Българска диалектология
Ст. Стойков
II.
ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
В. ФОНЕТИЧНИ, ГРАМАТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ
ДИАЛЕКТИ
ДИАЛЕКТНИ РАЗЛИЧИЯ В СЛОВООБРАЗУВАНЕТО
КОНСТРУКТИВНИ ДИАЛЕКТИЗМИ
Частични диалектизми:
Групни диалектизми
Единични диалектизми (суфиксни, префиксни, суфиксно-префиксни)
Конструктивните (деривационните) словообразувателни диалектизми са образувани с различни афикси (форманти). Този вид диалектизми са най-много и са най-разнообразни, защото афиксното словообразуване е основният и най-широко застъпен словообразувателен начин в българските говори.
ЧАСТИЧНИ ДИАЛЕКТИЗМИ
Частичните конструктивни диалектизми по своя афикс са два вида — инвентарни и дистрибутивни.
ИНВЕНТАРНИ ДИАЛЕКТИЗМИ
Частичните инвентарни диалектизми са във връзка с особеностите в словообразувателния инвентар на българските диалекти, т. е. с вида на отделните афикси. В българските говори тези диалектизми се срещат при суфикси (наставки), които не са общобългарски, a ca ограничени само в отделни говори.
279
Инвентарните диалектизми не са особено много. За тях е характерно, че се срещат в западните, рупските и отчасти мизийските говори, т. е. в тези говори, които не са взели активно участие в изграждането на българския книжовен език и затова техните активни словообразувателни средства не се срещат в него.
Инвентарните диалектизми в българските говори са образувани със следните наставки:
а) при названия на лица и животни:
-арийа: гледарѝйа (гледачка), готварѝйа (готвачка), копарѝйа (копачка), месарѝйа (месачка), плетарѝйа (плетачка), предарѝйа (предачка) и др. — Ихтиманско, Радомирско, Разложко и др.;
-ил’а: доѝл’а (дойка), родѝл’а (родилка) и др. — Ихтиманско и др.;
-ул’а: плетỳл’а (плетачка), родỳл’а (родилха) и др. — Софийско и др.;
-ол’: штр̥̀кол’ (щъркел) — Кюстендилско;
-ен’: слàвен’ (славей) — Асеновградско;
-ер: слàвер (славей) — Благоевградско;
-ур: дивỳр (дива свиня) — Петричко.
б) при названия на предмети и места:
-ал’: скрипàл’ (скрипец, Смолянско), бр̥̀зал’ (бързей, Белоградчишко), страмàл’ (стръмнина, Разложко) и др.;
-ел: бòдел (трън, Смолянско), сѝпел (сипей, Кюстендилско) и др.;
-ич: каменѝч (каменисто място, Петричко) и др.;
-ок: равнòк (равнина, равно място, Велинградско) и др.;
-ол (-ол’): кривòл (завой, Пирдопско), затискòл (запушалка, Белоградчишко), бръчкòл (бръчка, Самоковско), вàзол’ (възел, Петричко) и др.;
-ор: средòр (ниви между два дола, Ботевградско) и др.;
-ош: капòш (капчук, Пловдивско, Асеновградско) и др.;
-ул (-ул’): кривỳл (път с много завои, Трънско, Ихтиманско; крива пътека, Старозагорско; извивка, завой, Софийско, Новозагорско), бръчкỳл’ (бръчка, Малкотърновско), гребỳл’ (гребло, Велинградско) и др.;
-ма: йàзма (язва, Девинско);
-ỳга: барỳга (бара, локва, Асеновградско), дирỳгъ (следа от колело, Еленско, Севлиевско; следа от порой по хълм, Великотърновско) и др.;
280
-yл’a: гребỳл’а (гребло, Пернишко, Трънско, Белоградчишко), тресỳл’а (тресавище, Софийско) и др.
в) при названия на прояви, действия и резултати от действия:
-ан: кòсан (коситба, Девинско) и др.;
-ел: гъ̀рмел (гръм, гръмотевица, Шуменско, Варненско, Ямболско и пр.) и др.;
-уш: гъ̀рмуш (гръм, гръмотевица, Бургаско, Новозагорско);
-илба: вършѝлба (вършитба), косѝлба (коситба), сеѝлба (сеитба), кърштѝлба (кръщене) и др. — Девинско; вършѝлба (вършитба), кусѝлба (коситба), сеѝлба (сеитба) и др. — павликяни в Пловдивско;
-ма: бèрма (бране) — Видинско;
-на: прѝказна (приказка)—Кюстендилско; смèшна (смешка) — Ихтиманско и др.;
-отèва: гр̥мотèва (гръмотевица), пукотèва (пукотевица), трескотèва (трескавица), шумотèва (шумотевица), светкотèва (светкавица) и др. — Софийско;
-ушка: преженỳшка (преженване), призетỳшка (отиване зет в дома на съпругата), преметỳшка (премятане), пригласỳшка (пригласяване), пожалỳшка (съжаление, извинение) и др. — Софийско;
-ево: йàдево (ядене), пѝево (пиене) и др. — Девинско;
-енк’е: йàденке (ядене), пѝенк’е (пиене) и др. — Девинско.
г) при умалителни названия:
-ек: имòтек (имотец), лỳчек (лучец), снềжек (снежец) и др. — Девинско;
-чôк: вирчôк (вирче), домчôк (домче), машчôк (мъжле) и др. — Смолянско;
-чек: урѝсчек (оризец), лềпчек (хлебец) и др. — Девинско;
-инка: женѝнка (женичка), главѝнка (главичка), ръчѝнка (ръчичка), ножѝнка (краче), чержѝнка (черджица), чушмѝнка (чешмица) и др. — Смолянско, Асеновградско, Девинско, Гоцеделчевско и др.
д) при увеличителни названия:
-етина: бабèтина (бабище), женетѝна (женище) — Кюстендилско; женетѝна (женище), момчетѝна (момчище), свинетѝна (голяма свиня) и др. — Смолянско; алèтина (голяма хала) — Годечко и др.;
-индра: мъжѝндра (мъжище), биулѝндра (биволище), чувалѝндра (голям чувал) и др. — Малкотърновско;
281
-унда: йуначỳнда (юначище) — Разложко;
-урлега (-урл’ага): женурлèга (женище), момчурлèга (момчище) и др. — Софийско; момчурл’àга (момчище) и др. — Годечко.
е) при названия на качества:
-ешти: дèтешти (детски), йàгнешти (агнешки), крàвешти (кравешки), магàрешти (магарешки), мỳлешти (мулешки), пѝлешти (пилешки) и др. — Асеновградско, Ардинско, Хасковско и др.;
-чек: бềлчек (беличък), голềмчек (големичък), вồлненчек (вълненичък), червèнчек (червеничък) и др. — Смолянско;
-шок: големшòк (големичък), дебелшòк (дебеличък), убафшòк (хубавичък) и др. — Софийско.
ж) при названия на обстоятелства:
-ома: крѝшома (кришом), скрѝтома (скришом), крàдома (крадешком), мỳкома (мълчешком), рèдома (редом), сѝлома (силом) и др. — Ихтиманско, Пернишко, Асеновградско, Малкотърновско и др.;
-омàто: кръстомàто (кръстом, кръстосано) — Петричко идр.;
-ъчкѝ: клечъчкѝ (клечешком), крийечкѝ (криешком), шъчъчкѝ (с пълни шепи) и др. — Трънско.
Към инвентарните диалектизми се отнасят и думи, образувани с наставки, които имат общонародни омоними. Такива наставки са например:
-ок : за образуване на имена на лица, предмети и места: главòк (мъж с голяма глава, Ихтиманско), самòк (самотен човек, Тракия), светòк (светец, Тракия), врачòк (вражалец, Ихтиманско), истърсòк (последно дете, изтърсак, Ихтиманско), канчòк (канче за вар, Плевенско), нарàмок (товар, който се носи на рамо, Елинпелинско), претсèбок (количество, което може да се носи отпред с две ръце, Софийско), огрѝзок (остатък от ядене, Дупнишко), пиштòк (свирка, Кюстендилско), постилòк (постилка, Разложко), млечòк (растение млечка, Софийско), шипòк (шипка, Пернишко, Годечко), белòк (бял бор, Смолянско), чернòк (черен бор, Смолянско) и др. Тази наставка има общобългарска омонимна -ок, с която се образуват имена на мъжки животни от съответни женски: гъсòк, патòк, мачòк и др.;
-ан: за образуване на имена на предмети, животни и растения: локвàн (локва, Самоковско), мачкàн (вид попара, Годечко), дрозàн (дрозд, Ихтиманско), бъз’àн (бъз, Белоградчишко) и др. Тази наставка има общобългарска омонимна -ан, с която се
282
образуват имена на лица, отличаващи се с отрицателно качество: готовàн, мързелàн, забравàн и др.;
-алка: за образуване на названия на действия: живàлка (живот), поминàлка (поминък), умирàлка (смърт, умиране) и др. — Девинско. Тази наставка има общонародна омонимна -алка, с която се образуват названия на предмети: закачàлка, показàлка, стоя̀лка и др.
ДИСТРИБУТИВНИ ДИАЛЕКТИЗМИ
Дистрибутивните диалектизми са във връзка с различната словообразувателна продуктивност на общонародните афикси в отделните диалекти. При тях общобългарски афикси — суфикси и префикси — се свързват с едни и същи изходни основи, но в едни говори се употребяват (предпочитат) едни от тях, a в други говори се употребяват (предпочитат) втори, синонимни на първите. При този вид диалектизми следователно словообразувателните типове и модели са еднакви, a ca различни отделните конкретни словообразувателни единици — думите.
Дистрибутивните диалектизми,които са във връзкас различната дистрибуция (употреба) на общобългарските афикси, са много съществени за българските говори и са най-широко разпространени.
По своя обсег дистрибутивните словообразувателни диалектизми са два типа: групни и единични.
1. Г р у п н и д и а л е к т и з м и
Групните дистрибутивни диалектизми са последица от по-широкото застъпване, от предпочитането на един или друг общонароден афикс при образуване на определена лексико-граматична група думи в някои диалекти. В българските говори този тип диалектизми са доста ограничени и се проявяват само при някои наставки. Такива са например следните наставки:
-ач: бегàч (беглец), крадàч (крадец), лажàч (лъжец), убивàч (убиец), ѕидàч (зидар), жнийàч (жътвар), помнàч (който много помни), работàч (който работи добре), полезвàч (който полязва на 2 януари) и др. — Петричко;
-ица: дèверица (деверка), мàйсторица (майсторка) и др. — Ихтиманско;
-уша: главỳша (жена с голяма глава), майкỳша (дете, което
283
прилича на майка си), пристанỳша (пристанала мома) и др. — Ихтиманско;
-ак: борàк (борова гора), церàк (церова гора), връл’àк (стръмно място) и др. — Ихтиманско, Самоковско; дребàк (място, обрасло с дребни храсти), равнàк (равно място) и др. — Варненско;
-ец: брàтец (братче), вòлец (волче), дòмец (домче) и др. — Софийско;
-ичка: дỳпкичка (дупчица), кутѝичка (кутийка), шѝичка (шийка) и др. — Петричко;
-е: гълъбè (гълъбче), мостè (мостче), овнè, столè, мостè, грошè, главè (главица), кравè (кравичка), зълвè, къштè, рибè, стомнè, тиквè и др. — Софийско, Кюстендилско, Годечко и пр.;
-ле: кошлè (кошче), сноплè (снопче) и др. — Елинпелинско.
2. Е д и н и ч н и д и а л е к т и з м и
Единичните (уникалните) дистрибутивни диалектизми са последица от употребата, предпочитането на известен афикс в единичен случай, т. е. при образуване на отделна конкретна дума.
Този вид словообразувателни диалектизми в българските говори са особено много. С оглед към афиксния им елемент те са суфиксни, префиксни и суфиксно-префиксни.
С у ф и к с н и д и а л е к т и з м и
Единичните суфиксни дистрибутивни диалектизми са извънредно много. Те се срещат при следните наставки:
а) при названия на лица и животни:
-ажийа: кòсажийа (косач, Новопазарско);
-ак: шътàк (шетач, Пловдивско);
-нак: връснàк (връстник, Кюстендилско);
-ар: селàр (селянин, Свогенско), десетàр (десетник, Хасковско), свиркàр (свирец, Петричко), работàр (работник, Смолянско), глуàр (глухчо, Пазарджишко) и др.;
-ичàр: косичàр (косач, Девинско);
-ач: работàч (работник, Велинградско);
-аш: колибàш (колибарин, Велинградско);
-ец: пресèлец (преселник, Разградско);
-ник: кълèсник (калесар, Севлиевско);
-арка: селàрка (селянка, Свогенско), чистàрка, (чистница, Велинградско);
284
-ачица: ткачѝца (тъкачка, Гоцеделчевско);
-илница: рождѝлница (родилка, Смолянско);
-ил’ничка: рождѝл’ничка (родилка; Девинско);
-овница: домòвница (домакиня, Шуменско);
-ек: слàвек (славей, Гоцеделчевско).
б) при названия на предмети, места и растения:
-ак: тресàк (тресавище, Белоградчишко), к’ѝселак (киселец, Белоградчишко), цедàк (цедка, Девинско);
-н’ак: цèдн’ак (цедка, Белоградчишко);
-ар: лештàр (лещак, Пернишко), вехтàр (вехта дреха, Ботевградско);
-ач: тупàч (топка, Великотърновско);
-ек: кѝслек (киселец, Пирдопско, Панагюрско), здрàвек (здравец, Гоцеделчевско);
-ник: кòшник (кошница, Сливенско, Карнобатско, Бургаско), мѝйник (мивка, умивалник, Първомайско);
-тник: мѝтник (мивка, умивалник, Девинско);
-òтник: дървòтнил (дръвник, Преславско);
-ей (-ъй): пèдей (педя, Велинградско), гълт’ъй (глътка, Габровско);
-ба: прèжба (прежда, Петричко);
-ка: вềшка (вежда, Смолянско), мềшка (място, Велинградско, Гоцеделчевско), кỳпка (купчина, Девинско);
-àчка: дувàчка (духало, Пернишко), мигàчка (мигла, Русенско);
-ика: чернѝка (черница, Ботевградско);
-ѝлка: косѝлка (косило, Плевенско);
-ишка: равнѝшка (равнина, Девинско);
-алк’а: стъпàлк’а (стъпало, Кюстендилско);
-на: стъ̀пна (стъпка, следа, Карнобатско), брàзна (бразда, Смолянско, Девинско, Малкотърновско);
-àлнъ: кл’учàлнъ (ключалка, Великотърновско);
-н’а: накòвн’а (наковалня, Софийско, Ихтиманско); касàпн’ъ (касапница, Великотърновско), месàрнъ (месарница, Великотърновско);
-ỳлк’а: ракỳлк’а (ръкойка, Петричко);
-ỳнка: стъпỳнка (стъпка, следа, Плевенско);
-ло: прèло (прежда, Малкотърновско, Свиленградско, Хасковско, Смолянско, Асеновградско, Петричко и др.).
в) при названия на действия и резултати от действия:
285
-ут: гъ̀рмут (гърмеж, Новозагорско);
-ък: шèтък (шетане, шетня, Великотърновско);
-ба: мòлба (молене, Асеновградско), жàлба (оплакване, Асеновградско), прàвба (правене, дело, Банат), надèжба (надежда, Тетевенско, Великотърновско), рàжба (раждане, родитба, Петричко), рòжба (родитба, Гоцеделчевско);
-ка: срèшка (среща, Велинградско);
-èнка: кръштèнка (кръщене, Ихтиманско);
-èшка: болèшка (болест, Шуменско);
-ѝка: болѝка (болка, Белоградчишко, Петричко, Гоцеделчевско);
-ỳл’ка: венчỳл’ка (венчавка, Петричко);
-ина: прàвина (правда, Софийско);
-дина: прàвдина (правда, Тетевенско);
-ица: свồршица (свършване, Смолянско);
-ница: прѝказница (приказка, Самоковско, Ихтиманско);
-ѝлка: женѝлка (женитба, Смолянско), кадѝлка (кадене, Гоцеделчевско);
-на: смèшна (смешка, Ихтиманско), прѝказна (приказка, Гоцеделчевско);
-чинъ̀: слатчинъ̀ (сладост, Великотърновско);
-н’а: прѝказн’а (приказка, Петричко), одн’à (ходене, Софийско, Трънско);
-лò: беглò (бягане, Ботевградско), куплò (купуване, Ботевградско);
-ѝло: збирѝло (сбирщина, Толбухинско), наказѝло (наказание, Белоградчишко).
г) при названия на действия:
-ам: лопàт’ам (лопатирам, Шуменско);
-òсвам: лопатòсвам (лопатирам, Преславско).
д) при названия на качества:
-ат: глизàт (глезен, Еленско), приличàт (приличен, красив, Асеновградско), горнàт (горист, Трънско), клунàт (клонест, Великотърновско) и др.;
-нат: китнàт (китен, Малкотърновско);
-аф: влàгаф (влажен, Смолянско), ръждàф (ръждив, Шуменско);
-наф: болнàф (болен, Смолянско, Банат, Ихтиманско);
-еф: кòжеф (кожен, Гоцеделчевско);
-учеф: гърбỳчеф (гърбав, Беленско);
286
-ин: кокòшкин (кокоши, Девинско, Врачанско), мѝшкин (миши, Девинско), чѝчин (чичов, Врачанско) и др.;
-ит: каменѝт (каменист, Тревненско), сънѝт (сънлив, Трънско) и др.;
-итен: доѝтен (доен, Плевенско), товарѝтен (товарен, Петричко);
-лиф: ленлѝф (ленив, Благоевградско, Петричко), мъхлѝф (мъхест, Гоцеделчевско);
-ниф: калнѝф (кален, Девинско);
-òвен: лекòвен (лековит, Врачанско);
-оф: бòгоф (божи, Гоцеделчевско), тѝквоф (тиквен, Девинско).
е) при названия на обстоятелства:
-ка: подѝрка (подире, Севлиевско);
-но: сърдно (сърдито, Шуменско).
Към суфиксните диалектизми могат да се отнесат и следните случаи:
1. Д и а л е к т и з м и б е з н а с т а в к а. Такива са например: кот (котак, Шуменско), миш (мишка, Дупнишко), бух (бухал, Петричко), мраф (мравка, Бургаско, Малкотърновско), стаф (става, Гоцеделчевско), òмрас (омраза, Малкотърновско), прòзор (прозорец, Девинско), зàмръс (замръзване, Беленско), дебèл’ (дебелина, Малкотърновско), мал (малък, Шуменско), пъл (пълен, Велинградско) и др. Тук може да се отнесе и нер (нерез, Петричко), където има отпадане на част от корена.
2. Д и а л е к т и з м и с д о п ъ л н и т е л н а н а с т а в к а. Такива са например глистàк (глист, Ихтиманско), кòшар (кош, Разложко), бобàц (боб, Белоградчишко), долàц (дол, Белоградчишко), квасèц (квас, Софийско, Ихтиманско), чорàпок (чорап, Годечко), г’ỳмка (гюм, Ихтиманско), връфка (връв, Асеновградско), гỳштерица (гущер, Девинско), борѝка (бор, Велинградско), дабѝка (дъб, Велинградско), церѝка (цер, Благоевградско), чỳкла (чука, Свогенско), осовѝна (ос, Трънско), свèна (свян, Ихтиманско), ỳстница (устна, Белоградчишко, Видинско), гнездàло (гнездо, Белоградчишко), лòшаф (лош, Великотърновско, Шуменско), тàпаф (тъп, Благоевградско), лутѝф (лют, Беленско), вèхтоф (вехт, Софийско), устàтен (устат, Севлиевско), лèвин (ляв, Великотърновско) и др.
3. Д и а л е к т и з м и с р а з ш и р е н а н а с т а в к а. Такива са например крадалèц (крадец, Благоевградско), дървòтник (дръв-
287
ник, Преславско), мивàлка (мивка, Свищовско), капèшка (капка, Гоцеделчевско), патèшка (пътека, Благоевградско), болèшка (болка, Смолянско, Петричко), стъпỳнка (стъпка, Плевенско), легàло (легло, Брезнишко, Годечко), доѝтен (доен, Плевенско), товарѝтен (товарен, Горнооряховско, Петричко), утровѝтен (отровен, Русенско), болнѝкаф (болнав, Благоевградско), волòфск’и (волски, Дупнишко) и др.
4. Д и а л е к т и з м и с ъ с с т е с н е н а н а с т а в к а. Такива са например къ̀шник (къщовник, Сливенско), пресèлка (преселничка, Добричко), гòска (гостенка, Малкотърновско), запỳшка (запушалка, Първомайско), бỳес (буйност, Пирдопско), дъждѝф (дъжделив, Първомайско) и др.
П р е ф и к с н и д и а л е к т и з м и
Единичните префиксни диалектизми са сравнително малко. Те се срещат при следните представки:
а) при названия на имена:
пот-: пòткор (прякор, Девинско);
за-: зàкос (откос, Девинско);
o-: окачàлка (закачалка, Ихтиманско, Самоковско);
од-: òдвара (извара, Шуменско).
б) при названия на действия:
за-: залѝвам (поливам, Хасковско; наливам, Шуменско);
од-: одбѝрам (разбирам, Ботевградско);
при-: прѝпеста (спестя, Гоцеделчевско);
пу-: пукъ̀лнам (закълна, Велинградско), пумръ̀кни (замръкне, Великотърновско);
пут-: путпỳша (запуша, Сливенско);
с-: слид’àва са (заледява се, Шуменско).
в) при названия на обстоятелства:
из-: издòлу (отдолу, Девинско), изгòре (отгоре, Девинско), извъ̀тре (отвътре, Сливенско), извъ̀н (отвън, Гоцеделчевско), искрàй (открай, Малкотърновско), искрѝву (накриво, Сливенско) и др.;
за-: забърже (набърже, Белоградчишко);
с-: скрай (открай, Софийско).
Към префиксните диалектизми могат да се отнесат и диалектизмите с допълнителна представка, като например
288
òткл’уч (ключ, Смолянско, Девинско), òтклич (ключ, Панагюрско), зàкл’уч (ключ, Тетевенско), спот’ (пот, Петричко) и др.
С у ф и к с н о – п р е ф и к с н и д и а л е к т и з м и
Суфиксно-префиксните диалектизми, които се оформят едновременно с представка и наставка, са много малко. Такива са например срòдец (родственик, Свищовско), зàкърпа (кръпка, Асеновградско), òдушйе (задушница, Малкотърновско), повòдйе (наводнение, Смолянско), повòг’е (наводнение, Плевенско, Белослатинско), посѝна (осиновя, Ихтиманско, Самоковско, Разложко), изòкола (заобиколя, Петричко) и др.
[Previous] [Next]
[Back to Index]