Българска диалектология
Ст. Стойков

II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
В. ФОНЕТИЧНИ, ГРАМАТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

ПРОМЕНИ В ДИАЛЕКТИТЕ

Една от характерните особености на езика, която вече се изтъкна, са постоянно извършващите се промени, които засягат всичките му страни — на първо място фонетиката и речниковия състав, a след това основния речников фонд и граматичния строеж. В различните езикови прояви тия промени се извършват с различна скорост и в различен размер. Така, докато в книжовния (литературния) език промените са сравнително по-малко и се извършват доста бавно, в диалектите промените са много повече и се извършват сравнително доста бързо. Това различие между книжовния език и диалектите е във връзка с техните специфични особености като средство за общуване. Книжовният език по основната си проява е писмен. Той има установени и общозадължителни норми, които остават в сила в продължение на дълго

332

време. За неговото устройство се полагат грижи, неговата граматика, правопис и правоговор се изучават системно и с известно усилие от всички, които си служат с него. A диалектите са устни по проява и в техните фонетични, граматични и лексикални норми могат да се извършват по-значителни промени със смяната на поколенията. Затова в диалектите, в сравнение с литературния език, постоянно има много повече двойни форми (дублети) — едни от които са нови и развиващи ce, a други — стари, отмиращи. Така в смолянския говор, както показват проучванията на Ст. Кабасанов, има множество дублетни форми, които засягат всички страни на диалекта — фонетика, лексика и граматичен строеж. Например в говора съществуват една край друга форми като черèша—чирèша—чурèша, чỳзди—чỳжди, врут—врит, окончания за 1 л. ед ч.сег време на -ồ, -ạ и -м (мòгạ, лèгнạ, звồ — мòгạм, лèгнạм, звồм), окончания за 1 л. мн. ч. -м и -ме (мòжим, лèгним, звèм, предèм — мòжиме, лèгниме, звèме, предèме), окончание за 3 л. мн. ч. -ôт и -ô (перồт—перồ ) и пр. Подобно е положението и в шуменския говор. Както изтъква Г. Попиванов, в тоя говор покрай старата членна форма за мъжки род на -о (крạкò, нусò, стòлу) се среща и нова членна форма на -ъ, -а (крạкъ̀, нусъ̀, стòлạ ), т.е. една и съща дума може да бъде членувана по два начина. Или за едно и също понятие младите имат едно название, a старите друго. Така помещението, в което се слагат дрехи, завивки и пр., у младите се нарича мазè, a y старите пòнца.

В нашата диалектоложка литература няма много сведения за промени в диалектите, защото досега диалектолозите гледаха на диалекта като на просто единство и се стремяха да дават по възможност по-изчерпателни сведения за най-архаичния му тип. Едва в последно време те насочват вниманието си към различните процеси, които се извършват в диалектите, към наличието на стари и нови форми една край друга.

Изучаването на промените, които се извършват в отделните диалекти на даден език, има извънредно важно теоретическо значение. От една страна, то допринася съществено за разрешаване или поне за осветляване на ред проблеми от общото езикознание, a от друга — спомага да се установят характерните особености и тенденции в развоя на системата на даден език. Особен интерес представят ония промени в диалектите, които сега се провеждат и които дават възможност да се проследи конкретното развитие на отделните съставни части на езиковата система.

333

Промените, които се извършват в диалектите, са два основни вида. Едни от тях стават под влияние на други диалекти и на книжовния език под формата на лексикални заемки, a други се извършват по самостоен път, по вътрешните закони на диалекта. Първият вид промени водят до сливане, до уеднаквяване на дналектите и ги приближават до литературния език, a вторият вид промени водят до раздалечаване (диференциация) на диалектите и често ги отдалечават не само един от друг, но и от литературния език.

Например в югозападните а-говори днес се наблюдава интересен процес, при който във фонетичната система на отделните диалекти, състояща се само от 5 гласни (и, е, а, о, у), постепенно навлиза гласната ъ. Така в елинпелинския говор, в който гласната a редовно замества ъ (от стб. ѫ, ъ, ь) както в  д о м а ш н и  думи (пàт, вàже, кàшта, рàка, дàска, бàчва, дàш; мàгла, лàскаф, тàнко), така и в заемки от  т у р с к и  (сандàк, чадàр, калàп), в речта на част от населението, особено у по-младите и образованите, през последните няколко години все по-често се срещат думи с ъ като къ̀шта, пъ̀т, съ̀дат се, надлъ̀гват се, дъ̀ска, къ̀сно и пр., появили се под влияние на книжовния език. По тоя начин в диалекта навлиза нов звук ъ отначало като фонетична особеност на ограничен брой думи, a след това, когато думите се увеличат много, може да се превърне в закономерност и да обхване цялата звукова система. В първомайския и шуменския говор пък се наблюдава как под влияние на околните говори особената гласна широко е (ê) се заменя с ’а и се изравнява с ’а от стб. ѣ пред твърда сричка (врềме > вр’àме, бềше > б’àше, бềли > б’àли и пр.). Широкото е изчезва също така и в еркечкия и тетевенския говор, като се заменя с ерова гласна (пềт > път, зêп > зъп, кềшта > къ̀шта) и пр., пак под влияние на околните говори и на книжовния език.

В говорите се наблюдават промени и в граматичния строеж, които не са структурни, a замяна на една форма с друга. Например в елинпелинския говор в речта на по-младите, особено мъжете, отбили военната си служба, доста са разпространени глаголните форми с окончание -м за 1 л. ед. ч. сег. време, например четèм, òдим, нòсим, пỳшим вместо традиционните чèта, òда, нòса, пỳша. Тия форми са се появили под влияние на близкия софийски говор и са възможни в говора, защото окончанието за 1 л. мн. ч. сег. време е -ме (четèме, òдиме, нòсиме, пỳшиме) и няма опасност от смесване на формите за

334

единствено и множествено число. Освен това голяма част от младите не употребяват спомагателната частица за бъдеще време к’у, a я заменят с ше, например ше ида, ше чèта, вместо традиционните к’у ѝда, к’у чèта. Тая промяна се извършва под влияние на книжовния език.

Най-сетне в говорите се извършват про.мени и в речниковия състав и тия промени са най-значителни и най-съществени, защото пряко отразяват промените в живота. Така в софийския говор по пътя на заемането се появяват ред нови думи, които засягат традиционния речников фонд. Такива са например картòф вместо компѝр, домàт вместо патлиџàн, рѝза вместо кошỳл’а, стàйа вместо одайà, той вместо он, вѝнаги вместо сèкога, при вместо кот и пр., които все по-често се срещат в речта на местните жители, особено в речта на младежта. Промените, извършвани по пътя на прякото заемане, са доста разпространени във всички диалекти. Te ca последица от външни, извънезикови причини, на първо място от желанието на лицата да се изравнят говорно с околните, като отстранят от речта си преди всичко тия особености, които се осъзнават като особености и като неправилности и които са обект на присмех от страна на представителите на други „по-културни” диалекти.

В т о р и я т  вид промени в диалектите се извършват под действието на вътрешните им закони. Например в наши дни в повечето от северозападните български диалекти се извършва интересен фонетичен процес, при който мекото л (л’ ) се заменя със съгласната й — зèйе вместо зèл’е, йỳто вместо л’ỳто, кйуч вместо кл’уч, йèйа вместо л’èл’а, йѝйак вместо л’ѝл’ак и др. И може да се наблюдава как в едно и също семейство едни членове изговарят думите  н е д е л я,  л ю т о,  п л ю в а м,  к л ю ч  с меко л (нèдел’а, л’ỳто, пл’ỳвам, кл’ỳч), a други с й (нèдейа, йỳто, пйỳвам, кйуч), без да забелязват и без да осъзнават тия различия в изговора. За тях има само една фонема, която се реализира чрез два звука л’ и й, които са много близки по слухов и учленителен характер, но все пак са отделни нейни варианти. Подобно фонетично явление можах да наблюдавам и в еркечкия говор, където всяко ф преминава в х. В едно и също семейство едни, обикновено по-старите, изговарят ред думи като  д и л а ф,  ш к а ф,  х л я в,  в л е з е,  к а ф я в, с билабиално ф (дилàφ, шкаφ, хл’àφ, φлềзе, каφ’àφ), a други, обикновено по-младите, с х (дилàх, шкàх, хл’àх, хлềзе, кạх’àх), без да забелязват разликата в изговора. За тях билабиалното ф и веларното х се обединяват в

335

една фонема, реализирана чрез два варианта, много близки по своя слухов характер.

Тоя вид промени в диалектите се извършват по пътя на бавното и постепенно натрупване на елементите на новото качество и по пътя на бавното и постепенно отмиране на елементите на старото качество. При тях има ред междинни моменти, междинни звукове, които могат да се наблюдават само при провеждането на промяната. Така промяната л’ > й минава през едно силно палатално й (л’ > л’’ > й’ > й), a в замяната ф > х минава през билабиално ф (ф > φ > х).

С т о й к о в, Ст. Фонетические изменения в языке. — Краткие сообщения Института славяноведения АН СССР, 25, 1959, 55—61;

С т о й к о в, Ст. Фонетическите промени в езика. — Ез. и лит., 1959, № 1, 3—10;

С т о й к о в, Ст. Едно ново фонетично явление в западните български говори (замяна на палатално л с й). — Изв. Инст. бълг. ез., 1, 1952, 146—168;

С т о й к о в, Ст. Днешно състояние на еркечкия говор. — Пак там, 4, 1956, 339—368;

С т о й к о в, Ст. Една нова промяна на съгласната л в български език. — Бълг. ез., 1956, № 8, 239—244;

С т о й к о в, Ст. Едно ново явление в българския вокализъм (изпадане на гласната и в края на думата в говора на с. Бешенов). — Пак там, 1959, № 1, 12—19;

Р а л к о в, Л. Говорни различия между млади и стари (Към диалекта на възрастите в Троянско: преход х — в). — Родна реч, 1933, № 4, 215— 217;

С т о й к о в, Ст. Българско-румънски успоредици (Две фонетични явления в български и румънски език). — Ез. и лит., 1966, № 6, 43—52.

[Previous] [Next]
[Back to Index]