Българска диалектология
Ст. Стойков

II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
В. ФОНЕТИЧНИ, ГРАМАТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

ДИАЛЕКТНИ РАЗЛИЧИЯ В РЕЧНИКА

ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ДИАЛЕКТНАТА ЛЕКСИКА

Диалектите са остатъци от по-стари обществено-икономически формации и в своя строеж като езикови образувания пазят ред архаични особености, които най-ярко се проявяват в речника и в граматичния строеж.

Някои повърхностни наблюдатели, като установяват, че диалектите в речниково отношение са значително по-бедни от литературния език, правят ненаучния извод, че носителите на диалектите — селяните, са неспособни да мислят така, както мисли образованият гражданин — главният носител на литературния език в обществото. A това е напълно невярно, защото се излиза само от количествени отношения. Селянинът наистина употребява по-малко думи от образования гражданин, но основното различие не е в количеството думи, a в техния характер. В диалектите няма по-обширни речникови сфери, свързани с науката и техниката, с изкуството и литературата, с обществения и политическия живот. Трябва да се има предвид обаче, че диалектът е много по-богат от литературния език във всичко, което е свързано с производствената дейност на селянина — земеделец или скотовъдец. Образованият гражданин, който говори литературен език, знае само общите названия например на  р а л о т о,  п л у г а,  к о л а-

321

т а,  с т а н а  и по две-три обозначения на най-важните им части, a за останалите им части има смътна представа. A селянинът от Западна България различава на  р а л о т о  12 части (воѝште, чъртàло, џевгàло, дъ̀ска, бръ̀тце, рàлник, плазѝца, опирàч, опàшка, рàлница, прѝвой, йарèм), на  п л у г а  — 10 части, на  к о л а т а  — 31, всяка една от които има функционално значение и свое име. A много малко от тях имат съответствия в литературния ни език.

Изобщо речникът на диалектите е много богат за частните видови названия, диференцирани от производствената практика, докато литературният език се задоволява само с широки общи термини. Например в литературния език има само три думи, свързани с овцевъдството —  а г н е,  о в ц а  и  о в е н. А в диалектите, носителите на които се занимават с овцевъдство, се срещат повече от 10 термина. За  а г н е  има 4 названия: йàгне — до отбиването му, шѝле — от отбиването му до една година, ѕвѝска — женско агне, след като навърши 1 година, ѕвизàк мъжко агне, след като навърши 1 година; за  o в е н  има 3 названия: мàтор — овен на три години, батàл — овен на 4 години, и коч — овен над 4 години; за  o в ц a  — 4 названия: доѝлница — овца, която се дои, сирѝца — овца, на която е заклано или продадено агнето, штерѝца — ялова овца, първескѝн’а — овца, която ражда за пръв път. Същото терминологично богатство се наблюдава и в земеделието. В диалектите има 6 думи, с които се означават отделни моменти в растежа на житото: никнàло, брат’асàло, вретенѝло, искласѝло, зацъфтèло, запросѝло лèп, узрèло.

При тоя вид названия в диалектите е интересно да се изтъкне, че всяка разновидност се означава със самостоятелна коренна дума, което показва, че не се схващат като разновидности на едно по-общо понятие, a като напълно самостойни и равноправни категории. Научната терминология на дадено селскостопанско производство, например зоотехниката, агрономията и пр., също така е богата със специални термини, но тя се строи по обратен път; при нея се излиза от общо родово понятие, което може да се стесни до известна степен с помощта на определение, включващо съответен видов признак, например едногодишно мъжко агне, двугодишно женско агне, тригодишен овен и пр.

При разглеждане на специалните названия из областта на скотовъдството трябва да се изтъкне още, че те не са свързани толкова с обективно извършващите се промени в развитието на животните, колкото със стопанския интерес. За скотовъдеца овцата като източник на известни блага не остава постоянно една и съща, a ce мени и всеки отделен самостоятелен етап има свое отделно название. Нап-

322

ример има специални термини за овца, която се дои (доѝлница), коя то не се дои (штерѝца), на която агнето е продадено или заклано, та може да се вземе всичкото ѝ мляко (сирѝца) и пр. Или  a г н е т о  е àгне до отбиването му, a след като бъде отбито, т. е. след като овчарят може да разполага напълно с млякото на овцата и то не се нуждае от нея, е шѝле. След като навърши една година, половата разлика излиза на преден план и затова има вече отделни названия — ѕвѝска и ѕвизàк.

Диалектите имат богата специална терминология и в ред други области. Например в планинския Смолянски край има 4 думи, с които се означава „стръмно място” — спилòче (стръмно каменисто място), пазлàк (стръмно каменисто място, обрасло с храсти), ỳсуда (стръмно изровено място, пропаст) и ỳсип (полегато песъчливо място). В Шуменско пък има специални названия за „вали дъжд” — ръмтѝ (вали много слаб дъжд), пършòли (вали слаб дъжд), пръ̀ца (започва да вали, като падат само отделни капки). A в Брезнишко има 6 думи за „тече”: кàпе (тече на капки), църцòри (тече на много чести капки, почти на струя), течè (тече с немного силна струя), струлѝ (тече силно, поривисто), шуртѝ (тече много силно и образува шум), дурл’àе (тече извънредно силно, под напор и образува мехури).

Особено богата в диалектите е терминологията, с която могат да се означат разни видове роднински връзки и отношения. В литературния език по-голямата част от тая терминология липсва и когато е необходимо да се посочи някое родствено отношение, прибягва се до описателен израз. За  к р ъ в н о  р о д с т в о  в диалектите има следните термини:

чѝчо (стрѝко) — брат на баща; чѝна (стрѝна) — негова съпруга;

 

братофчèт, братофчèтка — син, дъщеря на брат на баща;

 

вỳйчо — брат на майка; вỳйна — негова съпруга;

 

лèл’а — сестра на баща; лелѝн (свàко, калèко) —неин съпруг;

 

тèтка — сестра на майка; тетѝн (свàко, калèко) — неин съпруг;

 

бàба — майка на баща или на майка; д’àдо — баща на майка или на баща;

 

братàнец — син на брат; братàница — братова дъщеря;

 

сèстриник — син на сестра; сèстриница — сестрина дъщеря.

А за  б р а ч н о  р о д с т в о  има следните термини:

свèкър — баща на съпруга; свекъ̀рва — майка на съпруга;

 

тъст — баща на съпругата; тъ̀шта — майка на съпругата;

 

шỳрей — брат на съпругага; шуренàйка — негова съпруга;

323

балдъ̀за — сестра на съпругата; баџанàк — неин съпруг;

 

дèвер — брат на съпруга; етъ̀рва — негова съпруга;

 

зъ̀лва — сестра на съпруга; зет — неин съпруг;

 

зет — съпруг на дъщеря или сестра;

 

снахà — съпруга на син или брат.

С т o й к o в, Ст. Роднински названия от с. Лозарево, Карнобатско. — Ез. и лит., 1957, № 2, с. 59.

 

[ Г е о р г и е в а, Ив. Системата на кръвно родство у българите. — Ethnologia Slavica (Bratislava), 3, 1971, 151—156;

Г е о р г и е в а, Ив. Отношения на родство, отразени в българската роднинска терминология. — В: Първи конгрес на Бълг. историческо дружество, Т. 2. С., 1972, 249—252;

Г е о р г и е в а, Ив., Д.  М о с к о в а. Системата на родство в Средните Родопи. — Родопски сборник, 2, 1976, 79—113;

Г е о р г и е в а, Ив., Д.  М о с к о в а, Л.  Р а д е в а. Роднинските названия у нас. (Предварително съобщение). — Изв. на Етнографския институт с музей, 13, 1971, 271—285;

Г е о р г и е в а, Ив., Д.  М о с к о в а, Л.  Р а д е в а. Терминологична система на кръвно родство у българите. — Пак там, 14, 1972, 159—172;

Г е o р г и е в а, Ив., Д.  М о с к о в а, Л.  Р а д е в а. Опыт изучения системы кровного родства у болгар. — Советская этнография, 1973, № 2, 60—67;

Г е о р г и е в а, Е. Българските роднински названия и тяхната употреба. — В: Българските народни говори. Знания за езика. Т. 6. С., 1986, 139—143;

Г ъ л ъ б о в, Ив. За произхода на група названия от българската народна роднинска терминология. — В:  Г ъ л ъ б о в, Ив. Избрани трудове по езикознание. С., 1986, 472—482;

Д а с к а л о в а, А., Б.  В е л ч е в а. Из историята на българската роднинска терминология. — Старобългаристика, 1982, № 4, 58—68;

И в а н о в а, О. Кон значењата на посестрима. — Лит. збор (Скопjе), 1970, № 1, 24—28;

К а н д е в а – Р а д е в а, Н. Към произхода на някои старинни български думи със значение ‘сватосвам’, ‘сватовник’. — Ез. и лит., 1977, № 3, 63—65;

К и ш, М. Номинациjата на семемата ‘строjник’ (лат. Procus, Leno) во македонските говори од аспектот на jyжнocлaвянcкaтa лексика. — Мак. jазик, 1977, № 28, 167—173;

М а р к о в, Б. O влиянии иностранных языков на термины родства в славянских языках. — В: Реферати на македонските слависти. Скопjе, 1988, 53—61;

М л а д е н о в, М. Сл. Две лексикални изоглоси в български сзик. 1. булка / невеста; 2. доя / мълзем. — Rocznik Slawistyczny, 32, 1971, No 1, 39—47;

М о с к о в а, Д., Л.  P a д е в а. Етнографско значение на българските роднински названия. — В: Първи конгрес на Бълг. историческо дружество. Т. 2. С., 1972, 243—247;

Р у с и н о в а, М. Термини за брачно родство в българския език. — В: Аспирантски сборник. Т. 3. В. Търново, 1976, 178—187;

V a i l l a n t, A. Macédonien maŝtea ‘marâtre’.— In: Пристапни предавања на новите членови на Македонската академиjа на науките и уметностите, 1970, 21—23.] М. Сл. М.

[Previous] [Next]
[Back to Index]