Българска диалектология
Ст. Стойков

II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
В. ФОНЕТИЧНИ, ГРАМАТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

ДИАЛЕКТНИ РАЗЛИЧИЯ В СИНТАКСИСА

ЛЕКСИКО-СИНТАКТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ

 

 Диалектни предлози

 Диалектни съюзи

 Диалектни словосъчетания  (Глаголни словосъчетания; Именни и адйективни словосъчетания)

 

Към синтактичните особености на българските диалекти могат да се отнесат и други особености, които по своя характер са на границата между синтаксис и лексика. Такива са диалектните по форма предлози и съюзи, диалектната рекция на глаголи, диалектните предложни връзки в отделни словосъчетания и др.

ДИАЛЕКТНИ ПРЕДЛОЗИ

В българските говори се срещат значителен брой диалектни по форма предлози. По-голямата част от тях се срещат в северозападните, югозападните и югоизточните говори. Такива са например:

кот и въс — за означаване ‘непосредна близост’ (книж. при): Че ѝдем код нèго. Седнàх кот чѝча. Отидòх код бàба си (Софийско); Отидè кот сестрà си. Код мèне спà (Кюстендилско) — Утѝди въз д’àда си. Жувèйът въз Димѝтра (Павликенско);

 

спрèма, спротѝ и нàспорек’ — за означаване ‘срещуположност’ (книж. срещу): Момàта живèе спрема н’. Бàш спрема цр̥̀квата треснà гр̥мл’авицата. Спрема тòрник и сàбота годèш се не прàви (Кюстендилско); — Онѝ седàт спроти нàс. Спроти нèдел’а не рабòтат (Софийско); Спроти нàс ca и момчèтата (Ихтиманско); У сàбота спроти недèл’а бèше (Кюстендилско) — Ше дòш ф съ̀бута нàспурек’ недềле (Малкотърновско) и др.;

 

вр̥с и врес — за означаване ’положение върху нещо’ (книж. върху): Паднàх вр̥з нèго. Фр̥лѝх др̥вòто вр̥з кỳпо (Софийско); Штèше да пàдне вр̥з главàта му. Кỳчето се спỳшти вр̥з мèне да ме уàпе (Ломско); Bр̥c тàа пèчка штò ли нèма. Сѝчко е врес мèне (Кюстендилско); Чèрга врез нèго (Благоевградско) и др.;

 

кр̥с — за означаване ‘преминаване през нещо’ (кн. през): Кр̥з н’èга да се прòвре (Ломско); Проòдимо кръз корѝйуту (Трънско) и др.;

 

прис — за означаване ‘липса’ (кн. без): Тòй òди прис калпàк (Силистренско) и др.;

 

досъ̀м —за означаване ‘непосредна близост’ (кн. непосредно до): Камиòно минà досъм мèне. Еднъ̀шке до офцѝте, досъ̀м пармàците лежѝм (Кюстендилско) и др.

В българските говори се срещат много наречия за място, които са преминали в предлози:

272

къдè и накъдè — за означаване ‘посока на движение’ (кн. към): Тръгнал з дръфцàта къдè къ̀шти. Накъдè сèло ше кàраш снòпе (Белослатинско); Не довàда кадè вàзе. Бèгаме нагòре кадè Ихтимàн (Ихтиманско); Ч ѝдем кадè нèго. Он ойдè кадè нѝвата (Софийско) и др.

 

удгòр’е — за означаване ‘положение над нещо’ (кн. над): Гуръ̀тъ и удгòр’е сèлту (Шуменско); Уры̀сạ излềзва удгòре удъ̀та. Удгòре ры̀зата хѝмам лàйбер (Банат) и др.

 

уддòлу — за означаване ‘положение под нещо’ (кн. под): Нèйнийъ бъштà уддòлу пъ̀т’ъ живèй (Сливенско); Тỳй се твàре на памỳка хòма уддòлу бъ̀рдуту (Банат) и др.

ДИАЛЕКТНИ СЪЮЗИ

В българските говори се срещат сравнително малко диалектни по форма съюзи. Повечето от тях се срещат в западните и югоизточните говори. Такива са например:

та — съчинителен и подчинителен съюз (кн. и, че): Ързỳлнъх съ из ỳрвътъ, тъ чàк в дулъ̀т съ спр’àх. Фъ̀фли, тъ ни мòъ да му съ ръзбирè нѝшту (Троянско); И тòй зèме та закòле еднà офцà (Белослатинско); Пуснàле са, та го фанàле. Навèло ca, та ca напѝло (Ботевградско); Идòх при нѝх, та ги питàх. Извàди кръпата, та г’и обрѝше (Ихтиманско); Зèл синò и, та се затръкнàл на по нèго. Одѝл, та се уморѝл (Софийско); де, та ме крàдне сàл (Ломско) и др.

 

па — съчинителен и подчинителен съюз (кн. а, и, за да): Тòлкова стòка, па нèма пàстире. И кòн’а са запрèл, па г’a чàка (Белослатинско); Ште ѝда да ѝспера, па тогàй ште сèдам. Искат ca, па не мòже да се зèмат. Сèдни тѝзе, па си глèдай работàта (Ихтиманско); Пỳсни ме да мѝна, па шта ти кàжа (Ботевградско); Пиè си òн, па си му е добрè н’èму (Ломско) и др.

 

òти — подчинителен съюз (кн. че): Йàла тỳка, òти лел’à ти додè. Йàт ме е, òти не сам ишлà (Ихтиманско); Пѝше ни пѝсмо, òти е добрè. Не лѝ те e срàм, òти пипèро изгорè (Кюстендилско) и др.

 

дèка — подчинителен съюз (кн. че): Знàм, дèка съм бỳгарин. Видòа ме и тàм, дèка сам добрè (Самоковско); Òн си не признàва, дèка е àлтаф. Да му кàжеш, дèка йà не сàм напраѝл нѝшто (Софийско); Децàта вишлè, дèка че г’и стѝгнат (Кюстендилско); Вѝда, дèка е пò-стàр от мèне (Благоевградско) и др.

273

ДИАЛЕКТНИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ

В българските говори се срещат доста отделни словосъчетания, които са диалектни по характера на връзката между главния и зависимия член.

1. Г л а г о л н и  с л о в о с ъ ч е т а н и я

При глаголните словосъчетания по-характерни случаи са:

1. Липса на предложна връзка при някои глаголи, означаващи движение или дейност:

 

о т и д а : Бàбạта ọтѝде чèрквạтạ ‘бабата отиде на черква’. Пàтките ọтѝдаwа йạзọвѝрạ (Шуменско) и др.

с в и р я : Свы̀рạ йòргане ‘свиря на орган’ (Банат); Знàйе да свѝри кавàл (Свиленградско) и др.

 

2. Гломеративно пряко допълнение при някои глаголи, като:

в я р в a м : Бàба Цвèта те не вèрва ‘баба Цвета ти не вярва’; Тѝ мòже да ме не вèрваш (Ихтиманско); Ни штъ̀ да те вềрвам. Ситийạ ни вềрва глàднийạ (Банат) и др.

 

3. Диалектни предложни връзки: Ок’оравèхме од òчи (Благоевградско); И йе живейàла от мèсец врèме (Ломско) и др.

2. И м е н н и  и  а д й е к т и в н и  с л о в о с ъ ч е т а н и я

При именните (субстантивните) и адйективните словосъчетания са характерни случаи като:

1.  Л и п с a  на предложна връзка при някои прилагателни, като пълен: Кàцата е пỳна вòда. Пỳна колà слѝви (Ихтиманско); Къ̀штата н’и пъ̀лнạ бълх’ѝ (Гоцеделчевско) и др.

 

2.  Н а л и ч и е  на предложна връзка: ма нèшто од говèда (Благоевградско) и др.

 

3. Диалектни предложни  в р ъ з к и: маме нỳжда за воденѝца. Кòй ѝма нỳжда за лèп, òди та си купỳва (Пирдопско); Пазàре пъ̀л’ан от нарòт (Гоцеделчевско) и др.

С т о й к о в, Ст. Банатският говор. С., 1967, 280—332;

М л а д е н о в, М. Бележки върху синтаксиса на ихтиманския говор. — Бълг. ез., 1965, № 3, 208—224;

У м л е н с к и, Ив. Някои синтактични особености на кюстендилския говор. — Изв. Инст. бълг. ез., 8, 1962, 299—308;

У м л е н с к и, Ив. Някои синтактични особености на кюстендилския говор. — Бълг. ез., 1963, № 4—5, 463—468;

У м л е н с к и, Ив. Особености в употребата на някои глаголни времена в един западнобългарски говор. — В: Славистичен сборник. С., 1963, 319—324;

274

Б о я д ж и е в, Т. Някои синтактични особености на говора на с. Съчанли, Гюмюрджинско. — Ез. и лит., 1964, № 3, 86—90;

М и л е т и ч, Л. Няколко синтактични и морфологични особености на българските народни говори. — СпБАН, 56, 1937, 21—41;

М и л е т и ч, Л. Удвояването на обекта в българския език не е „балканизъм”. — Пак там, 1—20;

И л и е в, И. Изчезване на инфинитив и остатъци от него в български език. — Изв. на Семинара по слав. филология, 4. 1921, 126—147;

А н д р е й ч и н, Л. Мястото на остатъците от инфинитив в българското спрежение. — Бълг. ез., 1953, № 1, с. 65;

Б о я д ж и е в, Т. Особени форми на удвоен обект в един български говор. — Изв. Инст. бълг. ез., 11, 1964, 427—431;

З а и м о в, Й. Употреба на предлога „за” в българския език. — Пак там, 6, 1959, 321—372;

Т о п а л о в а – С и м е о н о в а, Хр. Предлог на в българските диалекти. — Пак там, 12, 1965, 67—106;

К о с т о в а, Т. Предлог от в българските диалекти. — Пак там, 107—156;

Т о п а л о в а – С и м е о н o в a, Хр. Една особена употреба на предлог с в говора на с. Вишовград, Павликенско. — Пак там, 11, 1964, 433—436;

Л и л о в, М. Употреба на съчинителните съюзи в българските диалекти. — Пак там, 12, 1965, 3—66;

М л а д е н о в, Ст. За реда на някои думи („енклитики”) в българския език. — Родна реч, 1931, № 2, 98—100;

С л a в с к и, Фр. Към въпроса за реда на енклитичните думи в българския език. — Пак там, 1937, № 3, 158—163;

S ł a w s k i, Fr. Miejsce enklityki odmiennej w dziejach języka bułgarskiego. Kraków, 1946, 87 p.;

Ц и х у н, Г. Местоименната енклитика и словоредът в българското изречение. — Бълг. ез., 1962, № 4, 283—291;

Ц ы х у н, Г. A. O „сильных” формах в системе местоимений южнославянских языков и их “слабых” соответствиях. — Вестник Ленинградского университета, № 2. Серия Истории, языка и литературы. Л., 1962, 119—130;

Ц ы х у н, Г. А. Синтаксис местоименных клитик в болгарском и македонском литературных языках. Автореферат диссертации. Л., 1966. 18 с.

 

[ А л е к с а н д р о в, Л. Особени конструкции за изразяване на притежателни отношения в един български говор. — B: Изследвания в чест на проф. д-р Симеон Русакиев. Шумен, 1982, 171—177;

А с е н о в а, П. Предлогът „от” в балканските езици. — Изв. Инст. бълг. ез., 16, 1968, 157—161;

А с е н о в а, П. Финална употреба на предлога до в българския език и нейните съответствия в западнославянските и балканските езици. — B: Славистични изследвания. С., 1968, 147—151;

А с е н о в а, П. Общност в употребата на най-характерните граматикализирани предлози в балканските езици. — Год. СУ. Фак.слав. филол., 66, 1972, № 1, 177—250;

А с е н о в а, П. Българският език — славянски и балкански. (С оглед употребата на най-характерните граматикализирани предлози). — В: Славистични изследвания. Т. 3. С., 1973, 46—51;

A с е н o в а, П. Предлогът за и неговите съответствия в балканските езици. — Бълг. ез., 1974, № 3, 216—226; № 5, 398—408;

А с е н о в а, П. Относно имам-перфектните форми в българския език. — Бълг. ез., 1987, № 1—2, 149—151;

Б a й ч е в, Б. Синтактична типология на съюзите в говора на с. Голица. Поморийско. — Бълг. ез., 1977, № 1, 35—42;

Б o я д ж и е в, Т. Аналитични форми с глагола имам в тракийските говори. — Изв. Инст. бълг. ез., 16, 1968, 459—465;

Б о я д ж и е в, Т. Значение и употреба на числителното един в рупските говори. — Пак там, 19, 1970, 743—750;

В и д е н о в, М. Към българския диалектен синтаксис. Изразяване на сказуемото в годечкия говор. — Ез. и лит. 1969, № 5, 48—56;

Г е н а д и е в а – М у т а ф ч и е в а, З. Съчинителен съюз да в българските диалекти. — В: В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974, 249—254;

Г у д к o в, В. П. Славянские предлоги: болг. към, къде, код, макед. кон, каде, коj, с.-хорв. код, куде и иноязычные балканские соответствия. — В: Балканское языкознание. М., 1973, 142—148;

Г ъ л ъ б о в, Ив. Пространствени отношения, интензификация и граматично-лексикална компаративност. — В: В чест на академик Вл. Георгиев. Езиковедски проучвания. С., 1980, 417—422;

Д о б р е в а, Д. Форми на предлога с (със) в говора на с. Чамурла, Тулчанско. — Бълг. ез., 1965, № 3, 242—244;

И в а н о в, Й. Н. Случаи на разколебаване на синтактичното съгласуване в някои български говори. — Бълг. ез., 1972, № 6, 537—542;

Й о т о в, Цв. Стабилизирани построения на говоримата диалектна реч и синтактичното описание на диалекта (върху материал от говора на гр. Троян). — Год. СУ. Фак. слав. филол., 62, 1969, 635—708;

И л и е в с к и, Хр. П. Прилог кон хронологиjата на еден балканизам во македонскиот jaзик. — Мак. jaзик, 1962—1963, № 1—2, 67—85;

И л и е в с к и, Хр. П. Кон интерпретациjата на моделот на удвоениот oбjект во македонскиот јaзик. — Годишен зборник на Филозофскиот факултет (Скопjе), 22, 1973, 205—220;

275

И л и е в с к и, Хр. П. Проклиза на рефлексивот се в македонскиот и во несловенските балкански jaзици. — Прилози МАНУ. Одделение за лингвистика и литературна наука, 7, 1982, № 1, 45—53;

И л и е вс к и, Хр. П., К. П е е в. Необична иновациjа во долновардарските говори [кратка местоименна форма като проклитика край императивна форма]. — Maк. jазик, 1983, № 34, 105—113;

J а ш а р – Н а с т е в а, О. За формалните и функционалните особености на редупликациjата во македонскиот jaзик. — Мак. јaзик, 1978, № 29, 35—60;

J а ш а р – Н а с т е в а, О. Редупликациjата во македонскиот и другите балкански jaзици. — В: Предавања на XI Семинар за мак. jaзик, литература и култура. Скопjе, 1979, 41—43;

К а р а б е л о в а, Г. Към въпроса за синтактичната характеристика на популярната реч. — В: Сборник трудове на младите научни работници и студенти. ПУ „Паисий Хилендарски”, 6, 1978, 181—184;

К е р е м и д ч и е в а, Сл. Още за безпредложните конструкции на мястото на стари падежни форми в българските диалекти. — Бълг. ез., 1989, № 2, 146—149;

К о р а н ч е в с к и, А. Македонската конструкциjа имам + participium praeteriti како балканизам. — Мак. јaзик, 1979, № 30, 123—125;

К о с т о в, В. Некои синтаксички одлики на битолскиот градски говор. — В: Jазичните поjави во Битола и Битолско денеска и во минатото. Скопjе, 1988, 233—251;

К о с т о в, К. Две синтактични особености в старобългарски език и техните съответствия в днешните български говори. — Бълг. ез., 1983, № 1, 35—39;

К o с т o в а, Т. Обектно-целни конструкции в българските говори. — Изв. Инст. бълг. ез., 19, 1970, 757—762;

К о с т о в а, Т. Едно старинно значение на предлога по в българските диалекти. — В: В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974, 243—247;

К о с т о в а, Т. Архаични общославянски предложни конструкции с предлога по в българския език. — В: Славистичен сборннк. С., 1978, 205—216;

К o с т o в а, Т., Ив. К o ч е в. За ортотоничния модел на отрицанието на предиката в българския език. — Бълг. ез., 1971, № 2—3, 159—166;

К о ч е в, Ив. Акцентологична интерпретация на ритмико-интонационните групи в югозападните български говори. — Бълг. ез., 1970, №2—3, 182—186;

К о ч е в а, Е., Ив. К о ч е в. Особености при диалектната реализация на междусловните диереми — тактораздели и фразораздели (върху материал от пирдопския и панагюрския говор). — В: В памет на проф. Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974, 149—153;

Л и л о в, М. Употреба на подчинителните съюзи в българските диалекти. — Изв. Инст. бълг. ез., 18, 1969, 95—178;

Л и л о в, М. Към характеристиката на подбудителните изречения в българските диалекти. — В: В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974, 261—265;

Л и л о в, М., Т.  К о с т о в а, Хр.  С и м е о н о в а. Модални синтактични връзки в българските говори. — В: Otázky slovanské syntaxe. 3. Sbornik symposia „Modalni výstavba výpovědi v slovanských jazycích”. Brno, 1973, 367—369;

М и н д а к, J. Морфосинтаксички западномакедонско-албански паралели. — Мак. jaзик, 1988, № 38—39; 151—163;

М и н ч е в а, A. За турското влияние върху семантичния спектър на българския предлог от. — Изв. Инст. бълг. ез., 19, 1970, 885—891;

М и р ч е в, К. За съчетанията на глагола имам + мин. страд. прич. в българския език. — Бълг. ез., 1973, № 6, 565—567;

М л а д е н о в, М. Сл. Предлози със значение ‘последователност във времето и пространството’ в българските говори. — В: Изследвания върху историята и диалектите на българския език. С., 1979, 266—270;

М л a д е н o в, М. Сл. Още за конструкции от типа (върви) подире ми. — Съпост. езикознание, 1985, № 4, 36—43;

М л а д е н о в, М. Сл. Един малко известен предлог в българските диалекти: брез / през ‘без’ — Зборник Матице српске за филологиjу и лингвистику (Нови Сад), 33, 1990, 289—292;

М л а д е н о в, Ц. Балканизъм ли е удвояването на обекта в български? — Изв. Ивст. бълг. ез., 16, 1968, 151—156;

Н и ц o л o в а, Р. Обособяване в българските народни говори. — Ез. и лит., 1967, № 3, 53—64;

П a в л o в а, Н. Безпредложни конструкции на мястото на стари падежни форми в някои тракийски говори. — Бълг. ез., 1981, № 1, 58—59;

П j a н к a, В. Предикатно-аргументна и пространствена интерпретащца на некои префиксални глаголи во македонскяот jазик. — Мак. јaзик, 1982, № 32—33, 585—590;

С о л е ц к а, К. М. За семантнката и синтаксата на глаголите за движење во македонскиот jазик. — Мак. jaзик, 1984, № 35, 281—303;

С т о й к о в, Ст. Синтактичните диалектизми в български език. — Бълг. ез., 1968, № 2—3,149 —167;

Т o л с т o й, Н. И. Из блокнота диалектолога. 1. Странджанский предикатив нèма. — В: Исследования по славянскому языкознанию. М., 1971, 381—388;

Т о п а л о в а – С и м е о н о в а, Хр. За някои особености на диалектния синтаксис. — Изв. Инст. бълг. ез., 16, 1968, 467—474;

Т о п а л о в а – С и м е о н о в а, Хр. Синтаксис на софийския говор. — Пак там, 18, 1969, 19—93;

Т о п о л и њ с к а, З. Перифрастични инхоативни конструкции во jужномажедонските диjалекти. — Мак. jaзик, 1984, № 35, 29—43;

T o п о л и њ с к а, З. Количествена информациjа во именската синтагма во jужномакедонските говори. — Мак. jазик, 1988, № 38—39, 27—45;

T o п о л и њ с к а, З. Перифрастични предикатски изрази како средство на jазичната интерференциjа. — В: Ja-

276

зичните поjави во Битола и Битолско денеска и во минатото. Скопjе, 1988, 99—107;

Ц ы х у н, Г. А. Тыпалогіа сінтаксічных адрозненняў ў балканославянскім арэале. Мінск, 1978. 44 с.;

Ц ы х у н, Г. А. Типологические проблемы балканославянского языкового ареала. Минск, 1981, 229 с.;

Ц ы х у н, Г. А. Паўднёва-славянска-ўсходнеславянскіа моўныя сувязі. Да проблемы славянскага ўкладу ў балканскі моўны саюз. Mінск, 1983, 39 с.,

G o l ą b, Z. Funkcja syntaktyczna proklityki zaimkowej w gwarach macedońskich. — Lingua Posnaniensis (Poznań), 1953, No 4, 277—291;

G o l ą b, Z. Funkcja syntaktyczna partykulu da w językach pd.- słowiańskich (bułgarskim, macedońskim i serbo-chorwackim). — Biuletyn Polskiego Towarzystwa Językoznawczego, 13, 1954;

K o p e č n i, Fr. Bulgarische Präpositionen kǎmto, kǎdeto, deto. —Zeitschrift für slavische Philologie, 35, 1970, 104—108;

K o s t o v, K. Semantische Beobachtungen über die Verbindung von имам mit dem Partizipium Perfecti Passivi im Bulgarischen. — Zeitschrift für Slawistik, 17, 1972, No 3, 371—379;

K u f n e r o v á, ZI. Studie z bulharské dialektologie. 1. K novotvarům prědlozkových vazeb v přímém přıdmětu. —Slavica Pragensia XIII Philologica Acta Uníversitatis Carolinae (Praha), 1971, No 2—3, 27—32;

M l a d e n o v, M. S. Verbreitung und Bedeutungen der Präposition низ in den bulgarischen Mundarten. — Zeitschrift für Slawistik, 1976, No 6, 820—824;

P r a s t e k, M. Stopniowanie rzeczeowników, czasowników i grup wyrazowych w ewnątrz zdenia w dialektach bułgarskich. —Studia z filologii polskiej i słowiańskiej (Warszawa), 21, 1983, 239—248;

T o p o l i ń s k a, Z. Z zagadnień macedońskij składni dialektalnej. (Antycypacja i repryza w służbie perspektywy funkcjonalnej tekstu). — Зборник Матице Српске за филологиjу и лингвистику (Нови Сад), 27—28, 1984—1985, 805—812;

T o p o l i ń s k a, Z. Reduplikacja zaimkowa w macedońskich gwarach Suchego i Wysokiej (na podstawie tekstów zapisanych przez M. Małeckiego w r. 1933). — Славистични студии (Скопjе), 4—5, 1984—1985, 137—144;

Š a u r, V. K otázke ovlivněni dialektů jihoslovanských jazyků balkánskými konvergencemi. — In: Československé prědnášky pro VI mеzinárodni Sjezd slavistů. Praha, 1968, 161—164;

Š a u r, V. O významu zajmenného zakładu ov- a jeho vztahu k bulharskému a macedonskému členu. — Slavia (Praha), 1975, No 3, 233—239;

Š a u r, V. Zur Bedeutungsentwicklung der bulgarischen Präposition из. — Zeitschrift für Slawistik, 1976, No 6, 814—819.] М. Сл. М.

[Previous] [Next]
[Back to Index]