Българска диалектология
Ст. Стойков

IV. ДИАЛЕКТИЗМИ И ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК

ОБОГАТЯВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИЯ ЕЗИК ОТ ДИАЛЕКТИТЕ

След като се разясниха основните въпроси около произхода и същината на диалектите и на литературния (националния) език и след като бяха разгледани характерните особености на териториалните и социалните диалекти, ще трябва да се спрем накратко и на един по-специален въпрос, a именно на въпроса за обогатяването на националния език от диалектите и за диалектизмите в нациоnалния език. Националният език, както вече се видя, произлиза от диалектите и представя по-висш етап в развоя на общонародния език. Неговото отношение към диалектите обаче не остава постоянно едно и също. Отначало при оформянето на националния език в зависимост от конкретните исторически условия влиянието на диалектите е по-силно, и то не на всички, a само на някои от тях. Така при изграждане на българския национален език главно участие вземат североизточните балкански говори, западните говори вземат слабо участие, a югоизточните говори и по-специално родопските говори не вземат почти никакво участие. Освен това при оформяне на българския национален език, както и през първите периоди от съществуването му, в него по-лесно проникват елементи, на първо място, думи от отделните диалекти. По-късно, с окончателното формиране и затвърдяване на българския национален език, влиянието на диалектите постепенно намалява и отслабва, за да стане много малко, почтн незначително след време. И това е напълно естествено. Както вече се изтъкна, диалектите на един език са еднакви по граматичен строеж, по основен речников фонд и до голяма степен по речников състав, т. е. всеки език има общонароден граматичен строеж и речник. И именно тоя общонароден граматичен строеж и речник образуват основата на националния език. Оформен въз основа на известни диалекти националният език се развива, макар и бавно, по

363

вътрешните си закони, които в общи черти са присъщи и на всички диалекти.

Националният език и диалектите се различават помежду си, както вече на няколко пъти се подчерта, на първо място по фонетични особености, a след това по особености в речника.

Ф о н е т и ч н и т е  р а з л и к и  между националния език и отделните диалекти са различни. В зависимост от диалектното разчленение на общонародния език и от конкретните културно-исторически условия, при които се е образувал националният език, в едни случаи те са по-малки, a в други случаи по-големи. Така българският национален език във фонетично отношение е доста близък до централния балкански говор, но не е равен на него по всичките си особености. Например той е еднакъв с него по заместниците на старобълг. ѫ, ъ, ѧ, ь, б, a ce различава по изговора на широките гласни в неударено положение, по изговора на a след палатална съгласна и пр. В останалите български диалекти има ред фонетични особености, като например изговор на а, ô, ê вместо старобълг. ѫ, ъ изговор на й вм. л’ и пр., които не се срещат в българския национален език и за които няма изгледи да влязат в него. Дори и употребата на меки сьгласни т’, д’, н’, л’ в краесловието, която някои наши езиковеди, като проф. А.  Т е о д о р о в – Б а л а н, проф. Ст.  М л а д е н о в  и др., смятат за голямо предимство на езика, няма изгледи да се възприеме в българския национален език. Изобщо българският национален език във фонетично отношение е напълно оформен и няма никакви основания да се допуска, че той може да се „обогати” със звукови особености, които днес са живи в отделните български диалекти, в това число и в североизточните балкански говори.

Малко по-особено е положението с  р е ч н и к а. В лексикално отношение диалектите се отличават доста един от друг, и то главно по речниковия си състав. Наистина между тях има известни разлики и в основния речников фонд, но тия разлики са малки. Изобщо във всеки диалект има по няколко стотици думи, засягащи най-разнообразни страни на живота, които са особени, типични за диалекта. Както вече подробно се изтъкна, едни от тях имат равнозначни и равностойни заместници в нациоиалния език, a други означават понятия, тясно ограничени и непосредно свързани с някои особености в бита, производството, географските особености и пр., та затова липсват в националния език.

Когато стане дума за обогатяване на литературния (националния) език от диалектите, обикновено се има предвид словното

364

богатство на диалектите. Обаче в оформени литературни езици, какъвто е днешният български език, само сравнително много малка част от особените диалектни думи могат да бъдат възприети. Това са преди всичко названия на предмети и понятия, за които няма думи в литературния език, a след това названия, които могат да подпомогнат изграждането на някои специални терминологии в науката (ботаническа, зоологическа, геоложка, медицинска и др.), в производството и пр. Сравнително повече диалектни думи могат да се употребят в художествената литература. В нея те са застъпени по-широко и имат предимно стилистична функция.

За да очертаят и характеризират известен герой или за да предадат местна окраска (локален колорит), писателите и поетите понякога си служат с отделни диалектни думи. По своето положение и по своята роля в художественото произведение обаче тия думи заемат особено място и са известни под названието  д и а л е к т и з м и. Диалектизми са думи, заети от диалектите, които се чувствуват като нещо особено в състава на литературния език. Диалектизмите могат да се отнасят към всички страни на езика и затова по характер са фонетични, морфологични, синтактични и лексикални, но най-често се срещат лексикални диалектизми. По своя характер диалектизмите или, по-точно казано, лексикалните диалектизми, са два основни вида. Едни от тях означават особени битови предмети, понятия и пр. Те нямат съответствия в литературния език и по функция са равни на историзмите, професионализмите и други особени, специални думи в езика. Други диалектизми означават предмети и понятия, които имат точни и равнозначни съответствия в литературния език. Те имат предимно стилистическа функция и тяхната употреба зависи от ред причини. Поначало, независимо от тематиката, употребата на диалектизми в художествените творби трябва да бъде умерена и да се регулира от изискването за общонародния характер на националния (литературния) език.

Когато се говори за диалектизми в литературния език, обикновено по традиция се разбират само думи и форми от териториалните диалекти. A за думите от социалните диалекти има специални термини — професионализми, арготизми, жаргонизми и пр., въпреки че и те са диалектизми в широк смисъл на думата. По-нататък в изложението термините диалектизъм, професионализъм, арготизъм и жаргонизъм ще бъдат употребявани в тяхното по-обикновено и по-разпространено значение, въпреки че не е напълно точно.

[Previous] [Next]
[Back to Index]