Българска диалектология
Ст. Стойков
II.
ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
В. ФОНЕТИЧНИ, ГРАМАТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ
ДИАЛЕКТИ
ДИАЛЕКТНИ РАЗЛИЧИЯ В СЛОВООБРАЗУВАНЕТО
АДЕКВАТИВНИ ДИАЛЕКТИЗМИ
Адеквативните словообразувателни диалектизми са образувани поради промени в моделите за образуване на отделните формеми (словоформи) при някои имена. По своя характер те са два вида: деплуративни и унификативни.
ДЕПЛУРАТИВНИ ДИАЛЕКТИЗМИ
Деплуративните диалектизми са получени от формеми (словоформи) за
множествено число, които се схващат като образувани по друг модел. Такива са
например кòсма (косъм, стб.
, мн. число
кòсми, Тополовградско), мѝсла
(мисъл, стб.
, мн. число
мѝсли, Пещерско), кръсц (кръстец, мн.
число кръсцѝ, Варненско) и др.
УНИФИКАТИВНИ ДИАЛЕКТИЗМИ
Унификативните диалектизми са получени от формеми (словоформи) за женски и среден род ед. число и за множ. число
293
на прилагателни, които се схващат като образувани по друг модел. Такива са например жèнсък (женски по жèнска, жèнско, жèнски, Ловешко), мъ̀шък (мъжки по мъ̀шка, Ловешко) и др.
С т о й к о в, Ст. Банатският говор. С., 1967, 333—402;
М л а д е н о в, М. Ихтиманският говор. С., 1966, 127—174;
Х о л и о л ч е в, Хр. Диалектни наставки за образуване на деятелни имена от женски род. — Изв. Инст. бълг. ез., 8, 1962, 309—314;
К o ч е в, Ив. Особености в словообразуването на съществителни имена с емоционална оцветеност в подбалканския говор. — B: Славистичен сборник. С., 1963, 311—318;
Х о л и о л ч е в, Хр. Диалектни наставки за образуване на съществителни имена от мъжки род в българските говори. — Изв. Инст. бълг. ез., 12, 1965, 157—198;
S ł a w s k i, Fr. Słowotwórstwo bułgarskie na tle prasłowiańskim. - In: Z polskich studiów sławisticznych. 2 serie. Warszawa, 1963, 79—80;
M i r č e v, K. Zur bulgarischen Wortbildung. — Die Welt der Slaven, 11, 1966, No 3, 233—240;
А н д р е й ч и н, Л. Гръцки глаголни наставки в българското словообразуване. — Бълг. ез., 1966, № 4, 349—350.
[ А н д р е й ч и н, Л. Съществителни имена с наставка -осия в народната реч. — Бълг. ез., 1973, № 6, 568—569;
Б а р б о л о в а, З. За някои преходни формации от словообразувателната категория имена на инструменти. — Бълг. ез., 1988, № 1, 28—32;
Б а р б о л о в а, З. Словообразувателни типове с наставка -л при nomina instrumenti от мъжки род с девербални основи в българските диалекти. — Бълг. ез., 1989, № 2, 149—155;
Б а р б о л о в а, З. Имена за инструменти със суфикс -ач в българските диалекти. — Ез. и лит., 1989, № 3, 81—90;
Б и ц е в с к а, К. Деминутивни образувања каj именките во говорот на селото Горно Пожарско. — Лит. збор, 1984, № 5, 43—48;
Б о ж к о в, Р. Към някои проблеми на българското диалектно словообразуване. — Изв. Инст. бълг. ез., 16, 1968, 475—484;
Б о ж к о в, Р. Една неизследвана страна на словообразуването в българските говори. — Изв. Инст. бълг. ез., 19, 1970, 771—778;
Б о ж к о в, Р. Субстантивни суфиксно-префиксни словообразувания в трънския говор. — Бълг. ез., 1971, № 2—3, 242—245;
Б о ж к о в, Р. Основни субстантивни суфиксни словообразувателни разреди в трънския говор. — Год. СУ. Фак. слав. филол., 66, 1972, № 1, 103 —176;
Б о ж к о в, Р. Словообразуване на съществителни имена в трънския говор. — Год. СУ. Фак. слав. филол., 65, 1972, № 1, 373—442;
Б о ж к о в, Р. Словообразувателната структура на сложните съществителни имена в трънския говор. — В: В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974, 327—330;
Б о ж к о в, Р. Особености при образуването на названия на българските народни танци. — B: Славистичен сборник. С., 1978, 217—222;
В а с и л е в а, Л. Сложни съществителни имена с първа съставна част числително име в българските говори. — B: Лексиколожки и лексикографски проучвания. С., 1983, 223—236;
В и д е н о в, М. Към словообразуването в годечкия говор. — Год. СУ. Фак. слав. филол., 65, 1972, № 1, 81—149;
Д о б р е в, Ив. Суфиксите -ул и -ур в български език. — Изв. Инст. бълг. ез., 19, 1970, 779—787;
Д у р и д а н о в, Ив. Един непознат словообразувателен тип в български: жителски имена на -ар (с успоредици от другите славянски езици). — Изв. Инст. бълг. ез., 19, 1970, 863—869;
И в а н ч е в, Св. Отглаголните наречия на -ешком в българския език. — Зборник Матице Српске за филологиjу и лингвистику (Нови Сад), № 27—28, 1984—1985, 269—271;
К е р е м и д ч и е в а, Сл. Диалектните словообразувателни варианти на лексемите камък, кремък, пламък и ремък в светлината на най-новите данни на лингвистичната география. — Бълг. ез., 1985, № 2, 104—109;
К и ш, М. Структурата на придавките со суфиксот -лиjа во македонскиот литературен и диjалектен јaзик. — B: Зборник во чест на Крум Тошев. Cкопjе, 1988, 114—120;
К о в а л с к а, А. Някои проблеми на диалектното словообразуване. (Основни словообразувателни различия между диалектите и книжовния език). — B: Първи международен конгрес по българистика. Исторически развой на българския език. Доклади. Т. 3. С., 1983, 236—248;
К о с е с к а, В. Някои лексикални и словообразувателни особености на българските диалекти в сравнение с другите славянски езици. — Ез. и лит., 1973, № 2, 36—44;
К о с т о в, К. Старобългарският глагол
и функцията на представката од- в някои югозападни български говори. — В: Славистичен сборник. С., 1973, 265—268;
294
К о ч е в, Ив. Диалектни категории и типове при словообразуването на съществителното име. (Съпоставително изследване върху материал от три български говора). — Изв. Инст. бълг. ез., 20, 1971, 107— 185;
К о ч е в, Ив., Л. Д о м у с ч и е в а. Архаични сложни съществителни имена в българските народни говори. — Бълг. ез., 1987, № 5, 383—385;
К o ч е в, Ив., Ем. К о ч е в а, Л. Д о м у с ч и е в а. За народната основа на словообразувателните модели на сложните съществителнн имена в старобългарския език. — В: Славянска филология. Т. ?9. С., 1988, 46—63;
К о ч е в, Ив., М. Т е т о в с к а – Т р о е в а. Словообразувателни типове при деятелните имена в родопските говори. — В: Славистичен сбориик. С., 1973, 257— 264;
К о ч е в а, Ем. За функционалната натовареност на наставката -ек в пирдопския говор. — В: Славистичен сборник. С., 1985, 144—146;
К о ч е в а, Ем., Ив. К о ч е в. Nomina augmentativa et pejorativa.— B: Славянска филология. Т. 12. С., 1973, 183—192;
К о ч е в а, Ем., Ив. К о ч е в. Към характеристиката на словообразувателния модел. (Семантичен подтип). — В: Славистичен сборник. С., 1978, 191—195;
К я е в а, Е. Имена за места (nomina Ioci) в българските говори. —Бълг. ез., 1989, № 6, 526—535;
К я е в а, Е. Nomina attributiva с наставка -ак в българските говори. — Бълг. ез., 1991, № 3, 243—252;
К я е в а Е., Л. Д о м у с ч и е в а. Имена за места (nomina loci) c наставка -ло в българските говори. — Бълг. ез. 1986, № 1, 58—67;
М и х а й л о в а, Д. А. Представката за- в някои диалектни думи. — Бълг. ез., 1978, № 5, 464—465;
М л а д е н о в, М. Сл. Един случай на особено диалектно глаголно словообразуване. — Бълг. ез., 1969, № 6, 556—558;
П о м j а н о в с к а, B. Од зборообразувачките поделби на jyжнocлoвeнcкитe диjалекти-форманти за образување имиња за мачор, гусак и паторок. — Мак. јaзик, 1966, № 17, 63—66;
Р а д е в а, В. Особености в словсобразуването на деятелните имена за лица [в централния балкански говор]. — Бълг. ез., 1975, № 4, 340—344;
Р а д е в а, В. Диалектни глаголи, мотивирани от съществителни имена. (Структурно-семантична характеристика). — Год. СУ. Фак. слав. филол., 70, 1979, 185—222;
С а л а м б а ш е в, А. Наставки за гальовно-умалителни имена в родопските народни песни. — В: Родопски фолклор. Първа научна сесия по проблемите на родопския фолклор. Доклади и съобщения. Пловдив 1977, 61—64;
С т о й к о в, Ст. Активно диалектно словообразуване в българския език. — Изв. Инст. бълг. ез., 16, 1968, 484—490;
С т о й к ов, Ст. Към българското диалектно словообразуване. (Словообразувателни варианти на лексемите „камък”, „кремък”, „пламък” и „ремък”). — Бълг. ез., 1968, № 4—5, 358—368;
С т о й к о в, Ст. Словообразувателните диалектизми в българския език. — В: Славистични изследвания. С., 1968, 55—72;
С т о й ч е в, Т. Умалителните глаголи — едно богатство в родопските говори. — Родопи, 1967, № 3, 27—28;
С т о й ч е в, Т. Умалителните в родопските говори. — Родопи, 1967, № 4, 35—36;
Т е т о в с к а – Т р о е в а, М. Сложни имена за лица със суфикс -ец в българските говори. — В: Славистичен оборник. С., 1978, 197—203;
Т е т о в с к а – Т р о е в а, М. Диалектни словообразувателни типове с наставка -ец при имена на лица. — В: Изследвания върху историята и диалектите на българския език. С., 1979, 347—352;
Т е т о в с к а – Т р о е в а, М. Nomina agentis с наставка -ар в българските говори — Бълг. ез., 1979, № 4, 294—303;
Т е т о в с к а – Т р о е в а, М. Деятелни имена със суфикс -ица в българските диалекти. — Бълг. ез., 1983, № 3, 189—196;
Т е т о в с к а – Т р о е в а, М. Конкуренция на суфиксите. — Бълг. ез., 1983, № 2, 149—153;
Т е т о в с к а – Т р о е в а, М. Nomina agentis в българските говори. — В: Съвременна България. Доклади от III комплексна международна конференция по българистика, 1980. Т. 5. С., 1984, 153—160;
Т е т о в с к а – Т р о е в а, М. Вътрешнодиалектна конкуренция на суфиксите при названия за лица. — В: Славистичен сборник. С., 1985, 152—159;
Т е т о в с к а – Т р о е в а, М. За словообразувателната интерпретация на деятелните имена от женски род. — Бълг. ез., 1986. № 4, 357—362;
Т е т о в с к а – Т р о е в а, М. Десубстантивни деятелни имена в българските говори (nomina actoris) — В: Славистичен сборник. С., 1988, 184—194;
Т е т о в с к а – Т р о е в а, М. Междудиалектна конкуренция на словообразувателни форманти за лица със суфикс -ка. — В: Втори международен конгрес по българистика. Т. 5. С., 1988, 86—97;
Т е т о в с к а – Т р о е в а, М. Отглаголни имена за лица в българските говори. Nomina agentis. C., 1988, 203 с.;
У г р и н о в а, Р. За некои глаголи образувани со наставки -ува-, -ава-, -ва-, — Мак. jaзик, 1950, № 3, 66—68;
У г р и н о в а – С к а л о в с к а, Р. Глаголи со два и повеќе префикси во македонскиот jазик. — Мак. jазик, 1957, № 2, 137—145;
У г р и н о в а – С к а л о в с к а, Р. За некои зборове со префиксот су- во нашиот јaзик. — Мак. jазик, 1959, № 1—2, 51—55;
У г р и н о в а – С к а л о в с к а, Р. Значењата на глаголните префикси во македонскиот јaзик. Cкопjе, 1960, 126 с.;
Ц а н о в а, С. Една интересна особеност при глаголното словообразуване на мандърския говор [в Мала Азия]. — Бълг. ез., 1985, № 3, 235—236;
Ц и г а р с к а, М. Диалектни депресиативни названия за лица, получени по метафоричен път. — Бълг. ез., 1972, № 1—2, 97—100;
295
В o г у ѕ, W. Geneza formacji typu sch. kamek, kamecak, bułg. kamek. — Зборник Матице Сриске за филологиjу и лингвистику (Нови Сад), 23, 1980, № 2, 37— 45;
C h o l i o l č e v, Ch. Onomasiologische und Derivative Struktur der bulgarischen Phytonyme. (Beitrag zur bulgarischen Volkstümlichen Phytonymiej). (Miscellanea Bulgarica. 8.) Wien, 1990, 208 c. + 20 kap.;
D j a m o – D i a c o n i ţ a, L. Formarea cuvintelor în graiul slav din Boboştiţa. — Мак. jазик, 1982, № 32—33, 215—226;
K o s e s k a, W. Proba analizy słowotwòrczej bułgarskich nazw wiatrów. — Studia z Filologii Polskiej i Słowiańskiej (Warszawa), 10, 1971, 205—212;
M l a d e n o v, M. SI. Ein seltner adverbialer Wortbildungstyp im Bulgarischen. (Multiplikativa auf -иш in den Rhodopemundarten). — Die Welt der Slaven, 14, 1969, No 1, 47—50;
P o m i a n o w s k a, W. Zróżnicowanie gwar południowoslowianskich w świetle faktów słowotwórczych. Warszawa, 1970, 262 p.;
P o m i a n o w s k a, W. Słowotwórstwo jako kryterium podziału gwar i języków. — Poradnik językowy (Warszawa), 1973, No 5—6, 259—270;
P o m i a n o w s k a, W. Gwary macedońskie na tle południowosłowiańskim w świetle faktów słowotwórczych. — Мак. јaзик, 1980, № 31, 57—68;
P a v l o v i ć, M. Romansky tipa nastavak -ule u debarskom dijalektu. — Slavistična revija (Ljubljana), 1957, No 1—4, 94—100;
S z y m a ń s k i, T. Derywacja czasowników onomatopeicznych i ekspresywnych w języku bułgarskim. Wrocław—Warszawa—Kraków—Gdańsk, 1977, 144 p.;
S z y m a ń s k i, T. Z problematyki tworzenia czasowników ekspresy wnych w dialektach bułgarskich (derywaty z –s- w sufiksie). — B: Изследвания върху историята и диалектите на българския език. С., 1979, 380—385.] М. Сл. М.
[Previous] [Next]
[Back to Index]