2. НАРОДНОСТНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЗАПАДНА ТРАКИЯ
При решаване сѫдбата на Западна Тракия въ Ньойи, както и по-после въ Санъ-Ремо, Севъръ и Лозана, въпросътъ за етнографското ѝ положение винаги се е поставялъ отъ общественото мнение въ разнитѣ страни, отъ съседнитѣ ѝ страни, а понѣкога дори и отъ политицитѣ, които, изобщо, сѫ били по-глухи къмъ етнографскитѣ аргументи, освенъ къмъ тия, които имъ сѫ изнасяли. Американската делегация особено много е държала на икономическитѣ принципи: Западна Тракия е географско продължение на България, последната има срѣдата на Балканския полуостровъ, тя не може безъ териториални свои излази на южното, на Бѣло море.
Усилията на гърцитѣ, особено на хитрия Венизелосъ, да заблудятъ oбщественото мнение и политицитѣ, относно еtнографията на Тракия, бѣ постигнало резултати.
Френското обществено мнение постепено се е оформило да държи, относно Западна Тракия, на етнографския принципъ, дори въ нея да се произведе и плебесцитъ. В. Le Tempes (21 априлъ 1920 г.), когато Западна Тракия бѣ управлявана като „Междусъюзнишка Тракия” отъ генералъ Шарпи и, когато надъ нея се надвесваше решението на победителкитѣ въ Санъ-Ремо, писа за Западна Тракия между другото и следното: „Различнитѣ раси въ Тракия сѫ разположзни по най-разнообразенъ начинъ. Въ съседство съ гръцка
20
Македония (т. е. Македония подъ гръцка власть— Б. М.) преобладава турското население; по-наизтокъ населението въ болшинството си е българско; а още по-наизтокъ по крайбрѣжието на Мраморно море гърцитѣ господствуватъ”. Така щото, споредъ в. Танъ, точно, именно, населението на Западна Тракия, отъ Ксанти до р. Марица, по онова време „въ болшинството си е българско”. Графъ Бегуенъ по сѫщото време, кореспондентъ на Journal des Débats, направи сѫщо интересна констатация, следъ посещението си въ Западна Тракия, относно етнографското ѝ положение и ползата отъ междусъюзнишкия режимъ, който дори да се разпростре въ Източна Тракия и Македония.
Исметъ Иньоню въ конференцията въ Лозана, 1922 год., сѫщо е оспорвалъ етническото надмощие на гърцитѣ въ тая область, подържано отъ Венизелосъ. Той е предлагалъ плебесцитъ, считайки, че турчското ѝ население ще излѣзе болшинство.
Нашата теза, относно етническото положение на Западна Тракия, е много ясна. Западна Тракия е отъ патримониума на българския народъ, независимо отъ етническитѣ промѣни, които сѫ станали въ нея при и веднага следъ турското нашествие. Известно е, че българскитѣ славяни още презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ проникнали въ нея и сѫ я плътно населили, чакъ до морето, като сѫ правили набѣги и въ островитѣ. Въ последствие, въ разни времена, областьта е била включвана въ предѣлитѣ на българската държава. Споредъ изследванията на проф. Ст. Младеновъ, западнотракийскитѣ славяни сѫ били компактно продължение на южномакедонскитѣ славяни, които сѫ дали езика на Св. Св. Кирила и Методия, защото въ тѣхния езикъ и до сега още сѫ запазени нѣкои думи, които се срещатъ само въ най-старитѣ славянски преводи на свещеннитѣ книги (напр. думата „ланита”, която означава „буза” и т. н).
21
Турското нашествие е обезлюдило равнинитѣ, българитѣ се запазили като раи въ дебритѣ на Родопитѣ и тѣхнитѣ разклокения, а голѣма часть е приела мохамеданството. При турското господство сѫ били заселени и турци, а може би повечето тия „турци” сѫ били заселени тукъ още къмъ края въ българо-византийско време, т. е. това ще да сѫ не „османски” турци, а откѫснати части или остатъци отъ селджуци и др. Що се касае за малкото гръцко население, то нѣма нищо общо съ елинската или византийската епохи. Часть отъ него сѫ преселени гърци презъ XVI и XVII в. отъ Мала Азия, какъвто е случая напр. съ гръцкитѣ села въ Димотишка околия и другаде, но по-голѣмата часть отъ него бѣха погърчени българи, поради общото положение на християнитѣ и българитѣ презъ турското робство, подвластни на гръцката патриаршия. Известни ни сѫ гръцкитѣ теории за „българофони”, за „албанофони”, за „туркофони” и още за други „фони” елини.
Процесътъ на новото разселване на българското православно население, отъ близкитѣ планини въ равнинитѣ, е започналъ още презъ XVII—XIX вѣкове, та и до последно време, то се е промъквало между турцитѣ и бѣ дало, заедно съ българитѣ мохамедани, изключително български етнографски образъ на ЗападнаТракия. Известно е, че никѫде другаде, както тукъ въ Западна Тракия и Родопитѣ, включително и въ земитѣ останали въ предѣлитѣ на България и следъ договора въ Кьойи, не бѣха се запазили толкова много близки родствени, роднински отношения и спомени между българи-християни и българи-мохамедани.
Като оставимъ настрана всички по-стари данни за броя на населението по народности въ Западна Тракия, можемъ да споменемъ, като сравнително вѣр-
22
но, административното преброяване презъ 1919 год., Направено набързо отъ българскитѣ власти, чрезъ секретарь-бирницитѣ. Даннитѣ отъ това преброяване сѫ следнитѣ:
[[ Българи [Xристияни / Мохамедани (помаци) / всичко ]/ Турци / Гърци / Разни
Гюмурджинска и Ксантийска: [ 29,007 / 17,369 / 46,376 ] 77,530 / 410 / 4,405
Карагачка, Димотишка, Суфлийска и Дедеагачка: [ 58,934 / ___ / 58,934 ] / 2,009 / 28,237 / 6,517
Всичко: [ 87,941 / 17,369 / 105,310 ] 79,539 / 28,647 / 10,922 ]]
При това административно преброяване, най-трудно е било преброено турското население, въ броя на което сѫ поставени доста българи мохамедани (помаци), изобщо, то е увеличено. Въ случая именно отъ броя на турското население трѣбва да се направи известно намаление. А българитѣ сѫ посочени по-малко, отколкото бѣха въ Западна Тракия предъ балканската война, понеже поголовното изтрѣбление на българското население въ много селища отъ турцитѣ презъ време на паметната „Гюмурджинска република”, бѣ намалило вече броя на българитѣ.
По-интересно и по-важно отъ етнографска, и политическа гледна точка, обаче, е преброяването на населението въ Западна Тракия, което направиха френскитѣ окупационни власти начело съ генералъ Шарпи къмъ, 30 мартъ 1920 год., за да се установи действителния етнографски образъ на Западна Тракия, оспорвана, по онояа време, между българи и гърци. Това
23
преброяване се е извършнло при най-благоприятни условия за гърцитѣ: Ксантийскиятъ дистриктъ (околия) вече бѣ окупиранъ отъ гръцки войски, а системно навсѣкѫде се разпространяваше отъ гърцитѣ вече предрешеното решение на победителитѣ, че цѣла Западна Тракия ще бѫде дадена на Гърция. Въ Западна Тракия, отъ друга страна, вече бѣха се варнали и настанили „гръцки бѣжанци”, много отъ които отъ съмнителенъ тракийски произходъ: избѣгали гърци отъ Мала Азия, черноморскитѣ крайбрѣжия и другаде. Гърцкитѣ представители въ Междусъюзнишка Тракия, изобщо, много спекулираха, по това време, предъ окупационнитѣ френски власти съ името „гръцки бѣжанци”.
„Съ промѣната на режима въ страната (отъ български въ междусъюзнишки — Б. М.), пише Ив. Алтъновъ, настана ново прегрупиранена народноститѣ въ Тракия. Голѣма часть отъ българския елементъ се прехвърли въ стара България, а въ Тракия започна нахлуването на гърци . . . За по-скорошното имъ завръщане въ страната работѣха отъ гръцка страна множество комитети, основани набързо въ Тракия и вънъ отъ нея. Самиятъ генералъ-губернаторъ следѣше за настаняването на новодошлитѣ гръцки бѣжанци и имъ указа всички възможни улеснения . . . Всички, които бѣха обитавали нѣкога Тракия, трѣбваше отново да се преселятъ въ страната. Мнозина отъ тѣхъ, настанени по островитѣ на Бѣло море, безъ всѣко желание за завръщане, се видѣха натоварени на параходитѣ, които ги отведоха въ Дедеагачъ. — Настаняването на тия своего рода бѣжанци ставаше по предварително начертанъ планъ на действие. Най-напредъ се целѣше да се засили гръцкото влияние, предимно въ Димотишки и Суфлийски дистрикти. Презъ януарий 1920 год., военниятъ контрольоръ на Суфлийския дистриктъ донесе съ единъ обстоенъ рапортъ до генералъ-губернатора за усилията на гръцката пропаганда да настани
24
въ Тракия възможно повече гръцки семейства. Той отбелязваше въ резултатъ на предприетата анкета, че много отъ завърналитѣ се гръцки бѣжанци не само, че никога не сѫ обитавали Тракия или Македония, но имало и такива, които идатъ отъ Мала Азия и крайбрѣжията на Черно море съ обещание, че френскитѣ власти въ Тракия ще имъ раздадатъ работна земя, земедѣлски пособия, храни и пр. По-късно сѫщото обстоятелство бѣ констатирано и отъ военния контрольоръ на Карагачкия дистриктъ”. (Междусъюзнишка Тракия, София, 1921 г., стр. 34—35). „Общо взето, продължава Ив. Алтъновъ, въ Тракия се заселиха, следъ учредяването на новия междусъюзнишки режимъ, не по-малко отъ 20—30 хиляди души гърци, много отъ които не бѣха обитавали никога страната”. (Междусъюзнишка Тракия, стр. 42).
Всрѣдъ българското население ставаше обратно явление — бѣгство отъ Западна Тракия. Още презъ месецитѣ октомврий и ноемврий 1919 г. започна бѣгството отъ Западна Тракия, което нѣкѫде взе характеръ на паника, особено създадена отъ българската администрация, която напущаше страната. Военнитѣ француски контрольори въ Димотишки и Суфлийски дистрикти употрѣбили голѣми усилия да спратъ разпространението на зловредни слухове и съ това да спратъ бѣгството на българитѣ. За България заминавали бѣгащи семейства и за да се спре масовото изселване и обезлюдване на цветущи мѣста, трѣбвало е да се намѣсва френската окупационна военна власть. Страхътъ презъ първитѣ месеци, срѣдъ българското население, е билъ особено голѣмъ, опасявайки се да не се повторятъ надъ него, сега вече отъ гръцка страна, страшнитѣ събития отъ 1913 год., много добре още помнени, когато, при междусъюзнишката балканска война, тукъ нахлуха турцитѣ, опожариха българскитѣ села, избиха много българи и обявиха прочутата „Гюмурджинска република”.
25
Всички тия ужасни събития бѣха още много прѣсни за българското население въ Западна Тракия, та то започна да бѣга и о време да дири спасение въ стара България. Затова въ Ксантийска околия, както казахъ окупирана вече отъ гърцитѣ, не е могло да бѫде преброено заселеното тукъ население отъ дветѣ голѣми български села Габрово и Еникьой, спасило се вече въ България, което броеше къмъ 3,000 души. Презъ цѣлото окопационно френско управление бѣгството не спрѣ. Най-лесно се изселиха българитѣ отъ Димотишка и Карагачка околии, съседни и въ по-лесни връзки съ България. А покровителствувани отъ властьта „гръцкитѣ бѣжанци” измѣстваха българитѣ, притѣсняваха ги дори въ случаитѣ, когато българитѣ бѣха настанени въ изоставени турски села, следъ опожаряването на българскитѣ села отъ турцитѣ презъ 1913 год.
Отъ друга страна, макаръ преброяването да се извърши при непосрѣдствения контролъ на френскитѣ военни коменданти на дистриктитѣ, гражданскитѣ администратори и тѣхнитѣ помощници навсѣкѫде бѣха гърци и турци (по единъ гръкъ и по единъ турчинъ). Нали българитѣ бѣха въ немилость и такива бѣха заповѣдитѣ на Франще д'Епре? При това положение, гърци и турци имаха всичката възможность да контролиратъ преброяването, разбира се всѣки въ полза на своята народность, а българитѣ нѣмаха тая възможность. Това бѣ причина въ първиятъ моментъ при обявяването на предварителнитѣ резултати 2,000 д. българи въ гр. Фере и въ нѣкои околни села да не бѫдатъ посочени и т. н. Сѫщо така българитѣ мохамедани (помацитѣ) на много мѣста сѫ били броени като турци; напр. въ Суфлийския дистриктъ не сѫ показани българи мохамедани, когато се знае, че такива имаше, има ги и сега на сѫщото мѣсто въ с. Мерикосъ и др., а подобни грѣшки ще има и за другитѣ дистрикти. Изобщо, въпрѣки бдителностьта на френскитѣ контролни военни власти и тѣхната добросъ-
26
вѣстность, трѣбва да признаемъ, че въ това официално френско преброяване, цифритѣ за гърцитѣ и турцитѣ все ще сѫ надути. Напримѣръ въ Карагачкия дистриктъ гърцитѣ преди балканската война достигаха най-много до 10,000 д., а френското преброяване ги показа надъ 15,000 д.
Въ всѣки случай преброяването на населението на Западна Тракия, което извършиха френскитѣ окупационни войски, при горнитѣ условия, е ценно за насъ, а то трѣбва да бѫде меродавно и за наши и за чужди политици.
„Преброяването на населението въ Западна Тракия, — казва г. Ив. Алтъновъ като преценка, — извършено по време на междусъюзнишкия режимъ въ страната, има това сѫществено значение, че носи официаленъ характеръ и изхожда отъ източникъ, който най-малко може да се подозира въ заинтересуваность къмъ българска страна. Нѣщо повече, ако, изобщо, може да се поставя въпросъ за достовѣрностьта на тая статистика, то такъвъ въпросъ не би могълъ да изхожда освенъ отъ българска страна, защото органитѣ на преброяването — военнитѣ контрольори и гражданскитѣ администратори на дистриктитѣ — бѣха изключително французи или гърци
„Новата официална статистика на Западна Тракия е въ положение да тури край на гръцката недобросъвестность и да докаже истинностьта на всички чужди или наши преброявания на населението въ тази страна, извършени презъ последнитѣ 50 години и посочени отъ българска страна, но оспорени или съвършено пренебрегнати отъ Върховния съветъ на силитѣ победителки. Това е критериятъ, съ който може да бѫде провѣрена всѣка една отъ приведенитѣ въ спора статистики.
„Резултатитѣ отъ преброяването на тракийското население сѫ дважъ по-ценни за българската кауза,
27
като се има предвидъ, че тѣ се отнасятъ до едно време, когато голѣма часть отъ българското тракийско населенне бѣ прокудено отъ домоветѣ си, поради започването на една чужда окупация, която имаше всичкитѣ изгледи да бѫде гръцка. При това въ страната бѣха настанени едновременно съ тъй нареченитѣ „гръцки бѣжанци” множество гръцки семейства, които никога не бѣха обитавали Тракия”. (Ив. Алтъновъ, ц. съч. стр. 165—166). Ето резултатитѣ отъ френското преброяване на населението на Западна Тракия въ края на м. мартъ 1920 год. по околии:
[[ Дистрикти (околии): [Българи: Християни / Мохамедани] / Турци / Гърци / Евреи / Арменци / Цигани и други / Всичко
Ксанти: [ 1550 / 9507 ] / 30657 / 6580 / 280 / 200 / ___ / 48774
Гюмурджина: [ 19924 / 2232 ] / 37877 / 2479 / 1307 / 650 / 492 / 64951
Дедеагачъ: [ 18067 / ___ ] / 637 / 2565 / 165 / 512 / ___ / 21946
Суфлу: [ 14447 / ___ ] / 2770 / 7435 / ___ / ___ / 47 / 24699
Димотика: 4956 / ___ / 1274 / 17602 / 878 / 157 / 192 / 25059
Карагачъ: [ 10210 / ___ ] / 5 / 15045 / 370 / 450 / 1113 / 27193
Всичко: [ 69154 / 11739 (80,893) ] / 73220 / 51706 / 3000 / 1969 / 1834 / 212622 ]]
Това е една не само френска, но и „съюзнишка” етнографска констатация за Западна Тракия. Тя е достатъчно нагледна. Направена е презъ тежки времена за българитѣ тамъ, когато тѣ бѣгаха, та много западнотракийски българи не сѫ преброени, а въ време когато вече бѣха се завърнали гърцитѣ „бѣжанци”, а
28
заедно съ тѣхъ и други събрани отъ разни земи гърци, затова гърцитѣ вече до голѣма степень изкуствено бѣха увеличени. Българитѣ дори и презъ това тежко време, не само преди или въ миналото, съ българитѣ мохамедани заедно, сѫ сравнителното болшинство. Казахъ вече, че между посоченитѣ преброени „турци” въ Гюмурджинска, Ксантийска и Суфлийска околии има доста българи мохамедани (помаци). Вижда се явно още етнографската сила и надмощие на българитѣ въ околиитѣ Дедеагачка, Гюмурджинска, Суфлийска, Карагачка. Въ всѣки случай, само българитѣ, въ сравнение съ миналото, при междусъюзнишкото преброяване бѣха намалѣли поради изселвания. Това изселване, както се каза по-горе, бѣ масово и застрашително презъ месецитѣ октомврий, ноемврий и декемврий 1919 год.
Множеството на турското население въ областьта ни е добре известно. То се дължи на продължителното турско господство, при което въ продължение на петь вѣка се покровителствуваше това население и се увеличаваше чрезъ помохамеданчване и потурчване на християнско население. Отъ друга страна, следъ освобождението на България (1878 год.) въ Западна Тракия се заселиха доста турци, настанявани тукъ отъ властьта и известни срѣдъ мѣстнитѣ населения съ името „мухаджири” (бѣжанци).
Но ние знаемъ и друго. Българското население въ Западна Тракия е било подложено на изгонвания и въ 1878 год. При изтеглянето на рускитѣ освободителни войски презъ м. октомврий 1878 год., съ тѣхъ сѫ потеглили и сѫ се изселили въ България маса тракийски семейства. Това бѣгство на българи отъ Западна Тракия е продължило до мартъ 1879 год. Въ архивитѣ на руското окупационо управление, запазени въ Пловдивската библиотека, се посочва за масовото бѣгство на българи изъ Дедеагачко, Ференско, Суф-
29
лийско и Димотишко. Само отъ с. Балъккьой, при Фере, съ били избѣгали 300 семейства. Съ тия бѣжанци се занимавали рускитѣ власти въ Пловдивъ. За бѣгството на българи и изъ Гюмурджинско въ тия архиви не се говори, защото то е ставало изолирано отъ руското отстѫпление. (Вж. Архивъ за поселищни проучвания, София 1938 г., кн. 2, статията на Хр. Гандевъ).