7. Образуването на БЗНС и участието му в управлението на селото
След Първата, светозна война настъпило тежко положение на народните маси. Това е било главно условие за задълбочаване на революционната криза в страната. Като израз на негодувание са избухнали много стачки и протестни демонстрации в страната с искане за подобряване на продоволствието, даване на амнистия за всички осъдени и подсъдими за антивоенното движение, наказване на виновниците за въвличането на България във войната, конфискуването на имотите на незаконно забогателите и др. Населението на село Мечка проявило също политическа активност. Тогава, през 1919 година се основава земеделска дружба като за нейн пръв председател бива избран Игнат Петров Пазарев. В редовете на Дружбата са влезли макар и в малък състав бедните и средни селяни-земеделци. Но през 1920 година БЗНС в село Мечка навлиза в обществено-политическия живот като най-голямата масово-политическа организация с над 150 члена. . В нея /БЗНС/ не били включени по-богатите земеделци, между които все още имало народници, либерали и демократи. По-късно през 1921 година към тази масова организация се основава и младежка група БЗМС /Български земеделски младежки, съюз/ с нейн председател Иван Филев Иванов /Чолака/ и секретар Тодор Т. Георгиев, която развивала съвместна дейност до 9.VI.1923 година. През 1921 година за председател на Дружбата бил избран Иван Тодоров Костов, който взел участие в политическите борби на изборите — 21.V.1920 година за представители на самостоятелното правителство на БЗНС. Изборите били спечелени в село Мечка с голямото мнозинство на БЗНС. Като кмет на селото бил избран Цани Братоев, който продължил до 1926 година.
Управлението и реформите на БЗНС били посрещнати с небивал
28
до тогава интерес и масово участие на населението в обществения, политически и икономическия живот. По това време се осъществява оземляването на малоимотните селяни до 30 дка земя. Построи се първото шосе с каменна настилка до с. Пиргово. Раздадоха се общински места за дворове, въведе се гражданската трудова повинност и др. Бързо и неусетно минаха годините на народната земеделска власт. Деветоюнският древрат бил посрещнат с възмущение и гняв от населението. Веднага на другия ден на 10.VI.1923 година група земеделци от село Мечка организирано отиват прикрити до граничния подучастък в махала Декилиташ с цел да го превземат и си осигурят оръжие и боеприпаси. Обаче, замисленото нападение било вече късно, защото в момента на приближаването им до военния граничен пост, на брега било вече военното корабче "Лейтенант Минков" с около 50 въоръжени моряци-войници водени от мичман Киров, които слезли веднага на брега и заели позиция около поста. Нашите земеделци не предприели никаква акция като се оттеглили в безпорядък към селото. Участници в безуспешната акция били: Михаил Колев, Иван Костов - водач, Христо Илиев, Игнат Петров, и др. Флотският офицер мичман Киров от Дунавския военен флот–Русе идва незабавно в село Мечка и назначава тричленна комисия с председател Бени Кръстев, Иван Данев Мутафов и др. които да оглавяват власта на реакцията. Поради заболяване, Бени Кръстев нарежда кметството да се продължи пак от Цани Братоев.
При падането на земеделската власт в село Мечка, БЗНС преминава в нелегалност и не предприема за известно време никаква организационна и политическа дейност. Едва през 1925 година бива отново укрепена нелегалната организация на БЗНС от външен човек Иван Ковачев-Чолака от с. Червен. На проведеното тайно събрание на БЗНС бил избран за председател Тодор Тодоров Георгиев и секретар Георги Г. Сяров. Така започнал нелегалният организационен живот на Дружбата в селото. На следващата година 1926 г. се образувал единният фронт между земеделци и комунисти, който продължава своята дейност до 1928 година. Тогава станало разцепление на земеделската дружба в селото на две групи: към Гичев и към Томов. По-късно през 1931 година на изборите от народния блок – Гичевци влезли в съюз с него, а Томовци излезли със самостоятелна листа. Болшинството от населението гласували за привържениците на Томов. Това разделение на земеделците продължило до 19.V.1934 година, като след преврата на "Звено" се забраняло съществуването на всякакви политически организации. Тогава отново се съюзили двете политически групи в селото и продължили
29
нелегално дейността си до 1944 година. Начело в нелегалната дейност през този период били: Тодор Тодоров, Георги Г. Сяров, Иван Филев и Атанас Бахъров. Би трябвало да се отбележи, че през 1931 година била направена дописка до "Работнически вестник" от Тодор Тодоров написана против влизането на гичевци в народния блок. От същият вестник един брой е бил изпратен на нашенци заминали в Америка също сдружени земеделци в град Торонто, където бил четен от тях. За съжаление оригиналът на дописката не е запазен за да се види точния текст.
Начало на кооперативното движение в село Мечка
Основаването на кредитната кооперация е било инициатива на местната дружба и свещеник Никола Робев от с. Тръстеник през 1922 г. Кооперацията започва своята дейност с много оскъдни средства и малък брой членове с минимален дялов капитал. Тя е нямала своя ограда, а е разполагала само с едно магазинче, което се помещавало повече в частни къщи и в старата постройка на общината. Дейността ѝ била задушавана и конкурирана от местните частни търговци: Димитър Антонов, Иван Драшков, Драган Христов и Иван Филев. Това продължава до 9.IX.1944 година. Макар икономически неукрепнала кооперацията, е била подпомагана и е помагала на земеделските стопани със доставянето на редосеялки /първата през 1928 г./ и до 1930 г. такива имат вече пет земеделски средни стопани. По него време тя достави и предостави за ползуване на триор, а по-късно още два за частните стопани.
Първи касиер-магазинер станал дядо Марин Крайчев като уредил първото магазинче в своята къща. Това не продължило дълго време, защото дядо Марин усетил опити на кражби и не след дълго отказал от касиер-магазинер. Още от самото основаване и до днес си носи името "Плуг". В последно време през 1965 година селкоопите "Орало" с. Пиргово и "Плуг" с. Мечка се обединиха в една обща потребителна кооперация именувана"Осми конгрес". Дейността на двете кооперации мина през различни етапи на развитие: до 9.IX.1944 г. като кредитни, след това като всестранни и понастоящем потребителна селкооп. Собствената си сграда кооперацията закупи през 1947 година от свещ. Андрей Радев. Същата година в дворното ѝ място се построи фурна по инициативата на Трифон Сяров – счетоводител и се използуваше до 1966 година. Други постройки които кооперацията направи са: омесен магазин за хранителни стоки през 1983 г., нова модерна фурна през 1966 година, построен ресторант през 1974 година по инициативата на председателя Тодор Т. Христов и закупена постройка с двор на Дончо Иванов по инициативата на председателя Стефан Янакиев от с. Пиргово. От малкото магазинче след
30
основаването и диво кооперацията разполага с ресторант, смесен магазин, хранителни стоки, плодове и зеленчуци, модерна фурна която снабдява 3-4 села с хляб, изкупува селскостопански произведения, вторични суровини и др. Освободена от конкуренция и др. пречка кооперацията води истинската социалистическа народна търговия.