Българска диалектология
Ст. Стойков
„БЪЛГАРСКА ДИАЛЕКТОЛОГИЯ” (3. изд. 1993) — ДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Третото издание на Българска диалектология, посветено на 80-годишнината от рождението на проф. Стойко Стойков и осъществено под редакцията на Максим Сл. Младенов, съдържа актуализирани библиографски данни за периода 1967—1991 г., които дават представа за диалектоложките изследвания и насоките в развоя на българската диалектология през този период.
Изминалото десетилетие отново налага преиздаването на Българска диалектология, превърнала се в класически труд, който систематизирано представя българските диалекти и техните особености.
Трудовете, които обогатиха българската диалектология през последното десетилетие, са свидетелство за методологичното обновяване и тематичното обогатяване на диалектоложките проучвания. Те отразяват както традиционния интерес към микродиалектните явления и особености, така и стремежа към обобщения и типологизация, която се опира на съществуващите описания и диалектоложки материали.
Най-значимо изследване безспорно е подготовеният в Секцията за диалектология и лингвистична география Обобщаващ том на Българския диалектен атлас. I—III. Фонетика. Акцентология. Лексика, издаден през 2001 г. от авторски колектив с отговорен редактор Ив. Кочев. Като атлас от нов тип, Обобщаващият том на БДА всъщност представлява ареалогично изследване, което се опира на картографирания материал в регионалните диалектни атласи, чиято подготовка започва под ръководството на Ст. Стойков. Обобщаващият том обогатява теоретично ареалогичните изследвания, тъй като в концепцията му е залегнала идеята „чрез синхронен материал от цялата езикова територия да бъде посочен и ста-
419
диалният развой на българския език”, т.е. материалът от съвременното състояние на диалектите да бъде интерпретиран в диахронен план.
Отношение към лингвогеографското изследване на българските диалекти има и трудът на В. Радева Увод в ареалната лингвистика (С., 2001, 192 с.), в който се изясняват теоретични въпроси, свързани с ареалогичното проучване на диалектите и езиците, с принципите на картографиране в издадените лингвистични и диалектни атласи.
Сред трудовете, които имат за обект българските диалекти, значително място заема монографията на Максим Сл. Младенов Българските говори в Румъния (С., БАН, 1993, 450 с.), в която е направен същественият извод, че „въпреки почти двувековното самостоятелно развитие, откъснатите от метрополията говори са се развивали в духа на развойните тенденции на българската диасистема. Нито един от тамошните говори не е тръгнал в друга посока и не е придобил черти, които биха изменили неговата природа на български диалект.”
Особено значение за диалектната лексикография има трудът на Л. Гълъбов Лексиката на говора в с. Доброславци, Софийско (С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, 2000, 835 с.), който е резултат на 35-годишна събирателска дейност и представлява опит „да се представи лексиката на говора в с. Доброславци, Софийско, в нейната максимална пълнота, да се покаже цялото речниково богатство на селише, което се отнася към западния софийски подговор”. Авторът, когото през 1952 г. проф. Ст. Стойков кани на работа в Секцията за българска диалектология, остава учител, но следва своето призвание и успява да съхрани за бъдещите поколения не само лексикалното богатство на говора, но заедно с това и „следите на старата духовна и материална култура на неговите носители, култура, която си отива заедно с тях”. Към значимите лексиколожки проучвания се отнася и трудът Говорът на село Зарово, Солунско, с оглед към лексикалната му система (2000, 463 с.), в който М. Вачева-Хотева и Сл. Керемидчиева представят словното богатство на диалекта. В продължение на 20 години М. Вачева-Хотева събира материала от информатори, изселници от с. Зарово, a Сл. Керемидчиева подготвя общата характеристика на диалекта и лексикографската обработка на материала. Според авторките „изследването е последна възможност за представяне на достоверен материал, събран все още от информатори, в по-голямата си част родени в някогашното село Зарово и израснали сред заровската интонационна среда”.
Тематично обособена лексика е обхваната от А. Стоилов в Земеделска и животновъдна лексика от говорите по Средна Стру-
420
ма с народно тълкуване (С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, 2000, 562 с.) и от Бл. Шклифов в Пастирската лексика в района на Вич планина (Костурско-Леринско) (С., 2000, 144 с.). Принос към проучване на лексиката в централния балкански говор представлява подготвеният от Ст. Ковачев и Т. Тотевски Речник на троянския говор (С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, 1998, 137 с.) с отделно обработени 1677 фразеологични съчетания.
Свидетелство за подчертания интерес към словообразувателните процеси в българските говори са не само многобройните статии и студии, но и монографичното изследване на М. Тетовска-Троева Десубстантивни деятелни имена в българските говори, Nomina actoris (С., БАН, 1992, 174 с.).
Редица монографични изследвания са поставени на отделни диалекти с оглед на по-цялостното им системно описание. Проучването Говорът на Ропката (1993, 341 с.), определено от авторката Сл. Керемидчиева като Родопска граматика, е сполучлив опит за пълно и цялостно представяне на диалекта от областта Ропката (Асеновградско), като чрез сравнение със съседните говори се определят мястото и спецификата му, изградена от своеобразно свързани микродиалектни, родопски, югоизточно- и общобългарски особености. Родопски говор е обект на изследване и в монографията на А. Соболев Болгарский широколышский говор (Марбург, 2001).
Морфологичната система на един североизточен български говор, разположен в изоглосната зона между мизийските и балканските говори, е описана от Н. Неделчев в Мизийско-балкански диалект. Към типологията на морфологичните системи на мизийско-балканските говори (С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, 1995, 286 с.). На североизточните български говори, разгледани в синхронен и диахронен план, са посветени статиите на А. Александров, събрани в Диалектоложки проучвания (Алтос, 1998, 149 с.).
Описание на всички възможности за функциониране на фонемите в говора на с. Черешница предлага Бл. Шклифов в Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори (С., 1995, 199 с.), като изяснява спецификата на диалекта чрез връзката и отношението му към старобългарския език.
Диалектоложки проучвания с нови данни и интерпретации на материалите включват и редица сборници с доклади от научни конференции: Проблеми на българския език в Македония, под ред. на чл.-кор. проф. Д. Иванова-Мирчева и ст. н. с. к. ф. н. Ив. Кочев (С., 1993, 299 с.); Диалектология и лингвистична география, под. ред.
421
на проф. д.ф.н. В. Радева (С., Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, 1999, 387 с.); Българският език през XX век, отг. ред. проф. В. Радева (С., АИ „Проф. Марин Дринов”, Пенсофт, 2001, 400 с.).
Без да обхващат всички публикувани след 1993 г. диалектоложки изследвания, посочените трудове са доказателство не само за продължаващия интерес към изследване на българските диалекти, за търсенето на нови подходи и методология при обяснение на наблюдаваните факти, но и за продължаването на научното дело на проф. Ст. Стойков, за своеобразното присъствие на неуморния му творчески дух.
Василка Радева