4. Състояние на дребното земеделско стопанство след Освобождението до Балканската война
Земята е порена с дървеното орало от незапомнени времена и използувано до 1944–50 година. За теглянето му са използувани животни: волове и крави, биволи и в последно време до излизането му от употреба с коне. Освен оралото като оръдия в земеделието са използувани още: влачещи клони за раздробяване на угарта, влачещата се дъска за затискане и изглаждане на оранта придобила местното название "грапа", диканя с който се вършеели зърнените култури. Всеки собственик на земя е имал скотовъдство от едър и дребен рогат добитък, като първият е впряган за работа, а коне и магарета са използувани само за язда и пренасяне на товар на гръб чрез оседлаване със самар или седло. Конете прекарвали лятото на групи наречени "ергелета", свободните телета в "телчеро", кравите на говедаря, воловете на "соват" и др. Ергелето е използувано по време на вършитба в харманите. Всяка фамилия си е имала отредено място "ясак", където са приготвяли загладено с клони място — площадка наречена "гууно", а тази част от хармана, дето е загладена за разтилане на снопите се наричала "отък". Вършеенето на пшеницата се осъществявало със система от операции: садене-разтилене на снопите в кръг с дънера навън и с дънера към центъра "кола", така че класовете да се разполагат концентрично по средата на отъка, газене с коне или дикан впрегнат от воловете, следва обръщане "премятане" с вилите което се редува три пъти. След това се премята и отнема сламата чрез изтръскване 3-4 пъти пак редувано с газене. Като се свърши сламата се лопатисва за да се "груха" зърното и след това се събира на куп. От купа се хвърля с лопата на високо и въздушното течение отнема лекия осил, а зърното пада чисто. По-късно се въвежда веялката /1910 г./. Първи въвежда използуването на веялката в с. Пиргово Ангел Гецов Ръждов преселен след това с нея в с. Мечка.
Вършачката е била внедрена за първи път едва през 1915 година от заможните селски стопани, но старият начин на вършитба си е съществувал до 1940 година. Плугът и тармъка /браната/ са въведедени в селското стопанство едва след Първата световна война. До тогава семената са хвърляни в земята само на ръка. Интересна и поетична е била картината на нашия сеяч с крината в ръка и хвърляйки с другата е крачил и хвърлял равномерно семето по браздата. Редосеялката като машина движена също с животинка тяга е била
11
въведена едва след 1928 година от Потребителната кооперация "Плуг" за купуването на която са помогнали Фильо Неделчев, Стоян Ст. Лазаров, Янаки Флорев и др. Пак чрез кооперацията започват да се доставят плугове и обръщачи с колесарки. Дървеното орало се заменя с желязно пак с колесарка теглено от коне под ново име "желязна ралица".
Лозарството е било слабо развито. Преобладавал е най-лесно отглежданият сорт с евтино поддържане наречен "добруджанския" или "унгурка" и "бояма" използувани за вино. Малко преди Балканската война се въвеждат нови винени сортове: памид, гъмза, сензо, чауш и др. Отначало лозарството е задоволявало личните нужди на населението за плодова и питейна храна. Познати са били по това време и някои десертни сортове като: димят, афуз-али /болгар/, разакии, фурма и др. от които населението запазвало в прясно състояние до късно през зимата. Такова запазване на прясно грозде хората са вършили и в турско време. Въвеждането на облагородената американска лоза е предявила и по-сложни начини на отглеждане и с повече изисквания като ръчната градинска обработка с мотика, пръскане с бордолезов разтвор, филизене, кършене по тел и др. чрез които операции е започнало подобряването на културата на земеделието.
Интензивните култури все още не са намирали място в дребното селско стопанство. Едва след Първата световна война започва засяването на памука и слънчогледа, а първото засяване на захарно цвекло започнало след Балканската война. По същото време е засявано и обработвано захарно цвекло на 100 дка земя от общинския поземлен фонд в местността "Ореша". В продължение на три години населението е давало безплатен труд върху един-два ара площ разпределени по разно на домакинствата като полученият добив е продаван от Общината, а средствата са събирани за построяването на новата църква. Конопът е отглеждан от много старо време, защото памучните тъкани са внасяни от чужбина и стрували много скъпо, а в домашните станове на бедната селянка се тъчело с коноп и вълна. Острата нужда на дрехи по време на войните е принуждавала населението да сее коноп на по-големи площи. В последно време отглеждането му намаля и употребата му стигна до там, че от него да се правят само чували, торби и въжета. След кооперирането на селското стопанство през 1946 година конопът излезе от употреба и не се засява. Така е ставало отглеждането на селскостопанските култури по онова време в дребната селски отоланства, които трудно изкарвали за своето съществуване. Много дребни селски стопани са залагали своето парче земя срещу пари
12
вземани на лихва от някои богаташи. Лихварството взема вироки размери от 1890 до 1910 година защото разорените селяни не са могли да се заемат икономически. При първите отъпки на капитализма, населението е било поставено отново в потисничество и грабеж: една страна лихварството и от друга десятъка.