I. БОГОМИЛСКИ КНИГИ
Б. Второстепенни произведения.
6. Разумникъ.
Рѫкописи и издания.
— Една отъ най-разпространенитѣ апокрифни статии на старобългарската книжнина е
била така наречениятъ Разумникъ (
). Тя е извѣстна и съ други имена:
и др. Въ науката е позната повече съ надслова: Бесѣда на тримата светители; Ето по-важнитѣ нейни български прѣписи и варианти: 1) Въ Берлинския български сборникъ отъ XIII в.,
| бел. ред. Към стр. 257
Новобългарски превод на „Разумника” в Христоматия по старобългарска литература, София, 1961, с. 133 сл. Извадки от старобългарския текст с успореден превод на новобългарски у Ц. Кристанов, И. Дуйчев, Естествознанието в средновековна България, София, 1954, с. 380 сл. Върху характера на това произведение срв. История на старобългарската литература, 1, София, I, 962, с. 185 сл., 218 сл., и Е. Георгиев, Литература на изострени борби в средновековна България, София, 1966, с. 288 сл., който счита, че в съставянето на старобългарския вариант на тази стара апокрифна творба значително участие е имал бълският писател поп Йеремия. |
258
на л. 76—78, озаглавена:
— 2) Въ българския сборникъ отъ 1348
г., въ Публ. Библ. въ Петроградъ, № F. — I — 376, дѣто на л. 105б сл., 210б сл.,
160б сл., 182 сл. сѫ дадени части отъ Разумника, приписани едни на Атанасия
Александрийски, други на Василия Велики, трети анонимни:
и пр. — 3)
Ловчанскиятъ сборникъ отъ XVI в. има нѣколко статии на Разумника. На л. 42—46 е
изложенъ Разумникътъ съ анонимни въпроси и отговори, безъ начало и край. На
46—49 л. въпроситѣ и отговоритѣ се приписватъ на тримата светители —Григория,
Василия и Йоана; статията е безъ начало и край. На л. 85б—86 стои:
(въпроси и отговори). На л. 866—886 статията на въпроситѣ и отговоритѣ има
заглавие:
На л. 88б—90 статията е озаглавена:
. На л. 90—92 статията има
надсловъ:
. На л. 926—93б надсловътъ на въпроситѣ е:
. — 4) Въ
Букурещкия български сборникъ отъ XVI в. статията почва:
Срв. у Яцимирскій, Славянскія рукописи румынскихъ библіотекъ. Спб. 1905, стр. 843. — 5) Въ Тиквешкия сборникъ отъ XVII в., сръб. редакция, идещъ отъ български изводъ, на л. 236—30, дѣто статията почва:
Печатано въ Мсб. VIII, стр. 402—405. Началото обнародвано и въ Книжици за прочитъ (Солунъ 1889 г.) кн. I, стр. 45—47. — 6) Въ сборникъ на Виенската Придворна Библиотека отъ XV—XVI в., № 108, бълг. редакция. Разумникътъ почва на л. 1. Прѣписътъ е близъкъ съ печатания отъ Новаковича, въ неговитѣ Примери књижевности и језика, 3-о изд. (1904 г.), стр. 525—526. — 7) Въ Панагюрския сборникъ отъ XVI в., въ Соф. Нар. Библиотека, № 433, на л. 50—58б:
— 8) Въ сборникъ отъ XVI—XVII в., въ Бѣлградската Нар. Библ., българска редакция, № 321, на л. 178 почватъ безименни въпроси и отговори, както и на л. 268б. —
259
9) Въ сборникъ отъ XVIII в., въ Бѣлградската Нар. Библ., българска редакция, на л. 51 сл. Издадено отъ Новаковича въ Starine VI, стр. 47—55:
и пр. — 10) Въ сборникъ отъ XVI в., сръбска редакция съ българизми, въ Соф. Нар.
Библ., № 309, на л. 152б:
Обнародвано отъ А. С. Архангельскій,
Къ исторіи южнославянской и древнерусской апокрифической литературы. Спб. 1899,
стр. 21—22.
Текстъ. — Отъ многото версии и варианти на Разумника ние печатаме единъ текстъ отъ Ловчанския сборникъ отъ XVI в., притежание на М. х. Недѣлчевъ, учитель въ Ловечъ. Тоя текстъ съдържа богомилски елементи, и се повтаря и въ други по-нови български прѣписи, па намира отражения и въ устнитѣ български легенди. За прѣгледность, разбихме текста на части, като всѣки въпросъ-отговоръ оттбѣлѣзахме съ отдѣлна бройка. Всички въпросо-отговори сѫ 65. Началниятъ въпросъ, който не е запазенъ въ Ловчанския рѫкописъ, заемаме отъ българския текстъ, печатанъ въ Starine VI, 47, защото неговиятъ отговоръ буквално отговаря на запазеното въ Ловчанския текстъ.
260
261
262
263
264
1. Края, който липсва въ Ловчанския рѫкописъ, заемаме отъ Тиквешкия рк., Мсб. VIII, стр. 404.
Историко-литературни бѣлѣжки. — Разумникътъ въ срѣдневѣковната гръцка, славянска, латинска и нѣмска литература е статия, въ която, чрѣзъ въпроси и отговори, се даватъ свѣдѣния отъ най-разнообразно естество: вѣсти изъ библейската история — създанието на свѣта, на ангелитѣ и на човѣка, участието на дявола (Сатанаила) въ създанието и сѫдбата на човѣка, вѣсти отъ астрономията и географията, вѣсти за народитѣ и вѣритѣ и пр. Въ Разумника догматиката е смѣсена съ апокрифа, истината съ суевѣрието, християнството съ езическата митология, правовѣрието съ еретичеството, и всичко това е прѣдадено като загадки и отгадки, пригодени да задоволятъ любопитството на полуграмотния срѣдневѣковенъ человѣкъ и, заедно съ поуката, да му дадатъ забава. Не напраздно въ западноевропейската книжнина Разумникътъ е носѣлъ и името Калугерски забави, шеги (Joca monachorum).
Потеклото на Разумника не е още уяснено въ науката. Най-стариятъ латински текстъ съ въпроси-отговори, засегащи главно библейскитѣ събития, се намира въ рѫкописъ отъ VII в., въ Шлетщадтската Библиотека въ Елзасъ [2]. Подобни въпроси-отговори, озаглавени Joca monachorum, бидоха открити по рѫкописъ отъ VIII в. въ Парижката Нар. Библиотека [3] и др. по-нови [4]. Най-старитѣ пъкъ извѣстни гръцки текстове почватъ отъ XI в., какъвто е Кутлумушкиятъ въ Св.
2. Статията бѣ обнародвана отъ Е. Wölfflin-Troll въ Monatsbericht der königl. Preussischen Akademie der Wissenschaften. Februar 1872, стр. 115 сл. Въ тая свезка е печатанъ и другъ текстъ отъ IX в., отъ сѫщата библиотека.
3. Joca manachorum бѣ обнародванъ отъ Р. Meyer въ Romania, 1872 г., стр. 483—489.
4. Единъ Мюнхенски текстъ отъ отъ IX в., озаглавенъ Interrogationes variae el rare (sic) valde, печата В. Willmann въ Zeitschrift für Deutsches Alterthum. Berlin 1872, т. III, св. I, стр. 166—180.
265
Гора [1], два отъ XII в. и други по-нови. [2] Ученитѣ, които сѫ се занимавали съ началната история на Въпросо-отговоритѣ, като Р. Meyer, Красноселцевъ и др., намиратъ, че латинскитѣ версии, ако и запазени въ по-стари прѣписи отъ гръцкитѣ, иматъ гръцко потекло. [3] Мочулски дори се опита да посочи като първоизворъ на Въпросо-отговоритѣ — единъ гръцки паметникъ, Ὑπομνηστικόν, за чийто авторъ, Йосифъ, той прѣдполага да е живѣлъ прѣзъ IV в. [4]
Сега извѣстнитѣ латински и гръцки текстове на статията сѫ недостатъчни, за да се възстанови нейниятъ прототипъ. Тѣ се отличаватъ съ най-голѣмо разнообразие, и нѣма два, които да се покриватъ напълно. Отъ сравнението на най-старитѣ прѣписи може да се прѣдположи, че началната редакция на паметника е дѣлѣла въпроситѣ и отговори на групи: една група засѣгала свѣтски въпроси, друга имала за репертоаръ ветхозавѣтнитѣ събития, третя група — новозавѣтнитѣ, четвърта грула — географски вѣсти и т. н. Постепенно обаче, чрѣзъ прѣписване и прѣработка, групитѣ се смѣсвали и текстътъ приелъ мозаична форма, съ прѣвѣсъ на единъ или други видъ. Въ познатитѣ намъ гръцки и български прѣписи на статията намираме отражение на каноничнитѣ старозавѣтни и новозавѣтни книги, на Палеята, на Въпроситѣ на Антиоха и отговоритѣ на Атанасия, на апокрифитѣ Адамъ, Енохъ и др.
1. За Кутлумушкия прѣписъ отъ XI в. срв. у S. Lambros, Catalogue of the greek tnanuscripts on Mount Athos. Cambridge 1895, I, № 3086, статия 2. Текстътъ е безъ заглавие.
2. Гръцки прѣписи отъ XII в. и по-нови обнародваха: Н. В. Красносельцевъ, Къ вопросу о греческихъ источникахъ „Бесѣды трехъ святителей” Одесса 1890 и „Еще къ вопросу. ...” — Сѫщи, Addenda къ изданію А. Васильева: „Analecti graeco-byzantina”, въ Лѣтопись Ист.- Фил. Общ. при Имп. Новорос. Унив. Виз. Отд. IV., стр. 99—206. — В. Мочульскій, Слѣды народной Библіи въ славянской и въ древне-русской письменности. Одесса 1893, стр. 248—255. Статията отъ XII в. почва:
3. Срв. И. Ѳ. Красносельцевъ, Къ вопросу о греческихъ источникахъ „Бесѣды трехъ святителей”. Одесса 1890. — И. Н. Ждановь, Бесѣда трехъ святителей и Joca monachorum (Жур. Мин. Нар. Просв. 1892 г., януари, стр. 157 сл. — Срв. още доклада на А. А. Покровскій за източницитѣ на Lucidarius-a (Древности. Труды Слав. коммиссіи Имп. Моск. Арх. Общества, Москва 1902, т. III, стр. 38).
4. Мочульскій въ пом. съчинение, стр. 21 сл.
266
На това разнобразно съдържание на статията не е могло да се даде едно задоволително общо заглавие. Ето защо повечето отъ прѣписитѣ си служатъ съ надслова: Въпроси или Въпроси-отговори. Горѣпоменатиятъ Мюнхенски латински текстъ отъ IX в. е озаглавенъ Interrogationes variae et rarae valde; въ единъ Реимски рѫкописъ отъ XIV в. (№ 743, л. 183) статията има надсловъ Problemata; най-честитѣ заглавия на гръцкитѣ прѣписи сѫ:
Къмъ първичнитѣ заглавия трѣбва да отнесемъ Ἐρωτήσεις ἐκ τοῦ παλαιᾶς, отговаряще по съдържание на епизоди отъ ветхозавѣтната история и отъ Палеята. Откато пъкъ, по-сетнѣ, въпроситѣ и отговорят в били приписани на Василия Велики и Григория Богослова, а още по-късно и на Йоана Златоуста или и на Йоана Богослова, надсловътъ на статията почналъ да носи имената на тия светители. Ония, които смѣтали въпросо-отговоритѣ за мѫдри загадки, поставяли имъ надсловъ Ἐρωτήσεις σοϕῶν καὶ ἀποκρίσεις [1]. Подобни сѫ и латинскитѣ заглавия: Elucidarius (отъ Honorius Augustodunensis отъ XI—XII в.), Lucidarius.
Що се отнася до българскитѣ Въпроси-отговори, тѣ идатъ несъмнѣно
отъ гръцкитѣ и прѣдставятъ сѫщата тѣхна пъстрота въ заглавия, съдържание и духъ.
Въ Букурещкия български сборникъ отъ XVI в. и въ Тиквешкия рѫкописъ статията е
озаглавена Разоумникъ. На статията въ Ловчанския сборникъ липсва
началото, но и тя ще да е носѣла сѫщия надсловъ, ако сѫдимъ по еднаквото ѝ
съдържание и езикъ съ статията въ Тиквешкия рѫкописъ. Такъвъ надсловъ
(Разумникъ) носятъ и нѣкои сръбски прѣписи, идещи отъ български изводъ, както
напр. въ сборника отъ XV в., въ Одеския университетъ, № 38, л. 43в. Тоя надсловъ
подсѣща за западноевропейскитѣ Луцидарии (Lucidarius, Elucidarium). На
заглавието
, въ Бѣлгр. български рѫкописъ, № 106, подхождатъ гръцкитѣ
Ἐρωτήσεις ἐκ τοῦ παλαιᾶς. На
въ разни прѣписи отговаря Ἐρωτήσεις καὶ
ἀποκρίσεις. На надслова
отговаря
1. Мочульскій обнародва два гръцки текста на Въпросо-отговоритѣ въ поменатата негова книга: Слѣды народной Библіи и пр., стр. 248—259, и деветь други текстове въ Греческіе списки „Бесѣды трехъ святителей”. Варшава 1901. За обнародванитѣ други гръцки прѣписи срв. стр. 265, бѣл. 2.
267
Ἑρμηνεία или Ἑρμηνεῖαι въ гръцкитѣ прѣписи на статията. На
и
пр. отговаря
Гръцкитѣ Въпроси-отговори сѫ послужили за изворъ на българскитѣ. [1] Ето за примѣръ съпоставка на часть отъ нашия Разумникъ съ съотвѣтни мѣста отъ гръцкитѣ Въпроси-отговори:
1. Опитъ за обяснение потеклото и зависимостьта на славянскитѣ редакции на Разумника помежду имъ направи R. Nachtigall, Ein Beitrag zu den Forschungen über die sog. Бесѣда трехъ святителей (Archiv f. sl. Ph. XXIII—XXIV).
2. Изъ Виенския рѫк. XII в. (Мочульскій, Слѣды нар. Библіи, стр. 248—249).
3. Мочульскій, Греческіе списки такъ называемой „Бесѣды трехъ святителей”, стр. 13.
4. Н. В. Красносельцевъ, Addenda, стр. 124.
5. Сѫщи, сѫщо, стр. 129. Приведениятъ текстъ е прѣводъ отъ турски Разумникъ, а тоя послѣдниятъ иде отъ гръцки.
268
Отъ това съпоставяне се вижда, че българскиятъ прѣводачъ е ималъ прѣдъ себе си гръцки текстъ малко по-различенъ отъ тукъ приведения. [1] На мѣста той е прибавялъ и чисто български въпроси, каквито не се срѣщатъ въ гръцкитѣ съотвѣтни статии:
Въ друга статия на Разумника българинътъ компилаторъ, недоволенъ отъ гръцката редакция на въпроса за народитѣ, вѣритѣ и книгитѣ, е вложилъ вѣсти съ българско гледище:
и пр. [2]
Старобългарската версия на Разумника, която обнародвахме по-горѣ, надминава по своята правилна композиция всичкитѣ познати досега, повече отъ 20, гръцки версии и варианти. Докато гръцкитѣ текстове прѣдставятъ, въ своя съставъ, пълна хаотичность и се мѣтатъ безсистемно отъ въпросъ на въпросъ, българскиятъ Разумникъ излага своитѣ въпроси-отговори по доста издържанъ планъ, който едва се нарушава тукъ-тамѣ. Така, първитѣ № № 1—11 на засѣгатъ създанието, въ понедѣлникъ, на небето, земята, слънцето, мѣсеца, звѣздитѣ и положението на земята най-
1. Имената
и
(вм.Ἑρμῆς) въ въпр. 31, 32 издаватъ латински
изворъ. Въ въпр. 44 на Шлетщадския рѫк. отъ IX в. четемъ: Qui primus dielt
litteias? — Mercurius gigans, etc. Въпросътъ за проникването на латински
Въпросо-отговори въ нашия Разумникъ заслужава внимание, толкова повече, че и въ
нѣкои прѣписи на Разумника се поменава
.
2. Изъ Ловчанския сборникъ, л. 84.
269
отгорѣ надъ редъ стихии, всички подържани отъ мировото дърво — дѫбътъ. Слѣднитѣ № № 12—39 говорятъ за създаденитѣ нѣща отъ вторникъ до сѫбота: рай, води, животни, Адамъ, Самаилъ (Сатанаилъ), за изпѫждането отъ рая на Адама и Сатанаила, и за виднитѣ личности на Адамовото поколение: Авелъ, Каинъ, Ситъ, Енохъ, Матусалъ, Ной, Саломенъ, Мелхиседекъ. Само къмъ края, като се изтъкватъ нѣкои чутовни дѣла на Адамовото поколѣние, българската версия е успоредила и нѣкои изнамирания на извънбиблейски лица. Така, като се говори за желанието на Матусала да учи книга, прибавя се за изнамирането на латинската, гръцка и българска книги; сé така, като е дума за първия създатель на храма, Саломона, прибавя се отъ новозавѣтната история името на апостолъ Якова, който станалъ пръвъ епископъ въ Йерусалимъ, и за първомѫченикъ Стефана, който билъ и пръвъ архидяконъ на християнската черква. Както се вижда, тия прибавки никакъ не нарушаватъ стройния планъ на Разумника, защото прибавеното се отнася се до салтото питане. Съ №№ 40—43 вниманието се отвежда отъ земята къмъ небесата, на брой седъмь, къмъ обиталището на праведнитѣ души. Адамъ седи на четвъртото небе и прѣпроважда праведнитѣ въ рая, грѣшнитѣ въ пъкъла. Праведнитѣ почиватъ на лоното Аврамово, а Богъ прѣбѫдва на седмото небе. Въпроси 44 — до края се занимаватъ съ астрономия, метеорология и геология. На края на тая група въпроси сѫ прѣплетени и нѣколко други за Каина, който е поставенъ на мѣсеца, за неговата смърть, за смъртьта на Авела, за създанието на Ева. Стройностьта въобще на приведения планъ говори за още по-голѣмата стойность на първообраза на нашия Разумникъ, а това ни дава право да поставимъ послѣдния въ близость къмъ най-старитѣ типове на Въпросо-отговоритѣ, каквито науката още не е открила.
Голѣма часть отъ въпроситѣ и отговоритѣ на нашия Разумникъ застѫпватъ не само неканонични схващания, но още и еретични и богомилски. Така, Богъ създава небето и земята отъ водна „сметана”, която се съсирва, втвърдява (№ 1). Слънцето бива направено отъ божията сълза, звѣздитѣ сѫ отъ божията плъть, а ангелитѣ отъ божия духъ и отъ огънь (№ 3). Свѣтътъ се държи на желѣзенъ дѫбъ, надъ който се намира огнена рѣка, надъ нея четири златни китове, надъ
270
тѣхъ плосъкъ камъкъ, надъ него вода, а надъ нея земята (№ № 6—11). [1] Адамъ е направенъ отъ осъмь части: тѣлото отъ земя, кръвьта отъ морето, коститѣ отъ каменъ, душата му отъ вѣтъръ и отъ божи духъ, разумътъ отъ облакъ, очитѣ отъ слънцето и отъ росата, мисъльта отъ ангелска бързина, отъ смѣхъ и плачъ (№ 13) и пр. [2] Тъкмо такивато
сѫ поставени въ реда на
апокрифитѣ, които индексътъ въ Кириловата книга, печатана въ Москва 1644 г.,
приписва на българския попъ Йеремия:
. [3] Разумникътъ, като апокрифъ съ
противоканонични гледища, много е подхождалъ на вкуса на богомилитѣ. Чрѣзъ него
тѣ сѫ могли да засилватъ съмнѣнието на правовѣрнитѣ полуграмотни християни и да
ги привличатъ къмъ своето учение, особено пъкъ когато въ Разумника тѣ сѫ
сполучвали да прокаратъ по нѣкой въпросъ-отговоръ съ явна или прикрита
богомилска тенденция. Богомилски отгласи съзираме въ №№ 1, 6, 15, 16, 40, 43 на
нашия паметникъ. Прѣдставата (№ 1, 6) за произхода на земята отъ водната стихия
е богомилска. За това вж. по-долу при разглеждане на легендата за Тивериадского
море. Споредъ отговоръ № 15, Богъ създалъ дявола отъ своята сѣнка, която се
отразявала въ водата. Богъ извикалъ въ животъ сѣнката си, нарекълъ дявола
1. Тая прѣдстава за устоитѣ на земята се повтаря почти буквално и по сѫщия редъ и въ единъ иноезиченъ апокрифенъ текстъ, именно въ латинския диалогъ между Адриана и Епиктета:
Quid sustinet celum? — Terra.
Quid sustinet terram? — Aqua.
Quid sustinet aquam? — Petra.
Quid sustinet petram? — Quatuor animalia.
Quae sunt illa quatuor animalia? — Lucas, Marcus, Matheus, Johannes.
Quid sustinet illa quatuor animalia? — Ignis.
Quid sustinet ignem? — Abissus.
Quid sustinet abissum? — Arbor, quae ab initio poslta est. Ipse est Dominus. Jesus Christus (Kemble, The Dialogue of Salomen and Saturnus. London 1848, стр. 212—214).
2. Въ гръцкитѣ версии човѣкъ е направенъ отъ четири части.
3. Цитатъ по Гродненското издание (1791 г.) на Кириловата книга. Срв. Р. Ф. В., т. XVII, стр. 133. Въ други по-стари индекси, като напр. Киприя новия (1376—1406 г.), Разумникътъ е поменать, но не се приписва на Йеремия. Срв. Лѣтопись занятій Археографической Коммиссіи. Спб. 1862, Вып. I, стр. 41. Йеремия е могълъ да бѫде единъ отъ прѣправячитѣ или разпространителитѣ на Разумника, но не и неговъ авторъ.
271
„братко”, поканилъ го да живѣе съ него, и му далъ име Самаилъ
(вар. Сатанаилъ). А извѣстно е, че Сатанаилъ, споредъ богомилитѣ, е
първородниятъ божи синъ, по-старъ братъ Исусовъ. [1] Легендата за сътворението
на дявола отъ божията сѣнка я срѣщаме и въ Панагюрската легенда: „Веднажъ, като
се разхождалъ Богъ, мѣрнала му се сѣнката, и той я повикалъ: „Стани, друже!” И
сѣнката се изправила като човѣкъ: но то не било човѣкъ, ами дяволъ”.
[2] За
побратимството между Бога и дявола (Lucibel) се говори и у западнитѣ богомили,
катаритѣ. Въ единъ отъ Каркасонскитѣ инквизиторски актове дяволътъ е нареченъ
братъ (frater) на Бога. Поради това побратимство, дяволътъ поискалъ да участвува
въ божията власть на небето и земята, и послѣдвала война между Бога и дявола
[3]. Побратимството на Бога съ Сатанаила ни подсѣща за единъ паралелъ въ Словото
на попъ Йеремия за Кръстното дърво. Тамъ Провъ, който се кѫпѣлъ въ рѣката,
нарича Исуса „братъ”. [4] Въ единъ вариантъ на тая легенда
— „Указъ о братотвореніи”, Провъ кани Исуса:
[5]. Въ нашия Разумникъ Богъ прави тая
покана къмъ Сатанаила: бѫди сь мноѫ! Името на дявола въ нашия Разумникъ е
Самаилъ, а въ Тиквешкия рѫкописъ и други сръбски и руски прѣписи намираме
Сатанаилъ. [6] Въ талмудската и апокрифната еврейска литература се говори за
Самаела (визант. четене Самаилъ) като за ангелъ на смъртьта, божия отрова
(Самаелъ) или като за началникъ на стихиитѣ. [7] Въ християнската литература
Самаилъ се явява обикновено като князь на демонитѣ и синонимъ на дявола, на
Сатанаила. [8]
1. Zigabenus, Р. Gr. СХХХ, 1293. Срв. по-горѣ, стр. 25.
2. Срв. по-долу, въ втората часть.
3. Misit Dominus Lucibel in hunc mundum et recepit eum pro frater, et postea voluit Lucibel habere partem haeredltatis de inferioribus et de superioibus, el Dominus noluit, et propter hoc diu fuit guerra. Dölllnger, II, стр. 33.
4. M. И. Соколовъ, Матеріялы и замѣтки. Вып. I, стр. 99.
5. Сѫщи, сѫщо, стр. 170,
6. Мсб. VIII, 402. — Starine XXI. 202. — Пыпинъ, Памятники стар. рус. литературы, III, 169, и др.
7. Jewisch Encyclopedia, X, 665 сл. — Hennecke, Neutestamentliche Apocryphen. Tübingen und Leipzig 1904, стр. 298, 305.
8. Въ етиопската версия на Възнесението Исаиево (гл. VII, 9) Самаелъ е князь на демонитѣ и синонимъ на сатаната. Въ старобългарското Видъние Исаиево той е назованъ сатана. Срв. по-горѣ, стр. 136. Въ апокрифа Завѣтъ Саломоновъ, демонътъ Орниасъ съобщава на Саломона, че най-силниятъ демонъ билъ Самзелъ, че той властвува надъ сонма на демонитѣ и че по-добре е царьтъ да не го вижда
По-късно и самъ Самаелъ заявилъ на Саломона, че се зове Самаелъ и че е началникъ на демонитѣ
Срв. текста у В. М. Истринъ, Греческіе списки завѣщанія Соломона (Лѣтопись Ист.-Фил. Общ. при Имп. Новорос. Ун., Виз. одт. IV, стр. 97), А че Самаелъ е билъ схѣащанъ въ византийската литература като синонимъ на дявола, виждаме отъ слѣдния текстъ: „Единъ отъ чиноначалницитѣ, по име Самаилъ, т. е. дяволъ (Σαμαὴλ καλούμενος, ὁ καὶ διάβολος), като се издигна надъ другитѣ (ангела и като си въобрази, че е Богъ, отпадна отъ своето достойнство и бѣ изхвърленъ отъ небето заедно съ своята дружина (Acta Sanctorum, LVI bis, отъ 1902, г., стб. 203). Самаилъ (Σαμαήλ) играе ролята на дявола и въ гръцката версия на апокрифната книга Варухъ; въ славянската версия на сѫщата книга той вече е назованъ Сатанаилъ. Срв. по горѣ, стр. 196.
272
Въ отговоръ № 16 се е отразила богомилската легенда за сътрудничеството между Бога и Сатанаила при саденето на рая. Богъ, като узнава, че Сатанаилъ краде отъ дърветата и сади свой рай, изгонва своя сътрудникъ, направя лицето му да почернѣе, а името му нарича „дяволъ”. Вариантъ на тая легенда срѣщаме въ апокрифната книга Варухъ, дѣто Сатанаилъ сади въ рая лоза и чрѣзъ нея прѣлъстява Ева; слѣдъ прѣгрѣшението името му бива промѣнено [1]. За промѣната за името му отъ Сатанаилъ на сатана, споредъ богомилитѣ, се сочи у Е. Зигавинъ [2].
Въ отговори № № 40, 43 се поменава за седъмьтѣ небеса, надъ които прѣбѫдва Богъ, и за четвъртото небе, дѣто Адамъ прѣпроважда душитѣ на умрѣлитѣ за рая или за ада. Гледището за седъмь небеса, наистина, не е специфично за богомилитѣ, но то е влизало, както видѣхме, въ крѫга на тѣхнитѣ космични прѣдстави и се е разпространявало отъ тѣхъ.
Въ заключение, ще повторимъ, че печатаната отъ насъ версия на Разумника, съ многото свои апокрифни елементи и съ отразенитѣ въ нея явни богомилски тенденции, е влизала въ числото на разпространяванитѣ отъ българскитѣ дуалисти книги и статии.
1. Срв. за това на стр. 196.
2. Ficker, Die Fundagiagiten, 94. — Р. Gr. СХХХ, 1304.