I. БОГОМИЛСКИ КНИГИ
Б. Второстепенни произведения.
10. Босненска легенда за сътворението на свѣта.
Текстъ. — Тая легенда се намира въ единъ рѫкописенъ сборникъ отъ XVII в., въ Пловдивската Народна Библиотека, № 116 (54), л. 90—97. Сборникътъ, безъ начало и край, съдържа апокрифни статии и молитви. Ако се сѫди по езика, паметникътъ ще да е билъ писанъ нѣйдѣ въ Босна или Херцеговина, съ силно влияние на народния езикъ и съ слѣди отъ икавско и йекавско нарѣчия. Вмѣсто шт (ћ) и жд (ђ), въ рѫкописа редома се употрѣбява само единъ знакъ — ћ. Легендата, озаглавена Почетие свиета (Начало на свѣта), бѣ обнародвана отъ проф. Б. Цоневъ въ неговия трудъ: Славянски рѫкописи и старопечатни книги на Народната Библ. въ Пловдивъ. София 1920, на стр. 182—184.
322
323
Съдържание и историко-литературни бѣлѣжки. — Първиятъ божи ангелъ Сатанаилъ намислилъ да стане по-голѣмъ отъ Бога и седналъ на божия прѣстолъ. Ангелъ Михаилъ, който билъ останалъ вѣренъ на Бога, съ единъ ритникъ съборилъ Сатанаила отъ небето, него и неговитѣ ангели, отъ които едни паднали на земята, други подъ земята, трети се спрѣли въ въздуха и станали дяволи, служители на Луцифера. За да запълни тѣхното мѣсто, Богъ сътворилъ Адама и Ева. Той създалъ въ шестъ деня всичко по земята, животни, птици и растения, и въ седмия день — недѣля си починалъ. Послѣ поставилъ първитѣ человѣци въ рая и имъ порѫчалъ да не ядатъ отъ разумното дърво, за да не съгрѣшатъ. Сатанаилъ посадилъ лоза, прѣсторилъ се на змия съ моминска глава, влѣзълъ въ рая и измамилъ Ева и Адама да ядатъ отъ забранения плодъ. Ева изѣла една ябълка и дала друга на Адама. Адамъ, като се сѣтилъ за божията заповѣдь, ябълката се спрѣла въ гърлото му. [1] Богъ изпѫдилъ първитѣ человѣци отъ рая и прокълналъ змията да не ходи вече на опашката си и да се изпълни съ отрова. Человѣкъ е създаденъ: плътьта — отъ земя, коститѣ — отъ мряморъ, умътъ — отъ ангелска бързина.
Епизодитѣ, които съставятъ тая легенда, именно падението на Сатанаила, създанието на свѣта и человѣка, прѣ-
1. Оттамъ и названието — „Адамова ябълка”.
324
грѣшението на Алама и Ева и изпѫждането имъ изъ рая, сѫ разказани по начинъ, който силно напомня народнитѣ приказки. Легендата, изпърво писана, е минала въ народнитѣ уста, разказвала се е и се е промѣнявала, докато най-сетнѣ пакъ е била записана. Тя е сподѣлила участьта на така наричанитѣ нѣкога богомилски басни, които отъ книгитѣ минали у народа, приели формитѣ на приказката, за да бѫдатъ записани въ ново врѣме като фолклоренъ материалъ.
Но че Босненската легенда има по-старо книжовно потекло, това се вижда отъ нейната схема, която е еднаква съ плана на извѣстнитѣ апокрифни разкази за сътворението въ Палеята и особено въ богомилскитѣ произведения. За нейния книжовенъ произходъ говорятъ имената Сатанаилъ, Луциферъ, както и нѣкои замъглени подробности, чиито изворъ намираме главно въ богомилскитѣ книги.
Името Сатанаилъ, давано на началника на падналитѣ ангели, който
споредъ други извори е билъ пръвъ божи ангелъ, тукъ вече явно ни говори за
богомилско съчинение или най-малко за богомилски епизодъ. Сатанаилъ е назованъ и
Луциферъ (въ рк. народна форма
), вѣроятно подъ влияние на латинската
ономастика (Lucifer) въ Босненската область. — Епизодътъ за падналитѣ
Сатанаилови ангели, които
сѫщо така добрѣ ни е познатъ по богомилскитѣ произведения, както напр., въ книгата Енохъ, въ Прѣнието на Христа съ дявола, въ Тивериадското море и пр. Срв. за това по-горѣ, стр. 176, 252, 291. — Богомилски мотивъ намираме и въ епизода за създанието на първитѣ человѣци, които трѣбва да замѣстятъ изпѫденитѣ отъ небето ангели, послѣдватели на Сатанаила:
— Участието на Сатанаила при саденето на рая и посаждането отъ него на лозата
е сѫщо така добрѣ извѣстенъ богомилски мотивъ. Срв. стр. 70, 196, 207, 260, 261. Разумното дърво въ рая, споредъ нѣкои богомилски легенди, е била лозата, чийто плодъ обърнатъ на вино е могълъ да докара най-голѣми съблазни и прѣгрѣшения. Затова богомилитѣ сѫ били виновъз-
325
държатели. — Митътъ за прѣгрѣшението на първитѣ человѣци е прѣдаденъ въ Тайната книга на богомилитѣ доста натуралистично — като съвокупление на Сатанаила съ Ева или на Адама съ Ева. За да съблазни Ева, сатаната въ тая книга се явява като красивъ юноша (sicut pulchrem adolescentem), а въ Босненската легенда — като красна девица. Срв. стр. 70. — Най-сетнѣ, епизодътъ за частитѣ отъ които билъ направенъ Адамъ, ако и не строго богомилски, но широко застѫпенъ въ богомилскитѣ произведения (срв. стр. 260, 291, 309, 323), не е забравенъ и въ Босненската легенда.
Всичко това показва, че тая легенда е богомилска басня както по
общата си схема, така и по повечето отъ своитѣ епизоди. Тя или най-малко нейнитѣ
елементи сѫ минали изъ България въ Босна, дѣто отрано богомилството бѣ намѣрило
свое второ отечество и дѣто най-сетнѣ то стана дори и държавна религия. Къмъ
краткитѣ вѣсти за разпространението на богомилството въ областитѣ на Босна,
които дадохме на стр. 40, ще добавимъ и слѣднитѣ. Вече къмъ края на XII в.
богомилството въ Босна се било добрѣ загнѣздило, защото освѣнъ 10,000 души отъ
народа, къмъ дуалистичната черква тамъ се числѣли и мѣстниятъ управитель, банъ
Кулинъ и неговитѣ домашни, жена и сестра. Въ документитѣ отъ това врѣме
босненскитѣ богомили сѫ наречени патарени, манихеи, еретици,
[1],
, а
по-късно и богомили, както се зовѣха тѣ въ България, Тракия и Македония. Прѣзъ
XV в. нѣкои паметници ги зоватъ богомили. Жителитѣ на босненското градче
Сребърница, въ долината на срѣдня Дрина, дигнали възстание срѣщу сръбския
деспотъ Стефана. По тоя случай, въ единъ отъ прѣписитѣ на животописа на Стефана,
се казва за сребърничани:
[2] Съ други думи, въ Босна е била приготвена
най-благоприятна срѣда, която да приеме и шири богомилството и неговитѣ книги,
особено прѣзъ послѣднитѣ нѣколко столѣтия на срѣднитѣ вѣкове. Съ обнародване на
така наречената Босненска легенда, еднаква съ подобнитѣ български, босненската
богомилска книжнина се обогатява съ още
1. Гл. повече у Rački, Rad VII, 128 сл.
2. Григоровичъ, О Сербіи. Казань 1859, стр. 52.
326
единъ паметникъ. Легендата както видѣхме, е твърдѣ кратка, но нейното съдържание говори много за богомилския характеръ на босненското патаренство, както и за книжовнитѣ връзки и единение между българскитѣ и босненски дуалисти. Народноприказната пъкъ форма на легендата говори ясно за въздѣйствието, което богомилската книжнина упражнила върху народа, срѣдъ когото тя е циркулирала дълго врѣме, за да бѫдатъ записани отново нѣкои отъ нейнитѣ басни въ сборницитѣ.