Българска диалектология
Ст. Стойков
V. ПРОУЧВАНЕ НА ДИАЛЕКТИТЕ
ТИПОВЕ ДИАЛЕКТОЛОЖКИ ПРОУЧВАНИЯ
Атлас на българските говори в Съветския съюз
В зависимост от задачите, които диалектологът си поставя, и от големината на проучваната диалектна област има няколко типа диалектоложки проучвания, които се различават по характер, по начин за събиране на материали, по изходно гледище, по обсег и пр.
Едни диалектоложки проучвания дават подробна и всестранна картина на цялата езикова система въз основа на богат и разнообразен материал, a други засягат само някои най-съществени диалектни особености.
Диалектоложките проучвания се различават и по х а р а к т е р а на събрания материал. Едни се извършват въз основа на лично събран материал. При тях авторите имат голяма свобода и спират вниманието си върху онова, което смятат за важно и интересно. За тоя вид диалектоложки проучвания обаче е необходима специална подготовка. Други диалектоложки проучвания пък се извършват по специална програма или по специален въпросник. Те са чисто описателни и ролята на изследвача е доста ограничена. Той само отбелязва и изрежда диалектните факти, без да прави някакви изводи от тях. Тоя вид диалектоложки проучвания не са много обширни и обикновено се правят от лица, които нямат специална езикова и диалектоложка подготовка.
Диалектоложките проучвания се различават по и з х о д н о т о гледище, от което се правят. В едни диалектът се описва от гледище на разликите, които съществуват между него и известно по-старо състояние на езика, например от гледище на старобългарския език у нас. Тоя вид диалектоложко проучване е широко застъпен в диалектологията. При други, сравнително по-редки, диалектът се описва от гледище на разликите, които съществуват между него и книжовния език. И в двата случая обаче диалектът се описва, като не се излиза от самия него, a от
381
нещо, което се намира извън него — по-старо езиково състояние или книжовен език. A това невинаги е напълно целесъобразно, защото всеки предмет, който се проучва, трябва да се описва от гледище и на съществуващите в него самия закономерности, a не само от гледище на нещо, което е извън него.
Описването на диалект, като се излиза само от разликата му с книжовния език, на практика се оказва твърде субективно. Преди всичко за диалектологията и за историята на езика имат значение не само отличителните черти, но и чертите, които свързват диалекта с книжовния език. Съвременното езикознание иска диалектът да се опише в цялата съвкупност от съставящите го явления, които образуват отделна система. A това не може да стане, ако се излиза само от неговите разлики с литературния език. При такъв начин на описание много интересни факти могат да се изплъзнат от вниманието на наблюдателя.
Не може да се счита за напълно правилно и диалектоложко проучване, което се прави само от гледище на неговите разлики с известно по-старо минало състояние на езика. Това минало състояние може да се отнася към разни епохи, към разни местни разновидности на езика. Практически такъв начин на описание се свежда до изучаване на фактите от гледище на техните промени в сравнение с по-старо състояние на общия език. Освен това, когато диалектът се изучава в сравнение с по-старо езиково състояние, често пъти се губи разликата между живите, продуктивните явления, които характеризират езиковата система на изучавания жив говор, и мъртвите, отживелите явления, които имат само историческо значение.
По-правилен за описание е този начин, при който диалектът се описва в неговата цялост, като се излиза само от тия особености, които реално съществуват в него през дадената епоха. Съвременното езикознание изисква такова описание на диалекта, което дава неговото съвременно състояние като определена развиваща се система.
Описанието на диалекта в неговото съвременно състояние обаче съвсем не изключва сравняването на изучавания диалект с литературния език, с други диалекти и с фактите от по-стари езикови състояния. Напротив, научното изследване на диалекта е невъзможно без такива съпоставки, които съществено допринасят за цялостното проучване на диалектната система и за нейното историческо обяснение.
Диалектоложките проучвания се различават и по своя обсег. Е д н и от тях имат чисто описателен характер и се занимават
382
само със сегашното състояние на диалекта. Д р у г и, покрай описанието на говора, в една или друга степен правят опити и за историческо обяснение на диалектните явления. Т р е т и диалектоложки проучвания пък се занимават само с минали състояния на диалектите въз основа на материали, почерпани от писмени паметници. Като пример за първия вид диалектоложки проучвания, които са най-чести, могат да се посочат монографиите: „Банатският говор” (С., 1967, 490 с.) от С т. С т о й к о в, „Ихтиманският говор” (С., 1966, 196 с.) от М. Сл. М л а д е н о в, „Говорът на с. Доброславци, Софийско” (Българска диалектология, Т. 2, С., 1965, 3—118) от Л. Г ъ л ъ б о в и др. Като пример за втория вид диалектоложки проучвания може да се посочи трудът на К. М и р ч е в „Неврокопският [гоцеделчевският] говор” (Год. СУ. Истор.-филол. фак., 32, 1936). A като пример за третия вид диалектоложки проучвания може да се посочи трудът на С. Б. Б е р н щ е й н „Разыскания в области болгарской исторической диалектологии. Т. 1. Язык валашских грамот XIV—XV веков” (М.—Л., 1948).
Диалектоложките проучвания най-сетне се различават и по м е т о д и т е, по които се разработва материалът. Едни от тях насочват вниманието си главно към системата на диалекта, към нейните характерни особености и тяхното историческо обяснение и пр. Тоя вид диалектоложки проучвания имат монографичен характер и засягат обикновено по-ограничена и по-просто разчленена диалектна област. Други диалектоложки проучвания пък насочват вниманието си към географското разпространение на диалектните явления. Те имат за обсег обикновено по-голяма и по-пъстра в диалектно отношение област и се разработват по методите на лингвистичната география, за която вече се спомена. У нас се срещат диалектни проучвания предимно от първия тип, a диалектоложките проучвания, разработени по методите на лингвистичната география, са сравнително малко. Такива са статиите на Ст. С т о й к о в „Едно ново фонетично явление в западните български говори” (Известия на Института за бълг. език, 1, 1952, 147—168), „Глаголното окончание -ме в българския книжовен език” (Сборник в чест на акад. А. Теодоров-Балан, С., 1955, 365—374), „Названията на картофите в български език” (Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов, С., 1957, 127—140), „Образуване на бъдеще време (футурум) в съвременния български език” (Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. С., 1960, 239— 258), „Към
383
диалектния вокализъм на българския език” (Славистичен сборник, С., 1963, 285—296), „Три местоименни изоглоси в български език” (Славистични студии. С., 1963, 149—163), „Ятовият преглас в български език” (Български език, 1963, № 4—5, 313—332) и др.
M l a d e n o v, М. SI. Geografia lingvisticǎ în Bułgaria. — Romanoslavica, 10, 1964, 491—494.
[ К о ч е в, Ив. Актуални проблеми на българската лиигвистична география. — В: Съвременна България. Т. 5. Развитие на българския език и българската литература. С., 1984, 143—146;
М л а д е н о в, М. Сл. 1944—1969: Лингвистична география. — Бълг. ез., 1969, № 4 — 5, 413—420;
С и м е о н о в а, Хр. Българският диалектен атлас и някои български регионални атласи. — Бълг. ез., 1976, № 4, 323—327;
Х о л и о л ч е в, Хр. Диалектоложките изследвания и лингвистичната география в Института за български език. — Бълг. ез., 1972, № 5, 461—464;
В o l o c a n, Gh. Atlasul lingvistic bulgar. — Studii şi cercetǎri lingvistice (Bucureşti), 1961, No 2, 269—273;
R ǎ d u l e s c u, M. Atlasul dialectal bulgar. — Studii şi cercetǎri lingvistice (Bucureşti), 1957, No 2, 251—255.] M. Сл. М.
ЛИНГВИСТИЧЕН АТЛАС
Особен вид диалектоложко проучване е съставянето на лингвистичен (диалектен) атлас, който, както вече се изтъкна, представя сбор от карти, на които е отбелязано разпространението на отделни диалектни явления. Тия карти са придружени с обяснителен текст, който разкрива значението на основните изоглоси и на диалектното разчленение.
Лингвистичният атлас има извънредно голямо научно значение за всеки език. Той дава пълна представа за съвременните диалекти, показва разпространението на най-важните езикови черти въху цялата територия на даден език, изнася надежден материал за решението на много въпроси из историята на езика, разкрива старите и новите преселнически движения на населението и пр. Освен това лингвистичният атлас дава ценен материал за установяване на тенденциите в развоя на съвременните диалекти и на книжовния език. Затова съставянето на лингвистичен атлас за всеки език е една от най-важните и актуални задачи на диалектологията.
Съставянето на лингвистичен атлас е много трудна задача, която изисква големи средства и системни дългогодишни занимания на голям брой специално подготвени научни работници-езиковеди, защото е необходимо да се събере единен напълно достоверен материал от няколко стотици и дори няколко хиляди отделни селища.
Лингвистичната география през последните години постига големи успехи. Издадени са или сега се съставят лингвистични
384
(диалектни) атласи на повечето от езиците в Европа и в света, на първо място на френски, немски, английски, италиански, испански, румънски и др., a до голяма степен и на славянските езици. Вече са издадени б е л о р у с к и я т диалектен атлас „Дыялекталагічны атлас беларускай мовы” (Мінск, 1963) и лексикалният лингвистичен атлас на з а д к а р п а т с к и т е у к р а и н с к и говори, съставен от Й. О. Дзендзеливски (Д з е н д з е л і в с ь к и й, Й. О. Лингвістичний атлас украïнських народних говорів Закарпатськоï областï УССР. Лексика. Частина I, Ужгород, 1958; Частина II, Ужгород, 1960 — Ужгородський Державний Університет, Наукові записки, т. XXXIV, XLII). Излезли са и 9 тома от п о л с к и я малък атлас „Mały atlas gwar polskich” (T. 1—9. Wrocław, Warszawa, Kraków, 1956—1966) и четири тома от атласа на к а ш у б с к и език. „Atlas językowy kaszubszczyzny i dialektów sąsiednich” (Zeszyt I, Wrocław, Warszawa, Kraków, 1964). Освен това ca отпечатани първите томове на ред атласи, като атласа на р у с к и т е г о в о р и в европейските предели на СССР „Атлас русских народных говоров центральных областей к востоку от Москвы” (М., 1957), атласа на л у ж и ш к и език „Sorbischer Sprachatlas”, 1 (Bautzen, 1965). Cera ce намират под печат словашкият и украинският диалектен атлас, a e много напреднало събирането на материалите за чешкия, словенския, сърбохърватския атлас.
Атласите на отделниге славянски езици се изработват по материали, събирани по специални програми, всяка една от които е съставена обикновено само за съответния език, без да държи сметка за останалите славянски езици, дори и за съседните. Известна съгласуваност има само между програмите за източнославянските езици — руски, украински и белоруски. Славянските езици в сравнение с другите групи родствени езици са доста близки помежду си и техните диалекти пазят интересни особености. Тия особености могат да покажат в нова светлина връзките и взаимоотношенията между отделните славянски езици, защото съпоставянето на литературните им форми не отразява напълно истинското положение. Всеки литературен език обема в себе си в една или друга степен само един от диалектите на общонародния език и при съпоставителното изучаване на тия езици останалите диалекти обикновено не се вземат под внимание. Въз основа на данни от народните говори може да се разкрие взаимното проникване на ред особености, да се дадат данни за старото племенно деление и дори да се установят
385
прастари връзки между отделните славянски езици и народи. Поради всичко това в последно време става актуален въпросът за създаване на общославянски лингвистичен (диалектен) атлас, който да включва в себе си избрани особености от всички диалекти на славянските езици.
Въпросът за славянския лингвистичен атлас бе разгледан обстойно на IV Международен славистичен конгрес, състоял се в Москва през септември 1958 г. По решение на конгреса бе съставена специална комисия с представители на всички славянски народи и на народи като унгарци и румънци, в езиците на които има силни славянски влияния. Комисията състави специален въпросник, по който вече се събират материали във всички славянски страни.
Вопросник общеславянского лингвистического атласа. М., 1965. 270 с.;
Л а р и н, Б. A. O принципах составления атласа славянских языков. — Ученые записки Ленинградского государственного университета, № 97, cep. Филологических наук, вып. 14, 1949, 23—36;
А в а н е с о в, Р. И., С. Б. Б е р н ш т е й н. Лингвистическая география и структура языка. O принципах общеславянского лингвистического атласа. — B: Доклады к IV Международному съезду славистов. М., 1958. 30 с.;
S t i e b e r, Z. O projekcie ogólnosłowiańskiego atlasu diałektołogicznego. — B: Сборник статей, кн. 1. M., 1958, 129—133;
С т о й к о в, Ст. Общославянски лингвистичен атлас. — Ез. и лит., 1960, № 1, 62—67.
[ К л е п и к о в а, Г. П., М. Сл. М л а д e н о в. Общокарпатски лингвистичен атлас. Проблеми и резултати. — Съпост. eзикознание, 1981, № 2, 92—98;
Общеславянский лингвистический атлас. Вступительный выпуск. Общие принципы. Справочные материалы. М., 1978, 254 с. [Рецензии за книгата: М л а д е н о в, М. Сл. — Etudes balkaniques, 1981, № 4, 144—148; Х о л и о л ч е в, Хр. — Съпост. езикознание, 1981, № 1, 90—96];
Общеславянский лингвистический атлас. Серия фонетико-грамматическая. Вып. I. Рефлексы *ě. Белград, 1988. 159 с., 70 карти;
Общеславянский лингвистический атлас. Серия фонетико-грамматическая. Вып. 2а. Рефлексы *ȩ. М., 1990, 176 с., 46 карти;
Общеславянский лингвистический атлас. Серия лексико-словообразовательная. Вып. 1. Животный мир. М., 1988, 185 с., 48 карти;
T r ü m m e r, M. Südslavische Sprachgeographie und Balkanlinguistik. — In: Ziele und Wege der Balkanliguistik. Beiträge zur Tagung vom 2—6. März 1981 in Berlin. Berlin, 1983, 245—254;
H o l i o l č e v, Hr., K. K o s t o v, M. Sl. M l a d e n o v. Fragen der Zusammenstellung eines Atlas Linguarum Paeninsule Balcanicae. — Ling. balkanique, 1977, № 1—2, 65—71.] M. Сл. М.
Б ъ л г а р с к и д и а л е к т е н а т л а с
Нуждата от български диалектен (лингвистичен) атлас, който да дава ясна представа за говорното разчленение на българския език, е била чувствувана доста отдавна. Още през 1929 г. на Първия международен славистичен конгрес в Прага е бил основан международен комитет за общославянски атлас, съставен от комисии за отделните славянски езици. В българската комисия са влизали проф. Л. Милетич, председател, К. Мирчев, секретар, проф. Ст. Романски и Ив. Леков, членове. Неполучила
386
никаква подкрепа от страна на Българската академия на науките и от българското правителство, нашата комисия изобщо не пристъпила към работа. Тя дори не съставила и програма за събиране на материали.
След Втората световна война въпросът за български диалектен (лингвистичен) атлас бе поставен отново. За да се установи в най-общи черти състоянието на българските диалекти, през 1947 г. С т. С т о й к о в издаде специален „Кратък осведомителен въпросник за проучване на българските местни говори” и с помощта на студенти, учители и др. започна събирането на материали. По същото време видният славист и българовед проф. С. Б. Б е р н щ е й н в специална статия „Болгарский лингвистический атлас” (Вестник Академии Наук СССР, 1948, № 2, 119—122) разгледа принципните въпроси около съставянето на български лингвистичен атлас и направи конкретно предложение за организиране на работата. Според проф. С. Б. Бернщейн българският атлас трябва да се състои от 6 тома — 5 основни и един допълнителен. Първият том да обхване източните говори, вторият — югозападните, третият — западните, четвъртият — българските говори извън пределите на България, петият да бъде сборен и да съдържа материали от първите четири тома, a шестият да бъде допълнителен и да съдържа материали от печатни и архивни източници.
Към съставянето на български диалектен атлас конкретно се пристъпи едва през 1955 г., когато се реши работата по него да започне като колективно, общо дело на Института за български език при Българската академия на науките и на Института за славяноведение при Съветската академия на науките под ръководството на проф. Ст. Стойков от българска страна и проф. С. Б. Бернщейн от съветска страна. През 1955 г. С т. С т о й к о в състави специална „Програма за събиране на материали за български диалектен атлас”, a през 1956 г. се изработи и конкретен план за атласа. Според този план атласът ще се състои от 5 тома — 4 тома ще обхващат по 1/4 част от българската езикова територия (Югоизточна България, Североизточна България, Югозападна България и Северозападна България), a петият том ще бъде обобщителен.
Събирането на материали за Българския диалектен атлас започна през лятото на 1956 г. В продължение на 5 години (1956—1960) смесени българско-съветски експедиции събраха материалите за първия том, който обхваща говорите в Югоизточна България. След това специалисти диалектолози в
387
София и Москва ги обработиха и съставиха т. I, който бе издаден през 1964 г. Материалите за втория том, който обхваща говорите в Североизточна България, бяха събрани само от български участници за 4 години (1960—1963). След това те бяха обработени от български диалектолози в София и бе съставен т. II, който бе издаден през 1966 г. Събирането на материалите за третия том, който обхваща говорите в Югозападна България, ще завърши през 1968 г. и вероятно през 1971 г. ще бъде издаден (вж. допълнението към библиографията на Ст. Стойков за излезлите след неговата смърт томове на Български диалектен атлас — бел. ред.). Събирането на материалите за четвъртия том, който обхваща говорите в Северозападна България, ще стане за 5 години (1969—1973) и вероятно ще бъде издаден през 1976 г. След това ще се пристъпи към създаване на пети том, който ще обхваща явления, характерни за цялата българска територия. Така за две десетилетия ще бъде изработен и издаден българският диалектен атлас, едно от най-големите начинания на българското езикознание.
Материалите за българския диалектен атлас се събират по специална „Програма за събиране на материали за Българския диалектен атлас”. Тя съдържа общо 210 въпроса, които обхващат 320 явления: 106 фонетични, 107 морфологични, 6 синтактични и 101 лексикални. Програмата обхваща всички по-важни особености на българските диалекти, които се поддават на картографиране, т.е. при които могат да се очертаят изоглоси. Самата програма е съставена въз основа на следните принципи:
1. За изходна основа служи българският книжовен език, защото от днешно гледище диалектно е това, което не е литературно.
2. Обхванати са всички по-значителни диалектни особености, които се срещат в по-големи части от българската езикова територия и които дават възможност за очертаване на основни изоглоси. Изоставени са особености, които се срещат само в отделни говори или в малки групи говори.
3. По-голямо внимание е отделено на фонетичните и речниковите особености, които са по-характерни за говорите и които по-лесно се установяват. При това във фонетиката и морфологията вниманието е насочено главно към явленията, a не към отделните думи, носители на тия явления.
4. Отделните думи — примери за явления — са подбрани така, че всяка дума да се отличава само с една диалектна
388
особеност. В известен брой случаи обаче това изискване не е спазено и в програмата са дадени доста думи, които съдържат по две, па дори и по три диалектни особености.
5. Някои говорни явления са илюстрирани с материали, включени в няколко различни въпроса. Това е направено, за да бъдат представени по-цялостно тия явления и за да има известен вътрешен контрол.
За да има пълно единство в работата при събиране на материала за атласа, издадена е и „Инструкция към Програмата за събиране на материали за българския диалектен атлас”, която дава ред разяснения във връзка с отделни въпроси и посочва как да се постъпва в редица конкретни случаи.
Събирането на материали за българския диалектен атлас става от специални експедиции, в които вземат участие научни сътрудници на Института за български език при Българската академия на науките, на Института за славяноведение при Съветската академия на науките, преподаватели и асистенти от Филологическия факултет на Софийския университет, гимназиални учители по български език и студенти по българска филология, но след специална подготовка. Броят на участниците във всяка експедиция е 50—60 души, разпределени на групи от по 4 души, от които един е ръководител — опитен диалектолог. Всяка група работи в определените ѝ предварително селища по 5—6 дни, проучва говора по програмата и съставя специална картотека. След приключване на експедицията се устройва конференция, на която ръководителите на групите дават отчет за своята работа и правят препоръки. Така събирането на материалите за българския диалектен атлас се явява сложно колективно дело.
Всеки един от излезлите досега (приживе на автора — бел. ред.) т. I и т. II на Българския диалектен атлас се състои от две части: част I — карти, и част II — статии за характера на атласа и за произхода на населението в картографираните земи, коментари към отделните карти и показалци на картографираните явления и на включените селища.
Том I на Българския диалектен атлас (С., 1964) обхваща говорите в югоизточните български земи на изток от 25-и меридиан и на юг от Стара планина. За неговото съставяне са проучени исторически и езиково всички селища с българско население на брой над 1480, но от тях в атласа са включени само 400, защото само за тях се установи, че са със старо и единно по произход население. В този том на атласа са дадени 277 цветни
389
точкови карти. От тях 48 са фонетични, несвързани с определена лексика; 46 са фонетични в ограничена лексика или в отделни думи; 39 са акцентни за съществителни, глаголи и причастия; 50 са морфологични, 69 са лексикални, 11 са словообразувателни, 11 са семантични и 3 са синтактични.
От материалите, събрани за т. I, освен публикуваните 277 карти бяха съставени още 303, които се пазят в секцията за българска диалектология на Института за български език при БАН и са достъпни за научна работа. Техният списък е даден в ч. II, с. 183—186.
Том II на Българския диалектен атлас (С, 1966) обхваща говорите в североизточните български земи на изток от 25 меридиан и на север от Стара планина. За неговото съставяне бяха проучени исторически и езиково над 1200 села с българско население, но от тях в атласа са включени 265, защото само за тях се установи, че са със старо и единно по произход население. В този том ca дадени 290 цветни точкови карти, с 13 повече, отколкото в т. 1. От тях 59 са фонетични, несвързани с определена лексика; 66 са фонетични в ограничена лексика или в отделни думи; 28 са акцентни за съществителни, глаголи, прилагателни и причастия; 42 са морфологични, 75 са лексикални, 8 са словообразувателни, 8 са семантични и 4 са синтактични.
По-голямата част от картите в т. II на атласа са еднакви с картите в т. I. Обаче 123 са на явления, невключени в т. I, защото са характерни само за говорите в Североизточна България. По тази причина всеки един от томовете има относителна самостоятелност.
От материалите, събрани за т. II, освен публикуваните 290 карти, бяха съставени още 321 карти, които се пазят в секцията за българска диалектология на Института за български език и са достъпни за научна работа. Техният списък е напечатан в ч. II, с. 143—146.
Български диалектен атлас. T. 1. Югоизточна България. Част първа — карти. С., 1964; Част втора — статии, коментари, показалци. С., 1964, 204 с.;
Български диалектен аглас. Т. 2. Североизточна България. Част първа — карти. С., 1966; Част втора — статии, коментари, показалци. С., 1966, 160 с.;
М и р ч е в, К. Български диалектен атлас. Т. 1. Югоизточна България. [Рецензия]. — Ез. и лит., 1965, № 4, 90—94;
Б о я д ж и е в, T. Голямо научно дело [Рецензия за т. 1 на Български диалектен атлас]. — Бълг. ез., 1966, № 1, 73—80;
М и р ч е в, К. Български диалектен атлас, т. II, Североизточна България. [Рецензия]. — Ез. и лит., 1967, № 3, 92—94;
С т о й к о в, Ст. Програма за събиране на материали за български диалектен атлас. С., 1959, 50 с.;
С т о й к о в, Ст. Инструкция към „Програма за събиране на материали за български диалектен атлас”. С., 1959, 63 с.;
390
С т о й к о в, Ст. Български диалектен атлас. — Ез. и лит., 1957, № 4, 258—296;
Б е р н ш т е й н, С. Б. Болгарский лингвистический атлас. — Вестник AH CCCP, 1948, № 2, 119—122;
М и р ч е в, К. Защо ни е необходим атлас на българските говори. — Бълг. ез., 1951, № 3—4, 199—205;
Б е р н щ е й н, С. Б. Задачите на картографирането на българските народни говори. — Пак там, 1955, № 4, 297—307;
Х о л и о л ч е в, Хр. Български диалектен атлас. — СпБАН, 1960, № 2, 88—91;
С т о й к о в, Ст. Обсъждане на „Програмата за събиране на материали за български диалектсн атлас” в София и Москва. — Бълг. ез., 1956, № 3, 295—298;
С т o й к o в, Ст., С. Б. Б е р н щ е й н. Резултати от първата експедиция за събиране на материали за българския диалектен атлас. — Пак там, 1957, № 2, 181—186;
С т о й к о в, Ст. Втора българско-съветска експедиция за събиране на материали за български диалектен атлас. — Пак там, 1957, № 5, 478—480;
С т о й к о в, Ст. Трета българско-съветска експсдиция за събиране на материали за български диалектен атлас. — Пак там, 1958, № 6, 566—567.
[ Български диалектен атлас. Т. 3. Югозападна България. Част първа — карти. С., 1975. Част втора — статии, коментари, показалци. С., 1975, 261 с.;
Български диалектен атлас. Т. 4. Северозападна България. Част първа — карти. С., 1981; Част втора — статии, коментари, показалци. С., 1981, 275 с.;
И в а н о в, Й. Н. Български диалектен атлас. Български говори от Егейска Македония. I. Драмско, Сярско, Валовищко. Карти. С., 1972; Статии, коментари, показалци. С., 1981, 71 с.;
Б о ж к о в, Р. Български диалектен атлас. Северозападни български говори в Царибродско и Босилградско. Част първа — карти. С., 1986; Част втора — коментари, показалци. С., 1986;
Български диалектен атлас. Обобщаващ том. Встъпителпа част. С., 1988. 16 с., 25 карти.] М. Сл. М.
А т л а с н а б ъ л г а р с к и т е г о в о р и в С ъ в е т с к и я с ъ ю з
В Съветския съюз, както вече се изтъкна при разглеждане географското разпространение на българските териториални диалекти, има доста села с чисто българско или смесено население в Молдова и в Одеската и Запорожката област на Украйна. За тия говори през 1958 г. излезе като издание на Института за славяноведение при Съветската академия на науките в Москва „Атлас на българските говори в Съветския съюз” („Атлас болгарских говоров в СССР”). Тоя атлас, съставен от проф. С. Б. Бернщейн, Е. В. Чешко и Е. И. Зеленина, под редакцията на проф. С. Б. Бернщейн, се състои от две части — атлас със 109 карти и приложение към него с встъпителни статии и коментари към картите.
Материалът за „Атлас на българските говори в Съветския съюз” е събран в продължение на три години — от 1948 до 1950, чрез експедиции, в които са вземали участие научни сътрудници и аспиранти от Института за славяноведение, преподаватели, асистенти, аспиранти и студенти от българските отдели на Московския и Ленинградския университет. След приключване събирането на материалите С. Б. Бернщейн, Е. В. Чешко и Е. И. Зеленина ги обработват и картографират. Те включват в атласа
391
77 различни говора от 64 села, тъй като в 3 села са били установени по 4 различни говора, a в 4 села — по 2 говора. Съставителите на атласа са изработили общо 210 карти, от които са издадени само половината — 109.
„Атлас на българските говори в Съветския съюз” има за обект сравнително нови, преселнически говори, които са смесени териториално и не образуват някаква система с пространственото си разположение. Затова в него няма карти с изоглоси и неговите данни не могат да разрешат някои от основните задачи, които се поставят пред лингвистичната география, a именно: да се установят стари племенни и диалектни граници, да се покаже пространственото разпространение на отделни явления и да се разкрие взаимодействието между отделните говори. Трябва да се изтъкне, че това не е атлас в обикновения, общоприетия смисъл на думата, защото не разкрива особености и взаимоотношения между диалекти въз основа на тяхното териториално разположение. Всъщност този атлас само представя графически, дава нагледно ред диалектни особености, които разкриват общото и различителното между говори в отделните български села.
„Атлас на българските говори в Съветския съюз” е изработен въз основа на съвременните постижения на лингвистичната география, пригодени към специфичните условия на българските преселнически говори. По своя характер той съществено се отличава от всички излезли досега лингвистични (диалектни) атласи. Тоя атлас е значително научно дело, което има голямо значение не само за българската диалектология, но и за славянското езикознание. Той ще окаже съществена помощ и на историците при проучване на изселванията на българите през XVIII и XIX век.
С т о й к о в, Ст. Атлас на българските говори в Съветския съюз. — Бълг. ез., 1959, № 2, 182—188;
Х о л и о л ч е в, Хр. Пръв атлас на българскнте диалекти. — Ез. и лит., 1960, № 2, 146—149;
С л а в с к и й, Фр. Атлас болгарских говоров CCCР. — Вопросы языкознания, 1960, № 3, 121—125.
[Previous] [Next]
[Back to Index]