Българска диалектология
Ст. Стойков

II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
В. ФОНЕТИЧНИ, ГРАМАТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

ДИАЛЕКТНИ РАЗЛИЧИЯ В СЛОВООБРАЗУВАНЕТО

Видове словообразувателни диалектизми 

 

Диалектните различия в словообразуването се проявяват в словообразувателната структура на отделните лексико-граматични типове думи, които ca c еднакво значение. Словообразувателните особености на българските диалекти още не са добре проучени, защото на словообразуването не е отделяно достатъчно внимание. Все пак събраният досега лексикален диалектен материал дава възможност да се очертаят основните диалектни различия в тази област. Те обаче са недостатъчни за по-пълно и по-точно очертаване на географското разпространение на отделните словообразувателни особености.

Диалектните различия в словообразуването не са значителни и до голяма степен обхващат вторични особености, защото, както вече се изтъкна, всички български диалекти споделят най-характерните черти на българската словообразувателна система както в инвентара на словообразувателните средства, така и в словообразувателните типове и модели.

Словообразувателните диалектни различия в  о с н о в н и я  р е ч н и к  са сравнително малко и са присъщи на диалектни групи,

277

a не на отделни единични говори. Такива са например прèжда (балкански и мизийски говори) — прèло (рупски говори), кàмък (балкански и мизийски говори) — кàмен (рупски говори) — кàмик (западни говори), пỳшек (балкански и мизийски говори) — пушѝло, пушѝлка (централен балкански говор) и др. Срещат се обаче думи от основния речник, при които има значителни словообразувателни различия. Например за гръм в източните български говори има още 8 словообразувателни варианта: гъ̀рмел (мизийски говори), гърмèш (Тополовградско), гъ̀рмот (Новозагорско), гъ̀рмуш (Бургаско), гърмèвица (Ивайловградско), гърмелèшка (Кърджалийско), гръмотèвица (подбалкански говор) и гърмутèлица (Свищовско).

Словообразувателните диалектни различия в  р е ч н и к о в и я  с ъ с т а в  са многобройни и доста разнообразни. При това те се срещат обикновено в отделни, единични говори. Такива са например названия на кръстовище ‘заковани на кръст дъски за притискане на зеле, сирене и др. в каца’ — кръстàч (Самоковско), кръстàчка (Врачанско), кръстàтка (Никополско), кръстàш (Свищовско, Врачанско) и др.; названия на стърчишка на волска кола в източните говори — стъркỳшка, стъртѝшка и стъртỳшка (Павликенско), стърчѝга (Еленско, Казанлъшко), стърчѝчка (Русенско, Силистренско, Чирпанско), стърчѝште (Свищовско), стърчỳга (Великотърновско, Тревненско, Новозагорско), стърчỳка (Дряновско) и стърчỳшка (Севлиевско, Новозагорско).

При разглеждане на диалектните различия в словообразуването трябва да се изтъкне, че някои названия се отличават с голямо словообразувателно разнообразие. Срещу названието кòтка, което е общо за ‘вид домашно животно’ и за ‘женска котка’, мъжкото име на котката в източните говори има над 10 названия: кот (централен балкански говор), котàк (мизийски говори), котарàк (Ловешко), кòтор (Котелско), которàк (Омурташко), кòтър (Търговищко), котобàн и котовàн (Провадийско), котомбàс (балкански говори) и др. A за мравка в източните говори има над 12 названия, като мраф (Ивайловградско), мрàва (Карнобатско), мрав’è (Силистренско), мрàфка (мизийски и балкански говори), мрàфче (Малкотърновско), мравѝна (Ямболско), мравѝнка (Казанлъшко, Новозагорско), мравỳнка (Старозагорско), мравѝчка (Преславско), мравỳнца (Русенско), мравỳчка (Дряновско) и др.

278

ВИДОВЕ СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИ ДИАЛЕКТИЗМИ

Данните, които засега имаме за българското диалектно словообразуване, показват, че словообразувателните диалектизми в българските говори в огромното си количество са получени чрез конструкция (деривация). Диалектизмите, получени по други словообразувателни начини, са много малко. A извънредно малко са диалектизмите, получени чрез композиция, и тази особеност е във връзка с много ограничения брой сложни думи в българските говори.

Словообразувателните диалектизми в българските говори според отношението им към словообразувателните типове и модели в българския книжовен език са две основни групи: частични и пълни.  Ч а с т и ч н и  са диалектизмите, в които диалектен по форма или по употреба (дистрибуция) е само афиксът — носителят на лексико-граматичното значение, a базата (изходната основа) е общонародна.  П ъ л н и  пък са диалектизмите, в които диалектни са базата и афиксът — базата по форма или по значение, a афиксът по форма или по употреба (дистрибуция).

[Previous] [Next]
[Back to Index]