Българска диалектология
Ст. Стойков

II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
В. ФОНЕТИЧНИ, ГРАМАТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

ДИАЛЕКТНИ РАЗЛИЧИЯ ВЪВ ФОНЕТИКАТА

РАЗЛИЧИЯ B УДАРЕНИЕТО

Българските диалекти ca напълно еднакви по  х а р а к т е р  на ударението. Във всички то е силово (динамично), поради което съществуват известни по-големи или по-малки разлики между ударени и неударени срички. Освен това във всички диалекти ударението е свободно (разносрично) и в отделните думи може да бъде на различна по място сричка — на първата, на втората, на третата, на четвъртата и пр. Най-сетне във всички диалекти ударението е подвижно и се мести в отделните форми на някои думи или в производните от някои корени: грат — градъ̀т, грàда, гратчè .

В акцентно отношение българските диалекти се различават само по място на ударението в различните категории думи, но тия разлики са значителни и са много по-големи от разликите в ударението между диалектите на който и да е друг славянски език. Почти всеки диалект има по някоя акцентна особеност и тия особености са така преплетени помежду си, че е доста трудно да се очертаят отделни диалектни групи по ударение и да се даде ясна представа за диалектните различия между основните диалектни групи в българския език. Освен това и сведенията за акцентните системи на отделните диалекти и диалектни групи са доста непълни. Поради всички тия причини тук ще се спрем само на някои по-важни разлики, като посочим в най-общи линии и географското им разпределение.

При  с ъ щ е с т в и т е л н и т е  между българските диалекти има следните разлики:

1. По ударението в  е д н о с р и ч н и т е  съществителни от  м ъ ж к и  р о д  диалектите образуват три групи:

221

 

а) c отметнато ударение в членуваната форма и във формата за множествено число (грат—градъ̀т—градовè, глас—гласъ̀т—гласовè, срам — срамъ̀т—срамовè, зъп—зъбъ̀т—зъбѝ ) — балканските говори;

 

б) с полуотметнато ударение (грат—градъ̀(т)—грàдове, глас—гласъ̀(т)—глàсове, срам—срамъ̀(т)—срàмове, зъп—зъбъ̀(т)—зъ̀би) — западните и рупските говори;

 

в) със запазено коренно ударение (грат—грàдът—грàдове, глас—глàсът—глàсове, срам —срàмът—срàмове, зуб—зỳбът—зỳби) — западните преходни говори.

2. По ударението в  д в у с р и ч н и т е  имена от  ж е н с к и  род на -а в единствено и множествено число диалектите образуват две групи:

а) с ударение върху последната сричка (водà, върбà, главà, иглà, метлà, ръкà, сестрà, тревà; водѝ, върбѝ, главѝ, иглѝ, метлѝ, ръцè, сестрй, тревѝ) — балканските говори;

 

б) с ударение върху първата сричка (вòда, въ̀рба, глàва, ѝгла, мèтла, ръ̀ка, сèстра, трèва; вòди, въ̀рби, глàви, ѝгли, мèтли, ръ̀це, сèстри, трèви) — западните, рупските и мизийските говори.

3. По ударението в съществителните имена от  с р е д е н  р о д  диалектите също образуват две групи:

а) с ударение върху последната сричка (окò, ухò, сърцè, винò, челò, селò) — някои от балканските говори;

 

б) с ударение върху първата сричка (òко, ỳхо, сърце, вѝно, чèло, сèло) — повечето западни и рупски говори.

При съществителните от среден род в диалектите има голямо разнообразие. Каза се, че в балканските говори те са изобщо с ударение върху последната сричка, но има и ред изключения. Например в централния балкански говор покрай силò, чилò, мъслò се срещат вѝну, млàку, м’àсту. Общо взето обаче, в западните и рупските говори много повече са случаите с ударение върху първата сричка, особено в множествено число (йайцè —йàйца).

При  п р и л а г а т е л н и т е  имена разликите са по-малки и, общо взето, според ударението в някои прилагателни има две групи диалекти:

а) с ударение върху първата сричка (млàда, млàдо, млàди, стàра, глỳха) — в мизийските и в балканските говори, без говорите в Средногорието и централния балкански говор;

 

б) с ударение върху последната сричка (младà, младò, младѝ, старà, глухà) — западните и някои балкански говори.

При  г л а г о л и т е  между българските диалекти има следните различия:

222

1. По ударението във формите за 1 л. ед. ч.  с е г.  в р е м е  на някои основни и производни глаголи диалектите образуват две групи:

а) с ударение върху последната сричка (четъ̀, метъ̀, държъ̀, стойъ̀, прочетъ̀, изметъ̀, задържъ̀, престойъ̀ ) — балканските говори; (четѝм, метèм, стоѝм, държѝм, прочетèм, изметèм, задържѝм, престоѝм) — северозападните говори;

 

б) с отметнато ударение (чèта, мèта, дъ̀ржа, стòйа; прòчета, ѝзмета, прèстойа; прèспа, нè вида, нè могà ) — югозападните и рупските говори.

2. По ударението на някои форми на  м и н а л о  с в ъ р ш е н о  в р е м е  (аорист) от прости и производни глаголи диалектите образуват три групи:

а) с ударение върху последната сричка (молѝх, молѝ, молѝхме, молѝхте, молѝха; дигнàх, дигнà, дигнàхме, дигнàхте, дигнàха; помолѝх, помолѝ, задигнàх, задигнà; направѝх) — югозападните и рупските говори;

 

б) с ударение върху последната сричка в основните глаголи и с отметнато ударение в производните глаголи (молѝх, молѝ, дигнàх, дигнà, помòлих, помòли, задѝгнах, напрàвих) — северозападните говори;

 

в) с отметнато ударение във всички случаи (мòлих, мòли, дѝгнах, дѝгна; помòлих, задѝгнах, напрàвих) — балканските говори изобщо.

3. По ударението в  п о в е л и т е л н и т е  форми диалектите са две групи:

а) с ударение върху окончанията -и, -ете (молѝ, платѝ, дигнѝ, станѝ, лежѝ, мислѝ, пиши;̀ молèте, платèте, дигнèте, станèте, лежèте; помолѝ, издигнѝ, направѝ, запалѝ — издигнèте, направèте, запалèте) — балканските говори;

 

б) с отметнато ударение върху първата сричка (мòли, плàти, дѝгни, стàни, лèжи, мѝсли — мòлете, плàтете, дѝгнете, стàнете, лèжете, мѝслете; пòмоли, ѝздигни, нàправи, зàпали — ѝздигнете, нàправете, зàпалете) — западните говори и (мòлите, плàтите, дѝгните, стàните, лèжите, ѝздигните, нàправите, зàпалитè) —рупските говори.

 

в) с отметнато ударение върху първата сричка във формата за ед. число и с ударение върху окончанието във формата за мн. число (бèри, вàрди, зèми, крèпи, нòси, сèдни, свàли, свàри — берèте, вардèте, земèте, крепèте, носèте, седнèте, свалèте, сварèте) — ихтиманския, благоевградския и други говори.

От казаното дотук се вижда, че с оглед на ударението в български език се очертават две основни групи говори. В първата

223

група са главно балканските говори, по които в общи черти се води и книжовният ни език. Тия говори имат по-ново ударение. Във втората група са главно западните и рупските говори, които са по-архаични по отношение на ударението.

Многосричните думи в повечето български говори имат само по едно ударение: йàребица, крàставица, цàревица, цàревичен, бàницата, лèдовете, кỳчетата, мàйчините, зàтворете и пр. В някои родопски говори, като чепинския, и в някои западни рупски говори, като разложкия, обаче тоя вид думи ca c по две главни ударения, които придават особена ритмичност на речта: йàребѝца, кàтерѝца, крàставѝца, цàревѝца, цàревѝчен, лèдовèту, мрàзовèту, бàницàта, рàлицàта, брàтовàта, мàйчинàта, мòминѝте, зàтворèте, òдметнèте, рàботèте и пр.

Ц о н е в, Б. За ударението в българския език, сравнено с ударението в другите югоизточни славянски езици (руски, сърбохърватски и словенски). — СбНУ, 6, 1891, 3—82 [ = История на бълг. език. Т. 3. С., 1937, 3—84];

Б у л а х о в с к и й, Л. А. Сравнительно-исторические коментарии к болгарскому ударению. — Ученые записки Института славяноведения АН СССР, 17, 1959, 3—72;

М о л е р о в, Д. Вторично ударение в разложкия говор. — Изв. на Семинара по слав. филология, 1, 1905, 173—182;

С т о и л о в, Хр. П. Ударението в горноджумайския говор. — Пак там, 183—216;

Т о д о р о в, Цв. Двойно акцентуване в българския език. — СпБАН, 58, 1939, 107—202;

И в а н о в, Й. Вторично ударение в говора на с. Добротино, Гоцеделчевско. — Бълг. ез., 1966, № 1, 51—53;

К o т o в а, Н. В. Система ударения в говоре района Горно поле. — В: Статьи и материалы по болгарской диалектологии. Вып. 10. М., 1962, 45—90;

Б у л а х о в с к и й, Л. А. Ударение старокрымского болгарского говора. — В: Сборник в чест на акад. А. Теодоров-Балан. С., 1955, 131—134.

 

[ Б а й ч е в, Б. Вторично ударение в говора на с. Голица, Поморийско. — Бълг. ез., 1971, № 2—3, 240—242;

Б у л а х о в с к и й, Л. А. Сравнительно-исторические заметки к македонскому ударению. — В:  Б у л а х о в с к и й, Л. А. Вибрані праці в п’яти томах. Т. 4. Слов’анська акцентологія. Киïв, 1980, 496—504;

В и д о е с к и, Б. Местото на акцентот во кратовскиот говор. — Мак. јaзик, 1952, № 3, 58—63; № 4, 84—86; № 5, 105—108; № 6, 134—146;

В и д о е с к и, Б. Акцентските системи во македонските диjалекти. — Лит. збор, 1970, № 3, 1—11;

В о д е н и ч a рo в, П. Вторичното акцентуване. — Ез. и лит., 1989, № 5, 99—103;

Г a р и б o в а, Н. Акцентни особености в именната и глаголната система на панагюрския говор. — В: Известия на Дружеството на филолозите българисти. Езикознание. Методика. Т. 2. С., 1987, 80—93;

Г у д ш м и д т, К. Наблюдение върху ударението на глаголите в един гръцко-български разговорник от 1831 г. [самоковски говор]. — В: В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974, 537—542;

Г у с т а в с с о н, С. Акцентуация императива в балкано-славянских диалектах. — В: Българистични изследвания. Първи българо-скандинавски симпозиум. С., 1981, 71—82;

И в а н о в, Й. Н. Двойно ударение в българския език. — Изв. Инст. бълг. ез., 1971, 20, 187—225;

К и т а н о в а, М. Някои акцентни особености в тракийските говори. — В: Трети интердисциплинарен симпозиум „Странджа— Сакар”. Малко Търново, 1982, 130—131;

К о л е в а, Кр. Към характеристиката на мизийските говори. (Подвижното ударение в словоизменението на едносричните съществителни имена от мъжки род.) — В: Юбилейна научна сесия, посветена на 1300-годишнината на българската държава и на 10-годишнината на ВПИ. Сборник доклади. Шумен, 1982, 23—28;

К о л е в а, Кр. Подвижното ударение в словоизменението на имената в мизийските говори. — Год. ВПИ — Шумен. Филол. фак., 8, А, 1984, 49—55;

К о ч е в, Ив. За ударения квантитет в българския език. — В: Славистичен сборник. С., 1988, 159—164;

К ъ р л о в а, Р., П.  В о д е н и ч а р о в, В.  Н и к о л о в а, И.  Х р и с т о в с к а. Психолингвистично изследване на речевия ритъм на един народен говор. — Ез. и лит., 1990, № 1, 60—68;

224

П е е в, К. Реликти во прозоискиот систем на jyгоисточните македонски говори од кукушко-доjранското подрачjе. — Studia linguistica Polono-Jugoslavica (Скопjе), 1987, № 5, 101—108;

Т о м ч е в а, М. Д. Ударението във воденско-мъгленския говор. — Македонска мисъл, 1945, № 9—10, 404—411;

Ш к л и ф о в, Б. Акцентната система в долнопреспанския говор. — Бълг. ез., 1975, № 1, 34—38;

A l e x a n d e r, R. Transitional West Bulgarian Dialects, a Structural Approach. — In: Bulgaria Past and Present. Studies in History, Literature, Economics, Music, Sociology, Folklore and Linguistics. Columbus, Ohio, 1976, 310—316;

A l e x a n d e r, R. Pravci morfonoložke promene u balkanskoslovenskim dijalektima: akcentuacija imperativa. — In: American Contributions to the Eighth International Congress of Slavists. Zagreb and Ljubljana, September 3—9, 1978. V. 1. Linguistics and Poetics. Columbus, Ohio, 1978, 26—42;

G u s t a v s s o n, S. Accent Paradigms of the Present Tense in South Slavonic, East and Central South Slavonic. — Acta Universitatis Stockholmiensis. Stockholm Slavic Studies 3. Stockholm, 1969;

H i l l, P. On Stress in South Balkan Slavonic. — In: Slavistische Linguistik, 1980. München, 1981, 27—37;

L u n t, H. G. On Accent and Verbal Paradigms. The Case of Novo Selo (Vidin). — Зборник за филологиjу и лингвистику (Нови Сад), 16, 1974, № 1, 37—50.

V a s i l e v, Ch. Vorstufen zur gebundenen Betonung in südslavischen Mundarten. — Zeitschrift für slavische Philologie, 34, 1969, No 2, 277—333;

V o d e n i č a r o v, P. Accentualion secondaire dans un contexte balkanique. — In: Sixième Congrès International d’Etudes du Sud-Est Européen. Resumés [III]. Sofia, 1989, p. 171.] M. Cл. M.

[Previous] [Next]
[Back to Index]