Обезбългаряването на Западна Тракия 19191924

Анастасъ Разбойниковъ

 

[[ Заключение ]]

 

 

Нашата анкета за страданията и изгонването на българитѣ отъ Западна Тракия, както казахме и въ предговора на книгата, е твърде кратка. Разпитали сме малъкъ брой селяни и граждани, произхождащи сѫщо така отъ малко селища. Не сме разпитали бѣжанци отъ цѣли три околии — Ксантийска, Димотишка и Карагачка. Отъ Суфлийска околия имаме кратъкъ разпитъ на бѣжанци само отъ едно село. Анкетата ни е срав-

 

129

 

 

нително по-пълна за страданията и изгонването на българитѣ отъ срѣдищнитѣ две западнотракийски околии, Дедеагачка и Гюмурджинска, заседнали при водитѣ на Бѣло море и край устието на Марица, каточели на пукъ на панелинскитѣ гръцки аспирации. Именно, българитѣ отъ тия околии най-много сѫ останали, не сѫ напуснали роднитѣ си огнища при изтеглянето на френскитѣ окупационни власти.

 

Важното, обаче, е, че анкетата ни е правена непосрѣдствено следъ страшнитѣ преживявания на българитѣ, когато тѣ идваха гладни, окѫсани, изнемощѣли.

 

Зная, че много западнотракийски младежи, сега вече възмѫжали, ще видятъ блѣдо описани страданията имъ презъ тѣхното детство, ще си спомнятъ за изгубени родители, а можеби ще видятъ себе си или свои близки въ малкото запазени снимки.

 

Страданията и изгонването на западнотракийскитѣ българи, разбира се, заслужава едно по-подробно и пълно изучаване и изследване, можеби това ще се направи въ бѫдеще, а можеби и нашитѣ писатели ще намѣрятъ въ това страдание — и въ проявения героизъмь — богатъ материалъ за ценно творчество.

 

При управлението на генералъ Шарпи, Западна Тракия, при избѣгало вече доста българско население, бѣ рѣдко населена земя, имаше едва по 244 души на кв. клм. А нейнитѣ богатства сѫ толкова изобилни!

 

Колко население има днесъ Западна Тракия, откѫде произхожда то? Ние добре знаемъ, че днешното ѝ християнско население е чуждо за нея, тя сѫщо е чужда за преселенитѣ тамъ гърци отъ Кавказъ и Мала Азия.

 

Близу двадесеть години черно було покрива западнотракийската земя. Заселенитѣ въ нея чужденци чакатъ. . . Никога тѣ не сѫ спали спокоенъ сънь. Постоянно погледътъ имъ е устременъ на северъ, откѫдето ще се вдигне завесата и ще навлѣзатъ своитѣ въ своята, въ родната земя. Наистина, дошълъ е краятъ на общобългарската трагедия.

 

 

[Previous]

[Back to Index]