I. БОГОМИЛСКИ КНИГИ
А. Главни произведения.
4. Катарски Трѣбникъ.
Богослужението у богомилитѣ е било много опростено. Молитвеното общо събрание, благословението на хлѣба, посвещението въ сектата, духовното кръщение, туй сѫ били току-речи всичкитѣ имъ обредни служби. При тия обреди, извършвани отъ единъ или повече пастири, е имало проповѣдь съ обяснение на евангелскитѣ истини, поклони, рѫкополагане, произнасяне на молитвата Отче нашъ, четене на Евангелието, благославяне и прощално цѣлование.
Пресвитеръ Козма поменава тукъ-тамѣ откѫслечно за богомилскитѣ обреди и служби. Той казва, че богомилитѣ, като отхвърляли всички тайнства и служби на православнитѣ, не признавали и литургията, защото тя не била останала отъ апостолитѣ, а била просто многоглаголание, измислено въ по-късно врѣме отъ Йоана Златоуста [4]. Тѣ устройвали обаче свои молитвени срѣщи, събирали се обикновено въ своитѣ кѫщи и тамъ се молѣли, служейки си прѣдимно съ молитвата Отче нашъ [5]. Тѣ не признавали духовна йерархия [6],
4.
Сѫщи, 39.
5.
Сѫщи, 37.
6.
Сѫщи, 89.
114
проповѣдвали сами помежду си, мѫже, както и жени. Зигавинъ ни дава кратко описание на обреда „Духовно кръщение” у богомилитѣ въ слѣднитѣ думи: „Кръщението, което се извършва у насъ (православните) съ вода, тѣ го наричатъ Йоаново, а своето наричатъ Христово кръщение, защото имъ се струва, че е извършвано съ Духа. Затова тѣ прѣкръщаватъ оногова, който прѣмине въ тѣхната секта, като прѣди всичко му отреждатъ врѣме за покаяние, очищение и продължителна молитва. Послѣ, като положатъ Йоановото Евангелие на главата му, призоваватъ тѣхния (παρ᾿ αὐτοΐς ) Свети Духъ и пѣятъ Отче нашъ. Подиръ това кръщение, тѣ пакъ му опрѣдѣлятъ врѣме за строго поведение, за най-въздържанъ животъ и най-чиста молитва. Сетнѣ изискватъ отъ него да засвидѣтелствува, че всичко е спазилъ и изпълнилъ ревностно. И като засвидѣтелствуватъ това мѫже, както и жени, отвеждатъ го на прословутото посвещение (ἄγουσιν ἐπὶ τὴν ϑρυλλομένην τελείωσιν). И тогава, като поставятъ окаяника съ лице къмъ изтокъ, пакъ полагатъ Евангелието на скверната му глава, а присѫтствуващитѣ мѫже и жени полагатъ на него мръснитѣ (ἀναγεῖς) си рѫцѣ и пѣятъ нечестива служба (τὴν ἐνόσιον επᾴδουσιν τελέτην). Това е благодарственъ химнъ, задѣто посветенинтъ е съхранилъ прѣдаденото му нечестие”. [1] За това пъкъ, какъ и колко пѫти на день и нощь се молѣли богомилитѣ при произнасяне на Отче нашъ, поменахме по-горѣ, стр. 106—107.
За обредитѣ и службитѣ у западнитѣ дуалисти сѫ запазени повече и по-подробни вѣсти, както напр. у католишкитѣ писатели Сакони, Монета, Гвидони, въ инквизиторскитѣ актове и пр. Но което е по-важно въ случая, западната ръкописна книжнина е запазила и единствения досега откритъ Трѣбникъ, писанъ и употрѣбяванъ у провансалскитѣ богомили, познати съ разни имена: катари, албигойци, българи, новоманихейци и пр. Тоя паметникъ, написанъ на провансалски езикъ, отъ XIII в., се помѣства на послѣднитѣ листове (235 verso и сл.) на поменатия вече Лионски пергаментенъ рѫкописъ на новозавѣтнитѣ книги. Прѣзъ 1852 г. тоя така нареченъ „Катарски Трѣбникъ” (Ein Katharisches Ritual) бѣ издаденъ отъ Е. Cunitz въ IV т. на йенскитѣ Beiträge zu den theologischen Wissenschaften, а прѣзъ 1887 г. го обнародва
1. Zigabenus, Adversus Bogomilos. Р. Gr. СХХХ, 1312.
115
L. Clédat въ фотографското издание на Лионския рѫкописъ: Le Nouveau Testament traduit au XIIIe siecle en langue provençale, suivi d'un Rituel cathare. Освѣнъ въ фотографския текстъ, Кледá печати Трѣбника и въ началото на сѫщата си книга, съ модерна транскрипция и съ прѣводъ на френски, подъ заглавие Rituel provençal (стр. IX—XXVI). Ако по-рано ученитѣ се колебаеха относно катарския или валдейски произходъ на паметника, сега, откато се уясниха достатъчно учението и обредитѣ на съотвѣтнитѣ секти, и откато станаха извѣстни и други византийски и славянски извори за богомилството, нѣма никакво съмнѣние, че поменатиятъ Трѣбникъ припада на западнодуалистичната, катарска черква. Нѣщо повече. Откѫслечнитѣ вѣсти, които посочихме по-горѣ за обредностьта у, богомилитѣ, се посрѣщатъ съ съотвѣтнитѣ мѣста на Катарския Трѣбникъ, та можемъ каза, че той е билъ просто прѣводъ или прѣработка на богомилски Трѣбникъ. Съ други думи, заедно съ догмитѣ, съ обредитѣ и съ книгитѣ (напр. Тайната книга, Видѣнието Исаиево, Отче нашъ и пр.), Катарскиятъ Трѣбникъ води началото си отъ изтокъ. Трѣбникътъ на българскитѣ богомили е билъ тъждественъ или твърдѣ близъкъ на Катарския. Ето защо по-долу ще напечатаме тоя Трѣбникъ въ български прѣводъ, особено пъкъ като не е откритъ още подобенъ гръцки или български рѫкописъ, ако не смѣтаме по-далечната и късна арменско-павликянска версия, която бѣ обнародвана отъ Fr. С. Conybeare въ неговия цѣненъ трудъ: The Key of Truth.
Катарскиятъ Трѣбникъ се прѣдхожда отъ нѣколко молитвословни формули, употрѣбявани при службата, отъ молитвата Отче нашъ и отъ началото на Йоановото Евангелие, прѣдадени на латински езикъ. Вѫтрѣ въ текста на Трѣбника тѣ сѫ поменати, по случай, само съ по една-двѣ думи отъ началото. Самиятъ Трѣбникъ е, както рекохме, на провансалски езикъ. Състой се отъ петь части, които въ оригинала нѣматъ заглавия, освѣнъ първата (срв. стр. 471—472 на рѫкописа) и всѣка отъ които се отнася до слѣднитѣ прѣдмети или обреди: 1) Служба; 2) Приемане или посвещение въ вѣрата; 3) Посвещение на съвършенъ богомилъ (духовно кръщение); 4) Моление при разни случаи; 5) Духовно кръщение на боленъ вѣруещъ. За прѣгледность, ние ще прибавимъ тѣзи подраздѣления въ началото при съотвѣтния текстъ.
| бел. ред. Към стр. 115
Наред с известния Катарски требник бе открит и обнародван през 1939 г. фрагмент и от един друг подобен на него требник, който е бил употребяван от катарите в Италия. Поместен е като допълнение към издадения от А. Dondaine дуалистически трактат на Йоан Лугио „Liber de duobus principiis”, Roma, 1939, c. 151 сл. Срв. Д. Ангелов, Богомилството в България, 1969, с. 66 сл. За ритуалите на дуалиститѣ, изложени в Катарския требник пак там, с. 318 сл. (с подробни библиографски посочвания). Вж. и Е. Георгиев, Литература на изострени борби, София, 1966, с. 199 сл. |
116
[Формули, Отче нашъ, начало на Йоановото Евангелие].
|
Benedicite, parcite nobis. Amen. Fiat nobis secundum verbum tuum. Pater et Filius et Spiritus [1] Sanctus [2] parcat vobis omnia peccata vestra. Adoremus [3] Patrem et Filium et Spiritum [4] Sanctum. III vegadas. [5]
Pater noster, qui es iu cœlis [6], sanctificetur nomen tuum, adveniat regnum tuum, fiat voluntas tua, sicut in cœlo [7] et in terra. Panem nostrum supersubstantialem [8] da nobis hodie. Et dimitte nobis debita nostra, sicut et nos dimittimus debitoribus nostris. Et ne nos inducas in tentationem, sed libera nos а malo. Quoniam tuum est regnum et virtus et gloria in secula. Amen.
Adoremus [9] Patrem et Filium et Spiritum Sanctum. III vegadas.
Gracia domini nostri Ihesu Christi sit cum Omnibus nobis.
Benedicite, parcite nobis. Amen. Fiat nobis secundum verbum tuum. Pater et Filus et Spiritus Sanctus parcat vobis omnia peccata vestra. |
Благословете, пощадете ни. Аминъ. Да бѫде намъ споредъ Словото ти. Отецъ, Синъ и Свети Духъ да опрости всичкитѣ ви грѣхове. Да се поклонимъ на Отца и на Сина и на Светия Духъ. Трижди.
Отче нашъ, който си на небесата, да се свети името ти, да дойде царството ти, да бѫде волята ти както на небето, така и на земята. Хлѣба нашъ надсѫщенъ дай ни днесъ. И остави дълговетѣ ни, както и ние оставяме на нашитѣ длъжници. И не ни въвеждай въ изкушение, но ни избави отъ злото. Защото твое е царството и силата и славата въ вѣки. Аминъ.
Да се поклонимъ на Отца и на Сина и на Светия Духъ. Трижди.
Благодатьта (милостьта) на нашия Господь Исуса Христа да бѫде съ всички насъ.
Благословете, пощадете ни. Аминъ. Да бѫде намъ споредъ Словото ти. Отецъ, Синъ и Свети Духъ да опрости всичкитѣ ви грѣхове. |
|
1. Въ рѫкописа espiritus.
2. Рк. santus.
3. Рк. adhoremus.
4. Ри. espiritum.
5. III vegadas на провансалски ще рече три пѫти (трижди).
6. Рк. cells.
7. Рк. celo.
8. Рк. supersubstancialem.
9. Рк. adhoremus. |
117
| In principio erat Verbum, et Verbum erat apud Deum, et Deus erat Verbum. Hoc erat in principio apud Deum. Omnia per ipsum facta sunt, et sine ipso factum est nihil [1], quod factum est. In ipso vita erat, et vita erat lux hominum. Et lux in tenebris lucet, et tenebræ eam non comprehenderunt. Fuit horao missus а Deo, cui nomen erat Johannes. Hic venit in tesiimonium, ut testimonium perhiberet de lumine, ut omnes crederent [2] per illum. Non erat ille lux, sed ut testimonium perhiberet de lumine. Erat lux vera, quae illuminat bonem hominem [3] venientem in hunc mundum. In mundo erat, et mundus per ipsum factus est, et mundus eum non cognovit. In propria venit, et sui eum non receperut. Quot-quot autem receperunt eum, dedit eis potestatem filios Dei fieri, his, qui credunt in nomine ejus; qui non ex sanguinibus, neque ex voluntate carnis, neque ex voluntate viri, sed ex Deo nati sunt. Et Verbum caro factum est, et habitavit [4] in nobis; et | Въ начало бѣше Словото, и Словото бѣше у Бога, и Богъ бѣше Словото. То бѣше въ начало у Бога. Всичко чрѣзъ него стана, и безъ него не стана нито едно отъ онова, което е станало. Въ него имаше животъ и животътъ бѣше свѣтлината на человѣцитѣ. И свѣтлината свѣти въ мрака, и мракътъ я не обзе. Имаше единъ человѣкъ, пратенъ отъ Бога, името му Йоанъ Той дойде за свидѣтелство, да свидѣтелствува засвѣтлината, та всички да повѣрватъ чрѣзъ него. Той не бѣше свѣтлината, а бѣше пратенъ да свидѣтелствува за нея. Сѫществуваше истинска свѣтлина, която просвѣтява добрия человѣкъ (богомилъ), който идва на тоя свѣтъ. Въ свѣта бѣше, и свѣтътъ чрѣзъ него стана, но свѣтътъ го не позна. Дойде у своитѣ си, и своитѣ го не приеха. И на всички ония, които го приеха, на вѣрващитѣ въ неговото име, даде имъ власть да станатъ божи чада. Тѣ се родиха не отъ кръвь, ни отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, а отъ Бога. И Словото стана плъть и живѣ между насъ, пълно съ благодать и истина; и ние видѣхме славата му, слава като на единороденъ отъ Отца. Йоанъ свидѣтелствуваше за него и викаше казвайки: Тоя е, за когото рекохъ: идещиятъ слѣдъ |
|
1. Рк. nichil.
2. Rk. crederet.
3. Прѣиначаването на текста на Вулгатата, дѣто стои Omnem hominem, съ bonem (правилно би било bonum) hominem, ще да е станало прѣднамѣрено: богомилитѣ (boni homines) се смѣтали озарени отъ божията свѣтлина.
4. Рк. abitavit. |
118
| vidimus gloriam ejus, gloria quasi unigeniti а Patre, plenum gratiae [1] et veritatis. Johannes testimonium perhibet de ipso, et clamabat dicens: Hic est quem dixi: qui post me venturus est, ante me factus est, quia prior me erat. Et de plenitudine ejus nos omnes accepimus gratiam pro gratia. Quia lex per Moysen data est, gratia et veritas per Jehsum Christum facta est. | мене ме изпрѣвари, защото той сѫществуваше прѣди мене. И отъ неговата пълнота всички ние приехме благодать възъ благодать. Защото законътъ бѣ даденъ чрѣзъ Мойсей, а благодатьта и истината дойдоха чрѣзъ Исуса Христа. |
Дойдохме [3] прѣдъ Бога и прѣдъ Васъ [4] и прѣдъ събранието на светата черква, [5] за да приемемъ служба [6], опрощение и епитимия за всичкитѣ прѣгрѣшения, които сме направили, казали, мислили или извършили отъ дѣтинството си та до тоя часъ, и молимъ за прошка прѣдъ Бога и прѣдъ Васъ, който да се помолитѣ за насъ на светия милостивъ Отецъ, за да ни опрости.
Да се поклонимъ Богу и да откриемъ всичкитѣ си прѣгрѣшения, сторени прѣдъ Отца и Сина, прѣдъ честния Духа Светаго, прѣдъ честнитѣ свети Евангелия и честнитѣ свети Апостоли, [7] та дано, чрѣзъ молитвата и вѣрата, чрѣзъ спасението на всички прославени праведни християни, чрѣзъ блаженопочиналитѣ дѣди и чрѣзъ тукъ събранитѣ братя и прѣдъ
1. Рк. grade.
2. Въ рк. стои servissi (служба). Ако се гледа на съдържанието на текста, по-правилно би било да се постави заглавие „Изповѣдь” или „Изповѣдна служба”. Оттукъ до края Трѣбникътъ е написанъ на провансалски езикъ. При нашия прѣводъ се рѫководѣхме по оригинала и по прѣвода на Кледа.
3. Обикновено единъ отъ вѣруещитѣ е говорълъ тия изповѣдни думи за цѣлото събрание.
4. Изповѣдьта се е поднасяла прѣдъ наставника пастирь, който извършва службата.
5. Въ рк. стои denant l'azordenament de santa gleisa.
6. Рк. servisi.
7. Вѣроятно тукъ подъ „Апостоли” се разбира книгата Апостолъ, т. е. дѣянията и посланията апостолски.
119
Васъ, свети владико, [1] да получимъ отъ Васъ опрощение за всичко, което сме прѣгрѣшили. Благословете и ни пощадете! [2] Защото много сѫ нашитѣ грѣхове, съ които ние оскърбяваме Бога денъ и нощь, съ думи и дѣла, съ помисли, волно и неволно, повече съ нашата воля, която злитѣ духове вкаратъ въ плътьта, въ която сме облѣчени. Благословете и ни пощадете!
И при всичко че светото божие Слово и светитѣ Апостоли ни учатъ, и нашитѣ духовни братя ни наставяватъ да отхвърляме всѣко желание на плътьта и всѣка нечистотия, [3] като изпълняваме божията воля чрѣзъ правене на съвършено добро, [4] при все това, ние, като немарливи слуги, не само че не изпълняваме, както подобава, божията воля, но се отдаваме най-често на плътски пощѣвки и земни грижи до такава степень, че врѣдимъ на нашитѣ души. Благословете и ни пощадете!
Ние се срѣщаме [5] съ хората отъ свѣта; съ тѣхъ общуваме и говоримъ, ядемъ и грѣшимъ въ много нѣща, и съ това врѣдимъ на нашитѣ братя и нашитѣ души. Благословете и ни пощадете!
Съ своя езикъ ние изпадаме въ безполезни думи, въ пусти разговори, въ смѣхъ, въ подигравки и злословия, въ хулене на братя и сестри, чиито прѣгрѣшения не сме достойни да сѫдимъ, нито да осѫждаме. И така, всрѣдъ християнитѣ, ние си оставаме грѣшници. Благословете и ни пощадете!
Службата, която приехме, не можахме да я изпълнимъ както подобава, нито поститѣ, нито молитвата; ние нарушихме отреденитѣ ни дни, ние изневѣрихме на отреденитѣ ни часове. [6] Когато сме на света молитва, нашето чувство се отклонява къмъ плътски желания, къмъ свѣтовни грижи, тъй че въ тоя часъ едва ли знаемъ какво поднасяме на Отца на праведник. Благословете и ни пощадете!
1. Рк. Sanh Senhor.
2. Съ тая формула, казвана на латински (Benedlcite, parcite nobis), събранието се е обръщало къмъ свещенослужителя. Думитѣ, печатани съ курсивъ, сѫ били казваии на латински.
3. Рк. lagesa.
4. Рк. ben complit.
5. Рк. andam (отиваме).
6. Рк. nostres dias traspassem, nostras oras prevericani. Думата е за дни и часове, които се отреждатъ за епитимия.
120
О ти, свети и добри владико, всички тия нѣща, които ни идатъ въ чувство и въ мисли, ние ти ги изповѣдваме, свети владико; и множеството свои прѣгрѣшения слагаме прѣдъ божията милость и въ светата молитва и въ светото Евангелие, защото много сѫ нашитѣ грѣхове. Благословете и ни пощадете!
О владико, сѫди и осѫди пороцитѣ на нашата плъть, нѣмай милость къмъ родената отъ развала плъть, но се смили за духа (душата), който е затворенъ въ плътьта; наложи ни дни и часове, колѣнопрѣклонения, постъ, молитви и (слушане) проповѣдь, както е обичаятъ у добритѣ християни, [1] за да не бѫдемъ сѫдени, нито осѫдени, заедно съ вѣроломнитѣ, въ деня на (страшния) сѫдъ. Благословете и ни пощадете!
Когато нѣкой вѣруещъ е (билъ подложенъ) на въздържание, и ако християнитѣ [3] сѫ съгласни да му направятъ посвещение (молитва), [4] нека си омиятъ рѫцѣтѣ, както тѣ, така и вѣруещитѣ, които би се случили тамъ. Послѣ, единъ отъ „добритѣ люде” [5] тоя именно, който иде слѣдъ старѣйшината (ancia), [6] да постѫпи така: да направи три поклона прѣдъ старѣйшината, да сложи една маса, послѣ пакъ да се
1. Рк. bos crestias, т. е. богомилитѣ.
2. Тоя обредъ се отнася до лица, които дотогава сѫ били като слушатели, полупосветени, и сѫ заявили, че желаятъ, слѣдъ постъ, молитва и добри дѣла, да се причислятъ къмъ така нареченитѣ вѣруещи (credentes). Съвършенитѣ (perfecti) сѫ съставяли по-високата класа на сектата и сѫ били малцина на брой. Тѣ сѫ водѣли строгъ аскетиченъ и безбраченъ животъ,
3. Християни сѫ се наричали съвършенитѣ богомили.
4. Рк. oracio.
5. „Добри люде”, добри християни (boni homines у латинскитѣ писатели, bos homes, bos crestias у провансалцитѣ„) сѫ се наричали съвършенитѣ богомили въ западна Европа.
6. Въ втория периодъ на своето развитие, западната дуалистична черква е имала слѣднитѣ черковни чинове: епископъ, старши синъ (filius major), младши синъ (filius minor), дяконъ. У босненскитѣ богомили тия чинове сѫ носѣли имената: дѣдь, гость, старацъ, строиникь (Fr. Rački, Bogomili i Patareni, въ Rad X, 183). Между българскитѣ богомили сѫщо се поменава единъ софийски епископъ: дѣдьць Срѣдечьскыи (М. Г. Попруженко, Синодикъ царя Бориса. Одеса 1899, стр. 53). Въ по-малкитѣ богомилски общини, при липса на епископъ (дѣдь, владика, днешното „дѣдо владика”), богослужението се е рѫководѣло отъ така наречения „старъ” или „старѣйшина” въ Катарския Трѣбникъ именуванъ „ancia”.
121
поклони три пѫти и да постави покривка на масата, и, слѣдъ други три поклона, да положи книгата (Евангелието) на масата, па да каже: Благословете и ни пощадете! Слѣдъ това вѣруещиятъ да стори поклонъ [1] и да вземе книгата отъ рѫката на старѣйшината. Тогава старѣйшината трѣбва да го увѣщае [2] и да му държи проповѣдь съ надлежнитѣ свидѣтелства (отъ светитѣ книги). И ако вѣруещиятъ се именува напр. Петъръ, да му говори така:
Петре, ти трѣбва да знаешъ, че, когато си прѣдъ божията черква, ти си прѣдъ Отца и Сина и Светаго Духа. Защото черква ще каже събрание, и тамъ, дѣто се намиратъ истинскитѣ християни, тамъ е и Отецъ, Синъ и Свети Духъ, както е посочено въ божественитѣ писания. Защото Христосъ е казалъ въ Евангелието на св. Матея (XVIII, 20): „Дѣто има двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ по-срѣдъ тѣхъ”. И въ Евангелието на св. Йоана (XIV, 23) той е рекълъ: „Ако нѣкой ме обича, ще спазя думата си; и моять Отецъ ще го възлюби, и ще дойдемъ при него и жилище у него ще си направимъ”. И св. Павелъ казва въ второто Послание до Коринтянитѣ (VI, 16—18): „Вие сте храмъ на живия Богъ, както Богъ е рекълъ чрѣзъ Исаия: Ще се заселя между тѣхъ и между тѣхъ ще ходя; ще имъ бѫда Богъ, и тѣ ще бѫдатъ мой народъ. За това излѣзте изсрѣдъ тѣхъ и се отдѣлете, казва Господь. И не се допирайте до нечисти нѣща, и азъ ще ви приема, и ще ви бѫда като Отецъ, а вие ще ми бѫдете като синове и дъщери, казва всемогѫщиятъ Господь”. И на друго мѣсто (II Кор. XIII, 3) той казва: „Търсете доказателството на Христа, който говори чрѣзъ мене”. И въ Първото послание до Тимотея (III, 14—15) той казва: „Като се надѣвамъ скоро да дойда при тебъ, пиша тия нѣща. Но ако закъснѣя, знай какъ трѣбва да се обхождашъ въ божия домъ, който е черква на живия Богъ, стълбъ и подпора на истината”. Сѫщиятъ казва на евреитѣ (III, 6): „Но Христосъ е като синъ въ неговия домъ, който домъ сме ние”. А че божиятъ Духъ е съ вѣрнитѣ на Исуса Христа, това посочва Христосъ въ Евангелието на св. Йоана (XIV, 15—18): „Ако
1. Въ рк. melioramentum. Куницъ тълкува думата като „колѣнопрѣклонение”, а Кледа допуска тя да значи колѣнопрѣклоненке придружено съ нѣкой благодарственъ изразъ.
2. Рк. amonestar.
122
ме обичате, у пазете моитѣ заповѣди. И азъ ще моля Отца, и той ще ви даде другъ утѣшитель, за да прѣбѫде съ васъ въ вѣки. Духътъ на истината, когото свѣтътъ не може да приеме, защото не го вижда, нито го познава, но вие го познавате, защото той съ васъ прѣбѫдва и ще бѫде съ васъ. Нѣма да ви оставя сираци; ще дойда при васъ”. И въ Евангелието на св. Матея (XXVIII, 20) той казва: „И ето азъ съмъ съ васъ прѣзъ всичкото врѣме до свършъка на свѣта”. И св. Павелъ говори въ Първото послание до Коринтянитѣ (III, 16—17): „Не знаете ли, че сте храмъ на живия Богъ и че божиятъ Духъ е въ васъ? Но ако нѣкой разруши божия храмъ, него Богъ ще го ръзруши; защото божиятъ храмъ е светъ, и тоя храмъ сте вие”. Христосъ посочва това и въ Евангелието на св. Матея (X, 30): „Защото не сте вие, които говоритѣ, а Духътъ на вашия Отецъ, който говори у васъ”. И св. Йоанъ казва въ Посланието (I Посл., IV, 13): „По това познаваме, че прѣбѫдваме въ него и той въ насъ, дѣто ни е далъ Духа си”. И св. Павелъ казва на Галатянитѣ (IV, 6): „Понеже сте синове Божи, Богъ изпрати въ сърдцата ви Духа на Сина си, който вика: Отче, Отче!”
Отъ това трѣбва да разберешъ, че прѣдставянето, което правишъ прѣдъ синоветѣ на Исуса Христа, потвърдява вѣрата и проповѣдьта на Божията черква, споредъ както затова божественитѣ писания ни улесняватъ да проумѣемъ. Защото божиятъ народъ се отдѣли отдавна още отъ своя Господь Богъ. И ако се отдѣли той отъ съвѣтитѣ и отъ волята на светия си Отецъ, направи го поради измамата на злитѣ духове и поради подчинението си на тѣхната воля. По тая причина и по други много е дадено да се разбере, че светиятъ Отецъ има милость къмъ своя народъ и желае да го приеме въ миръ и съгласие чрѣзъ идването на своя синъ Исуса Христа. И ето на това случай. Защото ти се намирашъ тука прѣдъ ученицитѣ на Исуса Христа, на едно мѣсто, дѣто прѣбиваватъ духовно Отецъ, Синъ и Св. Духъ, както бѣ посочено по-горѣ, за да приемешъ това свето посвещение, [1] което Господь Исусъ Христосъ прѣдаде на своитѣ ученици, та твоята служба и твоитѣ молитви [2] да бѫдатъ чути отъ нашия свети Отецъ. Ето защо, ако желаешъ да приемешъ тая света служба,
1. Рк. oracio. което значи и „молитва”.
2. Рк. las vostras oracios et las vostras pregueiras.
123
трѣбва да разберешъ, че ще трѣбва да се покаешъ за всичкитѣ си грѣхове и да простишъ на всички человѣци, защото Господь нашъ Исусъ Христосъ казва (Матей VI, 15): „Ако не проститѣ на человѣцитѣ съгрѣшенията имъ, и вашиятъ небесенъ Отецъ нѣма да прости съгрѣшенията ви”. И пакъ, подобава да се обречешъ въ своето сърдце, че ще пазишъ тая света служба (задължение) прѣзъ цѣлия си животъ, ако Богъ те помилва да я приеме, споредъ обичая на божията черква, съ непорочность и истинность и съ всичкитѣ други добродѣтели, каквито Богъ благоизволи да ти даде. За това ние се молимъ на добрия владика, който даде на Исусъ-Христовитѣ ученици благодатьта да приематъ съ крѣпкость тая света служба, щото той да те сподоби сѫщо така съ благодать, да я приемешъ съ крѣпкость, въ негова честь и за това спасение. Пощадете ни!
И послѣ старѣйшината казва молитвата (Отче нашъ) и вѣруещияъ я слѣдва. Сетнѣ старѣйшината да каже: „Ние ти прѣдаваме тая света молитва, за да я приемешъ отъ Бога и отъ насъ и отъ черквата, и да имашъ власть да я казвашъ прѣзъ цѣлия си животъ, денѣ и нощѣ, когато си самъ или съ дружина, и никога да не почвашъ да ядешъ или да пиешъ” ако не си казалъ прѣдварително тая молитва. И ако не сторишъ това, ще трѣбва да се подложишъ на епитимия”. Вѣруещиятъ трѣбва да рече: „Приемамъ я отъ Бога и отъ Васъ, и отъ черквата”. Сетнѣ той трѣбва да направи поклонъ (melioramentum) и да благодари. Слѣдъ това християнитѣ да кажатъ „двойно” (Отче нашъ?) [1] съ колѣнопрѣклонения, а и вѣруещиятъ слѣдъ тѣхъ.
Ако (нѣкой вѣруещъ) пожелае да бѫде утѣшенъ, нека направи поклонъ (melioramentum) и да вземе книгата отъ
1. Въ рк. li chrestia fasan dobla (буквално: християнитѣ да направятъ двойно).
2. Кръщението у богомилитѣ се е извършвало не чрѣзъ вода, а чрѣзъ прѣдаване на Духъ Свети на изпитанъ вѣруещъ, който се рѣшава да водя съвършенъ и аскетиченъ животъ, споредъ догмитѣ на сектата. Слѣдъ обреда, вѣруещиятъ е ставалъ съвършенъ (perfectus) богомилъ, Христовъ учевикъ и апостолъ, въ когото прѣбивава Духъ Свети и който може да прѣдава тоя Св. Духъ на други. Обредъть на духовното кръщение се е наричалъ „consolamentum” т. е утѣшение, спасение. Утѣшениятъ се е смѣталъ за праведенъ, и душата му, слѣдъ смъртьта, се е присъединявала къмъ божията, отъ която се е и отлѫчила.
124
рѫката на старѣйшината. Старѣйшината трѣбва да го увѣщае и да му държи проповѣдь съ съотвѣтни засвидѣтелствувания и думи, каквито подобаватъ на духовното кръщение (consolamentum). И ако името на вѣруещия е напр. Петъръ, старѣйшината да говори така:
Петре, ти искашъ да приемешъ духовно кръщение, чрѣзъ което се дава Духъ Свети въ божията черква съ светата молитва и съ полагане рѫцѣ отъ „добритѣ люде”. [1] За това кръщение нашиятъ Господъ Исусъ Христосъ казва въ Евангелието на св. Матея (XXVIII, 19—20), на своитѣ ученици: „Идете и научете всички народи и ги кръстете въ името на Отца и Сина и Светаго Духа. И научете ги да пазятъ всичко, що съмъ ви заповѣдалъ; и ето, азъ съмъ съ васъ прѣзъ всички дни до свършъка на свѣта”. И въ Евангелието на св. Марко (XVI, 15) той казва: „Идете по цѣлъ свѣтъ и проповѣдвайте Евангелието на всѣка тварь И който повѣрва и се кръсти, ще бѫде спасенъ, а който не повѣрва, ще бѫде осѫденъ”. И въ Евангелието на св. Йоана (III, 5) той говори на Никодима: „Истина, истина ти казвамъ, че никой човѣкъ не ще влѣзе въ царството божие, ако не е билъ възроденъ отъ вода и Духа Светаго”. И Йоанъ Кръстителъ говори за това кръщение, когато казва (Еванг. отъ Йоана 1, 26—27; Матей III. 11): „Вѣрно е, че азъ кръщавамъ съ вода; но тоя, който иде слѣдъ мене, е по-силенъ отъ мене, и азъ не съмъ достоенъ да вържа (liar) ремъка на обувкитѣ му. Той ще ви кръсти съ Духъ Свети и съ огънь”. И въ Дѣянията на апостолитѣ (I, 5) Исусъ говори: „Защото Йоанъ е кръщавалъ съ вода, а вие ще бѫдете кръстени съ Духа Светаго”.
Това свето кръщение съ полагане на рѫцѣтѣ е било установено отъ Исуса Христа, както за туй съобщава св. Лука и казва, че неговитѣ приятели го вършели, споредъ съобщението на св. Марко (XVI, 18): „На болни ще възложатъ рѫцѣ, и тѣ ще бѫдатъ здрави”. И Анания (Дѣяния IX, 17—18) така кръсти св. Павла, когато той повѣрва. Послѣ Павелъ и Варнава правѣха сѫщото на много мѣста. И св. Петъръ и св. Йоанъ го правѣха на самаритянитѣ. Защото и св. Лука говори за това въ Дѣянията апостолски (VIII, 14—17): „Апостолитѣ, които бѣха въ Йерусалимъ, като чуха, че Самария приема божието учение, пратиха имъ Петра и Йоана. Тѣ като
1. Рк. bos homes, т. е. съвършенитѣ богомили.
125
дойдоха, помолиха се за тѣхъ, за да приематъ Светия Духъ, защото той не бѣше още слѣзълъ въ никого отъ тѣхъ. Тогава тѣ полагаха рѫцѣ на тѣхъ, и тѣ приемаха Светия Духъ”.
Това свето кръщение, чрѣзъ което се дава Свети Духъ, божията черква го запази още отъ врѣмето на апостолитѣ та досега, и то се е прѣдавало отъ „добри люде” на други „добри люде” дори до днесъ, и черквата ще го прави до свършъка на свѣта.
А ти трѣбва да знаешъ, че на божията черква е дадена власть да свръзва и да развръзва, да опрощава грѣховетѣ и да ги задържа, както и Христосъ казва въ Евангелието на св. Йоана (XX, 21—23): „Както Отецъ ме проводи, тъй и азъ ви провождамъ. И като рече това, духна и имъ рече: Приемете Духа Светаго! На които проститѣ грѣховетѣ, тѣмъ ще се простятъ; на които задържитѣ, ще се задържатъ”. И въ Евангелието на св. Матея, той каза на Симонъ Петра (XVI, 18—19): „Казвамъ ти, че ти си Петъръ (т. е. Каменъ), и на тоя Каменъ ще съградя черквата си, и вратитѣ адови не ще да иматъ никаква сила надъ нея. И ще ти дамъ ключоветѣ на царството небесно, и каквото свържешъ на земята, ще бѫде свързано на небесата, и каквото развържешъ на земята, ще бѫде развързано на небесата”. И на друго мѣсто (Матей XVIII, 18—20) той казва на своитѣ ученици: „Истина ви казвамъ, че каквото свържете на земята, ще бѫде свързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бѫде развързано на небесата. И пакъ наистина ви казвамъ, че ако двамина отъ васъ се съгласятъ да попросятъ нѣщо, каквото и да било, ще имъ бѫде дадено отъ моя Отецъ небесенъ; защото, дѣто има двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ азъ посрѣдъ тѣхъ”. И на друго мѣсто (Матей X, 8) той казва: „Болни изцѣрявайте, мъртви възкръсявайте, бѣсове пропѫждайте”. И въ Евангелието на св. Йоана (XIV, 12) той казва: „Който вѣрва въ менъ, ще върши дѣлата, що върша и азъ”. И въ Евангелието на св. Марко (XVI, 17—18) той казва: „А повѣрвалитѣ, ще ги съпровождатъ тия личби: съ името ми тѣ ще изпѫждатъ бѣсове, ще говорятъ на нови езици; ще хващатъ змии, и, ако изпиятъ нѣщо смъртоносно, нѣма да имъ поврѣди. На болни ще положатъ рѫцѣ, и тѣ ще бѫдатъ здрави”. И въ Евангелието на св. Лука (X, 19) той казва: „Ето, давамъ ви власть да настѫпвате на змии и скорпии и на всѣка вражеска сила, и нищо нѣма да ви поврѣди”.
126
И ако искашъ да получишъ такава власть и могѫщество, трѣбва да спазвашъ всички заповѣди на Христа и на Новия Завѣтъ, доколкото е въ силата ти. Знай при това, че той е заповѣдалъ, човѣкъ да не върши любодѣяние, нито человѣкоубийство, нито да лъже, нито да си служи съ каквато и да е клетва, да не взема чуждо, ни да краде, нито да прави на другитѣ това, което не иска нему да се прави, да прощава на оногова, който му върши зло, да обича враговетѣ си, да се моли за своитѣ клеветници и обвинители и да ги благославя, и ако нѣкой го удари по едната страна, той да му обърне и другата, и ако нѣкой му открадне „гунята” (gonela), той да остави и наметалото (mantel), и той нито да сѫди нито да осѫжда, и други много заповѣди, оставени отъ Господа на неговата черква. Ще трѣбва сѫщо така ти да оставишъ тоя свѣтъ и неговитѣ дѣла и нѣщата, които сѫ отъ него. Защото св. Йоанъ казва въ Посланието (Първото, II, 15—17): „О драги мои, не дѣйте обича свѣта, нито каквото е на свѣта. Ако нѣкой обича свѣта, той не милѣе за Огца. Защото, всичко що е на свѣта — въжделението на плътьта, пожеланието на очитѣ, щестлавието на живота — не е отъ Отца, а отъ свѣта; и свѣтътъ ще прѣмине, както и неговото въжделение; само който върши божията воля, той прѣбѫдва на вѣки”. И Христосъ говори на народитѣ (Йоанъ, VII, 7): „Свѣтътъ васъ не може да мрази, а мене мрази, защото азъ свидѣтелствувамъ за него, че дѣлата му сѫ лоши”. И въ книгата на Саломона (Еклезиастъ, I, 14) е писано: „Видѣхъ всичкитѣ дѣла, що се вършатъ подъ слънцето; и ето, всичко е суета и гонение на вѣтъръ”. И Юда, братъ на Якова, ни поучава въ Посланието си (23): „Гнусете се отъ осквернената отъ плътьта дреха”. Отъ тия заповѣди и отъ други много явствува, че ти трѣбва да спазвашъ божитѣ заповѣди и да ненавиждашъ тоя свѣтъ. И ако това удържишъ до края добрѣ, ние се надѣваме, че твоята душа ще има животъ вѣченъ”.
Сетнѣ той (кръщаваниятъ) да каже: „Имамъ воля за това, молете Бога за менъ, за да ме сподоби съ сила”. И слѣдъ като единъ отъ „добритѣ люде” извърши своето melioramentum, заедно съ вѣруещия, да каже на старѣйшината: „Пощадете ни! Добри християни, молимъ ви, за любовьта божия, да сподобитѣ тукъ присѫтствуещия нашъ приятель съ онова добро, което Богъ ви е далъ”. Тогава вѣруещиятъ
127
да направи своето melioramentum и да каже: „Пощадете ни! За всички грѣхове, каквито съмъ могълъ да направя, или да кажа, или да помисля, или да извърша, искамъ Прошка отъ Бога, отъ черквата и отъ всички васъ”. На това християнитѣ да рекатъ: „Отъ Бога и отъ насъ и отъ черквата да ти бѫдатъ простени, и ние молимъ Бога да ти ги прости”. Слѣдъ което тѣ трѣбва да го утѣшатъ. Старѣйшината взема книгата, полага я на главата му, а другитѣ „добри люде” слагатъ десната си рѫка и казватъ своитѣ Пощадете и по три Да се поклонимъ, а слѣдъ това: Свети Отче, приеми своя рабъ въ твоята правда и изпрати своята милость и своя Свети Духъ, надъ него. [1] Послѣ да се помолятъ на Бога съ молитвата, и тоя, който рѫководи божествената служба, трѣбва да каже съ низъкъ гласъ „шестото (la sezena) [2]; и когато произнесе „шестото”, да каже три пѫти Да се поклонимъ и молитвата съ високъ гласъ, а сетнѣ Евангелието. Прочете ли се Евангелието, трѣбва да кажатъ три пѫти Да се поклонимъ и Благодать (gratia) и Пощадете и пр. Послѣ тѣ трѣбва да се цѣлунатъ помежду си и да цѣлунатъ книгата. Ако присѫтствуватъ вѣруещи, да се цѣлунатъ и тѣ, а женитѣ вѣруещи, ако има, да цѣлунатъ книгата и да се цѣлунатъ помежду си. Сетнѣ да се помолятъ на Бога съ „двойно” и съ поклони. Така прочее става прѣдаването на молитвата.
[Моление при разни случаи].
На мирски човѣкъ не бива да се допуша да извършва „двойното” и молитвата.
Когато християнитѣ отидатъ на нѣкое опасно мѣсто, тогава да се молятъ на Бога съ Благодатьта (Gratia). [3] Ако нѣкой язди на конь, той да си послужи съ „двойното”. Като се качва на корабъ или като влиза въ градъ, както и когато минава по нѣкоя дъска или по опасенъ мостъ, да казва молитвата. И ако, когато сѫ на божия молитва, ги срѣщне
1. Въ рѫк.: Pater sancte, suciper (вм. suscipe) servum tuum in tua justicia (вм. justitia), et mite (вм. mitte) gratiam tuam e(t) Spiritum Sanctum tuum super eum.
2. Подъ това име се разбира вѣроятно нѣколкократното казване на Отче нашъ.
3. Т. е. съ възгласа: Благодатьта на нашия Господь и пр. Срв по-горѣ стр. 116.
128
нѣкой, съ когото ще трѣбва да говорятъ, то ако сѫ казали осъмь молитви, това важи за „просто” (sembla); а ако сѫ казали шестнадесеть молитви, тѣ могатъ да бѫдатъ взети за „двойно” (doblo). Намѣрятъ ли на пѫть нѣкоя вещь, да не се докосватъ до нея, ако не сѫ увѣрени, че ще могатъ да я върнатъ. И ако видятъ, че прѣдъ тѣхъ сѫ минали други хора, на които би могла да се прѣдаде тая вещь, тогава нека я взематъ и, ако могатъ, да я върнатъ. Ако ли не могатъ, тогава да я сложатъ на сѫщото мѣсто. Ако намѣрятъ уловенъ добитъкъ или птица, да не се безпокоятъ. Ако християнинъ поиска да пие вода докато е свѣтло (день), да се помоли два пѫти, а повече пѫти слѣдъ яденето. И ако слѣдъ казване на „двойното” прѣзъ нощьта, пакъ пиятъ, нека кажатъ друго „двойно”. И когато присѫтствуватъ вѣруещи, нека стоятъ прави при казване на молитвата за пиене. Ако нѣкой християнинъ се моли Богу заедно съ християнки, нека той да рѫководи молитвата. И ако нѣкой вѣруещъ, койуто е била прѣдадена молитвата, се намѣра съ християнки, нека той се отдѣли на друго мѣсго и да се моли за себе си.
[Духовно кръщение на боленъ].
Ако християнитѣ, на коиго е повѣрена службата на черквата, бѫдатъ извѣстени за нѣкой боленъ вѣруещъ, нека отидатъ и го попитатъ на тайно какво поведение е ималъ спрѣмо черквата, откато е билъ приелъ вѣрата, и дали дължи нѣщо на черквата или пъкъ ѝ е напакостилъ съ нѣщо. Ако дължи нѣщо и може да го заплати, трѣбва да го направи. Не ще ли да го стори, не бива да бѫде приетъ (за духовно кръщение). Защото, ако се молятъ на Бога за виновенъ или беззаконенъ човѣкъ, молитвата не ползува. Но, ако не може да плати, не бива да бѫде отхвърленъ.
Християнитѣ трѣбва да му у кажатъ какъ да пази въздържанието и обичаитѣ на черквата. Послѣ трѣбва да го запитатъ, въ случай че бѫде приетъ, дали има намѣрение да ги спазва. Той не трѣбва да обѣщава, ако нѣма здраво намѣрение за това. Защото св. Йоанъ казва, че участьта на лъжцитѣ ще бѫде въ езеро отъ огънь и жупелъ (Апок. XXI, 8). Ако (болниятъ) заяви, че се усѣща доста коравъ, за да понесе всичкитѣ въздържания, и ако християнитѣ сѫ съгласни да
129
го приематъ, тѣ трѣбва да му наложатъ въздържание и да го питатъ дали е разположенъ да се лази отъ лъжа, отъ клетва и отъ нарушение на другитѣ божи запрѣщения, дали е склоненъ да спазва черковнитѣ обичаи и божитѣ заповѣди и да прѣдложи сърдцето и имотитѣ си, каквито има или каквито ще има за бѫдеще, на разположение на Бога, на черквата и въ полза на християнитѣ и християнкитѣ, отсега за напрѣдъ, доколкото може. И ака рече — да, тѣ трѣбва да отговорятъ: „Ние ти налагаме въздържание, за да го приемешъ отъ Бога и отъ насъ и отъ черквата, и да го спазвашъ прѣзъ цѣлъ животъ; защото ако го спазвашъ добрѣ заедно съ другитѣ ааповѣди, които трѣбва да изпълнявашъ, ние се надѣемъ, че твоята душа ще се сподоби съ животъ”. Той трѣбва да каже: „Приемамъ въздържанието отъ Бога, отъ васъ и отъ черквата”.
Послѣ тѣ трѣбва да го запитатъ дали иска да приеме молитвата. И ако е съгласенъ, тогава тѣ да му облѣкатъ риза и гащи, ако е възможно, и да го накаратъ да седне въ леглото, и, ако може, да си дигне рѫцѣтѣ. Тогава тѣ слагатъ прѣдъ него на леглото покривка, поставятъ на нея книгата и произнасятъ единъ пѫтъ Благословете и три пѫти Да се поклонимъ Отцу и Сину и Светому Духу. Болниятъ трѣбва да вземе книгата отъ рѫката на старѣйшината и, сетнѣ, ако може да чака, да му се държи увѣщание и проповѣдь съ надлежни свидѣтелства отъ тоя, който извършва обреда. Послѣ служительтъ (пастирь) трѣбва да го запита пакъ за обѣщанието, което бѣ направилъ, дали възнамѣрява да го спазва и да го държи, както бѣ рекълъ. Тогава старѣйшината му казва: „Ето молитвата, която Исусъ Христосъ донесе на свѣта и която той прѣдаде на „добритѣ люде”. Ти никога нѣма да ядешъ или да пиешъ нѣщо, прѣди да кажешъ тая молитва. И ако си немарливъ, ще трѣбва да ти се наложи епитимия”. На това той трѣбва да рече: „Приемамъ я отъ Бога, отъ Васъ и отъ черквата”. Послѣ да го поздравятъ като жена и да се помолятъ на Бога съ „двойно” и съ поклони, па да сложатъ книгата прѣдъ него. Болниятъ трѣбва да каже три пѫти Да се поклонимъ Отцу и Сину и Светому Духу, да вземе сетнѣ книгата отъ старѣйшината, а той да го увѣщае съ свидѣтелства и съ думи, които подобаватъ за consolamentum (духовно кръщение). Тогава старѣйшината пакъ го пита, има ли намѣрение да държи даденото обѣщание, и го накарва да потвърди обѣщанието си.
130
Послѣ старѣйшината взема книгата, а болниятъ трѣбва да се наведе и да каже: „Пощадете ни. За всички грѣхове, които съмъ направилъ или мислилъ, искамъ прошка отъ Бога, отъ черквата, и отъ васъ всички”. А християнитѣ трѣбва да рекатъ: „Отъ Бога, отъ насъ и отъ черквата да ти бѫдатъ простени, и ние молимъ Бога да ти ги прости”. Сетнѣ тѣ трѣбва да го утѣшатъ, като положатъ рѫцѣтѣ и книгата на главата му и кажатъ: Благословете и ни пощадете, аминъ. Да бѫде намъ споредъ словото ти. Отецъ, Синъ и Свети Духъ да простятъ всичкитѣ ви грѣхове. Да се поклонимъ Отцу и Сину и Светому Духу (три пѫти), и послѣ: Отче свети, приеми своя рабъ въ твоята правда и низпосли милостьта си и светия си Духъ надъ него. Ако болниятъ е жена, тѣ трѣбва да кажатъ: Отче свети, приеми рабинята си въ твоята правда и низпосли милостьта си и светия си Духъ надъ нея. Послѣ да се помолятъ Богу съ молитвата (Отче нашъ) и да кажатъ съ низъкъ гласъ „шестото”. [1] Слѣдъ „шестото”, тѣ трѣбва да произнесатъ три пѫти: Да се поклонимъ Отцу и Сину и Светому Духу, и молитвата (веднажъ) на високъ гласъ, а послѣ Евангелието. Слѣдъ четене на Евангелието, тѣ произнасятъ три пѫти: Да се поклонимъ Отцу и Сину и Светому Духу, и молитвата (веднажъ) на високъ гласъ, па поздравятъ болната като мѫжъ. Послѣ трѣбва да се цѣлунатъ помежду си и да цѣлунатъ книгата. Ако присѫтствуватъ вѣруещи или жени вѣруещи, да се цѣлунатъ. Слѣдъ което християнитѣ трѣбва да се сбогуватъ и да поздравятъ.
Въ случай че болниятъ умре и имъ остави или имъ даде нѣщо, тѣ не бива да го взематъ за себе си или да го присвоятъ, но трѣбва да го прѣдоставятъ на разположението на ордена. Ако болниятъ остане живъ (слѣдъ обреда), християнитѣ трѣбва да го прѣдставятъ на ордена и да молятъ, щото той да бѫде утѣшенъ на ново и колкото се може въ най-скоро врѣме, а тѣ да изпълнятъ волята му.
1. Рк. la sezena.