Българска диалектология
Ст. Стойков
М. Младенов — Бележки към изданието
Книгата на проф. Ст. Стойков „Българска диалектология” отдавна е библиографска рядкост. Тя е търсена както от научни работници у нас и в чужбина, така и от множество студенти по филологическите специалности и предимно по българска филология. Не е трудно да се установи, че тя е едно от най-цитираните български езиковедски изследвания.
При подготовката на текста за издаване е извършена незначителна редакторска намеса по второто поправено издание от 1968 г. Преди всичко са отстранени съществуващите тук-там идеологически елементи, особено в уводната част на книгата. Тези елементи не са пряко свързани с разработваните проблеми и до голяма степен имат външен характер. Тази намеса не накърнява съдържанието.
Освен това са поправени всички стилистични (незначителни) грешки. Коригирани са някои пропуски при предаването на диалектни думи или техни словоформи (неточно или пропуснато ударение, неточна диалектна форма).
Осъвременени са някои географски названия: Дупнишко вм. Станкедимитровско, Добричко вм. Толбухинско и др.
Проф. Ст. Стойков разглежда диалектното членение само в границите на сегашната българска държава. Това се обяснява с времето, когато той е писал своя труд. По този начин са били съставени и публикуваните карти. На редица места обаче се съзират други възгледи, които за съжаление са останали неразкрити пълно в изследването му. Така например той ясно и категорично изразява не само своите позиции, че „в границите на българския език влизат и македонските говори, които споделят всички характерни черти на българската езикова система. Българските и македонските говори са еднакви по главните особености на граматичния си строеж и на основния си речников фонд. Те образуват една езикова цялост, която съществено се отличава от сърбохърватската езикова система. Близостта на българските и македонските говори не е слу-
18
чайна. Тя е последица от общия им произход и от еднаквия им развой в продължение на повече от 12 века на Балканския полуостров в рамките на българската народност и българската нация”.
При характеристиката на рупските говори проф. Ст. Стойков отново изтъква, че „при разглеждане границите на българския език, между българските и македонските говори не може да се прокара каквато и да е основна диалектна граница. Преходът между тия говори е постепенен и едва забележим, какъвто е изобщо преходът между диалектите на един и същ език. Българските и македонските говори имат еднакви основни особености в граматичния строеж и в основния речников фонд, а се различават само по второстепенни особености. И тия еднакви общи черти не са случайни, а са последица от обстоятелството, че българските и македонските земи в продължение на много векове са образували политическа, културна и икономическа цялост, че в тях се е образувала една и съща народност — българската народност, която е имала и едно средство за общуване — българския народностен език, съществуващ реално под формата на ред много близки диалекти”.
Нарочно бе направена тази по-обширна извадка, защото тя оправдава мотивите към основния текст на проф. Ст. Стойков да бъде прибавена още една глава, написана от Максим Сл. Младенов, в която са характеризирани основните диалектни формации от Вардарска и Егейска Македония. Те са разгледани по модела на проф. Ст. Стойков. Търсени са белезите, с които той е характеризирал останалите български диалекти. По този начин се получава по-пълна и цялостна картина на българското диалектно членение, което ще улесни до голяма степен студентите при тяхната подготовка.
Извършена е актуализация на библиографските данни към всеки дял. Библиографията е попълнена за периода 1967—1991 г. Тя е подборна, но достатъчно пълна, за да се получи представа за насоките в диалектоложките изследвания през изтеклите 25 години. В библиографските добавки се обхващат публикации от научни издания (сборници, списания, годишници, известия и т. н.) и рядко от вестници. Привеждат се библиографски данни за публикации, появили се не само в България, но и в други страни. Попълването на библиографските сведения за българските диалекти превръща книгата в първостепенен и единствен справочник за проучванията върху българските диалекти. Направените в това издание библиографски допълнения са подредени по азбучен ред на имената на авторите. Те са оградени в прави скоби и се придружават от инициалите: М. Сл. М.
ОТ РЕДАКТОРА