Село Мечка, Русенски окръг. История на населеното място от древни времена до 1944 година

Ангел П. Ангелов

 

8. Работническо и антифашистко движения след войните до 9.IX.1944 година

 

 

Тръстенишките събития от 1900 година макар и стихийни изиграха своята прогресивна роля за разчистване пътя на капиталистическото развитие в българското село. Номонето било за винаги отненено, въпреки строгата разправа на радослависткото правителство с участниците. Главният организатор, водач и участник на бунта същевременно и председател на Русенската околийска земеделска дружба Никола Тораманов бил арестуван, за което окръжният управител съобщил в своя рапорт до министъра на вътрешните работи. Търсени са били дядо Петър Ковачев от с. Кошов /роден през 1862 година/, Бени Кръстев, Симеон Рачев и Велико Иванов от с. Мечка, Илия Братоев от с. Пиргово, Митьо Анев, Илия Баев и Цвятко Кавалов от с. Тръстеник и др.

 

Това политическо раздвижване на селяните поставя началото на ново организирано земеделско движение на БЗНС. Наред с това се появили наченки на работническо движение под влиянието на БРСДП /т. с./. Пръв пропагандатор на социалистическите идеи в с. Мечка се е проявил прогресивният учител Харалампи Нейчев. Също така негов добър сътрудник е бил учителят Петър Каменов. Както се спомена преди, първите думи за социални правдини са излезли от устата на тези учители. На родителски събрания те са посочили на селяните, че българската буржоазна власт тайно готвела една голяма война — гибелна за всички българи. /По разкази на Иван Филчев и Янко Стефов/.

 

Голямо знаменателно събиране на населението от околните села е станало през месец юни 1908 година при официалното освещаване и откриване на паметника. Русенският владика бил поканил и княз Фердинанд да присъствува на водосвета и тържеството. За тази цел цял месец били заставени бедни селяни от Две-могили, Тръстеник и Мечка да правят трасе за царския "аутонобил", който трябвало да бъде смъкнат от влака на Две-могили и да пристигне на паметника на уречения ден. Освещаването на паметника минало без цар, със изпълнена гордост и самочувствие на

 

 

31

 

местното население да почете свободно своята признателност към братска Русия. Едва на другия ден пристигнал Фердинанд и за свое оправдание обиколил паметника, а на връщане минал през село Мечка като се опрял при селските общинари Тодор Георгиев и Паун Великов на които дал 20 наполеона за поддържане на пътя до паметника. Официален прием от населението не бил оказан, а всеки гледал скрито през вратника си минаването на царската охрана с царската кола.

 

До същото време се очертава вече първият комунист на селото Васил Вълев. Като обикновен стражар в гр. Русе, той се свързва с комунистически деятели и им предоставял услугите си заедно с други стражари изпратен да потуши бунтът-инцидент-сблъскването между българи и турци в града по повод женитбата на един банков чиновник Йордан за Сафета — туркиня. Васил Вълев се присъединява към групата работници, които искали да спрат конната стража, която ударила на поголовна сеч по турците . Дядо Васил бил ударен със сабя по лицето и едва успял да се спаси. След това напуснал полицайската служба и се прибрал в селото си. /По негов разказ Сафета била много красива туркиня от майка-българка потурчена още през робството. Йордан решил да се ожени за Сафет. Но зам. кмет на Русе бил турчин. Той не бил съгласен "гяурин" да вземе Сафет и подбудил турското население да се вдигне на крак и да се противопостави. Българската буржоазия намерила удобен момент да вдъхне шовинизъм у българското население за да устрои такава касапница. Въпреки жертвите Йордан и Сафет избягват в Румъния и се венчават/. Застанал на правдивата страна като участник в разправата, дядо Васил бил уволнен. Белегът от сабята личеше до края на живота му /1965 г./. Той продължава своя бедняшки живот в село Мечка с малко земеделие и повече като рибар-лодкар. Работата му по Дунава позволявала, щото той да има връзки с партийни организатори и революционери през най-тежките години на капитализма и фашизма. С лодката си той пренасял хора, на които имената са малко известни. Между тях са били: Моско Мъсев и Спирдон Савов — адвокати, а през 1943 година е пренесъл и младата реворюционерка Ана Вентура към града. Къщите на дядо Васил и Петко Дудев са били убежища на нелегални, които са минавали през селото. Петко Дудев е един от участниците в защита на Радомирската република. По разкази на стари партийни деятели: Велико Бенев, Тони Илиев, Петко Дудев и др. комунистическата дейност е минала при следното развитие:

 

През 1925 година се сближават с Васил Вълев по-млади хора: Тони Илиев, на когото бива поверена марксическа литература, Велико

 

 

32

 

Бенев и Велико Филев. Първите сбирки на комунисти са станали през 1926 и 1927 година в кьошка и лозето на Иван Радов над селото. "Ние заседавахме вътре в кьошка, а Велико Бенев пазеше навън" казваше Тони Илиев в разказа си. Втората сбирка пак през 1926 година се състояла в къщата на Бени Кръстев /той бил на смъртно легло/, на която броят на участниците нарастнал: Велико Филев, Велико Бенев, Васил Вълев, Русан Пацанов, Кирил Неделчев, Митьо Начев Мантолов, Йордан Великов, Тони Илиев и др. По време на тези сбирки, гостуващите им нелегални другари /Моско Мъсев, Коста Момчилов, Спирдон Савов и др./ са им говорили за учението на комунизма и на първо място с Комунистическия манифест, а след това са им поставяли организационни и пропагандни задачи за привличането на повече хора в Партията. Така комунистите в селото навлизат и в легалната работническа партия ОРПС ("БРП" – добавено с химикалка, В. К.) като взели участие на съвместните събрания в село Пиргово през 1926/27 г. Редовни участници на тези събрания са били: Тони Илиев, Димитър Кьосев, Кирил Неделчев, Петко Дудев, Велико Филев и Васил Вълев. През лятото на 1926 г. година станало едно малко, но знаменателно събрание на комунистите от двете села Пиргово и Мечка. В горичката на местността "Опашката" била проведена съвместна сбирка на комунистите от двете села. От пирговска страна се знаят участниците: Неделчо Шахънов, Петко Радев и Велико Кубата. Сбирката била замаскирана под предлог, че всеки си пасял добитъка тъй като всеки си е водел конете или воловете на паша. На потайната полянка насядалите "пастири" са слушали също дошлия нелегален оратор. Тук са били разгледани редица въпроси свързани със съвместната нелегална дейност на комунистите от двете села.

 

Понататъшното укрепване на партийната организация дава и своите плодотворни резултати. През 1933 година в изборите за общински съветник /наместник/ комунистите тайно чрез застъпника на Иван Милчев — Рачо Симеонов са внесли листа — работническа в състав: Васил Вълев, Велико Бенев, Митьо Мантолов, Йордан Великов и Лазар Неделчев. Агитационната работа също била предпазлива и резултатна. Изборите били спечелени от работническата листа с болшинство. Но на това буржоазната власт не се съгласила. Законно избраната листа била отменена от власта. След това през 1934 година власта на деветнадесетомайците забранява всякакви партии и организации. Комунистите от ОРПС//БРП отново минали в нелегалност привидно с разтурената си организация. Тогава престават и масовите сбирки, а задачите са били доставяни поединично

 

 

33

 

съвсем умело и предпазливо. До 1944 година старите партийни деятели са били ятаци на нелегални и подгонени от други места хора. В своята индивидуална дейност, те са окуражавали бедните селяни да не плащат тежките си данъци, да не си дават доброволно инвентара на бирника за даване на търг и др. Така например жените с кобилица в ръка са отстоявали срещу изземването на котлите им, ценности и покъщнина срещу неплатените данъци. Сам Васил Вълев през 1936 година със своя личен пример не позволил на бирника да му се вземе нито една вещ от къщата и двора. На кръчмата в махала Стълпище той се сбива с бирника /името не се знае още/ и щял да го намушка с ножа си. Настъпило и страх у старите партийни деятели, които не показали активна организационна дейност. Почти всеки се бил затворил сам в себе си в очакване на нови благоприятни моменти. Може би, те са били уплашени от тежките побои нанесени над Велико Филев през г. за комунистическа пропаганда. Събитията обаче започнали бързо да се развиват и да будят интерес у всички хора. Това радвала местните управници които успокоени, че в селото нямало прояви на комунисти, с големи надежди и кураж посрещнали известията за първите бързи набези на Хитлерова Германия из Европа. Не закъсня нейното нахлуване и в балканските страни. Буржоазната власт още повече се окуражила от обвързването на монархията в съюзен договор с Германия през март 1941 година. Само един месец преди това министър-председателят на България Богдан Филов заявил пред самата буржоазна публика в църковния салон гр. Русе:

 

— "Ние няма да пуснем чужди войски на българска територия, както това Антонеско в Румъния направи с пускането на германците на тяхната територия. България е и си остава неутрална държава." Но лъжливата маска на тази реч бе скоро снета. Към края на месец февруари 1941 година понтонният мост срещу захарна фабрика-Русе бил построен от германците и през март нахлуха първите колони от моторизирани и пехотни части от германци. Не минал и месец от тяхното преминаване, когато се започнала първата военна офанзива срещу Германия Югославия и Гърция. По това време са говореше вече за мощта на германската военна машина. Местните управници също хвалеха "великата и непобедима" Германия. Но населението не било уведомено за становището на съветското правителство, което се обявило веднага против германската окупация на България.

 

По това време партийната група от стари комунисти продължаваше със слабата си политическа и разяснителна работа. Първите задачи

 

 

34

 

за разясняване на социалистическия строй в Съветския съюз сред населението не бяха още достатъчно снети. Много от хората не познаваха още какви са завоеванията на социализма в Русия и не можеха да направят сравнение с тези на национал-социалистите в прехвалената Германия. Тя привлече около 40 човека да отидат завербувани като работници. Скоро обаче хитлеровият фашизъм в Германия спечели възмущението и разочарованията на тези работници полъгали се, че ще спечелят от гурбета си. Това добре разбрали като Георги Иванов Стефов, който бил откаран в Бухенвалд и престоял 80 дни затова, че протестирал пред фабриканта си за ниското възнаграждение и др. минали през арести и затвори. А не само това. Германия, целият български народ бил потресен от съобщението за вероломното нахлуване на хитлеристките войски в пределите на Съветския съюз на 22 юни 1941 година.

 

Всеки недоумяваше какво ще стане по-нататък със събитията? В този момент беше необходима разяснителната работа на Партията, а нейното ядро в селото действуваше още слабо и прикрито. Някои партийни членове се стъписваха от уплахата от настъпилия фашистки терор в страната и селото, а по-нататъшното изпълнение на задачите поставени от Партията изискваше от тях голяма предпазливост и съобразителност. Съвременните начини на антифашистката борба не бяха по силите им. Някоя комунисти заминали като работници в Германия /Велико Бенев, Марин Димов, Петко Дудев, Тони Илиев и др./ и партийното ядро съвсем оредяло. Единствен, най-добре ориентиран останал Велико Филев-обущаря, който не прекъснал връзките си с партийните работници от Русе. Той обаче се е страхувал да поеме по-голяма отговорност за по-нататъшното масовизиране на Партията и привличането на младежи в РМС, за свързването на партийната група с другите антифашистки групи на БЗНС в селото.

 

Не след дълго време задачите на антифашистката борба се подели от младото поколение — младежите из средата на бедното население, които търсеха своето препитание чрез усвояването на занаяти в гр. Русе. Така направи Ангел Кирилов Бенев, който първи от тях намери правилния път на своето политически ориентиране като влязъл в редовете на РМС /1939-40 г./. Не след дълго до 1942 год., чрез непрекъснатата му дружба и връзки с младежите от селото можал да създаде здраво и надеждно ремсово ядро от младежите: Тодор Лазаров, Илия Ив. Баланов, Никола Филев, а по-късно те от своя страна привлекли други младежи като Марин Симеонов, Георги Янков, Иван Велев и др. Първат задача на младежката група

 

 

35

 

бе, да се свърже с Партията чрез Велико Филев. След това започнало доставянето на марксическа литература чрез ремсисти от столарското училище–Русе. През лятото на 1942 година Ангел Бенев бил арестуван от полицията и осъден за нелегалната му дейност на 15 години затвор. Връзката на меченската група ремсисти бе прекъсната внезапно и не можеше лесно да установи връзките си с посочените от Бенев другари. Още неукрепнала ремсовата група останала без връзки 5-6 месеца. Едва в средата на 1943 година в селото дошел пратеник на Партията Иван Михайлов, който установил новите връзки с РМС от с. Мечка и гр. Русе. Почувствувало се новото раздвижване на младежите чрез включването им в културните и традиционни прояви на селото. На такива сборища те умело подбуждали настроението на хората и неориентираните политически младежи против мероприятията на фашистката власт. Хората масово укривали земеделските продукти: зърно, месо, памук, вълна и др. от реквизиция, а младежите отказваха да постъпват на служба в жандармерията и др. Ярко отражение на тази дейност е биле похвалата изказана от радио "Христо Ботев" от Москва по думите на самия говорител прозвучали следните слова:

 

— Хвала на населението от селата Пиргово и Мечка, че се противопоставиха на фашистките власти като не им дадоха свини за реквизиция и укриха месото им. Братя българи, не давайте нищо за немските окупатори! . . . .

 

Тази похвала била изказана между 8, 30 ч. – 9 часа вечерта около 10-12.I.1944 година /./

 

Друг път на една забава в училището по Ивановден се втурнал внезапно граничен подофицер /името му е неизвестно/ с палка в ръка и наредил веднага да излязат всички младежи "да разгазят по снега партина до махала Стълпище, за да мине файтона на командира му подпуручик Даскалов". Ремсовата група показала какво може. По неизвестна парола всички младежи се пръснали на всички страни в различни посоки и бягайки за да се укрият из селото, изумен, подофицерът се втурнал да гони само един — ремсиста Никола Филев. Пристигайки у дома си Никола се укрива в къщи, а разяреният подофицер с палка в ръка среща братовата му жена Тодора с кобилица насреща и пред нея се спрял. След него пристигнал подпуручика. Излиза и големият му брат Иван с военни дрехи в отпуск от запаса. Кратката разправа срещу гонителите ги накарала да излязат от чуждия двор без бой и посрамени си заминали без да им гази някой партина.

 

 

36

 

Ремсовата група в селото привлякла на своя страна и младото учителско семейство Иван и Радка Стойкови. Тяхната квартира станала убежище на ремсисти и място за информация по положението на Източния фронт чрез собствения им радио-апарат. Връзката с Иван Михайлов продължила. Чрез него околийската организация изпращала указания за действията на ремсистите в селото. Разбира се и власта била завербувала свои хора за подслушване и доноси. Наложили задължителното основаване на "бранник" в училището, а от града са правили опити за проникване на "легионери" сред младежите. Разчитало се най-много на хората от обществената безопасност. Такива били завербвани: Стоян Гроздов, Стоян Ст. Лазаров, Георги Гатев, Иван Неделчев и др. като привърженици и верни на фашисткото управление. Те се услушвали из улиците и по кръчмите какво се говорело сред хората, наблюдавали и настроението им. Често са прибягвали до хитрости за проникване в тайните на комунистическата пропаганда и информация, като напр. Стоян Гроздев се опитвал да разговаря с комунисти; хвалейки съветската власт и успехите на Червената армия на Източния фронт, за да се хване някой в клопката. Партийната група познаваше тези маневри, а и околийската организация им дала предварителни указания как комунистите и ремсистите трябвало да се пазят от такива. С голяма предпазливост и умение трябвало да се изпълнява най-важната задача: Партийните членове и ремсистите да агитират сред населението като го подучвали как да крият храните и реколтата, за да не се реквизира за германците. Население то все по-упорито укривало храните си и отказвало от реквизициите. Власта изпращала въоръжени лица за обиски по домовете, тъй като този отказ станал масово явление сред населението. По този повод, търсейки начини за агитация и принуда към населението, кметът от с. Пиргово Асен Симеонов и кметският наместник в с. Мечка Иван Милчев организирали в края на месец май 1944 година събрание пред входна на училището /старата постройка/, на което говорил околийският удразител с охрана на местния караул. Наред съвещанията и голите фрази които той дал бия подчертал, че "макар германците да отстъпват на Източния фронт, то германската империя е още непобедима" и по-нататък той отправил най-гнусни хули против комунистите, които "подтиквали населението към отказ на реквизицията". Затова неговият последен апел бил отправен така:

 

— Не слушайте тези размътнени глави!

 

Докато изрекъл думите си управителят, Иван Дилев-Чолака - земеделец се провикнал:

 

 

37

 

— Ами за нас вече хляб и облекло няма. Липсват на магазина цървули, без която не можем.

 

Като изрекъл тези думи от другата страна Петър Василев - комунист се провикнал:

 

— Докога ще ходим голи и боси. Отпусне те цървули, та да си купим.

 

Народът се раздвижил и замърморил. Двамата били веднага арестувани и отново пуснати на свобода. Така си заминал околийският управител разобличен и упрекнат от събранието. Няколко дни след това, кметският наместник Иван Филчев напуснал доброволно длъжността си. На негово място бил назначен друг, който започнал да третира хората като влизал по домовете им и обирал каквото намери за реквизицията. Зачестили мобилизации все на по-младите мъже. Търсеха се постоянно кандидати за жандармеристи, но Партията не допусна такива. Партийните членове се срещали с отпускари-войници и са разговаряли с тях да не влизат в бой с партизаните като ги отминават. По най-предпазлив начин се е обърнало вниманието на всички надеждни и честни мъже, да не постъпват в специалните ловни жандармеристки дружини. По тъкъв начин хората разбраха гласът на Партията и се предпазиха от грешки. Въпреки това , допуснало се двама да станат жандармеристи за късо време: Йордан Ил. Миланов и Стефан Кр. Бенев, за което последният като симпатизиращ на комунистите е бил предупреден.

 

До напускането на кметското наместничество Иван Филев и неговата власт явно знаели и чувствували полъха от дейността на партийната организация в селото, но били безсилни вече да вземат каквита и да е мерки. В списъка на комунистите кметския наместник включил и своя син Илия, макар че последният е нямал нищо общо с комунистите. Това му дало повод за съмнение от дружбата му със семейство Стойкови и някоя ремсисти. За да предпази сина си, кметският наместник предупредил Стойков да бъде по-предпазлив в действията си. Освен това, чрез него, той предупредил партийната група за едно анонимно писмо, в което се предупреждавало, че "ще издаде всички комунисти в селото ако му се даде служба". Чрез синът му комунистите са били предупреждавани за някои опасности.

 

Партията в селото потърси връзка за съвместна работа и с групата на БЗНС в лицето на Тодор Георгиев, Иван Филев /Чолака/

 

 

38

 

и Атанас Бахъров. Особено през първата половина на 1944 година комунисти и земеделци съвместно разясняваха сред хората линията на Партията в хода на антифашистката борба. При тази обстановка Девети септември 1944 година завари комунисти и земеделци сплотени с познаване на революционната обстановка в България.

 

С настъпването на пролетта започнаха да прелитат и над селото големи ята от англо-американски самолети. При това прелитане станаха няколко въздушни престрелки с даване на предграден огън от германската зенитна артилерия край Русе. В околностите на Пиргово и Тръстеник, а по-късно и към Екзарх Йосиф паднаха свалени самолети. Заловен и бяха парашутисти и населението колкото от страх да се крие, а след това толкова и от любопитство тичаше по баирите да ги гледа. Тези набези на англо-американците по въздуха уплашиха навсякъде фашистката власт. Всеки започнал открито да говори против фашистите и да не се страхува от тях. Последвалите промени в състава на фашисткото правителство с това на Багрянов, а след това и на Муравиев показаха, че краят на монархо-фашисткото мракобесие е дошел, и че народът ще замени нестабилната си власт с народно-демократична. Новият кметкки наместник по прякор от населението "Уртопузлията" не излизаше вече на бял свят. Само нощем следеше и душеше какво става из село, или пък се напиваше по кръчмите. През месец септември рядко пъти се е виждал, а след 7, 8.IX. бил изчезнал в неизвестност. Раздвижването на населението било голямо. Особено след 23.XII до 9.IX.1944 година. Всеки знаеше вече, че отвъд Дунава братската съветска армия се приближава и че тя няма да закъснее да дойде и при нас. Германците явно бягаха и се евакуираха на запад . Натоварени на шлепове и бронетранспортьори заминаваха, кой по вода, кой по суша. Не всички можаха да заминат. Имаше и такива германци които Девети септември завари и те се пръснаха като пилци из околностите на селата. Населението ги залавяше и пленяваше, като ги предаваше на Отечественофронтовската власт.

 

На Девети септември 1944 година партийните членове: Васил Вълев, Велико Филев, Тодор Лазаров поканиха другари от БЗНС да превземат общината и установят новата народна власт. Някои от тях отказаха /Георги Шопов/, а като техен представител се явил Атанас Бахъров. Поменатата група завзела общината и още тогава на Девети септември 1944 година избраха стария комунист Васил Вълев за кметски наместник. Един два дни след това пристигнали от Пиргово Георги Рекинов и Неделчо Шахънов. Провело се първото събрание на новата власт на Отечествения фронт, на което говорил

 

 

39

 

Гворга Рекинов. Той съобщил, че "борбата против монархо-фашизма в България се увенча с успех и победа. От този момент вече съществува ново народно демократично правителство на Отечествения фронт, което трябва да изкупи непоправимите грешки на монархо-фашизма, като незабавно да сключи примирие със Съветския съюз и да се включи нова България час по-скоро в битката за прогонването на германците от Балканите и да унищожи заедно със Червената армия тяхната бърлога в сърцето на Германия — Берлин".

 

След това на заседанието се определиха да оглавяват власта: Васил Вълев — кметски наместник и членове: Велико Филев, Тодор Тодоров /земеделец/ и ремсиста Иван Велев Ненов. На 10.IX.1944 година влезе първият червеноармейски боец с кон, който водеше със себе си. Съветският разузнавач спирайки се на мегдана попита на руски език къде е общината. Тук завърза измореният, изпотен и накуцващ кон и почака да пристигне дядо Васил. При ръкуването си с него разузнавачът извадил топографската си карта и попитал къде се намира чешмата към с. Абланово и друга подробности за разположението на височините. По време на кратката му почивка се насабрали много мъже. Всеки искаше да бъде по-близо до него и да разговаря. Пръв го почерпи с цигара Иван Г. Бенев и поведе обикновен разговор като близък другар. По-късно съветски войници минаваха ежедневно и на групи отклонили се от главния си път със специални задачи. По-голям интерес прояви населението по минаващата колона съветски войници, за посрещането на които се стичаха да кръстопътя за Иваново. Не само минаващата колона от съветски войници, но и съветските самолети започнали да прочистват Дунава, а след това тръгнали съветски шлепове с бойци и боеприпаси. Въпреки прочистването на реката от мини, един такъв шлеп бе потопен от експлозия на мина срещу блатото над махала Стълпище. Тогава загинаха седем съветски войници, за които имената не се знаят. Тях общината погреба до самия паметник на Освобождението. Не след дълго тези незнайни войни съветското правителство прибра в родината им. На мястото им е поставена плоча /паметна/ с надпис:

 

— В памят на загиналите по Дунава седем незнайни съветски воини.

 

Девети септември 1944 година завари много мъже мобилизирани. Голяма част от тях са върнаха демобилизирани, но друга част останаха вън от пределите на страната и трябваше да воюват в първата фаза на Отечествената война срещу отстъпващите германци в Югославия.

 

Местната власт укрепваше с всеки изминат ден. През месец ноем-

 

 

40

 

ври се завърнаел след двегодишно държане в затвора и двумесечно участие за завземането и укрепването на властта в гр. Шумен — Ангел Кирилов Бенев. Непосредствено след завръщането му, общината и партийното ръководство го набраха за кмет на селото. Другарят Бенав пое важни и отговорни задачи: като масовизирането на партийната организация, основаването на комитет на Отечествения фронт от представители на Партията, БЗНС, широки социалисти и безпартийни, отделянето на селото в самостоятелна община и др. Така до края на 1944 година общината бе отделена от Пиргово, масовизира се партийната организация като се попълни с млади кадри и в продължение на една година достигна 90 членове. Дружеството на РМС нараства на 48 членове. Отечественият фронт обедини останалите хора от селото с първият избран председател Иван Ст. Драшков като представител на широките социалисти. Работата не беше само до укрепването на власта. По-важно и на преден план възникна подпомагането на армията сформирана и изпратена да воюва срещу Хитлерова Германия. От РМС се записаха доброволци и бяха изпратени в народната гвардия младежите: Тодор Лазаров Атанасов, Никола Филев Неделчев, Стефан Иванов Вълев и Тодор Тодоров Георгиев и девойките: Ивана Кирилова Бенева, Иванка Георгиева Бенева и Йорданка Илиева Дончева. Те овладяха бързо военното изкуство и бяха на разположение на народната власт. Другарките Иванка Кирилова и Иванка Георгиева взеха активно участие във втората фаза на войната. Както в първата, тека и във втората фаза на Отечествената война взеха участие много мъже. До края на войната по призива на Партията и Отечествения фронт населението работеше , за армията под лозунга: "Всички на фронта и всичко за фронта". Жените плетяха чорапи и ръкавици, шиеха дрехи и бельо което изпращаха на своите близки, а РМС чрез младежите и девойките събираше дарения и изпращаше колети на бойците от Първа българска армия. Участниците в Отечествената воина не минаха без жертви. В големите битки при Драва загина боецът Атанас Атанасов Пенков неизвестно къде погребан на бойното поле и няколко души ранени: Йордан Цвятков Данев, Тодор Филев Неделчев и с орден за храброст Георги Иванов Енев, и др.

 

Победата на Съветската армия над фашистка Германия, участието на Първа българска армия в края на войната и едногодишното управление на Отечествения фронт утвърдиха народно-демократична та власт в България, която си постави важната и отговорна задача: Поставяне основите на социализма в България.

 

 

41

 

СПИСЪК

на участниците в първата и втора фаза на Отечествената война до пълното разгромяване на фашистка Германия

 

 

 

42

 

 

[Previous] [Next] 

[Back to Index]