I. БОГОМИЛСКИ КНИГИ
Б. Второстепенни произведения.
9. Гръцка легенда за сътворението на свѣта.
Текстъ
Съдържание
Историко-литературни бѣлѣжки
Текстъ. — Близу до горѣразгледанитѣ легенди за сътворението на свѣта стои и една гръцка легенда, запазена въ сборникъ отъ XVI в., въ Парижката Нац. Библиотека, № 500 (Supplem.), л. 52—56б. Обнародва я В. Мочульскій, Апокрифическое сказаніе о созданіи мipa. Одесса 1896. Тя е единствената досега обдирена гръцка статия, въ която сѫ се отразили богомилски прѣдстави. Въ нея се срѣщатъ и редъ други апокрифни елементи, които, безъ да бѫдатъ дуали-
312
стични, сѫ бивали използувани отъ богомилитѣ за тѣхнитѣ книжовни творения. По тѣзи причини и ние я печатаме тукъ като, за прѣгледность, разбиваме текста и на глави.
313
314
315
316
Съдържание. — Богъ създалъ небето и земята. Свѣтътъ се състои отъ нѣколко пласта: върху най-долния и безкраенъ пластъ, който е — тъмнината, се крѣпи огъньтъ, върху огъня — водата, върху водата стоятъ 7 стълба, а тѣ поддържатъ земята и небето. Огъньтъ съгрѣва водата на 40 лакти и оттамъ тя излиза по лицето на земята въ видъ на топли извори. Оттамъ извира и огненната рѣка, която обикаля около рая и на която има мостъ, по който трѣбва да минатъ душитѣ на умрѣлитѣ: праведнитѣ минаватъ благополучно по моста въ рая, а грѣшнитѣ падатъ въ огнената рѣка. Рѣката, която е въ рая, се нарича Гангъ. Отъ нея изтичатъ други четири рѣки — Гионъ, Фисонъ, Тигъръ и Ефратъ, които напояватъ всичкитѣ краища на земята. Небето е като изопната кожа, подържана отъ 4 стълба. Божиятъ прѣстолъ се крѣпи отъ 4 голѣми вѣтрове.
Въ 4-ия день Богъ създалъ ангелитѣ и тѣхния началникъ, Сатанаила. Послѣ създалъ небеснитѣ чинове: архангели, власти, сили, херувими, шестокрили и многооки ангели, на които отредилъ за обиталище 6 небесни камари. Па като направилъ 7 стълба, които да крѣпятъ небето и земята, както и 7 голѣми острова и 7 високи планини, Богъ наредилъ движението на небеснитѣ свѣтила — слънцето, луната и звѣздитѣ. Слънцето, щомъ измине дневния си пѫть, слиза отъ огнената си колесница, която бива прѣнесена по рѣката Океанъ, за да му се прѣдаде пакъ на източната страна, дѣто то отново се възкачва на колесницата си и поема своя пѫть. Движението на слънцето докарва годишни врѣмена: пролѣть,
317
лѣто, есень и зима. Има 12 съзвѣздия на зодияка, прѣзъ които минава слънцето въ течение на годината: Бикъ, Близнаци, Ракъ, Лъвъ, Дѣва, Вѣзни, (Скорпионъ), Стрѣлецъ, Водолѣй, Риби и Козирогъ, [1] които управляватъ 12-тѣхъ мѣсеци; 7 планети: Зевсъ, Арисъ, Слънце, Ермисъ, Луна, Афродита и Кроносъ, които управляватъ 7-тѣхъ дни на седмицата. Обикновената година има 366 деня и 3 часа, а високосната заема тия 3 часа отъ другитѣ близки 4 години, и пр.
Послѣ Богъ заповѣдалъ на първия отъ ангелитѣ — Сатанаила, да слѣзе на земята и да му донесе пръсть отъ четиритѣ краища. Сатанаилъ не изпълнилъ точно божията заповѣдь: вмѣсто да отиде до четиритѣ краища на свѣта, той направилъ кръстовъ бѣлѣгъ и само поменалъ тия краища (изтокъ, западъ, сѣверъ, югъ), взелъ пръсть и възлѣзълъ на небето, за да види дали Богъ ще узнае за станалото. Сатанаилъ си мислѣлъ при това, ако бѫде узната постѫпката му отъ Бога, да слѣзе на земята и на морето, да постави прѣстола си на облацитѣ и да стане подобенъ на Всевишния. Богъ наказалъ за това Сатанаила, като отнелъ небесното му достойнство, нарекълъ го сатана и го съборилъ на земята съ цѣлото му ангелско войнство. Небето се затворило и архангелъ Михаилъ станалъ архистратигъ, на страната на Бога Вседържателя.
Ето букваленъ прѣводъ на послѣднята глава (XI) на легендата, дѣто се съдържа епизодътъ за сътрудничеството между Бога и Сатанаила, за неприязъньта на Сатанаила и за изпѫждането му отъ небето: „Поставениятъ за пръвъ между ангелитѣ, а сега пръвъ между демонитѣ, нѣкога свѣтлина, а сега тъмнина, Сатанаилъ, получи заповѣдь отъ Бога да слѣзе на земята и да вземе пръсть (χοῦν) отъ четиритѣ краища на свѣта — отъ изтокъ, западъ, сѣверъ и югъ, и да донесе пръстьта прѣдъ Бога. Като слѣзе Сатанаилъ), рече си: „Страхувамъ се да отида въ четиритѣ части на земята и на цѣлия свѣтъ.” Тогава, направи кръстовиденъ знакъ съ жезъла, що носѣше, и каза: ,Изтокъ, западъ, сѣверъ и югъ.” Па като взе пръсть, върна се прѣдъ Бога, мислейки си: „Ще видя, дали Богъ е сърдцевѣдецъ и дали ще се сѣти за всичко, което стана”. И като направи така, отиде при Бога и пакъ си рече:
1. Редътъ е малко забърканъ въ гръцкия текстъ.
318
„Ако разбере това Богъ, азъ ще слѣза на земята и на морето, ще поставя своя прѣстолъ на облацитѣ и ще стана подобенъ на Всевишния; и ако заграбя (открадна) нѣкоя часть отъ неговата божественость, не ще се убоя отъ него, нито отъ нѣкого отъ неговитѣ ангели”. И като взе пръсть, отиде при Бога и я прѣдаде въ светитѣ му рѫцѣ. Богъ взе пръстьта въ рѫцѣ и рече; „Нали ти рекохъ, Сатанаиле, да мислишъ (само) за божитѣ работи, а не и за други; ти наруши порѫчката ми, и по-малкото дѣто направи, да бѫде за срамъ на тебъ и на твоитѣ послѣдватели, и нека да изчезне свѣтлината ти и да стане тъмнина.” И (Богъ) го нарече сатана и антихристъ, който да нѣма ангелско лице, а негърско, въ отворени небеса. И като не можа да понесе божия гнѣвъ и като похити наградата (знака) на висшето призвание, падна на земята и съ него всичкитѣ му чинове (войнства), на брой четиридесеть мирияди, както казва протокъ Давидъ: „Нека хиляди паднатъ отъ страната ти и десеть хиляди (мирияда) до десницата ти, но до тебе нѣма да се приближи. Само съ очитѣ си ще гледашъ, и ще видишъ възмездието на грѣшнитѣ” (Пс. ХС, 7—8). Тогава князь Михаилъ каза на Бога: „Владико вседържителю, небеснитѣ мѣста се изпразниха слѣдъ сатаната.” И (пакъ) рече князь Михаилъ: „Да застанемъ добрѣ, да застанемъ съ страхъ!” И веднага небето се затвори и Михаилъ стана архистратигъ при Бога вседържителя, комуто е славата и властьта сега и винаги въ вѣчнитѣ вѣкове, аминъ”.
Историко-литературни бѣлѣжки. — Гръцката легенда, както се вижда отъ печатания по-горѣ неинъ текстъ и отъ даденото ѝ съдържание, е апокрифенъ разказъ за създанието на свѣта отъ Бога. За създанието на человѣка въ нея не става дума. Разказътъ се състои отъ двѣ части: въ основата на първата лежи монотеистичното библейско прѣдание за сътворението само отъ Бога; втората часть, напротивъ, издава умѣрено дуалистично гледище за сътрудничество между Бога и Сатанаила, който е глава на ангелитѣ, и сетнѣ за изпѫждане на послѣдния отъ небето. Тоя съставъ вече показва, че разказътъ е компилация, минала прѣзъ рѫката на умѣренъ дуалистъ-богомилъ, който въ библейската схема за сътворението е добавилъ епизода за първия ангелъ Сатанаила и за не-
319
говата замисъль да направи своя земя и да се прогласи равенъ на Бога. Така сглобенъ, разказътъ прѣдставя съчинение, съ което си служели византийскитѣ богомили съ гръцки матеренъ езикъ. Съ течение на врѣмето, бидейки четенъ и прѣписванъ отъ православни, разказътъ е билъ отново прѣработенъ, съ цѣль да се маскира повече дуалистичната му тенденция. Това бие на очи особено при епизода за занасянето отъ Сатанаила пръсть на Бога, който епизодъ е прѣдставенъ доста замъглено и който може да се разбере само по паралелитѣ, запазени въ българскитѣ богомилски произведения.
Изобщо взето, т. е. въ първата си и въ втората си часть, гръцкиятъ разказъ прилича на българския, руския и босненски разкази за сътворението, особено на така наречената легенда за Тивериадското море. Различава се отъ тѣхъ главно въ изложението: гръцкиятъ разказъ прѣдставя повече подробности въ първата си часть, дѣто се даватъ географски, геолошки и астрономически свѣдѣния; славянскитѣ разкази пъкъ напирате повече на дуалистичната страна, дѣто Сатанаилъ е прѣдставенъ като Богъ, дѣто земята се създава благодарение на донесената отъ Сатанаила пръсть и дѣто самъ Сатанаилъ създава отъ огъня на кремъка своето ангелско войнство и пр.
Ето прочее по-главнитѣ успоредици между гръцката легенда и богомилскитѣ съчинения, нѣкои отъ които изтъкна вече и Мочулски въ поменатата негова статия:
1. Части и устои на свѣта. Въ гръцката легенда се казва: „И устрои Богъ седъмь стълба, поддържащи небето изподъ земята и които поддържатъ и земята. Тия стълбове се крѣпятъ на водитѣ, а водитѣ — на огъня; огъньтъ пъкъ се поддържа отъ тъмнината, а тая тъмнина нѣма край”
Подобна прѣдстава за свѣта намираме въ Тайната книга на богомилитѣ; най-отдолу стои огнената бездна, надъ нея — водата; върху водата — земята, поддържана отъ двѣ риби; надъ земята е въздухътъ и твърдьта, надъ които слѣдватъ небесата, седъмь на брой (Срв. стр. 62, 74 сл.). Въ леген-
320
дата за Тивериадското море (стр. 295) срѣщаме слѣднитѣ съотвѣтни пасажи: „Рече Господь: буди небо хрусталное на столпѣх желѣзныхъ ... и буди на тѣх столпѣх камень недвижимыи, а на камени земля, а подъ землею адъ недвижимый, ... а подъ адомъ тартаръ дна нѣтъ”. Въ богомилския Разумникъ частитѣ на свѣта стоятъ една на друга така: земята се държи на водата, водата — на каменъ, камъкътъ на четири златни кита, китоветѣ — на рѣка огнена, тая рѣка се крѣпи върху огънь, а огъньтъ — отъ желѣзенъ дѫбъ (срв. стр. 260). Сѫщиятъ редъ на напластенитѣ свѣтовни части, както въ нашиятъ Разумникъ, срѣщаме и въ латинския диалогъ между Адриана и Епиктета: terra, aqua, petra, quatuor animalia, ignis, abissus, arbor (Срв. по-горѣ, стр. 270).
2. Сатанаилъ пръвъ ангелъ. Въ епизода за сътворението на ангелитѣ, дѣто изобщо нѣма нѣщо дуалистично, сѫ вмъкнати думитѣ: „Въ четвъртия день (Богъ) създаде ангелитѣ. Първия ангелъ назова Сатанаилъ (Σαταναήλ) и му рече: „Ето, създадохъ те първи ангелъ, мисли само за божитѣ нѣща, а не за други”. Тая фраза вече издава богомилска тенденция: бѫдещиятъ врагъ на Бога носи името, което му даватъ богомилитѣ — Сатанаилъ: Сатанаилъ е глава на всички ангели. Първиятъ ангелъ се нарича Самаилъ още въ еврейскитѣ апокрифи, това име продължава да се срѣща и въ християнскитѣ апокрифи. [1] Произведенията обаче, които минали у богомилитѣ, па били тѣ отъ еврейски или отъ християнски произходъ, почнали да си служатъ и съ двѣтѣ имена — Самаилъ и Сатанаилъ, докато най-сетнѣ второто име станало типично за сѫщинскитѣ богомилски книги. [2] Богомилитѣ били усвоили сѫщо и гледището, че Сатанаилъ или сатаната е пръвъ ангелъ, както напр. въ Тайната книга; други отъ богомилитѣ дори го смѣтали за Синъ божи, по-старъ или по-младъ отъ Исуса, [3] както се знае отъ вѣститѣ у Йоана Екзарха, Козма, Зигавина и др.
3. Сатанаилъ занася на Бога пръсть. Нѣма съмнѣние, че тоя епизодъ въ Гръцката легенда е отражение на богомилското учение за създанието на свѣта и на ангелитѣ отъ
1. Срв. по-горѣ, стр. 25.
2. Срв. стр. 172, 177, 196 текстъ и бѣлѣжка 4-та, 207 и др.
3. Срв. стр. 25, 74.
321
пръстьта (и отъ кремъка), които Сатанаилъ извадилъ отъ водата. За това богомилско вѣрване говорихме по-горѣ, стр. 304; тукъ само ще забѣлѣжимъ, че въ Гръцката легенда то е прѣдадено неясно и недоизказано. Онзи, който не знае богомилското учение, не ще може да проумѣе за какво Богъ иска пръсть отъ Сатанаила и какво ще прави съ нея, нито пъкъ ще помисли, че тукъ става дума за дуализъмъ, за сътрудничество между Бога и Сатанаила при създанието на свѣта. Въ началната редакция на Гръцката легенда тоя епизодъ вѣроятно ще да е билъ прѣдаденъ въ пълнота и ясность, а по-късно той е билъ съкратенъ и замъглявенъ нарочно отъ правовѣрнитѣ християнски прѣписвачи на текста. Сé така неясно е прѣдаденъ и разказа за страха на Сатанаила да отиде до четиритѣ краища на земята. Вѣроятно тукъ се загатва за пръсть, взета отъ четиритѣ страни на свѣта, отъ която билъ направенъ Адамъ, или за четиритѣ краища — изтокъ, западъ, сѣверъ и югъ, [1] отдѣто иде името му: Ἀ(νατολή), Δ(ύσις), Ἄ(ρκτος), Μ(εσημβρία) = ΑΔΑΜ. Що се отнася до бѣлѣжката, че Сатанаилъ, вмѣсто да отиде до краищата на земята, направилъ само кръстно знамение, тя едва ли ще принадлежи на богомилския съчинитель, който е ненавиждалъ кръста, а ще да е била добавена отъ православнитѣ прѣписвачи на легендата. Отражение на тоя мотивъ срѣщаме въ българскитѣ народни разкази за сътворението, напр. въ легендата № 1, стр. 329.
1. Срв. по-долу паралелъ въ народната легенда № 10.