Вместо предговор
Дълга и многолетна е историята на нашия роден край село Мечка. Това име на селото не е дадено случайно. Много от нашите съжители си задават въпроса: Какъв е произхода на това име? Трябва ли да носи селото това име и трябва ли да се гордеем с него? Този въпрос не е поставен сега за първи път. Той е вълнувал всякога и всеки обитател на нашето населено място. Вълнувал го е затова, защото не е познавал историческото му развитие и не знае най-важното и необходимо за развитието на нашето населено място от древни исторически времена до днес.
Днешните обитатели-жители на село Мечка може би ще разберат поне малко от това, което издирихме и записахме от хилядолетията на неговото съществуване. За наша гордост, някои моменти от историята на селото са изиграли голяма роля за историческото развитие на страната. Негови обитатели са били: траките, илирите, римляните, славяно-българите, татарите и турците. Населеното ни място е било център на събития от различни времена, за които говорят останалите от близко и далечно минало каквито са тракийските гробници-могили, римското кале "Тримамиум", останки от римски стени и чешми, останки от скални надписи на отшелничеството, скалният тракийски конник и всичко това унищожено от недобросъвестни ръце, за което са запазени само спомени и впечатления, а също така и направените снимки, които ще бъдат съкровищницата на бъдещата музейна сбирка. Най-важен и незабравим момент от миналото на селото ни е Освободителната война, за хода на която решиха боевете около село Мечка. Величественият паметник на загиналите братя руси ще напомня на поколенията за епичните боеве между руси и турци, за първите дни на Освобождението. До големия паметник е паметната плоча на загиналите незнайни съветски воини за истинската ни свобода и народовластие.
Оелото ни не е единственото с това име. В страната има още две села съименници. Едното, намиращо се в близост до Панагюрище до прочутата историческа местност Оборище, което скоро е придобило новото си име Оборище. Другото си остава съименник на нашето село. Намира се в близост до гр Никопол. Легендата за неговото име е свързана с това на Коиловци.
— Двама ловци убили в блатска тревиста растителност една мечка и изчезнали. Хората питали: "Кои ловци убили мечката". И като не дали отговор нарекли едното село Коиловци, а другото Мечка в Плевенски окръг. Може да се твърди, че Мечка, Плевенски окръг е по-голямо и добре уредено село. Нашето село няма още никаква връзка, освен обмен на две писма с народните съвети от това на
2
Плевенски окръг и нашето село.
Както в далечното минало, така и в недалечното наше развитие си е имало своите особености. Прекарало гнета на капиталистическата експлоатация /феодалната/, населението първо в страната се вдига на селско въстание против "десятъка" /номонето/, дало е стотици жертви през войните, участвувало е в политическите борби, като е набирало свои земеделски и работнически представители в общината, чрез които са провеждани справедливи поземлени реформи, равноправна гражданска трудова повинност и др. Не остана назад населението и в антифашистката борба. Комунисти и земеделци т. е. организирани има още след 1900 година, а основаните им организации започват същото време: БЗНС и БКП преди Първата световна война. Под влияние и ръководството на двете партии населението се противопоставя на монархо-фашизма с каквото може: откази от големите данъци, откази от даване на реквизиции и др. През 1942 година нашето население укрива свинското месо и не го предава за германците. В навечерието на свободата — Девети септември 1944 година, заздравените прогресивни сили на БКП, БЗНС и РМС завзеха власта навреме.
Победата на социализма в селото се осъществява също с бързи темпове. Едно от първите кооперативни земеделски стопанства е Меченското основано през 1946 година на 11.IX. Първо нашето село в Окръга получи електрическа светлина на 9. IХ. 1949 година и радио-уредба през 1950 година. Навременната масовизация на ТКЗС през 1950 година ускори и повиши материалния и културен уровен на цялото село. След обединението на стопанството с това на село Пиргово от 1959 година, ние сме свидетели на нови културни и стопански мероприятия: построяване на новата училищна ограда 1960/61 година, откриването на напоителната система, в присъствието на Лъчезар Аврамов, чийто възли минават до нашето село, построяването на читалищна сграда през 1964/65 година и др. Днешният облик на село Мечка съвсем не е като вчерашния. Няма вече схлюпени бурдеи от плет, кирпич и сламен покрив, няма сгради от изкоп и драка, няма къщи без електричество и вода, никой не носи вече саморъчно изработени дрехи и цървули, ликвидирана е неграмотността сред населението, а всички хора до 40 годишна възраст имат основно образование и като прибавим, че днешните младежи които 100% постъпват в по-горните средни и специални училища можем да твърдим, че селото ни е в унисон с нашето социалистическо развитие и че то ще продължи с още по-големи темпове, за да посрещне утрешния ден на комунизма, който В. И. Ленин завеща на цялото човечество.