Българска диалектология
Ст. Стойков
III. СОЦИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
ПРОФЕСИОНАЛНИ ДИАЛЕКТИ
Професионалните диалекти съществуват всякъде, където има разделение на труда. Те се създават и оформят постепенно с развитието на дадена професия или даден занаят, a усвояването им става незабелязано, успоредно с изучаването на отделните производствени сръчности и процеси. В сравнение с другия основен вид социални диалекти — жаргоните, професионалните диалекти са по-малко говори в пълния смисъл на думата. Всъщност те са сбор от отделни думи и съставят т. нар. професионална терминология, изградена върху известен териториален говор или върху разговорната книжовна реч. При тях ясно се вижда, че професионалната специализация в езиково отношение се изразява не в особен граматичен строеж, a в изработката на специална лексика, че професионалните диалекти се създават върху производствена основа. Всяка професия за своите особени нужди се ползува от особен речник, който в основата си е достъпен само на нейните членове.
По своя характер професионалните диалекти се доближават до научната терминология, но, както ще видим по-долу, по строеж и употреба те се отличават значително от нея.
340
Всеки професионален говор, т. е. всяка особена професионална лексика, обхваща:
1. Названия на о р ъ д и я т а н а п р о и з в о д с т в о т о и по-специално на всички ония техни разновидности и части, които са от значение в производствения процес.
2. Названия на отделните т р у д о в и п р о ц е с и, характерни за дадено производство.
3. Названия на м а т е р и а л и т е (главни и спомагателни), с които се работи, и на тия техни качества, които са от значение в производството.
4. Названия на изработените с т о к и с техните части, с техническите и търговските им качества.
5. П р о ф е с и о н а л н и и з р а з и, характерни за обществената организация на дадено производство.
6. Особени п о н я т и я, свързани със заниманието, с организацията на труда и пр.
Изобщо професионалният говор обхваща цялата техническа и обществена терминология, която характеризира дадена трудова дейност, дадено производство.
При проучване на различните професионални говори обаче не трябва да се задоволим само със специалната терминология, a трябва да се спрем и на професионалния „жаргон”, т. е. тая по-малко устойчива и жива част на речника, която съществува само в устата на професионалиста, но която обхваща прояви извън производството. Така професионалният говор преминава в групов (корпоративен) и е невъзможно да се прокара рязка граница между тях, както е невъзможно напълно да се отдели професията от бита.
РЕЧНИКОВИ ОСОБЕНОСТИ НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ДИАЛЕКТИ
При проучване на професионалните диалекти ясно се вижда, че характерът на трудовата дейност на дадено обществено обединение определя и особената насока в развоя на неговото мислене, a оттам и на неговия говор. Речникът отразява познанието на околната действителност, a то е по-пълно, по-сложно и по-диференцирано в оная област, където е насочена трудовата дейност. Затова най-характерната черта на професионалните диалекти е извънредно богатият им речник, който съдържа множество названия на предмети и действия, пряко
341
свързани с трудовата дейност. Така, докато книжовният език се ограничава и задоволява само с един термин, по-общ по характер, като например т р и о н, р е н д е, който е повече или по-малко отвлечен и не различава разновидности, в професионалния говор на българските дърводелци намираме отделни названия на 9 вида триони (расèчка, зарèска, швàйцик, пасвàтел, фỳкшванц, свлàкофка, чèпофка, злодèйка, нàпречник), за 7 вида о б и к н о в е н и р е н д е т а (копàч, глàдик, двòйник, плàн, римсòвник, пуцòвник, зъ̀бник) и за 13 вида с п е ц и а л н и р е н д е т а (лоткàр, дъгòвник, вантхòбел, фалцòвник, платòвник, рỳквантхобел, прътòвник, ỳлейник, кѝтфалц, нутòвник, перòвник, гратòвник, основàр). Освен това във всеки професионален говор намираме и множество названия на предмети и действия, които изобщо не се срещат в книжовния език. Така например дърводелецът различава на един прозорец кèмпфер, шпрòсни, шлàглайстни, водотèк и пр. В говора на българските дърводелци намираме още много думи, които нямат съответни в книжовната ни реч, като названия на и н с т р у м е н т и и у р е д и (цѝкла, чàп, стèга, чирàк, гèрунк, пòлн’а), форми на о б р а б о т е н д ъ р в е н м а т е р и а л (перò, зъп, нут, длап, швàртн’а, штàпче, шѝпка, лезèна), на д е й с т в и я (шпòнтвам, фугòвам, шлѝцвам, плàтвам, нỳтвам, фладѝрам) и пр.
Подобен характер имат названията и във всеки друг наш професионален диалект, като например обущарския, шивашкия и пр. Например в речта на българските обущари се срещат особени названия на и н с т р у м е н т и (маканè, лабỳн’а, камарè, чарк, брòка, егè, локенè, штèка, диспòнт), на с ъ о р ъ ж е н и я (падвàл, пàнго), на ч а с т и н а о б у в к а (бомбè, маскарè, йус, фтèрна, кòбарак, филè, езѝк, форт, табàн, вàрдало, г’он, флек, подмèтка, ток, капàк, долмалъ̀к, хастàр, формàла, стèлка), на ч а с т и н а к а л ъ п з а о б у в к и (кỳн’а, терàк, кàмара, петà ). Българският шивач си служи с думи като енсè, блèта, казỳра, рѝгла, фòрпас, àксел (части на дреха), пикѝрам, декатѝрам (названия на действия) и пр.
Изобщо, колкото по-сложна и по-специална е известна трудова дейност, толкова по-особени и по-разнообразни са инструментите и процесите, необходими за нея, толкова по-богат и по-разнообразен е професионалният говор на изпълнителите ѝ.
Както видяхме, речникът на професионалните говори се отличава с голямата си диференцираност на понятията, с изобилието на самостоятелни видови понятия, но в него няма
342
родови понятия и думи, които обединяват по-големи категории еднакви или сходни явления. При това професионалните термини се образуват индуктивно, всяко название е само за себе си нещо отделно и откъснато от близките и сродните нему, докато научната терминология се строи дедуктивно и обикновено близките понятия са от еднакви или близки корени — тази е принципната разлика при образуване на специалните думи в научната и професионалната терминология. По своите характерни особености професионалната лексика е напълно еднаква с производствената, скотовъдната и земеделската лексика в териториалните диалекти, на която се спряхме по-подробно при разглеждане на лексикалните особености на диалектите.
При цялостното разглеждане на професионалните диалекти ще трябва да се спрем и на друга интересна страна в техния речник — произхода на думата. Като социални диалекти те набират словния си състав по три начина: 1) заемане от чужди езици, 2) образуване на нови думи по начини, характерни за българския език, и 3) променяне значението на обикновени думи по метонимен и метафорен път.
В нашите професионални диалекти сравнително най-много са думите, заети от чужди езици заедно с инструментите, предметите и производствените процеси. И това е напълно естествено при усвояването на технически опит от по-културните и по-напредналите народи в миналото и сега. Така, докато у старите наши занаятчии срещаме предимно турски и гръцки думи, у по-новите изобилствуват думи от западен, главно немски и френски произход. Например в някои по-стари наши професионални диалекти, като говора на чехларите, почти всички думи са турски по произход: б’океџèк, гàнџа, дàнали, макàзи, моштà, чекидèк (инструменти), кабỳл, олайàк, лезгийàр, ортàайàк, кичѝайàк (номера на калъпи). В други занаятчийски говори, като говора на шивачите, има известно смесване на чужди думи — турски със западноевропейски. Т у р с к и по произход са енсè (вратно парче), камбỳр (дървено приспособление за гладене), копчелъ̀к (парче, което закрива копчета), терк (образец, модел), фурдà (отпадъци), тегèл (шев); френски — каз’ỳра (вратна извивка), ревèр (обратна част от дрехата около шията отпред), декатѝрам (отпарвам), пикѝрам (подшивам) и пр.; н е м с к и — бàста (гънка), фàлда (подгъвка), рѝгла (фалшива дупка), рòсер (тъкан с конски косъм) и пр. В говора на българските обущари има много италиански думи, като пàнго (работна масичка), брòка (късо
343
право шило), рàспа (едра пила), дàнали (вид клещи) и др., минали не направо, a посредством новогръцки език. В говора на дърводелците пък са особено много немски думи, като фỳкшванц, кèмпфер, цàрга, шарнѝ̀р, шпрòсна, лàйстна, рỳквант, шилт, кѝтфалц, рѝмса и др. Тези думи ясно показват пътя, по който техническият опит в тия занаяти е преминал у нас направо или косвено.
В нашите професионални диалекти сравнително малко са и думите, образувани от домашни основи и суфикси. Едни от тях са дословни преводи от чужди езици, a други са наши новообразувания. Такива думи в говора на дърводелците са названията на разните видове рендета, като глàдик, копàч, пробивàчка, подръ̀чник и др.
В професионалните диалекти за отлика от останалите социални диалекти сравнително най-малко са думите с преносно значение. В дърводелския говор те са десетина: крак, крилò, перò, зъп, злодèйка и пр.
К о с т о в, К. Италиански думи в професионалния говор на българските обущари. — Бълг. ез., 1953, № 3, 256—258;
К о с т о в, К. Из професионалната лексика на българските рибари. — Пак там, 1960, № 5, 447—448;
Н а м е р а н о в, Н. Чужди думи в професионалния говор на българските шивачи. — Българска диалектология, 1, 1962, 219—249;
K o s t o v, K. Deutsche Lehnwörter in der Sprache der bulgarischen Tischler. — Zeitschrift für Slawistik, 6, 1964, No 1, 61—81;
И в а н ч е в, Св. Чешки елементи в българската дърводелска терминология. — В: Чехословакия и България през вековете. С., 1963, 471—495;
К о с т о в, К. Няколко пряко заети италиански думи в говора на българските каменоделци. — В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. С., 1957, 173—175;
С п а с о в а, А. Няколко думи от италиански произход в нашия език, свързани с мореплаването. — В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. С., 1960, 409—414;
С п а с о в а, А. Италиански елементи в българската морска терминология. — Бълг. ез., 1964, 4—5, 389—400;
С п а с о в а, А. Термини от италиански произход в българската и румънската морска рибарска терминология. — Изв. Инст. бълг. ез., 8, 1962, 331—338;
С п а с о в а, А. За някои еднакви елементи в българската и румънската морска рибарска терминология. — Бълг. ез., 1965, № 4—5, 349—361;
С п а с о в а, А. Гръцки и турски елементи в българската морска рибарска терминология. — Пак там, 1966, № 4, 332—342.
[ Б у ч и н с к и, Д., Ек. М и х а й л о в а. Стари каменоделници край с. Паволче (Врачанско) и намерените в тях инструменти. — Год. на Нац. политехнически музей, 8, 1978, 143—159;
К о в а ч е в, Ст. Из грънчарската терминология. — Българска диалектология, 7, 1974, 233—235;
К о с т о в, К. Още веднъж за ролята на чешкото посрсдничество при заемането на немски термини в българските професионални говори. — В: Славистичен сборник. С., 1968, 285—294;
М е р а к о в а, Е. Обущарска лексика. — Родопски устрем (Смолян), № 91, 6 авг. 1985;
М и х а й л о в а, Ек., Д. Б у ч и н с к и. Народни варджийски названия от Врачанско. — Бълг. ез., 1976, № 6, 488—490;
М и х а й л о в а, Ек., Д. Б у ч и н с к и. За старото коритарство в България. — Год. на Нац. политехннчески музей, 8, 1978, 161—177;
С п а с о в а, А. Относно някои термини, свързани с каменоделството, възприети в български направо от италиански език. — Бълг. ез., 1967, № 1, 55—57;
344
Ч о б а н о в, Ив. Към проучването на българската оризарска терминология. — Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, 1983, № 5, 91—95;
H y r k k ä n e n, J. Названия ветров у болгарских черноморских рыбаков и мореплавателей. — Scando-Slavica (Copenhagen), 20, 1974, 173—185;
H y r k k a n e n, J. Seefahrt- und Fischereiterminologie nicht-slavischеn Ursprungs im bulgarischen Schwarzmeergegend. Suomalaisen Tiedeakatemian Toinitiksia. Annales Academiae Scientiarum Fennicae, Series B. 209. Helsinki, 1980, XVI + 125 p.;
K o s t o v, K. Zum deutschen Spracheinfluß auf bulgarische Berufssprachen. — Wissenschaftliche Zeitschrift der Humboldt-Universität zu Berlin. Gesellschafts- und sprachwissenschaftliche Reihe, 1967, No 5, 727—729.] M. Сл. М.
ПРОИЗХОД HA ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ДИАЛЕКТИ
Професионалните диалекти по произход са твърде стари и водят началото си още от първото разделение на труда. С развитието на занаятите те се оформят и се развиват много, особено през епохата на феодализма, когато се появява разделението на труда между града и селото. Занаятчийско-промишлената терминология, която се създава през феодалната епоха, не е единна във всеки отделен занаят, a ce отличава със своето разнообразие, защото е пряко свързана с териториалната и диалектната раздробеност през тази епоха. За развитието на тая диференцирана и затворена професионална лексика с ярък местен диалектен характер е допринесла и еснафската затвореност през феодализма.
По-късно, през епохата на капитализма, когато феодалната затвореност се разрушава, териториалните и професионалните диалекти внасят своята терминология в общия професионален диалект — така за едно и също понятие се събират по няколко названия, които са една от причините за колебание и разноезичие в занаятчийската литература и които в речниците се дават като богатство на езика ни — например бичкѝйа и триòн; секѝра, брàдва, балтѝйа, топòр, наџàк и манàра; пирòн, гвòздей, клѝнец, паламàрец и ексèр.
Професионалните диалекти достигат пълен разцвет през епохата на капитализма, когато в обществото настава много голяма професионална диференциация. Всяка професия си създава свой специфичен запас от термини и обозначения, които не се срещат в друга професия. Даже най-обикновени думи понякога изменят значението си в зависимост от употребата им в една или друга професия.
Днешните наши професионални диалекти по произход и характер можем да разделим на няколко групи.
В п ъ р в а т а група влизат говори на изчезващи професии и занаяти, като казанджии, сапунджии, свещари, гайтанджии и др., които са изместени или се изместват от новите нужди и новите
345
начини на производство. Архаични по дейност, тия занаяти отразяват едно отживяло състояние в развитието на нашето стопанство, затова в професионалните им говори има много стари думи (домашни и чужди, главно турски). Към тях днес проявяват интерес само етнографи, диалектолози и стопански историци.
Във в т о р а т а група влизат говори на професии и занаяти, като шивачи, обущари, бръснари, дърводелци и др., които днес са в пълен разцвет. Едни от тия професии по ироизход са доста стари, но ca се запазили досега, защото са успели да се модернизират, т. е. да се нагодят към нуждите на новото време, както личи и от промените в названията им: терзѝята днес е шивàч, па даже и кроя̀ч; кундурджѝята е обущàр и моделиèр; бербèринът е брьснàр, фризьòр, коафьòр. Промените в производствената практика на тия професии най-добре са отразени в техните говори, където предишните турски думи са заменени със западноевропейски. Други професионални говори на водопроводчици, елекромонтьори, тапицери, тенекеджии, радиомонтьори, часовникари и пр. са създадени в по-ново време заедно с новите професии. Затова тия говори не познават териториалната разпокъсаност и ограниченост на старите занаятчийски говори, оформили се през време на феодализма, a имат общ характер и по тая си черта приличат на книжовния език.
В т р е т а т а група влизат говорите на фабричните работници. Тия говори се създават през епохата на капитализма и се отличават преди всичко с големия си брой чужди думи — названия на машини, инструменти, производствени процеси и пр. И тук едни от чуждите думи са заемки от други национални езици (немски, руски, френски, английски и пр.), но се срещат и доста международни думи. Всички те обаче са дошли у нас заедно с машините и инструментите, заедно с първите специалисти-чужденци, които са обучавали нашите кадри, или са нашенци, учили в чужбина. Друга характерна черта на тия говори е относителната им бедност. Те разполагат с малък брой думи поради ограничената роля на работника във фабричното производство и със сравнително доста ниската му специална и обща култура. Докато занаятчията си служи с няколко десетки инструменти, извършва няколко основни производствени действия, изработва по няколко продукта, фабричният работник през епохата на капитализма е значително ограничен. Той знае само няколко най-важни части от машините, с които работи, и си служи с малък брой специални
346
названия. В индустриалното общество обаче, когато коренно се изменя положението на работника, когато той е с висока специална и обща култура, когато има обширни специални познания, професионалният му говор се обогатява и се приближава до речта на техническата интелигенция. Трета характерна особеност на говорите на фабричните работници е общонационалният им, a дори и интернационален характер. Най-сетне работническите професионални говори се изграждат не върху отделен териториален диалект, a върху книжовната разговорна реч. Работниците се набират от разни диалектни среди и говорят език, в който са отпаднали най-резките, най-характерните диалектни черти, a ca запазени само по-второстепенните.
Трябва да се изтъкне обаче, че посоченото разграничаване на професионалните диалекти е доста относително. Както производството мени своя характер, така и отделните професионални диалекти преминават от една форма в друга, смесват се и се изменят. С индустриализацията на занаятчийското производство и с изместването му от фабричното старите занаятчийски диалекти се ограничават и отстъпват мястото си на новите. С развоя на книжовния език и с неговото разширение се обобщават и местните професионални названия, но това се отнася само до по-общите понятия на трудовата дейност. В много случаи професионалните диалекти запазват и ще пазят повечето от характерните си думи, защото те нямат равнозначни съответствия в книжовния език, тъй като той не чувствува нужда от тях.
[Previous] [Next]
[Back to Index]