Българска диалектология
Ст. Стойков

II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
В. ФОНЕТИЧНИ, ГРАМАТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

ДИАЛЕКТНИ РАЗЛИЧИЯ В РЕЧНИКА

ИСТОРИЧЕСКИ ПЛАСТОВЕ В ДИАЛЕКТНАТА ЛЕКСИКА

Славянски думи

Думи, известни от старобългарските паметници

Думи, минали от гръцки и турски език

Думи, минали от румънски език

Нови думи в българските диалекти

 

При разглеждане речника на диалектите трябва да се има предвид, че той се е образувал в продължение на много векове, поради което в него се срещат думи, които водят началото си от различни епохи.

В течение на своето многовековно съществуване на Балканския полуостров българският език се е кръстосвал и смесвал с много други езици, като се почне от езика на старото романизувано и елинизувано тракийско население, мине се през езика на Аспаруховите българи, на печенеги, кумани, татари, гърци и се стигне до езика на турци, румъни и пр. При кръстосване на

324

езиците обикновено се обогатява речниковият състав на победилия език за сметка на победения език.

Така е станало и с българския език, който винаги е излизал победител. Той се е смесил с много езици, победил ги е и се е обогатил за тяхна сметка. Поради това в речника му откриваме различни исторически пластове думи.

Б о е в, Е. 3а предтурското тюркско влияние в българския език — още няколко прабългароси думи. — Бълг. ез., 1965, № 1, 3—17;

В ъ г л е н о в, М. Няколко лексикални заемки от балканските езици в наши говори. — Ез. и лит., 1966, № 4, 373—377;

М и р ч е в, К. 3а един албанизъм в български език [кова]. — Бълг. ез., 1953, № 5, 255—256;

М и р ч е в, К. За етимологията на една балканска дума [копеле]. — Пак там, 1966, № 4, 348—349;

М о с к о в, М. Бурхан, бурания — названия на българско ястие. — Пак там, 370—373;

K o s t o v, К. Bulg. mundartliches папин (папиня) „Dumpkopf. — Zeitschrift für Slawistik, 8, 1964, No 1, 62—64;

K o s t o v, K. Bulg. dial. травайарам ‘arbeite, mühe mich ab’ und ital. travagliare. — Die Welt der Slaven, 7, 1962, No 2, 168—170.

 

[ Б о е в, E. Един къпчашки израз в говора на с. Филиповци, Софийосо. — Бълг. ез., 1968, № 1, 63—64;

Д и м и т р о в а – Т о д о р о в а, Л. Балканские заимствовавия в болгарском языке. — Балканско езикознание, 1989, № 1, 73—76;

Д о б р е в, Ив. К. Още една прабългарска дума в съвременния български език — пърле. — Бълг. ез., 1982, № 1, 57—59;

Д о б р е в, Ив. К. Гулак / гулачи — словно наследство от куманския суперстрат в българския сзик. — Пак там, № 5, 415—421;

Д о б р е в а, А. Редко встречающиеся иранские слова в болгарских говорах. — Балканско езикознание, 1989, № 3—4, 223—226;

Д у р и д a н o в, Ив. Стари тюркски заемки в български език. — В: Изследвания в чест на Марин С. Дринов. С., 1960, 429—446;

И в а н о в, П. Още един опит за издирване на прабългарски думи в съвременния български език. — Бълг. ез. и лит., 1980, № 3, 46—51;

К о с т о в, К. Три немецких горнорудных термина в болгарских диалектах — штуп, утман, штетина. — В: Исследования по славянскому языкознанию. М., 1971, 350—354;

К ъ н ч е в, Ив. За една испанско-еврейска (шпаньолска) заемка в смолянския (среднородопски) говор. — Бълг. ез., 1979, № 1, 66—67;

М л а д е н о в, М. Сл. Географско разпределение на прабългарски лексикални елементи. — Съпост. езикознание, 1981, № 3—5, 61—67;

М л а д е н о в, М. Сл. За една унгарска дума в българския език: к’àнде ‘забрадка’ — Пак там, 1984, № 2, 29 —31;

М о с к о в, М. Наречия от тюркски произход. — В: Юбилейна научна сесия, посветена на 1300-годишнината на българската държава и 10-годишнината на ВПИ, 20—22 октомври 1981, Шумен, 1982, 123—137;

М о с к о в, М. Към въпроса за печенежко-куманския суперстрат в български език. — Изв. Инст. бълг. ез., 8, 1962, 151—161;

Р а ч е в а, М. Ориенталски заемки в български език. — Бълг. ез., 1975, № 2, 138—143; № 4, 346—349; 1976, № 1—2, 108—109;

Р а ч е в а, М. Слова восточного происхождения в болгарском языке. — Балканско езикознание, 1980, № 4, 41—49;

С и м е о н о в, Б. К вопросу o субстратных фракийских элементах в болгарском языке. — In: Primus congressus studiorum thracicorum. Thracia II. S., 1974, 313—330;

Ч а л ъ к о в, М. За произхода на балканската дума манатарка. (Някои проблеми на прабългарския език.) — Изв. Инст. бълг. ез., 19, 1970, 437—446;

B u d z i s z e w s k a, W. Słownik bałkanizmów w dialektach Macedonii Egejskiej. Warszawa, 1983, 183 p.;

D é c s y, G. Die ungarischen Lehnwörter der bulgarischen Sprache. Wiesbaden, 1959, VII, 74 p.;

D i m i t r o v a – T o d o r o v a, L. Drei balkanische Lehnwörter im Bulgarischen. — Ling. balkanique, 1982, No 2, 35—36;

M e n g e s, K. H. Zum neuen Български етимологичен речник und die türkischen Elemente. — Zeitschrift für Balkanologie, 1979, No 15, 51—88;

T o d o r o v, T. A. Quelques mots bulgares dialectaux rares d’origine albanaise. — Ling. balkanique, 1986, № 1, 67—70.] M. Сл. М.

325

I. СЛАВЯНСКИ ДУМИ

По-голямата част от думите в българските диалекти, особено думите от основния речников фонд, имат общославянски характер и са еднакви във всички диалекти. В отделните диалекти обаче днес се сретат и редица други старинни славянски думи, които липсват в литературния български език и в говорите, легнали в неговата основа. Освен посочените вече тук в увода могат да се приведат още вèпър (мъжка свиня, Брезнишко), дèсни (венци, Шуменско), улѝпка (усмивка, Тетевенско), зодàк (строител, Малкотърновско), кỳзн’а (ковачница, Смолянско), ỳжина (обед, Разложко и Гоцеделчевско), клеп (клевета, Смолянско), мъчн’ѝк (сандък, в който пада смляното брашно, Свиленградско), пъ̀рса (слабо вали, Белослатинско), зàусна (заспя, Софийско), седин’àф (посивял, с побеляла коса, Брезнишко), праф (десен, Добруджа), пòзно (късно, Петричко) и пр.

2. ДУМИ, ИЗВЕСТНИ ОТ СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ

В отделните български диалекти се срещат и много думи, които са познати от старобългарските паметници, но които липсват в литературния български език и в легналия в неговата основа централен балкански говор. Към посочените вече в увода могат да се прибавят още:

длакà — снага (Самоковско); стб. ;

 

òкно — прозорец (Гоцеделчевско), стб. ;

 

граш — навес, сайван (Шуменско), стб. ;

 

сồсạк — хамбар (Смолянско), стб. ;

 

жèрда — тънка греда (Асеновградско), стб. ;

 

врах — снопи върху гумно за вършитба (Шуменско, Смолянско), стб. ;

 

въ̀бел — извор, кладенец (Разградско, Провадийско, Родопите), стб. ;

 

ръченѝк — кърпа за забраждане (Троянско), стб. ;

 

крух — буца захар (Малкотърновско, Смолянско), стб. ;

 

дрън — буца сирене (Първомайско, Малкотърновско и др.), стб. ;

 

жир — жълъд (Самоковско), стб. ;

 

прèслап — седловина (Самоковско, Смолянско), стб. ;

 

алнè — сърненце (Троянско, Тетевенско), стб. ;

326

гат — животно, предимно птица (Шуменско), стб. ;

 

штèне — кученце (Асеновградско, Трънско), стб. ;

 

истòвни — истински (Смолянско), стб. ;

 

чес — гъст (Шуменско), стб. ;

 

нѝнешен — сегашен (Поморийско), стб. ;

 

сплàштам — сгъвам (Софийско), стб. ;

 

гн’етèм — тъпча (Самоковско), стб. ;

 

мрàзи ми — студено ми е (Малкотърновско), стб. ;

 

ѝшта — искам (Тракия), стб. ;

 

жèжам — горя (Смолянско), стб. ;

 

гѝбам се — движа (Смолянско), стб. ;

 

прàшам — питам (Дупнишко, Брезнишко), стб. ;

 

рòпам — викам (Сливенско), стб. ;

 

пренемàгам — работя с усилие (Етрополско), стб. ;

 

навàд’ъ — наклеветя (Шуменско), стб. ;

 

куштун’ъ̀ се — подигравам се (Казанлъшко), стб. ;

прикàзвам се — явявам се (Смолянско), стб. .

Ц о н е в, Б. Кои български говори стоят най-близо до старобългарски в лексикално огношение. — СпБАН, 11, 1915, 1— 32;

М л а д е н о в, Ст. Старобългарски език в днешните наши народни говори. — Българска мисъл, 6, 1931, 157—164, 259—268;

В ъ г л е н о в, М. 3а някои старобългарски думи в нашите диалекти. — Бълг. ез., 1963, № 3, 258—261;

Бернар, Р. Изчезнало ли е от съвременния български език старобългарското прилагателно — Пак там, 1957, № 5, 455—457.

 

[ Д о б р е в, Ив. Българска народна лексика в един ръкопис от XII век. — В: Христоматия по съвременен български език. Благоевград, 1990, 10—28;

М л a д е н о в, М. Сл. Из древната лексика на българския език: пл’àва—мекѝна. — Zborník Filozofickej Fakulty Univerzity Komenského. Philologica (Bratislava), 30, 1979, 165—168, 1 kar.;

М ъ ж л е к о в а, М. Старобългарски глаголи в съвременние родопски говори. — Родопи, 1979, № 6, 28—29;

М ъ ж л е к о в а, М. Към въпроса за старобългарската лексика в съвременните български диалекти. —- В: 1300 години българска държава. В. Търново, 1982, 9—21;

М ъ ж л е к о в а, М. За някои прилагателни и наречия от Супрасълския сборник, употребявани днес в българските териториални говори. — В: Славистични проучвания. С., 1983, 37—46;

М ъ ж л е к о в а, М. Общи речникови единици за класическите старобългарски паметници и днешните български диалекти. — Бълг. ез., 1985, № 3, 187—196;

М ъ ж л е к о в а, М. Думи от старобългарските паметници от X—XI в. в съвременните български диалекти. — В: Изв. на Дружеството на филолозите българисти. Т. 2. С., 1987, 40—52;

М ъ ж л е к о в а, М. Паралели между лексиката на старобългарските евангелски текстове и днешните български диалекти. — В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 21, С., 1989, 38—47;

М ъ ж л е к о в а, М. Речник на старобългарските думи в днешните български говори. С., 1990, 222 с.;

Ч а л ъ к о в, М. Пенезе — старобългарска дума, запазена в с. Ягодина, Девинско. — Родопи, 1977, № 9, 38—39.] М. Сл. М.

327

3. ДУМИ, МИНАЛИ OT ГРЪЦКИ И ТУРСКИ ЕЗИК

От всички народи, с които българите са влизали в досег при своето пребиваване на Балканския полуостров, най-силни и най-продължителни са били връзките им с гърци и турци. Повечето от гръцките и турските думи в българския език не са навлезли по пътя на доброволно заемане, по пътя на сътрудничеството, a по пътя на насилие, по пътя на ограничението и преследването на българския език по време на гръцкото и турското робство. Българският народ е оказвал силно противодействие на гръцкото и турското влияние, борел се е с него, но все пак е бил принуден да приеме в езика си много гръцки и турски думи.

Покрай думите от гръцки и турски произход, които се срещат в българския литературен език, в отделни диалекти има и други думи, при това значително повече.

Г р ъ ц к и думи се срещат във всички български диалекти, но сравнително най-много са в диалектите, разположени по южната граница на българския език — в Родопите, Свиленградско и Странджа. Ето някои диалектни гръцки думи: армàсник (годеник, Родопите), калмàна, калимàна (кума, Югоизточна България), калтàта, калитàта (кум, Югоизточна България), стрàкина (глинена паница, Североизточна България), хàркома (котел, Югоизточна България), òртома (дебело въже, Самоковско, Карловско), проскефàл (възглавница, Малкотърновско), хрòмел (ръчна каменна мелница, Белослатинско, Малкотърновско), фирѝда (ниша в стена, Източна България), килистѝр (копачка, Североизточна България), врахèл (гривна, Поморийско), плàка (плоча, Шуменско), лàхна (зеле, Югоизточна България), прòгима (закуска, Смолянско), кàматен (хубав, Смолянско), косѝтрен (калаен, Софийско), парапѝт (празен, свободен, Белослатинско), арнѝсам (престана, Провадийско), лàха се (случва се, Югоизточна България, Белослатинско), фторасò (бързо, Странджа) и пр.

От чуждите думи в българските диалекти сравнително най-много са думите, минали през  т у р с к и  език. Ето някои от тях: бубàйко (баща, Родопите), кафадàр (другар, Поморийско), лèл’ак (щъркел, Югоизточна България), утлạкạнà (плевник, Шуменско), текнè (колело за поливане, Софийско), ạрạнѝйа (котел, Троянско), едèк (оглавник, Разградско), мингỳши (обеци, Брезнишко, Карловско), нạмлѝйạ (откос, Първомайско), йạстъ̀ч (софра, Провадийско), кạшѝца’ (лъжица, Поморийско), фурчъ̀ (четка, Шуменско), тạбạкѝ (медна чиния, Разградско), кувèт

328

(сила, възможност, Дупнишко), къвърџѝк (къдрав, Шуменско), тевекèл (щедър, Дупнишко), г’ур (много, Източна България), алàлем (като че ли, Софийско) и пр.

Ф и л и п о в а – Б а й р о в а, М. Някои редки народни думи от гръцки произход в българския език. — B: Славистичен сборник. С., 1963, 149— 153;

Ф и л и п о в а, М. Към въпроса за гръцките заемки в български език. — Бълг. ез., 1961, № 4, 339—342;

Ф и л и п о в а – Б а й р о в а, М. Към въпроса за българо-гръцките езикови връзки. — Пак там, 1965, № 4—5, 390—392;

Ф и л и п о в а – Б а й р о в а, М. Лексико-семантични наблюдения върху гръцките заемки в български език. — Пак там, 1966, № 4, 314—321;

М и л е в, Ал. Няколко гръцки думи в говора на Годеч. — B: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. С., 1957, 163—166;

Б о ю к л и е в, Ив. Към историята на една турска заемка в българския език [мушабак]. — Бълг. ез., 1963, № 1, 54—56.

 

[ Д з и д з и л и с, Хр. За някои гръцки заемки в българския език. — Съпост. езикознание, 1982, № 5, 11—15;

Д з и д з и л и с, Хр. Фонетични проблеми при етимологизуване на гръцките заемки в българския език. С., 1990, 187 с.;

М е н с к a я, Т. Б. Об одном типе морфологического заимствования: болгарские суффиксы -ос-, -ас-, -ис-, и дис-, тис-. — Советское славяноведение, 1973, № 2, 56— 67;

М е н с к а я, Т. Б. Переразложение заимствованных основ. На материале греческих заимствований в болгарском. — Пак там, 1974, № 4, 85—95;

М е н с к а я, Т. Б. Некоторые проблемы морфологической интерференции в условиях двуязычия. (На материале болг. глаголов с сигмат. суффиксами -ос-, -ас-, -ис- и -дис-, -тис-...). Автореферат диссертации. М., 1974, 25 с.;

М и р ч е в, К. Нещо за гръцките заемки в български език (по повод на статията на П. Скорчев). — Ез. и лит., 1947, № 2, 23—27;

М и р ч е в, К. Бележки върху гръцките заемки в езика на седмоградските българи. — Изв. Инст. бълг. ез., 1, 1952, 231—238;

М л а д е н о в, К. Гръцкото езиково проникване в долновардарските говори. — Ез. и лит., 1968, № 6, 61—63;

М л а д е н о в, М. Сл. Ареална характеристика на гръцките заемки в българските диалекти. — Ез. и лит., 1991, № 3, 31—47;

Н и ч е в, А. Гръцките заемки в говора на с. Бесвина, Леринско. — Изв. Инст. бълг. ез., 8, 1962, 339—349;

Р у с е к, Й. Към проблемата за гръцките заемки в български език. — B: Славистични проучвания. С., 1973, 271—279;

С а л а м б а ш е в, А. Гръцки думи в родопските говори. — Родопски устрем (Смолян), № 52, 4 юли 1962;

С к о р ч е в, П. Д. Гръцкият глагол в нашия народен говор. — Ез. и лит., 1947, № 2, 19—22;

Т а х о в с к и, А. Грчки зборови во македонскиот народен говор. Скопjе, 1951;

Т о д о р о в, Т. Три български думи от гръцки произход. — Бълг. ез. 1972, № 1—2, 100—102;

Ф и л и п о в а – Б а й р о в а, М. Някои редки народни думи от гръцки произход в български език. — B: Славистичен сборник. С., 1963, 319—324;

Ф и л и п о в а – Б а й р о в а, М. Глаголи от гръцки произход в български език. — Пак там, 1968, 279—284;

Ф и л и п о в а – Б а й р о в а, М. Гръцки заемки в съвременния български език. С., 1969, 186 с.;

Ф и л и п о в а – Б а й р о в а, М. За някои думи от гръцки произход в български език. — Бълг. ез., 1970, № 2—3, 210—215;

Ф и л и п о в а – Б а й р о в а, М. За някои редки и остарели думи в българския език. — В: Славистичен сборник. С., 1973, 279—285;

A n a s t a s o v, V. Greckie zaroz̀yczenia czasownikowe typu varsam, lipsam w języku bułgarskim. — In: Balcanica Poznaniensia. Acta et Studia, T. 2. Poznań, 1985;

B e r n a r d, R. Mots grecs en bulgare. — Bulletin de la Societé de lingustique de Paris, 1948, 90—114;

B e r n a r d, R. Quelques mots d’origine grecque dans les parlers bulgares. — B: Славянские культуры и Балканы, 2. С., 1978, 323—334;

B u d z i s z e w s k a, W. Kilka mniemanych czy prawdziwych grecyzmów języku bułgarskim. — Rocznik Słavistyczny, 28, 1967, № 1, 37—39;

F i l i p o v a – B a j r o v a, M. Au sujet des emprunts grecs dans la langue bulgare. — In: Actes du Premier Congrès international des etudes balkaniques et sud-est européennes. VI. Lingustique. Sofia, 1968, 579—585;

T h a v o r i s, A. I. Die Archaismen der Griechischen Lehnwörter im Bulgarischen. — Balkan Studies. Thessaloniki, 16, 1975, No 1, 146—153;

T h a v o r i s, A. I. Greek loanwords in modern Bulgarian. — Пак там, 20, 1979, No 1, 19—53;

T o d o r o v, T. A. Quelques mots bulgares d’origine grecque. — Ling. balkanique, 1983, No 3, 47—50;

T r u m m e r, M. Zum Problem der griechischen Zeitwortentlehnung im Bereich des Ostsüdslavischen (Bulgaro-Mazedonischen). — Wiener slavistisches Jahrbuch (Wien-Graz), 1973, No 18, 208—211;

329

T z i t z i l i s. Ch. Some Greek Loan-Words in Bulgarian. — Ling. balkanique, 1981, No 3, 33—46.

К ю в л и е в а, В. Морфологична адаптация и асимилация на турски заемки — съществителни и прилагателни — в българския език. — Изв. Инст. бълг. ез., 24, 1980, 78—136;

М а к е д о н с к а, Цв. Турски фразеологични заемки в български език. — Бълг. ез., 1966, № 4, 322—331;

М и н ч е в а, А. За турското влияиие върху семантичния спектър на българския предлог от. — Изв. Инст. бълг. ез., 19, 1970, 885—891;

М и р ч е в, К. За съдбата на турцизмите в българския език. — Изв. Инст. бълг. ез., 2, 1952, 117—127;

М о л л о в а, М. Върху някои тюркски думи в българския език. — Бълг. ез., 1977, № 2, 143—147;

М о л л о в а, М. По етимологията на някои турцизми в български език. — Jужнословенски филолог (Београд), 35, 1979, 113—134;

М о с к о в, М. Общи по произход турски заемки в балканските езици. — Бълг. ез., 1964, № 2—3, 186—190;

M o c к o в, М. Общи по произход тюркски заемки в някои балкански и средноевропейски езици. — Изв. Инст. бълг. eз., 16, 1968, 185—192;

М о с к о в, М. Турски и тюркски заемки от звукоподражателен и незвукоподражателен тип в балканските езици. — Год. СУ. Фак. слав. филол., 62, 1969, 433—532;

С е л и м с к и, Л. Этимология девяти болгарских слов заимствованных из турецкого языка. — Балканско езикознание, 1978, № 2, 29—36;

Т о д о р о в, Т. Три заемки от турски в български език. — Филология, 7, 1980, 65—67;

Т о д о р о в, Т. Две турски заемки в българския език: келтỳвам, килтỳвам; конлук. — Пак там, 1981, № 8—9, с. 127;

Р о м а н с к а, Цв. Турските наименования на отвлечени понятия в езика на българския фолклор. — Изв. Инст. бълг. ез., 2, 1952, 220—222;

B e r n a r d, R. Quinze mots balkaniques d’origine turque. — Ling. balkanique, 1965, No 2, 81—91;

G r a n n e s, A. Les turcismes dans un parler bulgare de la Bułgarie de l’est. Contribution à la lexicologie balkanique. — Acta Orientalia Academiae Scientiarum Hungaricae. Band 28 (2). Budapest, 1974, 269—285;

G r a n n e s, A. Loan Compounds in Bulgarian reflecting the Turkish indefinite Jzafet-contruction. Oslo etc., 1980, 56 p.;

M o l l o v a, M. Étude phonetique sur les turcismes en bulgare. — Ling. balkanique, 1967, No 12, 115—154;

M o l l o v a, M. Quelques lexcmes turks septentrionaux en ğ ~ č — j... dans les langues slaves meridionales. — Zeitschrift für Balkanologie, 1973, No 1—2, 89—127;

S t a c h o w s k i, S. Studia nad chronologią turcyzmów języku bułgarskim. Kraków, 1971, 103 p.;

S c h a l l e r, H. W. Die türkischen Lehnwörter in der bulgarischen Sprache. — Zeitschrift für Balkanologie, 1973, No 9, 174—186;

S c h a l l e r, H. W. Aus dem türkischen entlehnte Adjektiva im Bulgarischen. — B: Изследвания върху историята и диалектите на българския език. С., 1979, 377—379;

T o d o r o v, T. A. Quelques mots bulgares d’origine turque. — Ling. balkanique, 1984, No 1, 53—56.] М. Сл. M.

4. ДУМИ, МИНАЛИ OT РУМЪНСКИ ЕЗИК

B диалектите има и известен брой думи, минали през румънски език поради вековното тясно съжителство на българи и румънци. В сравнекие с гръцките и особено с турските те са малко и в по-голямата си част са названия на отделни предмети, като пойàта (кошара, Брезнишко, Трънско), патỳл (хамбар за царевица, Ботевградско), порумлỳк (хамбар за царевица, Силистренско), капрỳл’ (стара къща, Софийско), грѝнда (дялана греда, Севлиевско, Беленско), прỳнка (вид дива слива, Бургаско), фъ̀рлец (права лопата, Севлиевско), рòба (количка с едно колело, Северна България), пахàр (паница, Шуменско, Сливенско), ỳрда (извара, Софийско), кỳрка (пуйка, Беленско), къпъцѝнъ (глава на човек, Еленско) и пр.

С и м е о н о в, Б. 3а някои румънски думи в българските народни говори. — In: Omagiu lui Jorgu Jordan. Bucureşti, 1958, 799—803;

С т о й к о в, Ст. Румънски влияния в лексиката на българския банатски говор. — Пак там, 821—830;

330

Б е р н a р, Р. Две румънски думи от славянски произход, обратни заемки в български [хърлец, джолан]. — Бълг. ез., 1962, № 6, 534—537.

 

[ Б у д з и ш е в с к а, B. Из българо-румънските лексикални връзки. — Съпост. езикознание, 1989, № 3, 36—38;

В ъ г л е н о в, М. Някои румънски думи в наши говори. — Бълг. ез., 1974, № 5, 431—433;

Г е о р г и е в, В. Румънско влияние върху някои български говори. — В: Zbornik u čast A. Ivšića, Zagreb, 1963, 85—90;

Г ъ м у л е с к у, Д. Южнославянски думи от румънски произход. — Бълг. ез., 1972, № 3, 243—248;

М л а д е н о в, М. Сл. Несколько лексических румынских заимствований в северовосточных болгарских говорах. — Балканско езикознание, 14, 1970, № 2, 27—30;

М л а д е н о в, М. Сл. Българско-румънски езикови ареали. — Die slavischen Sprachen (Salzburg), 1983, No 5, 49—70;

М л а д е н о в, М. Сл. Ареална характеристика на романски елементи в българските диалекти. — Пак там, 1987, № 12, 75—122;

М л а д е н о в а, О. Българско-румънски етнолингвистични успоредици. — Бълг. етнография, 1984, № 3, 24—35;

П е т к а н о в, Ив. Относно проникването на романските езикови елементи в български език. — Съпост. езикознание, 1981, № 3—5, 457—458;

B e r n a r d, R. Quatre mots bulgares d’origine roumaine. — Ling. balkanique, 1963, No 2, 33—37; 1964, No 8, 53—58;

B e r n a r d, R. Quelques mots bulgares qui posent des problèmes interessant aussi le roumain ou l’albaniais. — Пак там, 1984, № 2, 67—73;

G ǎ m u l e s c u, D. Notes d’étymologie bulgare. (Contribution de l’influence roumaine). — Revue roumaine de linguistique, 1972, No 2, 159—165;

J o n e s c u, A.-I. Elemente lexicale de origine romaneascǎ în vocabularul credinţelor populare ale siavilor sudice. — Analele Universitǎţii Bucureşti. Filologie, 1974, No 1, 119— 125;

K ö h l e r, J. Zur Verbreitung einiger rumänischer und über das Rumänische vermittelter Wörter im Bulgarischen. — Sodalicium Siavizantium Hamburgense in honorem Dietrich Gerhardt sexagenarii congregatorum, sive strena natalica. Amsterdam, 1971. Bibliotheca Slavonica, 5, 243—254;

M I h a i l, Z. Aromunische Elemente im Bulgarischen. — Revue des études sud-est européennes (Bucureşti), 1979, No 2, 397—407;

M I h a i l, Z. Aria de raspindire a împruturilor româneşti în limba bulgarǎ. — Analele Univesitǎţii Bucureşti. Limbi şi literaturi strǎine, 2, 1979, No 2, 52—56;

M l a d e n o v, M. Sl. Influenţa româneascǎ asupra graiului buigar din Novo Selo (Raionul Vidin, R. P. Bułgaria). — Romanoslavica (Bucureşti), 1967, No 14, 77—96;

M l a d e n o v, M. Sl. Elemente româneşti în terminologia popularǎ bulgara din domeniul îmbrǎcamintei. — Cercetǎri de lingvisticǎ (Cluj), 1972, No 2, 263—277;

N e s t o r e s c u, V. Cuvinte roimàneşti în limba bulgarǎ. — Studii de slavisticǎ (Bucureşti), 2, 1971, 141—146;

N e s t o r e s c u, V. Cuvinte de origine românǎ în graiurile bulgareşti. — Studii şi cercetǎri lingvistice, 1973, No 2, 187—196;

Pe t k a n o v. Iv. Considéraiion sur les éléments roumains dans la langue bulgare. — Analele societǎţi de limbǎ romǎnǎ (Zrenjanin-Jugosiavia), 1974, 409—414;

S c ǎ r l ǎ t o i u, E. Lexicul agricol sud-slav. II.— Romanoslavica (Bucureşti), 1984, No 22, 265—278;

T o d o r o v, T. Un cuvînt bulgǎresc de origine româneascǎ кàчур / кàчор, кàчура. — Limba românǎ, 1980, No 1, 35—37;

Z a v e r a, M. O. Împrumuturi lexicale româneşti în graiurile limbii bulgare [Автореферат на дисертация]. Bucureşti, 1977, 28 p.;

Z a v e r a, M. O. Interferenţe lexicale româno-bulgare. — Analele Universitaţii Bucureşti. Limbi şi literaturi strǎine, 1979, No 2, 83—86.] M. Сл. М.

5. НОВИ ДУМИ B БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Във връзка с промените, настанали в нашето село след 1944 г., в речника на българските диалекти в последно време навлязоха и продължават да навлизат голям брой нови думи. Това са думи, които означават новите форми на обработване на земята и новата организация на труда, например: текезесè, кооператѝвно стопàнство, кооперàтор, стопанèр (член на ТКЗС), бригàда, бригадѝр, звенò, звеновòт, одговòрник, блòк (парцел, площ, засята с една култура), парцèлка (площ, обработвана от едно звено), мерѝлка (специален дървен пергел с разтвор 2 метра за измерване на изработеното), фèрма, бокс (отделение за животно в обор),

331

силàш, силàжна йàма, окòпна култỳра, полевъ̀ден, трудодèн, днèфка (възнаграждение за един ден), нòрма, наднòрмен, рèнта и пр. Широко разпространение доби и обществено-политическата терминология. Думи като òбщо събрàние, àкция, председàтел, отговòрник, провèждам, отчѝтам, предложèние, разѝскване, доклàдчик, отвòд, крѝтика, самокрѝтика и др. здраво навлязоха в речника на диалектите.

За новата лексика в диалектите е характерно преосмислянето на някои думи във връзка с голямата диференциация на производството, възможно в трудово-кооперативните земеделски стопанства. С ново значение вече се употребяват думи като воловàр (член на бригада, който работи и се грижи за волове), кон’àр (член на бригада, който работи и се грижи за коне), телчàр (гледач на телета), бикàр (гледач на бикове), зайчàр (гледач на зайци), йагнар (гледач на агнета), ждребчàр (гледач на жребци) и пр. A вместо свинàр (в миналото най-беден човек, който пасе селските свини), кокошкàр (дребен крадец) и пр. сега се употребяват нови думи свиневъ̀т, птицевъ̀т и пр. 

За новата лексика в диалектите трябва още да се изтъкне, че тя навлиза с литературната си форма, a не се подлага на известно изменение съобразно с диалектните норми или по силата на погрешно преосмисляне от рода на дòфтур вместо „доктор”, авдокàт вместо „адвокат”, ефтенòбил вместо „автомобил”, фàфрика вместо „фабрика” и пр.

[Previous] [Next]
[Back to Index]