I. БОГОМИЛСКИ КНИГИ
А. Главни произведения.
1. Тайната книга.
Рѫкописи и издания. — Тайната книга, която излага гледището на умѣренитѣ дуалисти за Бога, за сътворението на свѣта и за сѫдбата на човѣшкия родъ, е богомилско съчинение par excellence. Досега нейниягъ славянски текстъ не е билъ обдиренъ; тя е позната обаче въ латински прѣводъ, въ два рѫкописа, единъ отъ които се намира въ Каркасонската инквизиторска архива, сега прѣнесена въ Парижъ, а другиятъ въ Виенския пергаментенъ кодексъ отъ XIV в., № 1137. Каркасонскиятъ текстъ бѣ издаденъ въ Парижъ още прѣзъ 1691 г. отъ доминиканеца Benoist, въ книгата му Histoire des Albigeois et des Vaudois ou Barbets, т. I, стр. 283 сл. По-късно той бѣ прѣпечатванъ въ Fortgesetzte Sammlung von alten und neuen theologischen Sachen, 1734 г., стр. 703 сл., и отъ J. С. Thilo, Codex apocryphus Novi Testamenti. Lipsiae 1832, t. I, стр. 884 сл., и най-сетнѣ го прѣиздаде, по книгата на Thilo, М. И. Соколовъ, Славянская книга Еноха Праведнаго. Москва 1910, стр. 1910, стр. 165 сл. Виенскиятъ прѣписъ бѣ обнародванъ отъ Ign. V. Döllinger, Beiträge zur Sektengeschichte des Mittelalters. München 1890, т. II, стр. 85 сл. Соколовъ го прѣиздаде въ сѫщата си книга, стр. 165 сл., но съ множество грѣшки, които несъгледалъ да изправи споредъ посочванията на Döllinger-а, помѣстени въ края на неговия трудъ. По-долу ние печатаме и двата латински прѣписа по най-старитѣ имъ издания.
Двата латински текста прѣдставятъ едно и сѫщо съчинение, но се различаватъ помежду си въ подробноститѣ и въ езика, а това показва, че тѣ сѫ прѣводъ отъ чуждоезиченъ оригиналъ или дори отъ два отдѣлни негови прѣписа. Освѣнъ това, Виенскиятъ текстъ съдържа редъ цѣнни странични бѣлѣжки, прибавени отъ латинския прѣписвачъ, който е билъ
| бел. ред. Към стр. 60
Ново издание на двете версии от R. Reitzentstein, Die Vorgeschichte der christlichen Taufe mit Beiträgen von L. Troje, Leipzig—Berlin, 1929, c. 312—316. Български превод на „Тайната книга” от Й. Иванов, Старобългарски разкази, София, 1935, с. 73—87. Повторен в Христоматия по старобългарска литература, София, 1961, с. 144—149, и в Христоматия по история на България. София, 1965, с. 176—180. Превод на Виенския препис успоредь с латинския текст у Ц. Кристанов, И. Дуйчев, Естествознането в средновековна България, София, 1954, с. 204—209. Най-нов превод на български с обяснителни бележки и увод у Д. Ангелов, Б. Примов, Г. Батаклиев, Богомилството в България, Византия и Западна Европа в извори, София, 1967, с. 99—107. Проучвания и литература върху този важен богомилски апокриф у Е. Tourdeanu, Apocryphes bogomiles et pseudobogomiles, Revue de l'histoire des religions, т. CXXXVIII, № 2, 1950, c. 204—214; Д. Ангелов, Богомилството в България, София, 1969, с. 62 сл.; История на българската литература, I, София, 1962, с. 209 сл.; Е. Георгиев, Литература на изострени борби в средновековна България, София, 1966, с. 180 сл. |
61
дуалистъ. Каркасонскиятъ текстъ нѣма заглавие. Първиятъ му издатель, Бенуа, го нарича Лъжовно Евангелие (Faux Еvangile), а прѣиздательтъ му Тило го прѣкръсти Свети Йанова книга (Liber Sancti Johannis). Съ това послѣдно име паметникътъ е познатъ въ науката. Виенскиятъ прѣписъ има надсловъ: Joannis et Apostoli et Evangelistae Interrogatio in cœna sancta regni cœlorum de ordinatione mundi, et de Principe et de Adam. Тия заглавия, отъ една страна, и самото съдържание, отъ друга, помамиха току-речи всички учени, които сѫ се занимавали съ Тайната книга: тѣ я смѣтатъ прѣводъ отъ прѣдполагаемъ гръцки богомилски оригиналъ, който се пази въ Св. Марковата библиотека въ Венеция, именно въ рѫкописа № 128 отъ колекцията Nanni и който е озаглавенъ отъ олисвачитѣ на рѫкописитѣ така: „Narratio apocrypha de interrogationibus Sancti Johannis et de responsionibus Christi Domini”. Ние имахме възможность да разгледаме и прѣпишемъ тоя Венециянски тексть; той обаче нѣма нищо общо съ Тайната книга, а е просто апокрифенъ Апокалипсисъ, различенъ и отъ апокалиптичната часть на нашата книга. Съ други думи, Тайната книга си остава и до день днешенъ позната само по двата латински прѣвода.
Ние озаглавихме разглежданото съчинение „Тайна книга”, по слѣднитѣ съображения. Прѣди всичко, въ една бѣлѣжка, която се намира въ Каркасонския прѣписъ, и за която ще поменемъ по-долу, съчинението е означено като „тайна” (secretum), защото съдържа съкровенитѣ мисли на дуалистичното учение. Прѣдъ другитѣ християни дуалиститѣ не сѫ казвали, че притежаватъ други книги, освѣнъ новозавѣтнитѣ; [*] само прѣдъ свои изпитани вѣруещи тѣ разкривали по-дълбоката си богословска доктрина, и тъкмо отъ такъво естество е и нашата Тайна книга. Въ единъ отъ актоветѣ на инквизицията въ Ломбардия, като се говори за единъ апокалипсисъ у дуалиститѣ, каквато е послѣдната часть на Тайната книга, прибавя се, че той е билъ носенъ „тайно” (occulte) отъ наставницитѣ на сектата, за да бѫде четенъ и тълкуванъ прѣдъ тѣхнитѣ послѣдватели. [1] Най-сетнѣ и поради нѣкои непристойни думи и изрази, особено въ Виенския текстъ, нашата книга е трѣбвало да мине за „тайна”.
1. Döllinger, II, 272.
62
Съдържание. — тайната книга е диалогично изложение водено между Исуса и неговия любимъ ученикъ, апостолъ и евангелистъ Йоанъ. Облегнатъ до гърдитѣ на своя учитель, на Тайната вечеря, Йоанъ задава въпроси на Исуса, а той му отговаря, като разкрива какъвъ е билъ началниятъ, прѣд вѣченъ миръ, различенъ отъ сегашния; какъ сатаната създалъ сегашния свѣтъ и человѣцитѣ; каква е била мисията на Исуса на тоя грѣшенъ свѣтъ и какъ, най-сетнѣ, свѣтътъ ще загине при Второ пришествие на Исуса, който ще погуби сатаната и ще спаси праведнитѣ. Съдържанието на книгата прѣдаваме по Каркасонския текстъ, който, както ще видимъ, е билъ донесенъ изъ България. До Виенския прѣписъ прибѣгваме само въ два-три случая, колкото за оправка на нѣкои погрѣшни или неясни мѣста. За прѣгледность, разпрѣдѣлихме съдържанието на три: 1) прѣдвѣченъ миръ. 2) свѣтътъ на сатаната, 3) Второ пришествие и свършъкъ на свѣта.
Прѣдвѣчниятъ миръ. — Началниятъ миръ обхващалъ слѣднитѣ, стоещи една надъ друга части: най-долу огнената бездна; надъ нея — водната стихия; сетнѣ земята, плаваща въ водитѣ и подържана отъ двѣ грамадни риби; по-горѣ отъ водитѣ и земята — въздухътъ, надъ който е сложена твърдьта, т. е. небесния сводъ; надъ твърдьта слѣдватъ едно слѣдъ друго седъмь небеса, надъ които прѣбивава невидимиятъ Богъ Отецъ. За началници на всѣка една отъ тия части били отредени отъ Бога отдѣлни ангели. До Бога седѣлъ Исусъ, а сатаната билъ строитель, управитель на всичкия тоя миръ.
Сатаната създава сегашния свѣтъ. — Сатаната, като строитель на стария миръ, слизалъ до бездната и възлизалъ до прѣстола на Огца. Наблюдавайки славата на Бога Отца, той поревновалъ да постави своето сѣдалище надъ облацитѣ и да стане подобенъ на Всевишния. Съ тая цѣль, той прѣдумалъ ангела на въздуха и ангела на водитѣ, да се отметнатъ отъ Бога Отца и да се присъединял, къмъ него и къмъ свѣта, който той щѣлъ да създаде. На ангелитѣ отъ първото до петото небе той обѣщалъ да намали данъцитѣ, които дължели на Бога Отца, и тѣ се присъединили къмъ него. Богъ, като узналъ това вѣроломно дѣло, лишилъ отстѫпницитѣ отъ достойнствата имъ. Сатаната изгубилъ своя блѣсъкъ, лицето му
63
се уподобило на човѣшко и станало червено като нажежено желѣзо. Отхвърлениятъ сатана повлѣкълъ подирѣ си третината отъ всички божи ангели. Той слѣзълъ на твърдьта съ своето войнство и поискалъ отъ Бога седъмь деня врѣме, за да направи свой свѣтъ, слѣдъ което щѣлъ да върне, каквото дължелъ Богу. Богъ се смилилъ и му далъ искания срокъ. Тогава сатаната създалъ сегашния свѣтъ. Ангелътъ на въздуха и тоя на водитѣ издигнали плаващата въ водитѣ земя, и тя станала суха; часть отъ водата била издигната като облаци къмъ твърдьта, а друга часть била събрана въ отдѣлни морета. Сетнѣ сатаната, като взелъ вѣнеца на ангела надъ водитѣ, направилъ отъ него и отъ неговитѣ камъни слънцето, мѣсеца и звѣздитѣ. Па като създалъ и атмосфернитѣ явления — гърмотевица, дъждъ, градушка и снѣгъ, заповѣдалъ на земята и на морето да произведатъ всички животни и растения Сатаната направилъ човѣка по свое подобие. Направилъ отъ глина тѣлата на Адама и Ева, па ги оживилъ, като вкаралъ въ тѣхъ ангелитѣ на второто и третото небеса. Послѣ имъ направилъ рай съ всѣкакви дървета и въвелъ първитѣ человѣци въ него. Разумното дърво въ рая, отъ което не бивало да ядатъ Адамъ и Ева, била тръстиката, въ която се скрилъ сатаната. Прѣличенъ на хубавъ юноша (или на змия споредъ другия текстъ), сатаната излѣзълъ отъ тръстиката и измамилъ Ева, като се съвокупилъ съ нея чрѣзъ опашката си; послѣ той излѣлъ своята страсть и въ Адама, който сѫщо така се съвокупилъ съ Ева. По такъвъ начинъ се захванало човѣшкото поколѣние, народено отъ Адама и Ева. Человѣкъ е съставенъ отъ плъть, която е смъртна, и отъ душа, която е духътъ на падналитѣ ангели.
Като създалъ своя свѣтъ и человѣчеството, сатаната почналъ да ги управлява. Той изпратилъ при хората своитѣ служители ангели; издигналъ Еноха на небето и му прѣдалъ да занесе на земята книги, по които да се извършватъ службитѣ и тайнствата; накаралъ Мойсея да прѣведе израилтянитѣ по сухо прѣзъ Червеното море, да имъ даде законъ и да имъ проповѣдва божественостьта на господаря на тоя свѣтъ и пр.
Когато най-сетнѣ Богъ Отецъ намислилъ да проводи своя синъ Исуса на земята, за да избави душитѣ на разкаялитѣ се человѣци и да ги заведе къмъ Бога, отдѣто се били
64
отлѫчили, той изпратилъ най-напрѣдъ ангела, наричанъ Мария, който да приеме Исуса. Исусъ, като слѣзълъ отъ седмото небе на земята, влѣзълъ и излѣзълъ отъ ухото на Мария. За да попрѣчи на Исусовата мисия, сатаната проводилъ на земята своя пророкъ Илия, който се нарекълъ Йоанъ Кръститель и който почналъ да кръщава народа въ вода. Това водно кръщение обаче не можало да спаси человѣцитѣ отъ тѣхния грѣхъ. Освѣнъ това, Йоановитѣ ученици се женѣли и чрѣзъ женитбата увеличавали броя на грѣшнитѣ и царството на сатаната. Спасението на человѣчеството трѣбвало да дойде отъ Исуса, който кръщавалъ съ Духа Свети, и отъ неговитѣ ученици-апостоли, които водѣли безбраченъ, духовенъ животъ.
Второ пришествие и свършъкь на свѣта на сатаната. — Свѣтътъ, създаденъ отъ сатаната, трѣбвало да трае „седъмь деня”, което ще рече седъмь вѣка, седъмь епохи. Първата мисия на Исуса не могла твърдѣ да прѣуспѣе, защото броятъ на разкаялитѣ се и на праведницитѣ се намалявалъ. Най-сетнѣ Исусъ ще трѣбва да се яви втори пѫть и да избави своитѣ избраници. Тогава божиятъ ангелъ ще изтрѫби тъй силно, че гласътъ ще се чуе отъ небето до бездната; слънцето и мѣсецътъ ще се помрачатъ, звѣздитѣ ще попадатъ; силни вѣтрове ще раздрусатъ свѣта и моретата. Синъ человѣчески, обиколенъ отъ своитѣ ангели и апостоли, ще постави своя прѣстолъ на облацитѣ, книгитѣ на живота ще бѫдатъ разтворени, и ще почне страшниятъ сѫдъ. Разтрепераното человѣчество, доведено отъ ангелитѣ отъ четиритѣ краища на земята, ще бѫде раздѣлено на двѣ: на праведни, които сѫ послушали Исусовото слово, и на грѣшници. Сатаната ще бѫде свързанъ въ яки вериги и, заедно съ своето ангелско войнство, хвърленъ въ огнената бездна-пъкълъ, която е толкозъ дълбока, че хвърленъ камъкъ би могълъ да стигне до дъното ѝ едва слѣдъ три години. Тамъ ще бѫдатъ хвърлени и всички грѣшници. Синъ человѣчески ще възлѣзе при Бога съ праведницитѣ и ще седне отъ десно на Отца, обиколенъ отъ своитѣ ангели, въ чиито ликъ ще бѫдатъ причислени и праведницитѣ. Тогава вече нѣма да има никакво страдание и напасти. Богъ ще изтрие сълзитѣ на страдалцитѣ и ще царува съ тѣхъ въ вѣки.
65
Богомилски характеръ на Тайната книга и нейниятъ произходъ. — Току-що приведеното съдържание показва, че Тайната книга съвсѣмъ не е правовѣрно християнско съчинение, нито пъкъ произведение на крайнитѣ дуалисти, каквито сѫ били манихеитѣ и павликянитѣ. Въ цѣлата Тайна книга, отъ начало до край, е прокарано гледището на умѣрения дуализъмъ, който приема закрѫглена форма най-напрѣдъ въ България, прѣзъ Х вѣкъ, и получава името богомилство. Докато правовѣрното християнство изповѣдва единъ творецъ на всичко видимо и невидимо, единъ творецъ Богъ, който се прояви въ три лица — Отецъ, Синъ и Св. Духъ; докато крайниятъ дуализъмъ признава двѣ исконни начала, равноправни и враждуващи по между си, единъ добъръ Богъ и другъ зълъ: богомилството, се явява като примирение между строгия дуализъмъ и християнството. Богомилството приема единъ прѣдвѣченъ Богъ, срѣщу когото се опълчава по-късно Сатанаилъ, който е неговъ синъ или пръвъ ангелъ, става неговъ врагъ и съперникъ, създава видимия миръ и человѣка, за да бѫде най-сетнѣ побѣденъ отъ Бога, който отново остава самъ и вѣченъ господарь, подъ чиято закрила блаженствуватъ праведнитѣ. На песимизма въ крайния дуализъмъ се противопоставя оптимизма на богомилството и неговата вѣра въ побѣдата на доброто, въ честития край на страдалцитѣ за правдата. Отъ друга страна, Исусъ, който у християнитѣ се отъждествява съ Бога, у богомилитѣ не играе такава първенствуеща роля: той е божи Духъ, ангелъ, който бива изпратенъ на земята да пoyчи заблyденото oтъ Сатанаила человѣчество, да го изведе на правъ пѫть и да го спаси. Освѣнъ това основно гледище на богомилитѣ, въ Тайната книга сѫ прокарани и други богомилски осибености, като слѣднитѣ: Богъ прѣбѫдва на седмото небе; сатаната (Сатанаилъ) е подчиненъ неговъ съуправитель и строитель на прѣдвѣчния миръ; той поревнува по божията слава, иска да стане подобенъ на Всевишния, създава видимия свѣтъ: земя, растения, животни, небесни свѣтила, както и человѣцитѣ, които оживѣва, като вкарва въ тѣхъ душитѣ на падналитѣ ангели; сатаната създава рай за своитѣ человѣци, внушава имъ плътска страстъ, и тѣ се разплодяватъ; негови помощници срѣдъ человѣцитѣ се явяватъ старозавѣтнитѣ лица и пророци: Енохъ, Мойсей и Илия, който се нарича и Йоанъ Кръститель; Богъ се сми-
66
лява надъ заблуденото человѣчество и му праща за наставникъ Исуса, който отъ седмото небе слиза на земята и приема човѣшки образъ, като влиза и излиза прѣзъ ухото на ангела Мария; на земята Исусъ проповѣдва истинното Слово, кръщава съ Духъ Свети, и ученицитѣ му водятъ безбраченъ, ангелски животъ, докато Йоанъ Кръститель кръщава съ вода, което не довежда до спасение, и ученицитѣ му се женятъ; ангелската света молитва е Отче нашъ; Исусъ поразява сатаната, хвърля го въ огненото езеро на мѫчение, па възлиза съ праведницитѣ при Бога Отца за вѣчно блаженство, и пр.
Тайната книга не е оригинално произведение на западно-европейскитѣ дуалисти, срѣдъ които тя е била употрѣбявана. Тя е била прѣнесена тамъ изъ България прѣзъ XII в., най-напрѣдъ за Конкорецката дуалистична община, която е била клонъ отъ българската богомилска черква. Конкорецо, сега градецъ, лежи на около 25 км. сѣверо-източно отъ Милано и се намира подъ вѣдомството на епископа на гр. Монца. Свидѣтелство за българския произходъ на Тайната книга намираме въ края на нейния Каркасонски прѣписъ, дѣто е отбѣлѣзано: „Това е изпълнената съ заблуждения тайна на еретицитѣ отъ Конкорецо, донесена изъ България, отъ нейния епископъ Назария” (Hoc est secretum Hœreticorum de Concôrezio, portatum de Bulgaria Nazario, suo episcopo, plenum erroribus). Кой е билъ прочее тоя български богомилски епископъ Назари, който билъ донесълъ изъ България въ Ломбардия Тайната книга и който вѣроятно я е билъ и прѣвелъ на латински? За това узнаваме отъ неговия познатъ съврѣменникъ, Рейнерио Сакони, който изпърво сѫщо така бидъ дуалистъ, а сетнѣ разпаленъ католикъ въ Ломбардия. Сакони, който пише прѣзъ 1230 r. (annis Doraini currentibus МССХХХ), казва, че приблизително 60 години прѣди това, т. е. около 1170 г., той се срѣщалъ съ Назария, тогава епископъ дуалистъ, който прѣдъ него и прѣдъ мнозина други разправялъ какъ св. Богородица била ангелъ и пр. и че тия нѣща той ги билъ знаелъ отъ епископа и отъ замѣстника (filius major) на българската богомилска черква. [1] Назари останалъ като
1. Quidam vero episcopus et antiquissimus Nazarius coram me Reinhero et multis aliis dixit pluries, quod beata Virgo fuerit angelus ... et dixit quod habuerit hunc errorem ab episcopo et filio majore ecclesiae Bulgariae jam fere elapsis annis LX. Reinerius Sacchoni, Summa de Catharis et Leonistis, изд. отъ Martène et Durand въ Thesaurus novus anecdotorum, т. V, 1773.
| бел. ред. Към стр. 66
За това, че Тайната книга е бил пренесена от България за дуалистите в Конкорецо, споменава в една добавъчна бележка към своето съчинение и италианският инквизитор и теолог Анселм Александрийски (срв. съответния текст в изданието на А. Dondaine, La hierarchie cathare en Italie. Archivum fratrum praedicatorum, XX, Roma, 1950, c. 319). Както се знае, Анселм е бил един от най-добре осведомените писатели за произхода на богомилството и връзките му с италианските и френските дуалисти и в такъв смисъл неговото потвъръдаващо сведение за пренасянето на Тайната книга в Италия има голяма стойност. |
67
епископъ на Конкорецката черква, работилъ въ Ломбардия и се ползувалъ съ уважение отъ своитѣ съмишленици, къмъ които се числѣли и знатни феодали. Той билъ погребанъ въ замъка Гата (Gatha). [1]
Когато, къмъ срѣдата на XII в., имало само едно дуалистично епископство въ цѣла Италия, именно въ Ломбардия, то се смѣтало клонъ на българското богомилство. На събора на дуалиститѣ въ Караманъ, до Тулуза, прѣзъ 1167 год., епископъ Марко отъ Ломбардия прѣдставявалъ българския умѣренъ дуализъмъ. Това единение между България и Италия продължава и прѣзъ слѣдващитѣ два вѣка. Твърдѣ естествено е било, слѣдвателно, дѣто Конкорецката черква е получавала и книжовни трудове отъ по-старата „Българска” богомилска черква, която заедно съ Драговищката, по свидѣтелството на сѫщия Сакони, сѫ се смѣтали майки на всички дуалистични общини въ свѣта. [2] И тъй, Тайната книга изъ България минала въ Ломбардия прѣзъ XII в. за служба на тамошнитѣ умѣрени дуалисти, наричани на изтокъ богомили. Единъ отъ прѣписитѣ на книгата попадналъ въ рѫцѣтѣ на инквизицията, въ чиято Каркасонска архива пръвъ го обдири и обнародва Бенуа прѣзъ 1691 г.
Що се отнася по Виенския латински текстъ на Тайната книга, по всичко личи, че той не е прѣписъ отъ Каркасонския, отъ който се различава въ подробности и езикъ; той има и заглавие, което липсва въ Каркасонския; най-сетнѣ въ него липсва бѣлѣжка за произхода му. Ако сѫдимъ по една отъ страничнитѣ му бѣлѣжки, дѣто се поменаватъ Босна, Ломбардия и Тоскана (Bossina et Lombardia et Tuscia), можемъ допусна, че той е билъ въ употрѣба срѣдъ дуалиститѣ въ Босна и Италия, но че прѣводътъ му на латински е билъ направенъ по босненски славянски тексъ, който сѫщо така нѣкога
1. Acta Sanctorum, априлъ III, 697. Срв. у С. Schmidt, Histoire et doctrine de la secte des Cathares ou Albigeois. Paris 1848, r. I, стр. 65.
2. Като изрежда имената на 16-тѣ дуалистични черкви на свѣта и най-сетнѣ поменава Българската и Драговищката, Сакони добавя, че отъ тия двѣтѣ водятъ началото си всички останали: ... Ecclesia Bulgariæ (вар. Burgariæ), Ecclesia Dugunthиæ (вар. Dugraniciæ, Drugometiæ, Dugratiæ, Drugariæ). Et omnes habuerunt originem de duobos ultlmis. Reinerius, стр. 1859 сл., въ изданието на сѫщия отъ Gretser, стр. 269. Срв. за вариантитѣ на имената още: Bonacursus (у Baluzlus, Miscellanea), изд. на Mansi, отъ 1761 г., II, 581. Vignier, Recueil de l'histoire de л'Egлиse. Leide 1601, стр. 268.
67
е билъ заетъ отъ България. Страничнитѣ бѣлѣжки, които придружаватъ Виенския рѫкописъ, ще сѫ били направени отъ латинския прѣводачъ дуалистъ; тѣхъ не ги е имало, може би, въ българския текстъ, както ги нѣма и въ Каркасонския рѫкописъ, направенъ отъ български изводъ.
Колкото пъкъ до първописа, оригинала на Тайната книга, за врѣмето и мѣстото на неговото появяване, ние можемъ само да се догаждаме, възъ основа главно на горѣприведенитѣ данни. Едно само изглежда положително: Тайната книга, за да бѫде прѣнесена изъ България въ Ломбардия къмъ срѣдата на XII в., тя е била, по това врѣме и по-рано, въ употрѣба срѣдъ българскитѣ богомили и съставявала часть отъ българската богомилска книжнина. Кога точно, прѣди срѣдата на XII в., е било написано съчинението, не знаемъ. Ако сѫдимъ отъ факта, че умѣрениятъ дуализъмъ прие своята закрѫглена форма къмъ срѣдата на X в. въ България, той появата на Тайната книга трѣбва да поставимъ прѣзъ врѣмето, ограничено между тая дата и срѣдата на XII в., когато паметникътъ става извѣстенъ въ Ломбардия. За по-близко датуване на паметника и за неговото потекло, биха могли да ни упѫтятъ ония дуалистични и близки до тѣхъ елементи, които авторътъ на Тайната книга е могалъ да намѣри въ сѫществуващи вече книжовни извори. Още отъ първитѣ вѣкове на християнството сѫ били почнали да се разпространявате редъ апокрифи, въ които се говорѣло за божитѣ тайни и за сѫдбата на человѣчеството. Такива сѫ били напр. книгитѣ Енохъ, Варухъ, Видѣние Исаиево, Павлово видѣние, апокрифниятъ Апокалипсисъ и др., написани въ диалогична форма и съдържащи повече или по-малко дуалистични елементи. Ще рече, за формата на своето изложение авторътъ на Тайната книга е ималъ прѣдъ себе си доста образци. Пъкъ намиятъ канониченъ Апокалипсисъ е оказалъ влияние въ случая. Вече въ самото начало Апокалипсисътъ (I, 9) и Тайната книга си приличатъ:
|
Апокалиписъ: |
Тайна книга: [1] |
|
Азъ Йоанъ, вашъ братъ и съучастникъ въ неволитѣ и въ царството и въ постоян- ството къмъ Христа и пр. |
Ego Joannes, frater vester, particeps in tribulatione, et in regno cœlorum ut essem parti- ceps, etc. |
1. По Каркасонския рѫкописъ.
69
По-далечна прилика се забѣлѣзва и въ края на двѣтѣ книги, при описанието на Второ пришествие.
Авторътъ на Тайната книга обаче, като си послужилъ съ усвоената вече форма на поменатитѣ съчинения, показалъ се е самостоенъ при изложението на богомилското учение. Тая самостойность му се е диктувала и отъ различието между богомилската и официално християнска догматика. Въ Тайната книга сѫ влѣзли освѣнъ общитѣ положения на богомилството, каквито авторътъ е знаелъ отъ устни и писмено прѣдание, още и нѣкои подробности, които срѣщаме въ богомилски книжовни извори или въ апокрифи съ богомилски елементи. Ето нѣкои отъ тия книжовни заемки или паралели, помѣстени въ Тайната книга:
Въ Палеята, апокрифна ветхозавѣтна книга, прѣведена на старобългарски прѣди XII в., намираме слѣдното мѣсто за отмѣтането на сатаната (Луциферъ, Денница, Ἑωσϕος, Сатанаилъ) отъ Бога, подходеще на разказа въ Тайната книга (К = Каркасонски рѫкописъ, В = Виенски):
|
Палея: |
Тайна книга (К): |
 |
Et observabat gloriam, quæ erat moventis cœlis. et cogi- tavit sedem suam ponere super nubes cœlorum et volebat Al- tissimo similis esse . . . Tunc praecepit Pater angelis suis, di- cens: tollite vestimenta eorum... Et ablatum est lunien ab eo, et facta est facies ejus sicut ferrum calefactum. |
Подобенъ паралелъ срѣщаме и въ славянския апокрифъ, дѣто ангелътъ отстѫпникъ е назованъ Сатанаилъ:
1. Послѣднята часть отъ пасажа се осланя на Исаия, XIII, 13—14.
2. А. Поповъ, Книга бытіа небеси и земли. Москва 1881, стр. 2. — Сѫщия текстъ намираме и въ гръцкия оригиналъ на Палеята:
и пр. А. Vassiliev, Anecdota graeco-byzantina. Mosquae 1893, стр. 189.
3. И. Я. Порфирьевъ, Апокрифическія сказанія о ветхозавѣтныхъ лицахъ и событіяхъ. Спб. 1877, стр. 86.
70
Легендата за саденето на дърво въ рая отъ Сатанаила, както и за излиянието на грѣховна похоть отъ Сатанаила у Ева и у Адама намираме въ славянския текстъ на Варуховата книга:
|
Варухъ: |
Тайна книга (К): |
 |
Et plantavit diabolus arundi- nem (тръстика) in medio pa- radisi... Et seduxit (diabolus) angelum, qui erat in forma mu- lieris, et effu(n)dit frater ejus concupiscentiam peccatorum. |
Въ една отъ страничнитѣ бѣлѣжки на Виенския рѫкописъ на Тайната книга се обяснява, че змията, която била измамила Ева, не била змия, а сатаната прѣправенъ като красивъ юноша (sicut pulcrem adolescentem). Паралелъ на тая легенда срѣщаме и въ единъ босненски апокрифенъ разказъ за сътворението на свѣта, само че тамъ, вмѣсто красивъ юноша, имаме красна девица. Въ сѫщия босненски разказъ се съдържа и по-горѣ приведената версия за лозата и за грѣховната похоть, излѣна отъ Сатанаила у Ева:
Въ Тайната книга се е отразила и основната мисъль на попъ Йеремиевата Повѣсть за кръстното дърво. Авторътъ обаче на Тайната книга, съгласно съ своето богомилско гледище къмъ Мойсея и къмъ кръста, изкарва, че Мойсей се намиралъ въ услуги на дявола, който му прѣдалъ три сплетени клончета — боръ, кедъръ и кипарисъ, които единъ день ще послужатъ за кръстъ, на който ще бѫде разпънатъ Христосъ. Ето съпоставяне на съотвѣтния пасажъ между Тайната книга и най-стариятъ познатъ български прѣписъ на Повѣстьта за кръстното дърво, отъ XIII в.:
1. Срв. по-долу нашето издание на Откровение Варухово.
2. Рѫкописъ въ Пловдивската Нар. Библиотека. Издаденъ по-долу. Срв. Б. Цоневъ, Славянски рѫкописи и старопечатни книги въ Народната Библиотека въ Пловдивъ. София 1920, стр. 183.
71
|
Повѣсть за кръст. дърво [1] |
Тайна книга (В): [2] |
 |
Sathanas . . . misit angelum suum et accepit de tribus arboribus et dedit Moysi prophetæ ad crucifigendum me, quae ligna mihi (говори Исусъ) custodiuntur usque nunc [3] . . . Erat tunc angelus Moysi dicens: tolle ligna et junge insimul et planta ea juxta aquam dicens: ista ligna erunt salus mundi et defensio mundi, remissio peccatorum ... quod significat fidem sanctæ trinitatis. |
Приведениятъ паралелъ, познатъ въ тая си форма само въ българската версия на повѣстьта, [4] подкрѣпя доста мнѣнието, че Тайната книга е била съставена въ България и на български езикъ.
Прѣдставата въ Тайната книга за грамадната дълбочина на пъкъла я намираме току-речи буквално въ апокрифния Апокалипсисъ, чийто най-старъ български прѣписъ се намира въ Берлинския сборникъ отъ XIII в. [5]
|
Апокр. Апокалипсисъ: |
Тайна книга (К): |
 |
Sicut homo habens triginta annos levaret lapidem et mitteret deorsum, vix per tres annos fundum attingeret: tanta est profunditas laci et ignis, ubi peccatores habitabunt |
1. Starine V. стр. 83.
2. Виенски рѫкописъ, текстъ и странична бѣлѣжка.
3. За това, че тритѣ дървета се пазѣли дори до Христа, се говори къмъ края на Повъстьта за кръстното дърво.
4. За другитѣ версии срв. J. Polivka, Drobné přispěvky literárně-historické. Praha 1891, стр. 64 сл.
5. Обнародванъ въ Starine V, стр. 77 сл.
6. Старобългарскиятъ апокрифенъ Апокалипсисъ е прѣводъ отъ гръцки. Въ обнародвания отъ Тишендорфа неговъ гръцки текстъ годинитѣ за лѣтението на камъка сѫ 20, когато въ българския Апокалипсисъ и въ Тайната книга — 3 години:
и пр. C. Tischendorf, Apocalypses apocryphae. Lipsiæ 1866, стр. 87—88.
72
Апокрифната книга Енохъ, [1] позната по двѣ версии — старобългарска и етиопска, прѣдставя най-много допирни точки съ Тайната книга, не само въ нѣкои подробности, но и въ цѣлия разказъ за сътворението на свѣта, за Сатанаила и за грѣхопадението на първитѣ человѣци. Книгата Енохъ, ако и да не е, строго взето, богомилско съчинение, благодарение на своя апокрифенъ разказъ за сътворението, съ дуалистични елементи, е могла да повлияе на автора на Тайната книга, който е ималъ прѣдъ себе си Еноховия разказъ; на тоя авторъ е оставало само да прѣработи легендата, като я направи напълно съгласна съ богомилското учение. Тая мисъль изказа прѣди насъ и М. И. Соколовъ. Той приема, че авторътъ на Тайната книга се е ползувалъ отъ Еноха по „славянската” му версия, било отъ старобългарския прѣводъ, било отъ гръцкия, сега незапазенъ. [2] Ето прочее сходства и паралели въ двѣхѣ съчинения: 1) седъмь небеса, надъ които е поставенъ прѣстола на Бога; 2) управители надъ стихиитѣ назначени ангели; 3) лицата на падналитѣ ангели сѫ изгубили своята свѣтлина и сѫ се помрачили (споредъ Еноховата книга, лицето на сатаната се е промѣнило на червено); 4) споредъ Тайната книга, съблазненитѣ отъ сатаната ангели сѫ били отъ първитѣ петь небеса, а у Еноха тъкмо на петото небе и на второто се мѫчатъ наказанитѣ отъ Бога сатанови послѣдватели; 5) Енохъ бива възведенъ на небесата и тамъ написва 366 книги (67 въ Каркасонския и 76 въ Виенския рѫкописи), които послѣ сваля на земята; 6) и въ двѣтѣ книги сатаната намисля да постави прѣстола си надъ облацитѣ и да стане равенъ на Всевишния; 7) падналиятъ ангелъ, който съблазнява Ева въ рая, е назованъ Сатанаилъ у Еноха, а сатана въ Тайната книга, и др.
Току-що приведенитѣ посочвания ни довеждатъ до слѣднитѣ изводи. Авторътъ на Тайната книга се е водѣлъ повече, по българскитѣ текстове, отколкото по гръцкитѣ. Нѣкои отъ посоченитѣ паралели и подрооности сѫ познати само въ български паметници. Авторътъ изглежда да е билъ български богомилъ. Той е живѣлъ не по-рано отъ XI—XII в., защото прѣди това врѣме още не сѫ били прѣведени или компилирани по-горѣ посоченитѣ извори за неговото съчинение.
1. За нея вж. по-долу.
2. М. И. Соколовъ, Славянская книга Еноха Праведнаго. Москва 1910, стр. 151.
73
Текстъ. — Тукъ печатаме и двата познати прѣписа на Тайната книга, по Каркасонския рѫкописъ и по Виенския, като се водимъ за първия, по изданието му отъ 1691 г., за втория, по изданието му отъ 1890 г. За оправкитѣ, които внасяме въ първия текстъ, се водихме по смисъла на Виенския рѫкописъ, както и по корекциитѣ, които бѣ направилъ Тило прѣзъ 1832 г. Изправихме сѫщо и немалкото грѣшки, които сѫ допуснати при обнародване на Виенския прѣписъ отъ Дьолингера и които сѫ посочени допълнително въ края на труда на сѫщия ученъ. За прѣгледность, разбихме текста на глави, които означихме съ латинскитѣ бройки I, II, III и пр. Страничнитѣ бѣлѣжки, които съпровождатъ Виенския прѣписъ, посочихме съ забѣлѣжки подъ черта. Въ първия стълбецъ поставяме Каркасонския прѣписъ, а въ втория — съотвѣтния Виенски. За по-голѣма ясность, поставихме прѣпинателни знакове и главни букви:
|
Joannis et Apostoli et Evangelistae Interrogatio in cœna sancta
regni cœlorum de ordinatione mundi et de Principe et de Adam. In nomine Patris et Filii et Spiritus sancti amen. Interrogatio Johannis et apostoli et evangelistae in cœna secreta regis cœlorum de ordinatione mundi istius et de principe et de Adam. |
|
| I. — Ego Joannes, frater vester, particeps in tribulatione, et in regno cœlorum ut essem particeps, cum recumbuissem supra pectus Domini nostri Jesu Christi, et dixi: Domine, qui est qui tradet te? Et respondens, dixit: qui intingit manum mecum in catino. Tunc introïvit in eum Sathanas, et quærebat ut traderet me. | I. — Ego Johannes, particeps in tribulatione et regno Dei ut essem particeps, qui et recumbens in cœna supra pectus Jhesu Christi Domini nostri, dixi: Domine, quis tradet te? Et Dominus dixit mihi: qui intinxerit manum in catino, et introibit in eum Sathanas, ille tradet me. |
| II. — Et dixi: Domine, antequam Sathanas caderet, in qua | II. — Et dixi: Domine, antequam Sathanascecidesset, in qu |
74
| gloria persistebat apud Patrera tuum? Et dixit mihi: in tali gloria erat, quod ordinabat virtutes cœlorum; ego autem sedebam apud Patrem meum. Ipse erat ordinans omnem imitatorem Patris, et descendebat de cœlo in infimum et ascendebat ab infimis usque ad thronum invisibilis Patris. Et observabat gloriam, quæ erat moventis cœlos, et cogitavit sedem suam ponere super nubes cœlorum et volebat Altissimo similis esse. Et cum descendisset in aërem, ad angelum aëris dixit: aperi mihi portas aëris, et aperuit ei portas aëris. Et petens deorsum, invenit angelum, qui tenebat aquas, et dixit ei: aperi mihi portas aquarum, et aperuit ei. Et transcendens, invenit universam faciem terrae coopertam aquis. Et transcendens subtus terram, invenit duos pisces jacentes super aquas, et erant sicut boves juncti ad arandum, tenentes totam terram, invisibilis Patris praecepto, ab occasu usque ad solis ortum. Et cum descendisset deorsum, invenit suum ossop, [1] quod est genus ignis, et postea non potuit descendere deorsum propter flammam ignis ardentis. Et reversus est Sathanas retrorsum, et replevit semitas, et introivit ad angelum | gloria assistebat apud Patrem? Et dixit: in virtutibus cœlorum et in trono Patris invisibilis, et ordinator erat omnium; et sedebam (вм. sedebat) ego apud Patrem meum. Et ille erat ordinans virtutes cœlorum et illos, qui secuti sunt Partem, et descendebat de cœlis usque ad infernum et ascendebat usque ad tronum Dei invisibilis Patris, et custodiebat illas glorias, quae erant supra omnes cœlos, et cogitavit volens ponere tronum super nubes et esse similis Altissimo. Et cum descendisset in aërem, invenit angelum sedentem super aërem, et dixit ei: aperi mihi portas aëris, et aperuit ei. Et descendens, invenit angelum, qui tenebat aquas, et dixit ei: aperi mihi portas aquarum, et aperuit ei. Descendens, invenit totam terram coopertam de aquis, et ambulans per subter, invenit duos pisces [1] jacentes super aquas et erant quidem vincti substinentes totam terram per praeceptum Patris invisibilis. Et descendens desubtus, invenit magnas nubes tenentes pelagum maris, et descendit subtus et invenit suum |
| 1. За значението на думата ossop, (= oseph) вж. бѣлѣжката въ втория стълбецъ на стр. 75. | 1. Странична бѣлежка въ рѫкописа: Verum est, quod sunt pisces, et non est aliud, sed significant evangelium et epistolam, quae sustinent ecclesiam, sicut illi sustinent terram, quae ecclisia manet in VII columnis, id est VII candelabris. |
75
| aëris et ad eum, qui super aquas erat, et dixit eis: hæc omnia mea sunt; si audieritis me, ponam sedem meam in nubibus et ero similis Altissimo, et tollens aquas de superiori firmamento isto, cætera loca maris congregabo, et post hoc non erit aqua super faciem universæ terræ, et regnabo vobiscum in saecula saeculorum. Et hæc dicens angelis (вм. angelus), ascendit ad caeteros angelos usque ad quintum cœlum, et ita dicebat ad singulos: quantum debes Domino tuo? Ipse dixit: centum choros tritici. Et dixit ei: accipe calamum et atratnentum et scribe sexaginta. Et alii (вм. aliis) dixit: et tu quantum debes Domino tuo? Qui respondit: centum cados olei. Et dixit: sede et scribe quinquaginta. Et ascendens ad omnes cœlos, ita dicebat usque ad quintum cœlum, blandiendo angelos invisibilis Patris. | infernum quod est geenna [1] ignis. Postea vero non vuluit descendere subtus propter flammam ignis qui ardebat. Tunc reversus est Sathanas retro, implens se de malitiis et ascendit ad angelum, qui erat super aërem, et ad illum, qui erat super aquas, dicens eis: omnia sunt mea, si me audieritis, ponam tronum meum super nubes et ero similis Altissimo, et substollam aquas supra firmamentum istum et ceteras aquas in lata maria congregabo, et postea non erit aqua super faciem omnis terrae, et regnabo vobiscum in saecula saeculorum. Et hoc dixit angelis et ascendebat ad illos cœlos usque ad tertium cœlum, subvertens angelos invisibilis Patris et dicens singulis eorum: quantum debes Domino tuo? Et primum respondit: C chados olei. Et dixit ei: accipe cautionem et sede et scribe L. Et alii dixit: tu vero quantum debes Domino tuo? Qui ait: C chados tritici. Et ait illi: tolle cautionem tuam et sede et scribe cito octuaginta. Et ascendebat ad alios cœlos ita dicens, adscenditque usque |
| 1. Странична бѣлежка: Vallis Josaphat idem sunt, scilicet oseph et atto et infernus et tartarus et generatio ignis, sed secundum diversas linguas nominantur, non est spiritus neque allquid vitale, sed locus est, sicut Bossina et Lombardia et Tuscia. |
76
| ad quartum cœlum, seducens angelos invisibilis Patris. | |
| III. — Et exivit vox de trono Patris, dicens: quidfacis, negator Patris, seducens angelos? factor peccati, cito fac, quod excogitasti. Tunc praecepit Pater angelis suis, dicens: tollite vestimenta eorum. Et tulerunt vestimenta eorum et Coronas eorum, omnibus angelis qui eum audierunt. Et interrogavi Dominum: quando Sathanas cecidit, in quo loco habitavit? Et respondit mihi: Pater meus transfiguravit eum propter superbiam suam, et ablatum est lumen ab eo, et facta est facies ejus sicut ferrum calefactum, fuitque facies ejus tota sicut hominis; et traxit cum cauda tertiam partem angelorum Dei, et projectus est de sede Dei et de villicatione cœlorum. Et descendens Sathanas in firmamentum hoc, nullam requiem potuit facere sibi nec iis qui cum eo erant. Et rogavit Patrem, dicens: patientiam habe in me, et omnia reddam tibi. Et misertus est ei Pater et dedit ei requiem et his, qui cum eo erant, quodcunque vellet usque ad Septem dies. | III. — Et exivit vox de trono Patris, dicens: quidfacis,dejecte, subvertens angelos Patris? factor peccati, cito fac, quod cogitasti. Tunc Pater praecepit angelis suis: deponite stolas et tronos et Coronas ab omnibus angelis audientibus eum. Et tulerunt angeli vestimenta et tronos et Coronas omnibus angelis audientibus eum. Iterumque ego Johannes interrogavi Dominum, dicens : quum Sathanas cecidit, in quo habitavit? Et respondens, dixit mihi: praecepit Pater meus, et transfiguravit se propter elationem suam, et abstulit lumen gloriae suæ ei, et facies ejus sicut ferrum fuit fervens [1] ab igne, et [2] tota species faciei ejus fuii sicut hominis, et habuit VII caudas [3] trahentes tertiam partem angelorum Dei, et ejectus fuit а trono Dei et а villicatione cœlorum. Et descendens de crelo Sathanas in firmamentum hoc nullam requiem poterat facere, |
|
1. . . . in aliquo malo opere a Domino suo et facies ejus mutatur in alium colorem.
2. Mutata est facies ejus sicut hominis, qui amisit lumen, quod habebat, et fuit tenebrosus propter malum, quod cogitaverat.
3. Septem caudae VII peccata sunt vel vitia, quibus adhuc seducit homines, scilicet medacium, adulteriumm, rapacitas, furtum, blasphemia, invidia, dissensio. |
77
| neque hi qui cum eo erant, rogavitque Patrem, dicens: peccavi, patientiam habe in me, omnia reddam tibi. Pater misertus est ejus et dedit ef requiem facere quod voluerit usque ad diem septimum. | |
| IV. — Et sic sedit in firmaraento et praecepit angelo, qui erat super aerem, et qui erat super aquas, et elevaverunt terram sursum, et apparuit arida. Et accepit coronam angeli, qui erat super aquas, et de medietate fecit lumen lunae et de medietate lumen stellarum, et de lapidibus fecit omnes militias stellarum. Et dehinc fecit angelos mtnistros suos secundum ordinem formae Altissimi et praecepto invisibilis Patris — tonirua, pluvias, grandines et nives. Et misit angelos ministros suos super ea, et praecepit terrae, ut produceret omne altile et omne reptile et arbores et herbas; et praecepit mari, ut produceret pisces et aves cœli. | IV. — Et tunc sedit super firmamentum praecepitque angelo, qui erat super aerem, et illi, qui erat super aquas, et elevaverunt duas partes aquarum sursum in aerem, et de tertia parte facerunt L maria, et fuit divlsio aquarum per praeceptum Patris invisibilis. Et praecepit iterum angelo, qui erat super aquas: sta super duos pisces, et elevavit capite suo tertiam, et apparuit arfda et fuit, quum accepit coronam ab angelo, qui erat super aerem, media fecit tronura suum et medium lumen solis. Accipiensque coronam ab angelo, qui erat super aquas, medietatem fecit lumen lunae et medietatem lumen diei. Et de lapidibus fecit ignem, et de igne fecit omnem militiam et stellas, et de illis fecit angelos spiritus, ministros suos, secundum formam ordinatoris Altissimi, fecitque tonitrua et pluvias et grandinem et nivem, et misit ministros angelos suos super ea. Praecepitque terrae, ut educeret omne vivens, animalia, arbores et berbas. Et mari praecepit, |
78
| ut educeret pisces et aves [1] cœlorum. | |
| V.— Et praeterea excogitavit et fecit hominem ad similitudinem ejus vel sui, et praecepit angelo tertii cœli intrare in corpus luteum. Et tulit de eo et fecit aliud corpus in formam mulieris, et praecepit angelo secundi cœli introire in corpus mulieris. Angeli vero ploraverunt videntes in se formam mortalem et esse dissimilis forma. Et praecepit opus carnale facere in corporibus luteis, et non intellexerunt facere peccatum. Sententiator malorum ita cogitavit cum ingenio suo ut faceret paradisum, et introduxit homines, et praecepit adducere. Et plantavit Diabolus arundinem in medio paradisi, et ita celavit ingenjum suum Diabolus nequam, ut ipsi non cognoscerent deceptionem ejus. Et intrabat et loquebatur ad eos, dicens: de omni fructu, qui est in paradiso, comedite, de fructu vero scientiae boni et mali nolite comedere. Verumtamen introivit Diabolus in serpentem nequam et seduxit angelum, qui erat in forma mulieris, et effudit frater ejus concupiscentiam peccatorum, et fecit concupiscentiam suam cum Aeva in cantu serpentis. Et ideo dicuntur filii Diaboli et filii serpentis facientes concupiscentiam Diaboli patriseorum usque ad consummationem hu- | V. — Et cogitavit facere hominem in servitio sibi, et tulit de limum terra et fecit hominem similem sibi. Et praecepit angelo secundi cœli interoire in corpus luti, et tulit de eo et fecit aliud corpus in forma mulieris praecepitque angelo primi cœceli introire in illum. Angeli ploraverunt multum videntes super se formam mortalem esse in divisis formis. Praecipiebatque eis carnalis opera facerein corporibus luti, et illi nesciebant facere peccatum. Initiator autem peccati cum sua seduetione ita fecit: plantavit paradisum [2] et misit homines intra et praecepit eis ne comederent ex eo. Diabolus introivit in paradisum et plantavit arundinem in medio paradisi, et de |
|
1. Volucres et pisces non habent spiritum nec bestiae, neque haben spiritum hominis, sed volucres et pisces ab aquis et aere et bestiae а terra et agre reeipiunt, quod habent.
2. Plantavit paradisum id est ortum fruetiferum XX arboribus, scilicet nueibus et malis, perimicis et cotanls et aliis pomis et inte et circumdedit omnia paradisino igne et misit intus Adam et Evam et adhuc manet ad deceptionem hominum, qui credunt ea esse bonum locum, sed malus est, intis vetita non fuit mors, sed Diabolus latenter misii saporem suum in —, ut posset deeipere eos, non tarnen esset liberatus а morte, si non comedisset, sed Diabolus iecit hoc totum, ut deeipiat homines. |
79
| jus saeculi. Et herum effudit Diabolus in angelo, qui erat in Adam, venenum suumet concupiscentiam quae generat filios erpentis et filios Diaboli usque ad consummationem hujus saeculi. | sputo suo fecit serpentum et praecepit ei in arundine manere. Et sie Diabolus asscondebat sapientiam suæ fraudis, ut non viderent deeeptionem suam. Et introibat ad eos, dicens: de omni fruetu comedite, qui est in paradiso, de fruetu iniquitatis ne comedatis. Postea malignus Diabolus, intrans in serpentem malum, et deeepit angelum, qui erat in forma mulieris, et effundit super Caput ejus coneupiscentiam peccati, et fuit coneupiscentia Evae sicut fornax ardens. Statimque Diabolus, exiens de arundine in forma [1] serpentis, fecit concupiscentiam suam cum Eva cum cauda serpentis. Ideo non vocantur filii Dei, sed filii Diaboli et filii serpentis voluntates patris facientes diabolicas usque ad saeculi finem. Postea Diabolus effudit suam coneupiscentiam super Caput angeli, qui erat in Adam, et ambo inventi sunt in coneupiscentia luxuriae simul generando filios Diaboli et serpentis usque ad consummationem saeculi. |
| VI.—Et postea ego Joannes interrogavi Dominum, dicens: quomodo dicunt homines, Adam et Aevam а Deo creatos esse et in paradiso positos servare praecepta Patris, et morti traditi sunt? Et dixit mihi Dominus: audi Joannes, dilecte Patris mei, insipientes homines ita dicunt in praevaricatione Patrem meum | VI.—Et postea ego Johannes interrogavi Dominum, dicens: quare dicunt homines, Adam et Eva |
| 1. Serpens nos fuit ut serpens, sed sicut homo; tecit enim ge sicut pulcrem adolescentem et per praeceptum Diaboli introivit in paradisum per — canam et decepit mulierem et fornicatus est cum ea cum cauda, quod Diabolus cum dormiret, cecidit de bava ejus, ex la creatus est llle serpens. |
80
| corpora lutea fabricare, sed Spiritu sancti propter praevaricationem inventi sunt habentes corpora lutea mortalia, et ideo morti traditi sunt. Et iterum ego Joannes interrogavi Dominum: qualiter homo incipit esse in spiritum in corpore carnali? Et dixit Dominus ad me: de caducis angelis de cœlo ingrediuntur in corporibus mulierum et accipiunt carnem de concupiscentia carnis, et nascitur — Spiritus de spiritu et caro de cane, et ita consummatur regnum Sathanae in hoc mundo et in omnibus gentibus. | а Deo sunt formati et in paradisopositi fuerunt custodire mandata ejus, et ipsi propter transgressionem praecepti Patris morti traditi sunt? Et Dominus dixit mihi: audi, Johannes carissime, insipientes homines sie dicunt quod in praevaricatione Pater meus lutea corpora fecit, sed de Spiritu saneto omnes virtutes cœlorum fecit, ipsi autem propter causam eorum inventi sunt habentes lutea corpora et morti traditi sunt. Et adhuc ego Johannes interrogavi Dominum, dicens: Domine, quomodo incipitur homo de spiritu in corpore carnali? Dixitque mihi Dominus: de lapsis spiritibus cœlorum ingrediuntur in corpora feminea lutosa et carnem accipiunt de coneupiscentia carnis, et nascitur Spiritus de spiritu et caro de carne, .et ita finitur regnum Sathanae in hoc mundo. |
| VII. — [Et interrogavi Dominum, dicens: usque quo regnabit Sathanas in hoc mundo super essentia hominum?]. [1] Et dixit mihi: Pater meus permisit ei regnare septem diebus, quae sunt Septem saecula. Et interrogavi Dominum et dixi: quid erit in tempore hoc ? Et dixit mihi: ex quo cecidit а gloria Patris Diabolus et suam gloriam noluit (може би voluit), sedit super nubes et misit ministros suos angelos | VII. — Et interrogavi Dominum, discens: usque quo regnabit Sathanas in hoc mundo super essentia hominum? Dixitque mihi Dominus: Pater meus permisit illi regnare VII dies, qui sunt septem secula. Et iterum ego Johannes interrogavi Dominum, dicens: quale erit hoc saeculum? Et dixit mihi: ex quo cecidit Diabolus de gloria Patris et propriam gloriam voluit, sedit super nubes et misit ministros suos ignem urentem ad homines infra ab Adam usque ad Enoch mi- |
| 1. Заето отъ Виенския рѫкописъ. |
81
| ignis urentes ad homines infra ab Adam usque ad Henoc, ministrum suum. Elevavit Henoc super firmamentum et ostendit deïtatem suam, et praecepit ei dari calamum et atramentum, et sedens scripsit sexaginta Septem libros. Et praecepit, ut adduceret eos in terram, et tradidit (може би traderet) eos filiis suis. Et deposuit Henoc libros in terram et tradidit eos filiis suis, et cœpit eos docere facere formam sacrificiorum et mysteria injusta, et ita abscondebat regnum cœlorum ante homines. Et dicebat eis: videte, quod ego sum Deus vester, et non praeter me alius Deus. Ideo misit me Pater meus in mundo, ut notum faciam hominibus, ut cognoscant malum ingenium Diaboli. Et tunc cum cognovisset, quod descendi de cœlo in mundum, misit angelum, et accepit de tribus lignis (вм. linguis), et dedit ea ad crucifigendum me Molsi, quae (вм. qui) nunc mihi servantur. Sed ei hic nunc praenunciabat deftatem populo suo, et praecepit legem dari filiis Israel, et eduxit eum per siccum maris medium. | nistrum. Et misit ministruin suum et assumpsit eum supra firmamentum et ostendit illi deitatem suam, et praecepit illi dari calamum et atramentum, et sedens, scripsit septuaginta VI libros. Et præcepit ei. eos deferri in terram. Detulit autem Enoch libros et tradidit filiis et docuit facere formam sacrificiorum et locum sacrificiorum, et fecerunt ita etclauserunt regnum cœlorum ante homines. Et dicebat eis: videte, quia ego sum Deus, et non est alter Deus praeter me. Ideo misit me Pater meus in mundum istum, ut manifestem nomen meum hominibus, et ut cognoscant eum et malitiosum Diabolum. Cum autem cognovisset Sathanas, quod descenderem in hunc mundum, misit angelum suum et accepit de tribus arboribus et dedit Moysi prophetae ad crucifigendum me, quae ligna [1] mihi custodiuntur |
| 1. Etiam fuerunt ligna illa, cum quibus divisit mare Moyses, cum autem venerunt filii Israel ad aquas amaras quas qui gustabant moriebantur. Erat tunc angelus Moysi dicens: tolle ligna et junge insimul et planta ea juxta aquam dicens: ista ligna erunt salus mundi et defensio mundi, remissio peccatorum mundi . . . . erit confesus in illo, qui . . . enim de Maria Virgine quod signtficat fidem sanctae trinitatis; quicunque enim crediderit in fidem sanctae trinitatis, salvus erit, sicut homines bibentes postea illam aquam per plantationem illam, salvi fuerint. |
82
| usque nunc. Et ipse annuntiabat ei deitatem praecepitque et legizare filiis Israel, et ita eduxit eos per siccum per medium maris. | |
| VIII. — Cum cogitaret Pater meusmittere meinmundum, misit angelum suum ante me, nomine Maria, ut acciperet me. Ego autem descendens intravi per auditum et exivi per auditum. Et cognovit Sathanas, princeps hujus mundi, quia descendo quaerere et salvare qui perierant, et misit angelum Heliam propheta m baptisantem in aqua, qui dicitur Joannes Baptista. Helias autem interrogavit principem hujus mundi: quomodo possum scire? Tunc ipse Dominus dixit: super quem videris Spiritum descendentem sicut columbam et manentem super eum, ipse est, qui baptisat in Spirito sancto in remissionem peccatorum, ipse poteris eum perdere et salvare. | VIII. — Quum cogitavit Pater meus mittere me in mundum istum, misit ante me angelum suum, per Spiritum sanctum, ut reciperer, qui vocabatur Maria, mater mea, et ego descendens per auditum introivi et exivi. Et scivit Sathanas, princeps hujus mundi, quod ego veni quaerere et salvare qua; perierant, misit angelum suum Elyam prophetam baptizantem in aqua, qui vocatur Johannes Baptista. Elyas autem interrogavit principem hujus mundi, quomodo poterit eum cognoscere, et ipse dixit ei: supra quem videritis Spiritum sanctum descendentem in specie columba? et manentem supra eum, ipse est, qui baptizat in Spiritu sancto et igni. Ideo hoc dicebat Johannes, quia non cognoscebat eum, sed ille qui misit me baptizare in aqua, ille dicit ei: testificatur Johannes, ego baptizo in aqua in poenitentia, illeautem baptizat nos in Spiritu sancto in remissionem peccatorum, ille est, qui potest perdere et salvare. |
| IX. — Et iterum ego Joannes interrogavi Dominum: potest homo salvus esse per baptismum Joannis, sine tuo baptismo? Et respondit Dominus: nisi ego bap- | IX. — Et iterum ego Johannes interrogavi Dominum: potest homo habere salvationem per baptismum Johannis? Sine meo baptismate, quo baptizo in re- |
83
| tisavero in remissionem peccatorum, per baptismum aquae nemo potest videre regnum cœlorum, quia ego sum panis vitæ descendens de septimo cœlo, et qui manducant carnem meam et bibunt sanguinem meum, isti filii Dei vocabuntur. Et interrogavi Dominum et dixi: Quid est manducare carnem meam et bibere sanguinem meum? Et dixit mihi Dominus: ante ruinam Diaboli cum omni militia sua а gloria Patris in oratione orando sie glorificabant Partem in orationibus, dicendo: Pater noster, qui es in cœlis, et ita omnia cantica eorum ascendebant ante sedem Patris. Et cum cecidissent, postea non possunt glirificare Deum in oratione ista. Et interrogavi Dominum : Quomodo Joannis baptismum omnes reeipiunt, tuum vero baptismum non omnes recipiunt? Et respondens Dominus: quia opera illorum mala sunt et non veniunt ad lumen. Discipuli Joannis nubunt et dueuntur ad nuptias, mei autem discipuli nec nubunt nec nubentur, sed sunt sicut angeli Dei in cœlo. Ego autem dixi: si enim est peccatum cum muljere, non expedit homini nubere. Dixit autem Dominus ad me: non omnes capiunt verbum hoc nisi hi, quibus datum est. Sunt enim eunuchi, qui de utero matris sie nati sunt; et sunt eunuchi, quos eunuchisaverunt homines; et sunt | missionem peccatorum, inquam solum, nullus potest habere salvationem Dei, ex quo ego sum panis vitæ descendens de septimo cœlo, quod qui manducat carnem meam et bibit sanguinem, hi filii Dei vacabuntur. Et interrogavi Dominum : quid est caro tua et quid est sanguis tuus? Et dixit mihi Dominus: antequain cecidisset Diabolus cum tota militia angelica Patris, angeli Patris orantes glorificabant Patrem meum hanc orationem, dicentes: Pater noster, qui es in cœlis. [1] Ita hic cantus ascendebat ante tronum Patris. Sed angeli, ex quo ceciderunt, jam non potuerunt glorificare Dominum in hac oratione. Et iterum interrogavi Dominum: quomodo totus mundus accepit baptismum Johannis, tuum autem non omnes accipiunt? Respondit mihi Dominus: ideo, quia opera eorum mala sunt et non veniunt ad lucem. Discipuli Johannis nubunt et nubuntur, discipuli autem mei non nubunt nec nubuntur, sed sunt sicut angeli Dei in cœlo in regno cœlorum. Et ego dixi: si ita est peccatum cum mulieribus, non expedit nubere. Et Dominus ait: |
| 1. Cantabant angeli hanc orationem dicentes, sed Pater noster non ideo dixerunt, quod ipsi peccata haberent, sed Pater providens nostra delicta futura, qui nos dicturi eramus hanc orationem, sie placuit et esse dicendam. |
84
| eunuchi, qui se ipsos castraverunt propter regnum cœlorum. Qui potest capere, capiat. | non omnes cupiunt verbum istud, sed quibus da tum est. Sunt enim eunuchi, qui de venire matris sie nati sunt; et sunt eunuchi, qui facti sunt ab hominibus; et sunt eunuchi, qui se ipsos castraverunt propter regnum cœlorum. |
| X. — Ego autem interrogavi Dominum de die judicii: quod signum erit adventus tui? Et respondens dixit mihi: cum consummabitur numerus justorum scilicet numerus coronatorum justorum caducörum, et tunc solvetur Sathanas de carcere suo, habens iram magnam, et feciet bellum cum justis, et clamabunt ad Dominum voce magna. Et statim praecepiet (вм. praecepit) Dominus angelo, ut tuba canat. In tuba vox archangeli de cœlo audietur versus ad inferna. Et tunc obscurabitur sol, et luna non dabit lumen suum, et stellæ cadent, et salventur quatuor venti de fundamentis suis, et tremere facient terram et mare et montes et colles simul. Et tremebit statim cœlum et obscurabitur sol, qui lucebit versus ad quartam horam. Tunc apparebit signum Filii hominis et omnes sancti angeli cum eo, et ponet sedem suam super nubes, et sedebit super sedem majestatis suæ cum duodecim apostolis super duodecim sedes gloriæ suæ. Et apparientur libri, et judicabit universum orbem et | X. — Et postea ego interrogavi Dominum de die judicii: quod signum erit adventus tui? Et respondens Dominus ait: et erit cum consummabitur numerus justorum secundum numerum coronarum cadentium, tunc solvetur Sathanas de suo carcere, habens iram magnam et faciet bellum cum justis, et clamabunt justi ad Dominum Deum suum. Et statim praeeipiet Dominus Deus archangelo, ut tuba cantet. Et exiet vox archangeli de cœlis et usque ad inferiora audietur. Et tunc obscurabitur sol [1], et luna non dabit lumen suum, et stellae cadent de cœlis et solventur quatuor venti [2] magni а constitutione eorum, et tremet terra et mare montesque et colles insimul. Et tunc revelabitur signum Filii, et plangent omnes tribus terrae, sta- |
|
1. Sol, id est princeps et tronum suum; luna, id est lex Moysi; stellae spiritus sui ministri, quod apostoli non habebunt locum ut p. . regnare, sed Christus Filius Dei, qui est sol septuplum, regnabit.
2. Quatuor venti reges sunt, qui persequentur ecclesiam, quae tunc erit, et alios bello occident, slne misericordia.
|
85
| fidem quam prædicaverat. Et tunc mittet Filius hominis angelos suos, et colligent electos ejus а quatuor ventis а summis cœlorum usque ad terminos eorum, et deducent eos quærere. Tunc mittet Filius Dei malos dæmones, ut mittant omnes gentes ante se, et dicet ad eos: venite, qui dicebatis manducavimus et bibimus et recepimus quæstum hujus mundi. Et post hæc iterum inducuntur, et statim stabunt omnes ante tribunal, timentes omnes gentes. Et libri perientur vitæ, et manifestabunt omnes gentes impietatem suam. Et glorificabit justos in patientia eorum et opera bona gloria et honor et incorruptio, servantibus mandata angelica et obedientibus injuste, ira et indignatio et tribulatio et angustia apprehendet eos. Et deducet Filius Dei electos suos de medio peccatorum et dicet ad eos: venite, benedicti Patris mei, posidete paratum vobis regnum constitutione mundi. Tunc peccatoribus dicet: discedite а me, maledicti, in ignem aeternum, qui paratus est Diabolo et angelis ejus. Et cæteri videntes novissima abscissione, projicient peccatores in infernum præcepto invisibilis Patris. Tunc exient Spiritus de carceribus non credentium, et tunc vox mea audita erit, et erit unum ovile et unus pastor. Et exiet de inferioribus | timque cœlum tremet et obscurabitur, et sol lucet usque ad horam nonam. Et tunc manifestabitur Filius hominis in gloria sua, omnesque sancti et et angeli cum eo, et sedes ponentur supra nubes, sedebitque supra sedem gloriae suae cum XII apostolis super XII sedes suae gloriae. Et libri aperientur, et judicabit omnes gentes Orbis terrae, tunc praedicabitur fides. Tunc mittet Filius hominis angelos suos, et colligent electos suos а summis cœlorum usque ad fines eorum, et adducent cum sua in omnia mihi super nubem in aerem. Tunc mittet Filius Dei daemones malos et ejiciet eos cum ira, et omnes linguas quae crediderunt in eum, eos ve . . n . . r et qui . . . . . manducemus et bibamus et recipiamus et his, qui hic sunt, et videamus, quale adjutorium habebit de his, et confestim omnes gentes ante judicium timidum. Et aperientur duo libri, et manifestabunt omnes gentes eum praedicatione eorum et glorificabunt justos in sufferentia eorum cum operibus bonis, gloria et honor inaccessibilis custodientibus angelicam vitam, et obedientes iniquitati, iram et furorem et angustiam et indignationem accipient. Et separabit Filius hominis justos suos de medio peccatorum, dicens eis: venite, benedicti Patris mei, percipite pa- |
86
| terræ obscurum tenebrosum, quod est tenebrosum gehennæ ignis, et comburet universa usque ad aërem firmamenti ab inferioribus. Et erit Dominus in firmamento usque ad inferiora terræ. Sicut homo habens triginta annos levaret lapidem et mitteret deorsum, vix per tres annos fundum attingeret: tanta est profunditas laci et ignis, ubi peccatores habitabunt. | ratum vobis regnum а constitutione mundi. Et tunc dicet peccatoribus: discedite а me, maledicti, in ignem aeternum, paratum Diabolo et angelis ejus. Et ceteri videbunt novissimatn separationem et convertentur peccatores in infernum. Et per licentiam Patris, exibunt de carcere Spiritus increduli aliquando et vocem meam audient, et erit unum ovile et unus pastor. Et tunc per licentiam Patris exiet de inferiori terrae obscuritas tenebrosa et geenna ignis, et ardebit omnia inferiora terrae usque ad aerem firmamenti, erit ignis affic . . . . . . . . . . [1] |
| XI. — Et tunc ligabitur Sathanas et omnis militia ejus, et mittetur in lacum ignis. Et deambulabit Filius Dei cum electis suis desuper firmamentum, et claudet Diabolum ligans eum insolubilibus vinculis fortibus. Cum peccatores plorantes et lugentes dicent: absorbe nos, terra, et operi nos morte; et tunc fulgebunt justi sicut sol in regno Patris eorum. Et deducet eos ante sedem Patris invisibilis, dicens: ecce ego et pueri mei, quos dedit mihi Deus; juste, mundus te mon cognovit, ego autem cognovi te in veritate, quia tu me misisti. Et tunc respondebit Pater Filio suo, dicens: Fili dilecte mi, sede а dextris meis, donec ponam inimicos tuos scabellum pedum tuorum, qui negaverunt me et dixere: nos dii sumus et praeter nos non est alius Deus; qui prophetas tuos ceciderunt et justos tuos persecuti sunt, et tu persecutus es eos in tenebras exteriores. | (Ign. v. Döllinger, Beiträge zur Sektengeschichte des Mittelalters. München 1890, II, стр 85—92). |
| 1. Краятъ липсва. |
87
|
Ibi erit fletus et stridor dentium. Et tunc sedebit Filius Dei а
dextris Patris sui, et praecipiet Pater angelis suis, et ministrabit eis et
ponet eos in choros angelorum, ut induat eos indumentis incorruptibilibus, et
dabit eis Coronas immarcessibiles et sedes immobiles: et Deus in medio erit. Et
non esurient neque sitient amplius, neque cadet super illos sol, neque ullus
aestus. Et absterget Deus omnem lacrymam ab oculis eorum et regnabit (Filius)
cum Patre in saecula saeculorum. Hoc est secretum hœreticorum de Concôrezio, portatum de Bulgaria Nazario suo episcopo, plenam erroribus. |
|
| (Benoist, Histoire des Albigeois et des Vaudois ou Barbets. Paris 1691, I, стр 283—296). |