Българска диалектология
Ст. Стойков
III. СОЦИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Всеки език, както вече се изтъкна, има два основни вида диалекти: местни (териториални) и социални. С о ц и а л н и т е диалекти са характерни за отделни по-големи или по-малки затворени и обособени социални групировки както в миналото, така и днес. Отделните лица, свързани в едно цяло по производствени, професионални, идеологични и други интереси, които се чувствуват членове на това цяло, имат много общо в мисленето си, интересите си, заниманията си и пр. и всичко това се отразява и в тяхната реч. Така говорът на всяка професионална и социална групировка има отличителни черти, които дават основание да се говори за неин особен диалект (говор), или, както обикновено се казва, за неин „език”.
Териториалните и социалните диалекти, които са две съществени прояви на общонародния език, се различават по характер, служба и състав. Териториалните диалекти заемат части от езиковата област и всеки диалект е свързан с отделна определена по-голяма или по-малка по размер територия. A социалните диалекти са свързани с отделните социални групировки независимо от териториалното им разположение. Териториалните диалекти обслужват народните маси на определена територия като средство за общуване, което напълно задоволява всички нужди на колектива, a социалните диалекти обслужват само известен по-голям или по-малък кръг от хора, и то в специални случаи.
Освен това териториалиите диалекти се обособяват като нещо цяло преди всичко по особености във фонетиката и в речниковия състав, a след това по особености в граматичния строеж и в основния речник. A социалните диалекти се оформят само със своя речник. Териториалните диалекти имат свой граматичен строеж и основен речников фонд. Te ca пълноценно средство за общуване. Затова всеки един от тях при благоприятни обществено-исторически и политически условия може да се превърне в
337
самостоятелен език. A социалните диалекти са лишени от свой собствен граматичен строеж и основен речников фонд. Затова те никога не могат да се развият в самостоятелни езици, които да задоволяват всестранните нужди на обществото.
Деленето на диалектите на две големи групи — териториални и социални — не трябва да се схваща абсолютно. To e относително до голяма степен, защото не могат да се разграничат рязко тия две езикови прояви — преди всичко носителите им са обикновено едни и същи лица.
ОСНОВНИ ВИДОВЕ СОЦИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
Социалните диалекти са два основни вида: професионални диалекти и жаргони.
П р о ф е с и о н а л н и т е д и а л е к т и като езикова проява са напълно естествено явление. Te ca разклонение от общонародния език — последица от производствената и професионалната диференциация на обществото, която езиково се проявява в създаване на особена лексика с тясно специализирано значение. Професионалните говори изпълняват общественополезна функция и затова известни техни думи могат да минат и обикновено минават в общонародния книжовен език, като го обогатяват, защото означават нови предмети, понятия и пр. Ж а р г о н и т е обаче като езикова проява са изкълчен, изопачен, развален език и не са напълно нормално, естествено езиково явление. Te ca последица от стихийно или полусъзнателно желание на известни обществени среди да се откъснат езиково, да се отделят и обособят като нещо по-особено. Носителите на жаргоните обикновено се отнасят пренебрежително към общонародния език. Те си служат с много особени специални думи, повечето от които имат хубави общоизвестни и общоупотребявани съответствия, с единствената цел да направят речта си недостъпна и неразбрана за „обикновените” хора. Затова жаргоните не изпълняват никаква общественополезна функция. И когато известни техни думи минат в разговорната реч или в книжовния език, обикновено като синоними на съществуващи вече названия, те не само не обогатяват езика, но, напротив, покваряват го и го задръстват.
Професионалните диалекти и жаргоните се различават и по х а р а к т е р а на своята лексика. Професионалните диалекти се състоят само от специални думи, тясно свързани с професионалната дейност, и затова те липсват като названия в общонародна-
338
та разговорна реч. Техните думи са специални термини, които не влизат в основния речников фонд на езика. A жаргоните се състоят от думи, които имат точни съответствия в общонародната разговорна реч и които като названия влизат в основния речник на езика.
Професионалните диалекти и жаргоните имат и редица общи черти, които дават основание да бъдат събрани в една обща група — социални диалекти. По-важни от тях са следните:
1. Преди всичко те не са говори в пълния смисъл на думата, т. е. езикови системи със свои характерни особености във фонетиката, граматиката и лексиката. Социалните говори се отличават само със своя речник, като използуват граматичните особености на териториалните говори или на книжовната разговорна реч. Затова имат известно право някои лингвисти, които не ги смятат за говори, a само за особени речници, за особени словни системи.
2. Социалните говори не са и напълно самостоятелни речници, т. е. не съдържат названия на всички предмети, действия, качества, понятия и пр., a се ограничават. само с определен брой семантични групи в зависимост от интересите и нуждите на лицата, които си служат с тях. Така социалните говори се състоят само от ограничен, по-малък или по-голям брой думи — съществителни, прилагателни, глаголи и наречия. В тях обаче няма особени служебни думи като предлози, съюзи, частици, междуметия и др.
3. Социалните говори са ограничени по употреба. С тях си служи известен по-широк или по-ограничен кръг от хора, обединени по производствени, социални, идейии и други причини, и то само когато са в своя среда. Извън нея те си служат с общия териториален говор или с разговорния книжовен език. Така социалните говори се явяват втора словна система, употребявана — преднамерено или непреднамерено — само при известни конкретни обстоятелства.
4. Социалните говори подобно на териториалните имат изключително устна проява. Te ca в положението на безписмените езици, въпреки че някои техни елементи, особено в професионалните говори, и то напоследък, се употребяват и в специалната книжнина. Тая тяхна особеност допуща известни отклонения, пречи те да бъдат напълно единни и да могат да се установяват общи норми в тях.
От всичко казано дотук става ясно, че при социалните диалекти понятието „диалект” има по-особено съдържание,
339
много по-ограничено от обикновеното, защото в основата си това са все пак само особени лексикални системи (речници), ограничени по с ъ с т а в, у п о т р е б а и п р о я в а.
Социалните диалекти представят значителен интерес, защото разкриват много от характерното в живота на всяка социална организация. При тях може да се наблюдава как известна дума, появила се у група лица, с течение на времето добива широко разпространение, ако допадне по значение, звуков състав или образност.
Освен това социалните диалекти разкриват и някои развойни тенденции в езика, показват кои представки и наставки са живи, посочват възможностите за образуване на нови думи, за освежаване на речника.
Системното проучване на социалните диалекти, по-специално на професионалните, най-сетне има и голямо практическо значение за изработване на специални терминологии, така нужни при унифициране на професионалното образование и при подготовката на нови кадри. Това е една много важна и актуална задача, която трябва да бъде разрешена в най-скоро време.
[Previous] [Next]
[Back to Index]