Българска диалектология
Ст. Стойков
ПРЕДГОВОР [*]
Този труд е първият системен преглед у нас на проблемите на общата и българската диалектология. Той е предназначен преди всичко за студентите по българска филология като учебно помагало и това обстоятелство определя ред негови особености в постройката, разпредялбата на материала, обема, начина на разглеждане на проблемите и пр.
Трудът се състои от шест глави. В първата глава сравнително накратко са разгледани някои по-общи въпроси, свързани с диалектното разчленение на езика и със значението на диалектологията като дял от езикознанието.
Втората глава е основна. Тя е посветена на териториалните диалекти и се състои от три дяла. В първия дял са разгледани общите теоретически проблеми за характера, произхода и развоя на териториалните диалекти изобщо и на териториалните диалекти на българския език. Във втория дял са посочени най-характерните особености на отделните български говори. А в третия дял обобщително са разгледани по-важни фонетични, морфологични, синтактични, словообразувателни и лексикални особености на българските диалекти. За разлика от някои чужди трудове с подобен характер тук отначало се дават отделните териториални диалекти, като се посочват техните по-характерни особености, а след това се разглеждат общите и различителните им особености. Това е направено, защото, след като се знаят отделните диалекти и техните особености, по-лесно се усвояват и по-правилно се разбират общите особености. При това трябва да се има предвид, че общият преглед не представя само повторение на това, което е дадено като характерни особености на отделните
* Предговор на автора към второто издание.
20
диалекти, а до голяма степен съдържа нов материал, и то с оглед на някои особености на българския литературен език.
В третата глава са разгледани особеностите на социалните говори. Тя е сравнително кратка и отговаря на значението и мястото на тия говори в общонародния език.
Четвъртата глава е посветена на диалектизмите в литературния език - проблема, която има значение за езиковото строителство и за обучението по български език във всички степени на училищното образование. В петата глава са разгледани по-общите въпроси, свързани с проучването на диалектите. Тук са дадени и някои практически указания за начините, по които трябва да се събират диалектоложки материали. А в шестата глава е разгледана съвсем накратко историята на българската диалектология.
Във всички глави при отделните въпроси е посочена библиография. Тя е доста обширна, без да бъде изчерпателна. В нея са включени по-значителни работи по обща диалектология и всички по-важни приноси по българска диалектология. Особено внимание е обърнато на лексиката, която досега не се проучваше достатъчно пълно, затова в библиографията са дадени и някои сравнително по-дребни работи, съдържащи само материали.
В това второ издание на „Българската диалектология” са направени редица промени. В раздела „Фонетични, граматични и лексикални особености на българските диалекти” е включена нова глава „Диалектни различия в словообразуването”, а главата „Диалектни различия в синтаксиса” е основно преработена. В разглеждането на отделните диалектни особености и в посочването на по-характерните черти на отделните говори са направени някои поправки и доуточнения. Освен това е попълнена библиографията с трудове, излезли в периода 1961—1967 г., и са отстранени грешките и пропуските, посочени от критиката или забелязани от самия автор.
Като приложение в това издание се дава само една карта, която показва основното диалектно разчленение на българския език, без да се очертават границите на отделните говори. Трябва да се има предвид, че посочените територии на отделните основни диалектни групи са приблизителни. При сегашното състояние на българската диалектология, когато още не е издаден целият български диалектен атлас, не е възможно по-точно да се даде диалектното разчленение на българския език и да се посочат границите на отделните говори. По тези причини засега се задоволявам до голяма степен с традиционното деление на българските
21
говори, особено що се отнася до говорите в западните български земи.
Този труд обобщава всичко, което е публикувано досега по българска диалектология. В него има и доста данни, които авторът сам е установил и някои от които сега се изнасят за пръв път. По своя характер и обем той е полезен за всеки, който се интересува от особеностите на българския език, занимава се с неговата история или със сегашното състояние на българския книжовен език.
София, май 1967 г.
АВТОРЪТ