Българска диалектология
Ст. Стойков

II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
В. ФОНЕТИЧНИ, ГРАМАТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

ДИАЛЕКТНИ РАЗЛИЧИЯ В РЕЧНИКА

ОСНОВЕН РЕЧНИКОВ ФОНД И РЕЧНИКОВ СЪСТАВ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Название  крак

Название  риза

Название  картофи

Название  диня

Название  пъпеш

О с н о в н и я т  р е ч н и к о в  ф о н д  (основният речник) на българските диалекти, както вече се изтъкна, в общи линии е еднакъв. И това е напълно естествено, защото между другото и по еднаквия си основен речников фонд всички български диалекти са именно диалекти на българския език и образуват цялост. Разликите в основния речников фонд са малко и обикновено са присъщи на цели диалектни групи, a не на отделни диалекти. При това в доста случаи тия разлики се отнасят до предмети и явления, появили се сравнително по-късно, когато диалектите са били оформени, но не до предмети и явления, които водят началото си от по-дълбока древност. Например всички български диалекти имат еднакви названия за старите културни растения, като  ж и т о,  р ъ ж,  е ч е м и к,  о в е с,  г р а х,  л е щ а,  л е н,  п р о со, a различни за растенията, появили се през последните няколко века и добили широко разпространение, като  ц а р е в и ц а,  к а р т о ф и,  ч е р в е н и  д о м а т и  и пр. По диалектите царевицата има над 22 названия (арàпка, влàшка, гугỳла, гугỳци, гъ̀лъби, кукурỳс, мисѝрка, мисѝр, моморòска, морỳс, морỳз’е, мумурỳс, папỳр, пàтка, пчèнка, пченѝчка, рàпка, цàрефка, царѝца, цàрца, цàрка, чèнка и пр.),  к а р т о ф и т е — над 10 (барабòй, брамбòй, гулѝйа, кòмпир, крòмпил, кòмбари, патàти и пр.), a  ч е р в е н и т е  д о м а т и  — над 5 (домàти, патлиџàн,

296

мехлè, фрèнчи, цървèн патлиџàн и пр.),  д и н я т а  над 4 (дѝн’а, л’убенѝца, карпỳс, карпỳза, и др.), a  п ъ п е ш ъ т  над 5 (пъпеш, пипòн, каỳн, дѝн’а, корàвец и др.). Единни названия имат и най-новите културни растения, като  п а м у к,  о р и з,  с л ъ н ч о г л е д, разпространили се в последно време, когато диалектите са в процес на постепенно отпадане и когато съществува единен литературен език, от който те са заети.

Същото е и с някои предмети на материалния бит. Например почти всички диалекти имат една дума за  л ъ ж и ц а —предмет, съществуващ много отдавна в бита на славяните, което личи от названието му в другите славянски езици (стб. , рус. ложка, чеш. lžice, пол. łyżka, сърбохърв. лажица). Обаче за  в и л и ц а  — предмет, появил се едва в ново време, в българските диалекти има повече от 8 названия: бонèла, бонèлка, вѝлушка, въркулѝца, фръкулѝца, набòтка, пентарỳл’а, патрỳга и др.

Изобщо диалектите имат известни, макар и не много големи, различия при ред думи от основния речников фонд, които означават жизненоважни основни понятия. Такива са например названията на мястото за вършитба, на едно от основните сечива — брадвата, на помещението за едър добитък, на границата между полските имоти, на страничната част от лицето, на „издавам силен глас” и пр. За  м я с т о т о  н а  в ъ р ш и т б а  има 9 названия (хармàн, гỳмно, гỳвно, ток, òтак, врах, въ̀тък, вършѝло, есàк), за  п о м е щ е н и е т о  з а  е д ъ р  д о б и т ъ к — 6 (обòр, зимнѝк, пòдник, хл’àф, дам, граш), за  г р а н и ц а т а  между полските имоти — 10 (междà, помèжда, гранѝца, крайнѝна, крàиште, предèл, ръбèш, слок, сѝнур, сънъ̀р), за  г в о з д е й  — 7 (гвòздей, пирòн, клѝнец, палàмарец, ексèр, шềйка, брут), за страничната част на лицето — 5 (бỳза, странà, òбрас, ланѝта, бỳнда), за  в и к а м  — 7 (вѝкам, клѝкам, òкам, рỳкам, рòпам, стрѝкам, цирѝкам) и пр. Като примери за различни названия от основния речников фонд могат да се приведат и следните думи, първата от които е присъща, най-общо казано, на мизийските и балканските говори, a втората, пак най-общо казано, на западните и отчасти на рупските говори: крак — ногà, рѝза — кошỳл’а, кòтка — мàчка, боп — фасỳл, слàдък — блак, тòпъл — жèжък, здраф — йак, той — он, недèй — немòй, ѝскам — сàкам, къ̀сам — кѝна, кỳцам—крѝва, йам — рỳчам, бързам — вàркам, кърм’ъ — дòйа, прèча — смѝтам и пр.

Р е ч н и к о в и я т  с ъ с т а в  на отделните български диалекти е доста пъстър и именно по него те се различават един от друг.

297

Диалектните различия при думи от основния речников фонд могат да се илюстрират с названията  к р а к,  р и з а  и  к а р т о ф и. Първите две от тях са стари думи в българския основен речников фонд, a последната е нова.

С т о й к о в, Ст. Названията на тъкачния стан в български език. — Изв. на Етнографския институт и музей, 6, 1963, 311—318;

З а и м о в, Й. Названията на царевицата в български език. В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст Младенов. С., 1957, 113—126;

X o л и o л ч е в, Хр. Гълъби — едно от диалектните названия на царевицата в българския език. — Ез. и лит., 1957, № 4, 299—300;

Х о л и о л ч е в, Хр. За произхода на кукурус (kukurica) ‘царевица, Zea Mays’ — Изв. Инст. бълг. ез., 11, 1964, 459—468;

З а и м o в, Й. Българските народни имена на месеците. — Изв. Инст. бълг. ез., 3, 1954, 101—148;

Д у р и д а н о в, Ив. Бележки върху българските названия на почвата и свързаните с тях местни имена. — Пак там, 5, 1957, 414—418;

Z a i m o v, J. Die bulgarischen Namen der Schnecke. — Zeitschrift für Slawistik, 5, 1960, No 2, 186—203;

К л е п и к о в а, Г. П. Славянские названия птиц (аист, ласточка, ворон). — В: Вопросы славянского языкознания. Вып. 5. М., 1961, 149—185;

Z a r ę b a, Al. Z geografii słowiańskich nazew chwastów. — Zeszyty naukowe Universytetu Jagiellońskiego, 24, 1960, Prace językoznawcze, z. 3 (filologia z. 6), 15—30.

 

[ Б о я д ж и е в, T. Диалектни названия на някои части от облеклото. Названия на престилката в българския език. — Ез. и лит., 1967, № 6, 69—75;

Б у д з и ш е в с к a, В. Названия за ограда на кладенец в българските и румънските диалекти. — Ез. и лит., 1978, № 6, 112—115;

В а к а р е л с к а – Н е м о в а, Д. Някои по-редки названия на възглавницата в българските народни говори. — В: Изследвания върху историята и диалектите на българския език. С., 1979, 66—70;

В а к а р е л с к а, Д. Названия на колелото и неговите части в българските народни говори. — Б: Въпроси на етнографията и фолклористиката. С., 1980, 169—175;

В а к а р е л с к и, Хр. Нашата градинарска терминология. — Градинарство, 1972, № 9, 41—44;

В а к а р е л с к и, Хр. По проблемите за изучаване на планинската народна култура в Карпатско-балканската област. (Лексикон на планинската народна култура в Карпатите и Балканите). — В: L’udová kultura v Karpatach. Ethnographia Karpatica. Prace Medzinárodnej komisie pre študium l’udovej kultúry v oblasti Karpát. Bratislava, 1972, 89—98;

В и д е н о в, М. Към българската диалектна лексикология. — Бълг. ез., 1974, № 1, 27—33;

В и д е н о в, М. Към българската диалектна лексикология. П. Кратък сравнителен лексико-семантичен очерк на трънския и годечкия подговор. — Бълг. ез., 1975, № 2, 114—130;

В и д о е с к и, Б. Термини за блатни терени во македонскиот диjлектен jазик. — Годишен зборник. Филозофски фагултет на Универзитетот „Кирил и Методиj”, 6, 1980, 85—93;

Г е н ч е в, Ст. Названието и мястото му в характеристиката на обичая. — В: Въпроси на етнографията и фолклористнката. С., 1980, 190—195;

Г е о р г и е в а, Б. Традиционната строителна и жилищна терминология. — СбНУ, 55, 1976, 99—143;

G o l ą b, Z. Генетички врски меѓу карпатската и балканската сточарска терминологиjа и улогата на словенските елементи во ова подрачjе. — Мак. јaзик, 1959, № 1—2, 19—50;

Г р и г о р я н, З. А. Термины для обозначения водного источника в болгарском и македонском языке. — Вестник Ереванского университета. Обществ. науки (Ереван), 22, 1974, № 1, 235—242;

Г р и г о р я н, З. А. Словарь местных географических терминов болгарского и македонского языков. Ереван, 1975, 259 с.;

Г р и г о р я н, З. А. Болгарская местная географическая терминология (семантический аспект). Автореферат диссертации. М., 1977, 18 с.;

Г р и г о р я н, З. А. Некоторые семантические явления в болгарской географической терминологии. — Советское славяноведение, 1978, № 1, 101—106;

Д и м и т р о в а – Т о д о р о в а, Л. Относно произхода на българските народни названия на съзвездията Орион и Плеяди. — Бълг. ез., 1983, № 5, 401—403;

Д и м и т р о в а – Т о д о р о в а, Л. Анатомична лексика в българската географска терминология и в българската топонимия. — Ез. и лит., 1987, № 6, 109—124;

Д и м и т р о в а, Л. Български географски термини и топоними по части на тялото на човека и животните. — В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 5. С., 1988, 259—266;

298

Д и м и т р о в а – Т о д о р о в а, Л. Произход на няколко народни названия на растения. — Бълг. ез., 1991, № 4, 340—343;

Д о б р е в, Ив. Старинни народни думи. С., 1987, 109 с.;

Д у к о в а, У. Названия на демонични същества от общослав. mor- в българския език (Морà, Морàва, Мàра, мàрен, мàрой, марòк). — В: Проблеми на българския фолклор. Т. 5. С., 1980, 108—113;

Д р в о ш а н о в, В. Називите на црнката (pupilla) во македонските говори. — Лит. збор, 1981, № 2, 55—59;

Д р в о ш а н о в, В. Лексичката изоглоса гледа / пули во македонските диjалекти. — Лит. збор, 1981, № 5, 121—122;

Д р в о ш а н о в, В. Називите на адамовото jaболко (poroum Adami) во македонските говори. — Лит. збор, 1982, № 3, 79—83;

Д р в о ш а н о в, В. Глаголи со значење ‘зборува’ (dicere) во македонските говори. — Лит. збор, 1983, № 1, 108—111;

Д р в о ш а н о в, В. Именувањето на забите во македонските говори. — Лит. збор, 1985, № 5, 81—87;

Д р в о ш а н о в, В. Кон семантиката на снага и мрша во македонските говори. — В: Зборник во чест на Крум Тошев. Cкопjе, 1988, 109—113;

З л а т а н о в а, Р. За някои семантични особености на лексиката в говора на с. Смочево, Кюстендилско. — Изв. Инст. бълг. ез., 19, 1970, 763—769;

З е л е н и н а, З. И. Шелководческая терминология в трех болгарских говорах Бессарабии. — В: Исследования по славянскому языкознанию. М., 1971, 321—331;

З е л е н и н а, З. И. Термины пчеловодства у бессарабских болгар. — В: В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974, 279—283;

З е л е н и н а, З. И. Вопросы болгарской диалектной лексикографии. — Советское славяноведение, 1975, № 6, 103—107;

З е л е н и на, З. И. Термины ткачества в балканских болгарских говорах Молдавии — Пак там, 1976, № 4, 76—87;

З е л е н и н а, З. И. Терминология ткачества в балканских говорах болгарского языка в ее соотношении с литературной. — Пак там, 1978, № 4, 57—61;

З е л е н и н а, З. И. Болгарская ткаческая терминология. Автореферат диссертации. М., 1978, 21 с.;

З е л е н и н а, З. И. Болгарская ткаческая терминология. — Балканско езикознание, 1979, № 4, 29—51;

З е л е н и н а, З. И. Из болгарской пчеловодческой терминологии. I. — В: Славянское и балканское языкознание. Язык в этнокультурном аспекте. М., 1984, 98—109;

И в a н o в, Й. Н. Произход на мървашката терминология. — Бълг. ез., 1971, № 4, 329—343;

И в а н о в а, О. Преглед на македонските диjалектни називи на мразулецот. — Мак. jaзик, 1967, № 18, 141—148;

И в а н о в а, O. Глас и блискозначните зборови во македонската топонимиjа. — Мак. jазик, 1982, № 32—33, 253—258;

И в а н ч е в, Св. Едно възможно обяснение на названието гълъби за царевицата. — Изв. Инст. бълг. ез., 16, 1968, 147—150;

Й о р д а н о в, Л. Старинни думи в българския език за местности, където е имало гора. — Бълг. ез., 1983, № 2, 142—147;

К е р е м и д ч и е в а, Сл. За мястото на новите думи в диалектните речници. — В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. С., 1983, 236—248;

К и ш, М. Метафоричността на називите за виножито (Arcus pluvius) во македонските говори. — Мак. јaзик, 1976, № 27, 187—196;

К и ш, М. Називите на сињак во македонските говсри. — Лит. збор, 1976, № 2, 73—75;

К и ш, М. Македонските називи од лексичко-семантичката група боливачи и хризантеми. Прилог кон македонската диjалектна лексика. — Мак. jазик, 1979, № 30, 205—223;

К и ш, М. Изразување на семемата ‘калеми’ во македонските говори. — Лит. збор, 1979, № 3, 29—34;

К и ш, М. ‘Божурика’ (Papaver Rhoeas) во македонските говори. — Max. jазик, 1980, № 31, 251—274;

К и ш, М. Називите за ‘качамак’ (герм. polenta) во македонските говори. — Лит. збор, 1981, № 1, 43—51;

К и ш, М. Македонските називи за ‘jорговян’ ‘Suringa Vulgaris’ во балканскиот лингвистички контекст. — Лит. збор, 1982, № 3, 69—77;

К и ш, М. Питулица и тиганица (англ. сгере, doughnut) зо македонските говори. (Принос кон кулинарната лексика). — Лит. збор, 1983, № 3, 83—92;

К и ш, М. Заемката пита во македонските дијалекти. — Лит. збор, 1984, № 4, 29—36;

К и ш, М. Ботаничката лексика во говорот на Сухо и Висока. — Мак. jазик, 1984, № 35, 325—333;

К и ш, М. Називите за џимиринки (герм. Grieben) во македонските говори. — Мак. jазик, 1988, № 38—39, 287—300;

К и ш, М. Лексички преплетувања и контакти во Битолско. — В: Jазичните поjави во Битола и Битолско денеска и во минатото. Скопjе, 1988, 213—219;

К л е п и к о в а, Г. П. Славянская пастушеская терминология. М., 1974, 256 с.;

К о в а ч е в, Н. Принос към названията на ветровете в България. — Тр. ВПИ „Братя Кирил и Методий” — В.Търново, 5, 1968, № 2, 1—44;

К о в а ч е в, Н. Втори принос към названията на ветровете в България. — Тр. ВТУ „Кирил и Методий”, 10, 1974, № 1, 1—42;

К о в а ч е в, Н. Галактиката в представите и космонимията на българския народ. — В: Славистични проучвания. В. Търново, 1988, 23—27;

К о в а ч е в а – К о с т а д и н о в а, В. Имената на българските медни съдове като етнографски извор. — Бълг. етнография 1983, № 2;

К о й ч е в а, П. Тълковният речник на Найден Геров — източник на сведения за музикалния бит на българите. — Изв. Инст. за музика, 15, 1970, 261—303;

К о л е в, Н. Една лексикално-фонетична изоглоса в Северна България. — Бълг. ез., 1971, № 2—3, 224—228;

299

К о л е в, Н. Техническо и терминологическо изследване на една част от севернобългарската кола. — Изв. Окръж. истор. музей — В. Търново. Варна, 1973, 291—306;

К о л е в а, Кр. Още за речника на костурския говор. — Бълг. ез., 1988, № 4, 312—313;

К о ч е в, Ив. Гребенският говор в Силистренско. С особен оглед на лексикалната му система. (Трудове по бълг. диалектология. Т. 5). С., 1969, 183 с.;

К о ч е в, Ив. Десигнати, свързани с домашния бит като ономасиологичен мотив на десубстантивни словообразувателни формации. — В: Въпроси на етнографията и фолклористиката. С., 1980, 159—162;

К у р к и н а, Л. В. Праславянский лексический фонд болгарского языка и его диалектная структура. — Die Slawischen Sprachen (Salzburg), 1982, No 2, 53—63;

М а н о л о в а, А. Наименования на змията и видовете змии в говора на с. Кортен, Новозагорско. — Бълг. ез., 1987, № 4, 312—315;

М а р и н о в, В. За терминологията и класификацията на железните рални сечива. — Музеи и паметници на културата, 1970, № 3, 24—28;

М а р и н о в, В. Характерни черти на традиционните животновъдство, земеделие и транспортни средства в Родопите. — Изв. на Етнографския институт с музей, 14, 1972, 39—67;

М и х а й л о в а, Д. А. Към въпроса за евфемистичните названия на болести в българския език. — Бълг. ез., 1974, № 1, 50—54;

М л а д е н ов, М. Сл. Един случай на табу в българския език. (Названия на невестулката). — Изв. Инст. бълг. ез., 16, 1968, 497—506;

М л а д е н ов, М. Сл. Типове лексикални различия в източните български говори. (По материали от БДА, т. 1, 2.). — В: Славистичен сборник. С., 1968, 261—271;

М л а д е н о в, М. Сл. Две лексикални изоглоси в българския език. [1. Булка—невеста; 2. доя—мълзем]. — Rocznik Slawstyczny, 32, 1971, № 1, 39—47;

М л а д е н о в, М. Сл. Названия черепахи в болгарском языке. — В: Этимология, 1968, М., 1971, 106—112;

М л а д е н о в, М. Сл. Об одной древнеи лексической изоглоссе в болгарском языке. (Названия ярма в болгарских говорах). — В: Исследования по славянскому языкознанию. М., 1971, 364—369;

М л а д е н о в, М. Сл. Некоторые аспекты болгарской диалектной лексикологии. — В: Проблемы лексикологии. Минск, 1973, 95—103;

М л а д е н о в, М. Сл. Една лексико-семантнчна изоглоса в българския език: чувам ’слушам’ / чувам ’пазя, отглеждам’. — В: В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974, 321—325;

М л а д е н о в, М. Сл. Из българската диалектна лексика (I). — Бълг. ез., 1974, № 2, 182—186;

М л а д е н о в, М. Сл. Распространение некоторых карпатизмов в болгарских говорах. — В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы интерференции и языковых контактов. М., 1975, 22—235;

М л а д е н о в, М. Сл. Диалектните лексикални различия и причините за тяхното появяване. — В: Славистичен сборник. С., 1978, 223—228;

М л а д е н о в, М. Сл. Из наблюдений над болгарской диалектной лексики. 3. Глаголы доя, кърмя, мълзем — значения и распространение. — В: Общеславянский лингвистический атлас. Материалы и исследования, 1976. М., 1978, 148— 152;

М л а д е н о в, М. Сл. Роль лексических данных в диалектном членении болгарского языка. — В: Восточнославянское и общее языкознание. М., 1978, 66—71;

М л а д е н о в, М. Сл. Из българската млекарска терминология. 1. Названия за буталка в българските говори. — В: Въпроси на етнографията и фолклористиката. С., 1980, 179—184;

М л а д е н о в, М. Сл. Отражение на елементи от народния мироглед в езика. — Бълг. етнография, 1981, № 1, 39—51;

М л а д е н о в, М. Сл. Форми змия и зъмя в историята на българския език. — Старобългаристика, 1984, № 1, 97—107;

М л а д е н о в, М. Сл. Из българската диалектна лексика (II). — Ез. и лит., 1986, № 4, 84—87;

М л а д е н о в, М. Сл. Характерни особености на българската рибарска терминология. — В: Риболовът в бита и културата на българите. (Сборник с изследвания). Силистра, 1985, 113—118;

М л а д е н о в, М. Сл. Една старинна лексикална изоглоса в българските говори: бройъ̀ — четъ̀. — Revue des études slaves (Paris), 1988, No 2, 421—425;

М л а д е н о в а, O. Из лексических балканизмов болгарских диалектов. I. — Балканско езикознание, 1986, № 3, 65—70;

М л а д е н о в а, О. Из лексических балканизмов болгарских диалектов. II. —

Балканско езикознание, 1988, № 1—2, 87—90;

М л а д е н о в а, О. ΒΟΥΡΓΑΡΟΧΤΙΑ. Из словното богатство на неописван български диалект в Северна Гърция. — Съпост. езикознание, 1989, № 2, 40—56;

М ъ ж л е к о в а, М. Някои лексикални особености в говора на с. Добрево, Толбухинско (част I). — В: Аспирантски сборник. Т. 2. В. Търново, 1974, 27—39;

М ъ ж л е к о в а, М. Някои лексикални особености в говора на с. Добрево, Толбухинско (част II). — Тр. ВТУ „Кирил и Методий”. Филол. фак., 14, 1979, № 2, 51—68;

Н и ч е в, А. Към въпроса за костурския българо-гръцки речник от XVI в. — Старобългаристика, 1987, № 1, 79—82;

П е е в, К. Белешки за лексиката и фразеологиjта од Струмичко. — Мак. јaзик, 1968, № 19, 201—225;

П е е в, К. За македонската дjалектна лексика. — Мак. jaзик, 1970, № 21, 123—136;

П е е в, К. Називите на компирите во македонските народни говори. — Лит. збор. 1974, № 2, 45—47;

300

П е е в, К. Прилог кон македонската диjалектна лексика. Од лексиката за страните на светот и за времето во македонските говори. — В: Zbornik radova povodom 70 godišnjice života akademika Jovana Vukovića. Sarajevo, 1977, 327—334;

П е е в, К. Лексични особености на jугоисточните македонски говори. — В: Предавања на XIX семинар за мак. јaзик, литература и култура. Скопjе, 1987, 89—97;

П е е в, К. Земеделската терминологиjа во македонските диjалекти. — Мак. jaзик, 1976, № 27, 121—143; 1977, № 28, 65—93;

П е е в, К. Од земеделската терминологиjа во македонските народни говори. Називи на деловите на воденицата. — Македонистика, 1977, № 1, 97—115;

П о м я н о в с к а я, В. Соотношение предметно-семантических и формально-структуральных элементов на материале дифференциации названий диких животных в южнославянских говорах. — В: Общеславянский лингвистический атлас. Материалы и исследования, 1970. М., 1972, 229—264;

П о п о в с к и, А. Кон семантиката на челенка — Лит. збор, 1969, № 3, 25—28;

П о п о в с к и, А. Метафориката претставена во називот Crista pennacea. — Пак там, 1972, № 2, 21—25;

П о п о в с к и, А. Називи на коската Furcula во македонскиот јaзик. — Пак там, 11—15;

П о п о в с к и, А. Лексико-структурални набљудувања врз називите за Mustela. — Пак там, 1974, № 2, 41—45;

П о п о в с к и, А. Кон семантиката на леса. — Пак там, 1976, № 1, 39—42;

П о п о в с к и, А. Сточарската диjалектна лексика во македонскиот jазик. — Посебна издања. Академиjа наука и уметности Босне и Херцеговине, 31, 1976, № 5, 139—145;

П о п о в с к и, А. Називите добиток, стока и имање в македонскиот јaзик. — Пак там, 61—67;

П o п o в с к и, А. Дистрибуциjа на некои балканизми од сточарската лексика на македонската jазична териториjа. — Лит. збор, 1979, № 2, 21—28;

П о п о в с к и, А., К.  П е е в. За некои аспекти на односот пoмeѓy македонската топонимиjа и сточарско-земеделската терминологиjа — В: I Jугословенска ономастична конференциjа. Титоград, 1976, 123—131;

Р а д е в а, В. Към проблемите на българската диалектна лексикология. — Бълг. ез., 1971, № 2—3, 166—171;

Р а д е в а, В. Някои проблеми на българската диалектна лексикология. — В: В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974, 271—278;

Р а д е в а, В. Селскостопанската лексика на централния балкански говор. — Българска диалектология, 9, 1979, 79—222;

Р а д е в а, В. Диалектни глаголи, мотивирани от съществителни имена. (Структурно-семантична характеристика). — Год. СУ. Проблеми на бълг. езикознание, 70, 1979, № 1, 185—223;

Р а д е в а, В. Лексикалното богатство на българските говори. С., 1982, 88 с.;

Р а д е в а, В. Проучване на българската диалектна лексика. — В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 5. С., 1988, 78—85;

Р а ч е в а, М. Към етимологичното тълкуване на някои традиционни земеделски термини в българския език: пòсат, чъкъ̀м, козà. — В: Славистичен сборник. С., 1987, 45—51;

Р а ч е в а, М. Към праславянското наследство в българската диалектна лексика. — Бълг. ез., 1982, № 4, 336—340;

Р у с е к, Й. Из историята на думи със значение ‘бръз’ в българския език. — Старобългаристика, 1989, № 4, 33—42;

С е д а к о в а, И. Към изучаването на българската обредна терминология (словосъчетания от основните баб-, дед- и стар-) в терминологията на коледно-новогодишната обредност у българите. — Бълг. фолклор, 1981, № 1, 45—52;

С е д а к о в а, И. А. К описанию лексики и символики святочно-новогодней обрядности болгар (рождественские обрядовые хлебы). — Советское славяноведение, 1984, № 1, 83—93;

С и м е о н о в а, Хр. Названия за щъркел в българските говори. — В: Славистичен сборник. С., 1978, 229—236;

С т а м а т о с к и, Тр. Од лексиката на тетовскиот говор. — Мак. јaзик, 1959, №1—2, 79—106;

С т а н к о с к а, Л. Интерпретациjа на географската термниологиjа в топонимиjата на Полог. — Лит. збор, 1986, № 4, 29—37;

С т о и л о в, А. За терминологичните изразни възможности на народните говори. — В: Христоматия по съвременен български език. Благоевград, 1990, 125—138;

С т o й к o в, Ст. Към българската диалектна лексикология. 1. Заповедна частица кума. — Ез. и лит., 1969, № 1, 40—46;

С т о й к о в, Ст. Диалектна лексикология и лексикография. — Бълг. ез., 1969, № 4—5, 420—423;

С т о й к о в, Ст., М. Сл.  М л а д е н о в. Проект за „Идеографски диалектен речник на българския език”. — Бълг. ез., 1969, № 2, 155—170;

Т е л л а л о в а, С. За някои особености на отетнонимната диалектна лексика. — Бълг. ез., 1986, № 4, 363—368;

Т е л л а л о в а, С. Образуване и функции на отетнонимната лексика в българските народни говори. — В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 5. С., 1988, 194—201;

Т е л л а л о в а, С. Д. Деетноними и отетноними в лексиката на българските народни говори. Автореферат на дисертация. С., 1991, 17 с.;

Т о п а л о в а – С и м е о н о в а, Хр. Диалектни съответствия на предлог при в две от неговите звачения. — В: В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974, 301—306;

Т о п а л о в а – С и м е о н о в а, Хр. Значения на думата мръсен в българските говори. — В: Изследвания върху историята и диалектите на българския език. С., 1979, 389—363;

301

Т о п а л о в а – С и м е о н о в а, Хр. Названия за дъга в българските говори. — В: Въпроси на етнографията и фолклористиката. С., 1980, 185—189;

У м л е н с к и, Ив. Семантично групиране на диалектната битова и производствена лексика в кюстендилския говор. — Изв. Инст. бълг. ез., 16, 1968, 507—516;

У с a ч е в a, В. B. Об одной лексико-семантической параллели. (На материале карпато-балканского обряда „полазник”).— В: Славянское и балканское языкознание. М., 1977, 21—76;

Х о л и о л ч е в, Хр. Бълг. гълъби, рум. porumb, ‘Zea mays’ ‘царевица’. — Бълг..ез., 1971, № 2—3, 245—248;

Х о л и о л ч е в,Хр.Ономасиолигични успоредици в славянската растителна терминология. (По материали от български, сърбохърватски, словенски и украински език). — Бълг. ез., 1973, № 1—2, 24—33;

Х о л и о л ч е в, Хр. Из българската растителна терминология. Чернѝца Morus L. — В: В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974, 307—313;

Х о л и о л ч е в, Хр. Диалектната лексика в тълковния речник на националния език. — В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. С., 1979, 200—207;

Х о л и о л ч е в, Хр. Названия на изкуствените кладенци и някои елементи от тяхното устройство. — В: Въпроси на етнографията и фолклористиката. С., 1980, 163—168;

Х а р а л а м п и е в, Ив. Старинни неопределителни местоимения и адвербиални форми в един югозападен български говор. — Бълг. ез, 1977, № 2, 130—132;

Ш а р л а н о в а, В. Традиционни български мерки за повърхност. — Векове, 1988, № 6, 30—36;

Ш и м а н с к и, Т. Из българските диалектни архаизми. — Бълг. ез., 1984, № 4, 349—352;

Ш и м а н с к и, Т. За праславянските диалектизми в българската лексика. — В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 2. С., 1987, 151—161;

Ш к л и ф о в, Б. Архаични думи в долнопреспанския говор. — В: Изследвания върху историята и диалектите на българския език. С., 1979, 386—387;

Я к о в, Я. За няколко названия на цветове в българския език. — Бълг. ез., 1972, № 4, 351—355;

Я к о в, Я. Диалектни усилителни названия на цветове. — В: В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974, 299—300;

B e r n a r d, R. Etude de quelques mots bulgares dialectaux. — Ling. balkanique (Sofia), 1989, № 3—4, 169—177;

B u d z i s z e w s k a, W. Ze słownistwa Ochrydu i najblizzej okolicy. — Studia z Filologii Polskiej i Słowiańskiej, 10, 1971, 163—182;

B u d z i s z e w s k a, W. Archaizmy językowe z Macedonii Egiejskici. — Studia z Filologii Polskiej i Słowiańskiej, 13, 1974, 109—113;

B u d z i s z e w s k a, W. Z gwarowej Iexiki bułgarskiej (zasięgi i etymologiej). — Rocznik Sławistyczny, 1977, No 1, 97—104;

B u d z i s z e w s k a, W. Z bułgarskiego słownistwa gwarowego. — Studia z Filologii Polskiej i Słowiańskiej, 18, 1979, 145—152;

D j a o m o – D i a c o n i j a, L. Contribution à l’étude du lexique d’un patois slave d’Albanie (Boboščica et Drenovjäne). — Romanoslavica (Bucureşti), 1968, 175—192;

Fa l i ń s k a, B. Leksyka tkacka w dialektach Macedonii i jej powiązania ogólnosławiańskie. — Мак. jaзик, 1977, № 28, 23—49;

K o s e s k a, V. Bułgarskie słownistwo meteorologiczne na tle ogólnosłowiańskim. Wrocław—Warszawa—Kraków—Gdańsk, 1972, 131 p. + 30 kar.;

K o s e s k a, V. Personifikacja i prawo tabu w bułgarskich nazwach ruchu powietrza. — Studia z Filologii Polskiej i Słowiańskiej, 9, 1968, 201—207;

M l a d e n o v, M. Einige Aspekte der sprachgeographischen Erforschung alter bulgarischer Lexik. — Zeitschrift für Slawistik, 1979, No 1, 96—99;

P o m i a n o w s k a, W. Razlike u pogledu tvorbe reči u nazivama nosilaca zanimanja u južnoslovenskim dijalektima. — Зборниг за филологиjу и лингвистику (Нови Сад), 12, 1969, 25—41;

R u s e k, J. Z historii nazw „krewnego” w języku bułgarskim (przyczynek do dziejów terminologii rodzińnej). — In: Wokół języka: rozprawy i studia poświęcone pamięci profesora Mieczysława Szymczaka. Wrocław, 1988, 343—351;

S c h u b e r t, G. Bulgarisch „staja, odaja, soba”. — Die slawischen Sprachen (Salzburg), 1982, № 1, 90—107;

S ł a w s k i, F. Z badań nad słownistwem dialektów bułgarskich. — B: B памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974, 267—269;

V a k a r e l s k i, Ch. Milchverarbeitung und Milchprodukte bei den Bulgaren. — In: Weienwirtschaft und Hirtenkultur. Budapest, 1969, 547—573;

V a k a r e l s k i, Ch. Die historische Beständigkeit der Milcherarbeitungsterminologie bei den Bulgaren. — Zeitschrift für Balkanologie (München), 1969—1970, No 1—2, 170—178;

V e n e d i k o v a, V., Iv.  V e n e d i k o v. Le terminologie bulgare de tissage et celle des autres peuples balkaniques. (Le métier à tisser). — Etudes balkaniques, 1968, No 8, 129—161;

V i d e n o v, M. Jedno z lexikalních osobitosti bulharského jazyka (název „сливици, tonsilla”). — Slavia (Praha),1976, No 2, 175—177;

W y z k i e w i c z, R. Nazwy żródeł i studii w języku bułgarskim. — Zeszyty Naukowe Wydzialu Humanistycznego. Slawistika. Universytet Gdański, 1979, No 2, 19—36;

Z a i m o v, J. Die bulgarischen Namen der Schnecke. Etymologische Untersuchung. — Zeitschrift für Slavistik, 1960, No 2, 186—203.] M. Сл. М.

302

1.  Н а з в а н и е  крак

Н а з в а н и е т о  крак се среща в поголямата част от българската езикова област на територията на мизийските и балканските говори (вж. карта № 2). Тази дума не е регистрирана като самостоятелна в старобългарски език. Среща се обаче нейна производна (ходене) и сложната дума . Думата крак като речникова единица се среща в повечето от славянските езици, но с по-други значения, семантично близки до българското: сърбохърв. крак, слов. krak, пол. диал. krok (бут) и производни рус. òкорок (бут, бедро, кълка), укр. окорок. Следователно названието крак може да се смята за новообразувание и самобитно в български език. To e наследено от праславянски, но на българска почва, a може би и на южнославянска, е изменило своето значение, като е изместило общославянското нога.

Н а з в а н и е т о  ногà (нòга) е доста разпространено и заема значителна част от българската езикова територия в Западна и Южна България, по-точно във Видинско, Ломско, Белоградчишко, Михайловградско, Врачанско, Ботевградско, Софийско, Самоковско, Пернишко, Трънско, Радомирско, Кюстендилско, Дупнишко, Благоевградско, Петричко, Гоцеделчевско, Разложко, Девинско, Смолянско, Асеновградско, Първомайско, Димитровградско, Хасковско, Харманлийско, Момчилградско, Ивайловградско, Трудовско, Малкотърновско и Бургаско. То обхваща също така говорите в Гръцка и Турска Тракия (вж. карта № 2).

Думата нога е общославянска и още в балтославянски е изместила едно по-старо индоевропейско название, родствено на лат. реѕ, гр. πούς, нем. Fuss и запазено днес в думи като пешà, пехòта. Тая дума е зарегистрирана в старобългарски и със същото значение днес се среща във всички останали славянски езици: сърбохърв. нога, словен. noga, словаш. noha, чеш. noha, гор.-луж. noha, дол.-луж. noga, пол. noga, белорус. нога, рус. нога, укр. нога. Следователно названието нога е общославянска особеност, пряко наследена от праславянски език.

S t o j k o v, St. Dwie leksykalne izoglosy w języku bułgarskim, крак / нога, риза / кошуля. — In: Studia linguistika in honorem Thaddei Lehr-Spławiński. Kraków, 1963, 269—274.

 

[ Х о л и о л ч е в, Из българската диалектна лексикология. Нога / крак. — Бълг. ез., 1972, № 6, 554—557.] М. Cл. М.

303

2.  Н а з в а н и е  риза

Н а з в а н и е т о  риза се среща в много голяма част от българската езикова територия (вж. карта № 2). To e зарегистрирано в старобългарски език като , но с доста широко значение на „облекло”, и то особено долно. Думата риза се среща и в повечето от останалите славянски езици, но с друго по-широко значение: сърбохърв. риза (дреха, сукно), чеш. ř i z a (дълга дреха, мантия, одежда), рус. риза (свещеническа одежда), укр. рыза (облекло). Следователно названието риза, което минава за типично българско, е наследено от общославянски, но на българска почва е специализирало, стеснило своето значение.

Н а з в а н и е т о  кошỳл’а е сравнително доста ограничено. То заема малка част от българската езикова територия, главно в Западна България, по-точно във Видинско, Ломско, Белоградчишко, Михайловградско, Берковско, Врачанско, Софийско, Самоковско, Пернишко, Трънско, Радомирско, Кюстендилско, Дупнишко, Благоевградско, Петричко, Разложко, Гоцеделчевско, Гръцка и Турска Тракия, южно Свиленградско и южно Грудовско (вж. карта № 2).

Думата кошул’а е старо славянско название, изместило първичното *sorka неизвестно кога и къде. Тя е стара заемка от народния латински. Тая дума е зарегистрирана в старобългарски като със значение „женска риза”. С подобно или близко значение тя се среща в ред други славянски езици: сърбохърв. кòшуља, словен. košilja, словаш. košel’a, чеш. košile, луж. košula, пол. koszula, белорус. кошуля, укр. кошуля, рус. диал. кошуля (кожухче, женска риза). Следователно и названието кошул’а е общославянска особеност, пряко наследена още от праславянски език.

S t o j k o v, St. Dwie leksykalne izoglosy w języku bułgarskim, крак / нога, риза / кошуля. — In: Studia linguistika in honorem Thaddei Lehr-Spławiński. Kraków, 1963, 269—274.

3.  Н а з в а н и е  картофи

Между културните растения, донесени в Европа след откриване на Америка, сравнително най-голямо значение имат картофите. Днес те се отглеждат във всички европейски страни.

В българските земи картофите се появяват през XIX в. Според сведенията, с които сега разполагаме, първи ги пренасят от

304

Румъния през 1825 г. градинари от Лясковец, a след тях през 1835 г. започват да се оттлеждат и в Самоков. Като земеделска култура те се разпространяват след Кримската война, но едва след Освобождението добиват по-широко разпространение.

В България картофите като растение и плод са известни под много названия. От тях по-широко разпространени са картòфи, барабòй, кòмпир, патàти, кòмбари и гулѝи, a в единични случаи се срещат и други названия като влàшки бòп, маџỳне, кустàн’ъ, крòмбале и др.

Н а з в а н и е т о  картòфи води началото си от немското Kartoffel. To пък от своя страна е видоизменение на италианското tartufolo, tartufola. Още през първите години след пренасянето им в Европа картофите са били оприличени на един особен вид гъби — труфели (итал. tartufolo, tartufola, tartifla), и по тях ca били наречени tartufel. Това название, променено в Tartuffeln, Tartüffeln, се пренася през XVII в. в Германия заедно с картофите и се запазва в тоя си вид до края на XVIII в. В началото на XVII в. в Швейцария в названието Tartoffeln началното t се променя в k и се получава формата Kartoffeln, която по-късно преминава в Германия и става официална, книжовна. До ХIХв. в Полша и Русия картофите също са били наричани tartofle, тартофель, но под влияние на немското Kartoffel тия названия са били променени в kartofel, kartofla, картофель.

Названието Kartoffel от немски език е минало и във Влашко. Тук обаче крайната сричка -el се сближава с румънската членна форма за мъжки род -ul и чрез декомпозиция от Kartoffel се получава формата cartof, мн. ч. cartofi. От румънски език названието cartof, cartofi e минало и в български език, където днес е книжовно.

Названието картòф се среща главно в Североизточна и Източна България. Като книжовно то постепенно се разширява и измества всички останали названия.

Покрай названието картòф, което е най-широко разпростра-нено, в единични селища се срещат и други названия, които са негови фонетични и морфологични разновидности, като кратòф, кратòх, кратồх, картòх, къртòй, къртòў, картòп, картòфа.

Н а з в а н и е т о  барабòй е немско и произлиза от Бранденбург (Brandenburg) — област в Северна Германия, от която са пренесени картофите в Чехия и други страни. У нас обаче то не е минало направо, a от румънски посредством чешкото brambor, brambora.

305

В Молдова, Буковина и отделни части на Трансилвания се среща названието baraboiu, множествено число baraboi, което точно съответствува на нашето барабòй. При това трябва да се има предвид, че формата барабòй е най-широко разпространената у нас форма и затова трябва да се смята за основна, a не формите брабòй и бърбòй, които са доста ограничени и които по всяка вероятност са получени от нея.

Названието барабòй по териториалното си разпространение е на второ място. То се среща в средата на българските земи от двете страни на Средна Стара планина, най-вече в Севлиевско, Ловешко, Габровско, Троянско, Тетевенско, Панагюрско, Пазар-джишко, Пирдопско, Пловдивско и Чирпанско. Названието барабòй има и няколко фонетични разновидности, които са доста ограничени: барамбòй, брамбòй, бръмбòй, брабòй, бръбòй, бр̥бòй, барбòй.

Н а з в а н и е т о  кòмпир също води началото си от немски език. То е във връзка с немското Grundbirne (земни круши), което в южнонемските и австрийските диалекти гласи krumpirne, krumbeer, krumpir и пр. От тия немски диалекти това название на картофите е минало в сърбохърватски (кромпир, крумпир, компир), a от сърбохърватски в български език. Това се потвърждава от факта, че кòмпир е широко разпространено название, което се среща само в западните български земи успоредно с днешната българско-югославска граница от Белоградчишко, Берковско, Михайловградско, през Софийско, Елинпелинско, Самоковско и Дупнишко чак до Благоевградско и Петричко.

Названието кòмпир има фонетични разновидности като кỳмпир, компѝр, кумпѝр, конпѝр, кòмпил, кромпѝр, крòнпир, крòмпил, кромпѝл.

Н а з в а н и е т о  патàти води началото си от перуански, където гласи papa или papatas. Под влияние на названието на едно друго растение — сладките картофи (лат. batatas edulis) — papa, рараѕ станало доста рано patates. С названието patates картофите стават известни в Испания. От Испания това название се пренася в италиански (patata, patate), a оттук — в гръцки (πατάτα) и турски (patates).

Названието патàти е доста ограничено и се среща само в Югоизточна България — Асеновградско, Първомайско, Тополовградско и пр. Географското разпространение и на това название показва по безспорен начин, че то е минало от гръцки език. Покрай формата патàти, която се схваща като множествена и

306

която е сравнително най-широко разпространена, се срещат и други форми като патàте, патàт’а, патèта.

Н а з в а н и е т о  кòмбари се свързва с компири. Според едни езиковеди то представя по-нататъшен развой на компир, a според други е комбинация от немска основа и новогр. κόμβος (възел, буца). За образуването на това название може да се допусне и влияние от страна на турското kumbara (снаряд).

Названието кòмбари е доста ограничено. То се среща по долината на р. Места в Гоцеделчевско и Разложко, във Велинградско и отчасти в Благоевградско. Покрай формата кòмбари има и форма кỳмбари.

Н а з в а н и е т  о гулѝйа е образувано у нас чрез сближаване на картофите с растението земни ябълки. То се среща само в Казанлъшко.

В българските диалекти има и няколко други названия на картофите, които се срещат само в отделни единични селища.

Названието влàшки боп (Тетевенско), улàшки боп (Търновско) е наше. То е образувано във връзка с пренасянето на картофите от Влашко. Домашен произход имат и названията грỳтки (Елховско), корàви (Ямболско) и кàлчуў (Тревненско). Грỳтки е получено чрез пренасяне значението от грỳтка (буца, бучка), корàви е по народна етимология от картòф и корàв, a кàлчуỳ е по име на лице, което първо е пренесло картофите в Тревненско.

По-особени са названията дивàци (Гоцеделчевско), кустàн’ъ (Пещерско), маџỳне (Велинградско) и шарабòйки (Тетевенско).

От направения преглед на названията на картофите в български език ясно се вижда, че те са доста много — 6 основни вида и около 54 разновидности на основните видове. Това многообразие в названията на картофите обаче не е характерно само за български език. То се среща почти във всички европейски езици. Например в сърбохърватски език картофите имат над 46 названия, полски език — над 135, в руски — над 12, в украински — над 8, в горнолужишки — над 15, в румънски — над 46, в немски — над 52 и пр.

Причините за множеството названия на картофите в отделните езици са във връзка с конкретните културно-исторически условия, при които те се явяват и разпространяват. Феодалната разпокъсаност, устният път на заемане и различните източници водят до голям брой названия. Както се посочи, отделните основни названия на картофите в български език са заети заедно с растението от съседни страни и на домашна почва са добили множество фонетични и морфологични разновидности. Всички

307

тия названия в български език са последица от относителната обособеност на отделните български области. В това отношение названията на картофите не се различават съществено от названията на други културни растения, като царевица, червени домати и пр., появили се през последните стотина години и добили широко разпространение.

С т о й к о в, Ст. Названията на картофите в български език. — В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. С., 1957, 127—140.

 

[ П е е в, К. Називите на пченката во македонските народни говори. — Лит. збор (Скопjе), 1974, № 1, 12—15.] М. Сл. М.

4.  Н а з в а н и е  диня

Д и н я т а  като растение и плод, независимо от различните ѝ сортове, в български език има 4 общи названия: дѝн’а, лубенѝца, карпỳза, и бустàн. Първите три от тях — дѝн’а, лубенѝца и карпỳза — са широко разпространени и основни, a четвъртото — бустàн — е доста ограничено.

Названието дѝн’а е най-широко разпространено. То се среща в Североизточна България и в Балканската област и неговият ареал на запад обхваща Плевенско, Източнобелослатинско, Ловешко, Троянско, Карловско, Пловдивско и Източнопазарджишко, a на юг — Северночирпанско, Казанлъшко, Северноновозагорско, Сливенско, Севернокарнобатско и Севернопоморийско (вж. карта № 6). Това название е и книжовно. По тази причина то постепенно се разширява и измества всички останали названия. Интересно е да се посочи, че проф. Ст. Младенов се обявява срещу това название. Той предлага в книжовния български език то да остане с общославянското си значение ‘пъпеш’ (лат. Cucumis melo) a за ‘диня’ (лат. Citrullus vulgaris) да се приемат названията лубенѝца (лебенѝца, лобенѝца) или дори водна диня, подобно на немското Wassermelone и на френското melon d’eau. „Ако у ония източни българи, които наричат турския карпуз „диня”, има повече усет за езикова история и за езиково единство, те не би трябвало ни ден повече да упорствуват в своята нова и криво разширена употреба на „диня” за лубеница.” [3]

3. Вж.  М л а д е н о в, Ст. Не „карпуз” или „пъпеш”, a лубеница и диня. — Родна реч, 1934, № 4, 157—159.

308

Карта № 6

309

Дѝн’а е общославянско название. То се среща във всички останали славянски езици, но само в западните сърбохърватски щокавски йекавски говори има същото значение. В другите езици е със значение ‘пъпеш’ или ‘тиква’: срхр. диња ‘пъпеш’, рус. дыня ‘пъпеш’, пол. dynia ‘тиква, пъпеш’, чеш. dýně ‘тиква, пъпеш’ и пр. Произходът на тази дума не е ясен.

Н а з в а н и е т о  лубенѝца е доста широко разпространено. То се среща в западните български земи по протежение на българско-югославската граница и неговият ареал на изток обхваща Оряховско, Западнобелослатинско, Луковитско, Тетевенско, Пирдопско, Панагюрско, Западнопазарджишко, Самоковско, Дупнишко, Благоевградско, Санданско, Петричко и Северногоцеделчевско (вж. карта № 6).

Названието лубенѝца има няколко фонетични варианта, свързани с характера на началната сричка и с ударението: л’убенѝца, йубенѝца, лебенѝца, лобенѝца, лòбеница и либенѝца.

Лубенѝца е название, характерно за южните славянски езици. Със същото значение то се среща в сърбохърватски (лубеница). За произхода на названието лубенѝца има различни схващания.

Н а з в а н и е т о  карпỳза също е широко разпространено. То се среща в южните български земи успоредно с българско-гръцката и българско-турската граница и ареалът му на север обхваща Разложко, Пещерско, Асеновградско, Първомайско, Южночирпанско, Старозагорско, Южноновозагорско, Ямболско, Южнокарнобатско, Айтоско и Южнопоморийско (вж. карта № 6). Това название има морфологичен вариант карпỳс, който се среща в западната част на ареала в Разложко, Пещерско, Асеновградско и Първомайско.

Названието карпỳза е заемка от турски език karpuz ‘диня’ и е сродно с руското арбуз, заето през татарски. На българска почва турската заемка karpuz e получила окончание -а в повечето говори и е минала към думите от женски род. От тази промяна би могло да се предположи, че названието карпỳза е по-ново и че е изместило по-старо лубеница, тъй като има множество лексикални изоглоси, които свързват западните говори с югоизточните. Интересно е да се изтъкне, че форма карпуза се среща и в сърбохърватски език в Сърбия и Босна.

Н а з в а н и е т о  бустàн е доста ограничено. То се среща в Казанлъшко, Старозагорско, Сливенско и Девинско.

Бустàн също е заемка от турски език bostan, където едно от нейните три значения е ‘общо название на пъпеш и диня’. Това значение чрез стесняване у нас се е специализирало само за диня.

310

С т о й к о в, Ст. Названията на две културни растения в български език [диня и пъпеш]. — Ез. и лит., 1963, № 5, 23—34.

 

[ И в а н о в, Й. Две малко известни названия за диня в българските диалекти. Бълг. ез., 1974, № 5, 433—434;

И л ч е в, Ст. Любеница и диня. — Бълг. ез., 1973, № 6, 559—560.] М. Сл. М.

5.  Н а з в а н и е  пъпеш

П ъ п е ш ъ т  като растение и плод, независимо от многобройните му различни сортове, в български език има 6 общи названия: пъ̀пеш, пипòн, каỳн, дѝн’а, корàвец и кадѝек. Първите четири от тях — пъ̀пеш, пипòн, каỳн и дѝн’а — са широко разпространени и основни, петото — корàвец — е доста ограничено, a последното кадѝек се среща в единични говори.

Н а з в а н и е т о  пъ̀пеш е най-широко разпространено. То се среща в североизточните български земи, в Балканската област и в част от северозападните български земи. Неговият ареал на запад обхваща Източнооряховско, Източнобелослатинско, Източноврачанско, Северносвогенско, Годечко, Северноботевградско и Севернолуковитско, a на юг — Ловешко, Троянско, Габровско, Казанлъшко, Северноновозагорско, Сливенско, Севернокарнобатско, Айтоско и Севернопоморийско (вж. карта № 7). Това название е и книжовно. По тази причина то постепенно се разширява и измества всички останали названия, на първо място названието пипòн.

Названието пъ̀пеш (пъ̀пиш, пъ̀п’ъш) има множество фонетични и словообразувателни варианти, повечето от които се срещат в говори на отделни села.

Названието пъ̀пеш не е напълно ясно по произход. То се среща само в български език и Ст. Младенов го извежда от гръцкото πεπόνι ‘пъпеш’, свързано по народна етимология с пъп, пъпка.

Н а з в а н и е т о  каỳн е доста широко разпространено. То се среща в южните български земи успоредно с българско-гръцката и българско-турската граница. Неговият ареал обхваща на запад Източногоцеделчевско, Разложко, Велинградско и Пещерско, a на север — Асеновградско, Първомайско, Чирпанско, Старозагорско, Южноновозагорско, Ямболско, Южнокарнобатско и Южнопоморийско (вж. карта № 7).

Названието каỳн има няколко фонетични варианта: каỳн’, каòн, кавỳн, кàвун, къфỳн, къхỳн и къхỳн’. Първото от тях каỳн’ е сравнително по-широко разпространено, a останалите са ограничени и се срещат в говори на отделни села.

311

Карта № 7

312

Названието каун е заемка от турски език kavun и диал. kaun. To e минало в български език направо, без формални и семантични промени.

Н а з в а н и е т о  пипòн също е доста широко разпространено. То се среща главно в югозападните български земи. Неговият ареал обхваща Трънско, Южнобрезнишко, Радомирско, Пернишко, Самоковско, Ихтиманско, Дупнишко, Кюстендилско, Благоевградско, Санданско, Петричко, Северногоцеделчевско, Пазарджишко, Пловдивско, Панагюрско, Карловско, Пирдопско, Тетевенско и Южнолуковитско (вж. карта № 7).

Названието пипòн има няколко фонетични варианта: пипòн’, пѝпун, пупòн’, папỳн и пъ̀пен. Te ca доста ограничени по разпространение и се срещат в говори на отделни села.

Названието пипòн е заемка от новогръцки език πεπόνι ‘пъпеш’. Поради неясната му вътрешна форма в много говори то е претърпяло фонетични промени.

Н а з в а н и е т о  дѝн’а е доста разпространено. То се среща в северозападните български земи в два ареала. По-големият от тях обхваща Видинско, Ломско, Кулско, Берковско, Михайловградско и Врачанско, a по-малкият — Източнософийско (вж. карта № 7). Трябва да се допусне, че в миналото тези два ареала са образували цялост, но по-късно названието дѝн’а е било изместено от пъ̀пеш и корàвец, както явно личи и на приложената карта. Вече се изтъкна, че според Ст. Младенов названието дѝн’а със значение ‘пъпеш’ като общославянско трябва да бъде прието и в книжовния български език вместо „побългарения гръцко-латински пъпеш”, но практиката показва, че това не става и че названието дѝн’а със значение ‘пъпеш’ си остава доста ограничено диалектно.

Названието дѝн’а има словообразувателен вариант дѝн’авец, който се среща в говори на отделни села в Софийско и който е образуван по модела на названието корàвец.

Названието дѝн’а, както вече се посочи, е общославянско и със значение ‘пъпеш’ се среща във всички останали славянски езици.

Названието корàвец е много ограничено. То се среща в Софийско, Елинпелинско, Южноврачанско и Плевенско. Това название има два фонетични варианта: кòравец и корàвъц, които се срещат в говори на отделни села.

Корàвец по произход е от прилагателното корав и семантично е еднакво с названието лубенѝца.

Н а з в а н и е т о кадѝек също е много граничено. To e

313

установено само в Павликенско. Неговият произход не е ясен, но би могъл да се свърже с тур. kelek ‘неузрял пъпеш’, ‘пъпеш’.

Общите названия на пъпеша в български език имат една интересна особеност, която не се среща при названията на динята и която е във връзка с наличието на голям брой съществено различаващи се сортове. В ареалите на повечето от тях в говори на отделни села се срещат други названия, с които се означават отделни сортове. Например в ареала на пъ̀пеш в североизточните български говори се срещат названия за отделни сортове като курàвец в Горнооряховско и Ловешко, каỳн в Търновско, къỳн и курàвец в Търновско и др.

С т o й к o в, Ст. Названията на две културни растения в български език [диня и пъпеш]. — Ез. и лит., 1963, № 5, 23—34.

[Previous] [Next]
[Back to Index]