?" Неверникът отвърнал: "Елате, аз ще ви преведа по един път, без някой да разбере."

Тозчас свързали още няколко сала. Сюлейман паша избрал осемдесет души газии. Това били правоверни бойци, до смърт предани на делото, които не биха се обърнали в бягство. Дори един да останел на лобното място, той пак би се борил, докато умре. През нощта се качили на саловете и преминали на отсрещния бряг. Крепостта Джимбени имала отходно място за боклуци. Неверникът ги завел право там. През това торище правоверните бойци ведно със Сюлейман паша, уповавайки се на Аллах, се промъкнали в крепостта. По това време повечето неверници били навън, по лозята и харманите, защото сезонът бил такъв — за лозе и харман.

Накратко. Овладели крепостта. [81] Извадили знаме и тъпан и засвирили победна музика. Нямали си тогава знаме и тимпани, та си измайсторили сами: знаме — от платно, а тимпани — от бакърените си канчета, на които продупчили дъната. На неверниците от крепостта зло не сторили и всекиму подарили по нещо.

После натоварили на гемиите, стоящи в пристанището, някои от по-важните неверници и ги отправили при войската на отсрещния бряг. През този ден преминали повече от двеста човека. Едже бей възседнал конете на крепостта, подпалил гемиите в пристанището Акча край Болайир и отново си влязъл в крепостта. Ала корабите в пристанището на Джимбени не запалили и с тях непрекъснато пренасяли хора.

Накратко. Прехвърлили при себе си множеството от войската. Преминалите газии наброявали повече от две хиляди. Като нямали какво друго да сторят, неверниците от крепостта Джимбени се съюзили с правоверните и дори тръгнали с тях.

Имало също една крепост, наречена Аяшилуийе. Една нощ, когато всевишният Аллах пратил сгоден случай, завзели и нея. Така завладените крепости от мюсюлманите на отсрещния бряг станали две.

Говорят, че завладените крепости били Одгюклюк [82]

68
 

и Ексамилийе. Във всеки случай обаче тези две били укрепени. Много хора дошли с кораби и от Айдънджък. Сюлейман паша заповядал намиращите се в тези крепости невернишки семейства да бъдат прехвърлени в земята Караси, та да не могат някак да навредят. А от Анадола непрестанно прииждали храбри юнаци.

Един ден неверниците на Гелиболу се събрали и решили да тръгнат срещу тях. Ала още преди да пристигнат, правоверните бойци ги пресрещнали и се вдигнало голямо сражение. Всевишният Аллах отново пратил удача, та разбили неверниците и ги заставили да се затворят зад вратите на крепостта. След туй пратили Гази Фазъл на помощ при Якуб Едже. Трябвало да останат с малко газии при Гелиболу и да не дават мира на неверниците, като им пречат да изпратят до пристанището свой човек. Те спокойно се настанили в Болайър и твърдо завардили границита с Гелиболу.

Това завладяване станало през 758 г. по Хиджра. [83]
 

(43). Разказ

Като се прехвърлил в Румелия, Сюлейман паша нaй-първо изпратил вест до баща си Орхан Гази: „Старанията на моя честит султан станаха причина за завладяването на Румелия. Повечето от неверниците са слаби, но са необходими много наши хора, за да се оставят в завладените крепости на тази земя. Бъди милостив и ни прати подкрепления!"

Като чул тези думи, Орхан Гази се възрадвал. В земята Караси имало араби чергари. Те били дошли със своите подвижни домове и останали да живеят там. Орхан Гази ги вдигнал и ги прехвърлил в Румелия. В кратко време те се заселили в околността на Гелиболу.

После Сюлейман паша стигнал до планината Теквур и завладял тамошните крепости — коя мирно, коя с разграбване. В пограничен превърнал Кьоклюк Хисар. След това потеглили към земята Хайре Болъ.

Без отдих, ден след ден, те продължили победния си ход. Народът на земята Караси от отсамната страна също заприиждал. Новодошлите придобивали родина и се заемали със свещена война. С благословията на Аллах

69
 

ха народът на исляма станал могъщ. Накъдето и да насочели своите усилия [мюсюлманите], неверниците не смогвали да им устоят. Аллах е този, който знае.
 

(44). Разказ за завладяването на Конур Хисар

Разказват, че владетелят на Конур Хисар се наричал Кала Коня. Храбрец бил проклетникът. От мига, в който турците преминали в Румелия, този неверник не слязъл от гърба на коня си. Докато Якуб Едже обсаждал Гелиболу, тоз проклетник Кала Коня му създавал големи ядове. От време на време се случвало и хора да пленява. Един ден Сюлейман паша заповядал на няколко мартолоса да го проследят. Те известили, че онзи е излязъл от крепостта и се опитва да лови хора в околностите на Гелиболу. Сюлейман паша наредил на газиите да отидат и да обкръжат крепостта му. На няколко места поставили клопки, та когато неверниците тръгнели обратно към крепостта си, да ги изловят. Така и станало. Онзи неверник наловил хора от турците и тръгнал да се връща, за да си влезе в крепостта. Като усетил това, Гази Фазъл се спуснал след него. Неверникът стигнал бежешката и понечил да се пъхне в крепостта. Тогава чак неверниците разбрали, че са хванати за гушите и били сломени. Хванали владетеля и го завлекли до крепостта, а там освен самия него нямало никой друг. Веднага му отсекли главата. Народът помолил за пощада и предал своята крепост на Сюлейман паша. Той взел нещо [от плячката] за падишаха, а останалото разделил между газиите. В крепостта оставил Илбеги.

Говорят още, че като видял цялата си земя в ръцете на турците, владетелят на Гелиболу сам предал своята крепост. Но според това, което се знае от достойни за доверие хора, става ясно, че Сюлейман паша починал преди завладяването на Гелиболу. [84] Правоверните завладели също Ежде овасъ.

Всичко казано завоювали точно за една година. Сюлейман паша дал цялата област за тимар на Якуб Едже. Затова са я нарекли и Едже овасъ. [85] Тази земя станала изцяло мюсюлманска. И на Гази Фазъл дали

70
 

там тимар. Сега Гази Фазъл лежи [погребан] в отсамния край на Едже овасъ. Гробът му е известен. Там се намира и гробът на Якуб Едже.
 

(44b). Смъртта на Сюлейман паша и на Орхан Гази Нека Аллах се смили над двамината!

Говорят, че като дали крепостта Конур на Хаджи Илбеги, в помощ му изпратили Гази Евреноз. Тогава взели да нападат Диметока и много други области. Удряли по тези места и пак се връщали около Конур Хисар.

След като овладели Хайре Болъ и Чорлу, Сюлейман паша пак тръгнал към Гелиболъ. Това е същият онзи Сюлейман паша, който построил месджид в крепостта Бурса около Каплуджа капусу, а в Болайър -имарет. Той бил благочестив и добродетелен, а земните наслади не обичал. Един ден пускал сокол между Болайър и Сейди Каваъ. Вървял и гледал назад. Конят му паднал, станало нещастие и той се представил за опрощение пред Аллах. Това се случило през 760 година по Хиджра. [86] Някои твърдят, че по това време Орхан Гази вече бил умрял. По за вярване е обаче, че той починал по същото време. Дори синът му Сюлейман паша умрял два месеца по-рано.
 

(45). За паметниците, останали от Орхан Гази и за неговия нрав

Нека Аллах се смили над него!

Говорят, че Орхан Гази заповядал да направят два имарета — единия в Бурса и другия в Изник. В манастира на Бурса изградил медресе. Наредил също да построят дервишко завие, за което вече разказахме и дадохме примера с Гейикли Баба, като описахме и качествата му.

Орхан обичал да превръща всяко място в имарет. Запустелите места съживявал, като ги заселвал с мюсюлмани. Така той заповядал да направят имарета в Бурса на едно безлюдно място, където надвечер хора-

71
 

та се страхували да ходят. По онова време водите на Гьок дере течели през Рибния пазар и преминаването от другата страна на реката било страшно. По-късно на страната откъм притока на реката бил създаден Конският пазар, та вече и брегът откъм крепостта станал малко по-сигурен. Сега на мястото на Конския пазар е построен султански хан.

Вън от туй [Орхан] обичал хората на науката и знаещите Корана. Той е, който определил на тези учени и знаещи Корана хора възнаграждения. И на кадиите определил заплати, та от никого нищо да не вземат. По Орханово време осигурили на улемите и беднотата охолен живот. Не останал ни един човек, нуждаещ се от помощ. Пак тогава при Орхан дошъл като възпитател Мевляна Синан. Орхан му дал толкова много, че онзи станал известен като Синан паша. По негово време живял също и Таджеддин Кюрд.

Орхан бил падишах 34 години и се пренесъл в задгробния мир на осемдесетгодишна възраст, за да засели блажения си дух в най-възвишения рай.
 

(46). Възцаряването на Гази Мурaд Хан Нека Аллах се смили над него!

Говорят, че през 760 година по Хиджра [87], когато султан Мурад се възцарил, областта Караси вече била подчинена изцяло. По онова време Чандарлъ Xaйреддин паша бил кадия на Бурса, а той го провъзгласил за кадъаскер. После сбрал войска и поискал да премине в Румелия, за да води война за вярата. Но тъкмо тогава владетелите от отсамната страна [88] се надигнали срещу Бурса. Като научил това, султан Мурад събрал улемите и искайки фетва, запитал: "Събрах тези войски и се канех да премина през Гелиболу, за да поведа свещена война срещу неверниците. Но тукашните владетели-тирани се надигат срещу мюсюлманите. Дали е позволено да воювам срещу тях с войската, събрана за газават? Може ли война за вярата да се отложи?" Улемите отговорили: "Може, ако не е свикан общ сбор на войската. Газаватът е религиозно задължение, което може да се изпълни или не в

72
 

зависимост от условията. Затова пък постоянна и задължителна повеля за всички е да се бранят от беди мюсюлманите."

Тогава султан Мурад Гази отложил газавата, върнал се в Рум и дошъл до крепостта Селясил [89] която днес наричат Енгюри. После разгромил тамошните метежници. [90]

Казват, че пo онова време крепостта Енгюри била в ръцете на ахиите. [91] Когато султан Мурад доближил, ахиите го посрещнали и му предали крепостта. Щом влязъл в града, взели да хвърлят върху него дребни пари, а робите се спуснали към парите. Тогава Мурад Гази грабнал боздугана си и викнал: „Хей вие, нещастници, никога ли не сте виждали парици, та се изпобивате така?"

После, като оправил работите в града, той отишъл, в Султаньоню, завладял околността, подчинил метежниците и отново се върнал в Бурса. А през 762 година по Хиджра [92] той взел Лала Шахин и преминал в Румелия. Завладял Гелиболу, а сетне стигнал до крепостта Бентуз. Неверниците веднага предали без бой крепостта и Мурад Гази ги оставил на предишните им места. Твърдят, че Сюлейман паша завладял Гелиболъ. [93] Ала по-възможно е да я е завладял султан Мурад. След това той стигнал до крепостта Чорлу. Нейните неверници водили голямо сражение. Най-после били обезсилени, а владетелят на крепостта — улучен със стрела в окото. Правоверните бойци ги унищожили и нахълтали в крепостта. Награбили се до насита и я опожарили. Подир това дошли до крепостта Хисини. [94] Нейният владетел посрещнал султан Мурад Гази и му поднесъл дарове. Мурад Гази раздал всичко между бойците. После тръгнали и стигнали до Бергоз. Зарязвайки крепостта си, неверниците и избягали. Тогава газиите я разрушили, опожарили и сринали със земята.
 

(47). Разказ

Говорят, че Хаджи Илбеги завзел едно съвсем малко укрепление край Мерич. Денем влизал там и си отдъхвал, а нощем, чак до заранта, притискал невер-

73
 

ниците от областта и не им давал мира. Една нощ владетелят на Диметока излязъл от крепостта, за да го хване изневиделица. Хаджи Илбеги усетил коварните му помисли, научил местонахождението му, победил го и го пленил. После го завлякъл към крепостта. Като разбрал, че владетелят е пленен, народът помолил за пощада. Тогава се споразумели, че никой не ще бъде убит, а всички заедно със синовете, дъщерите, имота и вещите си ще останат свободни. После неверниците мирно предали крепостта, а самите те излезли и заминали. Владетелят също бил освободен. Така била завладяна Диметока. [95]

Гази Евреноз пък превзел в тази страна крепостта Кешан и тръгнал да удари Ипсала.
 

(48). Разказ за завладяването на Едирне

Говорят, че от Бергоз Мурад Хап Гази дошъл до Ески. Като заварили крепостта Ески празна, газиите я подпалили. Неверниците й се били събрали в Едирне, та Мурад Хан поверил войската си на Лала Шахин и го проводил нататък. Неверниците излезли срещу Шахин Лала с голяма войска, срещнали се с правоверните и се вдигнало голямо сражение. [96] Тогава всемогъщият и великодушен Аллах помогнал на газиите. Неверниците били сразени. Те побягнали и си влезли в Едирне. На султан Мурад изпратили главите на неколцина убити гяури. После Хаджи Илбеги и Евреноз се поклонили пред него и го завели до Едирне.

По онова време Мерич била много придошла. През нощта владетелят на крепостта се качил на лодка и избягал в Енез. На сутринта, когато разбрали това, неверниците отворили вратите на града и го предали на Мурад Хан Гази. Това завоевание на султан Мурад Хан Гази станало през 762 година по Хиджра. [97]
 

(49). Разказ

Говорят, че Мурад Хан Гази се преместил и се настанил на одринския трон. После той отправил Лала Шахин към Загра и Филибе. Евреноз Гази вече завла-

74
 

дял Ипсала. Тях двамата Мурад направил погранични бейове.

Един ден от Караманската земя дошъл един учен човек на име Кара Рюстем. [98] Това е онзи Кара Рюстем, който на времето превзел Гелиболийското пристанище. А в Бурса има едно тюрбе, което наричат "тюрбе на Мевляна Рюстем". По същото време Хайреддин паша бил кадъаскер. Кара Рюстем му рекъл: „Ефенди, ти защо прахосваш това голямо султанско имане?" "Какво имане прахосвам?" — попитал кадъаскерът. Кара Рюстем отвърнал: "Като воюват за вярата, правоверните взимат роби. По божия повеля една петина принадлежи на господаря."

Кадъаскерът съобщил това на султан Мурад Гази, а той заповядал: "Ако е такава божията воля, нека от днес нататък вземат [петина]!" Тогава кадъаскерът извикал Кара Рюстем и му казал: "Господарят заповяда, ако е воля божия, да вземаш!" Тогава Кара Рюстем седнал и захванал да взема по 25 акчета на роб от всекиго, който идел да премине пролива. Така първият, който въвел тази работа, бил ученият Кара Рюстем от Караман. Ама по онова време там се вземали пари за петината. А сега, след като съберат едната пета част на самото място на пленяването, отделно вземат такса за преминаване върху всеки роб. Като знаят, че на пристанището събират пари за робите, не ги водят там, а ги изпокриват из разни места.

След това поръчали на Гази Евреноз и на Лала Шахин на пет глави пленени при набега роби да вземат по една за падишаха. А ако робите не са пет, за всеки роб да се вземат по 25 акчета. И за да има ред, определили по един кадия. Нарекли тези кадии "акънджийски". [99]

По този начин събрали много момчета и ги завели при Мурад Хан Гази. Чандарлъ паша казал: "Нека ги дадем в турски [къщи]. Хем ще станат мюсюлмани, хем ще научат турския език. След туй ще ги доведем да станат еничари." Така и направили. От ден на ден еничарите се множели. Най-напред ги давали да служат по няколко години при турци, та хем научавали турски, хем ставали мюсюлмани. След туй ги довеждали в Портата, налагали им белите чалми и ги именували еничари. Така еничарите и солаците се появили

75
 

по времето на Мурад Хан. [100] Солаците носели по-малки чалми, втъквали им пера и въоръжени с лъкове и стрели, вървели пред султана.
 

(50). Разказ

Говорят. Стоял султан Мурад Гази малко време в Едирне, а после се упътил към Бурса. Още преди това бил дал румелийското бейлербейство на Лала Шахин, а граничните бейлици — на Евреноз. По онова време Хаджи Илбеги вече бил починал. [101]

После Мурад Хан пристигнал благополучно в Гелиболу и като освободил Хайреддин паша от длъжността кадъаскер, направил го везир. Когато отминал Гелиболу и приближил до Бига, [102] Мурад Хан Гази рекъл: "Дано всемогъщият Аллах с височайшата си щедрост ни дари и тази крепост!" После дошъл до Бурса и прекарал зимата там. През същата зима Лала Шахин завладял Загра и Ески. [103] Отсам [реката] пък Евреноз Гази завладял Гюмюлджине.
 

(51). Разказ за завладяването на Бига

Говорят. Един ден до Мурад Хан Гази дошла вестта, че сръбски неверници се сбрали и се канели да тръгнат срещу Едирне. Тогава пък Мурад Хан Гази събрал войска и тръгнал срещу Бига. [104] Още при потеглянето той казал: "Хей, правоверни! Бъдете усърдни и нека, ако е рекъл Аллах, да отдалечим оттук идващите неверници. Нека идем и, дай боже, да победим, преди те да са стигнали Едирне!"

После заповядал да стегнат всички гемии от Гелиболу и Айдънджък и потеглили към Бига. Щом Мурад Хан разрешил разграбване на крепостта, редиците тутакси се втурнали, връхлетели и в едно мигновение овладели крепостта. Мъжете унищожили, а жените и децата поробили. Газиите се потопили в плячка. После оправили работите на крепостта. Църквите превърнали в месджиди, останалите празни къщи пригодили за жилища на мюсюлманите, настанили се в тях и си починали.

76
 

Това завоевание станало през 766 година по Хиджра. [105] Мюсюлманите, които влезли в тази крепост, поседели там известно време, поели си дъх. Една нощ неверниците внезапно нападнали Бига. Случили се много неща. [106] Най-после Бига бил разрушен и сегашният Бига бил построен на друго място.
 

(52). Разказ

Разказват, че сбраните сръбски неверници напреднали и наближили Едирне. Пресрещнал ги Шахин Лала със своите готови бойци. В мрака на вечерта той ударил бойния тъпан и с упование във всевишния Аллах налетял върху неверниците като сокол върху гарги. Неверниците се били разположили на стан. Още като чули гласа на тъпана, те се заблъскали един друг, конете им се подплашили, сами се изпонасекли. Това станало покрай Мерич. Повечето неверници загинали, като се удавили в реката. Спасили се малцина, а всички останали били погубени. Някои хукнали назад, но ги съсекли по пътя. Сега наричат това място "Сърф сандъъ". Така с божията помощ неверниците били унищожени и прогонени. [107]

Като чул за разгрома на неверниците, Мурад Хан Гази, който бил на отсамната страна, радостно се върнал в Бурса, където извършил обрязването на синовете си. След туй построил в Йени Шехир имарет и едно завие, което посветил на дервиша Постин пуш. В Биледжик построил един петъчен месджид, а в дъното на сарая в Бурса — една джамия за себе си. В Каплъджа също построил имарет и към него медресе.
 

(53). Разказ

Говорят така. Разбрал Гсрмияноглу, [108] че е много остарял, та извикал сина си Якуб бей и му казал: "Синко, ако искаш тази земя да остане в ръцете ти, съюзи се с Османоглу и дай една от дъщерите ми на неговия син Йълдъръм Баязид." Веднага заповядал и проводили като пратеник Исхак Факъх. Дошъл Исхак Факъх при султан Мурад Гази и надонесъл скъпи даро-

77
 

ве и бързи коне. Малко били по онова време в Анадола златото и среброто. Ценели се тонузлийските бели везани платна. Ако искали да почетат някого с тържествена роба, шиели я само от това платно, украсявали я с алено везмо от Ала Шехир и му я обличали. Исхак Факъх донесъл в дар много от това тонузлийско платно. След туй заговорил: "Ако мислите, че нашата дъщеря Султанъм е достойна за вашия син Баязид, нека той я вземе, за да му служи. Давам като зестра няколко крепости — Кютахия, Симав, Егригьоз и Тавшанлъ!"

Мурад Хан Гази приел и здраво скрепили сговора.
 

(54). Разказ

Говорят така. Сгодил султан Мурад Бази дъщерята на Гермияноглу — Султан Хатун — за Йълдъръм Баязид и се приготвил за сватба. После разпратил нарочни хора при съседните бейове и поканил на сватбата Караманоглу, [109] Хамидоглу, [110] Ментешеоглу, [111] Саруханоглу, [112] Айдъноглу, [113] Текеоглу, [114] Кастамонския Исфендияр [115] и египетския султан. [116] Поканил и санджакбейовете от своята земя. И на Евреноз Гази казали да дойде.

Сетне започнала сватбата. Заприиждали пратеници от съседните бейове с тежки дарове — добри коне, кервани камили, невиждани и нечути задморски чудесии, каквито само Аллах знае. Настанили бейовете и ги наредили по ранг. Над всички, на най-почетното място поставили пратеника на Мъсър. Насядали бейовете според чина и ранга си и тогава поднесъл своите дарове Евреноз Гази: вън от другото — по 100 краснолики млади момчета и момичета, от глава до пеш накичени със скъпоценни камъни. В ръцете на робите блестели златни и сребърни подноси. Златните подноси били пълни със сребърни иставрати (?), а сребърните — с червени флорини. Така поднесъл той даровете си, че бейовете на съседните земи останали изумени.

А Мурад Хан раздал донесеното между дошлите бейове и пратеници. На Евреноз Гази подарил част от буйните коне, доведени от пратениците. На улемите,

78
 

на бедните и на слугите раздал толкова много неща, че всички дервиши, които били дошли на сватба, си заминали забогатели.
 

(55). Разказ

Говорят така. За довеждане на булката били изпратени кадията на Бурса Коджа Ефенди, началникът на султанската стража Ак Сункур ага, чиито потомци се срещат и досега, чавушбашията Сюле, Чавушоглу Тимур Хан и хиляда храбри спахии от капъджиите. От жените отишли съпругата на Коджа Ефенди, бавачката на Баязид Хан — Дадъ Хатун, съпругата на Ак Сункур и още няколкостотин госпожи от техния ранг. Общо отишли две-три хиляди мъже и жени.

Гермияноглу ги посрещнал и настанил. Нагостил ги, както си му е редът, и всекиго обдарил богато. После поверил дъщеря си на съпругата на Ак Сункур ага и на Баязидхановата бавачка. Изпратил своя си чашнигирбашия Пашаджък ага да води коня на невястата, а съпругата му - да съпровожда булката в дома на младоженеца.

После поставили свои хора в обещаните крепости и завели булката в Бурса. По-късно Баязид Хан измолил Пашаджък ага от тъста си, не му го върнал и го направил свой чашнигирбашия. По-късно и синът му Елван бей станал чашнигирбашия, а неговите синове били причислени към османския двор пак като чашнигирбашии.

Тази сватба и овладяването на Кютахия и Симав станали през 783 година по Хиджра. [117]
 

(56). Разказ за завладяването на вилаета Хамид

Говорят, че на сватбата имало и пратеник на Хамидоглу. С него се сговорили, че Хамидоглу Хюсеин бей ще продаде своята земя на Мурад Хан Гази. Заради договора Мурад Хан Гази веднага тръгнал към Кютахия. Когато наближил, Хамидоглу разбрал, че

79
 

той идва при него, та пратил човек и казал: „Аз стоя на туй, що се разбрахме!"

Така шестте града Ак Шехир, Бей Шехри, Сейди Шехри, Ялвадж, Кара Агач и Испарта били спазарени и продадени, както се записало и в шерийските книги. [118] Мурад Хан Гази изпратил хора, овладял закупените вилаети и поставил свои войски в крепостите им.

Това завладяване станало между 783 и 784 години по Хиджра [119]
 

(57). Разказ за завладяването на румелийски крепости

Говорят. Сбрал войската Мурад Хан Гази, повторно оставил в Анадола Баязид Челеби и Кара Тимурташ, а сам минал през Гелиболу и дошъл до Мъгалкара. Като събрали всичката румелийска войска. Гази Евреноз и Шахин Лала дошли, та се съединили с него. Той пратил Евреноз Гази на помощ на Шахин Лала и им заповядал да тръгнат. Стигнали Фереджик и го завладели. А от другата страна Мурад Хан Гази дошъл чак до сръбската земя. Мислел си, че Лаз [120] ще дойде да се бият. Стояли четиринайсет дни, ала врагът никакъв не се появил.
 

(58). Разказ за завладяването на Ниш

Говорят, че султан Мурад Гази се посъветвал със своите везири. Те казали: "Ключът и съкровищницата на тази земя е крепостта Ниш. Нея трябва да ударим!" Повелителят видял, че това е мъдро. Тръгнали срещу Ниш и го обсадили. Тогава султан Мурад Гази заповядал на Кара Тимурташоглу Яхши бей: "Виж какво трябва да се направи, че да превземем крепостта!"

Яхши бей обиколил около крепостта и казал: "Мой султане! Вътре в нея има места, досегаеми за стрелите. Нека я обсипем с дъжд от стрели и тогава сигурно ще успеем да я завладеем." Тогава правоверните изсипали порой стрели, втурнали се на юруш и овладели крепостта. [121] После сложили ръка на гяурските съкровища. Като чул това, Лаз си рекъл: "Аз си нямам по-яка от тази крепост. Нея щом завладяха, на

80
 

останалите колко мога да се опра!" Уплашил се, че няма да устои на турците, та проводил пратеник и се врекъл да им дава годишно по хиляда въоръжени бойци и по 50 хиляди оки сребро. Примолил се на Повелителя, приплакал му, та той се вдигнал оттам и се запътил към Чаталджа. Наново дошъл пратеник, та султан Мурад склонил и този път. После пратил вест на Шахин Лала. Той дошъл и се присъединил към него.

Пообиколил Повелителят и накрай стигнал до една крепост край Инджегиз, наречена Полония. Сега я наричат Танръ Йъктъъ. [122] Докато Мурад Хан идвал насам, народът от околността побягнал и се скрил в нея. Обсаждали крепостта няколко дни, големи битки водили, ако не могли да я превземат. Отстъпил тогава Мурад, на рекъл: „Бог да срине тази крепост!"

Продължили и стигнали до едно място, наречено Девлетлю Каба Агач. Спрели. Мурад Хан Гази подпрял гръб на едно дърво-великан и седнал. След малко дошъл човек и известил: "По волята на всевишния, онази крепост се срина!" Като чул това, Мурад Хап Гази пратил Лала Шахин. Онзи отишъл и донесъл несметни богатства. В тази крепост спахиите намерили златни тасове и ги наслагали по главите си. Оттогава се появил юскюфът. Мурад Хан Гази успокоил народа, като му дарил милост. После казал: "Това дърво е едно честито голямо дърво, [123] защото при него дойде добрата вест". И нарекли дървото по думите на Мурад Хан Гази. Него и досега го има, ама е станало на пън. Под него извира вода.
 

(59). Разказ

Говорят. Повелителят потеглил от онова място и дошъл в Едирне. На Хайреддин паша заповядал да тръгне ведно с Евреноз и да овладее цялата околна земя. По онуй време Евреноз вече бил превърнал Гюмюлджине в граница. Укрепен в нея, той завладял Боръ, [124] Искете и Марулйе. Взетия от тях харадж предал на Повелителя, а сам се устремил наново към други места. Пристигнал и Хайреддин паша, а на Дели Балабан Мурад заповядал да тръгне срещу Сироз.

Овладели мирно един по един Кавала, Дърама,

81
 

Зъхне и Сироз. Там установили реда на падишаха. После стигнали до Кара Ферийе и го завладели ведно с всичките му околни земи. Разпределили тимарите между своите си хора, определили хараджа на неверниците и увенчани с победа, се завърнали при Мурад Гази. Тогава дали на Евреноза Сироз за граница.

Това завладяване станало в 787 година по Хиджра. [125]
 

(60). Разказ за това, как започнала враждата с караманците

Говорят. Султан Мурад Хан Гази завладял Ниш и съседните крепости, помирил се със сръбския владетел, след като го принудил да му плаща харадж, и се наканил да се връща пак в Едирне. Тогава дошла вестта, че Караманоглу Алаеддин бей, син на Ибрахим, син на Махмуд, син на Мехмед, син на Караман [126] се разбунтувал [127] — дошъл и нападнал султана. Научил това Гази Мурад Хан и грижа го налегнала. Събрал първенците на държавата и стълбовете на султанството и заговорил:

"Вижте какво върши този безумен злосторник. Аз се трудя за прослава на вярата по пътя на всевишния Аллах. Изоставих земята си и се врязах между неверниците на месец път. Денем и нощем животът ми е обречен на газавата. Отрекох се от радостите и веселието на живота и избрах бедите и несгодите. А той дошъл и нападнал беззащитните мюсюлмани. Граби ги и ги мъчи. Ей, газии, какво да правим с тези насилници? Към грях ме тласкат те — да изоставя свещената война за вярата и да размахам сабята си срещу мюсюлмани. А ако се откажа и пак подхвана газават, мюсюлманите ще попаднат в насилнишки ръце. Ако ударя него, ще трябва сабите на правоверните да се обърнат срещу правоверни!"

Двоумил се дълго. Най-подир волю-неволю той оставил Хайреддин паша за водач на правоверните борци и нему поверил пълното завладяване на Румелия. По онуй време синът на Хайреддин паша — Али паша — бил голобрад младеж. Него направил везир. А самият [Мурад] поел към Анадола и дошъл до Бруса.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

56 Неясна мисъл. Град Алашехир паднал под турска власт много по-късно, през времето на султан Баязид II.

57 Често вторият син на Осман — Алаеддин Али паша погрешно се идентифицира с първия османски везир Алаеддин паша, син на Хаджъ Кемаледдин, който заедно с Кара Халил Чандарлъ положил основите на османската държава. Самият Нешри също приписва някои дела на последния на Орхановия брат.

58 Андроник III Палеолог (1328-1344 г.). Що се отнася до владетелката на Никомедия, има мнение, че това била княгиня Мария Палеолог.

59 Ако сравним този пасаж със съответното място в храника-та на Ашъкпашазаде (основен извор на Нешри), ще срещнем вместо три, две лица — жената, владетелка на Никомидия и Яляк Ова — Белаконйе (име, което далечно напомня византийското Палеологос, от една страна, а от друга, при особеноститe на арабското писмо може спокойно да се прочете Йелеконйе)

331
 

и брат й Калйон (Калояни), когото ударила въпросната стрела. Пасажът е великолепна илюстрация за наслагване на грешки в средновековните съчинения, при което не само имената се изопачават до неузнаваемост, но това води и до въвеждане на несъществуващи лица.

60 В литературата е прието да се счита, че Никомедия паднала под османска власт през 1337-1338 г.

61 Днес гр. Карамюрсел на брега на Мраморно море в Измитския залив.

62 Хаджи Бекташ, родом от Хорасан, бил основател на шиитския дервишки орден (бекташии). Особено силно влияние върху държавното устройство на империята бекташиите оказали именно в периода на османската експанзия срещу Византия. До Края на XVIII в. орденът остава свързан с военните сили на империята и главно с еничарския корпус. Според легендата, Хаджи Бекташ благословил еничарите в Амасия и оттогава бекташиите станали патрони на корпуса. На еничарските знамена са изобразявали шиитски символи — раздвоеният меч на Али и ръката на Фатима.

63 Длъжността „бейлербей" е съществувала още в периода на организирането и първите стъпки на османската държава. Не е известно с положителност при кой султан е създадена и кой пръв я е заел.

64 Тук Нешри разказва за едно събитие, изиграло важна роля при организирането на държавата — въвеждане на платена войска — пеша и конна, на мястото на съществуващата единствена бойна сила, племенната конница. Реформата станала по идея на Чандарлъ Кара Халил — тогавашен кадия на Бурса, и на везира Алаеддин паша.

65 Това били ямаците. Когато не отивали на поход, те били задължени да плащат известна сума за издръжката на заминалите. По-късно ямаците останали да съществуват като помощен, ариергарден род войска.

66 1333-1334 г.

67 Давуд бин Махмуд, родом от Кайсери, бил един от най-образованите хора на своето време. През 1331 г. открива в Изник първото османско медресе. Един от първите османски автори, той съставил тълкувание към труда на Мухиеддин Араби „Скъпоценните камъни на мъдростта".

68 Алаеддин Али Есвед, известен с прозвището Кара Ходжа, получил образованието си в Иран. Освен с проповедническа и преподавателска дейност той се занимавал и с писателство. Написал тълкуване на шериатското право „Съкровищници на светли-

332
 

ни", а също тълкуване на „Трудностите на Корана" и тълкуване на „Колекция на мисълта".

69 Ашък паша (Ашък Али Беше) е един от най-старите османски поети (1271-1332 г.) Родил се и живял в Кършехир. Написал поема с мистично-поучително съдържание „Гарибнаме", която се състои от 10 хиляди двустишия и е много интересна със своя език. Неговият правнук — Ашъкпашазаде, е един от най-популярните и използувани османски хронисти от XV в., чието произведение „Ашъкпашазаде тарихи" е основен извор на хрониката на Нешри.

70 Буквално „Главен санджак". Наричали така околностите на Бурса като най-стара столица на османските султани.

71 Всъщност след смъртта на Кареси бей останали трима сина — Демирхан, Яхши и Дурсун. Демирхан станал емир на Балъкесир, Яхши — на Бергама, а Дурсун избягал при Орхан.

72 В турското издание на хрониката, което ползваме, „Гьол башъ", написано с главна буква, се приема за географско название на област, която обаче не е известна. Възможно е да се приеме като израз „... Орхан тръгнал право към езерото..."

73 Между византийските крепости около езерото Апольонт била и крепостта Милитуполис, или както я наричали османците — Михалич. Нешри не споменава нищо за нея. но въвежда в своя разказ лицето Михалчи. И тук, както в много случаи, той е назовал византийския феодал според името на крепостта му.

74 Византийските крепости, намиращи се между Орхановия бейлик и бейлика Караси, били владени вероятно от Палеолозите. Нешри не сочи датата на тяхното завладяване. Това станало около 1337 г.

75 Демирхан, син на Аджлян бей Карасиоглу.

76 1334-1335 г. По-късните османски хронисти (Саадеддин) отнасят завладяването на тази част от бейлика Карсаи към 1336-1337 г.

77 Нешри избързва. При този поход паднала само една част от бейлика. Другата част — областта между Бергама и Чанаккале била подчинена от османците едва през 1361 г., когато нейният бей Карасиоглу Сюлейман се покорил на Мурад I.

78 Баба Иляс, родом от Хорасан, бил разпространител на шиитските възгледи сред огузите. Живял в Амасия — град, който се славел като център на религиозна опозиция. Най-прочут негов ученик бил Баба Исхак, който през 1241 г. оглавил голямото дервишко въстание срещу селджушките султани и бил обесен от Гиясюддин Кейхюсрев II.

333
 

79 Вероятно тук става дума за Елван Челеби — син на поета Ашък паша и дядо на хрониста Ашъкпашазаде.

80 У Ашъкпашазаде, където намираме почти дословно разказана същата случка, се говори просто за „разрушена крепост". Нешри е приел определението „разрушена" за собствено име и въвежда крепостта „Виранджа Хисар".

81 Нешри предава в твърде героична и тайнствена светлина прехвърлянето на османците на европейския бряг. Всъщност още до 1345 г. османски отряди, предвождани от Сюлейман паша, са се били из Европа, при това — викани неколкократно на помощ от самия византийски император Йоан Кантакузин. Нешри отминава с мълчание и мирния договор, сключен между османците и византийския император, скрепен с брака на Орхан и дъщерята на Кантакузин през 1349 г. Крепостта Цимпе, за която става дума, е могла да бъде отстъпена на Сюлейман паша от самия император.

82 У Ашъкпашазаде тази крепост е наречена Одгьонлек, а у Саадеддии — Ьодгюнлюк. Последният споменава, че крепостта е била издигната от османците преди офанзивата срещу Хайреболу.

83 1356-1357 г. Ако приемем обаче, че крепостта Галиполи била окупирана през март 1354 г., а паднала през 1355 г., то описаните тук събития трябва да са станали няколко години по-рано. Българската историография отнася първото трайно стъпване на османците на Балканския п-ов и завладяването на крепостта Цимпе към 1352 г.

84 Т. е. преди 1353-1354 г.

85 Т. е. „Полето на Едже".

86 1358-1359 г.

87 Датата на Орхановата смърт и възкачването на Мурад I на османския престол е спорна в историографията. Годината, която сочи Нешри — 1358-1359 г. — е в съгласие с останалите османски хронисти, както и с някои съвременни автори. Друго становище, подкрепено и от българската историческа литература, е„ че Орхан умира в 1362 г. В подкрепа на последното становище е вакъфнамето на Орхан, датирано от началото на джемазиюл сани 761 г. (IV. 1360). То доказва, че Орхан е умрял след тази дата. Несъгласията с датирането на Орхановата смърт правят доста несигурна и противоречива хронологията на османските действия след 1359 г.

88 Т. е. Мала Азия.

89 В справочниците по историческа география не се посочва такова старо име за Анкара. Речниковото значение на думата

334
 

„селясил" е „вериги, редици, поколения, родове". Може би името е във връзка с планинските вериги, обграждащи града.

90 Събитията, които накарали Мурад I да тръгне толкова спешно за Анкара и при това снабден със специална фетва, били следните. По време на селджуците Анкара се числяла към важните области на Анадола. По-късно, при илханите, тя станала западна провинция на отделното Анадолско валийство. Алаеддин: Ередна, който направил своя столица Сивас, я взел в свои ръце, а когато умрял през 1352 г., Орхан я превзел със сила от синовете му. Около смъртта на Орхан ахиите, които съставлявали по-голямата част от анкарското население, подстрекавани от караманските бейове, изгонили от Анкара османските сили и взел управлението. В тази връзка вероятно Нешри говори за „метежници".

91 Ахиите били духовно-рицарски обединения от рода на западноевропейските средновековни братства, поставили си за цел организиране самоотбраната на градските низини срещу феодалния гнет. В своята борба ахиите започнали да се опират на градските занаятчийски обединения — еснафи, и да ги ръководят. При това взаимодействие те така тясно се свързали помежду си, че започнали да отъждествяват ахиите с еснафските организации. За период на разцвета на ахийството в Мала Азия литературата сочи монголския период и разпадането на селджушката държава (XIII в.). В областите около Анкара и Сивас те имали дори свои княжества. Със засилването на османската държава ахиите постепенно загубили своята политическа самостоятелност, но още дълго време представлявали реална сила. Османските султани се стремели да ги привличат на своя страна.

92 1360-1361 г.

93 Сам Нешри казва същото няколко страници по-нагоре. Правилно е именно първото му твърдение. Крепостта Галиполи била превзета още в 1354 г. от Сюлейман паша. Противоречивите: твърдения на Нешри, дължащи се явно на противоречия в хронологията на неговите извори — по-ранните османски хроники — отразяват до голяма степен характера на ранните османски завоевания на Балканите, случайни и кампанийни атаки и набези, а не организирани походи.

94 Ашъкпашазаде предава името на тази крепост като Мисини (както е и византийското и название). Тук е налице явна грешка, допусната при разчитането на изворите и съставянето, на ръкописа. Възможност за това дава сходството в изписването на арабските букви „х" и „м".

95 Димотика паднала в 1362 г.

335
 

96 Сражението станало в долината на р. Сазлъ дере — приток на р. Ергене — между Бабаески и Пънархисаръ. Историците са единни в оценката си, че изходът на тази битка решил съдбата на най-голямата византийска крепост в Тракия — Адрианополис (Одрин).

97 В изворите, а оттам и в историческата литература, съществуват големи разногласия по точната дата на падането на тази крепост. Между различните сведения и мнения на историците лежат 10—11 години. Дори османските хронисти, които често се преписват един друг, по този въпрос са особено противоречиви (Ашъкпашазаде, Орудж бей, Лютфи паша твърдят, че Одрин паднал още в 1360 г.; Нешри и Али сочат, че това станало една година по-късно, а Саадеддин и Мюнеджим баши приемат 1362 г.). Византийските хронисти приемат далече по-късна дата — 1369 г.

98 В литературата няма много данни за тази личност. Името й се споменава във връзка с организирането на еничарския корпус.

99 На османски език думата „акън" означава военен набег в чужда територия с цел грабеж и разоряване. Организирането на такива набези били често използвана (особено в ранните години) османска тактика, която предхождала похода на войската срещу дадена област или крепост. Тези налети се осъществявали от специални отряди, наречени „акънджии". Данъкът, наложен върху робите, които акънджиите взимали при своите набези, се наричал „пенчик ресми" и за неговото събиране бил изпращан специален акънджийски кадия, за когото говори Нешри. По-късно тази служба била възложена на специален чиновник, наречен „пенчик-башъ".

100 Нешри греши. Известно е, че формирането на солашките орди станало по-късно, по времето на султан Баязид I.

101 Нешри или греши, или съзнателно премълчава историята около смъртта на Хаджи Илбеги. Този прочут османски пълководец починал значително по-късно от описваните събития (след битката при Черномен), отровен по заповед на Лала Шахин паша, който му завидял на бойните успехи.

102 Днес на 20 км южно от Кара Бига, разположен на р. Коджабаш сую се намира гр. Бига. По-вероятно обаче е тук Нешри да споменава именно византийската крепост Пихе, която днес носи названието Карабига.

103 В текста: „Загра-илини ве Ескийн". Така разчетен и транскрибиран от турските издатели, този израз би трябвало да се преведе „земята на Загра и Ески", всъщност безсмислица, тъй като с „Ески" Нешри няколко страници по-горе означава гр. Ста-

336
 

ра Загора. Допускаме, че е станало грешка при разчитането и транскрибирането на думата „или" = „земя", която при особеностите на арабската азбука е близка до изписването на думата „йени" = „нова". Възможно е Нешри да упоменава тук „Загра-и йени", т. е. гр. Нова Загора. В българската историческа литература е прието да се смята, че Стара и Нова Загора са били завладени от османците около 1364 г.

104 По времето, за което Нешри разказва, крепостта Бига (Днес гр. Карабига) е била владяна от каталаните — наемни дружини, съставени предимно от обеднели испански рицари. В началото на XIV в. те, под командването на Роже дьо Фльор, дошли на помощ на византийския император Андроник II срещу османците. Имали частични успехи, но в 1305 г. между съюзниците настъпва раздор и по нареждане на Михаил IV Роже дьо Фльор бил убит, а неговите дружини предприели грабителски походи из Южна Тракия, Галиполския п-ов, Македония и стигнали дори на малайзийския бряг. Бига останала в техни ръце.

Не е много ясно поведението на Мурад I, който, научавайки за организиран християнски поход към Одрин, се насочва точно към Бига. Може би това е свързано с желанието му за стабилизиране на престола и отстраняване на претендента — големият син на Сюлейман паша се намирал при каталаните.

105 1364-1365 г.

106 Тук Нешри много бегло споменава за опита на християнските държави да окажат организирана съпротива на османците. По време това съвпада с експедицията на Амадей Савойски, изпратен през 1366 г. от папа Урбан V на помощ на византийския император, но не е известно тази експедиция да е извършвала нападение над Бига.

107 Така картинно, но доста бегло е описал Нешри една от големите битки, решили съдбата на Тракия и целия Балкански п-ов — битката при с. Черномен, станала през 1371 г. между християнската войска на крал Вълкашин и деспот Углеша и османците. Макар и да не е датирал събитието, Нешри явно го отнася към годината 1364-1365. Налице е едно избързване, характерно за хронологията му след 1359 г. Възможно е също Нешри да смесва две отделни битки, станали на едно и също място в интервал от 5-6 години — експедицията на Амадей Савойски, в която взели участие и сърби, власи, маджари и бошнаци, и битката при Черномен.

108 Става дума за Сюлейман Челеби, син на Мехмед бей от тюркменската династия Гермияноглу, умрял през 1388 г.

109 Алаеддин Али бей управлявал Караманския бейлик от

337
 

1361 до 1391 г. Първи от всички карамански бейове той влязъл в близки взаимоотношения с османците, като се оженил (около 1370 г.) за дъщерята на Мурад — Мелек Хатун.

110 Кемаледдин Хюсеин бей, син на Хюсемеддин Иляс бей, уаравлявал бейлика Хамид от около 1374 г., продал на османците много крепости и получил закрилата на Мурад I.

111 През 1360 г. умира беят на бейлика Ментеше — Ибрахим — и владенията му се разделят между тримата му сина: Муса, Мехмед и Ахмед. Кой от тримата има пред вид Нешри, не е ясно.

112 Мюзафереддин Исхак бей, син на Фахреддин Иляс, управлявал бейлика Сарухан от 1364 г. Умрял в 1388 г. и бил погребан в Маниса.

113 Фахреддин Иса бей, син на Мюбаризеддин Мехмед бей, управлявал бейлика Айдън от 1348 г. Умира в 1391 г. През 1390 г. заедно с бея на Сарухан образувал лявото крило на османската войска в битката на Косово поле.

114 Вероятно става дума за Мехмед бей, син на Махмуд, превзел през 1373 г. Анталия.

115 Касае се за представител на княжеската династия Джандароглу, управляваща бейлика около Кастамония и Синоп (образуван в началото на XIV в.), известна в османската история като Исфендияроглу. Вероятно Нешри има пред вид Кастамонския бей Сюлейман паша II, участвал със свои сили в първата битка на Косово поле. Умрял през 1392 г.

116 Вероятно мамелюшкият султан Насъреддин II Шабан. Взел властта през 1377 г.

117 1381-1382 г.

118 Според други източници тази продажба станала срещу 80 хил. жълтици.

119 1382-1383 г.

120 Нешри, както и останалите османски хронисти, означава с Лаз както етническото название „сърби", така и сръбския деспот Лазар Греблянович.

121 Годината, в която Ниш пада под османска власт, също е спорна в литературата. Повечето автори сочат 1386 г., но други (Хамер и Цинкайзен например) отнасят падането на Ниш към 1375-1376 г. Последното е по-малко вероятно, защото поради своето географско положение Ниш едва ли е паднал преди София (в 1382 или 1385 г.) и преди усвояването на Северозападна Македония.

122 Означава в буквален превод „Срината от бога".

338
 

123 В текста „Девлетлю Каба агач" — означава „Честит, щастлив бряст''.

124 Според Узунчаршълъ става дума за селището Борлъ, разположено западно от Гюмюрджина, което не е открито нито в съвременните карти, нито в историческите. Елезович го отъждествява с гр. Бер (Караферие), но това предположение е малко вероятно поради отдалечеността му от Гюмюрджина и другите посочени селища.

125 1385-1386 г. Между османските хронисти няма единство по отношение годината на завладяването на Сяр (Ашъкпашазаде, Нешри, Лютфи паша сочат 1385-1386 г., докато Саадеддин отнася събитието още към 1374 г.). В историческата литература също са се оформили две мнения — едното се придържа към 1383 г., а другото — към 1372 г.

126 Приведената от Нешри генеалогия на караманската династия е погрешна. Алаеддин Али бей бил братов син на Бедреддин Ибрахим бей. Негов баща бил Халил, син на Махмуд, син на Караман.

127 Нешри представя невярно борбата на караманския бей и съпротивата му срещу османската експанзия като бунт. До 1387 г. Мурад все още не бил разпрострял властта си върху целите бейлици Текс и Хамид, нито пък Алаеддин някога бил приемал сюзеренитета на османския двор.