Йосиф Висарионович Сталин. Кратка Биография
 

I
 

Йосиф Висарионович (Джугашвили) Сталин е роден на 21 декември 1879 г. в гр. Гори, Тифлиска губерния. Баща му, Висарион Иванович, по националност грузинец, е от селски произход — село Диди-Лило, Тифлиска губерния, по професия обущар, а по-късно работник в обущарската фабрика на Аделханов в Тифлис. Майка му — Екатерина Георгиевна — произхожда от семейството на крепостния селянин Геладзе от село Гамбареули.

През есента на 1888 г. Сталин постъпва в Горийското духовно училище. В 1894 г. Сталин завършва училището и същата година постъпва в Тифлиската православна духовна семинария.

По това време в Русия върху почвата на развитието на индустриалния капитализъм и разрастването на работническото движение започва широко да се разпространява марксизмът. Създаденият и ръководен от Ленин петербургски „Съюз за освобождение на работническата класа” дава мощен тласък за развитието на социалдемократическото движение по

3

цялата страна. Вълните на работническото движение достигат и до Закавказието, където вече бил проникнал капитализмът и където било силно национално-колониалното потисничество. Закавказието било типична колония на руския царизъм, икономически изостанала, аграрна страна, с още силни остатъци от крепостничеството, страна, населена с многобройни националности, живеещи разпокъсани и размесени помежду си.

През последната четвърт на XIX в. капитализмът започва бързо да се развива в Закавказието, като подлага на хищническа експлоатация работниците и селяните и изостря национално-колониалното потисничество. Особено бързо се развива минната промишленост, добивът и преработката на нефт, където главните позиции били завладени от чуждия капитал. „Руският капитализъм — пише Ленин — въвличаше по такъв начин Кавказ в световното стоково обращение, нивелираше неговите местни особености — остатък от старата патриархална затвореност, — създаваше си пазар за своите фабрики. Тази страна, слабо заселена в началото на следреформения период или заселена с горци [1], стоящи извън световното стопанство и даже извън историята, се превръщаше в страна на нефтени капиталисти, търговци на вино, фабриканти на пшеница и тютюн...” [2] С появата на железниците и първите фабрики и заводи в Кавказ се появява и работническата класа. Особено
 

1. Жители на планински местности в Кавказ. Ред.

2. В. И. Ленин. Сочинения, т. III, изд. 3-е, стр. 464.

4

бързо се развива нефтеният Баку — крупен индустриален и работнически център в Кавказ.

Развитието на индустриалния капитализъм се съпровожда от разрастването на работническото движение. През 90-те години в Закавказието развиват революционна дейност заточените там руски марксисти. В Закавказието започва пропаганда на марксизма. Тифлиската православна семинария е била тогава разсадник на всякакъв род освободителни идеи сред младежта както народническо-националистически, така и марксистко-интернационалистически; тя е била пълна с различни тайни кръжоци. Господствуващият в семинарията езуитски режим предизвиква у Сталин бурен протест, подхранва и засилва у него революционните настроения. 15-годишният Сталин става революционер.

„В революционното движение — каза Сталин — аз влязох от 15-годишна възраст, когато се свързах с нелегалните групи на руските марксисти, пребиваващи тогава в Закавказието. Тези групи оказаха върху ми голямо влияние и създадоха у мен вкус към нелегалната марксическа литература.” [1]

През 1896—1897 г. Сталин е начело на марксическите кръжоци в семинарията. През август 1898 г. той влиза и формално в тифлиската организация на Руската социалдемократическа работническа партия. Сталин става член на групата „Месаме-даси” — първата грузинска социалдемократическа организация, изиграла през 1893—1898 г. известна положителна
 

1. И. Сталин. Беседа с немецким писателем Эмилем Людвигом, 1938 г., стр. 9.

5

роля за разпространяването идеите на марксизма „Месаме-даси” не е била политически еднородна — нейното мнозинство стояло на позициите на „легалния” марксизъм и клоняло към буржоазния национализъм. Сталин, Кецховели, Цулукидзе образували ръководещото ядро на революционното марксическо малцинство на „Месаме-даси”, което става зародиш на революционната социалдемокрация в Грузия.

Сталин много и упорито работи над себе си. Той изучава „Капитала” на Маркс, „Манифеста на комунистическата партия” и други трудове на Маркс и Енгелс, запознава се с произведенията на Ленин, насочени против народничеството, „легалния марксизъм” и „икономизма”.

Още тогава трудовете на Ленин са направили дълбоко впечатление на Сталин. „Аз на всяка цена трябва да го видя” — казва Сталин, след като прочита труда на Тулин (Ленин) — си спомня един от другарите, които са познавали отблизо Сталин по това време. [1] Кръгът на теоретическите интереси на Сталин е извънредно широк — той изучава философия, политическа икономия, история, естествени науки, чете класиците на художествената литература. Сталин става образован марксист.

През този период Сталин развива интензивна пропагандна дейност в работническите кръжоци, участвува в нелегалните работнически събрания, пише позиви, организирва стачки. Тази е първата
 

1. „Рассказы старых рабочих Закавказья о великом Сталине”, воспоминания тов. П. Капанадзе. Изд. „Молодая Гвардия”, 1937 г., стр. 26.

6

школа на революционна практическа работа, премината от Сталин сред съзнателните пролетарии на Тифлис.

„Аз си спомням — казва Сталин — 1898 година, когато за пръв път получих кръжок от работници от железопътните работилници ... Тук, в кръга на тези другари, аз получих тогава първото си бойно революционно кръщение .., моите първи учители бяха тифлиските работници.” [1]

Занятията на марксическите работнически кръжоци в Тифлис се водели според съставена от Сталин програма.

В семинарията, където било организирано строго следене на „подозрителните”, започват да се досещат за нелегалната революционна дейност на Сталин. На 29 май 1899 година го изключват от семинарията за пропаганда на марксизма. Известно време Сталин преживява от преподаване на частни уроци, а след това (през декември 1899 г.) постъпва на работа в Тифлиската физическа обсерватория като изчислител-наблюдател, без да прекратява нито за минута своята революционна дейност.

По това време вече Сталин е един от най-енергичните и видни дейци на тифлиската социалдемократическа организация. „В периода 1898—1900 г. се създаде и оформи ръководната централна социалдемократическа група на тифлиската организация ... Тифлиската централна социалдемократическа група проведе огромна революционно-пропагандна и организационна дейност по създаването на нелегална со-
 

1. „Правда”, бр. 136, 16 юни 1926 г.

7

циалдемократическа партийна организация.” [1] Сталин застава начело на тази група. Лениновият „Съюз за освобождение на работническата класа” бил образецът, който неизменно следвали в своята работа тифлиските революционни социалдемократи. Работническото движение в Тифлис под ръководството на революционното малцинство на „Месаме-даси” (Сталин, Кецховели, Цулукидзе) започва през този период да излиза из рамките на старата, чисто пропагандна работа „с изтъкнати единици” измежду работниците. На преден план от живота се налага агитацията сред масите чрез издаване позиви на злободневни теми, чрез набързо свикани събрания и политически демонстрации против царизма.

Новата тактика се посреща „на нож” от опортюнистическото мнозинство на „Месаме-даси”, което клоняло към „икономизма”, избягвало революционните методи, било против „уличната” политическа борба със саМодържавието. Сталин и революционното малцинство на „Месаме-даси” водят ожесточена и непримирима борба против опортюнистите за провеждане новата тактика, тактиката на масовата политическа агитация. Те намират гореща поддръжка сред съзнателните тифлиски работници.

За преминаването на тифлиските социалдемократи към новите методи на работа видна роля изиграва Виктор Курнатовски — образован марксист, твърд последовател и близък съратник на Ленин, проводник на Лениновите идеи в Закавказието. След пристигането си в Тифлис през
 

1. Л. Берия. К вопросу об истории большевистских организаций в Закавказье, 1941 г., стр. 17. Ред.

8

лятото на 1900 г. той завързва тесни връзки със Сталин и с революционното малцинство на „Месаме-даси”, става много близък приятел и съратник на Сталин.

Когато от декември 1900 г. започва да излиза Лениновата „Искра”, Сталин застава изцяло на нейните позиции. Сталин веднага вижда в лицето на Ленин създателя на истинска марксическа партия, вожда и учителя.

„Запознаването ми с революционната дейност на Ленин от края на 90-те години и особено след 1901 г., след издаването  на „Искра” — казва Сталин, — ме доведе до убеждението, че в лицето на Ленин ние имаме необикновен човек. В моите очи тогава той не беше прост ръководител на партията, той беше фактическият неин създател, защото той единствен разбираше вътрешната същност и неотложните нужди на нашата партия. Когато го сравнявах с останалите ръководители на нашата партия, през всичкото време ми се струваше, че съратниците на Ленин — Плеханов, Мартов, Акселрод и други — стоят с цяла глава по-ниско от Ленин, че в сравнение с тях Ленин не е просто един от ръководителите, а ръководител от висш тип, планински орел, който не познава страх в борбата и смело води партията напред по непознати дотогава пътища на руското революционно движение.” [1]

Сталин се прониква от безгранична вяра в Лениновия революционен гений и тръгва по пътя на Ленин. Той никога не се отклонявал от този път
 

1. И. Сталин. О Ленине, 1945 г., стр. 20—21.

9

и след смъртта на Ленин смело и уверено продължава неговото дело.

В обстановката на започналата икономическа криза, под влиянието на работническото движение в Русия и в резултат на дейността на социалдемократите в Тифлис през 1900—1901 г. се надига вълна от икономически стачки, които обхващат едно предприятие след друго. През август 1900 г. се разгръща грандиозната стачка на работниците от железопътните работилници и депото. В тази стачка взема активно участие заточеният от Петербург в Кавказ М. И.Калинин. На 22 април 1901 г. в центъра на Тифлис се организира първомайска демонстрация. Сталин е организатор и ръководител на демонстрацията. Тази демонстрация била оценена от Лениновата „Искра” като исторически-знаменателно събитие за целия Кавказ. Нейното въздействие върху цялото по-нататъшно работническо движение в Кавказ било изключително голямо.

Така през тези години под роководството на революционното малцинство на „Месаме-даси” начело със Сталин е било осъществено преминаването на работническото движение в Грузия от тясната кръжочна пропаганда към масовата политическа агитация. По такъв начин и в Кавказ започва да се провежда на дело съединяването на социализма с работническото движение, също както няколко години по-рано блестящо се е осъществявало от петербургския „Съюз за борба” под ръководството на Ленин.

Разтревожено от разрастването на революционната борба на закавказкия пролетариат, царското правителство засилва репресиите, като се надява по

10

И. В. СТАЛИН. Фотография 1894
И. В. СТАЛИН
Фотография 1894

11

този начин да спре движението. На 21 март 1901 г. полицията прави обиск във физическата обсерватория, където живее и работи Сталин. Обискът и станалото след тоза известно разпореждане на тайната полиция за арестуване заставят Сталин да премине в. нелегалност. От този момент до самата Февруарска революция от 1917 г. той води в нелегални условия изпълнен с напрежение героичен живот на професионален революционер от ленинската школа.

Сатрапите на царя са били безсилни пред нарастващото революционно движение. От септември 1901 г. по инициатива на Сталин и Кецховели започва да излиза „Брдзола” („Борба”) — първият нелегален грузински социалдемократически вестник, последователно провеждащ идеите на Лениновата „Искра”. „Брдзола” е бил най-добрият след „Искра” марксически вестник в Русия.

Уводната статия на първия брой на „Брдзола” (септември 1901 г.) под заглавие „От редакцията” е написана от Сталин. Като определя задачите на вестника, Сталин пише: „Грузинският социалдемократически вестник трябва да дава ясен отговор на всичхи въпроси, свързани с работническото движение, да разяснява принципиалните въпроси, да разяснява теоретически ролята на работническата класа в борбата и да озарява със светлината на научния социализъм всяко явление, с което се сблъсква работникът.” [1]

Сталин изтъква в уводната статия, че вестникът трябва да възглавява работническото движение, да
 

1. И. В. Сталин. Сочинения, т. I, стр. 9.  13

13

стои колкото е възможно по-близо до работническата класа, да има възможност постоянно да влияе върху нея, да бъде неин съзнателен и ръководещ център.

В следващия брой на „Брдзола” (ноември—декември) биза публикувана важната статия на Сталин „Руската социалдемократическа партия и нейните най-близки задачи”. В тази статия Сталин подчертава необходимостта от съединяване на научния социализъм със стихийното работническо движение, изтъква ръководещата роля на работническата класа в демократическото освободително движение и издига задачата за организиране самостоятелна политическа партия на пролетариата.

Широки размери взема и издаването на позиви на различните езици в многонационалното Закавказие. „Прекрасно написани прокламации излизаха на руски, грузински и арменски език и обсипваха всички квартали на Тифлис” — пише Лениновата „Искра” за дейността на тифлиските социалдемократи. [1] Най-близкият съратник на Сталин — Ладо Кецховели — създава в Баку комитет с ленинско-искровска насока и организира нелегална печатница. На 11 ноември 1901 г. се е състояла конференция на тифлиската социалдемократическа организация, на която е бил избран Тифлиски комитет на РСДРП. В комитета влязъл Сталин, но в Тифлис той остава много за малко. В края на ноември по нареждане на Тифлиския комитет Сталин заминава за Батум, третия по големина (след Баку и Тифлис) проле-
 

1. „Искра”, бр. 25, 15 септември 1902 г.

14

тарски център на Кавказ, за създаване на социалдемократическа организация.

В Батум Сталин разгръща трескава революционна дейност, установява връзка с по-будните работниии, създава социалдемократически кръжоци, лично ръководи редица кръжоци, урежда нелегална печатница, пише пламенни позиви, печата ги и ги разпространява, ръководи борбата на работниците в заводите на Ротшилд и Манташов, организира революционна пропаганда по селата. Сталин създава в Батум социалдемократическа организация, основава Батумски комитет на РСДРП, ръководи стачките по заводите. На 9 март 1902 г. Сталин организирва известната политическа демонстрация на батумските работници, която той е ръководил и начело на която е вървял. Тук Сталин осъществява на дело съединяването на стачката с политическата демонстрация.

Така през този период в решителна и непримирима борба против опортюнизма се оформява и израства ленинско-искровската организация в Закавказието. Неин най-виден организатор и ръководител е Сталин, когото батумските работници още тогава наричат учител на работниците. Ленинско-искровската организация в Закавказието се е изграждала върху здравите основи на пролетарския интернационализъм, като е обединявала в своите редове съзнателните пролетарии от различните националности — грузинци, арменци, азербайджанци и руси. По-късно Ленин неведнаж дава за пример закавказката партийна организация като образец на пролетарски интернационализъм.

15

Подемът на борбата на работниците в Батун сериозно обезпокоява правителството. Полицейските копои усърдно търсят „подстрекателите”. На 5 април 1902 г. Сталин бива арестуван. Но и в затвора (от начало батумския, след това — от 19 април 1903 г. — в известния със своя тежък режим кутаиски, след това пак в батумския) Сталин не скъсва връзките си с революционната работа.

В началото на март 1903 г. става първият конгрес на кавказките с. д. организации, на който се оформява Кавказкият съюз на РСДРП. Сталин, който се намира в затвора, бива избран задочно в състава на Кавказкия съюзен комитет на РСДРП. В затвора Сталин узнава от пристигналите от II партиен конгрес другари за много сериозните разногласия между болшевиките и меншевиките. Сталин застава решително на страната на Ленин, на болшевиките.

През есента на 1903 г. Сталин бива заточен за три години в Източен Сибир, в Балаганския уезд, Иркутска губерния, в село Новая Уда. На 27 ноември 1903 г. Сталин пристига на мястото на заточението. Там той получава писмо от Ленин.

„За първи път аз се запознах с Ленин през 1903 г. — казва Сталин. — Наистина това запознаване беше не лично, а задочно, чрез кореспондиране, но то остави у мене неизгладимо впечатление, което не ме напусна през цялото време на моята работа в партията. Аз се намирах тогава на заточение в Сибир ... Писъмцето на Ленин беше сравнително кратко, но то даваше смела, безстрашна критика на практиката на нашата партия и забеле-

16

жително ясно и сбито изложение на целия план за работа на партията през най-близкия период.” [1]

Сталин не остава за дълго на заточение. Той горещо се стреми по-скоро да излезе на свобода, за да се заеме с реализиране на Лениновия план за изграждане на болшевишка партия. На 5 януари 1904 г. Сталин избягва от заточението. През февруари 1904 г. Сталин е отново в Кавказ, отначало в Батум, а след това в Тифлис.
 

1. И. Сталин. О Ленине, 1945 г., стр. 20—21.


[Next]
[Back to Index]