Българска диалектология
Ст. Стойков

II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
В. ФОНЕТИЧНИ, ГРАМАТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

ДИАЛЕКТНИ РАЗЛИЧИЯ В МОРФОЛОГИЯТА

Различия при съществителните имена:

    Граматичен род

    Остатъци от падежни форми

    Звателна форма

    Форми за множествено число

    Определени форми

Диалектните различия в областта на морфологията обхващат предимно вторични особености, защото, както вече се изтъкна, всички български диалекти споделят най-характерните особености на българската морфологична система.

На пръв поглед морфологичните разлики между отделните български диалекти са много по-големи, отколкото са в действителност, защото в доста случаи отделните морфеми имат различен звуков облик поради фонетични причини. Например всички български диалекти образуват бъдеще време по един и същ начин — със спомагателна частица и сегашно време на съответния глагол. Спомагателната частица обаче, въпреки че произлиза от една обща форма, която в старобългарския език гласи , по фонетични причини в отделните диалекти има доста различен вид. В едни тя е ште, в други ше, в трети жъ, в четвърти зъ, в пети че, в шести ке, в седми к’у и пр. Кратката гломеративна форма на личното местоимение за ж. р. ед. ч. в едни говори е йа, в други йъ, в трети г’а, в четвърти га, в пети йу и пр., a те всички са фонетични изменения на старобългарската форма ѭ. Окончанието за множествено число -ове при едносричните съществителни имена от мъжки род в едни говори се пази -ове, a в други е променено на -ови, -уви, -ве, -ои, -уй и пр.

По своя структурен характер диалектните различия в морфологията са два вида. Едните засягат морфологичните категории и се проявяват в наличието или отсъствието на някои от тях,

225

например на гломеративна падежна форма на -а при личните и роднинските имена от мъжки род единствено число, на дателни форми при имената от мъжки и женски род единствено число, на минало несвършено причастие на -л и др. A другите диалектни различия засягат употребата (дистрибуцията) на морфологичните средства, например разпространение на окончанията -ъ, -а, -м за 1 л. ед. ч. cer. време при глаголите от I и II спрежение, разпространение на окончанията -е и -и за множествено число при многосричните съществителни от мъжки род и др.

РАЗЛИЧИЯ ПРИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА

1.  Г р а м а т и ч е н  р о д

В българските говори има различия в граматичния род на съществителни, обикновено едносрични и двусрични, които завършват на съгласна. От една страна, стари съществителни от мъжки род, като стб. и др., са се повели по съществителните от женски род на съгласна и са минали в тяхната категория: вартà, калтà, поттà, прахтà, гнойтà, лойтà, вечертà, пепелтà. От друга страна, съществителни от женски род, завършващи на съгласна, като стб. и други, пък са се повели по съществителните от мъжки род и са минали в тяхната категория: дланъ̀т, кръвтъ̀т, ноштъ̀т, речтъ̀т, пакостъ̀т, паметъ̀т. Преминаването на отделни съществителни от мъжки род в женски и от женски род в мъжки в различните говори не е ставало по един и същ път и не е обхванало равномерно всички случаи, затова има голямо разнообразие главно във връзка с характера на крайната съгласна — дали е твърда, или мека. При твърда съгласна съществителните минават към категорията мъжки род, a при мека съгласна — към категорията женски род: стб. > длан (мъжки род), стб. > лой (женски род). Интересно е да се изтъкне, че при някои съществителни още в старобългарско време е имало колебание в родовата им принадлежност, например стб. > глат (мъжки род), стб. > глат’ > глак’ (женски род); стб. > стут (мъжки род), стб. > стут’ > стук’ (женски род).

В някои родопски говори, като например смолянския, всички съществителни, които завършват на съгласна, са от мъжки род: бềл сòл, червèн кồрф, адѝн бòлес, карàф пồрс (пръст земя), цàл нòш и др.

При някои съществителни, които са сменили родовата си при-

226

надлежност, съгласуването по род в отделните говори не върви с членуването. Например в Хасковско думи като вар, пепел, тел и др. имат членна форма за мъжки род (варъ̀, пепелъ̀, тел’ъ̀ ), но прилагателното край тях е във форма за женски род: б’àла вàр, парлѝва пèпел, бодлѝва тèл’ .

При включването на отделни съществителни в граматичната категория род, т. е. при причисляването им към мъжки, женски или среден род, в диалектите се излиза от две начала — формално и семантично. При  ф о р м а л н о т о  начало към мъжки род се отнасят имената, които завършват на твърда съгласна; към женски род — имената, които завършват на гласна -а или на мека съгласна; a към среден род — имената, които завършват на гласни -о, -е. Затова думи като слугà, владѝка в някои рупски говори се отнасят по окончанието им -а към съществителните от женски род (инà слугà, слугàта кàзала, владѝката душлà ), a думи като д’àду, чѝчу по окончанието им -у — към среден род (мòйту д’àду, д’àдуту кàзълу, нàшту чѝчу). При  с е м а н т и ч н о т о  начало граматичният род е във връзка с пола, затова в повечето говори думи като слугà, владѝка, д’àдо, чѝчо са от мъжки род: идѝн слугà, владѝката душъ̀л, добъ̀р д’àдо, мòйạт чйчо.

Между диалектите има разлики и в граматичния род на заети думи, главно от турски език. При тях граматичният род се определя формално според характера на звука, на който завършва името, затова от мъжки род са думи, които завършват на съгласна, от женски род — думи, които завършват на гласна -a, a от среден род — думи, които завършват на гласна -е. Поради фонетични промени някои от тия заети думи в едни говори са в среден род, a други в женски. Например думи като г’убрè, кафè, дерè, к’ушè, пердè, шишè и др. в повечето говори са от среден род. В подбалканския говор и в родопските говори тия съществителни са от женски род, защото крайната им гласна е -а (г’убр’à, каф’à, дер’à, к’иш’à, перд’à, шиш’à ) или -ô (г’ибр’ồ, дер’ồ, каф’ồ, к’иш’ồ, перд’ồ, шиш’ồ ). При тях обаче няма замяна на среден род с женски род, както неправилно твърдят някои български диалектолози, като Ас. Марков (вж. Две особености на ахъчелебийския говор — женски вместо среден род. — Родна реч, 1935, № 5, 226—227), a включване към два различни рода във връзка с фонетичния облик на окончанието — гласна -е или гласна -ô.

М л а д е н о в, Ст. Промените в граматическия род в славянските езици. — Изв. на Семинара по слав. филология, 2, 1907, 65—14;

М и л е т и ч, Л. Промяна на граматическия род. — СпБАН, 56, 1937, с. 37.

227

[ Б о т е в а – В л а д и к о в а, И. За колебанието на рода при имената от женски род на съгласна в тракийските говори. — Бълг. ез., 1987, № 6, 474—476;

К е р е м и д ч и е в а, Сл. Г. Смесване на граматическите родове в хвойненския говор. — Бълг. ез., 1982, № 5, 439—442;

П е е в, К. Измени во категориjата род како резултат от меѓуjазичните контакти— врз материjали од jyroисточните македонски говори. — В: Реферати на македонските слависти. Скопjе, 1988, 63—73.] М. Cл. M.

2.  О с т а т ъ ц и  о т  п а д е ж н и  ф о р м и

Една от основните закономерности в развоя на българския език е постепенното му преминаване от синтетизъм към аналитизъм при имената. Тъй като тоя процес не е протичал равномерно и с еднаква скорост във всички диалекти, едни диалекти са отишли по-напред в своя аналитизъм и имат много малко запазени стари падежни форми, a други диалекти пазят по-стари състояния и имат повече падежни форми.

От старите падежни форми в диалектите най-широко е запазена общата агломеративна падежна форма при имената от мъжки род единствено число на -а, която представя стара родително-винителна форма. Тя се среща при имена, означаващи лица, и е присъща на повечето от източните говори, като се почне от гр. Пирдоп и се върви на изток: да се над’àва на синà си, кажѝ на брàта си, дàй на зèт’а си, повѝкай Пèнча, снòшти згодѝли Ивàнча, вземѝ от Пèтра, на бàй Ивàна сѝн, кòлкото Кòл’а бèше, на д’àда Кръ̀ст’а систрà билà, пу нàш Мѝт’a прувòдил, Хрѝста гу н’àма. В някои източни говори, като подбалканския, и в повечето от западните говори тая особеност обаче не се среща. Тя постепенно изчезва и от литературния език, въпреки че е напълно жива в централния балкански говор, легнал в неговата основа.

Някои диалекти пазят и старата винителна форма при имената от женски род, завършваща на -ѫ в старобългарски език. Например в западните преходни говори се различават две форми при имената от женски род: именителна на -а и винителна на -у (женà-та дошлà, òкай женỳту). При тях винителната форма е поела службата и на всички други зависими (косвени) падежи и е станала агломеративна (дàй на женỳту, отѝде на косѝдбу). Отделни случаи на различаване именителни и агломеративни форми при имената от женски род се срещат също в централния балкански говор и в мизийските говори, но само при малка част имена, означаващи лица от женски пол, като жинà, мумà, дъштир’à, систрà, a по тях и башта: жинà му си душлà — пувѝкъл жинъ̀ си, систрà му гу дàде — т’à сạ й удбѝла у систръ̀ си, устàна баштà ми дувèц — зè уд бъштъ̀ ми мирàс. При останалите съществителни от женски род не се среща такова различаване, защото при тях се е

228

генерализирала винителната форма и е поела службата на всички падежи, в това число и на именителната: вудъ̀ — стб. , гуръ̀тъ — стб. ; вудъ̀ тичè, пѝйъ вудъ̀, сѝпъл във вудъ̀тъ.

В отделните български диалекти има доста остатъци и от други падежи. Така в пирдопския, тракийския и родопските говори са напълно живи някои форми за дателен падеж при имена на лица: сѝну, брàту, Ивàну, Стуйèну, бàби, мàйци, сèстри; йà вѝкам мòему сѝну; сèтне кàза мàми, че сам брàла грàх.

В някои западпи говори, като дупнишкия, кюстендилския и др., собствените имена на -о и -е, мъжки род, имат особена форма за гломеративен падеж на -те и за дателен падеж на -ти: Минчò дойдè, вишèл Минчòте, дàде Минчòти; Зарè, Зарèте, Зарèти. В пиянешкия говор и в благоевградския обаче има само една форма за агломеративен падеж на -те: Гошò казà, викàл Гошòте, казàл на Гошòте, одѝл с Гошòте.

М и л е т и ч, Л. Старото склонение в днешните български наречия. — СбНУ, 2, 1890, 226—268;

К л е п и к о в а, Г. П. Противопоставление именительного падежа (casus rectus) и общего косвенного падежа (casus generalis obliquus) [в говора на с. Тихомир, Кърджалийско]. B: Краткие сообщения Института славяноведения АН СССР. Вып. 38. М., 1963, 46—49.

 

[ Б а й ч е в, Б. Падежни остатъци в говора на с. Голица, Поморийско. — B: Филологически изследвания. С., 1971, 211—215;

В и д е н о в, М. Падежни форми на съществителни имена в годечкия говор. — Бълг. ез., 1969, № 2, 143—148;

Х о л и о л ч е в, Хр. Падежни форми в българските диалекти. — B: Българските народни говори. Знания за езика. Т. 6. С., 1986, 76—80;

В и д о е с к и, Б. Дативната форма каj именките во македонските диjалекти. — In: Symbole philologicae in honorem Vitoldi Taszycki. Prace Komisji językoznawstwa. PAN. Warszawa, 1968, 396—404 + 5 kap.;

К о л е в а, Кр. Остатъци от падежи в един югозападен български говор. Говорът на с. Гари, Дебърско. — Ез. и лит., 1987, № 3, 99—101;

K o n e s k i, B. Les formes de type popata, kon’ata. — Revue des Etudes Slaves, 40, 1964, 119—121;

S t o j k o v, St. Nominale Kasusformen in der bulgarischen Sprache. — Die Welt der Slaven (Wiesbaden), 12, 1968, No 1, 28—46;

S t o j k o v, St. Formele cazuale nominale in limba bulgarǎ. — Romanoslavica (Bucureşti), 17, 1970, 129—153.] M. Сл. М.

3.  З в а т е л н а  ф о р м а

Във всички български говори, без каквото и да е изключение, редовно се среща звателна форма при собствени и нарицателни имена от мъжки и женски род, завършваща на -е, -у, -о. В едни диалекти се пазят старите окончания -е и -у при имената от мъжки род: Ивàне, Пèтре, брàте, кỳме, свàте, сѝне, мъ̀жу, кòн’у, офчàр’у и др., a в други окончанието -у се е смесило с окончанието за женски род. -о, та са се получили нови форми като свàто, вълчо, йунàко, мъ̀жо и др.

Имената от женски род имат окончание -о: Вèло, Мàро, Стàно, лèл’о, стрѝно, глàво, дỳшо и др.

229

Между диалектите има различия в звателната форма при имената от женски род на -ка. В западните и рупските говори тя завършва на -о: Àнка—Àнко, Васѝлка—Васѝлко, Ивàнко, Йордàнко, Пèнко, другàрко, дрỳшко, комшѝйко, учѝтелко и др., a в балканските и мизийските говори завършва на -е: Àнка—Àнк’e, Васѝлка—Васѝлк’е, Ивàнк’е, Йордàнк’е, Пèнк’е, другàрк’е, дрỳшк’е, комшѝйк’е, учѝтел’к’е и др.

Интересна диалектна особеност, характерна предимно за източните говори и особено за рупските, е употребата на звателни форми в изрази като звъ̀т го Мàрко баштà ми, дỳмат ми Стойàне, пъ̀рвийạ мѝ мъш сạ звèше Ивàне, мèне ме вѝкат Рàдо, мàйка ми га вѝкат Лèно.

Г е о р г и е в, Вл. Дъще, брате — старинни преживелици в български език. — Бълг. ез., 1961, № 2, 97—101.

 

[ В и д о е с к и, Б. Образување на вокативната форма кaj именките. — Мак. јaзик, 1950, № 8, 191—192; № 9—10, 231—235.] М. Сл. М.

4.  Ф о р м и  з а  м н о ж е с т в е н о  ч и с л о

Между българските диалекти има известни различия при образуване на формите за множествено число. По-съществените от тях са следните:

В повечето балкански говори, както и в литературния ни език, многосричните думи от мъжки род пазят старото си окончание -и: учѝтели, прийàтели, косàчи, чувàли, кòкали, чорàпи. Но в запад-ните, мизийските и рупските говори се среща по-ново окончание -е (учѝтеле, прийàтеле, косàче, чувàле, кòкале, чорàпе), което не обхваща само думите, завършващи в единствено число на веларна съгласна (йунàк—йунàци, сиромàх—сиромàси, бèлек—бèлези), a и думите, имащи две съгласни пред окончанието (чèхли, петлѝ, овнѝ, стàрци, вèнци).

За повечето български диалекти е характерна бройната форма за множествено число при съществителните от мъжки род: пèт войнѝка, трѝ йунàка, дèсет кòн’а, двà стòла, двàйсет вòла. По произход тя е стара форма за двойствено число. Има обаче западни диалекти, като например белослатинския, в които тази форма не се среща, a ce употребява само обикновената множествена форма: пèт войнѝци, дèсет конè, двà столòве.

В повечето говори думи като  р ъ к а,  н о г а,  к р а к,  о к о,  у х о,  р а м о,  к о л я н о  и др. имат особена форма за множ. число, която представя стара двойствена форма: ръцè (стб. ), нозè (стб.

230

), кракà, очѝ, ушѝ, раменè, коленè . В рупските говори обаче се срещат форми за мн. ч. ръ̀к’и, нòг’и, които представят стари именителни форми (стб. ), форма рамà (рамене), a в чепинския говор — крàце (крака), образувана по аналогия на рòце (ръце).

В диалектите много съществителни покрай обикновената си форма за множествено число имат и втора — събирателна. В източните говори събирателната форма завършва обикновено на -’а, -а (ерген’à, циган’à, волов’à, къшт’à, телц’à, хайдучà, турчà ), на -ур’à (женур’à, мъжур’à ), a в западните говори на -тѝа (волетѝа, сърцетѝа, девочетѝа — в Софийско и на запад), на -ѝа (копачѝа, офчарѝа, воловѝа, колѝа — в Ботевградско) и пр.

М и л е т и ч, Л. По-редки именни форми за множествено число. — СпБАН, 56, 1937, 38—41;

К o ч е в, Ив. Бройни форми при съществителни имена от женски род в някои източни български говори. — Изв. Инст. бълг. ез., 11, 1964, 411—416.

 

[ Б о я д ж и е в, Т. Окончание за множествено число -ища в българския език. — B: Славистични изследвания. Т. 3. С., 1973, 173—178;

Б o я д ж и е в, Т. Окончание за мн. число -е при едносрични съществителни имена от мъжки род. — В: В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974, 225—228;

К и т а н о в а, М. Съществителни имена с окончание -ища (-иштъ) за множествено число в одринския говор. — Бълг. ез., 1981, № 5, 460—462;

П у л е в а, М. Окончание за множествено число на съществителното виме в съвременния български книжовен език и в българските диалекти. — Бълг. ез., 1977, № 6, 503—504.] М. Сл. М.

5.  О п р е д е л е н и  ф о р м и

Една от характерните особености на българския език е членното окончание (задпоставната членна форма), развило се от показателното местоимение . В мъжки род членната форма показва значително диалектно разнообразие, дължащо се на фонетични причини. Местоимението тъ, свързано с името, дава форма -ът : > > вòлът — вòл-ът. Членът -ът в пълната си форма днес се пази само в ограничен брой диалекти, като напр. габровския, трънския, странджанския и др. (вòлът, стòлът) и родопските говори (вòлат, стòлат, мạжồт, носồт). В останалите диалекти съгласната т е отпаднала и членна форма е само еровата гласна -ъ ; в едни говори, предимно североизточни и северозападни, тази ерова гласна се пази (вòлъ, стòлъ, мъжъ̀, носъ̀ ), a в други, предимно югозападни и мизийски, ce e прегласила в а, о, ê и пр. заедно с развитието на еровата гласна: вòла, стòла, мажà, носà; вòло, стòло, мъжò, носò; мажề, носề .

В повечето източни и западни говори членната форма за мъжки род е една и не зависи от характера на предходната съгласна: брегъ̀,

231

гърбъ̀, снегъ̀, редъ̀, ден’ъ̀, сън’ъ̀, зèт’ạ, кòн’ạ, крàйạ, път’ạ или брегò, гърбò, снегò, редò, ден’ò, сън’ò, зèт’о, кòн’о, крàйо, път’о и пр. В някои мизийски, тракийски, западнорупски и югозападни говори обаче има две членни форми в зависимост от характера на предходната съгласна — след твърда съгласна член -o, a след мека — член -е или е̥: брегò, гърбò, снегò, редò, капàко, песòко, но денè, сънè, зèте, кòне, крàйе, пъ̀те, ветерè, даждè, говедàре, сапỳне; денè̥, сънè̥, зèте̥ и др. Две членни форми за мъжки род има и в някои говори, като смолянския, тетевенския и др., в които различието е във връзка с ударението. В тях под ударение има член -ồ или -ề, a без ударение — член -ạ: брегồт, гарбồт, снегồт, редồт, ден’ồт или брегề, гарбề, снегề, редề, денề, но зèт’ạт, кòн’ạ, крàйạ, пồтạт или зèт’ạ, кòн’ạ, крàйạ, пềтạ .

Между говорите има разлики и в членуването на съществителните имена от мъжки род, които в множ. число ca c окончание -е: бъ̀лгаре, орàче, гъ̀лъбе, кòкъле, столòве, чорàпе и др. В мизийските и родопските говори те имат член -те: бъ̀лгарете, орàчете, гъ̀лъбете, кòкълете, стòловете, чорàпете и др. A в югозападните и източните рупски говори имат член -то, защото са се повели по събирателните имена на -е: бъ̀лгарето, орàчето, гъ̀лъбето, кòкълето, стòловето, чорàпето и др.

Покрай членната форма -ът, която означава обща определеност, в родопските говори и в трънския говор има още две членни форми — едната за близка определеност с определително и показателно значение за означаване на предмети, които се намират в пространството близо до говорещото лице -ъс, -ôс (в родопските говори) и -ъв (в трънския говор), и другата за по-далечна определеност с определително и показателно значение за означаване на предмети, които се намират в пространството далеч от говор-щото лице -ън, -ôн: мажồс, женàса, дềтесо, жèнисе; мỳжъв, женàва, детèво, женèве; мажồн, женàна, дềтено, жèнине; мỳжън, женàна, детèно, женèне. И тия членни форми са се развили от показателни местоимения, които в старобългарски гласят .

Понеже членната форма се е развила от показателното место-имение тъ, то в някои говори, предимно рупските, и сега се употребява склоняван член, главно в родителен и дателен падеж: рỳкни челềкаток, зàнеси челềкутому лềп, дàй вòлутòму сềну, пол’ỳбил рồка л’ỳдемтêм, дàдох кокòшкêмнем, òтнеси децàмнем (Смолянско); дèте, носй обèд на косàчатога, дай на Ивàнатога ракѝйу, изгòни вỳкатога, срèто мỳжатога, кàжи на твòйатога мỳжа, купѝ голèматога кòн’а (Трънско) и др.

232

Г ъ л ъ б о в, Ив. Проблемът за члена в български и румънски език. С, 1962, 150 с.;

Б е р н ш т е й н, С. Б. Заметки по болгарской диалектологии. — В: Славянская филология. Вып. 2. М., 1954, 68—73;

Т о п а л о в а, Хр. Развоят на членната форма при имената от мъжки род в мизийските говори (по материали от Търговищко). — Изв. Инст. бълг. ез., 8, 1962, 271—276;

Б о ж к о в, Р. Двойната членна форма в трънския говор. — Изв. Инст.бълг.ез., 11, 1964, 423—426;

С и м е о н о в, Б. Членна форма -со, -се в Западна България. — Бълг. ез., 1962, № 5, 437—439;

К а б а с а н о в, Ст. Особености на показателните местоимения и на тройното членуване в някои родопски говори. — Изв. Инст. бълг. ез., 11, 1964, 417—422.

 

[ А л е к с а н д р о в, А. Членната форма за мъжки род при пълните притежателни местоимения в говора на с. Езерче, Разградско. — В: Юбилейна научна сесия, посветена на 1300-годишнината на българската държава и 10-годишнината на ВПИ. Сборник доклади. Шумен, 1982, 105—109;

Б о б е в, Б. Конкуренцията между членни формм на -о и -ъ в говора на село Хлебарово, Разградско, от социолингвистична гледна точка. — В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. С., 1989, 231—234;

И в а н о в, Й. Н. Има ли в българския език двойно членуване? — Бълг. ез., 1990, № 4, 363—365;

И л и е в с к и, П. X. Членот во македонскиот превод на Дамаскинот. — Мак. jaзик, 21, 1970, 57—74;

К o л е в a, Kp. Устойчиви архаични морфологични черти в един югозападен български говор. (Говорът на село Гари, Дебърско) [тройното членуване]. — В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 5, С., 1988, 202—209;

К o н ес к и, Б. Троjниот член. — Мак. јaзик, 1957, № 1, 26—28;

М л a д е н o в, М. Сл. Има ли в българския език двойно членуване? — Бълг. ез., 1990, № 3, 229—231;

П o п o в a, T. В. Още веднъж за членуваните форми за множествено число на съществителните от среден род от типа пѝле, момчè в българските диалекти. — Бълг. ез. 1991, № 4, 311—319;

С a л a м б a ш е в, А. Тройният член в родопските говори. — Родопска правда (Смолян), № 23, 19 ноемв. 1960;

С у б а ш и е в, Е. За някои особености на тройното членуване в смолянския градски говор. — Бълг. ез., 1988, № 2, 128—133;

Т о л с т о й, Н. И. Из наблюдений над членом-артиклем и указательным местоимением в южнославянских диалектах. — В: Симпозиум по грамматической типологии современных балканских языков. Предварительные материалы. М., 1973, 56—57;

У г р и н о в а – С к а л о в с к а, Р. Историски поглед врз развитокот и употребата на членот во македонскиот jaзик. — Лит. збор (Скопие), 1970, №1, 1—5;

Х о л и о л ч е в, Хр. Членные формы множественного числа на — VфтV /тV/ существительных среднего рода типа пѝле, момчè в болгарских говорах. — В: Исследования по славянскому языкознанию. М., 1971, 388—395;

B o j a d ž i e v.T. Inflected form with the article in the Bulgarian dialects. — In: Proceedings of the Second Bulgaro-Scandinavian Symposium held at Kungäalv, 9—15 August 1982. Uppsala, 1986, 23—31;

M a r e š, Fr. V. Die Struktur des Artikels im Makedonischen. — In: Les études balkaniques tschécoslovaques, 5. Praha, 1974, 73—79;

S t o j k o v, St. Trois formes pour la détermination en bulgare. — Revue des Études slaves (1969, Paris), 48, 1972, 92— 108.] M. Сл. M.

[Previous] [Next]
[Back to Index]