Българска диалектология
Ст. Стойков

 

II. ТЕРИТОРИАЛНИ ДИАЛЕКТИ
В. ФОНЕТИЧНИ, ГРАМАТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

 

ДИАЛЕКТНИ РАЗЛИЧИЯ ВЪВ ФОНЕТИКАТА

 

 

ГРУПИ ЪР, ЪЛ И РЪ, ЛЪ

 

Между българските диалекти има значителни различия в изговора на групите ър, ъл — ръ, лъ между две съгласни. По тях диалектите се разделят на 4 групи.

 

219

 

 

1. Най-голяма е групата говори, в които съчетанията ър, ъл — ръ, лъ се изговарят като в днешния литературен език, т. е. в тия говори в едносричните думи обикновено се срещат групите ръ, лъ (връх, гръп, пръф, плъх, длък), a в многосричните думи мястото на еровата гласна край р, л се определя от броя на следващите съгласни; пред една съгласна се срещат групите ър, ъл, a пред две ръ, лъ: къ̀рпа, дървò, гърнè, грънчàр, зъ̀лва, жълтѝца, гъ̀лтам, глъ̀тка.

 

2. Доста голяма е и групата говори, като софийския, краешкия, пирдопския и др., в които се срещат само съчетанията ръ, лъ независимо от броя на сричките в думата и от броя на следващите съгласни (сръп, кръф, влък, плъх, кръ̀па, дръ̀во, гръ̀не, грънчàр, злъ̀ва, жлътѝца, глъ̀там, глъ̀тна), т. е. в тия диалекти съществува положение, което много напомня старобългарски език, в който еровата гласна се пише винаги след р, л.

 

3. В панагюрския говор пък се срещат само съчетанията ър, ъл също така независимо от броя на сричките в думата и от броя на следващите съгласни: сърп, кърф, вълк, пълх, гъ̀рне, гърнчàр, гъ̀лтам, гъ̀лтна. Подобно е положението и в смолянския говор, в който еровата гласна е преминала в широко о: бồрс (бръз), вồрф (връв), вồрба (върба), мồркнало (мръкнало), бồлха (бълха).

 

4. В някои източни говори, като тетевенския, и в някои западни, като ботевградския, елинпелинския и пр., се срещат сонантни (сричкообразуващи) р, л: ср̥п, кр̥ф, гр̥нè, гр̥нчàр, вл̥к, пл̥х, гл̥̀там, гл̥̀тна и пр.

 

5. В самоковския, дупнишкия, кюстендилския и други говори съчетанието ъл, лъ след устнена (лабиална) съгласна е минало в у: вук (вълк), вỳна (вълна), мучѝ (мълчи), пун (пълен), йàбука (ябълка), бỳгарин (българин). A в петричкия говор това е станало само след преградните лабиални съгласни п, б, м, но не и след проходната в: пух (плъх), пун (пълен), буà (бълха), йàбука (ябълка), мучѝ (мълчи), музè (мълзе). В дупнишкия говор съчетанието ъл, лъ между две съгласни след неустнена съгласна под ударение е минало в ъ, a без ударение в ạ: гъ̀там (гълтам), дъ̀го (дълго), жът (жълт), съ̀ба (стълба), съ̀нце (слънце), дạбòк (дълбок), жạтѝца (жълтица). В разложкия, благоевградския и други говори пък то е минало в ъ във всяко положение: вък (вълк), въ̀на (вълна), пън (пълен), пъзѝ (пълзи), гъ̀там (гълтам), съ̀нце (слънце), жътѝца (жълтица) и др.

 

Л е к o в, Ив. Структурни и типологични промени на праславянските силабични р и л в полския и българския език. — Ез. и лит., 1961, № 3, 1—8;

К о с т о в, К. Един случай на вторично съчетание трът—търт от първоначална сричка ра в някои български диалекти. — Бълг. ез., 1960, № 1, 51—54.

 

220

 

 

[ В е л ч е в а, Б. Правила, пораждащи измененията на [р̥], [л̥] в три български говора. — B: Славянска филология. Т. 12. С., 1973, 221—236;

В и д о е с к и, Б. Континуатите на вокалите р и л во диjалектите на македонскиот јaзик. — Годишен зборник. Филозовски факултет на Универзитетот Скопjе, 22, 1970, 525—545;

В и д о е с к и, Б. Судьба слогового р в говорах македонского языка. — В: Исследования по славянскому языкознанию. М., 1971, 305—313;

Д у м а, Й. Фонетични процеси на сонантизация и десонантизация в историята и диалектите на българския език. — В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 5. С., 1988, 47—55;

П о п о в с к и, Ар. Изменување на групата р + вокал меѓу согласни. — Мак. jазик. 1972, № 23, 237—248;

Р а д е в а, В. Наблюдения върху метатезата в българските говори. — В: Славистични изследвания. Т. 5. С., 1984, 78—83;

С к а т ъ н, Ър. Последователност на силабичното [p̥] и на [ъ] — [р] в северозападните български диалекти. — Ез. и лит., 1987, № 1, 35—47;

D u m a, J. Rozwój sonantów zgłoskowórczycli r̥, ł̥ w dialektach bułgarskich. — In:

Studia linguistica memoriae Zdislai Steiber dedicata. Materiały sesji naukowej. Warszawa, 1983, 57—66;

D u m a, J. Rozwój sonantów zgłoskowórczych w bułgarskim języku literackim i w dialektach. (W wyrazach jednosylabowych zakończonych jedną spółgłoską). — Z polskich studiów sławistycznych. Seria VII. Warszawa, 1988, 111—115;

D u m a, J. Rozwój sonantów zgłoskotwórczych w gwarach południowowschoniej słowiańszczyzny. Prace sławistyczne 83. Wrocław—Warszawa—Kraków, 1990. 222 p.] М. Cл. M.

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]