III. Исторически данни на селището след освобождението от турско робство
Малко преди Освобождението българската махала се е делила главно на две основни племенни групи: Балканджийска и Ярлийска. По-стара е Ярлийската група, в която са се смесили завареното тук от турците българско население и прииждащото такова от Румъния-Банатско, когато Русия през втората половина на XVII век с войни срещу Турция придобила правото да покровителствува поробените християнски народи. Избягалите българи по време на завладяването на България от турците и кървавите терори след това, вече започнали да се завръщат в поробената си Родина. Такова увеличение бележи българската махала след XVII век. По предание преди 1860 година е имало около 16 български венчила, а след това до Освобождението те са израствали на 54. След това до 1882 година стават 63 венчила. Този брой нараства двойно до навечерието на Балканската война като достигат 120 семейства чисто българско население. Могат да се изтъкнат представители на най-големите родове в горните групи:
1. От завареното население се предполага, че родът Вълчеви е най-стар.
2. Придошлите от Румъния като най-голям род се смята на Мечканови и Стефови дошли от Молдавия /по сведения на дядо Цони Стефов/.
3. Преселените преди Освобождението балканджийски родове са: Фильоивановци, Генчеви, Гатеви, Христовци-Недковци /докторовци и кръчмаровци/.
4. Дошли от с. Пиргово до Балканската война Братоеви, Веневи-Ръждови и др.
Условията на развитие на земеделие, скотовъдство, каменоделетво, рибарство и др. благоприятствували и са допринесли за по-нататъшното увеличение на населението. Така до Девети септември 1944 год. броят на семействата е надминал 300. Само за едиа долина /1945 г./ след Девети септември се образувала една нова махала на север от селото върху гола поляна от 15-16 млади семейства наречена "Новата махала". Поименните регистри се пазят през всички периоди след Освобождението. Първият списък на домакинствата съставен от църковни служители е озаглавен така:
ЕНОРИЯ
на свещеннико състоящия село Мечка 1882 г. април
2
ЕНОРИЯ
на свещенико състоящия село Мечка 1882 г. април
№ по ред Имената на стопаните на къщата № на венчилата
|
1. Цони Стевувъ 2. Велику Стевувъ 3. Власи Великовъ 4. Трифун Христовъ 5. Драгни Тончувъ 6. Тони Илиовъ 7. Ангел Атанасовъ 8. Юрданъ Дратновъ 9. Цани Димитровъ 10. Атанас Вълчувъ 11. Тодоръ Игнатовъ 12. Юрданъ Ангеловъ 13. Тончо Друмевъ 14. Пени Гавриловъ 15. Митю Пеневъ 16. Иванъ Донкувъ 17. Иванъ Вълчувъ 18. Цвятку Станчувъ 19. Танасъ Маркувъ 20. Христу Манивъ 21. Стоянъ Генчувъ 22. Христу Минчувъ 23. Райку Минчувъ 24. Иванъ Филивъ 25. Илия Ивановъ 26. Илия Славчувъ 27. Венку Цанивъ 28. Иванъ Костувъ 29. Венку Косяровъ 30. Иванъ Станевъ 31. Колю Генчевъ |
32. Цачу Кунчовъ 33. Власи Тинчувъ 34. Колю Венковъ 35. Димо Ивановъ 36. Недялку Колнинъ 37. Дянку Коливъ 38. Цани Говчовъ 39. Щерю Николовъ 40. Йорданъ Говчовъ 41. Никола Станчовъ 42. Стоянъ Лазаровъ 43. Метю Семовъ 44. Нену Лазаровъ 45. Велику /Лазарувъ/ Драгневъ 46. Георги Марковъ 47. Иванъ Димитрувъ 48. Лазаръ Илиевъ 49. Лазаръ Петровъ 50. Маринъ Ивановъ 51. Енчу Неновъ 52. Велику Неновъ 53 Сярку Сярковъ 54. Иванъ Печовъ 55. Косту Илиевъ 56. Христу Сараговъ 57. Маринъ Геновъ 58. Иванъ Тончовъ 59. Петко Тончовъ 60. Игнатъ Мариновъ 61. Неделчу Христовъ |
1882 година април 12
с. Мечка
старейшина село Мечка Р О
Свещ Петъръ Кръстовъ
кмета
Ц. Станчовъ
3
В 41 къщи са живеели през първите дни след Освобождението 62 домакинства /семейства/. Тяхното групиране се вижда от следната таблица:
Последните четири семейства живущи в една къща са били синовете на Иван Вълчув: Велю, Иван и Дани.
Завръщайки се от евакуация през 1878 година българското население заварило купища от развалини и пепел на изгорелите жилища. Още рано през пролетта населението си построило землянки за живеене. Освободени от робството, всички се заловили да правят кирпичи, да вадят камъни и да строят кирпичени къщи с паянтови скелети. Само за две години се реставрират или построяват около 50 къщи, в които заживяват свободни от феодална експлоатация и турско робство българи, около селото на които са се ширили богати пасища и ливади, и далеч от селото разработели ниви. Всеки свободен селянин си имал ниви по различни места без да е имал стремеж към завладяване на нови такива. По-напред се раздвижили към завладяване на землища от Пиргово и Тръстеник като едните заемат част от "Зигра" и "Блатски брун", а другите — "Тръстенишки брун" и "Черноода". Това разпределение на местностите е станало най-напред от общината Тръстеник към която са се числели трите села: Пиргос, Мечка с мах. Декилиташ и Тръстеник. Това административно обединение е траело до 1895 година. Малко преди Освобождението и след това до 1900 година за помощник-кмет на селото е избиран Йордан Ангелов Кюмержиев. От начало избора на кметския наместник, полски пъдари, говедари и др. хора на общинска работа е ставало на Димитровден. — 7.XI. За избора /пазаряването/ на поменатите администратори се свиквало на тези ден общоселско събрание сред селото при "кладенците" и застанали на една могила /съществувала до скоро пред Арабаджията/ се подавало оставката на едните и се издигало кандидатурата на другите за едногодишен мандат. На тази могила са се изкачвали новите кандидати-администратор и които селяните не само избират, но и пазаряват като определят възнаграждението им в пари или натура. Паричното възнаграждение е било минимално. Повече е било натуралното възнаграждение срещу зърно: жито, ечемик, ръж и др.
4
Наред с продължаващия десятък се е събирал вътрешния данък за пазарените администратори. Така е продължавало до 1900 година, в които пазарлъци е влизало и възнаграждението на помощник-кмета Ярдан Кюмержиев. Макар и най-влиятелен, той не е успял да отстои на натиска срещу Пиргово и Тръстеник за запазване на територията и най-пагубното е било отрязването на пръстения водопровод от Станкина чешма до централния чифлик & днешното ново читалище/. Острата нужда за вода принудила населението чрез доброволен труд да изкопае 4-5 кладенеца сред селото дълбоки по 4-5 метра, а малко по-късно към 1900 година Власи Великов изкопава най-дълбокия кладенец 18 метра с най-питателна вода. Не е само това, търсенето на водоизточници продължило с десетилетия като през 1937 година се каптират изворчета от двора на Гушеви и се построява шахта с доставена на нея помпа с кофички произвеждани от Стара Загора. От тогава мегдана "кладенците" добива ново име "помпата". Около помпата започнало да се събира голяма част от населението за вода и по пътя кряй нея винаги е било оживено с движение на млади и стари. Нови кладенци на стопански и махленски начала се построяват най-много през периода 1930-40 година на няколко моста: пред Петко Гарбатов, Велико Добрев, Недялко Черкезов, Никола Христов, Цвятко Великов, Димо Венков, Александър Филев и др.
През своите едногодишни мандати Йордан Кюмержиев е инициаатор на най-прогресивното дело в селото — основаването на начално училище с първият учител Ангел Лазаров Айнажиев. Той започва да учи децата на "панакидата" в четири слети класа през 1879 година. На следната година идват учителите Попов и Пенчев като разделят учениците на две слети отделения: Първо и второ, трето и четвърто и така продължават до 1902 година, по което време постъпва втори местен учител Марин Николов Косатов. Първите годния учебното дело и религиозните обреди са се вършили в едва и съща сграда. Ако някой учебен ден е и религиозен празник училището-църква се е отстъпвала за богуслуженне. Преди построяването на общата училищна сграда, първата учебна година 1879/80 е преведена в частни къщи, където стопаните доброволно са отстъпвали стаите си за живеене, за да може науката и просветата да навлязат в селото. Учебните занятия започвали на 1.X. и са завършвали най-късно до 10.VI. поради заетост на децата в помощ на родителити си в дребното им частно стопанство. Тогава учителите са били наемани от селото /не чрез събранието/ чрез училищното настоятелство, което определяло само тяхното възнаграждение /на учителите/ и имало право
5
на контрол върху целия учебен процес. Първото училище е било построено със стени от плет и кал. В него са се учили децата до 1927 година. Макар при лоши условия и бедна подръжка, в училището са минали добри учители основоположници и допринесли за неговото разширяване до четири самостоятелни отделения. Така се редуват до 1910 година учителите: Ангел Айнажиев, Попов, Пенчев, Марин Косатов, Петър Чиров, Козлев, Харалампи Нейчев, Петър Каменов, Арнаудов, Поборников и Никола Савов. Както се спомена, от четири слети класа, след една година се преминава на две отделения по два класа, които продължават до 1903 година, когато се е направила престройката училище-църква с още четири класни стаи и тогава училището се отделя от църквата с четирите отделения. Така обособеното начално училище продължава до 1922 г. , когато се открива първи прогимназиален клас. Последният е съществувал само една учебна година, след което бива пак закрит. Някои от горните труженици на учебното дело са се издигнали като видни хора на гр. Русе. Така например Поборников е бил адвокат с голяма известност, Петър Каменов се изучил за строителен инженер който построил днешната /стара/ поща в стария център, а Харалампи Нейчев малко преди започване на Балканската война е обзавел училищния двор с гимнастическо градче със следните спортни съоръжения: въже за катерене, висилка, желязна стълба и др. които той изработва заедно с железаря Руси-музиканта от с. Иваново. Същият е провеждал курсове за ограмотяване на населението и бил прогресивен човек. Сам той провежда събрания в училище и говори против Стамболовия режим. Първите думи за правда, социален прогрес и равенство прозвучават именно от учителя Харалампи Нейчев. Подозрян от училищното настоятелство начело с кметския наместник Кюмюржиев, той бива изгонен от училище. Така са се отплатили обуржоазените настоятели и общинари на прогресивния труженик — Нейчев. Макар да са се стремили учителите към съвременните методи на обучение, образованието все още не е било задължително. Едва в 1907 година в с. Мечка началното образование се обявява за задължително и то обхваща всички подлежащи на обучение.
Ето и някои данни от училищната летопис:
30.V.1923 г. — училището в с. Мечка е било открито от 1879 г. Отначало то се е помещавало в стаи на частни къщи, а после е било построено сдание затова, с което си служат до днес. Първият учител е бил Марин Косатов комуто е плащало населението от селото. От тогава до сега са минали и учители, кои-
6
то са допринесли твърде много за училището. В деня на записването на настоящето учителствуват следните учители в първоначалното училище: Р. Николова, М. В. Илиева, В. Кръстева, Е. Кръстева, М. Теодосиева, И. Р. Алекова. Записването на децата е станало от 10.IX.1922 г., а редовното посещение е започнало на 1.Х. с. г. защото бащите-земеделци имат нужда от децата си. В началото през месец ноември 1922 година се увеличи учителския персонал и на това място бе назначена учителка. Учебната година свърши на 10.VI.1923 г., на 3.VI. бе дадено утро. На 10.VI. се дадоха свидетелствата.
31.III.1935 г. — Училище — тия топли и благозвучни думи-трепет на детската радост, заедно с тях и беловласи старци са могли да присъствуват едва втората година след освобождението ни от петвековното ни робство. Току що отърсили робски вериги и с пресни гробове из околностите-признаци на големи боеве за освобождението, в с. Мечка се полага основата на народното кандило-училище.
Пръв светилник е бил учителят-труженик по взаимно обучение /месрада/ Марин Косатов от с. Мечка пръв удря звънецът. Ранно утро с тояжка в ръка, той ред години плащан от селото обучавал своите съселяни. След него редица труженици се нижат един след друг които са работили както първия при най-неблагоприятни условия, но с усърдие и твърдост са преодолявали всякакви трудности, като все повече са подобрявали условията на обучение, като са се прилагали постепенно новите методи на обучение.
Вследствие старостта на зданието, много от вратите са разнебитени, стаите винаги пълни с прах, тъй като самото училище е правено от плет и кал. Почти негодно за целта си, но по причини и нямане на средства за ново не може да се помисли още ред години, ако в случай само не се срути върху главите на децата.
1925/26 г. учители: Христо Савов, Христо Петров, Мара Теодосиева и Стояна Керанова.
С разрешение на окръжния училищен инспектор се откри училище в мах. Декилиташ с четири отделения съвместно с учител Пенчо Чакъров. Учебните занятия почнаха от 5.XII.1925 година.
1931/32 г. — Понеже е пропуснато да се опише в миналите години строежа на новостроящото се училище в с. Мечка и Декилиташ /следва описанието/:
През лятото 1926 г. училищното настоятелотво заедно с общинския съвет реши да събори старото училище в с. Мечка и по стопански начин да се построи ново на мястото му. Понеже старото вече почти се събаряше и невъзможно беше да се влезе в него. Избра се от жителите на селото една комисия като строителна с неин предсе-
7
дател и касиер. Благородни жители на селото внесоха волно пожертвувание от по 1000–2000–3000 лева. Така се учреди един фонд-строеж. През месец август 1926 година се постави основният камък на сегашното училище /училищно сдание/. Всички жители на селото поддържаха градивния материал кой колкото може. Събори се старото и материала се оползотвори за нова сграда. От селото се редиха хора безплатно на работа. По такъв един домашен начин се построи сданието. Като се купиха само керемиди, гвоздеи, дъски, кирпич до края на месец септември се изкара само едва стая, в която се премести да работи общината, а общинските стаи се отпуснаха за училище. Така учебната 1926/27 година се води в общинските помещения. През лятото на 1927 годила строителната комисия поднови работата си и с нови волни пожертвувания и по същия домашен начии довърши четири учебни стаи и една канцеларии, и новата учебна 1927/28 г. се почна в новопостроената сграда. През лятото на 1928 година училищното настоятелство от средствата на общинския училищен фонд изтегли с министерско разрешение 30 000 лв и окончателно довърши училищното сдание.
Откри клон от Меченското първоначално училище в мах. Декилиташ 1925/26 г. се помещава в частна къща на Калчо Щерев — безплатно две години. През лятото 1928 г. по инициатива на училищното настоятелство и от подкрепата на жителите се реши да се построи училище в мах. Декилиташ. Благодарение на неуморната инициатива на тогавашния пограничен капитан в мах. Декилиташ г-н Геранлиев който подпомагаше и с материални средства и с работата на войниците, същия издействува помощ от русенската постоянна комисия в размер на 15 000 лв за строеж на училище. По такъв стопански начин и малкото помощ от училищното настоятелство на 15.Х.1928 г. училищното сдание бе довършено окончателно и в него почнаха учебните занятия.
Интересни са някои от бележитите дати и чествувания:
· 1925/26 г . — отпразнува се 24-май и 2 юни — 50 години от героичната смърт на поета-революциоиер Христо Ботев.
· 1928/29 г. — на 3.II.29 г. бе чествувана 50 годишнината от смърта на Любен Каравелов.
· На 12.V.1929 г. се отпразнува 1000 години от Симеоновата епоха, а на 13 и 14 май не са се водили учебните занятия, а са са чели доклади на Симеоновото време.
· На 27.I.1935 г. е била уредена елха с подаръци, а детския хор воден от Невяна Хр. Савова коледува безплатно.
8
· На 25.Х.1935 г. се откри безплатна ученическа трапезария при училището, където се хранеха 25 ученика. Същата е закрита на 14.III.1936 г. по нямане на средства.
· На 28.XI.1935 г. се откри вечерно училище и заниманията се закриха на 10.II.1935 г. На 6.II.1936 г. умрял учителя Хр. Савов.
· На 30.XII.1937 г. се прожектира пред учениците филм за първи път.
Културно-просветни прояви
Ролята на читалището като културно-просветно огнище е била известна и на нашето село. Нуждата от такова огнище се е чувствувала още през турско време. Тази необходимост нараства още повече след Освобождението, но нямало още будни дейци на културата. Едва през 1927 година на 7.XII. с. г. под натиска на група ентусиазирани младежи и учителите се основава народното читалище в с. Мечка. В първото ръководство влизат: свещ. Андрей Радев, учителите: Хр. Савов, Хр. Петров и др. Читалището приема своето първо и непроменено до сега име "Отец Паисий". За кратко време членовете му наброяват 70 души. Едни от първите членове са: Александър Филев, Александър Илиев, Петко М. Дудев, Георги Г. Сяров, Иван Филев, Фильо Неделчев и мн. др.
Макар че тогава не е имало читалищна сграда, нито пък каквото и да е помещение за читалия, дейността на читалището се е разраствала постоянно. През годината на основаването било открито и вечерно училище от името на читалището, което дало възможност да повишат грамотността си по-будните и любознателни младежи. Наред е това се появяла и лекционната просвета. Учителят Христо Савов Стойков, св. Андрей Радев и др. са изнасяли беседи и реферати на етични и педагогически теми, а също така са били разяснявани въпроси за въвеждане на по-модерни оръдия в земеделието, като въвеждането на редосеялката, триора за почистването на семената, въвеждането на десертната облагородена лоза и др
За материалното укрепване на читалището, членовете са плащали доброволно по-голям членски внос и дарения. Особено много членски внос бил приет да се плаща през 1928 година, който бил определен по 36 лв на член годишно. Това принудило някоя от членовете да се откажат от членството си. Рто защо на следната 1929 година членския внос бил намален на 10 лв годишно, който продължил да се събира така до 1944 година. През 1930 година на читалището се дава 10 дка нива за даване под наем. Започнали да постъпват приходи от вечеринки и пиеси. Просветната дейност, макар и слаба имала
9
известно разнообразие. Така през 1931 г. на 19.Х. съвместно с училището се отпразнувал за първи път ден на книгата. Малккят фонд от 200-250 тома книги добре бил популяризиран сред населението чрез родителските срещи на учителите и ученическите утра пред населеннето. Снабдяването, поддържането и съхраняването на библиотеката е било едно от обществените задължения на учителите. Учителят-библиотекар е организирвал и самодейността в читалището чрез подготовка и изнасянето на пиеси. При крайно неблагоприятни условия, в тесен училищен коридор се подготвяха и се изнасяха по една-две пиеси през зимния сезон. За първи път будните младежи изнасят с успех "Чудната нощ" през 1935 г. с участници Иван Маринов, Тодор Ст. Кьосев, Иван Йорд. Драгнев и др. Таке през всяка зима театралната самодейност сред учители и младежи придобивала все по-голям разглах. Наред с много незаписани в читалищната летопис пиеси има и записани, които са оставили най-трайни следи сред зрителите. Такива са пиесите: "Братска любов", изнесена на 24.XII.1936 г. от учителите; "Боряна" изнесена за първи път на 2.III.1937 г. съвместно с младежите; "Добродетел" изнесена на 14.II.1937 г. от ученици. Такава поредица от изнесени пиеси са: "Майстори", "Хъшове", "Богдане бог да те убие", "Земя", "Върла магесница" и др.
Приходите които читалището е правило /изкарало/ са били за набавяне на художествена литература, за набавяне на инвентар и плащане на наеми. Читалището е работило 40 години без да има собствена сграда. Неговият библиотечен фонд и друг инвентар са били съхранявани в училището. Само през периода 1938–40 година бива поместено в стая под наем най-напред в къщата на Велико Венев, а след това в къщата на Петко Трендафилов. Пак по нямане на средства то бива преместено отново в училището. През годините на монархо-фашистката реакция, читалището бива изоставено и занемарено без особена просветна дейност. Неговият книжен фонд без друг инвентар е бил заварен в деня на свободата Девети септември 1944 г да се се съхранява в училището.
Други бележки:
1. Първата пиеса от малките ученици е изнесена по инициативата и ръководството на прогресивния свещенник Андрей Радев под заглавие: "Завистливият побратим" през 1930 г., в която са играли Иван Маринов, Иван Йорданов Драгнов, Тодор Ст. Кьосев и др. ученици
2. Първата пиеса изнесена от възрастни по същото време е била трагедията: "Пленникът от Тримери" изнесена от учителите: Христо Савов, Невянка Христова и др. /1934 г./, която е оставила най-трайни впечатления сред зрителите и до 1945 г. е изнасяна още 3 пъти.