6. Участници в Балканската война — Участници в Първата световна война
Участници в Балканската война
Сред населението се всявало страх от подготовката на такава война, но те не са били организирани в борбата за мир и не са се опирали на демократичните-прогресивни сили в селото. Мълвата за страшната война не закъснява със своето сбъдване.
Една септемврийска нощ — на 17.IX.1912 година в два часа след полунощ забили тревожно камбаните в околните села и в село Мечка. Мало и голямо се събудили, боси и голи затичали по улиците, сами се питали, защо бие камбаната? Какво е станало? Отговорът на по-възрастните бил — война, и всеки знаел, че обявената дойна е срещу Турция. На същата дата сутринта, всички мъже годни за военна служба и за война били събрани пред кметския пълномощник Паун Великов. Събрани били и по-възрастните мъже които влизали в опълчението и били изпратени на черноморската ивица. Село Мечка наброяващо тогава 130 семейства е дало над 70 участници в 630 хилядната българска войска. Поименно са били издирени 80 мъже за мобилизация. От тях като участници 62 са завърнали здрави, 6 са били ранени и 12 убити. Ето поименният им списък:
живи участници:
|
1. Лазар Неделчев 2. Лазар Атанасов 3. Михо Лазаров 4. Стоян Ил. Кьосев 5. Иван Ив. Димитров 6. Щерю Гатев 7. Марин Иванов |
8. Янко Митев 9. Генчо Стоянов 10. Иван Ив. Мутафов 11. Атанас Ат. Касъров 12. Янаки Флорев Мечканов 13. Иван Цанев Братоев 14. Димо Венков |
24
|
15. Иван Венков 16. Панайот Илиев 17. Илия Цонев 18. Тони Иванов 19. Иван Неделчев 20. Георги Гатев 21. Фильо Иванов 22. Иван Ив. Филев 23. Цани Ив. Филев 24. Ангел Гецов Ръждов 25. Фильо Неделчев 26. Иван Филчев 27. Димитър Игнатов 28. Марин Шенков 29. Велико Трифонов 30. Иван Метев Семов 31. Марин Власев 32. Петър Тонев 33. Марин Енчев /изселен/ 34. Янко Цонев 35. Ангел Черкезов |
36. Кольо Дончев 37. Атанас Тодоров 38. Иван Дончев 39. Кольо Лазаров 40. Янко Стефов 41. Станчо Узунов 42. Кольо 43. Илия 44. Цони Христови 45. Иван 46. Цони Великови 47. Христо Сяров 48. Иван Христов 49. Георги Сяров 50. Борис 51. Кръстьо Беневи 52. Иван Македонов 53. Иван Димитров 54. Илия Атанасов 55. Панайот Кьосев 56. неизвестен 57. Русен Петров [добавено с химикалка, В.К.] |
завърнали се ранени:
|
1. Марин Иванов 2. Генчо Ненов 3. Кольо Ив. Дянков /на 3 места/ |
4. Лазар Ив. дянков /на 17 места/ 5. Илия Петков Чиллев /в окото/ 6. Иван Стефов |
Убити:
|
1. Цони Петков 2. Георги Данев Мутафов 3. Тодор Йорд. Кюмюрджиев 4. Иван Власев 5. Братой Цанев 6. Велико Ил. Кьосев |
7. Гецо Ангелов Ръждов /подофицер/ 8. Кольо Лазаров 9. Райо Хростов 10. Иван Вел. Донков 11. Йордан Барбуков 12. Георги Македонов 13. Борис Кр. Бенев [добавено с химикалка, В. К.] |
Освен участието им в Балканската война живите участници биват непосредствено прехвърлени в Междусъюзническата война. Бойците от село Мечка са били в първите редици по линията на фронта. Те са взели участие в целия ход на двете войни. Най-напред са участвували в спирането на турското настъпление на Източно-тракийския фонт при селата: Гечкенлии, Селиолу, Ески-полос и Петра. След
25
това в преследването на турските войски през Лозенград по линията Бунархисар -Люлебургао от 5 до 10.Х.1912 година. В превзетата крепост Лозенград голяма част от войските опрели да си починат. По време на кратката почивка 10 и 11 X с. г. почти всички са писали писма до своите близки изразявайки своя възторг от победния ход на войната. "В Лозенград два дни ядохме печени пуйки и пихме отлежало вино, където набрахме сили за по-голяма битка, която ни предстои по линията Бунархисар и Люлебургас" — из писмата на отделни войници. Това успокоение на домашните им не е траело дълго. Само четири-пет дни след това турците укрепени на новите си позиции дали решителен отпор, където са паднали най-много жертви. От 15 до 18.X. българските войски нанесли нови поражения над врага с цената на много убити и ранени. В поменатият списък са 12 знайни убити които селото даде при Бунархисар и Люлебургас. Писмата от фронта намалявали всеки ден. Разнесли се слухове за убити. Жените сложили черни забрадки в очакване цели 8 месеца. Всички участници биват демобилизирани на следващата 1913 година към срая на м. септември Завръщайки се по домовете нашите войни заварили още по-голяма немотия, нищета и скръб по загубените убити. Завареният добитък е бил на половината на този, преди войната. Земята на половина обработена и селско-стопанските произведения били също малко. Само две "спокойни" години минали от две бури и над България и цяла Европа надвиснала нова, страшна война, която не отмина и жителите на нашето село.
7. Участници в Първата световна война
Отново мобилизация през август и септември 1915 година. Още не забравили изпитаните ужаси, участниците в Балканската и Междусъюзническата войни които оставали живи, те пак са били на военни позиции на сръбско-българската граница и на 1.Х. 1915 г. българските войски настъпили. На Косово поле сръбската армия била разгромена. След това настъпили на юг към Македония, където воювали с Източната армия на Съглашението. Образуваният югоизточен фронт, който започвал от Орфанския залив и достигнал до Адриатическо море бил отбраняван главно от българската армия, в която са участници и бойците от село Мечка. Освен поменатия списък на бойците от двете токущо изминали войни, към тях трябва да се прибавят и новопостъпилите:
|
1. Борис Мечканов 2. Недялко Черкезов 3. Йордан Драгнев 4. Русан Петров |
5. Велико Стефов 6. Илия Тодоров 7. Атанас Стефов 8. Тодор и Петраки Георгиеви |
26
10. Георги Шопов
11. Иван Димитров
На Южния фронт са дадени по-малко убити, а повече пленени:
1. Борис Мечканов
2. Недялко Черкезов
3. Иван Ив. Мутафов
4. Йордан Драгнев
5. Русан Петров
6. Иван Димитров и др.
Ранени:
Велико Стефов
Убити:
1. Кольо Лазаров
2. Станчо Узунов
На Северния фронт срещу Румъния и царска Русия няма участници от селото. След завземането на Букурещ от съюзническите войски наши окупационни части от Опълчението са контролирали положението по двата бряга на река Дунав. Голяма част от изплашеното румънско население било евакуирано навътре в страната им. Имало е много бедни люде, които останали по местата си. Жените и децата им били голи, боси и гладни, а чокойските хамбари заключени и запечатани никой не смеел да разбива. Хората от нашето Опълчение не се втурнали на грабеж, както някои искат да твърдят затова. Напротив, тези хора са били участници в две-три войни и са познавали страданията на окупираното румънско население. Без да се страхуват от румънските чокои, нашите опълченци разбивали техните хамбари и са раздавали жито и царевица на гладното, бедно румънско население. В тази връзка трябва да се отбележи, че нашето население има дружески връзки със срещуположните румънски села Парапан и др. Малко преди войната, те са правели обмен на гости през зимата, когато реката е замръзнала. От техните села/румънските/ нощем срещу Коледа са идвали коледари в селото, която са били богато дарявани от жителите, а те със своите песни и игри са оставили незабравими сломени на съвременниците си. Стопаните от село Мечка са откупували върбови гори срещу българския бряг за сечене, бради са папур от техните блата и са ги извозвали безпрепятствено с каруци по леда през зимата.
Известно е, че войните завършиха с големи загуби за българския народ. Многото участници в тях които населението дало се грижело за тяхното поддържане на фронтовете. Всяка съпруга или майка на фронтовака му е пращала сухари, чорапи, ръкавици и бельо. Земята
27
пак останала необработена наполовина, поради липса на работен добитък. Власта е изземвала наличното зърно и добитъка в реквизит, а друг на негово място не се попълвал. Гладът, мизерията и нищетата станали ежедневие на всеки селски труженик. Бедното население прекарвало в непосилен труд дните през войните гладуващо и със покъсано облекло. Всякакво резервно облекло било износено. Вълната и конопът които изкарвали били реквизирани. Жените тъчели плат от повлек /отпадъчен коноп/, за да обличат децата и завърналите се от фронта мъже. Още по-голям глад и мизерия настъпили през първите години след войната 1921/22 година. Цели тълпи от хора са отивали в по-богатите села за просия: Йваново, Табачка, Червен и др. Наред с това се засилила още по-голямата експлоатация на буржоазната селска власт над бедното население.