II. ДУАЛИСТИЧНИ БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ЛЕГЕНДИ
Съставъ и характеръ на легендитѣ.
— Създанието на свѣта, на човѣка, животнитѣ и растенията, за което се разказва въ библейската книга Битие, въ Палеята и въ нѣкои богомилски произведения, е послужило за прѣдметъ и на български простонародни легенди, каквито сѫ обнародванитѣ по-горѣ. Всички тия български легенди съдържатъ въ основата си дуалистично космогонично гледище и се различаватъ коренно отъ еврейско-християнскитѣ прѣдстави, вложени въ библейското Битие. Въ сравнение съ чуждитѣ дуалистични народни разкази за сътворението, нашитѣ легенди, както и рускитѣ, държатъ първо мѣсто по своя брой, а тѣхното число ще се увеличи още повече, когато бѫдатъ обнародвани и други тѣхни паралели. Въ това се увѣряваме и отъ монографията на проф. Й. Ковачевъ (Народна астрономия и метеорология. С. Н. У. Н., кн. XXX), който е разполагалъ съ грамаденъ брой събранъ фолклоренъ матариалъ и съ разкази за сътворението на свѣта. Прѣзъ врѣме на послѣднитѣ войни, всички тия материали, както ни съобщи проф. Ковачевъ, сѫ били унищожени. Ако прочее 16-тѣ обнародвани отъ насъ легенди очертаватъ вече доста ясно дуалистичното гледище за създанието въ българския фолклоръ, новитѣ материали биха помогнали да се добие още по-пъленъ и по-закрѫгленъ образъ за сѫщото. Нека се надѣемъ, че нашето изслѣдване ще подбуди записвачитѣ и фолклориститѣ да дадатъ повече внимание на космогоничнитѣ легенди и ги запишатъ.
Въ горнитѣ наши легенди сѫ застѫпени слѣднитѣ прѣдстави за сътворението и за враждата между дявола и Бога :
358
1. Изпърво съществували само Богъ и дяволътъ, които били другари (№ 1, 2), братя (№ 8), съдружници (№ 12); дяволътъ билъ почти равенъ на Бога (№ 6).
2. Изпърво билъ само Богъ и дванадесеть ангели (№ 10).
3. Богъ създава дявола отъ сѣнката си (№ 6).
4. Дяволътъ станалъ отъ непокоренъ ангелъ (№ 10).
5. Изпърво нѣмало свѣтъ, а само вода или море (№ 1, 2).
6. Водата (морето) е стихията, дѣто дяволътъ намира спасение, при прѣмеждие (№ 8, 9, 11).
7. Богъ и дяволътъ си сътрудничатъ при създание на земята (№ 1, 2, 3).
8. Земята е направена отъ пръсть, извадена отъ морското дъно (№ 1, 2).
9. Земята е направена отъ морска пѣна (№ 3).
10. Инициативата за направата на земята иде съвмѣстно отъ Бога и отъ дявола (№ 3), отъ Бога (№ 1), отчасти отъ дявола (№ 2).
11. За да се направи земята, дяволътъ изважда пръсть отъ морето (№ 1, 2) или донася морска пѣна (№ 3).
12. Отъ пръстьта (resp. пѣната) Богъ направя пита или валмо, поставя го на водата, и то расте, става земя (№ 1, 2, 3).
13. Въ срѣдата на замята Богъ посажда орѣхъ, окачва на него златна люлка и се люлѣе (№ 3).
14. Дяволътъ се опитва да удави Бога въ водата, за да остане самъ владѣтель на земята (№ 1, 2, 3).
15. Земата постоянно расте, а Богъ не може да я спре. Богъ се научава отъ дявола, чрѣзъ пчелата, какъ да се спре растежа на земята (№ 1).
16. Богъ се научава отъ дявола, чрѣзъ пчелата или таралежа, какъ да се свие преголѣмата земя, та да може да я покрие небето (№ 2, 4).
17. Богъ се научава отъ дявола, чрѣзъ пчелата, че не бива да се жени слънцето, защото иначе то съ народилитѣ се малки слънца, ще изгори свѣта (№ 12).
18. Богъ създава човѣка отъ каль (№ 1, 5).
19. Дяволътъ надупчва тѣлото Адамово. Богъ запушва дупкитѣ на Адама съ трѣви и го оживлява (№ 3, 5).
20. И дяволътъ се опитва да създаде човѣкъ, но създаденото става вълкъ (№ 10, 11).
359
21. Дяволътъ прави вълка отъ каль (№ 3, 9). [1]
22. Договоръ между Бога и дявола да си подѣлятъ свѣта и человѣцитѣ: небето и живитѣ на Бога, земята и умрѣлитѣ на дявола (№ 6, 7), или само человѣцитѣ: живитѣ на Бога, умрѣлитѣ на дявола (№ 1, 10).
23. Договорътъ бива закрѣпенъ съ записъ (на плоча), даденъ отъ Бога на дявола (№ 1, 6, 7, 10).
24. Непокорнитѣ божи духове (ангели), изпѫдени отъ небето, живѣятъ въ водитѣ, облацитѣ или висятъ въ въздуха (№ 16).
25. Дяволътъ създава рай за своитѣ ангели и за хората, па гради кула, отъ която да убие Бога съ стрѣла. Богъ сгръмолясва своитѣ врагове въ вѣчната мѫка (№ 15).
26. Адамовъ записъ за орань. За да има право да оре земята, която е на дявола, Адамъ дава записъ, че ще бѫде дяволовъ човѣкъ (№ 6, 13).
27. Адамовъ запись за свѣтлина. За да получи свѣтлина извънъ рая, дѣто било мракъ, Адамъ дава записъ на дявола: живитѣ отъ Адамовото поколѣние да бѫдатъ на Адама, умрѣлитѣ — на дявола (№ 14).
28. Увеличението броя на умрѣлитѣ засилва царството на дявола. Богъ вижда, че е измаменъ и иска да развали договора съ дявола (№ 1, 6, 8, 10).
29. Богъ не се сѣща какъ да развали договора, та проважда тайно свои служители (св. Петъръ, св. Иванъ и др.), за да узнаятъ тайната отъ дявола (№ 1, 7, 8).
30. Божи ангелъ измамна дявола — да се гмурнатъ въ морето и да извадятъ пѣсъкъ. Ангелътъ грабва записа отъ дрехитѣ на дявола и го занася на Бога (№ 6).
31. Богъ чрѣзъ свои хора се научава отъ дявола, че само Синъ Божи може да развали договора (№ 1, 7, 8, 10).
32. Богъ не знае какво да направи, за да му се роди Синъ. Той узнава тайната пакъ отъ дявола: Синъ Божи може да се роди отъ мома, която помирише цвѣте, носено въ пазвата на Бога (№ 1).
1. Срв. паралелъ въ Псп. XXVIII—XXX, 618. — Вълкътъ е направенъ отъ дърво. Псп. XXXIV, 580—581.
360
33. Исусъ се ражда изъ раната, която Йорданъ направя съ сулица на бозката на сестра си Мария, като я вижда мома непразна {№ 1).
34. Дяволътъ, за да погуби Исуса, наговаря хората да избиятъ труднитѣ жени или новороденитѣ мѫжки дѣца (№ 8).
35. Дяволътъ наговаря евреитѣ да уловятъ Исуса и да го убиятъ (№ 1).
36. Исусъ при кръщението си унищожава Адамовия записъ, който билъ скритъ отъ дявола въ р. Йорданъ (№ 14).
37. Исусъ слиза въ пъкъла, унищожава Адамовия записъ (плоча), който е билъ скритъ тамъ отъ дявола, и освобождава человѣцитѣ (№ 13).
38. Враждата между Бога и дявола траяла 800.000 години (№ 1).
По своя съставъ легендитѣ могатъ да се подѣлятъ на три групи. Първата група образуванъ № 1, 2, 3, 6 и прѣдставятъ сравнително пълна версия за създанието на земята и человѣцитѣ и за сътрудничеството и враждата между Бога и дявола. Къмъ втората група се отнасятъ легендитѣ, дадени въ съкратена версия, № 7, 8, 10, 12, 13, 14, 15, 16. Тѣ ще произхождатъ отъ съотвѣтни пълни версии, чиято цѣлость е била нарушена при устното прѣдаване и отъ която сега сѫ запазени два-три епизода. Третята група, № 4, 5, 9, 11, е прѣдставена само съ по единъ епизодъ отъ сътворението, взетъ отъ пълната версия и разпространяванъ като отдѣлна малка приказка. Тукъ трѣбва да забѣлѣжимъ, че разказитѣ съ по единъ епизодъ могатъ да произхождатъ и отъ други обширни български легенди, извънъ печатанитѣ по-горѣ, едни вече забравени, а други още не обнародвани.
Разгледани откъмъ идейна страна, всички тия легенди прѣдставятъ единство и застѫпватъ едно основно религиозно-философско гледище — двѣ творчески начала, Богъ и дяволъ, които участвуватъ въ създанието и въ сѫдбата на свѣта и на человѣчеството, които се намиратъ помежду си ту въ другарско, ту въ вражеско отношение, при надмощие на доброто начало — Богъ. Съ други думи, въ легендитѣ е прокарано гледище на умѣренъ дуализъмъ, дѣто злото начало, наспроти доброто, играе не равна роля, а подчинена. Това гледище личи дори и въ малкитѣ приказки съ по единъ епизодъ, както е тоя напр. за създанието на вълка отъ дявола.