Българска диалектология
Ст. Стойков

V. ПРОУЧВАНЕ НА ДИАЛЕКТИТЕ

МЕТОДИ ЗА СЪБИРАНЕ НА ДИАЛЕКТОЛОЖКИ МАТЕРИАЛ

Лично наблюдение  (Информатори; Диалектно разчленение; Начини за събиране на материал; Записване на материали; Качества на записа; Обработка на материала)

Анкетен метод

Събиране на материали по програма

Използуване на записи, правени с други цели

 

Задачите, които се поставят пред едно диалектоложко проучване, както видяхме, могат да бъдат доста различни — от пълното и всестранно описание на говора в дадено селище или

392

група селища, през установяване диалектната система на по-голяма или по-малка диалектна област, до очертаване на диалектната система в даден език, и то както в днешното ѝ състояние, така и в историческото ѝ развитие

Преди да се пристъпи към каквото и да е конкретно диалектоложко проучване, на първо място трябва да се събере необходимият материал. Събирането на материал е извънредно важна задача при всяка научна работа, но при диалектоложката то има първостепенно, изключително значение. Всъщност при диалектоложката работа, особено при описателната, събирането на богат и верен материал представя научно постижение — решение на научна задача. Неговото систематизиране и обработване е втора задача. При обработката на материала и при изводите от него могат да се направят и грешки, но те не намаляват съществено цената на диалектоложкия труд, шом като материалът е добре и правилно събран. По тая причина е необходимо да се разгледат по-подробно начините, по които се събира диалектоложки материал, и методите, по които се извършват диалектоложките наблюдения.

Преди да се пристъпи към събиране на диалектоложки материал, необходимо е предварително да се проучи съответната литература, т. е. всички събрани и иубликувани вече диалектии материали, всички диалектоложки изследвания, които се отнасят не само до интересуващия ни говор, но и до говорите, разположени непосредствено до него. Също така е необходимо да се проучат историческите, етнографските и други сведения за селището или за областта. Изобщо изследвачът трябва предварително да се осведоми върху състоянието на диалекта, върху миналото на населението и върху направеното преди него, като се въздържа обаче да прави предварителни изводи.

Основните методи, по които се събират диалектоложки материали, са два: 1)  л и ч н о  н а б л ю д е н и е  (личен метод) и 2) използуване на специални  в ъ п р о с н и ц и, попълвани от различни лица (анкетен метод).

1. ЛИЧНО НАБЛЮДЕНИЕ

Главен метод за събиране на диалектоложки материал е личното, непосредното наблюдение. При него записвачът сам, лично се запознава с диалектните факти, наблюдава ги в тяхната естествена среда, спира се на ония от тях, които представят

393

интерес за него, и си записва всичко необходимо. Той има възможност да проверява онова, което му се вижда съмнително или неправилно, може да събере допълнителен материал по някои явления и пр. Изобщо при личното наблюдение записвачът има условия да събере богат и пълен материал.

И н ф о р м а т о р и

При личното наблюдение трябва да се има предвид, че диалектът и в най-малката говорна единица — отделното село — никога не е напълно единен, че съществуват известни разлики, свързани с възрастта, пола, образованието, социалното положение и произхода на населението. Така, на първо място, трябва да се държи сметка за възрастта на информаторите (лицата, от които се събира материал). По-възрастните лица обикновено по-добре пазят диалектните особености. На второ място, трябва да се държи сметка за образованието. Лицата, които имат по-високо образование, обикновено в разговор с чужди лица употребяват литературни думи и форми. На трето място, трябва да се държи сметка за пола, защото съществуват известни разлики между говора на мъжете и говора на жените. Мъжете по своята дейност, занимания и пр. много по-тясно са свързани с града и с проявите на разговорния книжовен език, отколкото жените. Освен това мъжете са изобщо по-грамотни от жените, защото в миналото са получавали по-високо образование, обикновено прекарват по 1—2 години в казармата, вземат по-дейно участие в политическия и обществения живот и пр. A жените, особено по-възрастните, по своята дейност, интереси и пр. по-тясно са свързани със селото. Значителна часг от тях обикновено живеят и работят само в пределите на родното си село; някои от тях дори не са ходили по-далеч от пазарния център — близкия град.

С тия разлики в обществените и икономическите условия, които в миналото не са били еднакви за мъжете и за жените, се обясняват и разликите между говора на мъжете и говора на жените. Говорът на жените обикновено се отличава с повече диалектни особености и, общо взето, пази в себе си в по-голяма степен по-старите, типичните черти на традиционния диалект.

При събиране на диалектоложки материал трябва да се държи сметка и за произхода на информаторите: дали са местни жители, или са преселници. Особено трябва да се внимава при

394

възрастните жени, които често произхождат от други близки или далечни села. Затова говорът им може да не огразява само диалекта на селото, в което живеят, но и диалекта на селото, в което са родени и отраснали.

Броят на информаторите при личното наблюдение е различен и зависи от задачите, които си е поставил записвачът. Ако събира материали за описание на т. нар. традиционен говор, т. е. за най-архаичната форма на говора, трябва да избере няколко информатора от по-възрастните жени и мъже. A ако иска да направи пълно описание на говора, трябва да привлече голям брой информатори от всички групи местно население: стари, млади, деца, мъже, жени и пр.

Д и а л е к т н о  р а з ч л е н е н и е

При личното наблюдение трябва да се държи сметка и за стилните разлики в диалекта. От обиходната разговорна реч особено значително се отличава езикът на фолклора, на първо място, езикът на народните песни, при които има голямо значение и музикално-мелодичният фактор. Езикът на песните често пази в себе си  а р х а и з м и, които отдавна са изчезнали от обиходния разговорен език. В тях нерядко се откриват и черти на други говори, от областта на които песните са пренесени, защото фолклорните произведения се пренасят много лесно.

Архаичните езикови особености на народните песни се отнасят до всички страни на езика — фонетика, морфология, синтаксис и речник, но най-често те са в речника и в морфологията. Например в народни песни от Източнософийско, които днес се пеят, се срещат редица особености, непознати на обикновения разговорен език. В речника такива особености са думи като милкỳвам (милвам), помàма (измама), подỳшка (обеца), мажàтица (омъжена жена), дадѝйа (бавачка), патъ̀к (обувка), косѝтрен (калаен), ерѝлен (копринен), вравѝн’ак (мравка) и др. В морфологията такива думи са младожèн’а (младоженик), добрà дàра, пèшта лèба, дадè мàйци, казà брàту и пр. Дори в една коледарска благословия се срещат своеобразни творителни форми на -ами:

па се правѝла, па се струвàла

като мèчка страотàми,

като въ̀лк деботàми,

като зàйак бързинàми,

395

като лисѝца хитрин’àми,

като пèн’а по водàми.

В народни песни от Дупнишко пък се срещат инфинитивни форми, които са напълно чужди на обикновената диалектна реч:

Немòй ме, Пàвле, ти губѝти.

Далѝ ти се е додеàло

у бàштине седèти

и майци слуговàти.

В народните песни много често ударението не съвпада с ударението на обиходната реч, a дори може да има разлики и в изговора на отделни звукове. Всичко това показва, че поначало народните песни трябва да се изключат като материал за диалектоложки проучвания, a когато се наложи да се използуват, трябва да се постъпва внимателно и предпазливо. Същото се отнася и до другите фолклорни жанрове — народните приказки, гатанките, пословиците, поговорките и пр. Следователно основен обект при диалектоложкото проучване и при събиране на диалектен материал трябва да бъде обикновената, „нормалната” обиходно-битова разговорна реч. При личното наблюдение трябва да се има предвид, че диалектът никога не е абсолютно еднакъв, че в него обикновено се срещат една до друга стари форми, които отпадат, и нови форми, които се развиват. При това тия форми може да не са свързани с говора на отделните поколения, a да се срещат в речта на едно и също лице.

Най-сетне при личното наблюдение трябва да се различават и отделни диалектни типове. На първо място, в съвременното село ясно се отделя  т р а д и ц и о н н и я т  т и п  на говора, т.е. езикът на оная част от населението, която най-слабо е изпитала въздействието на литературния език. Тоя тип се среща у по-старото поколение, главно у жените, които не са живели извън родното си село. Покрай него се отделя и  г о в о р ъ т  н а  п р о г р е с и в н и т е  селски слоеве — младежите и местната интелигенция. Тоя говор се приближава в по-голяма или по-малка степен до нормите на литературния език. Между тия две основни, крайни диалектни типа в селото съществуват и преходни типове, границите на които са твърде колебливи, та трудно се определят.

Отбелязаните типове диалекти съществуват заедно и едновременно върху известна територия. Те обаче не са устойчиви. В тях постепенно се извършват промени, особено в последно време.

396

Днес все повече и повече се стеснява кръгът на носителите на традиционния говор.

Изобщо, ако се вземе под внимание всичко казано дотук и се събере материал в пределите на дадена територия от една група население, ще се окаже възможно да се установи системата на говора в такава мяра, в каквато тя се е запазила по време на наблюдението. Наблюдателят може да отбележи и отклоненията от системата, които засягат отделни думи и фòрми и които свидетелствуват за тенденции в развоя на диалекта.

Н а ч и н и  з а  с ъ б и р а н е  н а  м а т е р и а л

При личното наблюдение събирането на материал става по два основни начина: направо или по въпросник-програма.

Когато се събира материал от говор в едно село, трябва да се обръща внимание на всички особености на речта и всичко да се записва. След като се установят особеностите на говора, вниманието може да се насочи по-специално към едни или други характерни черти. Целта на събирания материал е да представи говорната система в нейната пълнота, затова той трябва да бъде богат и разнообразен, да обхваща всички страни на диалекта.

Когато се събира материал за говори в по-голяма диалектна област, в която има няколко или много селища, добре е във всяко село да се наблюдават едни и същи явления, и то по възможност в едни и същи думи. По тоя начин може да се събере еднороден материал, който ще покаже състоянието на говорите, ще разкрие тяхното взаимоотношение и ще очертае изоглоси, ако има такива. За тая цел е необходимо да се изработи специален въпросник-програма, който да обхване всички явления, които представят интерес. Тоя въпросник може да се изработи предварително, но по-добре е, ако в неговата основа легне говорът на онова селище, което според предварителни проучвания се явява най-типичен представител на изследваните диалекти. След като се проучи добре говорът на избраното село, въз основа на установените в него особености се изработва внимателно въпросник и после в течение на работата не се правят в него никакви промени или допълнения. Трябва да се има предвид, че всяка промяна налага отново да се отиде в посетените вече села, от които е събран материал. Събирането на материал чрез въпросник по методите на лингвистичната география дава много добри резултати и напоследък се прилага широко.

397

Материали за българските диалекти по методите на лингвистичната география чрез въпросник пръв у нас е събирал немският езиковед Г. Вайганд. През 1905 г. при събиране на материали за румънския лингвистичен атлас по специален въпросник, съдържащ 95 думи и явления, той е събрал материали от 22 български села от различни краища на България. Тия материали са публикувани в специална статия — „Принос към опознаване на българските диалекти” (Beitrag zur Kenntnis der bulgarischen Dialekte. — Fünfzehnter Jahresbericht des Instituts für rumänische Sprache (Rumänisches Seminar) zu Leipzig. Leipzig, 1909, 155—167).

Значителни материали за географското разпространение на названия, отнасящи се до ралото, колата, тъкачния стан, жътвата, вършитбата, облеклото и пр., но предимно с оглед към нуждите на етнографията, са събрани от Хр. Вакарелски. Te ca публикувани в ред негови статии, като „Из веществената култура на българите” (Известия на народния етнографски музей в София, 8—9, 1929, 55—109; 10—11, 1932, 130—165; 12, 1936, 62—85; 14, 1943, 94—128), „Няколко културни и езикови граници в България” (Известия на Бълг. географско дружество, 2, 1935, 58—100), „Проект за български фолклорен атлас” (пак там, 1, 1933, 127—138).

З а п и с в а н е  н а  м а т е р и а л и

Диалектоложките записи трябва да се правят, като се наблюдава обикновената непринудена реч, и то най-добре, когато информаторът мисли, че вниманието на събирача е насочено към съдържанието на разказа, a не към неговата форма. За тая цел той трябва да каже на информатора, че е дошъл да изучава миналото на селото, че събира сведения за старите обичаи, че се интересува от стопанството, бита, селското производство, занаятите и пр. Затова при събиране на диалектни материали е целесъобразно да се водят разговори на исторически, производствени, битови и други теми, например за миналото на селото, за околните местности, за селскостопански оръдия и инструменти, за полската работа, за скотовъдството, за жилището, за старите обичаи и пр. Изобщо трябва да се намери такава тема за разговор, която отговаря на интересите и заниманията на информатора.

При извършване на диалектоложки наблюдения и при записване на материали изследвачът трябва да се старае да

398

говори колкото се може по-малко. Неговата задача е само да поддържа разговора, да задава въпроси, да променя темата на разговор, ако тя стане неинтересна или се изчерпи. Най-добре е обаче, ако при събирането на материалите участвуват двама души — единият да поддържа разговора, a другият да записва.

За да получи материал, най-типичен за обиходната реч, изследвачът не трябва да подсказва на информаторите предполагаемата дума или форма. Неговата задача е непосредствено да чуе в речта на своите обекти нужните факти. Оттук следва важното правило да не се задават преки въпроси, като „Казват ли у вас така?”, „Употребяват ли у вас такава форма?” и пр. На такива въпроси се отговаря само с „да” или „не”.

Основният диалектен материал следователно трябва да бъде събран не чрез преки въпроси, a като се наблюдава свободната диалогична или монологична реч на местните жители. Пряко запитване може да се приложи при събиране на материал за речника, и то, когато се отнася до предмети от селския бит, които са налице. В тоя случай въпроси като „Какво е това?”, „Как се нарича това?” са не само напълно уместни, но дори и необходими. При събиране на материал на другите страни на диалекта — фонетика, морфология и синтаксис — преки въпроси не бива да се поставят. Само когато основният материал е събран и когато информаторът е лице, което разбира интересите на записвача и има здраво езиково чувство, някои неясни или ненапълно изяснени точки могат да се изяснят чрез преки въпроси.

Трябва да се има предвид, че не само при изучаване на лексиката, но и на фонетиката, и на морфологията достатъчен е материал, представящ отделни думи, отделни форми или ограничени групи думи, a при свободен разговор е възможно интересуващите ни думи и форми да не се срещат. В такъв случай съществено помагат тематичните разговори. Ако искаме например да узнаем коя от формите жъ̀на, жèна или жàна се употребява в проучвания от нас диалект, ще трябва да отворим разговор за лятната полска работа, за прибиране на житните храни и пр. A ако искаме да съберем материал за глаголните форми за първо лице, единствено число, сегашно или минало време, трябва да накараме информатора да разкаже какво прави от сутрин до вечер през различните сезони или пък какво е правил вчера през целия ден.

Невинаги обаче тематичните разговори и насочващите въпроси довеждат до целта, понеже информаторът има свобода

399

да употреби синоними или да построи фразата си така, че да не употреби търсената форма. В тоя случай изследвачът е длъжен по такъв начин да подбере въпросите, че в отговора да бъде употребена съответната дума или форма. Трудността се състои в това, че сам той не бива да употреби тая дума или форма, за да не повлияе с това на отговора. Формулирането на такива въпроси отначало изисква доста усилия, умение, съобразителност и изобретателност, но с течение на времето изследвачът си изработва готови въпроси-клишета, които употребява при нужда.

Основният фонетичен и морфологичен материал може да се събере при беседа на каквато и да е тема. Ред въпроси обаче изискват специална тематична беседа, насочващи въпроси и въпроси-клишета. Материалът за лексиката може частично да се събира и чрез поставяне на преки въпроси. Но и тук най-ценен е материалът, записан при цялостен разказ в свободпа реч, където думата е употребена в естествени условия, в типичен контекст. Доста лексически материал може да се извлече и от записите по фонетика и морфология. Сравнително най-труден дял за наблюдение се явява синтаксисът, понеже за него се изисква свързан текст, цели фрази, или ясна ситуация, при която се говори, докато за фонетиката и морфологията са достатъчни отделни думи или словосъчетания. Описанието на синтактичната система е трудно още и затова, защото то може да се направи само въз основа на голям брой цялостни записи.

При първите си записи наблюдателят обикновено записва всичко, което му се вижда интересно и което успее фонетично да запише. По-късно, след предварителна обработка на материала, когато се изясни, че за едни явления има доста примери, a за други — малко или съвсем няма, той може да се специализира и да записва само това, което представя интерес за него.

Трябва да се изтъкне, че значителна част от фонетичните явления се наблюдават без особен труд от лица със среден слух. Необходима е само известна предварителна подготовка по фонетика и запознаване с фонетичните явления на българския език и неговите говори. Изобщо изследвачът трябва да се научи да „слуша”, да спира вниманието си върху същественото във фонетиката, което за обикновения слух може да се стори незначително.

Има обаче и такива фонетични явления, за които се изисква по-изострен слух и по-сериозна фонетична подготовка, като например редукцията на гласните, йотацията, степента на палаталност и пр.

400

Материалът, събран за фонетиката, винаги може да бъде използуван и за морфологията — тук може да се използуват и откъси от фрази, словосъчетания и дори отделни думи. Материал за морфологията може да се извлече и от материала, записан за синтаксиса. Все пак обаче морфологията изисква и специални наблюдения, въпреки че за нея могат да се използуват материалите за фонетиката, за лексиката и за синтаксиса.

Изразите, свързаните текстове и пр. трябва да се записват точно, без да се изпускат думи, без да се менят словоредът, формата на думите и пр. При това за синтаксиса може да се записва и ненапълно фонетично.

При лексиката е желателно да се дават кратки описания на предметите и на производствените процеси, с които е свързана дадена дума, a самата дума да се записва в цялостен конкретен текст. При това е необходимо да се види и самият предмет, a не само да се узнае неговото название, защото различията в названията могат да са във връзка с различни материални или функционални особености. Добре е лескикалният материал да бъде придружен от скици и чертежи на предметите, селскостопанските оръдия и пр. Ако някой предмет се нарича не с една, a c две или повече думи, трябва да се запишат всичките тия думи, като се посочи коя от тях местните жители считат за по-стара, коя за по-нова, коя по-често се употребява и от кои слоеве население.

Неопитният наблюдател обикновено записва само онова, по което диалектът рязко се отличава от нормите на литературния език, a не отбелязва такива черти, по които той е близък или еднакъв с литературния език.

При фонетичните наблюдения са характерни редица грешки, които може да допусне наблюдателят — местен жител или изобщо лице, говорещо добре или частично изучавания диалект. Такъв наблюдател нерядко не обръща внимание на твърде типични и леко наблюдаеми странични явления, като например качествата на отделните фонеми. Например в Софийско, Врачанско, Белослатинско и другаде в Северозападна България местните наблюдатели трудно забелязват, че в тия, диалекти младото поколение изговаря й вместо меко л (зèйе, йèйа, йийак вместо зèл’e, лèл’а, л’йл’ак), a в Трънско, че се изговаря средно л.

Затова диалектните записи трябва да бъдат придружени не само с подробни указания за информатора — лицето, от което е записано, но и за записвача — лицето, което е записвало — откъде произхожда, в какво отношение е с даденото селище, колко време е живяло в него и пр.

401

К а ч е с т в а  н а  з а п и с а

От всичко казано дотук е ясно, че изследвачът на диалект и записвачът на диалектни материали имат извънредно голяма отговорност за събрания от тях диалектен материал. Докато работата на изследвача на писмен паметник може да бъде проверена и от други лица, тъй като писменият паметник е достъпен за мнозина, устната реч е достъпна за наблюдение само в момента на говоренето. Затова диалектният запис не може да бъде проверяван по-късно от други лица. И събирачът трябва да бъде особено внимателен и добросъвестен, за да не въведе в заблуда другите, да не предизвика лъжливи изводи, неотговарящи на действителното положение на нещата.

Диалектните записи могат да имат два вида недостатъци: 1) може записвачът да не е отбелязал всичко, което се среща в говора, и 2) може да е отбелязал неща, които не съществуват в говора. Първите недостатъци са неизбежни и понятни. Те зависят от подготовката на записвача, от сръчността му, от времето, с което е разполагал, и пр. Недостатъците от втория вид обаче са недопустими — те могат да заблудят. Записвачът трябва да отбелязва само това, в което е абсолютно увереи. Ако в нещо се съмнява, трябва изрично да го отбележи.

Важно изискване е и техническото изпълнение на записа. Той трябва да бъде записан ясно и четливо. Стенографирането не е удобно.

Най-добре е да се записва на грамофонни плочи или на магнетофон. Бъдещето принадлежи на звукозаписването, което има редица безспорни предимства. Преди всичко то позволява много пъти да се прослушва записаният текст.

О б р а б о т к а  н а  м а т е р и а л а

Обработката на записите — разпределянето на материала по дялове на фонетика, морфология, синтаксис и речник — трябва да става всеки ден на самото място. Това ще даде възможност на събирача по всяко време да знае по кои въпроси има достатъчно материал, по кои недостатъчно и според това да насочва работата си. И той няма да напусне селището, без да е събрал достатъчно надежден и проверен материал.

Ако първичната обработка на материала не се извърши веднага и на самото място, a като измине по-кратко или по-дълго време, след като е записан, понякога може да не се

402

разчете и не могат да се попълнят някои пропуски, ако се окаже, че материалът е неравномерен.

При всеки диалектен материал трябва точно да се посочи информаторът — лицето, от което е записан: име, презиме, фамилия, дата на записването. Освен това за всеки информатор и за всеки обект на наблюдение трябва да бъдат събрани следните данни: възраст, пол, образование, професия. Твърде важно е да се уясни живяло ли е лицето извън родното си село, кога, къде, колко време и с какво се е занимавало, какво участие взема в обществения живот.

Ако при някой запис не може точно да се посочи лицето, от което е записан, това трябва да се отбележи.

2. АНКЕТЕН МЕТОД

Материали за проучване на диалектите могат да бъдат събрани не само по пътя на личното, непосредствено наблюдение, но и чрез специални въпросници, програми, анкети и пр.

Тъй като личното наблюдение изисква продължително време, a специално подготвените лица са малко на брой и не са в състояние сами да посетят всички селища от дадена област, за събиране на материали и за описване на диалектите често се прибягва до помощта на неспециалисти — образовани лица, които проявяват известен интерес към такъв род работа — главно учители, студенти и курсисти.

За да има единство на тяхната работа и за да бъде събран еднакъв и системен материал, разни научни институти и отделни лица-диалектолози издават специални въпросници, програми и пр. Тия въпросници и програми обикновено се изпращат на предварително избрани или посочени лица, които отговарят писмено или направо попълват въпросниците и после ги връщат обратно. Така събраният материал по-късно се обработва от специалисти.

В зависимост от целите и задачите, които си поставя събирането на диалектен материал по тоя начин, въпросниците и програмите са различни по характер и обем. Едни от тях са по-общи и целят да обхванат най-съществените особености на всички диалекти от даден език, други са по-ограничени и са предназначени за проучване на отделни фонетични, морфологични, синтактични или лексикални особености в даден диалект, в група сродни диалекти или във всички диалекти. Анкетният

403

метод за събиране на диалектни материали особено широко се практикува в лингвистичната география.

За проучване на българските местни говори по анкетния метод отначало катедрата по български език във Факултета по славянски филологии на Софийския университет, a след това Институтът за български език при Българската академия на науките издадоха специален „Кратък осведомителен въпросник за проучване на българските териториални говори”. Тоя въпросник, изработен от Ст. Стойков, съдържа около 260 въпроса и обхваща най-съществените фонетични, морфологични, синтактични и лексикални особености на българските диалекти. Катедрата по български език във Факултета по славянски филологии издаде и специален „Въпросник за проучване на българските занаятчийски говори”, по който се събират лексикални материали от различни занаяти.

3. СЪБИРАНЕ НА МАТЕРИАЛИ ПО ПРОГРАМА

При събирането на диалектоложки материали и при описанието на отделни говори в диалектологията се използуват и специални програми за проучване. Те съдържат конкретни указания точно какви явления трябва да се наблюдават във фонетиката, морфологията, синтаксиса и лексиката, какви примери да се привеждат към всяко явление и как изобщо да се построи един диалектоложки труд. Тия програми са предназначени за лица, които нямат достатъчна диалектоложка подготовка или изобщо нямат специална подготовка, a желаят да опишат някой диалект, обикновено родния си говор.

Пръв у нас издаде „Програма за изучаване на българските народни говори” проф.  Б.  Ц о н е в, напечатана в Сборник за народни умотворения, 16—17, 1900, 880—911. Тая обширна и подробна програма обхваща всички страни на диалекта — фонетика, морфология, синтаксис и речник. По нея са събрали материали и са направили проучвания на диалекти мнозина любители-диалектолози, като Хр. П. Стоилов, Кр. Стойчев, Йорд. Захариев и др.

Специално „Упътване за проучване на териториален диалект в селище” (С., 1950, 15 с.) издаде  С т.  С т о й к о в. В него са дадени конкретни указания за събиране на материали и за описване на диалект в селище.  С т.  С т о й к о в  напечата и кратка „Програма за събиране на речникови материали от българските народни

404

говори” (Език и литература, 1955, № 6, 445—449), по която са публикувани няколко лексикални приноса.

Известна връзка с диалектологията имат и някои други програми, издавани с етнографски цели. По-важни от тях са: „Насоки за събиране етнографски материали” (С, 1945, 16 с.) и „Въпросник-упътване за събиране на етнографски материали” (С, 1946, 157 с.) от  Х р.  В а к а р е л с к и, „Упътване за антропо-географски проучвания в България” (сп. Училищен преглед, 1928, № 6) от  Й о р д.  З а х а р и е в  и пр.

4. ИЗПОЛЗУВАНЕ НА ЗАПИСИ, ПРАВЕНИ С ДРУГИ ЦЕЛИ

Като материал за проучване на диалектите могат да бъдат използувани диалектни текстове, например приказки, песни, пословици, поговорки и др., записани с други цели — главно фолклорни и етнографски, — стига да има указание за техния произход. Тия текстове обаче трябва да се използуват крайно внимателно и критично. При тях винаги трябва да се държи сметка за социалната и жанрово-стилната диферепциация на речта и за възможните допуснати грешки при отбелязване на диалектните особености, защото вниманието на записвачите им е било насочено главно, дори изключително, към съдържанието, a не към езика.

Изобщо всички чужди диалектни записи, били те отговори по въпросник и програма, или фолклорни и етнографски материали, като източник за говорни проучвания трябва да се използуват крайно внимателно и критично. Възможно е те да съдържат редица грешки и неточности, свързани с произхода, подготовката и умението на записвача.

Когато записвачът събира материали от родния си говор, възможно е да не отбележи някои фоиетични особености, с които е свикнал и не им обръща внимание. Когато пък е външно лице, може да отбележи само ония черти, по които диалектът се отличава от книжовния език или от родния му говор, a да изпусне еднаквите. Ясно е, че в единия и в другия случай материалът е непълен и едностранчив, че не дава вярна и точна представа за системата на диалекта.

Когато записвачът няма специална подготовка, колкото и да се старае да записва така, както чува, обикновено силно се влияе от книжовната правописна система и не отбелязва редица

405

особености, като например обеззвучаване на съгласните в края на думите, редукцията на гласните, йотацията, мекостта и пр. Когато пък е усвоил външно и механично началата на фонетичната транскрипция, често дава пресилени, лъжливо-фонетични записи.

Изобщо всеки чужд запис трябва да се подложи на критични проверки, за да се установи отношението на записвача към говора и умението му да предава диалектните особености. Когато в записа се срещат противоречиви указания, невинаги трябва да се вини записвачът, a трябва да се има предвид, че причините за тях могат да бъдат от различен характер. Критичното използуване на чужди записи изисква да се държи сметка за всички възможни влияния, които могат да бъдат причина за двойственост и несистемност в показанията на записите. Особена предпазливост се изисква и към запис, в който няма никакви непоследователности, който е идеално правилен — за него може да се допусне със сигурност, че е съзнателно поправян.

[Previous] [Next]
[Back to Index]