Българска диалектология
Ст. Стойков

II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
В. ФОНЕТИЧНИ, ГРАМАТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

ДИАЛЕКТНИ РАЗЛИЧИЯ В СЛОВООБРАЗУВАНЕТО

Деструктивни диалектизми

Реструктивни диалектизми

ДЕСТРУКТИВНИ ДИАЛЕКТИЗМИ

Деструктивните (редеривационните) словообразувателни диалектизми са образувани чрез разлагане на имена и отстраняване на част от техния завършек. Te ca малко на брой.

В българските говори тези диалектизми представят от себе си нови неопределени (основни) форми, образувани от имена, които по своя завършек се схващат като определени (членувани), т. е. в

292

които завършекът се схваща като окончание за определеност (членна морфема, член) и затова се отстранява. Такива са например жъл (жълъд, желъд, стб. , Малкотърновско), нок (нокът, стб. , Белоградчишко), пойà (поята, кошара, Петричко), дле (длето, стб. , Банат), сàла (салата, Ихтиманско, Търговищко), лàко (лакът, стб. , Кюстендилско, Благоевградско) и др.

РЕСТРУКТИВНИ ДИАЛЕКТИЗМИ

Реструктивните словообразувателни диалектизми са образувани от лексикализация на формеми (словоформи), т. е. от превръщане на окончание в словообразувателен елемент (афикс, формант).

В българските говори тези диалектизми представят от себе си нови неопределени (основни) форми, получени от определени, в които членното окончание се схваща като суфикс (формант). Такива са например длантъ̀ (длан, мн. число длантѝ, Котелско), дебелтà (дебелина, бедро, мн. число дебелтѝ, Петричко), свештъ̀ (свещ, опред. форма свештъ̀та, Банат) и др.

[Previous] [Next]
[Back to Index]