Българска диалектология
Ст. Стойков

IV. ДИАЛЕКТИЗМИ И ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК

ИЗВОДИ

От всичко казано дотук за употребата на диалектни думи и форми в творчеството на нашите писатели става напълно ясно изтъкнатото вече положение, че броят и видът на диалектизмите не зависят от тематиката, a от художествено-естетическите възгледи на автора. Понятията „литературен език” и „език на художествената литература” не са равнозначни. Между тях има известна разлика не по същество, a no подбора на изразните средства, по конкретното използуване на общонародния език за специалните цели на художественото въздействие. Спецификата на езика на художествената литература не е в материални различия от общонародния литературен език. В художествената литература езикът покрай основната си комуникативна (съобщителна) функция има и други функции, като емоционална, художествено-изобразителна, естетическа. За постигането на тия функции покрай литературната езикова норма могат да се използуват и други езикови средства, които са извън обсега на литературния език, като архаизми, неологизми, диалектизми, професионализми, арготизми и пр.

Въпросът за употребата на диалектни думи и изрази в езика на художествената литература трябва да се разглежда конкретно исторически като всяко друго стилистично средство. Ако едно или друго местно диалектно название няма точно съответствие в литературния език, ако то придава особен местен или социален колорит, неговата употреба е оправдана.

Езиковите средства, които не влизат в обсега на литературния език, и по специално диалектните думи и форми, трябва да се употребяват умерено и внимателио. Диалектизмите, въведени в дадено художествено произведение, са нужни и оправдани само тогава, когато допринасят за пълното и правилно осъществяване на идейно-художествения замисъл на автора, когато не само не отслабват комуникативната функция на речта, но я и засилват. Употребата на много диалектизми, които отслабват комуника-тивната функция на езика, понижава художествената ценност на

379

литературното произведение. Затова при подбора на диалектни думи от писателите се изисква умение, мярка и голям художествен вкус. Авторът не трябва да предава натуралистично, фотографски точно речта на своите герои, както я наблюдава в действителността, a трябва да я типизира, да обобщава най-характерните ѝ особености. В това опюшение видяхме колко правилно постъпват Ив. Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Г. Караславов и други наши писатели. Също така видяхме колко неоправдана е езиковата практика на писатели като Т. Г. Влайков, М. Георгиев, Ст. Ц. Даскалов и др., които нямат художествена мярка при употребата на диалектни думи и форми. Големият майстор на речта не върви по линията на примитивното, натуралистичното изобразяване на героите, a като излиза от принципите за типизиращото значение на езика на художествената литература, умело използува диалектните думи и форми за осъществяване на общия идеен замисъл на произведението. И тъй диалектните думи и форми, които могат да влязат в българския литературен език в сегашния етап от неговия развой и да го обогатят, са малко. Сравнително повече са диалектните думи и форми, които могат да се упогребяват в художествената литература за специални цели при изобразяване на минал или сегашен бит. Тоя вид диалектни думи обаче няма да влязат в литературния език, a ще си останат характерни, типични само за дадена литературна творба. Това е така, защото, както вече се изтъкна, има разлика между литературен език и език на художествената литература. Липсата на такова разграничение у ред по-стари наши езиковеди, като Ст. Младенов, Ст. Попвасилев и др., е причина за теоретичното обявяване, че всяка „хубава” диалектна дума, употребена от писател, е обогатяване на националния (литературния) език. Практиката показва, че не е така. A cera ние сме в състояние и теоретически да обясним това положение, в състояние сме правилно да разкрием произхода и същината на литературния език и на диалектите и да очертаем техните реални връзки и отношения.

[Previous] [Next]
[Back to Index]