Българска диалектология
Ст. Стойков
III. СОЦИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
ЖАРГОНИ
Тайни говори (Произход на тайните говори)
Групови говори (Особености на груповите говори)
Обща характеристика на социалните диалекти
Жаргоните са вторият основен вид социални диалекти. Както вече се каза, те са отклонение от общонародния език и се оформят с особената си лексика, която в по-голямата си част замества общонародни и общоупотребими думи от основния речников фонд.
По своя характер жаргоните са три вида: 1) тайни говори, 2) групови говори и 3) класови говори.
I. ТАЙНИ ГОВОРИ
Тайните говори, наричани още тайни, условни езици или a p г ò (фр. argot, нем. Sondersprachen), в миналото са се употребявали
347
изключително от „декласираните” — крадците, скитниците и др., изобщо от хора без определена професия, и са им служели като средство за защита и за борба с обществото. Днес те са на изчезване заедно с изчезването на обществената категория „декласирани”, като са разширили и изменили своята функция, смесвайки се до голяма степен с груповите говори на градските „низини” и особено с говорите на младежите.
Тайните говори са създадени да задоволят специалните „професионални” нужди на крадци, разбойници, скитници и др. и по своя характер, от една страна, са близки до професионалните говори, a от друга — до останалите жаргони. В тях се наблюдава известно специализиране на лексиката, характерно за професионалните говори, но покрай „специалната” лексика се срещат много повече думи, които заменят общоизвестни и общоупотребявани названия — явление, характерно за жаргоните. Изобщо тайните говори излизат извън рамките на тясната специализация и имат много по-широк характер, едно, че професионалната дейност на „декласираните” е много по-широка и по-разнообразна, друго, че тия говори задоволяват обикновените нужди на всекидневното битово общуване.
Развитието на тайните говори като средство за защита и борба на организираните колективи от „декласирани”, като реч със специално предназначение протича при особени условия. При тях съзнателният елемент и дори организираното изграждане на езика играе значителна роля, много по-голяма, отколкото в териториалните говори.
Тайните говори имат следните характерни черти:
1. Значителна част от думите им се отличават с голямата си специализация и конкретност. Така вместо книжовната дума к р а ж б а българският крадец употребява: въ̀трешна махалà (кражба от вътрешен джоб), въ̀ншна махалà (кражба от външен джоб), добрàк (кражба чрез разрязване на джоб), петл’àрка (кражба от джоб с 5 пръста), текнè кирѝс (кражба от чекмедже), тавàн кирѝс (кражба от таван), калаỳс (кражба с подправен ключ), печѝс (кражба от жилище), тỳфа (кражба чрез взлом), караманòл (въоръжен грабеж), т.е. има 10 названия за „кражба” в зависимост от нейния характер. Такава специализация в значенията има при „измама”, „глупав човек” и пр.
2. Голям брой думи засягат основния речников фонд, т. е. заменят общонародни думи, означаващи жизненоважни понятия, но които все пак имат известно значение към „професията” на
348
крадците, разбойниците и пр. Такива думи са например: абè (хляб), големàн (вино), кèсар (нож), димин’àца (ден), серенàда (нощ), кефàл (глава), машѝна (стомах), очилà (прозорци), рỳдник (мазе), трèско (влак), файрòн (край); авèр (другар), мурỳк (баща), гàџе (момиче), багатèла (предател); кл’òпам (ям), йỳзим (спя), гỳрам (ходя), чактѝсвам (разбирам); дѝрек (добър), картàл (голям), кратòш (нисък), сефалѝйа (приятен), сиврѝйа (пъргав), йуклѝйа (богат) и пр.
3. Натрупване на множество варианти (синоними) около понятия, които играят важна роля в живота на „декласирания” и са център на неговите интереси. Така у българските крадци се срещат три думи за п а р и (кѝнти, мангѝзи, трàнци), три думи за з а р о в е (вòлчета, фандъ̀ци, чỳкове), пет думи за г л у п а в, н а и в е н (бàлама, балъ̀к, бỳтур, ливàда, шапшàл), три за д а в а м (танѝвам, тапòсвам, бỳтам), четири за г л е д а м (дикѝзим, ждрàкам, кирѝзим, скѝвам) и пр.
4. Своеобразно приближаване на някои значения на думите, отразяващо основни схващания на „декласираните”. Така една и съща дума като дѝгам означава „вземам” и „открадвам”, бàчкам — „работя” и „крада”, връ̀звам — „лъжа” и „бягам” и пр.
5. Духовитост, ирония и сарказъм, които са израз на особено отношение към света, към общоприетите норми за добро, честно, справедливо и пр. Така българските крадци наричат ч а с о в н и к а дермèн (тур. воденица), з а л о ж н а т а к ъ щ а — закачàлка, к в а р т и р а т а — гюмè (тур. специална колиба за лов на водни птици), к a с a т a — мèчка, в з е м а м п а р и в з а е м — ръ̀сим, в е р е с и я — кал и т.н.
6. Думите от тайните езици се характеризират със своята необикновена експанзия, със способността си да се разпространяват далеко извън средата, в която са създадени. Те лесно проникват в различни слоеве на обществото, но особено охотно ги приемат младежите — ученици, студенти, войници и др., които по-късно ги разпространяват широко.
Словният състав на тайните говори се набира по споменатите вече три начина: заемане от чужди езици, променяне значението на домашни думи и образуване на нови думи, но най-разпространен от тях е първият начин.
В българския таен говор се срещат много чужди думи. Te ca попаднали в него поради пъстрия и разнообразен национален състав на носителите му, поради голямата подвижност в пределите на националната територия и извън нея и поради факта, че така най-лесно се замъглява речта. Заемането е станало
349
доста произволно и главно от турски език — мурỳк (баща), катѝл (убиец), арабѝйа (щедър човек) и пр.
В българския таен говор има и цигански думи, които се срещат не само във всички балкански тайни говори, но и в тайните говори на почти всички европейски народи. Такива са например авèр (приятел), абè (хляб), гàџе (момиче), мангѝзи (пари), марѝс (бой), дикѝзим (гледам), минг’àн (циганин), нанàй (не) и пр. Циганите са пръснати по цяла Европа и из тяхната среда излизаха много крадци, които по затвори и участъци са се срещали с представители на другите народности. Изобщо по словен състав тайните говори са международни до голяма степен, понеже престъпниците не признават държавни и национални граници — за тях има само притежатели на блага, с които са в постоянна борба, и бедняци.
В тайните говори сравнително много са думите от общия език, които се употребяват в преносен смисъл. Тук се проявява своеобразната духовитост и ирония на декласирания. От гледище на семантичната структура се различават метонимия и метафора. При м е т о н и м и я т а названието на предмета се заменя с негов признак, например фарàш вм. слугиня, ребрò вм. офицер и др. Много повече са м е т а ф о р и т е, при които названието на предмета или действието се заменя с образен израз, алегория, например мèчка (каса), връ̀звам (лъжа), закачàлка (заложна къща), брадà (лъжà), дàра (бой), кирѝйа (кражба), тàто (укривател) и др. В тайните говори метафората се явява основен начин за образуване на нови думи. Тя обновява и освежава словния състав.
Третият начин за обогатяване на речника чрез образуване на нови думи по начини, обикновени в българския език, също така е доста разпространен, например гепàч (крадец) от гèпим (крада), марисчѝйа (стражар) от марѝзим (бия) и пр.
П р о и з х о д н а т а й н и т е г о в о р и
Тайните говори съществуват във всички европейски езици. В западните страни те са отбелязани още от ХIII в. и са изучени много добре, защото за тях има много исторически свидетелства и паметници. Първите сведения за славянските тайни езици са много късни — от XVIII и XIX в., a първите сведения за българските тайни езици са едва от края на миналия век, и то много оскъдни. Затова при проучване на нашите тайни говори
350
трябва да се имат предвид и тайните говори у другите народи, защото е известно, че еднаквите езикови явления в речника се дължат на еднакви или близки обществено-исторически условия. Появата и развоят на тайните езици навсякъде се свързват с особените социално-икономически условия, които настават при разложението на феодализма. Най-важните от тях са:
1. Масовото обедняване на селячеството поради обезземяването му и поради непрестанните разорителни войни, които съпровождат образуването на националните държави. Вследствие на това се появяват много хора без земя и имущество, които скитат по страната и влизат в състава на различните групи „декласирани” — разбойници, крадци и др.
2. Затвореността на еснафските организации (цеховете), която ограничава достъпа до „честните” професии.
3. Характерната за феодализма професионална организираност на всички професии, в това число и на крадците, скитниците и др., в особени корпорации, шайки, банди и пр.
Социалната обособеност и изолираност на „декласираните” се проявява в тяхната реч. Тя става не само средство за тайно взаимно разбиране, но и оръжие за защита във всекидневната борба с обществото и с неговия морал. За да направят говора си неразбран и недостъпен за всички чужди, за да могат да се разбират в присъствието на други, крадците, разбойниците и други подобни „декласирани” до известна степен съзнателно са си изработили свой особен, таен или условен говор, който се предава от поколение на поколение. Така особените социално-икономически условия при разложението на феодалния строй са причина за появата на тайните говори във всички европейски езици.
В по-ново време заедно с промените в производството и размяната изчезва и корпоративната затвореност на всички професии. Социално-икономическите промени засягат и „декласираните” — те изчезват като особено съсловие и се разтварят в „низините” на градското население. Във връзка с тия промени в обществения строеж и тайните говори загубват предишната си затвореност и ограниченост, предишния си професионален характер. По тоя път, общ за всички народи, те нахлуват в речта на градското „простолюдие”, a оттам в някои групови говори и в разговорния книжовен език. Така думите от тайните говори, загубили своя професионален и таен характер, днес образуват основата на груповите жаргони.
351
Все пак у „декласираните”, доколкото се срещат и днес, се пази до голяма степен тайният говор. Той обаче е предимно указание за принадлежност към известен кръг, към известна обществена категория, a не само средство за тайно разбиране, за тайно споразумяване.
Най-характерната черта на тайните говори, която рязко ги отделя от останалите социални говори, е териториалната им неограниченост. Докато професионалните говори обикновено са свързани с известни краища от езиково землище и донякъде приличат на териториалните, у всеки народ има само по един таен престъпнишки говор, който обикновено се простира далеч извън езиковите граници. По тая си черта тайните говори приличат на книжовния език. У нас има само един таен престъпнишки говор. По своя речник той не е само общобългарски, но до голяма степен и общобалкански, дори средноевропейски. Тясната връзка между тайните езици на близки народи се дължи на пъстрия състав на „декласираните” и на тяхната голяма подвижност. Например в сърбохърватския таен говор има много думи, които се срещат и в българския, като гàџе (момиче), нанàй (не), гỳрати (ходя), клòпати (ям), лèвати (вземам), рèдити (казвам) и пр.
Б о и л И р н и к и К о р м и с о ш. Апашкият език. — В: Апашко-български речник за Балканите и категориите крадци. [С., 1930]. 27 с.;
Б о я д ж и е в, Ив. Помощни средства при криминалното издирване [речник на тайния говор на българските крадци]. — Народна милиция, 1, 1945, № 6, 10—12.
2. ТАЙНИ ЗАНАЯТЧИЙСКИ ГОВОРИ
Към тайните говори на крадците и скитниците по състав и по характер трябва да се отнесат и тайните говори на някои наши странствуващи (амбулантни) занаятчии, като зидари, шивачи, дръндари, калайджии и др., които ходят на печалба извън родните си краища и чувствуват нужда да разговарят пред работодатели и клиенти, без да бъдат разбирани. За тая цел те си служат с особени тайни говори, ревниво скривани от външни лица.
Появата и развоят на тайните занаятчийски говори също така са тясно свързани с разложението на феодалната система и с масовото обедняване на селячеството. Не само у нас, но и в други страни безимотните и малоимотните селяни от планинските и неплодородните области през летния сезон са напущали родните
352
си села и са отивали в богатите области като сезонни работници и занаятчии. Някои от тях, особено корпоративно обединените занаятчии, са си служели по време на сезонните си отсъствия с особени тайни говори, които не са употребявали в родните си села.
Тайните занаятчийски говори се създават от особените условия, при които са били поставени странствуващите занаятчии. Скитанията по чужди краища, срещите с разни лица, нощуванията у случайни познати и непознати, работата в дома на селянина-работодател, която обикновено е била свързана с по-късо или по-дълго пребиваване, постоянният контрол, страхът от измама и кражба, необходимостта да се уговарят условия и да се съобщават разни неща в присъствието на външни лица — всички тия условия в бита и в трудовата дейност на странствуващите занаятчии довеждат до обособяването им в своеобразна социална група и до изработването на средство за самозащита — свой особен таен говор. Така тайният говор се явява по необходимост като средство за борба.
Тайните занаятчийски говори се състоят от думи, свързани с непосредната трудова дейност и с всекидневния бит. Например в тайния говор на зидарите от Пирдопско се срещат особени думи, заместници на названия, отнасящи се до зидарството, но много повече са думите, които заместват общоизвестни и общоупотребими названия. Например към производствената им дейност — зидарството, се отнасят думи като б’ал (вар), гỳр (камък), дрỳно (дърво), шкѝпар (тухла), штѝца (дъска), длàнче (ренде), меркàч (метър), търкал’àчка (количка), л’ỳга (лопата), репàн (трион), трън (пирон), к’òраф (прозорец), пушлѝф (комин), стис (зид), тѝри (врата), д’ỳам (мажа), прèсам (режа) и пр. Много повече са обаче думите, означаващи всекидневни явления и прояви, като ноф (ден), нòва (седмица), прàма (вечер), бѝеница (мляко), блак (захар), брич (хляб), вỳйа (вода), големàн (вино), чòча (ракия), крѝпа (сол), миш (месо), пл’ак (баща), мòтра (дъщеря), чỳпа (момиче), дòра (ръка), глỳо (ухо), пàлка (крак), тѝмба (глава), върнèш (дъжд), бàпка (черква), деманѝт (учител), грàпча (пиша), пèа (чета), кèша се (смея се), гàнам (нося), мàрам (вземам, крада), уштèвам (храня), лѝтам (лъжа) и пр.
Както се спомена, тайните занаятчийски говори се създават от особените нужди и от съвместния живот. И тук, както при тайните говори изобщо, голяма роля играе съзнателното прикриване на речта. Това е било така по време на тяхното създаване и техния разцвет. С упадъка на занаятчийството към края на миналия и
353
началото на тоя век тия говори загубват професионалното си предназначение, разрушават затвореността си и изчезват. Отделни думи от тях се запазват дълго още в говора на отделните занаяти, но се употребяват за шега, за колективна забава.
Изнесените у нас материали от българските тайни занаятчийски говори са много късни и са записани в периода на тяхното измиране и израждане, когато изчезват и самите професии, т. е. те са само остатъци от много развитите и широко разпространени в миналото български професионални говори.
Интересна черта на тайните професионални говори не само у нас, но и във всички страни е голямата им близост с тайните престъпнишки говори (арго). Тая близост показва, че между представителите на двата вида говори е имало значителни връзки. И наистина един по-внимателен анализ открива, че подвижните части на селячеството, обединени в професионални корпорации, в битово отношение са много близки с „декласираните”. Дребният занаятчия малко се е различавал от скитника и крадеца — отношението му към чуждата собственост е било еднакво. И понякога занаятът е бил само прикритие на престъпна дейност.
Ш и ш м а н о в, Ив. Д. Бележки към българските тайни езици и пословечки говори. — СбНУ, 12, 1895, 14 — 50; 13, 1896, 53—54;
А р г и р о в, Ст. Към българските тайни езици. Брациговски мещровски (дюлгерски) и чалгаджийски таен език. — Сборник на Българското книжовно дружество в София, 1, 1901, 41 с.;
А р н а у д о в, Н. Таен терзийски език. — СбНУ, 22—23, 1906, 6 с.;
Ш и ш к о в, Ст. Н. Принос към тайните езици в Родопите. Дюлгерски език. — Родопски напредък, 6, 1909, № 5—6, 120—124;
Ш и ш к о в, Ст. Н. Нов принос към тайните езици в Родопите. Дюлгерски език в с. Ковачевица, Неврокопска кааза. — Пак там, 1911, № 1, 1—6;
Х р и с т о в, Хр. Дюлгерски език [отс. Горно Сахране, Казанлъшко]. — Родна реч, 1941, № 5, 214—220;
Н е д я л к о в, Хр. Мещрегански език [от с. Скребатно, Гоцеделчевско]. — Пак там, 1942, № 1, 25 — 32;
К ъ н ч е в, Ив. Таен зидарски език от с. Смолско, Пирдопско. — Изв. Инст. бълг. ез., 4, 1955, 361—410;
К о с т о в, К. Цигански елементи в българските тайни говори. — Пак там, 411—425.
[ Б е р б е н л и е в, П., Вл. П а р т ъ ч е в. Брациговските майстори-строители през XVIII и ХIХ в. С., 1963;
В о д е н и ч а р о в, П. Езиково взаимодействие в един таен говор (говора на слепците-просяци от село Добърско, Разложко). — Съпост. езикознание, 1988, № 2, 23—26;
Д и м и т р о в, Ив. Тайният език на дюлгерите. — Отеч. фронт, № 9123, 16 февр. 1974;
И в а н о в, Ив. Г. Думи от тайния зидарски говор в с. Мраченик, Карловско. — Българска диалектология, 7, 1974, 229—231;
И в а н о в, Й. Старо лексикално наследство в словара на един таен занаятчийски говор. — Ез. и лит., 1970, № 4, 62—69;
И в а н о в, И. Н. Гоцеделчевският мещругански говор. — Българска диалектология, 7, 1974, 197—228;
И в а н о в, Й. Кошковският говор — таен дръндарски еснафски говор. Принос към българската социална диалектология. — Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, 16, 1978, № 5, 11—60;
И в а н о в, Й. Н. Кошковският говор — таен дръндарски еснафски говор. Речник. — Пак там, 17, 1979, № 5, 9—71;
И в а н о в, Й. Н. Таен зидарски говор от село Добростан, Асеновградско. — Пак там, 21, 1983, № 5, 11—26;
354
К а н е в, К. Мещренски или мещерски език. — В: К а н е в, К. Миналото на село Момчиловци, Смолянско. Принос към историята на Средните Родопи. С., 1975, 496—499;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Въпросник за събиране на лексикални материали от таен зидарски говор. В. Търново, 1975, 42 с.;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Упътване за събиране на лексикални материали от таен зидарски говор, В. Търново, 69 с.;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Първа диалектоложка скспедиция за проучване на български социолект. — Бълг. ез., 1976, № 4, 362—364;
К а ц о р и, Т. Мещровският език. — Родолюбие, 1983, № 5, с. 35, 41;
К а ц о р и, Т., У. Д у к о в а, П. А с е н о в а. Към характеристиката на тайните говори в България. — Съпост. езикознание, 1984, № 1, 29—43;
М л а д е н о в, М. Сл. Мещруганският говор. — Родопи, 1967, № 10, 33—34;
С т о я н о в, Б. Дюлгерски език. — В: С т о я н о в, Б. Старата родопска архитектура. Строителство и конструкции. С., 1964, 27—30;
Т а ш е в, Г. Таен карайджийски език. — В: Т а ш е в, Г. Село Петково. С., 1966, 351—352;
Ш и ш к о в, Ст. Принос към тайните езици в Родопите. — В: Ш и ш к о в, Ст. Избрани съчинения. Пловдив, 1965, 413—419;
G ǎ m u l e s c u, D. Împrumuturi româneşti şi aromâneşti în argourile sud-slave. — Studii şi cercetǎri linguistice (Bucureşti), 1965, No 4.] M. Cл. M.
3. ГРУПОВИ ГОВОРИ
Груповите (корпоративните) говори ca втори вид жаргони, известни в езикознанието и под общото име с л я н г (англ. slang). Te ca повече или по-малко обособени и оформени говори, които се създават неусетно и иезабелязано у хора, принудени по една или друга причина да прекарват заедно. Задружният живот, общите интереси, стремежи и желания създават много общо в мисленето, a то се отразява и в речта.
Груповите говори за разлика от другите видове жаргони — тайните и класовите, нямат никаква по-специална цел, например да задоволяват професионални или класови нужди, като направят речта недостъпна за външни лица, a ca своеобразна обществена забава — израз на емоционалната експресивност, на желание да се разнообрази речта и да се внесе в нея известен хумор. Много често обаче те са израз на нихилистичен светоглед, на своеобразен словен цинизъм.
Груповите говори се създават стихийно, обикновено въз основа на тайните говори. Те се усвояват неусетно от околната другарска среда, която често няма съзнание, че си служи със свой особен „език”.
Групови говори се срещат във всеки затворен колектив и обикновено се употребяват само вътре в него. Често те допълват и разширяват професионалната лексика с думи, които не се отнасят пряко към производството, a засягат всекидневни битови прояви. В колективи, организирани по производствен принцип в най-широк смисъл на думата, груповите говори се създават и развиват от общите нужди и интереси. Особено широко разпространение те намират сред войници, ученици, студенти, спортисти и др.— изобщо сред млади хора, които са в
355
продължителен непосреден досег помежду си и които се чувствуват до известна степен отделени и откъснати от другите, от обществото.
Нашите групови говори досега не са проучени (става дума за 60-те години — бел. ред.); малко са и изнесените материали. Ние например много малко знаем за войнишките ни говори, създадении в казармите или по време на войните. Единствените изнесени материали са от особения групов говор на софийските гимназисти, наричан обикновено, както и тайният ни престъпнишки говор, „тарикатски език”.
О с о б е н о с т и н а г р у п о в и т е г о в о р и
Груповите говори приличат на тайните занаятчийски говори, защото се състоят главно от думи и изрази, които имат равностойни и равнозначни съответствия в общонародния език. Като особени жаргони те имат обаче и ред характерни особености, най-важните от които са следните:
1. В по-голямата си част груповите говори, както се каза, се състоят от думи — заместници на най-обикновени названия, влизащи в основния речников фонд на общонародния език. Ето някои по-често употребявани думи, които се срещат в най-добре изучения български групов говор — груповия говор на софийските гимназисти в миналото, известен и като „тарикатски език”: абè (хляб), кл’опàчка (ядене), иконостàс (лице), баромèтър (нос), саркъ̀ф (сако), шапò (шапка), клѝнци (студ), кенц (страх), сми (смисъл), пинѝс (внимание), лъскàч (хубавец), мурỳк (баща), гàџе (момиче), вòлкаф (толкова голям), арабѝйа (щедър човек), рèдим, лàфим (казвам), танѝвам (давам), шрàйбим (пиша), шмъ̀ркам, чỳрим (пуша), цѝврим (плача), гỳкам (пея), àкере (явно), чàбуџак (тутакси) и пр.
2. Груповите говори имат силно подчертан експресивен характер, който ги отличава от другите видове жаргони. По тия причини в тях се срещат множество варианти около понятия, които имат особена емоционална значимост в живота на колектива. Така в говора на софийските гимназисти има по седем варианта за понятия като „пари” (кѝнти, мàнги, мангѝзи, парà, пàрса, трàнци, фỳнти), „човек без пари”, „стражар” и пр.; по шест за „бой” (марѝс, мèфта, мешè, мефтè, патаклà, тимàр), „селянин”, „гледам”, „много”; по пет за „крадец”, „слугиня”, „задирям”; по четири за „ям” (глѝфам, грѝскам, кл’òпам, џвàкам), „пия”, „гладен съм”, „бягам”, „гледам”, „момиче” и пр.
356
A за някои понятия, отличаващи се с изключителната си експресивност, се набират по няколко десетки варианта. Така за „глупав” има 51 синонима, за „бия” — 29, за „хубаво” — 18, за „лъжа” — 11, за „крада” — 10 и пр.
Вариантите (синонимите) в груповите говори имат и една друга особеност. Докато в книжовния език синонимите не се покриват напълно по значение, a отбелязват известни смислови или стилистични разлики, в груповите говори те са напълно равнозначни и са, така да се каже, само словни разновидности на едно и също понятие. Затова синонимите в книжовния език са богатство, a в груповите говори са само разновидности — израз на силна емоционалност, и служат външно да разнообразят речта, без да внасят нещо ново, и затова от смислово и стилистично гледище са напълно излишни.
За груповите говори е характерно още, че техните думи обикновено имат доста широко значение и могат да означават по няколко близки понятия. Например гỳрам може да означава „отивам”, „идвам”, „вървя”, „ходя”; бàчкам — „правя”, „работя”, „извършвам”, „пиша”; гот — „добре”, „хубаво”, „отлично”, „прекрасно” и пр. По тая си особеност лексиката на груповите говори съществено се отличава от лексиката на териториалните говори и особено от лексиката на литературния език.
3. В груповите говори има известен, ако не и особено голям брой думи, които имат специално значение и които нямат съответствия в общонародния език. Такива думи в говора на софийските гимназисти са маркѝрам (препъвам с крак), разнѝштим (повалям с бутане), брòим (гледам предизвикателно), придѝгам (държа се предизвикателно, отговарям предизвикателно), курназѝм се (показвам се смел), излѝтам се (плаша с готовността си за бой), скѝнем (разсипвам от смях), изнѝжем се (излизам незабелязано), к’ỳнци (неизгладени панталони), нахàкан (дръзко смел) и пр. От приведените примери е ясно, че тия думи по значение се отнасят към всекидневните прояви на младежите и са в непосредна връзка с техния живот.
4. Груповите говори се отличават със своята духовитост, ирония и сарказъм. Техните носители, подобно на носителите на тайните говори, се отнасят с насмешка и подигравка към много обществени добродетели и общоприети норми за добро, морално. Така думите за тях се явяват оръжие в борбата за идеологическа преоценка на известни обществени отношения.
357
Иронията и насмешката обаче не се дължат на осъзната критика, на положителен социален идеал, a ce пораждат от своеобразно нихилистично отрицание на обществените ценности.
5. Груповите говори се отличават и със своята, сравнително взето, доста ограничена употреба. Техните носители си служат с особения си говор само в своя собствена среда и рядко го употребяват пред чужди лица, имайки съзнание, че особените им думи не са положително явление.
6. Груповите говори се отличават със своята непостоянност, със своята постоянна променливост. Те се появяват в известна обществена групировка, живеят в нея и изчезват с нейното разпадане. В случай, че има приемственост, те се развиват и оформят като големи и сложни диалекти, какъвто е „тарикатският език” на софийските гимназисти. Все пак много от думите в груповите говори носят случаен характер, защото се пораждат от отделен случай, анекдот, фраза и защото животът им зависи от много извънезикови причини.
Характерно явление за груповите говори е, че в тях постоянно се появяват нови думи. Например през последните няколко години в софийския „тарикатски език” се появиха нови думи като пл’увàлник (уста), некролòк (ученически бележник), фòнти (пари), урожàец (селянин), знàчка (значение), задỳшница (помощ, подаяние), бàчкам (работя), бинòклим (гледам), сапунѝсвам (измамвам, излъгвам), навѝвам (убеждавам, уговарям), чàткам (сещам се), бàвно загрявам и слàби ми са реотàните (мъчно се досещам), гỳрам по кàпли (ходя бос), центрàлно откàча (не е нормален), пѝше се профèсор (опитва се да хитрува), вкл’ỳчвай (тръгвай), мèтни едѝн белтъ̀к (виж, погледни) и др.
И груповите говори набират словния си състав по познатите вече три начина: заемане от чужди езици, променяне значението на домашни думи и образуване на нови думи, но за тях са най-типични иромените в значението на домашни думи по м е т а ф о р е н и м е т о н и м е н път. Тук се проявяват най-характерните черти на груповата лексика — остроумие, духовитост, ирония и сарказъм. За думи, като к’ỳнци (неизгладени панталони), фàрове (очила), баромèтър (нос), иконостàс (лице), манастѝр (затвор), цỳнем (удрям по лицето) и много други, които се срещат в говора на софийските гимназисти, не може да се каже, че са несполучливи или че пренасянето е станало случайно.
В груповите говори се наблюдава едно интересно явление при промяната в значението на думите по с и н о н и м е н п ъ т.
358
Например „глупавият” в разговорния език още се нарича „зелен”, т.е. неопитен, млад. Вместо него софийските гимназисти употребяват съществителното ливàда, за което зеленият цвят е най-характерен; по тоя път думата ливàда е добило ново значение „глупав”. Същото е и при промяната на значението на авиàтор в „човек без пари”. Оня, който няма пари, се нарича „лек”, a от него се получава авиàтор, т. е. човек „по-лек от въздуха”.
В груповите говори е значителен и броят на чуждите думи. В някои от тях, като ученическите и младежките, изобилствуват заемки из тайните говори, които, както вече се изтъкна, са загубили професионалната си специализация и затвореност и са се разтворили в говора на градските „низини”. Такива заети думи в говора на софийските гимназисти са например тарикàт (хитрец, умник), авèр (приятел), морỳк (баща), гàџе (момиче), патъ̀ци (обувки), саркъ̀ф (сако), марѝс, патаклà (бой), кѝнти, трàнци, фỳнти (пари), кл’òпам (ям), цàним (имам), танѝвам (давам), рèдим (казвам), чактѝсвам (разбирам), истимàрим (скривам), гѝлам, гỳрам (вървя), абизàн (гладен), айналѝйа (добре), айнасъ̀с (зле, лошо) и пр.
В груповите говори има заемки и от териториалните диалекти. Например в говора на софийските гимназисти има редица заемки от западните български говори, като вал’àвец (камък), мешè (бой), дèчко (дете), сфѝтки (искри), нàвл’ак (нахален), цѝврим (плача), кошàрим (затворя), чỳрим (пуша), кòсим (ядосвам), дрàскам (бягам), òдма (веднага) и др. Чрез тия и подобни думи говорът на софийските гимназисти се свързва не само с тайните говори, но и с териториалните диалекти.
В груповите говори е доста застъпено и самостоятелното образуване на думи по няколко начина. От тях най-характерен е съкращаването. По тоя път в говора на софийските гимназисти са получени думи, като сми (смисъл) от смисъл, фар (слугиня) от фараш, зуп (учене) от зубрене, таф (лъжà) от тафим (лъ̀жа), фел (фелдфебел) от фелдфебел, шпац (разходка) от шпацир, хи (хилядарка) от хилядарка и пр.
М л а д е н о в, Ст. „Тарикатският” език на българските ученици. — Родна реч, 1930, № 2, 65—66;
В о й н и к о в, П. Тарикатско-български речник. — Пак там, 67—76;
М л а д е н о в, Ст. Тарикатският език. — Златорог, 1940, № 4, 175—179;
С т o й к o в, Ст. Софийският ученически говор (Принос към българската социална диалектология). — Год. СУ. Истор.-филол. фак., 42, 1946, 73 с.;
Б о я д ж и е в, Т. Езикът на младите (тарикатският жаргон). С., 1966. 34 с.;
М а р к о в, Гр. Из груповите войнишки говори. — Бълг. ез., 1960, № 1, 60—62;
359
К о р у е в, Т. Някои наблюдения над българския войнишки говор. — Пак там, 1966, № 6, 576—578.
[ А р м я н о в, Г. Експресивната лексика в българските войнишки говори. — Бълг. ез., 1988, № 3, 216—220;
А р м я н о в, Г. Войнишките говори в България. (Място в системата на социалните ни диалекти и лексикален състав). — В: Втори международен контрес по българистика. Доклади. Т. 23, С., 1989, 224—230;
А р м я н о в, Г. Произход и значение на жаргонви думи, свързани с някои детски игри. — Бълг. ез., 1983, № 5, 405—408;
A р м я н о в, Г. Фонетични и морфологични особености на софийския ученически жаргон. — В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. С., 1988, 156—171;
А р м я н о в, Г. Жаргонът, без който (не) можем. С., 1989, 103 с.;
А р м я н о в, Г. Жаргонът и езиковата култура. (Опит за социолингвистичен анализ). — Бълг. ез. и лит., 1989, № 3, 8—13;
Б о я д ж и е в, Т. За тарикатския жаргон. — В: Въпроси на езиковата култура. С., 1972, 122—134;
Б о я д ж и е в, Т. Съществува ли младежки жаргон в София? — София, 1982, № 2, 13—15;
В ъ г л е н о в, М. Как се създават жаргонните думи и изрази. — В: В ъ г л е н о в, М. За правилна реч. С., 1968, 37—41;
В ъ л к о в, П. За същността на жаргона. — В: Христоматия по съвременен български език. Благоевград, 1990, 56—70;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Към характеристиката на днешния ученически слянг. — В: Аспирантски сборник. Т. 1. В. Търново, 1973, 57—74;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. За мястото на лексиката от науката и изкуствата в съвременния слянг на учащите се в България. — Пак там. Т. 2, 1974, 5—22;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Как се създава речникът на ученическия жаргон. — Родна реч, 1975, № 2, 57—60;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Към въпроса за абревиатурите в съврсменния младежки слянг. — Бълг. ез., 1977, № 1, 23—33;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. За прозвищата в слянга на учащите cе. (C оглед към тяхната деривация). — Тр. ВТУ „Кирил и Методий”. Филол. фак., 12, 1978, № 2, 194—227;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Конструктивно обусловени значения — източник за обогатяване речника на младежкия сленг. — Бълг. ез., 1978, № 6, 508—518;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Супрасегментни средства като деривационни и експресивизиращи похвати (по материал от българския младежки сленг). — В: Славистични проучвания. В. Търново, 1978, 67—78;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Елементи на гатанка в младежкия слянг. - В: Език и поетика на българския фолклор. Проблеми на българския фолклор. Т. 5. С., 1980, 152—165;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. За ролята на чуждоезиковия елемент в изграждането на българския младежки сленг. — В: Проблеми на езиковата култура. С., 1980;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Минималната деформация като средство за постигане на звукова атрактивност в българския младежки сленг. — Zbornik Filozofickej fakulty Univerzity Komenského. Philologica (Bratislava), 30, 1979, 97—103;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Към въпроса за терминологичното регламентиране в социалната диалектология. — Бълг. ез., 1981, № 3, 191—198;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. O прозвищах-каламбурах в сленге молодежи. — In: Proceedings of thc 13 International Congress of Onomastic Sciences. Vol. 1. Wrocław, 1981, 587—592;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Синтактична обусловеност на значението. Върху материал от младежкия сленг. — Ез. и лит., 1983, № 5, 51—61;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Синтагматично-семантична деривация по индукция (по материал от българския младежки сленг). — В: Юбилеен сборник no случай 20 години Великотърновски университет, 1963—1983. Т. I. B. Търново, 1983, 142—153;
К а р а с т о й ч е в a, Цв. Универбация с каламбурев ефект. — Ез. и лит., 1984, № 5, 37—49;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Лексико-семантична индукция в плана на синтагматиката. — Бълг. ез., 1984, № 4, 384—392; 1985, № 1, 42—49;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Интелектуализацията в съвременния български сленг. — Ез. и лит., 1986, № 1, 23—25;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Афоризмите в младежкия сленг. — В: Проблеми на българския фолклор. Т. 7. Смехът във фолклора. С., 1987, 83—90;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Младежкият сленг — единство на иновация в традиция. — Бълг. ез., 1987, № 4, 297—304;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Българският младежки говор. Източници, словообразуване. С., 1988, 224 с.;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. За някои нови тенденции в развитието на българските социолекти от сленгов тип. — В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 5. С., 1988, 66—77;
К а р а с т о й ч е в а, Цв. Сленгът в съвременната българска езикова действителност. — В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. С., 1988, 137—156;
К о н с т а н т и н о в, Г. Литературният език и жаргонът. — Септември 1977, № 7, 221—222;
Л a к o в a, М. Младежкият жаргон и езиковата култура. — В: Проблеми на българската книжовна реч. С., 1974, 202—212;
Л а к о в а, М. Към въпроса за българския младежки сленг. — В: Проблеми на езиковата култура. С., 1980;
Л а к о в а, М., Ив. Д и м о в. Същност на жаргона и мястото му в художествената литература. — В: Българското словно богатство. Знания за езика. Т. 3. С., 1983, 71—74;
М у р д а р о в, В. Използуване на елементи от жаргона в публицистичния стил. — В: Журналистика и езикова култура. С., 1981, 56—64;
360
М у р д а р о в, В. Особености на езика в казармата. — Нар. армия, № 9247, 28 март 1979;
П о п о в а, В. Жаргонът и някои негови функции в езика на художествената литература — Септември, 1977, № 7, 223—233;
П о п о в а, В. Жаргон (Жаргонна лексика). — В: П о п о в а, В. Стилистични функции на някои категории думи в художествената литература. С., 1979, 57—74;
Р а ч е в а, М. За произхода на жаргоннага дума кòфти. — Бълг. ез., 1983, № 2, 164—165;
Х р и с т о в, М. Как се създават жаргонните думи и изрази. — Родна реч, 1966, № 3, 44—45;
Я н о в с к и, Р. Още за българския войнишки говор. — Ез. и лит., 1983, № 4, 108—113;
K a r a s t o j č e v a, Cv. O některých syntagmatických jevech ve slangu mládeže. — Naše řeč (Praha), 1979, No 3, 15—130;
K a r a s t o j č e v a, Cv. O některých zvláštnostech v syntagmatice slangu mládeže. — In: Sbornik přednášek z konferencc o slangu a argotu v Pliski v záři 1977. Plzeň, 1978, 35—42;
K o s t o v, K. Semantisches und etymologisches aus dem bulgarischen sondersprachlichen Wortschatz. — B: B памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания С 1974, 605—608.] М. Сл. М.
4. КЛАСОВИ ЖАРГОНИ
Класовите жаргони са третият вид жаргони. Известно е, че езикът проявява своеобразно безразличие към класите. Класовата диференциация в класовото общество обаче все pак намира известно отражение в езика, но не в създаване на отделни класови езици, a в създаване на социални диалекти, социални жаргони.
Свой социален диалект, класов жаргон създават преди всичко най-горните слоеве на господствуващите класи — феодалната аристокрация и върховете на буржоазията, които проявяват явен стремеж да се откъснат, да се отделят от останалите обществени групи, като се обособят в малък затворен кръг, отнасяйки се подчертано пренебрежително към народа. Езиково това се проявява в създаване на особен социален дкалект, класов жаргон, който отразява специфичните вкусове на аристокрацията или на горните слоеве от буржоазията.
В отделните страни класовите жаргони се развиват и оформят различно в зависимост от редица конкретни културно-исторически причини и условия. В страни със стара аристокрация и буржоазия, като Англия, царска Русия, Франция, Германия, Чехия и пр., са създадени доста развити класови жаргони. В страни с малка аристокрация или с буржоазия, излязла сравнително късно на обществената сцена, класовите жаргони са доста бедни или изобщо не съществуват. От историческите данни, с които разполагаме засега, нищо конкретно не може да кажем за класовия жаргон на българската феодална аристокрация по време на Първата и Втората българска държава. Теоретически обаче допускаме, че е съществувал такъв жаргон, ако и не особено богат поради особените исторически съдбини на българския народ. A като характерни за езика на горните слоеве от българската буржоазия могат да се посочат само няколко
361
десетки думи от рода на мерсѝ, пардòн, кавалèр, дàма, хàйлайф, неглижè, жур, флирт, меню̀, консумѝрам (пия) и др., повечето от тях вече минали и в общонародния език, които обаче не дават достатъчно основание да се говори за жаргон на българската буржоазия.
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СОЦИАЛНИТЕ ДИАЛЕКТИ
От всичко казано дотук за социалните диалекти и специално за българските могат да се направят общо следните изводи:
1. Сложните и разнообразии интереси разделят обществото на групи. Това разделяне се отразява и в техния говор. To e причина за създаване на особени диалекти, възникнали и съществуващи върху разговорната реч като особена лексика.
2. Много думи и изрази, появили се в тесен професионален и социален кръг, след време излизат извън границите на специалната си употреба и стават общо достояние.
3. У всички народи съществуват социални диалекти, еднакви по произход, дух и характер. Те блестящо показват, че при едни и същи обществено-битови условия, при едни и същи производствени отношения се създава еднакво мислене, еднаква психология, които се изразяват и в еднакви по строеж говори. Социалните говори като всички езикови прояви не са нещо дадено, установено един път завинаги, или пък нещо, което се развива стихийно и несъзнателно като проява на „езиковия дух”. Te ca историческа категория. Затова с развитие на обществото и те претърпяват редица промени — едни изчезват, други се появяват, трети се обновяват и т.н. Така след време у нас тайните говори ще изчезнат, професионалните ще се обособят още повече, a груповите ще се променят.
С т о й к о в, Ст. Българските социални говори. — Ез. и лит., 1947, № 5, 1—15;
С т о й к о в, Ст. Социальные диалекты (На материале болгарского языка). — Вопросы языкознания, 1957, № 1, 78—84.
[Previous] [Next]
[Back to Index]