Българска диалектология
Ст. Стойков

II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
В. ФОНЕТИЧНИ, ГРАМАТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

ДИАЛЕКТНИ РАЗЛИЧИЯ В СЛОВООБРАЗУВАНЕТО

ПЪЛНИ ДИАЛЕКТИЗМИ

Инвентарни диалектизми

Дистрибутивни диалектизми

    Еднотипни диалектизми  (хомосемантични, алосемантични)

    Разнотипни диалектизми

Пълните конструктивни диалектизми, както частичните, по своя афикс (формант) също са два вида: инвентарни и дистрибутивни.

ИНВЕНТАРНИ ДИАЛЕКТИЗМИ

Инвентарните пълни диалектизми, които са във връзка с особеностите на словообразувателния инвентар в българските говори, са образувани само с чужди на българския книжовен език суфикси (наставки) и са сравнително малко. За тях също е характерно, че са присъщи почти изключително на западните, рупските и отчасти мизийските говори, т. е. на тези говори, които не са взели активно участие в изграждането на българския книжовен език и затова типичните им словообразувателни наставки не се срещат в него.

В българските говори се срещат следните пълни инвентарни диалектизми:

а) при названия на лица и животни:

дъ̀ргал’ (слаб човек, Асеновградско);

пърцòнек (негодник, Горнооряховско); 

поганѝч (помощник-овчар, Белоградчишко);

глетòл’ (мързеливец, Пернишко);

музарѝйа (доячка, Радомирско);

прашарѝйа (жена, която окопава, Софийско);

наџакỳл’а (свадлива жена, Софийско);

лѝлек (прилеп, Самоковско);

289

чàплик (щъркел, Първомайско, Чирпанско);

бробѝн’ак (мравка, Видинско, Трънско, Годечко, Софийско);

сỳхлек (кърлеж, Девинско) и др.

б) при названия на предмети и места:

кръ̀пел (къс дърво, Белослатинско);

крỳхал’ (бучка сол, Смолянско, Асеновградско);

пѝшкал (бодил, Смолянско);

омàшок (тояга, Самоковско);

сечѝлба (граница между ниви, Девинско) и др.

 

в) названия на действия и прояви;

прашѝлба (окопаване, Девинско);

прекарỳлк’а (преживелица, Петричко);

жешчàва (горещина, Врачанско) и др.

ДИСТРИБУТИВНИ ДИАЛЕКТИЗМИ

Дистрибутивните пълни диалектизми, които са във връзка с различната словообразувателна продуктивност на общонародни афикси (форманти) в отделните говори, по структура от своя страна са два вида: еднотипни и разнотипни.

1. ЕДНОТИПНИ ДИАЛЕКТИЗМИ

Еднотипните дистрибутивни диалектизми имат словообразувателна структура, която е еднаква със словообразувателната структура на съответното название в книжовния език. Според значението на базата (изходната основа) тези диалектизми са хомосемантични и алосемачтични.

Х о м о с е м а н т и ч н и  д и а л е к т и з м и

При хомосемантичните диалектизми базата (изходната основа) съответствува семантично на базата в думата от българския книжовен език и различието е чисто лексикално, т. е. при тях като белег на названието е взет еднакъв семантичен признак, a различията са в конкретната му лексикална форма — в диалекта тя е една, a в книжовния език е друга. Такива са диалектизмите:

а) при названия на лица:

главенѝк (годеник от глàв’а ‘годявам’, Малкотърновско);

290

драгòвник (любовник от драгòвам ‘любя’, Малкотърновско);

гàлник (любовник от гàл’ам ‘любя’, Смолянско, Асеновградско);

безрòдник (бездетник, Разложко);

вардàч (пазач от вàрд’ъ’пазя’, Павликенско, Софийско);

мамàч (водач от мàма’водя’, Банат) и др.

б) при названия на предмети и места:

шỳмник (листник от шỳма ‘листа’, Петричко);

честàк (гъстак от чест ‘гъст’, Шуменско, Велинградско);

сурнàлка (пързалка от сỳрна се ‘пързалям се’, Смолянско) и др.

 

в) при названия на прояви и действия;

 жешчинà (горещина от жèжък ‘горещ’, Ихтиманско, Софийско);

рỳкут’ (викане, викот от рỳкам’ викам’, Смолянско) и др.

г) при названия на качества:

безчèден (бездетен, Петричко);

власàт (космат от влàси ‘косми’, Котелско, Силистренско, Врачанско) и др.

А л о с е м а н т и ч н и  д и а л е к т и з м и

При алосемантичните диалектизми базата (изходната основа) не съответствува семантично на базата в българския книжовен език, т. е. при тях като белег на названието е взет друг семантичен признак. Такива диалектизми са:

а) при названия на лица, предмети, прояви и др.:

вòдник (умивалник, Ихтиманско);

стъпѝло (ходило, Хасковско);

вàтрушка (вихрушка, Хасковско);

наỳчка (привичка, Малкотърновско) и др.

б) при названия на качества;

летешлѝф (дъжделив от летѝ ‘вали’, Смолянско);

разòкаф (разноглед, кривоглед, Пернишко, Трънско) и др.

в) при названия на действия:

оттỳрам (отделям, Петричко);

скàрвам (свалям чрез каране, Софийско);

об’àждам (опитвам, Софийско) и др.

291

2. РАЗНОТИПНИ ДИАЛЕКТИЗМИ

Разнотипните дистрибутивни диалектизми имат словообразувателна структура, която е различна от словообразувателната структура на съответното название в книжовния език. При тях следователно са диалектни както семантичният признак, легнал в основата на названието, така и неговата словообразувателна структура. Такива диалектизми са:

а) при названия на лица:

мъзничàр (дояч, Петричко);

лежàк (мързеливец, Самоковско);

бегалѝца (пристануша, Петричко) и др.

б) при названия на предмети и места:

ногàвец (крачол, Смолянско);

ногàвица (крачол, Самоковско);

булềнка (раничка, Смолянско);

зеленѝшка (поляна, Велинградско);

лизгàвица (пързалка, Малкотърновско);

легàло (гнездо, Петричко);

сидèло (гнездо, Благоевградско);

бучàло (водопад, Пернишко);

падàло (водопад, Малкотърновско) и др.

в) при названия на прояви:

тръчанѝца (надбягване, Ихтиманско);

крàтус (завършек, свършек, Малкотърновско, Девинско) и др.

 

г) при названия на действия:

захлеб’àвам се (насищам се, Малкотърновско);

испредъ̀ (преваря, Сливенско);

отсèбим (отблъсна се от себе си, Трънско) и др.

[Previous] [Next]
[Back to Index]