ШЕСТОДНЕВ

Йоан Екзарх

 

СЛОВО ПЕТО

 

 

Щом на това видимо слънце е дадена сила да прогонва огромната непрогледна тъмнина, да дарява светлина на човешките очи и да посочва пътя [на всеки], кой накъдето иска да върви, колко повече светият Дух ще даде хази светлина на оногова, който го търси, както и пророкът, обръщайки се към Бога, казва: „в твоята светлина ние виждаме светлина” [1]. И ние, като притежаваме този [Дух], който осветява очите на нашия разум, [ще можем], без да се заблуждаваме, да преплуваме широтата на свещеното Писание. Ако се придържаме към него [и така] вървим напред, то и ние ще достигнем до този тих пристан, до който са достигнали и първите достойни.

 

Той прочее рече: „да произведе водата влечуги, живи души, според рода им; и птици да полетят над земята по небесната твърд според рода им” [2]. Премъдрият Мойсей известява за една добра, сполучлива и изкусна закономерност при създаването на всичко съществуващо. Така и ние, ако искаме да започнем и да извършим [някакво] духовно или телесно дело, трябва да се заловим с него в подходящ [за това] ред.

 

Чрез първата светлина бе прогонена цялата лежаща над бездната и във въздуха тъмнина, мъгла и мрак. Разпростряна бе и твърдта, която бе наречена небе. После невидимата дотогава земя, която беше под водите, стана видима. Водите се събраха в определените за тях ниски места. Тоз час [земята] бе украсена с различни цветя, дървета [3] и с безброй много треви. След това и небето бе украсено с [двете] големи светила и с блясъка на звездите.

 

194

 

 

След всичко това и на водите сега бе заповядано да произведат живи души, които той нарече влечуги, понеже пълзят по земята, а не летят по въздуха. [4] [Едни от този вид] с тялото си плуват във водата — на повърхността и по дъното, [а други] пълзят по земята. Някои пък от тези животни имат крака и [могат] да ходят, като например тюлените, крокодилите, хипопотамите [5] и т. нар. раци и други подобни от този вид. Такива животни, които (могат да живеят и във водата, и на сушата), понеже не са само плаващи, са наречени пълзящи и са причислени към техния вид.

 

Съществуват само четири вида [6] живи [организми]. Първият [вид] са онези, които растат и притежават сила да се хранят. Такива са например растенията. Вторият [вид са тези, които] освен тази [сила] притежават и осезателна способност — това е родът на рибите и на всички пълзящи. Третият [вид] освен споменатите качества [7] имат способността и да се движат, например животните. Четвъртият [вид] освен всички изброени способности [8] притежават и абсолютно свободна воля да избират това, което поискат. Така, като се започнало отначало от най-малкото, се стигнало до по-голямото и по-съвършеното. Премъдрият устроител най-напред заповядал на земята да произведе растения, които притежават само две способности, именно: да растат и да дебелеят. След това той заповядал на водите да родят [същества], които притежават освен тези две [способности] още и осезание. [Той заповядал да се появят] и тези, които имат способността да се движат. Това са онези живи същества, чиято душа е неразумна ѝ смъртна. И след всичко това най-накрая бе създаден човекът, който притежава освен всичките тези споменати способности още и [една] извънредно по-добра, по-разумна и по-разсъдлива, т. е. [той притежава] ум и размисъл, чрез които е по-горе и по-добър [9] от всички [създадени преди] него. Тези, които са получили битието си от водите, са по-добри от растенията, тъй като притежават душа и [водят] по-добър живот, но те не могат да надминат земните животни; те са по-нисши не в собствен смисъл на думата, а поради липсата на говор [и поради] ограничеността си. Той е създал по-напред това, което е по-несъвършено, и едва тогава заповядал на земята да роди тялото на по-съвършените [същества], които отново разделя на две. Това, което е получило битие от водата, се е появило преди

 

195

 

 

онова, което лети по небето. Едно е тялото на първото, друго и различно е [тялото] на второто. Водата е по-плътна и по-гъста, а въздухът е по-тънък и по-прозрачен. Оттук произлиза многообразието и на живите същества. Затова е и казано: „да произведе водата влечуги, живи души, според рода им” [10]. Като казал това, добавил и (следното), казвайки: „и птици, които летят по небесната твърд, според рода им” [11]. Следователно това, което в последователността на божията заповед е изречено на второ място, по отношение на естествените си възможности за чувствуване и преживяване е по-съвършено. [12] И затова [тези творения] по начин на живот са по-свободни и по-добри. Онзи, който поиска да изследва всяка душа, за която говори Мойсей, дори и от най-малката ще се изпълни с възхита от премъдростта и силата и от необикновената добрина, която е създала всяко битие. Ако ние можем да разберем всяко отделно същество, както трябва, ще кажем същото, което [е казал] и пророк Давид: „колко велики са делата ти, Господи, всичко си направил премъдро” [13].

 

Казано е: „и рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души, според рода им. И птици да полетят над земята по небесната твърд (според рода им)”. [14] Щом бе изречена заповедта, и тоз час заповяданото бе изпълнено. Появило се всичко живо и на всяко бе дадена свойствената му форма, която да му подхожда. Едни от рибите снасят яйца, а други най-често раждат живи малките си, подобни на птичета, както за това съобщават онези, които познават [живота] на раците, на делфините, на китовете и на тюлените. Що се отнася до птиците, за тях се смята, че само прилепите раждат пиленцата си, а [не ги излюпват от] яйца. Някои от водните животни, като тюлените, крокодилите, пълзящите назад раци [15], хипопотамите и жабите, [намират храна и на сушата, т. е. на земята]. Ще рече, че тези водни животни могат да живеят двояко — да се хранят както във водата, така и на сушата.

 

„Да произведе водата влечуги, живи души.” Творецът заповядва и веднага мекото и водно битие се опложда и ражда големи и малки животни. И всички брегове се изпълнили [с тях] и те се нирвали [16] в дълбините. С всякакви и различни риби се изпълнили и големите, и малките морски дълбочини. Едни от тях плават на стада, други — поотделно, а трети търсят храна под камъните. Също и китовете, които се показват над водата и изглеждат по-

 

196

 

 

добни на острови, както и древните и съвсем малки рибки. Всичко това, и голямото, и малкото, се е появило единствено по божия заповед. Поради това добре е да оплачем окаменилите се сърца на евреите. Как те, след като вярват, че меката, разливаща се и бездушна по природа вода може да роди безброй видове животни, макар и те да са различни помежду си и по вид, и по големина, и по качество, не разбират и не приемат, че Девицата, която е същество с душа и разум, е родила дете и че е останала дева, защото не е познавала никакъв мъж. На тях трябва да им се каже така: ако ти, неверни и коравосърдечни евреино, не вярваш на това, то ти не бива да допускаш ни най-малко и първото. Защото далеч по-невъзможно е за бездушната и безчувствената вода да произведе такова множество одушевени и притежаващи сетива същества, отколкото за [една] девица, която притежава душа, да роди дете с душа, чиято природа е същата като тази, която го е родила. Откъде водите дадоха всичко това, което те не притежават, т. е. душа и [присъщите] на неразумната душа свойства — чувство и представа, освен това и части на тялото, които са прикрепени отвън и отвътре. А тук тази, която го роди, [т. е. Христа], по природа още от самото начало е притежавала всичко, какво тя бе предала и на родения от нея. Това е по-лесно [за разбиране], тъй като то се придържа към природния закон и се наблюдава при подобни на (човека същества]. Ако в това има нещо свръхестествено, а [именно] че девицата и след раждането [останала дева], това е съвсем друго и се намира напълно извън естествения ред. Но това, което някой не притежава, това той ре може и да даде. Как тогава водата, която не е притежавала нищо, въпреки това е могла да произведе такова множество и такова разнообразие [от същества]? На това евреинът ще отговори, че всичко станало е било създадено по божия заповед и че бездушното водно естество е дало на многото живи същества, произлезли от него, безброй души — всяка със свои сили и свойства. На това истинното слово отговаря: как ти вярваш, че водното естество по заповед божия е в състояние да създаде [нещо] по-трудно и по-невъзможно, а не приемаш и не вярваш на другото, което е много по-лесно в сравнение с първото — тю божия заповед девица да роди. За това преди много години великият Исайя, проповядвайки настойчиво, ни казва: „ето девица ще зачене и ще роди Син и ще му наре-

 

197

 

 

кат името Емануил” [17], „което ще рече с нас е Бог” [18]. И след това, възхвалявайки родилото се от Девицата детенце, говори така, казвайки: „защото младенец ни се роди, Син ни се даде [. . .] и ще му даде име: Чуден Съветник, Бог крепък, Отец на вечността” [19]. Този е, за когото боголюбецът патриарх Авраам казва: „Господи, ти си съдията на цялата земя” [20], този е, когото пророк Даниил видя „сякаш Син Човечески, идващ на небесни облаци, за да съди живите и мъртвите” [21], за него и блаженият Захарий още преди това е предсказал заради юдеите, казвайки: „и те ще погледнат на него, когото прободоха, и ще ридаят за него, както се ридае за любим [син]” [22].

 

Но, както великият Исайя казва, нека юдеите вървят според светлината на своя огън и пламък, който те са си разпалили [23]. Като оставим [настрана] това, ние ще си послужим [с думите] на св. Василий, [с които той] обяснява разказа на великия Мойсей.

 

Мойсей казва: „и рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души, според рода им и птици да полетят по небесната твърд” [24]. След създаването [на небесните] светила и водите се изпълнили с живот, така и те се украсили. Земята бе приела украса от.своите растения. Небето пък бе получило звездни цветове и бе украсено с впряга на двете [големи] светила сякаш с двойка очи. Сега и водите следваше да получат своята украса. Заповедта бе изречена и веднага [водите] в реките и езерата се задействуваха и станаха плодни и всяка от тях започна да ражда присъщия ѝ по природа [вид]. И морето роди всякакъв вид плаващи [животни]. И тинята и калта не останаха безплодни. От тинята се раждат жабите, скакалците и комарите. Това, което сега се наблюдава, доказва, че така е било и някога. По този начин всичката вода действувала по заповед на Твореца. Животът на всички тези видове, които никой не може да изброи, показва, че великата и неизказана божия сила е дейна и подвижна [25], защото едновременно със заповедта във водите се появила и [способността] да ражда живи същества.

 

„Да произведе водата влечуги, живи души.” [26] За пръв път сега бе създадено същество с душа и сетива, защото растенията и дърветата, макар и да ги смятаме за живи, понеже притежават способността [27] да растат и да се хранят, не са наистина живи същества и не притежават душа. Затова той казва: „да произведе водата влечуги”, т. е.

 

198

 

 

всичко, което плува и се движи във водата, като се влачи с тялото си било на повърхността, било по дъното. [Всички , те са] от рода на пълзящите, [макар] във водата да има и .животни, които могат да скачат и да ходят с крака, а някои рт тях — да живеят и на сушата, като тюлените, крокодилите, хипопотамите, жабите и раците. [28] Но най-същественото им качество е, че те [могат да] плуват. Затова [е казано]: „да произведе водата влечуги”. Кой вид в тези кратки думи е пропуснат, кой не е обхванат от заповедта на Твореца? Онези ли, които раждат малките си, каквито са тюлените, делфините и акулите [29] и които са подобни на тях, или т. нар. хрущялни, [30] или онези, които снасят яйца [т. е. хвърлят хайвер]? Такива са повечето от рибите. Едни от тях по вид са без люспи, а други — с люспи; едни с крила, а други без крила. [31] Всичко е обхванато. Гласът на заповедта е кратък и по-добре е да се каже, че не е глас, а помисъл, която е по-бърза от мълнията. По тази заповед се появили толкова много и различни риби, че ако някой поиска да ги изброи, е все едно да се опита да преброи морските вълни или да изгребе морето с черпак. Това е невъзможно.

 

„Да произведе водата влечуги.” Между рибите има някои, които плават на повърхността, а други — по краищата; едни, [които плават] в дълбочините, а други [живеят] под камъните; едни се движат на стада, а други — поотделно. [Има] и неизмеримо големи китове и [съвсем] дребни и малки [рибки]. Всичко това, и големите, и малките живи същества, се е появило по същата заповед.

 

„Да произведе водата.” [Тези думи] показват родството на природата на плаващите с водата. Рибите, тъй като не притежават дихателни органи, с които да поемат въздух, щом бъдат отделени, макар и за малко, от водата, загиват. За рибите водата означава това, което за земните животни е въздухът. Ясна е причината защо [това е така]. Ние притежаваме дробове, които са изпълнени с поемания преа устата въздух. Този въздух преминава през гърдите и така чрез него се регулира топлината, която излиза от сърцето. При рибите отварянето и затварянето на хрилете, през които водата навлиза и [отново] излиза, замества дишането.

 

Рибите имат своя собствена участ, своя природа, определена храна и живот, присъщ на вида им. Затова те не могат да се опитомяват. С една дума, [рибата] по никакъв начин не може да свикне [32] с човешката ръка.

 

199

 

 

„Да произведе водата влечуги, живи души, според рода им.” Сега той заповядва [на водата] да изведе [в битие] зачатъци от всякакъв род, които сякаш са някакви семена на природата. Той, [т. е. Бог], се грижи и за тяхното увеличаване, като им заповядва да растат и да се множат. От един вид са тези, чиято кожа е като костена обвивка, например мидите и гребеновидните, [33] морските охлюви, [34] раковините [35] и множеството различни други [животни]. Друг вид, различен от този, са онези, чиято черупка е по-мека от тази на първия вид. Това са различните видове раци. [36] Трети вид, различен от [първите два], са т. нар. мекотели, чието тяло е меко и слабо, полипите, [37] сипията [38] и [други] подобни на тях. Но и при последните [съществуват] безброй разновидности. Защото пиявиците, [39] змиорките [40] и ягулата, [41] които живеят в тинестите реки и езера, приличат много повече на отровните змии, отколкото на рибите, на които са близки по природа. Един вид пък са тези, които снасят яйца, [т. е. хвърлят хайвер], а друг са [онези], които раждат малките си, [например] гущерите [42] и кученцата. [43] Накратко казано, т. нар. селахи. [44] Повече [45] от китовете раждат малките си живи. За делфините и тюлените се смята, че ако те се изплашат от нещо, малките им се връщат [46] отново в утробата на майка си.

 

„Да произведе водата влечуги според рода им.” [47] Един е родът на китовете, а друг — на дребните [риби]. И между рибите съществуват безброй различия, разделени иа [под]видове, всеки от които има свое име, различна храна и форма, [48] големина и устройство на плътта. [49] Всички те се отличават с голямо разнообразие и съществуват в различни форми. Кои са рибарите, които могат да ни изброят различните видове [риби]; наистина, кой от тези, които са остарели край морските брегове, може да ни каже това? Тези, които отиват на риболов в Индийския океан, [50] познават едни риби, а други — онези, които [ловят риба] в Египетския залив; един вид [риба] познават жителите на островите, а друг — мавританците. [51] Всичките [тези риби], и малките и големите, [Бог] е извел в битие по еднакъв начин чрез онази първа заповед и неизказана сила.

 

Много са различията в техния начин на живот; много са и начините [за размножаване] на всеки вид. Повечето от рибите не мътят, както птиците, нито си правят гнезда, нито се грижат за отхранването на своите малки. А водата

 

200

 

 

поема изхвърления от рибата хайвер и го превръща в живо [същество]. И потомците на никой вид не се изменят, нито се смесват с други видове,какъвто е случаят с катърите [52] на земята или при някои видове птици, които се смесват помежду си и създават [потомство] с променен вид. Не съществува риба, която да има зъби само на едната си “челюст, както е при говедата и овцете, и никоя риба не е преживна. Само за скаруса [53] се смята, че е от рода на преживните. Всички риби имат гъсти и остри зъби, за да не може при бавното дъвкане храната да изплува [обратно из устата]. Това би се случило, ако рибата не я раздробяваше и сдъвкана не я изпращаше в стомаха си.

 

Храната на рибите е в зависимост от техния вид; при един вид тя е една, при друг — друга. Едни [от тях] се хранят с пясък, други с кал; едни с мушици и други животинки, с водорасли, а трети пък — с различни треви. Повечето от рибите се ядат една друга, като по-малката риба служи за храна на по-голямата. И ако се случи една малка риба да изяде друга,[още] по-малка от нея, може да стане така, че да ги глътне някоя риба, която е по-голяма от двете, така че и двете да се окажат в нейния стомах. Не вършим ли и ние хората същото, когато чрез насилие поглъщаме по-слабите? С какво се различава от последната риба [онзи], който поради алчността си поглъща всичко, което е по-слабо от него? Той е ограбил имота на бедняка, ти пък хи ограбил него и така [имота и на двамата] си присъединил към своето богатство. Така ти си се превърнал в по-несправедлив от несправедливия и по-ненаситен от ненаситния. Внимавай прочее да не те постигне и тебе такъв край, какъвто и рибата, било то въдица, чийто връх е примамка, било то кош, който те обгръща, било то мрежа. Ние, които често пъти твърде несправедливо сме поглъщали мнозина, и сами няма да избегнем последното наказание. Искам да те посъветвам, когато при едно слабо същество забележиш или разбереш, че съществува голяма злоба, да отбягваш да подражаваш на злото и коварството.

 

Ракът [54] обича твърде много месото на стридите, [55] но му е трудно да ги лови, защото обвивката им е като твърда черупка. Тяхното по природа меко тяло е обвито и заключено между такива твърди [черупки], та по този начин ракът да не може да им вреди. Затова, когато ги забележи да се препичат на тихо място, разтваряйки срещу слънцето своите черупки, той ги издебва тайно, взима

 

201

 

 

камъче и го хвърля между черупките и така не им позволява да се свият и затворят. Това, което ракът не може да направи със сила, той постига с хитрост. Така че злобата съществува и [между тези], които са неразумни и безсловесни. Такъв е този, който с лукавство пристъпва към своя брат и към своя простодушен ближен, обгражда го с лъстивост и се обявява срещу него, хранейки се от бедите на другия. Затова избягвай да подражаваш на злото. Което [притежаваш], ти е достатъчно. Нищетата, съчетана с истината, за чистите е по-добра от всякаква наслада. Не мога да не спомена онази притворна, лъстива и злокобна риба, която се нарича полип. [56] До който и камък да се доближи тя, тялото ѝ приема [неговия цвят]. При зеления става зелена, при белия — бяла. По този начин много риби, които си плуват безгрижно, попадат в челюстите на полипа, смятайки го за камък. Така те стават лесно плячка на това злонравно животно. Такива по нрав са онези, които непрекъснато са около господаря и всякога се нагаждат според момента. Те не остават постоянно на едно и също мнение, но всеки път бързо и по различен начин се отмятат. При благонравните се представят за чисти, а при нечестивите блясват с нечистите си [дела]. И всеки от тях си променя мнението така, както му е угодно, и служи на тези, които си дават вид на любвеобилни. Под тази любвеобилност е скрито тяхното коварство. [Човеци с] такъв характер Господ нарича вълци грабители, които се появяват в овчи кожи. [57] Бягай от такъв, който многократно мени своите мисли. Следвай [пътя] на истината, чистотата и простотата. Змията е [изпълнена] с много лукавство и затова е осъдена да пълзи. А праведникът е обикновен [човек], какъвто е бил и Яков. Затова Господ въвежда в един дом тези, които имат еднакъв нрав. [58] А в „това велико и пространно море там има безброй влечуги, малки и големи животни” [59]. Но тяхният живот е премъдро и добре устроен. Не бива само да осъждаме и укоряваме рибите поради техните нрави, защото при тях има и неща, на които би могло да се подражава. По какъв начин различните видове риби сякаш са си поделили мястото за живеене и не си го отнемат помежду си, но всеки вид си живее в своите предели. Техните жилища не са делени от никакъв земемер; те не са оградени със стени, но на всеки [вид] е дадено от само себе си това, от което се нуждае. Този морски залив ражда и храни един [вид] риба, а онзи —

 

202

 

 

друг. И [рибите], които се плодят и раждат в голямо количество в едни морски дълбини, не се срещат в другите дълбочини. Между тях не се издига висока планина; не ги разделя течаща помежду им река. Единствено природният закон, който е неизменяем [60], определя за всеки вид храната,от която се нуждае.А ние,като премахваме вечните наредби, които са положили нашите отци, не сме като тях [т. е. като рибите]. Ние разделяме земите, трупаме къща до къща, нива до нива, за да ги отнемем от ближния си. Китовете знаят кои от ненаселените места са им определени от природата за паша. [Те живеят] в това море, в което няма острови, а от другата страна няма никаква земя. Затова през него не пътуват никакви кораби. Китовете, както ни съобщават тези, които са ги видели, са подобни на огромни планини. Те пребивават в своите предели и не правят пакости нито на островите, нито на градовете, разположени по техните брегове. Така всеки вид от тях живее сякаш в градове или села като в наследствени обиталища, [61] които са им определени сред морските ширини.

 

Съществуват и [т. нар.] странствуващи риби, [които] като след общо съвещание отплуват през морските предели, ръководени от общото решение. Когато пък наближи времето, определено за хвърляне на хайвера, [62] различните [риби] от отделните морски заливи по силата на общия природен закон се отправят към Северното море. [63] Може да се види по време на [тяхното общо] тръгване как те подобно на река плуват заедно и навлизат [64] през Мраморно в Черно море. Кой ги гони? На кой ли господар заповедта ги тласка? Коя ли законна разпоредба им е посочила дните, когато трябва да тръгнат? Не виждаш ли, че причина за всичко това е божествената заповед и че дори и малките риби са проникнати от нея? Рибата не е непокорна на божествения закон и наредба, а ние, човеците, не искаме да приемем спасителното учение. Не презирай рибата за това, че няма глас и разум, но по-добре се погрижи ти да не бъдеш по-неразумен от нея, като се противопоставяш на божията заповед. Забележи, че рибите не могат да издават никакъв глас, с който да съобщават: „ние се отправяме на този далечен път, за да продължим и запазим своя род”. Те нямат език и разум, но имат закона на природата, който е всаден здраво [в тях] и им показва какво да правят. Само дето не могат да кажат: „пътуваме към Северното море, [65] защото от всички морета то има най-сладка вода.

 

203

 

 

Защото пътят на слънцето над тази област е кратък [и то бързо] преминава и с лъчите си не изтегля цялата сладост на влагата и морските риби се радват на сладостта [на водата]. Те често пъти навлизат в устията на реките и плават извън морето. Тези риби предпочитат да си хвърлят хайвера и да отхранват потомството си най-вече в Черно море, което като че ли е най-подходящото от [всички] останали морета. И така, след като се освободят там напълно от хайвера си, те се връщат отново в своите жилища. А как става това, те ти разказват, без да говорят. Нека да чуем от безгласните и да кажем: плитко е Северното море и то лесно се раздвижва от вятъра, него бурните ветрове лесно могат да развълнуват [така], че дори пясъкът от дъното му да се смеси с вълните. Но и студено става то през зимата, когато се изпълни от многото и големи реки. Затова, след като са се повеселили и хранили в него през лятото, [66] през зимата отново се връщат в топлината [на морската] дълбина и там, където слънцето препича. Като напуснат студеното Северно море, те навлизат в тези морски [ширини], които вятърът леко полюшва. Като наблюдавам (всичко] това, аз се изпълвам с възхищение от божията премъдрост. Щом [и] неразумните риби могат да постъпват разумно и да се грижат за своето спасение и щом и те знаят какво да желаят и какво да отбягват, какво трябва да отговорим ние, които сме надарени [със способността] да размишляваме и сме запознати със закона, и сме подтиквани към доброто чрез добри примери за добро, и сме просветени чрез [св.] Дух, [но въпреки това] по-лошо от рибите се грижим за душите си? Те знаят какво е необходимо да правят, а ние ни най-малкото не радеем за бъдещето и чрез животински сласти погубваме живота си.

 

Рибата прекосява толкова морски ширини, за да намери онова, което ѝ е потребно. А какво ще кажеш ти, който живееш в леност! Леността е начало на всеки порок. [67] Нека никой не се оправдава, като казва: „аз не зная”. Съществува вродена склонност [68] да се стремим към доброто и да отбягваме вредното. Това ни е вложено в съзнанието още в самото начало. Няма да престана да си служа със сравнения от морето, тъй като те подкрепят нашето изследване. [69] Аз съм слушал от [един] мъж, който живее край морето, че морският таралеж [70], това малко и невзрачно животно, много често показва на моряците [71] кога ще

 

204

 

 

има буря или [ще настъпи] затишие. Когато наближи да се разрази силна буря, той се покачва на някой камък и [се прилепва към него] здраво като в котва [72] и там с движенията си следва вълните и поради това те не могат да га откъснат. Когато гребците на корабите забележат това, те разбират, че ще има силен вятър. Никакъв астролог, нито пък халдеец, който наблюдава възлизането на звездите [по небосклона] и по тях предсказва движението на въздуха, [73] не е учил този таралеж, но онзи, който е господар на морето и ветровете, е вложил в това малко животно истинска следа от своята велика премъдрост. Нищо не е без предназначение, нищо не е пренебрегнато от Бога. Всичко вижда окото, което никога не спи; всичко забелязва, всекиго подкрепя и на всеки дава спасение. Щом Бог не е лишил и [морския] таралеж от своята грижа, та няма ли да се погрижи и за всичко, което се отнася до тебе?

 

Мъже, обичайте жените си! [74] Макар и да сте родени в различни [семейства], вие сте съединени чрез брака. Тази естествена връзка, ярем и впряг, който е резултат от [божието] благословение, трябва да бъде единение за двата пола. [75] Ехидната змия, която е най-опасна измежду влечугите, се среща с морската змиорка [76] и чрез съскане и съобщава за своето пристигане и по този начин я извиква “из дълбините. Змиорката чува и се сплита и [съвъкупява] с тази отровна змия. Какво искам да кажа аз с този пример? Не това ли,че макар [мъжът] да има тежък и буен нрав, необходимо е съпругата да търпи, не бива да използува нища от това като претекст, за да развали съпружеската връзка. [77] Ако е гневлив, той е твой мъж; и да е пияница, той е по природа [свързан с тебе]; навъсен ли е или груб, той е твой член, и то най-добрият.

 

Чуй и ти, мъжо, обяснението, което се отнася до тебе. Ехидната змия, приближавайки се към змиорката, поради [предстоящото] съединение с нея изплюва своята отрова. А ти не искаш от уважение към брака [78] да отстраниш от себе си грубостта и навъсеността на своята душа.

 

Сравнението с ехидната ще е подходящо и в друго отношение, тъй като връзката на ехидната със змиорката е като че прелюбодейство на природата. Следователно тези, които оскверняват чуждото легло, [трябва] да разберат на кое влечуго са подобни. Моите мисли са насочени единствено към онова, което е [свързано] с утвърждаване на църквата. Ненаситните в порока [трябва] да бъдат сдър-

 

205

 

 

жани в своите страсти, като за пример и назидание имат земните и морските [животни].

 

Да свърша дотук моето слово ме принуждава телесната умора и напредналото време, макар че бих могъл да прибавя, още много [неща], достойни за учудване. За тези, които обичат да слушат: за растенията в морето, за самото море, по какъв начин солта [след изпарение] на водата кристализира; как скъпоценният камък, наричан корал, в морето е като зелено растение, [78a] но след като бъде изваден от водата на въздух, се превръща в твърд камък; защо природата е вложила в малкото животно, в стридата, толкова ценен бисер. Това, за което ламтят царските съкровищници, се търкаля тук по бреговете между острите камъни, скрито в (черупките на мидите); откъде опашатите миди [79] вземат златната вълна, чиито червени и жълти тонове никой досега не е могъл да наподоби; откъде морските охлюви [80] дават на царете пурпурни нишки, които поради благородството на цвета си превъзхождат [всяко] цвете.

 

„Да произведат водите.” [81] Какво ли не се е появило за толкова кратко време от това, което е толкова полезно? Кое ли от нещата, които са твърде ценни, не ни бе дадено в този живот? Едно, за да служи на човеците, друго — за разбиране и наблюдаване на [това] чудно творение, трето [пък е създадено] страшно — за наказание на нашата слабост. Бог е създал големите китове. И те са наречени големи не защото са много по-големи от каридите и менидите, [82] а защото [в сравнение с тях] поради голямото си тяло наподобяват голяма планина. Мнозина [пък], когато те са изплували на повърхността на водата, ги смятат за острови. Тъй като китовете са толкова [големи], те не плуват край бреговете и в плитките води, а живеят в атлантическите морски ширини. Такива са тези [животни], които са създадени да ни всяват страх и ужас. Ако ти чуеш как големи кораби с опънати платна плуват при благоприятен вятър [и как] малката рибка ехиния [83] спира големия кораб така, че той дълго време не може да помръдне наникъде, а стои като закован върху морската вода, и в това малко ли няма да видиш белег за силата на твореца? Не само [рибите] меч [84] и трион [85] и морските кучета, и [рибата] чук [86] [са страшни], [87] но и шипът на бодливата акула [88] [е смъртоносен] дори когато тя е мъртва. И морският заек [89] не е по-малко страшен, тъй като и той при-

 

206

 

 

чинява бърза и неизбежна смърт. Така творецът ти повелява да бъдеш винаги буден, та като имаш надежда у Бога, чрез нея да избегнеш вредата, която те могат да ти нанесат.

 

Но нека [сега] излезем из [морските] дълбини и отидем на сушата. Защото чудесата на творението [90] ни обхващат едно след друго и като някакви плътно застъпващи се вълни притискат нашето слово. Аз не бих се учудил, ако нашата мисъл, след като се спре за малко на по-големите чудеса, които са на земята, побърза да се върне отново подобно на Йона към морето. [91] Моето слово, което се впуска [в обяснението] на тези безбройни чудеса, губи чувството за мярка и става така, както и с гребците на плаващите в открито море кораби, които, като няма как да определят времето, [много] често не знаят какво разстояние са преплували. Това стана сега и с нас — докато мисълта ни при разглеждане на творението течеше, не разбрахме колко много сме говорили.

 

„И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, четвероноги и влечуги и зверове според рода им. Тъй и стана.” [92] Заповедта дойде и тя [беше дори] на път, а земята бе получила вече своята украса. [93] Там е казано: „да произведе водата влечуги, живи души”, а тук той казва: „да произведе земята жива душа”. Та има ли земята душа? Имат ли право празнодумните манихеи да приписват на земята душа? Ти не бива да мислиш, понеже е казал „да произведе”, че това, което трябва да произведе, се намира в нея. Но за което той е дал заповед, за това ѝ дава и сила да произведе. И когато тя чува: „да произведе земята трева злак и плодно дърво” [94], не е произвела скритата в нея трева, нито палмата, [95] нито дъба, който ражда желъди, нито кипариса, нито тисовото дърво. И другите дървета, които тя е произвела, не е имала скрити в своята утроба. Божието слово е природата на всичко съществуващо.

 

„Да произведе земята.” Тя трябва да произведе не това, което има, а това, което няма, трябва да получи от Бога, който ѝ дава силата на продуктивността. Така и сега. „Да произведе земята душа.” Не тази сила, която лежи в земята, но такава душа, каквато ѝ дава Бог чрез своята заповед. Така словото на [манихеите] се насочва [срещу самите тях]. Защото, ако тя произведе душа, то и тази душа ще бъде празна. Но колко празнословни и груби са манихеите, става ясно и от тези думи. Затова нека се оттеглим от техните заблуди, та с тях да отидат и те на поги-

 

207

 

 

бел. А ние нека да побеседваме по въпроса: защо на водата бе заповядано да произведе влечуги, живи души, а на земята — жива душа. Ние трябва да знаем, че плаващите във водите притежават по природа най-съвършен [начин] на живот, защото живеят и се хранят в плътната вода. Слухът на рибите е слаб и зрението им — ограничено, защото те [непрекъснато] трябва да гледат през водата; те не притежават никаква памят, нито полет на мисълта, нито постоянен спътник. Затова тази дума сякаш показва, че при водните животни телесният живот е по-добре развит, (отколкото този на душата), а при земните животни, чийто живот е по-съвършен, на душата е заповядано да бъде ръководител на всичко. При тях сетивата са развити най-добре и възприемането на нещата от разума е по-ясно и при много от четвероногите способността да си спомнят за миналото е голяма. Затова, както [може да] се разбере, телата на водните животни са създадени одушевени. Влечугите, които притежават живи души, са произлезли от водите. При земните животни на душата е заповядано да бъде ръководител на тялото.

 

[Животните], които се хранят по земята, са приели повече жизнена сила, [отколкото водните]. Но и земните животни не притежават способност за мислене, [а така също] са и без език. Но все пак всяко от тях с гласа, който има от природата, изразява много от това, което е в неговата душа, било то жалост, когато се разделят с обичан другар, или радост, когато познаят, че е пристигнал близък. На много други неща те дават израз чрез гласа си. А тези животни, които живеят във водата, са не само безгласни, но никога не могат да бъдат опитомени, нито да бъдат привикнати към нещо. Защото казано е: „волът познава стопанина си и магарето — яслите на господаря си” [96], но рибата не познава този, който я храни, а магарето познава само пътя, по който е минавало многократно. Понякога то дори става и водач на заблудил се човек, а острият му слух надвишава слуха на всяко друго земно животно. А коя риба би могла да подражава на злобата на камилата и способността ѝ дълго да таи гнева си? Ако преди много време камилата е била получила [някаква] рана, тя в продължение на много години задържа гнева си и когато настъпи подходящ момент, веднага си отмъщава. Послушайте вие, които сте обременени от гняв, които смятате за добродетел да таите дълго злобата си и да я

 

208

 

 

пазите, защото искате да си отмъстите. На кое [същество] вие сте подобни, когато таите гнева си към ближния, сякаш сте заровили искра в пепел, и го пазите дотогава, докато той не се възпламени от нещо и като пламък се разгори и изгори всичко.

 

„Да произведе земята жива душа.” Защо земята да произведе [жива] душа? Не е ли, за да се научиш да правиш разлика между животинската и човешката душа? Малко по-късно [ще разбереш] как се е появила човешката душа. Но сега чуй [нещо] за душата на животните, тъй като, както казва Писанието, [97] душата на всяко животно е неговата кръв. Но кръвта, като се сгъсти, се превръща в плът, а пък плътта [изгнива] и се превръща в пръст. Следователно душата на животните, както и трябва да се очаква, е смъртна.

 

„Да произведе прочее земята жива душа.” Забележи, че душата се намира в кръвта, кръвта — в плътта, а плътта [принадлежи] към земята. Ако пък се върнем обратно от земята към плътта, от плътта към кръвта, от кръвта към душата, ти [сам] ще откриеш, че душата на животните е земя. Не мисли, че тя е създадена, преди да се е появил нейният телесен [носител], нито пък, че тя ще пребъдва и тогава, когато се разпадне плътта на тялото. Отбягвай: празнодумните философи, които не се срамуват да казват, че нашите души не се различават по нищо от тези на кучетата. Те твърдят, че самите те някога са били и жени, и дървета, и морски риби. Аз не зная дали някога са били риби или дървета, или жени, но когато те са писали тези неща, тогава са били по-глупави и по-неразумни и от тези риби. В това аз съм напълно сигурен.

 

„Да произведе земята жива душа.” Мнозина ще се учудят защо по време на речта си аз замълчах, и то не за кратко време. Но онези, които слушат внимателно, ще се досетят за причината на мълчанието. Как няма да я знаят те, които, поглеждайки се един друг, ми правеха знак и така ме заставиха да дойда на себе си и да се върна към пропуснатото. Защото цял един вид от творението, и то немалък, ни бе отбягнал и просто за малко щеше да остане необяснен.

 

„Да произведе прочее водата влечуги, живи души, според рода; и птици да полетят над земята по небесната твърд.” [99] Ние, доколкото ни позволи вчера времето,, [вече] говорихме за плаващите, а днес преминаваме към

 

209

 

 

обяснение на земните [същества]. Пропуснахме [да говорим] за птиците, които се намират между едните и другите. Следователно необходимо е подобно на заблудени пътници, които са забравили нещо важно и се връщат обратно, макар и да са изминали голяма част от пътя, като този труд бъде заслужено наказание за тяхната немарливост, по същия начин да постъпим и ние, като се върнем назад. [Защото] това, което сме пропуснали, не е малко, а една трета от [цялото] животинско царство, тъй като съществуват три рода животни: четвероноги, птици и водни.

 

Казано е: „да произведе земята влечуги, живи души, според рода им; и птици да полетят над земята по небесната твърд, според рода им” [100]. Защо той даде битие на птиците чрез водата? Не затова ли, че съществува сякаш някакво родство между летящите и плуващите. Защото както рибите плуват във водата, като се придвижват напред с перките си, [а с тях] си определят и посоката на движение, така може да се види и при птиците как те по същия начин [101] плават във въздуха. Тъй като двата рода притежават едно общо свойство, а именно да плават, те са и сродни помежду си, тъй като са получили битието си от водата. Но никоя птица не е без крака, защото тяхната храна е на земята. По необходимост краката са приспособени да служат във всичко. Хищните птици на краката си имат остри нокти, а на останалите [птици] краката са дадени да си събират храна, [както] и за други необходими неща. Малко са тези между птиците, които имат лоши крака, така че с тях не могат нито да хващат, нито да вървят, като например лястовиците и черните бързолети, [102] на които служи за храна това, което лети във въздуха. При лястовицата ниското до земята летене замества краката.

 

Но и при птиците съществуват безброй много видове. Ако някой поиска да ги опише накратко, както това [се опитах да направя] с рибите, той ще намери едно общо име за птица, но ще открие и неизмеримо многообразие по отношение на големината, на формата и на цвета. Между тях съществува извънредно голямо различие в начина на живот, в начина на действие и в нравите. Някои [вече] са се опитали да ги [отделят една от друга], като им дадат имена, за да стане известно необикновеното и чудно име на всеки един вид [и да се запомни], като да е дамгосано с някакъв [знак]. Давайки имена на едните, те ги нарекоха разцепенокрили, [103] каквито са например орлите, а другия

 

210

 

 

вид нарекоха ципокрили, каквито са прилепите. Едни са мекопери, каквито са осите и пчелите, а други са с покрити крила, каквито са бръмбарите, чиито крила са заоблени и имат формата на щит. Когато тази им обвивка се разтвори, те лесно могат да отлетят накъдето си искат. За нас са достатъчни [следните] белези за свойството на рода: общо изискване [за всеки род] и даденото от Писанието разделение на чисти и нечисти.

 

Един е родът на месоядните и различно е тяхното устройство, отговарящо на начина, по който се прехранват. Техните нокти са остри, човката е закривена, крилата — бързи, така че те лесно хващат плячката си и разкъсвайки я, я изяждат. Друго е устройството на тези, които се хранят със зърна, както е различно [устройството и на тези птици], които се хранят с всичко, каквото намерят. Но и при тези [последните] съществуват големи различия. Едни от тях летят на ята, а други, които живеят от плячка — поотделно. От тези [последните] никоя не живее в ято, а само със своята [брачна] половинка. Безброй други птици живеят пък заедно, като например гълъбите и жеравите, и скворците, и гаргите. При тях едни са без старейшина и живеят според своя нрав, други пък се покоряват на старейшина, като например жеравите. Между тях съществуват и други различия. Едни не са прелетни, а други, щом се приближи зимата, отлитат надалече. Много от птиците могат да бъдат привикнати да се хранят от ръка, а други — не могат, защото са плахи и страхливи. Едни от птиците живеят под един и същ покрив с хората, други пък обичат планините и пустините. Но и между тях има големи различия. Всяка птица има специфичен глас. Едни обичат да пеят, а други не могат. Едни [пеят] мелодично и многогласно, [104] други пък не издават никакъв глас; едни обичат да подражават, било че такъв е техният вид, било че са привикнати към. това, други пък обичат самотата [105] и не си променят гласа. Петелът е весел, а паунът е горд и обича да се гизди. Гълъбите и домашните кокошки са похотливи [и за тях] няма определено време [за чифтосване], а яребицата е лукава.

 

Много и различни са начините на живот и проява [при пернатите]. Между безсловесните има и такива, които живеят като че в държава. Белег на този начин на живот е, че всички се събират за определена обща цел и че всяко насочва своите сили за изграждането на общото дело,

 

211

 

 

както това може да се види при пчелите. При тях общо е жилището, задружен е и полетът, работата на всички е обща. Това при тях е чудното, че те се подчиняват на [един цар и предводител и се залавят за работа и излизат на паша тогава, когато видят да лети пред тях своя предводител, т. е. [пчелата] майка. Техният цар не е поставен от мнозинството, защото често пъти поради неразбиране народът избира недостоен владетел; той не е получил властта си и чрез жребие, защото властта, която е получена чрез жребие, се оказва понякога лоша и често пъти властта се пада на този, който е най-лош. Те не стават царе на мястото на своя баща, защото децата на царете понякога не само са невъзпитани, но и тъпи за каквато и да е работа, тъй като мнозина ги ласкаят и мамят и не им дават възможност да познаят истината. Но на него, [т. е. на царя на пчелите], му е дадено по природа да стои много над другите и да бъде по-добър по големина и по вид. Господарят има жило, с което наказва, но с него той не наказва. Защото за тези, които притежават върховната власт, съществува неписаи закон и ред да не наказват, а да бъдат търпеливи. [106] Така е и при пчелите. Онези, които не искат да подражават на своята царица, т. е. на майката, наказанието скоро ги настига, тъй като, щом [само веднъж] жилнат с жилото си, те веднага сами умират. Слушайте вие, християни, на вас е заповядано да не отвръщате на злото със зло, но чрез доброто да надвивате злото. [107] Подражавайте на поведението на пчелите, които градят своите медни питиг без да причиняват на някого вреда, нито пък ограбват чуждото имущество. Восъкът очевидно те събират от цветята, а меда — от влагата, която е разпръсната като роса по цветовете. С устата си те взимат влагата и [после] я наливат в килийките на питите, затова отначало [медът] е течен. И после, след много време, той се сгъстява и добива истинския си състав и сладост. Затова пчелата получи заслужена похвала от Соломон, от когото бе наречена мъдра и работлива. Трудейки се, тя събира своята храна. Резултатът от нейния труд употребяват за здраве и царег и обикновени човеци. [108] Мъдро и изкусно строи тя медените килийки. Разстилайки восъка на тънък слой, пчелата изгражда клетките плътно, но отделени една от друга. Така че чрез плътността и свързаността на тези малки килийки се получава опора на цялото. Всяка [отделна] килийка се крепи, хваната за съседната и е отделена от

 

212

 

 

нея посредством тънка стена. Освен това в медената пита има два и три пласта, прилепени един към друг. Най-напред по средата на питата тя, [т. е. пчелата], прави вдлъбнатина, за да не може течността поради тежестта си да изтича навън. Разбери, че т. нар. геометрия, т. е. земе мерната [наука], не предлага нищо, [което да съперничи] на премъдрата пчела. Всички килийки са шестоъгълни и имат еднакви по размери страни. [109] Освен това тези килийки не лежат една върху друга, за да не се пробият дънцата им поради тежестта, тъй като те са много тънки. Но [горните] ъгли на долните шестоъгълници са постоянна опора и поставка на лежащите върху тях. Така че те съвсем сигурно поддържат намиращата се над тях тежест и позволяват течността всеки път да се влива в съответната килийка.

 

Как бих могъл да ти обясня наистина всичко, което е характерно за живота на птиците! Как жеравите стоят на нощна стража, като при това се сменят един друг? Едни от тях спят, а други обикалят в кръг и ги пазят. И когато свърши определеното време за бодърствуване, пазилият дотогава (издава вик) и заспива. Този пък, който го сменя, пази сега останалите, както той е бил пазен преди това. Същият ред при тях може да се наблюдава и когато летят. [Тогава] веднъж един води, веднъж — друг. След като единият е водил [ятото] известно време, той предава [водачеството] на друг, за да оглави [сега той ятото].

 

Разумът на щъркелите пък се доближава почти до разума на словесните [същества]. Всички те пристигат по едно време в тези места, [в които живеят], и пак в едно определено [време], като че са се предварително уговорили, всички отлитат. При това ги съпровождат нашите врани, които, както аз мисля, [110] не само ги придружават, но и прогонват другите враждебни на тях птици. Признак за това е първо, че по това време просто не може да се види никаква врана. После те се завръщат с прокълвана и проскубана по гърба [перушина] и така дават да се разбере ясно, че те са ги отбранявали. Кой им е наложил тези закони — да ги обичат и да ги съпровождат като гости? Кой ли властелин ги е заплашил с наказание, та никой не се отлъчва от ятото? Чуйте вие, които сте негостоприемни и скъперници и които затваряте вратите [си] и не давате подслон на никого през зимната нощ! Грижата и закрилата за остарелите щъркели [от страна на по-младите] би била достатъчна за нашите деца, които, ако само биха пожелали

 

213

 

 

да видят, повече биха обикнали баща си и майка си. Никой няма да е толкова неразумен, че да не се засрами, [ако разбере], че по добрите си дела е по-назад от неразумните птици. Щъркелите застават в кръг около своя баща, когато поради старост му изпада перушината, като го покриват със собствените си крила, за да го топлят. Те му принасят храна и му помагат, доколкото могат, като го вдигат от двете страни с крилата си и го пренасят. Оттук идва поговорката, дето навсякъде добрите дела се наричат щъркелова благодарност. Никой не трябва да се оплаква от бедност, нито пък да се отчайва от живота си този, който не притежава в дома си разкош, но нека погледне на сръчната изкусност на лястовицата. Когато тя започне да [строи] гнездото си, с човката си взема клечица и я донася [на мястото]. Но тъй като не може да вдигне кал с краката си, тя намокря с вода краищата на крилата си, после ги овалва в земния прахоляк и така събира калта, [необходима] за граденето на гнездото. След това постепенно наслагва клечиците, като ги свързва с тази [пръстена] каша като с лепило. В това гнездо тя отглежда своите малки. И ако някой им избоде очите, тя по природа притежава целебно [средство], с което може да излекува очите на своите малки.

 

Поучи се от това, за да не би поради духовната си немощ [111] да се насочиш към злото или да отблъскваш от себе си всяка надежда [поради сполетелите те] тежки страдания и да се отпуснеш [до краен предел]. Но ти потърси закрилата на Бога, [защото] онзи, който дава на лястовицата толкова много, колко повече ще даде той на тези, които от всичкото си сърце го призовават. Морската птица алкион [112] си прави гнездото на брега на морето и яйцата си снася направо в пясъка. Тя снася яйцата си посред зимата, когато поради многобройните бури ветровете тласкат морето към сушата. Но докато в продължение на седем дни алкионът мъти, всички ветрове престават и морските вълни утихват. През тези дни той излюпва малките си. Но понеже те се нуждаят и от храна, [затова] Бог, великият владетел, е дал на това малко животно още седем дни, за да [могат] малките да поизраснат. Това знаят всички моряци [и затова] те наричат тези дни алкио-нови. Този факт да ти служи за насърчение да искаш от Бога [онова], което те води към спасение, [113] понеже Бог примисля и за безсловесните и ги е [дарил] със своята закрила. [114] За тебе ли той няма да извърши [нещо] пре-

 

214

 

 

славно, ти, който си [създаден] по образ божий, щом като дори и заради малката птица е заповядано на толкова голямото и страшно море посред зима да спре и утихне?

 

Смята се, че гургулицата, когато ѝ умре другарят, не се привързва към никого другиго, но живее така, без да приема [при себе си] друг, и си мисли [само] за първия съпруг. Чуйте, вие жени, как чистотата на вдовицата при безсловесните е на по-голяма почит, отколкото непристойното да се женят многократно. [115] Защо [Бог] не благослови, когато създаде слънцето и месеца, и [защо] не благослови, когато [създаде] тревата и дървото? Защо той веднъж благославя, а друг път не благославя? Каква е причината, за да бъде [това така]? Чуй, [това е така], защото звездите са останали толкова, колкото са били създадени в начало и както са били създадени, така си и остават и не е възможно те да нараснат нито по брой, нито по големина. Тъй като на тях по природа не им е дадено да съществуват чрез размножаване, затова не е било необходимо и благословение, а онези, които е трябвало да се размножават чрез раждане, те трябваше да получат и благословение. То бе необходимо за птиците, за влечугите и за човека, т. е. там, където има стремеж към размножение и където малкото трябва да израсте.

 

След като узнахме причината, поради която птиците, рибите и човекът били удостоени с благословение, а звездите не са го получили, трябва да преминем към изясняване и на другите думи. [Той] е казал: „растете,” понеже те бяха малки, „изпълнете водите,” защото [в начало] те бяха на едно място. Сега пък е необходимо да положим усилие, за да разберем защо той е сметнал достойни за благословение само рибите, птиците и човека, а на останалите то не бе дадено. Но това обяснение ще направим друг път, а сега, както и бяхме обещали, ще следваме започнатия ред.

 

„И рече Бог: да произведе земята жива душа.” [116] Земята Бог дари [117] с двойна чест: първо, да ражда семена, а след това и живи същества. Това не е случайно. [Не защото] върху нея щеше да бъде жилището на човека, не само за това, а и защото от тази земя щеше да бъде създаден човекът. Затова той, [т. е. Бог], я почете като майка и кърмилница на това велико живо [същество]. Виж как всичко тук е устроено в определен ред. [Бог] нанапред е приготвил храната и след това въвежда този, за когото тя

 

215

 

 

е предназначена. Така той постъпи и при човека — първо му построи жилище и след това въведе [в него] господаря на жилището.

 

„Да произведе земята жива душа.” [118] По какъв начин неодушевената земя ражда душа? Откъде излезе рикащият лъв или бързият кон, или волът, който обработва земята, или магаретата, които носят товарите? Откъде толкова различия сред животните? [119] Как тогава синовете на ереста [120] не се срамуват да говорят, че бездушната земя е произвела от себе си душа, каквато тя самата не притежава? Но като чуят [да се говори], че Бог се е родил от собствената си същност, [121] веднага започват да плещят, като казват, че той търпи (изменение) и разделение и че е приел страдание [122] и т. н., както за тях е обичайно да приказват. Но сега не е време да говорим за това, т. е. за Единородния Син, а по-скоро нека кажем [нещо] за собственото си спасение. Защото [Бог] нито печели нещо, като бъде хвален, нито му се нанася вреда, когато бъде хулен. За него е придобивка само това — ние да бъдем спасени. Самият той е изпълнен с всякаква доброта, сам прави всички богати, без да се нуждае от нещо. Кой ще пожелае да бъде нещо за този, който е извор на [всяко] добро? И, както казва Давид: „всички се на тебе уповават; отваряш ръката си и насищаш всичко” [123]. А и Спасителят казва в Евангелието: „моята храна и питие е [това], когато някой изпълнява волята на Отца ми, който ме е пратил.” [124] Но ние [трябва] да доведем докрай този разговор. Защото и на вас ви допада, [когато] се спазва редът. Това, което земята няма, тя, послушна на заповедта, произвежда. А онова, което чистата природа притежава [него ли] не трябва да произвежда? Затова, когато ние казваме: „има”, тази дума не трябва да се разбира по човешки. Виждаш ли как и сам Учителят говори, че Отец съществува преди Сина, но нека той бъде снизходителен към [нашето] слово, тъй като ние сме човеци и езикът ни е земен и словото си за божествената природа, която стои по-горе от всяко слово, насочваме към човеците. Ние сме хора и сме научени да говорим като човеци. Не знаят ли те, [т. е. еретиците], че за Бога говорят, като употребяват думи, които не са подходящи да се отнасят към него. Виж какво е тяхното лукавство! Когато задават въпроси, те говорят според [собствената] си човешка логика. Така например всичко, каквото съществува, има начало на своето битие. Откъде?

 

216

 

 

те винаги отговарят: когато ти си се родил, си имал за начало своя баща и своя дядо. Но когато ти пожелаеш да им [се противопоставиш] и да ги отклониш от тези размисли, понеже твоите думи могат да разпръснат техните заблуди, те веднага измислят и казват: от Бога е словото, а ти ни привеждаш човешки разсъждения. По този начин корените на злото те доказват с общи приказки, а не приемат същия вид разсъждения [като средство] за неговото премахване. Някои от тях отново казват: никой не може [едновременно] да съществува и да бъде роден. Когато тгьк се опитам да им се противопоставя със сравнения от човешкия [живот] и да ги убедя, че това е така, те отхвърлят казаното, като отговарят: Словото е от Бога, а ти си служиш с човешки примери. [125] Да се каже, че всичко, което се ражда, се ражда, понеже не е съществувало, не е ли човешко?

 

Но нека се върнем към нашия разговор. Може ли някой, казваш ти, да съществува и да се роди. Но ако ти покажа [места от] Писанието, в които се използуват такива думи не само от Бога, но и от човеците, какво ще отговориш [тогава]? За децата на Авраам Писанието не казва, че те били родени като несъществуващи, а като съществуващи преди това. Казано е: Авраам роди Исаака, Исаак — Якова, Яков — Левия [126], от когото е свещеническият род. [127] Разказът за срещата и благословението [128] на Авраам от Мелхиседек е предаден от апостол Павел по следния начин: Мелхиседек срещна Авраам и го благослови. [129] И веднага след това добавя: „сам Левий, който събира десятъци, даде десятък заради Авраама, защото беше още в чреслата на баща си Авраама, когато го срещна Мелхиседек и го благослови. [130] Виждаш ли, че един смъртен е съществувал още преди да е бил роден. Понеже коренът бил жив, той, оживявайки плода, го въвежда в корена. Следователно където съществува страст, там въвежда раждането, където пък няма страст, нито промяна, нито форма [131], нито раждане, нито [действуват] законите на човешките страсти, ти не искаш ли да признаеш, че съществуващият се е родил от съществуващия, и то вечно съществуващ? Но като казваш се е родил, какъв е бил той винаги [преди раждането]? [132] Защото всеки, който се ражда, има начало на своето битие. Наименованието „баща” при нас се употребява по много начини. Да вземем следния пример: да речем, че някой младеж иска да се жени. Първо той се

 

217

 

 

сгодява, след това става зет и накрая съпруг, [133] а когато му се роди дете, тогава го наричаме баща. Ако роденото от него дете не му даде [това] име, той може да живее много години със своята жена, без да може да се нарече баща. Така и майката най-напред е девица, след това годеница, невеста и най-накрая жена. Тя ражда, носи плод и ако [плодът] не се роди [жив], тя не може да бъде наречена майка. Макар и коренът да носи [в себе си] плод, тя не може да се нарече майка, ако роденото от нея дете не ѝ отдаде благодарност за тези мъки, като я нарече така. Това премъдрият Бог е наредил, щото бащите да не могат да се хвалят прекалено много със своите деца и да не казват на детето: „аз съм ти дал живота” и ти си заради мене роден и даден. Но дори и да каже така, веднага ще чуе: „аз съм заради тебе роден, а ти си станал баща заради мене”. Така то казва и на майката: „ти си ми дала да бъда син, а аз съм ти дал да бъдеш майка”.

 

При нас, [хората], този дар се приема и се връща. Синът не става веднага син, но в начало той е семе, после зародиш и едва когато се роди, става син. Това се определя по необходимост от времето. Всичко това е подчинено на [човешките страсти] и всичко то е телесно устройство. А там, където раждащата природа е безсмъртна и където роденият плод е вечен и безплътен, какво ни заставя да приемем, че е имало време, когато той не е съществувал, и че се е родил след това. Ние изповядваме, че Синът, [т. е. Христос], се е родил безстрастно, а начина [134] на раждането му не можем да обясним. Истинско знание е да познаеш това, което превъзхожда нашата природа, макар и да не сме го познали. На родения, [т. е. на Христа], ние се покланяме, но [нека не се ровим] много в изследване на неговата природа. Ако неговият създател е бил човек, то и неговото раждане би се извършило по човешки. Ако той би имал тяло, (то той би се родил също като тяло). Но щом като той няма тяло, то ти не свързвай безтелесния с похотта на тялото. Ако той е родил, казват [еретиците], от своята същност, той е родил чрез страдания. Но ти потърпи малко, и аз ще те убедя посредством неща, които срещаме на земята, та дано можеш да разбереш това поне от сравненията, [които ще ти дам] с човеците. Казано накратко, ражда лозата, [ражда маслината], [135] раждат водата и растенията. Макар и [всичко това] да ражда, то не [ражда] според нашата природа, но според своя закон.

 

218

 

 

А че то ражда, послушай [какво ще кажа]. Всяка жена, когато приеме от Бога [благословение] да стане майка, по време на бременността си напълнява, а когато роди плода — отслабва. При растенията пък се наблюдава обратното. Ако [едно растение] не е родило, преди това то не надебелява. Но когато даде [плод], тогава то наедрява и надебелява и плодът расте и корените се увеличават. Отслабване не може да се забележи нито при корена, когато храни [плода], нито при самия плод. Следователно и лозата, и растенията раждат, но те не раждат, както ние. Като слушаш за Бога, че е родил, той, който превъзхожда всяка човешка природа, защо [тогава] искаш да му припишеш човешки страсти?

 

„И рече Бог: да произведе земята жива душа според рода си.” [136] Земята обрасла и се изпълнила с плод. И тя произвела живи същества. Но господарят на жилището още не бе създаден. Небето бе осветено, [137] а земята бе украсена [138] и изпъстрена; и морето беше изпълнено; бяха създадени и разнообразни птици. [139] Всичко бе готово, само човекът не беше [създаден]. Не за безчестие, а за почит бе последен [създаден] човекът. Домът бе изграден и господарят на дома се въвежда в него. Бог не върши нищо неподходящо и без мярка, но всичко [прави така], че да носи полза. Но погледни какъв удивителен ред! Най-напред Бог е създал тревата и растенията [140] и след това животните, които се хранят с тях. Ако той бе създал по-напред [животните], които се хранят [с тревите], то не би имало нищо, с което да се хранят. Следователно безсмислено би било [създаването най-напред] на животните, щом като не би имало нещо, с което да могат да се нахранят. [Първо] той създаде [небесните] светила и тогава онова, което те осветяват; той създаде храната и тогава това, което ще се храни с нея. Първо той приготви това, което е потребно, и тогава онези, които да се ползуват от него.

 

Така е постъпил той и при [даване] на Писанието. В начало са тези глави, в които се говори за Христа, и след това идва той самият, за когото те са свидетелствували. Най-напред бе даден номосът, т. е. законът, [141] за да свидетелствува за законодателя. Най-напред дойдоха пророците, за да обяснят този, за когото те пророкуват. Погледни [каква е] божията премъдрост! Той не остави писанията на пророците само в църква и не ги ограничи строго, за да могат да се разпространят и сред евреите, макар те да са

 

219

 

 

врагове на Христа. [142] Но защо постъпи той така и не отне от тях това Писание? Ясна е причината: за да бъде безупречна нашата проповед. Защото, ако ние имахме само пророците, тогава неверниците биха могли да ни противоречат. Ако ние бяхме се осмелили да кажем: така ни е съобщил Мойсей или така е казал Исайя, или [някой] от другите пророци за Христа или за това, което ще стане по време на неговото пришествие, то тези, които пожелаят, биха могли да противоречат и да кажат: откъде може да се знае, че е съществувал пророк Мойсей или че е казал това или проповядвал, както твърдите вие, христяните. За устройването на вашия закон, [биха казали те], вие сте си създали и пророци, [но в същност] проповядвате [само] имена. Това обаче ние не приемаме. А сега те не могат ни най-малко да ни се противопоставят; те нямат никакво основание, защото всички тези свидетелства, които използуваме за устройването на нашия закон, съществуват и прк тях. Как ще могат тогава да ги отхвърлят! За да не мотат да говорят [такива неща], затова са им дадени тези Писания и книги и те ги имат при себе си. Защото, ако те не ми вярват, понеже [говоря] според своя закон, те ще вярват на онези, които са чужди на [закона] и стоят извъй него. Ако ти запиташ [някой] умен евреин, който познава закона, казвайки, съществувал ли е Христос, той не може да каже, че не е съществувал, но ще отговори: да, съществувал е, но не е той, за когото вие го смятате, а е друг. Той следователно признава, че е съществувал, но не вярва, че е очакваният Месия. Защото едно е да се каже просто „не е съществувал” и съвсем друго е да се заблуждаваш по отношение на личността [му].

 

Както ако някой ми каже: ти си ми длъжник. Едно е да му отговоря: аз не съм ти длъжник, и друго е да му кажа: не на тебе съм длъжник, а на друг. По този начин не се отрича съществуването на дълга. Така и онези казват, че Христос е съществувал, но оспорват, че той е този, когото ние проповядваме. Те очакват този, който не съществува, защото са отхвърлили съществуващия. Забележи, че великият законодател Мойсей, когато говори за създаването на човека, съобщава [за съществуването] и на Сина, като казва: „да бъде твърд”. После той добавя: „земята да произведе”. След това: „да произведат водите”. И когато дойде ред да се говори за човека, [143] тогава той казва: „и рече Бог: да създадем човека” [144]. Питам аз прочее евреи-

 

220

 

 

на, като казвам: Ако Бог е бил сам, т. е. с него не е бил я синът, когото ние проповядваме, ако не е бил св. Дух, на когото ние се покланяме, на кого той е казал: „да създадем човека”. Създаването на небето той сторил само със заповед. По същия начин и земята, и останалото творение. Когато пък иска да създаде човека, позволява да се надникне като през прозорче и да се прозре в тайната на съществуването на божествения син, който още от самото начало е действувал с него.

 

Евреите, когато [с въпросите] си ги поставим натясно и като не могат да отрекат словото на Откровението, казват, че думите на [Бога] са насочени към ангелите, а не към Сина. Те по друг начин [145] не могат да изопачат това слово, освен да го отрекат. Към кого се е обърнал той прочее, като казва: „да сътворим човека”? Те отговарят: към ангелите. Отново ги питам, като казвам: „кой е по-голям, ангелите ли или човеците”? Защото дори когато се покажем твърде добри по отношение на Бога и тогава пак няма да бъдем по-големи от ангелите, а ще бъдем като ангели. Така говори и нашият Спасител, като казва: „при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като ангели” [146]. Ще рече,че когато с добрите си дела достиг нем до такава степен, ние няма да ги надминем, а ще станем равни на тях. Но сега ние сме по-низши в сравнение с тяхната природа, т. е. по-несъвършени сме от устройството, на безплътните ангели.

 

Послушай какво свидетелствува за това Давид: „що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш. Понизйл си го с малко нещо спроти ангелите.” [147] Ние [следователно] сме по-низши, а ангелите са по-висши. Това означава ли, че когато [Бог] е създал по-низшия човек, се е нуждаел от съвета и помощта на ангелите? Но когато, той е създал по-висшите, нямам пред вид един-единствен ангел, а цялото онова безчислено ангелско множество, когато [е създавал] слънцето и всичките звезди наведнъж, всичко той е създал отведнъж — и ангели, и архангели. И колко са те, те нямат чет, както говори Даниил, казвайки: хиляда хиляди му служеха и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред него. [148] Нима когато е създавал това множество от ангели, той не се е нуждаел от съветник и сътрудник? [149] А когато създава човека от земя, сега ли ще трябва да се замисля или да търси, или да приема съвети? [Онова слово], в което се казва: „що е човек”, не

 

221

 

 

означава нищо друго освен: (не е) ли той земя, (не е) ли от земя, не е ли само прах и пепел? Същото признава и Авраам. Като говори за своето нищожество, той казва: „аз съм земя и пепел” [149a]. Но какво са [тогава] ангелите? Не са ли те вятър, не са ли огън? Послушай какво говори Давид, като казва: „ти правиш ветровете свои ангели и огнените пламъци свои служители” [150]. Когато Бог е превърнал естеството на огъня в разумни и безтелесни духове, той не се е нуждаел от [никакъв] съветник и сътрудник. Защо тогава иска съвет и разговоря за този, когото ще създаде от пръст, за [този], който е незначителен, дребен и смъртен и който в гроба се разлага. На това ти казваш: може понякога, ако господарят е много добър, да каже на стоящите [пред него] слуги: „какво е необходимо”, „кал да направим това”. Аз ти отговарям. Нека бъде така. Признавам, че това „да сътворим човека” е било казано на ангелите. Ти си чул [думите]: „да сътворим”, а не виждаш следващото, което той казва: „по наш образ и подобие”. С тези думи аз трябва да съм успял да затворя устата и на евреина, и на еретика. Евреинът и еретикът са все едно, [дори може да се] каже, че еретикът е по-лош от евреина. Защото евреите разпънаха видимото тяло, а те възстанаха срещу невидимото божество, [или], по-добре е да се каже, срещу своето спасение.

 

Но и евреите бяха засрамени, защото се опитаха да [направят] невъзможното. За тази си дързост те получиха отчасти наказание още тук на земята, като гледат народа си разпръснат по цялата земя. Пълното си наказание те ще получат, когато всички ще трябва да се явим на съд, и тогава отново ще получат достойно възмездие за своите хули.

 

Какво следователно означава това? Защо отправих към вас всичките тези думи? Аз имам намерение да се върна отново към онова, за което ви говорих [в началото]. Никой еретик и никой евреин не ще се осмели да каже, че ангелите имат еднакъв образ и подобие с Бога. Не е ли ясно, че тези думи са били отправени към Сина? Защото ангелите, бидейки съвършени, не са могли да действуват заедно с Бога. Те са слуги, които хвалят и славят Бога и му благодарят, че ги е създал, съзнавайки, че преди да бъдат създадени, не са съществували и че са се появили в резултат на божията воля и на неговата доброта. Те стояли като зрители и наблюдавали само [какво ще се появи, така] както и те

 

222

 

 

са се появили; те видели как небето се появило от небитие и се учудили; видели как било отделено морето и се възхитили; те видели как земята е получила своята украса и благоговейно потръпнали. Че ангелите не действували с него, а само му се възхищавали, говори сам Бог в [книгата] Йов. „Когато създавах звездите, ме хвалеха всички мои ангели.” [151]

 

„Да сътворим човека.” Това слово показва говорещия и слушащия, как те беседват помежду си. Виж сияещия лъч на православната вяра, който се носи и от слънцето, примесен с неговите лъчи! Та като казва: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие”, той запазва както броя на лицата, така и единството на същността. Като казва: „да сътворим”, [по този начин] той изразява трите лица. А като казва: „по наш образ, а не по наши образи”, засвидетелствува единството на същността. Образът на Отца не е различен от този на Сина. Затова добре е казано: „да сътворим”. С тази дума той иска да покаже пълнотата на лицата. [152] Като казва пък „по наш образ”, с това разкрива единосъщието.

 

Сега прочее ще се опитаме да узнаем кой е творецът на това велико слово и на това чудно общество. Но тъй като евреите се противопоставят, те трябва да бъдат оборени и посрамени. Еретиците беснеят и се борят с истината, но словото при изповядване на правата вяра е непобедимо. Как да обясним: на кого той е рекъл: „да сътворим човека по наш образ”. Кой е този съветник, на когото той е казал: „да сътворим”. С това той намеква за личността на съветника. За единородния Син, който е Бог, дошел от Бога и заради нас приел нашия образ, [153] блаженият Исайя говори така: „защото младенец ни се роди, Син ни се даде” [154]. Несъществувалият се роди и този, който вече съществува, ни бе даден. Единият бе роден, а другият бе дарен. Името му е вестител на великия съвет; [154a] той е вестител на младенеца, който е син заради своята божественост, а младенец поради своя човешки [образ].

 

„Вестител на великия съвет, чуден съветник.” [155] Виждаш ли, това е съветникът, на когото той казва: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие”. Вестител на великия съвет. Но ти, о, пророче, не позна достойнството [156] на проповядвания от тебе съветник. Ние признаваме за съветник Мойсей, който като че му дават съвет, като казва: „не ги погубвай”, защото народите

 

223

 

 

ще кажат: понеже не можеше да им даде земя, за каквато се бе клел, затова ги погуби. [157] Не преставай да се възхищаваш на съветника и не наричай всекиго [с това] име, защото ти все още не си проумял достойнството на проповядвания [от тебе].

 

Послушай [за едно] друго чудо. След като бе казал: „чуден съветник”, [сега] с думите, които следват след това, той обяснява достойнството на проповядвания съветник. Като е рекъл: „чуден съветник”, веднага добавя и друго слово, казвайки: „Бог крепък.” [158] Добре прибавя той това слово, като казва: „Бог крепък.” Защо, не затова ли, че ние казваме, че има много богове, както говори и Давид: „аз рекох: вие сте богове, вие сте синове на Всевишния” [159]. И Бог рече на Мойсея: „Аз те поставих за бог на фараона.” [160] И за да не бъде унижен проповядваният, като го сравнява с Мойсей или с апостолите, добре е добавил: „Бог крепък.” Мойсей пък [161] не е крепък, а от Бога крепост приемал

 

Един е този, на когото е дадена крепост, друг е този, който я дава, бидейки сам крепост. Макар и [Мойсей] да е бил велик чудотворец и за да върши това, е приел дар от Бога, той не се задоволил да каже само „Бог е крепък.” Това не му било достатъчно и прибавил и [едно] друго слово: „властелин”, за да покаже както на нас, така и на еретиците, че не трябва да се смята,че този, който има власт, е подвластен, но че той стои над властта. Едно е да бъдеш подвластен, друго е сам да имаш власт. Затова той казва: „владетелят, който господствува над света” [162]. А какво е подвластие? Знай, че апостолите са били подвластни, а Спасителят — властелин. Великият Павел, когато видял в Македония една робиня, която имала дух да пророчествува и която говорела пред всички: „тези човеци са раби на Всевишния Бог”, [164] се отегчил, обърнал се към духа, (не към този, който е в нея, а към онзи, който действува чрез нея), и му заповядал [да млъкне]. Това е истинският глас на неговия подвластник. „Заповядвам ти в името Господне.” [165] Като изрича името Господ, той сам се признава за негов раб. Понеже чудото надвишава човешките сили, а именно, че бесовете се подчиняват на човеците и ги слушат и този глас да не послужи за съблазън и [човеците] да не започнат да смятат слугите божии за богове, затова той казва: „забранявам ти в името Господне” [166].

 

На слугата подобава да проповядва, а на господаря —

 

224

 

 

да властвува. [Ако] ти си видял как слугата проповядва и забранява, [сега] виж как господарят заповядва. При господаря заведоха [един] глухоням, който бе обзет от зъл дух. Тогава господарят не каза: „проповядвам ти, неми и глухи бесе”. а рече: „аз ти заповядвам, излез от него и не влизай вече в него” [167]. Бесът послуша, защото позна властта. Затова прочее блаженият Йезекиил казва: „жив съм аз, казва Господ. Твоята сестра Содома е оправдана повече от тебе.” [168] Какво означава това, което той говори? Ако ти не разбереш предварително какво той казва, ти не си подготвен да разбереш и смисъла. Защото содомитите, [169] бидейки отхвърлени и отритнати, [170] живееха в беззаконие, затова те погинаха, наказани чрез божия огън. [171] След тяхното изтребване и изгаряне на техните градове се появи Йерусалим. Като минаха много години, той разцъфтя външно, но [неговите люде] вършеха по-големи злини и беззакония. И когато те надминаха с делата си злините на содомци, тогава Бог чрез Йезекиил се закле, казвайки: „жив съм аз, казва Господ Бог” [172]. Тези думи той каза на беззаконната си дъщеря Йерусалим. „Твоята сестра Содома не извърши и половината от твоите грехове и пред тебе Содома е оправдана, т. е. в сравнение с тебе Содома е по-праведна. Все едно, че някой е казал на еретиците: юдеите са по-праведни от вас. Онези разпънаха тялото, а вие с приказките си Бога похулихте. Евреите са оправдани, понеже се появи безумието на еретиците; оправдани са и бесовете, защото те вярват, [173] [че Христос) е Син Божий, а за еретиците той е твар. [174] Содом е оправдан поради тебе.

 

Бих искал да проуча защо [евреите], които са вършили същото, каквото и жителите на СоДом, не са погинали като [самите] содомци. И след като са два пъти по-безчестни от тях, защо не са изтребени и те като тях. Не затова ли, че Бог тогава при тях видя не само безчестията и беззаконията, но [прозря] и доброчестието, което щеше да се прояви по-късно у тях? Той бе предузнал, че из средата на юдеите ще произлезе светата Дева и Богородица; той бе предвидил и апостолското благочестие; той бе предвидил, че безброй много евреи щяха да изповядват неговото име и да повярват в него. Когато Павел възлезе към Йерусалим, тогава апостолите заговориха, казвайки: „виждаш ли, брате, колко десетки хиляди са повярвалите юдеи” [175]. Като предвиди цялото това множество от вярващи, [Бог]

 

225

 

 

пощади онези невярващи не защото се смили над тях, а заради тези, тъй като те трябваше да бъдат родени от онези.

 

Как може да се знае това? Не говори ли за това Исайя, като казва: „ако Господ Саваот не беше оставил малка част от нас, щяхме да бъдем също като Содом; [щяхме да заприличаме на Гомора]” [176]. Да не би ние да сме измислили това слово или Исайя да е говорил за нещо друго. Сега послушай какво казва самият Павел, който беше брат на пророците и който, обяснявайки, казва така: сега ни бе отреден дар по избора благодатен, за да се спаси остатъкът. [177] Както казва и Исайя. Ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, [178] щяхме да станем като Содом. [179] Бог е предвидил всичко.Той познава нещата не от опит, както ние, които проумяваме едва тогава, когато нещо вече е станало. Аз много пъти съм казвал, че той е видял края на вечността още преди вековете. Той е знаел, че Адам ще съгреши, но той е видял и онези, които щяха да бъдат родени от него и които щяха да вършат правда; той е знаел, че Адам ще бъде изгонен от рая, но и предварително е знаел, че ще му бъде приготвено царство. Удивително е, че неговото царство бе приготвено [още] преди рая. Защо се учудваш, че [човекът] е бил изгонен от рая, когато много по-чудно е, че преди рая бе приготвено царството, както казва Спасителят. „Дойдете вие, благословените на Отца ми, наследете царството, което е приготвено за вас преди създаването на света.” [180] Нека еретиците се срамуват заради [благата], приготвени за светците преди началото на света. Синът е съществувал, когато той не е бил, [т. е. не е бил приел плът], казват те, но го изповядват само като символ [181] на единородния и на единосъщния. Тъй като не могат да променят Писанието, те признават казаното, но изопачават истината. Когато ние кажем, че той е единороден, те веднага отговарят: за него е писано, че е първенец на всички твари.

 

Според еретиците тези два израза са противоположни. Ако той е първенец на всички твари, тогава не е единороден, ако пък е единороден, не е първенец. Защото първенец е този, който има братя. Но когато единородният има братя, тогава той не е единороден. Единороден е този, който е роден единствен от някого. Това свидетелствува и Писанието. На Авраам, който имал от Сара единствен син, [Бог] казва: „вземи твоя син единороден” [182].

 

Първенец се нарича този, който има братя. Той е пръв,

 

226

 

 

защото се е родил най-напред. А единородният затова се нарича единороден, защото няма братя. Следователно единороден е [този], който е роден от някого единствен, а не който е единствен, както учат еретиците. Те затова го наричат единороден, понеже сам се бил явил като такъв. [183] Тогава според техните измислици и слънцето е единородно, тъй като е единствено и няма друго [слънце]. Явно е, че те не разбират това, за което говорят. В Писанието е обичайно да се говори за единороден, когато [някой] е роден от някого като единствен, както вече установихме и обяснихме. И това е истината, защото, както казахме, ако първородният няма братя, тогава той не е първороден, а ако единородният има братя, тогава той не е единороден. Но аз мога да намеря не един, нито двама, нито трима, [а] много първородни.

 

И така да приключа словото за първородните. Чудно нещо е това. Ако има първородни, то защо са толкова много. Би трябвало да има само един. Аз попроточих словото за първородния поради [въпроса] за единородния, та никой да не може да ни упреква. Нека [сега] се опитаме да обясним необяснимото, казвайки: първороден трябва да се нарича [този], който в своя род и възраст пръв е повярвал в Бога не затова, че той е пръв изобщо, а защото по време се е появил пръв. Така например, когато народът бил в Египет и Бог казал чрез Мойсей: „моят първороден [син] е Израел”, казвам ти: „пусни народа ми” [184], това са людете-първенци, защото в онова време те са били първи човеци, познали Бога. И след това; след мйого години, според Закона се появил Давид, на когото Бог обещава, че [ще дойде] Христос, който ще бъде от неговото семе. Казано е: „намерих Давида, моя раб; със светия си елей го помазах” [185]. Той ще ме нарича: „ти си мой Отец и аз ще го поставя за първороден” [186]. Ще рече, че ако Давид е първороден, то и народът е първороден. Първороден в своя род, така да се каже, първороден бе и Адам. В своя род първороден бе и Ной. В своя род първороден бе и Авраам, и Мойсей, и Исайя, тъй като те, [всеки в своето време], най-напред са познали благочестивия живот и правата вяра. От тези многото първородни се появи църквата, която се нарича събор [187] и която е и на небето, както свидетелствува Павел, казвайки: „Вие обаче пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към десетки хиляди ангели, към тържестве-

 

227

 

 

ния събор и църквата на първородните, които са написани на небесата.” [188] [Един] от тези първородни по плът е и Христос. Затова той с право се нарича първороден, докато по своята божественост е единороден. Тъй като във всеки [следващ] род приема онези, които са напреднали в доброто, и с всички тях сам е глава на църквата, от всички тях той бива наричан първороден. За това говори и Павел: „първороден между многото братя” [189].

 

Сега е необходимо да побеседваме малко повече за човека, но нека оставим този разказ за другия ден, т. е. за шестия, през който той е създаден, и с помощта на божия дар да го разясним по-пълно, доколкото това ни позволяват силите, и то не така,както ние си представяме [това нещо], а както той ни поучава. Общ е изворът, общи са и даровете, които лежат пред нас, и [ще ги получим] само ако поискаме усърдно да се потрудим. Сега в словото си ще се върна [отново] на поучението. Вчера беше показано по какъв начин [всеки], който проповядва в смирение, трябва да издигне ръце. Аз казах: който дава на бедните, нека. смята, че това означава „издигане на моите ръце” [190] Днес искам да проуча началото на този псалом, какъв е той, та да знаем всички какво пеем. Защо ние казваме: „да възлезе молитвата ми като тамян пред тебе” [191]. Всеки тамян се издига, но Бог не се радва на благовонията. Какво тогава [означава] „да се издигне моята молитва”? Смисълът на този израз е следният: казаното да бъде такова, че „моята молитва да възлезе като тамян пред тебе”. Кой тамян? [В храма] е имало два олтара — единият във вътрешния двор [под открито небе], а другият вътре в светилището, който бил под покрив. Вътрешният олтар бил кадилен. На него [принасяли] само каденията, кръв там не се проливала, нито пък на него поставяли жертвени [хлябове]. Външният олтар бил този, на който колели животните, принасяли хлябове и се изгаряли другите остатъци. Външният жертвеник Бог заповядал да бъде направен от недялани камъни, а вътрешният жертвеник, т. е. олтар — от чисто злато. [192] Какво означава тази божествена благодат, трябва да се постараем да узнаем. Така следователно ние разбираме [думите] на псалома, който пеем. Две думи, които служат на славата божия. Едната дума не е поучителна, а груба, другата — поучителна и изкусна. [Този], който проповядва с необучен и груб език, е подобен на олтара, който е иззидан от недялан камък, но все

 

228

 

 

пак той е олтар. Който обаче има недостатъци в гласа си и речта му е груба, но в мислите си е на прав път, той е като недялания камък, но е създаден за олтар. И, обратното, честното и изкусното слово е като обработено злато, но [въпреки това] нито едното трябва да се превъзнася, нито другото да се отхвърля, защото и едното е божий олтар, и другото е божий олтар.

 

Казано е, че мирото е съставено от четири вида [193] благовония: стакта, [194] оних, [195] халван [196] и бял тамян [197]. Както мирото е съставено от различни благоухания, така (и добрата воля [198]) се състои от четири добродетели. [Затова] той казва: „да възлезе моята молитва като онова кадиво, [199] което се състои от много [съставки], но се съединява и слива в едно благоухание. И когато влизам [в този божествен храм] с молитва, изпълнен с въздържание, милост и вяра, тогава нека тази четиристранна добродетел бъде подобна на онази кадилна [жертва], която се издига към тебе.” [200] По същия начин блаженият Давид говори и на друго място. „Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят заедно! То е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова.” [201] Тук той сравнява любовта със свещеното миро, а молитвата — със свещеното кадило. Трябва да разбереш, че ако имаш добра воля, чистота или нещо друго, [тогава] ти си брат на свещеника. Свещеническо достойнство, казваш ти, аз нямам, но притежавам целомъдрие, което означава чистота. Моята чистота е сестра на твоето свещеничество. Откъде може да се знае това? Както трябва да бъде чист онзи, който служи на чистотата, [т. е. в храма], така трябва да бъда чист и аз, който служа [на Бога]. Следователно, ако аз бъда чист, и аз ли ще стана, ще кажеш ти, свещеник? Откъде може да се знае това? [Когато] Давид бягаше от Саул, идвайки при свещеник Авеатар, той му казва: „дай ми хляб, защото бях изпратен набързо от царя и нямам храна”. А първосвещеникът, който знаеше закона, му каза: нямам друг хляб освен [хлябовете] на предложението, които не бива да се ядат от никого освен от свещеника. [201а] Но след това, като видя, [че Давид] се намира в беда, и страхувайки се да му даде хлябовете на предложението, попита дали онези, които не бяха свещеници, са чисти, като каза: „само ако младежите, които са с тебе, са се въздържали от жени”, [могат да ядат]. [202] [По този начин] той прави чистотата сестра на свещеничеството. Нека и

 

229

 

 

ние бъдем милостиви, справедливи и чисти, та нашета въздържание да бъде окрилено. Защото както птицата без помощта на крилата не може да лети, също така и въздържанието има крила — чистотата, молитвата и милостта; без тях то не може да се извиси нагоре. Виж как Корнилий чрез пост получи крила. Затова дойде глас от небето, който му каза [203]: „Корнилие, твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога.” [204] Нека, о, приятели, да превърнем въздържанието в живо същество, а милостинята и чистата молитва — в негови крила, без които то не може да полети нагоре. Аз моля всички ви да запазите въздържанието чисто и не го осквернявате с лицемерия. Очистете го от алчност към чужди богатства. Погледни онези, суетните, които се въздържат от храна, но не се отклоняват от греховете, нито пък искат да се предпазят от тях. Ти казваш, аз вино не пия, не ям дървено масло, нито пък месо. Това наистина е много добре, ако ти постъпваш така заради Бога. Но нека помислим добре: хлябът и водата, виното, месото и маслото, всичко това е създадено от Бога, а алчността и неправдата, нечистотата и неправоверието са дело на сатаната. Следователно, ако ти се въздържаш заради Бога от делото божие, не трябва ли толкова повече да се въздържаш от делото на сатаната, което те води към сигурна гибел? Такъв го очаква голямо наказание. От това бягайте като от огън и бъдете милостиви. Милостта се дава явно, а в действителност [плодовете ѝ] се събират [тайно]. Така както ратаите пръскат [семето] по земята и то е видимо за очите, но в действителност те събират, [защото] те дават на земята в заем, а от нея получават двойно. Така и милостинята изглежда, че е дадена на някой друг, а в действителност тя е запазена за този, който я дава. Той раздава, казва Давид, дава на бедните и неговата справедливост съществува вечно. [205]

 

Така прочее да се въздържаме, така да проповядваме, (така да се покланяме, така да вярваме), [206] да славим Отца, да хвалим Сина, да се покланяме на св. Дух, на когото да бъде слава през всички векове — Амин.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

1. Псалом, 35, 10.

 

2. Срв. Битие, 1, 10.

 

3. В ръкописа на Шестоднев от 1263 г. стои изразът: . В колонка II от изданието на Р. Айтцетмюлер изразът гласи: .

 

4. На това място Р. Айтцетмюлер поставя многоточие, като смята, че има пропусната дума. В същност изречението е пълно и мисълта завършена.

 

5. На старобългарски .

 

6. На старобългарски стои думата .

 

7. На старобългарски стои думата .

 

8. В ръкописа от 1263 г., издаден от О. Бодянски, стои думата .

 

9. В текста, издаден от О. Бодянски, стои думата , а у колонка II от изданието на Р. Айтцетмюлер — .

 

10. Срв. Битие, 1:20—21.

 

11. Пак там.

 

12. Старобългарският израз Р. Айтцетмюлер превежда ganz klar.

 

13. Срв. Псалом, 103, 24; 9, 1, 6.

 

345

 

 

14. Срв. Битие, 1:20—21.

 

15. Тук е текста между крокодили и раци в старобългарския оригинал стои думата . на гръцки ὁ καρκίνος, рак.

 

16. На старобългарски .

 

17. Исайя, 7, 14; Матей, 1, 23.

 

18. Матей, 1, 23.

 

19. Исайя, 9, 6.

 

20. Срв. Битие, 18, 25.

 

21. Срв. Даниил, 7, 13.

 

22. Срв. Захарий, 12, 10.

 

23. Срв. Исайя, 50, 11.

 

24. Срв. Битие, 1, 20.

 

25. На старобългарски изразът е .

 

26. Битие, 1, 20.

 

27. На старобългарски е употребена думата .

 

28. Вж. бел. 15.

 

29. , на гръцки ναρκαί е вид риба, акула.

 

30. , τὸ σέλαχος, хрущялно животно или риба.

 

31. , на гръцки τὸ πτερύγιον.

 

32. На старобългарски .

 

33. На гръцки κτένες.

 

34. На гръцки κόχλοι.

 

35. , на гръцки στρόμβοι.

 

36. На старобългарски , на гръцки κάραβοι καὶ καρκῖνοι.

 

37. На гръцки думата е πολυποδές.

 

38. На гръцки σηπία.

 

39. На гръцки δράκοντες.

 

40. На старобългарски , на гръцки μύραινα.

 

41. , на гръцки ἐγχελυς, змиорка.

 

42. На гръцки γαλεώδη.

 

43. На старобългарски , на гръцки κυνίσκοι.

 

44. Вж. бел. 30.

 

45. На старобългарски , на гръцки τὰ πλεῖστα.

 

46. На старобългарски .

 

47. Срв. Битие, 1:20—21.

 

48. На старобългарски е употребена думата [[ изпуснато, В.К. ]]

 

49. , на гръцки σαρκῶ ποιόητες.

 

50. На старобългарски е употребена думата море.

 

51. , на гръцки μαυρούσιοι.

 

52. На старобългарски .

 

53. На гръцки ὁ σκάρος (scarus Cretensis), вид морска риба.

 

54. На старобългарски .

 

346

 

 

55. На старобългарски , на гръцки ὄστρεος.

 

56. , на гръцки πολύποδος.

 

57. Срв. Матей, 7, 15.

 

58. Срв. Псалом, 67, 7.

 

59. Псалом, 103, 25.

 

60. На старобългарски стои изразът: .

 

61. На старобългарски , на гръцки πατρίσιν.

 

62. На старобългарски .

 

63. Северното море — става дума за Черно море. Авторът много често нарича един и същ географски обект с различни имена. При други случаи Северното море си е Черно море.

 

64. На старобългарски е употребена думатъ . За да се избегне повторението, превеждаме „навлизат”.

 

65. На старобългарски .

 

65а. След израза в старобългарски е прибавено , т. е. получава се повторение, поради което го изпускаме. На гръцки е казано ἑπὶ τὸ Βόρειον.

 

66. На старобългарски стои изразът .

 

67. На старобългарски злоу дѣлоу.

 

68. На старобългарски разоумъ.

 

69. На старобългарски изразът е: , на гръцки ἐπειδὴ ταῦτα ἡμῖν πρόκειται εἰς ἐξέτασιν.

 

70. , нa гръцки ἐχῖνος, таралеж.

 

71. , на гръцки τοῖς πλέουσι.

 

72. , на гръцки ἄγκυρος.

 

73. , на гръцки τῶν ἀέρων ταραχάς.

 

74. Срв. Ап. Павел, Послание до ефесяни, 5, 25.

 

75. , на гръцки διεστὤν.

 

76. , на гръцки μυραίνης.

 

77. .

 

78. На старобългарски изразът е , на гръцки ἀποτίϑεσαι αἰδος τῆς ἐνὤσεως.

 

78а. На старобългарски , на гръцки πῶς εἰς ἂλας τὸ ὕδωρ πήγνυται.

 

79. , на гръцки πῖνα, опашата мида.

 

80. На старобългарски кохъ, на гръцки κόχλος (purpura murex).

 

81. Срв. Битие, 1, 20.

 

347

 

 

82. На старобългарски изразът е — καρίδος καὶ μαινίδος.

 

83. , на гръцки ἐχενηίς.

 

84. , на гръцки ξῗϕος меч.

 

85. , на гръцки πρϊων трион.

 

86. , на гръцки ζυγαίναι.

 

87. Изразът „са страшни” — ϕοβερός, в старобългарски липсва.

 

88. Грълнце, на гръцки τρυγὥ (Raja pastinaca), риба скат-шипонос.

 

89. Cyclopterus lumpus, вид риба.

 

90. В старобългарски липсва , на гръцки τῆς δημιουργὶας τὰ ϑαύματα.

 

91. Изразът κατὰ τὸν Ἰωνᾶν липсва в ръкописа на Шестоднев от от 1263 г.

 

92. Срв. Битие, 1, 24.

 

93. На старобългарски .

 

94. Срв. Битие, 1:20—21.

 

95. , на гръцки ϕοίνικα.

 

96. Исайя, 1, 3.

 

97. Левит, 17, 11.

 

98. Авторът има пред вид онези от гръцките философи, които говорят за прераждане на душите, питагорейците и неопитагорейците, например Аполоний Тиански. Срв. Геродот, История в девяти книгах. . ., II, 123; Федон, 70, G. Aristotle, De anima; 12, 13, 14.

 

99. Срв. Битие, 1, 20.

 

100. Срв. Битие, 1:20—21.

 

101. На старобългарски е използувана думата .

 

102. , cypselus apus, в гръцкия текст това хвъркато не е споменато.

 

103. — σχιζόπτερα.

 

104. , на гръцки τὰ μεζν ῷδικὰ καὶ πολύρωνα.

 

105. , на гръцки μονότροπος.

 

106. Срв. Ап. Павел, Послание до римляните, 2:14—15; Аристотель, Политика, I, 21.

 

108. Срв. Притчи Соломонови, 6, 8.

 

109. — ἰσόπλευροι τῶν κηρίων αἱ συρίγγες. Тук е равно на оудольце, поради което се явява повторение.

 

110. Гръцкият израз ἐμοὶ δοκεῖν в няклои от старобългарските ръкописи на Шестоднев липсва.

 

348

 

 

111. На старобългарски стои думата .

 

112. , на гръцки Ἀλκυὥν (alcedo hispida), [atthis].

 

113. Ha старобългарски стои изразът: , на гръцки πρὸς σωτηρίαν. При превода на български език следвахме смисъла на гръцкия текст.

 

114. .

 

115. Тук в старобългарските преписи следва името Йоан, което липсва в гръцкия текст. Според Р. Айтцетмюлер смята, че това име стои като заглавие на следващите редове, които Йоан Екзарх е взел от Севериан Гавалски. Срв. R. Aitzetmüller. Hexaemeron. . ., t. V, S. 164.

 

116. Срв. Битие, 1, 24.

 

117. . Айтцетмюлер превежда с erweist.

 

118. Срв. Битие, 1, 24.

 

119. Този израз липсва в ръкописа от 1263 г. Айтцетмюлер го вмъква в колонка II на своето издание на Шестоднев, като го взима от гръцкия текст — πόϑεν αἲ διαϕοραὶ τῶν ζὥων.

 

120. — αἱρετικῶν παῖδες.

 

121. — ἐγέννησεν ἐκ ἰδίας οὐσίας.

 

122. Става дума за т. нар. теопасхити.

 

123. Срв. Псалом, 144:15—16.

 

124. Йоан, 4, 34.

 

125. В старобългарски е употребена думата .

 

126. Срв. Матей, 1, 2.

 

127. Срв. Битие, 29, 34; 5—7; Изход, 6:16—20; 32:26—29; Второ законие, 33:8—11.

 

128. Тук на това място в някои ръкописи се среща , а в други — . На гръцки ἳστορὶαν εἲς ϑεολογίαν.

 

129. Ап. Павел, Послание до евреите, 7, 1.

 

130. Пак там, 7:9—10.

 

131. На старобългарски е употребена думата .

 

132. — ἀλλ̉ εἲ ἐγεννήϑη, ϕηςί, πῶς ἀεὶ ἧν.

 

133. , на гръцки μνηστήρ — кандидат за женитба; зѣть, νυμϕίος, годеник, моужъ = ἀνήρ.

 

134. На старобългарски е употребена думата .

 

135. Думите в правоъгълни скоби липсват в ръкописа от 1263 г. В някои от ръкописите обаче те са налице, както и на гръцки — γενᾷ ἡ ἐλέα.

 

136. Срв. Битие, 1, 24.

 

137. , на гръцки ἑκεκαλλὤπιστο.

 

138. , на гръцки ἐπεποίκιλτο.

 

349

 

 

139. На старобългарски изразът е: — ὁ ἐὴρ ὀρνίϑων ἐκεκόσμητο πλήϑει.

 

140. — βοτάκην καὶ χόρτον.

 

141. .

 

142. Цялото това изречение в старобългарския му вариант се отличава твърде много от гръцкия оригинал. На гръцки то гласи:

 

143. В ръкописа от 1263 г. формата е , а във всички останали е без „ХЪ”. На гръцки — εἲς τὸν ἄνϑρωπον.

 

144. Битие, 1, 26.

 

145. На старобългарски е употребена думата .

 

146. Матей, 22, 30.

 

147. Псалом, 8:5—6.

 

148. Даниил, 7, 10. —

 

149. Ha гръцки този израз гласи:

На старобългарски е даден по-кратко —

.

 

149а. Срв. Битие, 18, 27.

 

150. Псалом, 103, 4.

 

151. Срв. Йов, 38, 7.

 

152. , на гръцки не е употребена форма от гл. λέγω, а от гл. ποιέω — ποιήσωμεν.

 

152а. На гръцки изразът е: ἵνα τὸ πληϑυντικὸν τῶν ὐποστάσεων δείξη. На старобългарски е , което е вероятно грешка вместо .

 

153. Тук следва изразът: . Този израз стои съвсем изолирано и несвързано с контекста, поради което го изпускаме в превода. Повече за това вж. R. Aitzetmüler. Hexaemeron. . ., t. V, S. 228.

 

154. Исайя, 9, 6.

 

154а. Старобългарският израз е буквален превод от гръцки —

.

 

155. Срв. Исайя, 9, 6.

 

156. В повечето от преписите на Шестоднев е несказа сана, което е превод на τὸ ἀξιὥματα. В издадения от О. Бодянски текст е .

 

350

 

 

157. Срв. Числа, 14:14—19.

 

158. Срв. Исайя, 9, 6.

 

159. Срв. Псалом, 81, 6.

 

160. Срв. Изход, 7, 1.

 

161. , на гръцки Μωϋςῆς ϑεὸς οὐκ ίσχυρός. P. Айтцетмюлер, като изхожда от гръцкия текст, поправя старобългарския и вместо става и превежда Moses ist Gott, което е погрешно. В гръцкия текст Θεός е вместо ϑεότης и трябва да се преведе „божественият Мойсей”.

 

162. Срв. Исайя, 9:6—7.

 

163. Самовластецъ, на гръцки αὐτεξουσία.

 

164. — в гръцки τοῦ Θεοῦ ὑψίσον εἰσιν. Йоан Екзарх или някой по-късен преписвач на Шестоднева е прибавил , без думата да съществува в оригиналния текст.

 

165. Срв. Деяния апостолски, 16, 18.

 

166. На старобългарски стои само . На гръцки — παραγγέλω σοι,. . . ἐν τῷ ὀνόματι τοῦ Κυρίου. Немският превод на Р. Айтцетмюлер е допълнен според гръцкия първообраз.

 

167. Марко 9, 25.

 

168. Срв. Йезекиил 16, 48.

 

169. На старобългарски .

 

170. На старобългарски изразът е: .

 

171. Срв. Йезекиил, 16, 41.

 

172. Тук Йоан Екзарх е употребил еврейското обръщение към Бога — Адонай, което липсва в гръцкия текст.

 

173. На старобългарски е употребена думата мѣнеть.

 

174. Тук авторът има пред вид онази насока от гностико-дуалистите, като Валентин, през III в. Павел Самосатски, а след това и Несторий, според които Христос се е родил така, както се раждат всички човеци, т. е. че той не е Богочовек.

 

175. Деяния апостолски, 21, 20.

 

176. Изразът „щяхме да заприличаме на Гомора” съществува във всички преписи на Шестоднев освен в този от 1263 г. Този израз го има и в гръцкия първообраз. — ὡς Γόμορρα ἂν ὥμοιώϑημεν. Срв. Исайя, 1, 9.

 

177. Срв. Ап. Павел, Послание до римляните, 11, 5.

 

178. На старобългарски е употребена думата племе, което е очевидно грешка на преписвачите. На гръцки е σπέρμα, която означава семе.

 

179. Ап. Павел, Послание до римляните, 9, 29; Исайя, 1, 9; Битие, 19, 24.

 

180. Срв. Матей, 25, 34.

 

181. На старобългарски е употребена думата .

 

182. Срв. Битие, 22, 2.

 

183. — ὄτι μόνος ἐγένετο τοιοῠτος.

 

184. Срв. Изход, 4: 22—23.

 

185. Псалом, 88, 21.

 

351

 

 

186. Срв. Псалом, 88:27—28.

 

187. . Този израз не е преведен от Р. Айтцетмюлер; той липсва и в гръцкия първообраз.

 

188. Ап. Павел, Послание до евреите, 12: 22—23.

 

189. Ап. Павел, Послание до римляните, 8, 29.

 

190. Срв. Псалом, 140, 2.

 

191. Срв. пак там.

 

192. Срв. Изход, 30, 3; 37, 26.

 

193. На старобългарски е употребена думата .

 

194. Стактис е най-чистият сок на дървото, от което се произвежда благовонната смола смирна. Според Плиний това дърво преди да бъде още нацепено изпускало сок, който народът наричал стактис. Срв. Речник на светото Писание, Цариград, 1884, с. 488. Стактис (στάκτης) е отглаголно прилагателно от гръцкия гл. στάζω — капя.

 

195. Предполага се, че онихът е покривка на вид мида, която като гори, издава приятна миризма. Срв. Речник на светото Писание, с. 352. Формата ногьтемь у Й. Екзарх е превод на гръцката дума ὄνυχος от ὄνυζ ὄνυχος нокът.

 

198. Халван (на гръцки ἡ χαλβάνη) е ароматична смола от растението Ferula galbaniflua L.

 

197. Срв. Изход, 30, 34.

 

198. Изразът, заграден в кръгли скоби, липсва в ръкописа на Шестоднев от 1263 г., както и в гръцкия първообраз, но е налице във всички останали преписи на старобългарски.

 

199. Срв. Псалом, 140, 2.

 

200. Пак там.

 

201. Псалом, 132:1-2.

 

201а. Срв. Първа Царвства, 21:1-4.

 

202. Пак там, 21, 4.

 

203. В издадения от О. Бодянски текст на Шестоднев изразът гласи: . Р. Айтцетмюлер въз основа на други ръкописи допълва: , на гръцки: διὸ καὶ ϕωνὴς αὐτῷ γενομένης ἤκουσεν οὐρανόϑεν.

 

204. Срв. Деяния апостолски, 10:3—4.

 

205. Срв. Псалом, 111, 9.

 

206. Даденото в кръгли скоби изречение липсва в текста от 1263 г. То е налице в няколко други преписа на Шестоднев, кикто и в гръцкия първообраз. Там то гласи: οὕτω προσκυνήσωμενεν, οὕτω πιστεὐσωμεν