5. Тръстенишките събития и участието на населението от село Мечка и околните села
Революционна песен
МИТИНГЪТ /Татяна Живкова/
Дребното селско стопанство в с. Мечка е водило от една страна до разоряването на населението, което е било съставна част на селото и от друга — забогатяване на някои селски стопани, които започват да експлоатират обеднелите селяни с наемен труд и лихварство. Пръв капиталист-лихвар се проявява Стоян Лазаров, който натрупва много пари и купува повече ниви /150 дка/, които обработвал с по-модерен земеделски инвентар. Пръв той започва използуването на наемен труд от бедните селяни. По-късно след войните се обуржоазяват и други селски стопани. Изнемогвайки, населението от лихварството и десятъка започнало да отказва плащането му /номонето/, да пъди пристава, да влиза в разпри с бирниците-данъкосъбирачи и др. Такъв бирник е бил Попов със седалище с. Пиргово, където бива убит. От друга страна революционните думи на учителя Харалампи Нейчев подтиквали населението към бунт, а по-късно начело на движението против десятъка застава видният общественик и демократ Бени Кръстев, който заедно с Илия Братоев от с. Пиргово и Тораманов от с. Щръклево организирват селският бунт против "номонето" в с. Тръстеник. От тежкото положение на селяните, накипява и стихийната революционна борба.
От Освобождението изминали малко повече от двадесет години — време достатъчно, за да бъдат забравени възрожденските идеали. Променило ли се е нещо съществено през тези две десетилетия за селяните? "Селското населения намира, че положението му, било политическо, било материално, е едно от най-незавидните, от най-несносните и търси начин как да се избави от това несносно, да не кажем плачевно положение" — с тревога констатира политическият русофилски вестник "Славянин", издаван в Русе, в броя си от 9.II.1900 година. Само два месеца преди това, през ноември 1899 година, Радославовото Народно събрание гласувало закон за натуралния десятък — "номонето", жалък опит давещото се в блатото на икономическата криза правителство да глътне въздух. И никакъв грим не могъл да скрие феодалното лице на този толкова непопулярен закон. Както и нищо не могло да спре вълната на негодувание, която се надигала, заплашителна и буреносна, в цялата страна.
13
"София. До княза". Хиляди гневни резолюции хвърчели от разбунените села към решилия да бъде непреклонен дворец. Особено неспокойни били селяните от Североизточна България, вече организирани в земеделски дружби — само в Русенска околия техният брой бил четиринадесет.
На 5 декември 1899 година в село Червена вода земеделската дружба организирала първия в Русенско митинг, в който участвували 300 човека. Последвал го околийският селски митинг на 10.II.1900 г. в Русе, организиран от ръководството на околийската земеделска дружба. Митингът се свиквал, за да се обоъдят "всички последствия, произходящи от десятъка". Сутринта на 10.II., завити в окърпените си кожухчета, намотали здраво навущата, към Русе се стичат селяни със знамена, върху които недвусмислено било написано: "да живее земеделческото сдружаване!", "Долу номонето!". Нови , още по-бурни митинги следват на 18. февруари, после на 2 април. Министър-председателят д-р Васил Радославов нарежда на 21.II.1900 г. да бъдат предавани на съдебните власти всички граждани, които "проповядват непокорство пред законите". Властта се готви да стегне в ежова ръкавица оголелите селяни, но в тъмната сянка на номонето зреел бунтът.
Първият — в с. Красен в края на март. Вторият в с. Тръстеник. Ето и кратката предистория на бунтът. На 7 април селяните от Тръстеник подписват протоколно който искат бламирането на кмета, яростен привърженик на десятъка, и на общинския съвет. Околийският началник пристигнал да разследва случая, бил посрещнат от настръхвали селяни и от познатия вече лозунг. "Долу номонето!". Разпитал петдесетина човека и се върнал в Русе, не особено обезпокоен. Но заминаването му послужило като знак на селяните, които престанали да разчитат, че власта ще удовлетвори исканията им. Влезли в общината, изгонили кмета, взели общинския печат и запечатали канцеларията
На 17.IV. околийският началник отново дошел в селото "да въдвори ред" с помощта на 25 стражари. "Въдворяването на реда" тръгнало по реда си — с арести и побой без задръжки. Това вече преляло чашата на селското търпение. Настръхнали, разярени, след като изчерпали всички законни средства на протест срещу своеволията на власта, селяните завзели общината, набили началника и го хвърлили през балкончето. В суматохата бил убит и един полицай и много други получили порядъчен пердах. До вечерта за случилото се научили както селяните от околните села Мечка, Пиргово, Долапите, Кулата, Басарбово, Красен, Щръклево, Обретеник, които започнали да се стягат за път, въоръжени с
14
с коси, вили и яки соли, тъй и началството в Русе. Към селото освен петте хиляди селяни тръгнали и две роти войници заедно с около 20 полицаи. Численото превъзходство на селяните не било страшно само по себеси. По-страшно било тяхното морално превъзходство, което и сложило отпечатък и върху хода на събитията в тези начални сблъсъци между въоръжената сила и заредения само с гняв и справедливо негодувание селянин.
При първите сериозни въоръжени конфликти, деветдесет и двама войници се предали на бунтовниците. С отнетото си въоръжение селяните усилили стрелбата. Те успели да разгромят командния пункт около Тръстенишките ханчета и обърнали в бягство войска и полиция.
В това време от Русе към София летят тревожни вести, а от София към Русе — яростни заповеди. Късно през нощта Радославов нарежда на окръжния управител селото "да се обсади и да не се яродуща в него и от него никой, до като не се арестуват виновниците и подбудителите". Сутринта на третия ден Тръстеник, което почти не спяло през това време, осъмва обкръжено от една търновска рота, една свищовска, две разградски и два ескадрона кавалерия от Добрич — над хиляда солидно въоръжени войници получили заповед много да не се церемонят с непокорните. Бунтовниците добре разбрали това. Полека те започнали да отстъпват. Пуснали заловените войници. Върнали отнетото оръжие. Под прикритието на настъпващата нощ започнали да се разпръскват.
За "митингата" се научават най-напред селяните от с. Мечка. Младите демократи и влиятелни селяни Бени Кръстев и Илия Братоев, не познавайки пътя на революционнта борба организираха масовото стичане на селяните от двете села Мечка и Пиргово към тръстенишкия бунт. През нощта срещу 17.IV.1900 година пръв вестител на с. Мечка бил Иван Македонски, който по заповед на организаторите свирил с говедарски рог из селото. По разкази на Параскева – дъщеря на Бени Кръстев, веднага се събира народ с криваци /сопи/, лопати, вили и др. сечива в ръцете с викове, че в Тръстеник е избухнала "митинга" с водач Бени Кръстев. Други хора не са знаели какво да си вземат за оръжие и отивали с голи ръце. Това масово излизане към Тръстеник продължило два-три дни, след което започнали да се завръщат с разнасянето на слухове, че имало убити, че имало грабежи и палежи от полицията.
Кметският наместник дядо Йордан Кюмюржиев застанал също на страната на революционерите. Сам си заредил пушка от общината, която скрил в коша с царевица. Като кметски наместник бил търсен да организира съдействие на власта от една страна, и от друга да участвува в бунта. За да се оттърве от двете страни, той се е скрил из рововете от Освободителната война край селото, а до Тръстеник не е могъл да стигне.
15
Така завършват последните му дни като кметски наместник. Поради този саботаж, той бива търсен дълго време от стражата, след което остава невредим, а само лишен от длъжност. Наместничеотвото бива дадено на дядо Тодор Георгиев, който продължава като такъв до 1906 година. Но преди него за кратко време е бил назначен Фильо Айнаджиев и затова в летописа издирен в архивите е записано така:
"Номонето, митинга 1900 година
Община Пирговска, през митинга 1900 г. кметски наместник е бил Фильо от Айнаджиевци. Участвували като четници: Велико Стефов, Велико Демков, Цани Братоев и др. В Румъния са били 6 месеца, а други 40 души са били задържани в Русе в затвора. Това е било подготвено още от преди, щото населението е било разпределяно на десятки и ако някой от членовете на десятката не излезе, отиват и го накарват насила. Това било подготвено от някой си Корманов — чифликчия от Русе. От страна на Мечка и Пиргово са участвували повече от 200 души на 17, 18, 19. IV. 1900 година. Начело бил Бени Кръстев като с него били от Пиргово още Илия Братоев, от Тръстеник Марин Вълканов и Дечо Д. Консулов. След като ги разбила войската, те избягват за Румъния. С торбичка на рамо те се представили за майстори и през Добруджа, през селата Юкузлар и Шеремет за Добруджа. Веднага на 24.IV.1900 година се изпраща телеграма до Тутракан и Силистра за залавянето на Бени Кръстев и другите също и до София се съобщава на 21.IV. с. г., че са обискирали селата Мечка, Пиргово и Тръстеник. Но-нататък в съобщението се описва, че "метежниците" са били 2000 души, а от тях са били с оръжия 200–300 души от селата Мечка, Пиргово, Тръстеник, Табачка, Щръклево, Иваново, Красен и други. Селяните от Мечка и Пиргово предвождани от Бени Кръстев, Илия Братоев, Марин Вълканов и Тотя Пискюлев с криваци, брадви и байраци са отишли първи да се борят против десятъка".
На 6.VII.1900 година жена му на Бени Кръстев е поискала от властта разрешение да отиде в Румъния при мъжа си да го видя в приказва с него да се върне. Не след дълго всички се завърнали.
Във връзка с бягството на Бени Кръстев в Румъния, членовете на семейството му отричат минаването му през Добруджа. Според тях /Велико и Параскева — син и дъщеря/ бягството е станало след неуспеха на митингата още същата нощ с коне направо от Тръстеник по край брега на Дунава под Пиргово, от където рибарят Васил от Стълпище /декилиташ/ ги прекарал с лодка към насрещния румънски
16
бряг, където били приети от техни познати в Параван и съседните румънски села. През този кратък престой Бени Кръстев една нощ въоръжен бива пренесен от дядо Васил и дядо Андрей обратно срещу Пиргово и по дълбокия порой се добрал до своите близки. За неговото нелегално пристигане полицията узнала и направила блокада на двора още същата нощ. Домът осъмнал заобиколен от гъста стража. Той бива укрит в одаята и лежал в нея три дни до като блокадата се вдигнала. По време на блокадата, децата му играейки на двора били подпитвани от стражарите за баща им, дали знаят за укриването му. Макар и малки, те са били предупредени и подучени да не издават татко си. Жена му Добра и сестра му Тодора са били денонощно на щрек като са следели движението на стражите. След вдигането на блокадата, той бива отново прехвърлен в Румъния с поръка към домашните, да не се издава нито дума по неговото нелегално завръщане. Често пъти жена му Добра се е срещала с русенеца Стефан обущаря, чрез когото е държала връзка с Бени. На него предавала храна и дрехи, за да му ги изпраща там. Групата на Бени не след дълго се е прехвърлила в Гюргево, а след това отишли в Букурещ, където се залавят на работа. Там Бени е бил продавач в бакалия. Групата-емигранти в Букурещ си направили снимка за спомен и днес е на видно място в революционните сбирки на музеите във Варна, Русе, Тръстеник и др. Престоят им траел 6 ме сеца. Правителството на Ст. Данев им дава амнистия като се завръщат невредими по домовете си.
При завръщането на Бени през есента в една късна вечер децата му го посрещат, ликувайки от радост. На сутринта, те го молят, да не ги напуска вече като остане за винаги в дома си. Той им заявил: "Ако не ме вдигнат, няма да ви оставя".
Обобщено по разкази на други очевидци /Лазар Неделчев/ може да се добави, че "Тръстенишката митинга завърши с разбиване на селските възтанници". Всеки е търсил убежище за спасение. Бени Кръстев минавайки на кушия с кон край своите близки и попитан къде отива, не е могъл да спре и да отговори, а само с ръка показал посоката на своето бягство. Иван Великов Бодуров от Тръстеник минавайки с кон покрай Лазар Неделчев – овчар му викнал: — "Бягайте и крийте овцете си от стражарите които ни гонят и ще ви ги вземат". Дядо Йордан Кюмюржиев посрещнал аскера и го усмирил, като запазил много от участниците да не ги подбират. Въпреки това под съд били подведени участниците: Фильо Лазаров, Иван Македонски, Симеон Колев, Цани Братоев, Начо Игнатов и др. Последният Начо Игнатов при откар-
17
ването на конвоя от арестанти към гара Иваново дочул полицаите като си шепнат, че тяхната гибел е неизбежна. Преструвайки се, че не знае, той се заговорил със страничния полицай и го попитал, какво ще стане с тях? Стражарът му отговорил, че ако вземат влак преди 9 часа вечерта за гр. Русе ще бъдат убити в Мантовата гробница по заповед на окръжния управител, ако стигнат сред полунощ ще бъдат защитени от един руски генерал, който щял да пристигне в Русе. Пристигайки преди полунощ, те биват хвърлени в Мантовата гробница живи до сутринта. Някой си генерал Дръндаревски — началник на пета пехотна дивизия се научава за докараните арестанти и за подготвяната за тях касапница. Веднага снел от пост стражарите, а техните постове заменил с войници и сам отворил Мантовата гробница. Там той видял бивши негови военнослужещи, които са взели с него участие в бунта на офицерите от 1883 година/русофилите/ и освобождава всички като ги предава за следствие, а невинните които той познавал освободил да си вървят направо по домовете."
Тръстенишките събития изиграха важна роля в борбата на българското селячество срещу останките от турското феодално робство — десятъка /номонето/, който наложи обуржоазената българска власт. Благодарение на тези бунтове, десятъка и други феодални задължения започнаха постепенно да се премахват, а на тяхното място започвала капиталистическата експлоатация, като се появиха паричните данъци и други налози, които се стовариха пак върху бедното селячество. Десятъка и борбата против него останаха в далечното минало. Той е важен момент от историята на селата около Тръстеник.
"Това били последните акорди на трите героични дни, дали тласък на няколко още бунта в страната."
"Хубав паметник в селото /Тръстеник/ напомня как в зората на двайсетия век селяните от цъфтящото днес село Тръстеник са направила първите си уверени крачки в борбата за избавяне от своето плачевно положение, в борбата срещу възхождащата се буржоазия в България."
В съзнанието на съвременниците са запечатани много интересни и необходими спомени за историята, които се предават като легенди на следващите поколения. В разгара на стихийната революционна борба на селячеството в околностите на Тръстеник, народът е сътворил своя революционна песен:
Какво ми е чудо станало
в Тръстеник село голямо
в Тръстенишкото поле широко.
Силна са митинга обявява,
18
този ми Тотю Пискюлев
бяла кобила възседна
през село Мечка минава,
на хаджи Бени съобщава
хората да си събира.
И си на Пиргос отива
на Илия Братоев съобщава
също хората да си събира,
в Тръстеник село голямо
"силна митинга да вдигнем"
номонето да си свалиме.
Кой има пушка бойлия,
кой има сабя френгия
да взема и да тръгва
и който няма — брадви и вили да взема.
Като се в Тръстеник събират
и се с войската срещат
в тръстенишкото поле широко.
Началници на войска командуват
"Като се със селяни срещнем,
никой на брата си да не стреля,
а куршумите във въздуха пускайте".
Селяни-бунтовници разбрали
и са войската заградили,
оръжието взели, на началници провикнали
"долу номонето" и си управителя хвърлили
от общинския балкон.
Нали си много войска и полиция пристигна,
че си селяни-бунтовници разби,
почва да залавя и откарва де когото срещне.
Тримата селски водачи Бени, Илия и Тоти
хранени коне яхнаха,
до Дунава побегнаха,
взеха лодки рибарски
и в Румъния избягаха
от тежка присъда да се оттърват.
МИТИНГЪТ
/Татяна Живкова/
Тръгвайте, хей, тръгвайте на митинг!
Селянинът викна още два-три пъти, но като видя, че жетварите
19
оставиха снопето и наизлизаха от нивичките на пътя, шибна конете. Каруцата о развят на ритлата зелен байрак бързо изтропуля из пушилката. Зад нея на около 200 м. идеха на малки и големи групи пиргоските селяни мушнали под мишници дебели тояги. Бая път има от Пиргос до Тръстеник, ама кой ти гледа пътя. В Ширгос на една махала се падат по две каруци, останалите — с волски коли. Пък не иде с волове да тръгнеш на митинг. И селяните твърдо тръгваха в пепелта с пробитите си цървули, на чийто дупки се показваха набитите с прах, опърпани навуща. Повечето мълчаха. Че какво е за приказване — сивият прах дращи сухите им гърла, пък всеки си знай и си носи по една мъка, която не е за казване. Все мъже са — глави на многолюдна челяд, я пък момци за женене. Не е голямо за селото, знаят си хората теглата. Ей го бай Минко, дето върви отпред с баджанак си Цани. Вчера заколи теличката си, а едно още в люлка има, две по-големки, че и мома. . . За къде е с такава челяд, с една нивка, без добиче. . . Пък баджанак му дето крачи до него, видиш ли слепналите му рамене? Откак струпаха чергите и тиганите пред общинското и оголя къщата му, все надолу гледа. Булката му по цял ден снове пред общината и до комшиите, пищи, та се къса. Ето и сега, върви Цани, ама свил се, в земята гледа. Плюе, горчи му нещо в устата. Отде да вземе пари човека, барем двете парцаливи черги да си прибере в къщата. Хамбара му — като на другите — изметен. Чака новото жито. И то колко ли ще влезе вътре, както ги хванаха с тоз десятък. . . Тъй решили управниците — десетият сноп — за държавата. Че колко ли снопа ще навържеш от такава нивка, я гледай на колчени парченца са разделени. Ама като си наумили: селянина — дума — е като брашнен човал, колкото го тупаш, се дава. Не се търпи вече, не се търпи. . .
Да прехвърлят този баир и са в Тръстеник. Да видят какво ще реши митингът. От месеци насам все за туй говореха, все за туй се готвеха. Едното момче на Братоевци — Иван /нали голям, богат род са, можаха да го изучат/, та то в Русе се срещало с тамошните хора, решавали, мислили кое как ще стане.
Че Братоевият Иван, нали е учен човек, разбира от де идат тез теглила на селяните. Тича, оправя се — все за училището добавъчно възнаграждение на даскалите гласувал — да просвещават и учат младите. А като рекоха — нов закон ще има, ще грабят пак народа, зае се момчето събрание да свика.
— Бре, ама как прежуря, ще прегори житото. Горещо лято се случи, неплодородно — гладна година е. Немотията голяма — гърлата много. Зимъска бяха изгорени де що имаше върбови клончета и върлини, слама,
20
лозови пръчки, тезеци по плетищата. Оголиха се дворовете, къщята, хората. . . Няма ни светило, ни вода, ни път като свят.
Големият селски мегдан в Тръстеник се пълнеше с народ. Прииждаха хора де с каруци, де пеша, от Пиргос, Мечка, Красен, Божичен. . .
Пред трите чешми на мегдана са се отрупали жени да пълнят менците си. Коя си напълне, застане до една групичка и чака.
— Идат, идат! Виж ги, ма стрино! Е, там с байрака. Пиргоските даскалици го ушили — зелен, с герб и класове.
— Бай Илия отива да ги срещне. . .
Снажен широкоплещест мъж спря досами каруцата на пирговчани.
— Е, щом вие със знамето сте тук, можем да почваме вече. Я го дайте към средата, е къде оня камък. . . .
— Бат' Илия! Виж там дето се разшаваха жените. . . Началникът бе, околийският! Марин Мечката! И стражарите домъкнал.
Русенският околийски началник скочи от коня си и огледа свирепо селяните. Викаха му Марин Мечката, защото не зачиташе хората навикваше им като на добичета.
— ХМ — изръмжа той и с бързи крачки влезе в сградата на околийското управление. След минута вратата на балкона тряска и над главите на селяните се разнесе дрезгавия му глас:
— Що щете тука бре? Я да си вървите по къщята, че ще ви дам едно събрание Видите ли: ги — посочи той стражарите — мама ви ще разплачат! Хайде, разотивайте си, разтуряйте митинга!
Да го разтурят ли? Че защо са били толкоз път насам. Като почнат да грабят по новия закон кой ще ги пита приели ли са го, или не. Амии-и никакво връщане!
— Събранието ще си проведем!
— Ще си кажем думата! Ще изпратим молба до големите хора и тогаза ще си идем тихо и кротко. . .
— Никакво събрание! Всички стражари по един залп, огън!
Пушките загърмяха над главите на селяните. Те не помръднаха — мрачни, брадясали, стиснали сопя и сърпове. Стражарите скочиха с конете си сред събралите се — да газят, да мачкат — такава беше заповедта. Селяните още по-здраво стиснаха чепатите си тояги. Жените спряха да пълнят и хванаха кобилиците си.
Стреляха — вече в хората. Три, четири, пет изстрела . . .
—- А-а-а-а . . .
Заиграха и тоягите. Кръвта настърви и двете страни. Сопите отскачаха по мокрите хълбоци на конете, по главите с фуражки,
21
пушките целеха гърдите. Падна. Един падна. От главата му и гърлото шуртеше кръв.
— Маноле-е-е. . . Майчице мила, Манол! Убиха го, мари-и . . .
— Още един падна! Ма Даньовице, тичай!
Жените захвърляха котлите и се омесиха сред пушека и виковете. Две-три заудряха с кобилиците. Разярен, извадил сабята си, от управлението излезе началникът. Скочи на коня ся и го пришпори към мястото, дето се дигаше най-голямата олелия. Размаха сабята. . .
— Ще сече, мари! Тичайте! — жените вдигнаха кобилиците . — А де!
Сватята замахна и с все сила удари Марин Мечката по ръката. Сабята отхвръкна.
— На ти, бре! На ти!
Под фуражката рукна кръв.
— Падна, падна!
Стражарите се измъкнаха от тълпата и заобиколиха началника си. По лицата им личаха синини, стичаха се кървави браздулици, един намушен със сърп, притискаше корема си. Жените на ранените селяни пищяха до бога, като виждаха кръвта по мъжете и братята си. Обърканите стражари не смееха да предприемат нищо. Надяваха се, че войската скоро ще пристигне. От русенския гарнизон тръгна цял полк — стражарите преди един час го настигнаха и задминаха по пътя.
Мегданът беше обграден с войници. Селяняте — настръхнали. Ни едните отстъпват, ни друтите. Мушкаха със сърпове, удряха със сопи, сечеха със саби, гърмяха. . . Кръв, пушек, писъци. Това не беше вече мирно събрание, а бунт, истински бунт. Но селяните го запомниха като "митингата", бунтът в Тръстеник през 1900 година
Тръстенишките събития подбудиха нашето селячество към неотстъпваща борба срещу номонето до неговото окончателно премахване /отменяне/. Водачите на митингата след едногодишното си емигрантство биват амнистирани. Завръщайки се, те не се отказват от политическия живот. Техният авторитет сред селяните нараства още повече като биват избрани за кметове на своите села. Бени Кръстев управлява селото години наред до обявяването на Балканската война 1907÷11 г. Той провежда поземлени реформи в селото си /Мечка/ по свои почини като снабдява малоимотните селяни със земя. След Балканската война той е народен представител като демократ в Народното събрание. Крайно религиозен, той сметнал за първа необходимост на населението построяването на църква, за която набира средства от общия труд на селото. С големия трудов ентусиазъм на на населението, средствата биват осигурени и църквата — построена.
22
Тя остава и до днес като първо архитектурно произведение на селото, което няма да бъда надминато скоро.
Отменянето на десятъка в нашите села е нова крачка напред в икономическото и обществено-политическо развитие на селото. Земеделското стопанство си останало дребнособственическо. Раздадените земи са били срещу минимален откуп от общината. Всеки дребен собственик на земя започнал да я пори с дървеното орало. По-имотните селяни започнали да се снабдяват с железни плугове и да заменят волската тяга с конска. Старите коли с дървени оси и льоки /странични подпори/ биват заменени постепенно с каруци, на които направата е вече с железни пурии и железни оси. С изчезването на колите от стария модел е намаляло рязко и отглеждането на биволите. Последни в използуването на биволиците за мляко към 1940 година са били: Стоян Кьосев и Ангел Димов Бараков. Изхвърлените колела с льоки децата използуааха за люлки имащи две предназначения: като игра в люлеене и като домакинска работа за газене на говежди тор, правен след това на отрязъци /тезеци/ за поддържане на огъня в опалената пещ на собата /отоплител изграден с керемидки/. Люлката-въртяшка децата наричали — карамжик. Негови сглобяеми части са били: голяма шейна за фундамент, върху която се поставяло непотребното колело за фундамент. През осевия отвор на колелото се е поставял чатал, на който се е опирала люлеещата се равновесна пържина /дебело обло дърво/. Начинът на люлеене е бил с подскоци заловени по корем се въртят и люлеят по шопски.
Първата дървена кола впрегната с коне използувал Гецо Ръждов от с. Пиргово като използувал за хамути конопни въжета. Това било след завръщането му от сръбско-българската война към 1890 година което видял в Сърбия, за да го пренесе тук.
След митингата, десятъка бил заменен с други данъци — поземлен данък и др. Бигликът също бил намален, за да не се стига до протести и бунтове. Малкото модернизиране на селското стопанство и намалението на данъците не са могли да тласнат развитието му напред. Последните години към 1900 година били години на суша, неплодородие и бедствия. В началото след 1900 година данъците се падали по 54 лв средно на глава от населението, а не след дълго, държавните дългове нарастнали до 137 лв, които трудно се се изкарвали от стопаните. Чрез увеличаването на данъците и налаганите държавни заеми реакционното правителство на демократите и стамболовистите 1907–1912 ограбвали и разорявали дребните собственици. За да ги изплатят селяните залагали своите парчета земя срещу откуп, или
23
неможейки да ги работят са давали на изполица. Сами те преминавали на друга работа: риболов, каменарство, наемни работници на Гушови, а по-късно на Гроздеви, Ст. Лазарови, Литеви, Стефови и Филеви за да изкарват своята прехрана. Много от тях са отивали пеш до града на пазара сутрин рано, за да си заемат окопна и изкопна работа през деня. Така продължавала експлоатацията на населението без то да бъде организирано в някаква протесна борба. Селяните в село Мечка не са били още обхванати от създадените по това време партии на БЗНС и БРСДП. Но засилващата се експлоатация и разораването след митингата ги принуждава да продължават частична борба през протести и откази за плащането, което буржоазните агенти събирали насила. Буржоазията се нуждаела непрекъснато от средства за личното си забогатяване събирани от народа. Тя започнала усилена кампания за събирането на данъците, увеличени многократно, за които вече се разнасяла мълвата, че се готвела голяма война срещу Турция.